№ 744
гр. Варна , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20213100500122 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ”Лено” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.”Цариградско Шосе” №96, ет.7, представлявано от А.Г.Т.,
действащо чрез юрисконсулт В.И., със съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.”Марица” №154,
ет.11, против Решение №261058 от 06.11.2020г. постановено по гр.д.№3748/2020г. на
Районен съд Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателят искове с
правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79, ал.1
от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на съществуването на задължение
на Н. М. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.“Кирил и Методий“ №38, ет.3, ап.13, за
разликата над уважените 719.87 евро до пълния заявен размер от 1366.34 евро,
представляваща усвоена и непогасена главница по Договор за заем “Бизнес кредит“ с
Клиентски №6101 от 03.10.2018г., за сумата от 102.47 евро, представляваща падежирала
договорна лихва по чл.2.3, б.(а) и б.(b) от договора за периода от 04.11.2018г. до
23.01.2019г., за сумата от 564.42 евро, представляваща неустойка за забава по чл.2.3, б.(с) и
б.(d) от договора за периода от 04.12.2018г. до 03.05.2019г., за които суми има издадена
Заповед №4383 от 05.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№6913/2019г. на РС Варна.
1
В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като
се оспорва изводът на първоинстанционният съд, че сключеният между страните Договор за
заем “Бизнес кредит“ с клиентски №6101 от 03.10.2018г. не представлява търговска сделка
по смисъла на Търговския закон и че има потребителски характер. Сочи се, че в процесният
договор изрично, по ясен и недвусмислен начин, са упоменати качеството на страните,
които го сключват, както и целта, за която се отпускат средствата по същия. Поддържа се, че
в случая във връзка със сключването на процесният договор ответницата безспорно е
изразила волята си да участва в търговския оборот в лицето на ЕТ ”Неделина Н.Д.”, т.е да
сключи сделката като търговец. Поддържа се, че ответницата изрично е положила подписа
си в качеството си на търговец-заемополучател, като е имала за цел получаване на заемна
сума за оборотни средства. Поддържа се още, че ищецът е предложил на своя клиент, който
е търговец по смисъла на Търговския закон, кредитен продукт ”бизнес кредит”,
предназначен за обслужване на търговската му дейност. Сочи се, че въведеното в процеса
твърдение на насрещната страна, че не е искала да сключи кредита в търговското си
качество, означава, че тя е действала недобросъвестно, при сключване на сделката,
респективно води до злоупотреба с права от страна на едноличен търговец, чрез
позоваването му като физическо лице на разпоредбите на ЗПК и ЗПП. Развити са подробни
съображения за търговския характер на сделката, включително и за приложимостта на
чл.286, ал.3 от ТЗ, съответно, че в случая ответницата няма качеството на потребител по
смисъла на Директива 91/13 и § 13 ДР на ЗЗП, поради което ЗПК е неприложим. На
следващо място са развити обстойни доводи за неправилност на изводите на районният съд
за недействителност на клаузите на договора уреждащи дължимостта на претендираните
такса за юридическо и административно обслужване, договорната лихва и неустойка за
забава. С оглед изложеното, се моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на
предявените претенции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззивникът, чрез писмена молба подадена от пълномощникът
му, поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна не се представлява и не взема становище.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на
установено, че Н. М. Д. дължи на ”Лено” АД, както следва: -сумата от 1366.34 евро,
представляваща непогасена главница по Договор за заем “Бизнес кредит“ с клиентски
№6101/03.10.2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК-08.05.2019г. до окончателното изплащане; -сумата от 102.47
евро, представляваща падежирала договорна лихва по чл.2.3, б./а/ и б./b/ от договора за
2
периода от 04.11.2018г. до 23.01.2019г.; -сумата от 564.42 евро, представляваща неустойка за
забава по чл.2.3, б./c/ и б./d/ от договора за периода от 04.12.2018г. до 03.05.2019г.; -сумата
от 10000 евро, представляваща отметнина по чл.2.2, б./е/ вр. чл.4.1 б./t/; -сумата от 500 евро,
представляваща такса за нотариални покани по чл.4.4, б./b/, т./i/ и -сумата от 698.49 евро,
представляваща такса за предсрочно погасяване на заема по чл.5.2, б./а/ вр. с чл.2.4, б./е/,
т./ii/, за които суми има издадена Заповед №4383/05.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№6913/2019г. на РС Варна.
В исковата молба се твърди, че на 03.08.2018г. между ищеца и ЕТ ”Неделина-Н.Д.“,
като заемател и ответницата, като солидарен и ипотекарен длъжник, е сключен Договор за
заем “Бизнес кредит“ с клиентски №6101, носещ нотариална заверка на подписите. Сочи се,
че съгласно чл.2.1, б./а/ заемодателят се задължил да предостави лихвоносен обезпечен заем
с максимален размер на главницата от 10000 евро, като според чл.2.1, б./b/ заемът се отпуска
целево и на етапи. Сочи се, че първият етап е уговорен в чл.2.1, б./b/, т.i от договора и касае
отпускане, преди учредяване на необходимите обезпечения, на сумата от 1366.34 евро, от
която 646.47 евро са удържани при подписване на договора за погасяване на такса за
юридическо и адм.обслужване-разходи свързани с проучване и изготвяне на документи за
заем, за учредяване на договорна ипотека, нотариални и държавни такси и др. Сочи се още,
че сумите от 183.46 евро, 90.91 евро, 91.72 евро, 90.91 евро, 221.97 евро и 40.90 евро, са
предоставени на заемателя, чрез внасянето им по сметка на Община Варна, Д-я ”МТ”.
Твърди се, че вторият етап на усвояване е уговорен с чл.2.1, б./b/, т.ii от договора, според
който заемополучателят и солидарният длъжник, са задължени да представят документ
удостоверяващ, че за имота, който ще бъде предоставен като обезпечение няма неплатени
данъци и такси. Освен това ипотекарният длъжник е поел задължение в 1-месечен срок от
подписване на договора да придобие собствеността върху 1/3 ид.ч. от имота, който ще бъде
предоставен като обезпечение по смисъла на чл.4.1, б./а/, т.i от договора, тъй като към датата
на сключване на сделката притежавал 2/3 ид.ч. от него. Поддържа се, че с Нотариална
покана, връчена на 16.01.2019г., ищецът е уведомил ответницата, че предвид неизпълнение
на задължението за придобиване на имота и предоставянето на обезпечение, на основание
чл.4.1, б./t/ вр. чл.2.2, б./a/, т.ii и б./b/, т.i от договора, се освобождава от задължението си да
предостави остатъка от заема, както и че заемополучателят дължи отметнина в размер на 10
% от размера на целия заем, но не по-малко от 10000 евро. Твърди се, че на основание
чл.2.3, б./а/ и б./б/ от договора ответницата дължи падежирала договорна лихва за периода
04.11.2018г.-23.01.2019г. в размер на 102.47 евро. Поддържа се, че основание чл.2.3, б./c/ и
б./d/ от договора, се дължи неустойка за забава за периода от 04.12.2018г. до 03.05.2019г. в
размер на 27% от непогасената част от отпуснатата заемна сума. Поддържа се още, че на
основание чл.4.1, б./b/, т./i/ от договора, се дължат разходи за нотариални покани в размер на
1.5 % от размера на заема, но не по-малко от 250 евро за всяко лице по договора-
заемополучател и солидарен ипотекарен длъжник. На основание чл.5.2, б./а/ вр. чл.2.4, б./е/,
т./ii/ от договора, се дължи такса за предсрочна изискуемост в размер на 8.5 % по ставка на
двете величини-непадежиралите 236 вноски умножени по месечния размер на вноската,
3
която съобразена с отпуснатата част от заема.
С постъпилият от ответницата отговор на исковата молба, се признава, че страните, са
сключили процесния договор, но се поддържа, че същия попада в приложното поле на ЗПК,
защото договорът е потребителски. Признава се искът за главница до размера от 719.87
евро, като за разликата и за останалите претенции, се поддържа становище за
неоснователност. Поддържа се, че договора е недействителен на основание чл.22 от ЗПК вр.
с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗПК, поради се дължи връщане само на чистата стойност на получената
главница от 719.87 евро, представляваща сбор от сумите-183.46 евро, 90.91 евро, 91.72 евро,
90.91 евро, 221.97 евро и 40.90 евро. Оспорва се дължимостта на таксата за адм.обслужване
на кредита в размер на 646.47 евро. Поддържа се, че при сключване на договора е нарушена
разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като размерът на шрифта е по-малък от 12. Твърди
се, че договора не е сключен връзка с търговската дейност на ЕТ, аз за погасяване на
задължения на физическите лица Н.Д. и Христина Николова към Община Варна за данък
върху недвижими имоти и такса битови отпадъци, данък върху МПС, задължения към ДОО,
ЗО и универсален пенсионен фонд, наказателни постановления и задължения по изп.дело.
По отношение на претендираната отметнина, се поддържа възражение за нищожност на
клаузата, която я регламентира, включително и поради нейната прекомерност, като в
условията на евентуалност, се иска намаляването . Поддържа се, че в случая приложение
следва да намери чл.92 от ЗЗД, а не чл.308 и чл.309 от ТЗ. Поддържа се още, че клаузата е
нищожна и поради противоречието с добрите нрави, защото задължението за учредяване
на ипотека, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а само
като такова за отпускане на заема, което е извършено преди учредяване на нужните
обезпечения. Твърди се, че липсва основание за дължимост на таксите за нотариални
покани, защото с чл.6.9 от договора страните, са уговорили начин за изпращане на писмени
съобщения по ел.поща или факс и защото липсват доказателства тези разходи да са реално
направени. Ето защо се поддържа, че предявените искове са неоснователни и се моли за
отхвърлянето им.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
4
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.
В случая оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на районния съд
за недействителност на процесният договор, поради противоречието с императивни норми
на ЗПК и ЗЗД. Така направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или
фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
По делото не е налице спор и от приетият препис от Договор за заем “Бизнес кредит“
клиентски № 6101 се установява, че на 03.10.2018г. между ищецът в качество на заемодател
и ЕТ ”Неделина-Н.Д.“, в качеството на физическо лице-търговец и заемополучател, и Н. М.
Д., в качество на солидарен и ипотекарен длъжник, е сключен договор за заем, съгласно,
който заемодателят се задължава да предостави на заемополучателя лихвоносен обезпечен
заем с максимален размер от 10000 евро, който може да се усвои и плати в левовата му
равностойност по фиксинга на БНБ към деня на плащането. Заемодателят дължи връщане на
заема заедно с натрупаната по него лихва предвидена в чл.2.3 и чл.2.4 от договора. Според
чл.2.1, б./б/ от договора, заемополучателят се задължава да ползва целево заема, като
усвояването следва да стане на седем етапа, първия от които при подписване на договора и с
цел финансиране на процедурата по учредяване на необходимите обезпечения в размер от
1366.34 евро, от които: -646.47евро или 1264.38лв. за покриване на дължимата към
заемателя такса за юридическо и адм.обслужване, която покрива юридически и адм.разходи
свързани със заема и обезпеченията, които са възникнали или са били предвидени към датата
на сключване на договора, не и бъдещи разходи, породени от нововъзникнали или
новоузнати факти; -183.46 евро или 358.81лв. по предоставена Справка за неплатени
задължения на Христина Николова за дължим данък върху недвижимите имоти към Община
Варна; -90.91 евро или 177.81лв. за погасяване задължения на Христина Николова за такса за
битови отпадъци към Община Варна; -91.72 евро или 179.39лв. по предоставена Справка за
неплатени задължения на Н.Д. за данък върху недвижимите имоти към Община Варна; -
90.91 евро или 177.81лв. за погасяване задължения на Н.Д. за такса за битови отпадъци към
Община Варна; -221.97 евро или 434.13лв. за дължим от Н.Д. данък върху превозните
средства към Община Варна и -40.90 евро или 80лв. за погасяване на задължение на Н.Д. за
глоби към Община Варна. Вторият етап на усвояването на заема, е свързан със задължение
на заемополучателя и ипотекарният длъжник да удостоверят документално, че за имота
предоставен като обезпечение няма неплатени данъци и/или такси, и с придобиването от
ипотекарният длъжник на останалата 1/3 ид.ч. имота, като разходите за нотариалните такси
за придобиване на ид.част, са за сметка на заемополучателя и следва да се удържат от
отпусната сума по заема, за което страните, трябва да сключат анекс. Третият етап от
усвояването на заема, е свързан е погасяване на задължения за държавно обществено
осигуряване на Н.Д. по Справка за общи задължения възлизащи към 31.10.2018г. на
701.03лева. Четвъртият етап предвижда погасяване на задължения за здравно обществено
осигуряване на Н.Д., възлизащи към 31.10.2018г. на 385.23лв. Петият етап включва
погасяване на задължения към универсален пенсионен фонд на Н.Д. възлизащи към
5
31.10.2018г. на 215.05лв. Шестият етап включва погасяване на задължения на Н.Д. по
наказателни постановления към ТД на НАП възлизащи към 31.10.2018г. на 400лв. Седмият
етап е погасяване на задължения на Н.Д. по изп.д.№319/2016г. на ЧСИ с рег.№713 с
взискател “ОТП Факторинг България“ ЕАД и вдигане на възбрана върху имота предоставен
като обезпечение, възлизащи съгласно удостоверение от 28.08.2018г. на 2957.74лв.
Страните са предвидили, че гореизброените плащания ще се извършват от заемодателя
директно по сметката на съответния бенефициент и ще се приспадат от заемната сума.
Предвидили са още, че остатъкът от отпусната сума, следва да се преведе в срок до три дни
от датата, на изпълнение на задължението за надлежно учредяване на обезпечение и за
установяване на липса на тежести, по посочена от заемополучателя сметка за оборотни
средства. В чл.2.2, б./б/, т./d/ от договора е предвидено, че ако заемополучателят не
представи нужните документи и не изпълни условията за окончателното отпускане на целия
заем, в рамките на един месец от подписване на договора, заемодателят се освобождава от
задължението да предостави заема, съответно заемополучателят дължи отметнина в размер
на 10 % от целия заем, но не по-малко от 10000 евро. На основание чл.2.3, б./а/ от договора
заемополучателят дължи фиксирана лихва от 30% върху усвоената и непогасена част от
главницата. Съгласно чл.2.3, б./с/ от договора при неизпълнение, на което и да е задължение
на падежа, както и при предсрочна изискуемост на кредита, заемополучателят дължи
неустойка за забава в размер на 0.27 % за всеки ден върху сбора от цялата непогасена част от
заема, независимо дали същият е усвоен изцяло, и от натрупалата се до момента договорна
лихва, считано от падежа на дължимото плащане до окончателното погасяване на всички
просрочени задължения за главница, лихва и неустойки, такси и разноски по договора.
Съгласно чл.2.3, б./g/ от договора при предсрочна изискуемост, заема се олихвява с
договорната лихва по чл.2.3.а. и неустойка по чл.2.3, /с/. В чл.4.1 от договора, като
предварително условие за отпускане на заема, е уговорено учредяване от ипотекарният
длъжник и вписване в полза на заемодателя на първа по ред ипотека върху конкретно
описан имот. Съгласно чл.4.4, б./b/, т./i/ от договора в случай на неизпълнение,
заемополучателят покрива разходи по изпращане на покана, включително и нотариална
такава за предсрочна изискуемост в размер на 1.5 % от размера на заема по чл.2.1, б./а/, но
не по-малко от 250 евро за всяко лице заемополучател, солидарен или ипотекарен длъжник,
чието начисляване се извършва еднократно с първото действие/основание за възникването
им. Според чл.5.2, б./а/ от договора е предвидено, че при неизпълнение продължило повече
от 7 дни, възниква правото на заемодателя да обяви вземането си за предсрочно изискуемо,
като заемополучателят дължи плащане на всички суми по договора, включително такса за
предсрочно погасяване в размер на 8.5 % от всички вноски, които заемополучателят би
дължал, според погасителния план, ако заемът не бе изцяло или частично погасен.
По делото е представен заверен препис от Нотариална покана, връчена на
ответницата на 16.01.2019г., с която ищецът я уведомява, че поради неизпълнение на
договорните задължения за представяне документи и учредяване на уговорено
обезпечение, заемодателят се освобождава от задължението си да предостави остатъка на
6
кредита и едновременно с това ползва правото си да направи заема предсрочно и незабавно
изискуем. С поканата е даден 7 дневен срок за доброволно изпълнение на всички
задължения по процесния договор, като част от тях, са неизчерпателно посочени..
Според заключението на назначената в първоинстанционното производство Съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и добросъвестно
изготвено, и неоспорено от страните, се установява, че усвоената по договора сума е в
размер на 1407.95лв., с която на 05.10.2018г. е наредено плащане на данък недвижими
имоти на Неделина- Н.Д. ЕТ. Установява, че на 31.10.2018г. по повод усвояването на
главницата, от заемодателят е начислена и такса за юридическо и адм.обслужване в размер
на 1264.38лв., с която е увеличен размерът на главницата до общо 2672.33лв. или 1366.34
евро. По договора е извършено внасяне на сумата от 544лв., което е било отнесено от ищеца
за погасяване на 0.09 евро-главница, 34.16 евро-договорна лихва и 243.89 евро-отметнина.
Според заключението размера на договорната лихва за периода 04.11.2018г.-23.01.2019г. е
92.22 евро или 180.37лв., за периода 04.11.2018г.-16.01.2019г. е 84.25 евро или 164.78лв.
Също така размера на неустойката за забава за периода 04.12.2018г.-03.05.2019г. е 557.02
евро или 1089.44лв., за периода 04.12.2018г.-16.01.2019г. е 161.31 евро или 317.45лв. и за
периода 04.12.2018г.-23.01.2019г. е 188.13 евро или 367.96лв. Размерът на таксата за
предсрочна изискуемост предвидена като 8.5 % от всички вноски, които заемополучателят
би дължал, възлиза на сумата от 698.70 евро.
Въз основа на горното, въззивният съд намира следното:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета
на предявените претенции, ищецът следва да установи, че между страните е сключен
договор за заем /кредит/, съдържащи твърдените права и задължения /страни, предмет,
размер, срок, падеж, лихви, обезщетения и т.н./, в това число и предаване на заемните суми
от кредитора на кредитополучателя. Следва да установи и наличие на предпоставките за
настъпване на предсрочната изискуемост /включително и обявяването на длъжника по
смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ/ на задължението по процесния договор. На последно място
ищецът, следва да докаже размера на претенции за главница, лихви и неустойки.
Ответникът, следва да установи правоизключващите си възражения за недействителност
изцяло или отчасти/ на процесния договор или че е изправна страна, т.е. че е налице
погасяване на задължението.
Както се изложи по-горе сключването на процесният договор и усвояване на част
сумите предмет на същия, не се оспорва от ответницата, която възразява с твърдения за
пълна недействителност на същия като сключен в противоречие с нормите на ЗПК,
евентуално за недействителност на клаузите от него предвиждащи заплащането на
отметнина и такси за нотариални разходи.
С оглед така очертания спор, на първо място следва да се отговори на въпроса за вида
на договора, т.е. дали същия е сключен между търговци и има бизнес насоченост, или е
7
потребителски кредит.
В случая макар в договора да е посочено, че сключен с изричното участие на ЕТ
”Неделина-Н.Д.“, като заемател и ответницата, като солидарен и ипотекарен длъжник, то
този факт не е определящ за качеството на страните по договора. Това е така предвид факта,
че регистрацията на дадено физическо лице като едноличен търговец, не води до възникване
на нов субект на правото, който да участва самостоятелно в гражданския оборот, а само
придава търговско качество на физическото лице. В този смисъл, обстоятелството, че
кредитополучателят е индивидуализиран като ЕТ, не е достатъчно да се приеме, че
физическото лице е действало в търговско качество, съответно за класифициране на
процесния договор като търговска сделка. Наименованието на договора, е индиция за
неговия характер, но също не е определящ белег. От значение за вида на договора, са
неговите предмет и целен резултат. Видно е от съдържанието на процесния договор, че с
финансирането по него, се цели погасяване на задължения на физически лица за данъци,
такси, осигуровки и административни санкции, и на задължение по образувано през 2016г.
изпълнително производство с взискател финансова институция, както и с цел бъдещо
придобиване от кредитополучателя на останалата 1/3 ид.ч. от имот, който впоследствие е
предвидено да послужи като обезпечение по договора. Едва на последно място в договора
бланкетно е предвидено превеждане на остатъка от отпуснатия кредитен лимит по сметка на
кредитополучателя за оборотни средства, която уговорка е в съществен контраст с
останалата част-етапи за усвояване, които се характеризират с висока степен на конкретност.
Посочените специфики на процесния договор, сочат, че при сключването му
кредитополучателя не е действал в търговско качество, т.е. в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а е целил покриване на нуждата си от парични
средства за погасяване на стари свои и чужди задължения. Наред с това предвид момента на
регистриране на едноличния търговец в ТР на 02.08.2018г., т.е. два месеца преди сключване
на процесния договор, следва заключението, че въпросните задължения не са акумулирани
от ответницата, по време на развитие на търговска дейност, т.е. че погасването им не
обслужва търговеца.
С оглед гореизложеното, се налага изводът, че независимо от неговото наименование
и индивидуализирането на кредитополучателя като едноличен търговец, процесния договор
попада в приложното поле на Закона за потребителският кредит, тъй като сключилото го
физическо лице-ответницата, има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК,
съответно че същото, се полза от общата императивна закрила предвидена в посоченият
закон.
Съобразно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен,
като на основание чл.23 от ЗПК потребителят дължи връщане само чистата стойност на
кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита. От формата и съдържанието на
процесния договор, еднозначно се установява, че той не отговаря на изискването на чл.10,
8
ал.1 от ЗПК, поради същият е недействителен и не поражда други задължения за
ответницата, освен връщането на усвоената главница.
Наред с горното, в изпълнение на служебното си задължение да извърши проверка за
нарушение на императивната закрила, регламентирана в специалните норми уреждащи
потребителското кредитиране, съдът констатира недействителност и на клаузата
предвиждаща заплащане на сумата 646.47 евро или 1264.38лв. за покриване на дължимата
към заемателя такса за юридическо и адм.обслужване, която покрива юридически и
адм.разходи, свързани със заема и обезпеченията. Така уговорената такса е свързана с
процедурата по отпускане и обезпечаване на кредита, поради което влиза в колизия с
чл.10а, ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това
въпросната клауза противоречи и на чл.16 от ЗПК, тъй като по същество прехвърля върху
кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задължението на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващия за
кредит. Ето защо горепосочената клауза, се явява нищожна, като противоречаща на закона,
съответно претенцията за заплащане на такса за административно и юридическо
обслужване, е неоснователна.
По изложените съображения размера на усвоената от ответницата главница по
договора за кредит възлиза на сумата от 1407.95лв. или 719.87 евро, с която на 05.10.2018г. е
наредено плащане на данък недвижими имоти. Това задължение поначало, подлежи на
намаляване с установеното от заключението на ССч.Е погашение в размер на 544лв. или
278.14 евро, но предвид наличието на признание на иска в отговора на исковата молба до
пълния усвоен размер и предвид липсата на обжалване от страна на ответницата,
първоинстанционното решение, не следва да се ревизира, в частта за дължимата главница.
В заключение съставът на въззивният съд приема, че първоинстанционният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261058 от 06.11.2020г. постановено по гр.д.
№3748/2020г. на Районен съд Варна, в обжалвана му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10