Р Е Ш Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 01.11.2021 год.
Административен съд – Кърджали, ……….....… в открито …………….…..
съдебно заседание на деветнадесети
октомври ……………………………….………
през 2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………….........… М. Халил
...........................................
разгледа докладваното от …………….… съдията Виктор Атанасов ……………….....
административно дело №132 ………… по описа за ...... 2021 год. ………………….
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1, предл.1, във връзка с чл.149, ал.1, предл.1 и ал.2,
т.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.
Образувано е по жалба от С.С.А., с посочен
в жалбата адрес ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адв.Н.М.
от АК-***, със съдебен адрес ***,
против Разрешение за строеж №21 от 05.05.2021 год. на
главния архитект на община Момчилград, област Кърджали, за строителство на
обект: „Преустройство и реконструкция на западната половина на съществуваща
жилищна сграда, находящ се в УПИ ***, кв.** по ПУП на град Момчилград.”.
Жалбодателят сочи в жалбата, че е собственик на недвижим имот, находящ се в ***, представляващ
ГАРАЖ със лятна кухня, със застроена площ от 30.00 кв.м., построен с отстъпено право
на строеж върху държавен УПИ *, с пл.сн.№**, кв.** по плана на град Момчилград,
одобрен на 01.01.1998 год., целият с площ от 540.00 кв.м., при граници на имота
- улица „***”; УПИ ***; УПИ ***, ***, подробно описан във влязло в сила Решение
№39/15.04.2016 год. на Pайонен съд - Момчилград, постановено по гр.дело №325/2015
год. Твърди, че на 11.05.2021 год. на посочения от адрес получил писмо, с което
бил уведомен, че е издадено Разрешение за строеж №21от 05.05.2021 год. на главния
архитект на Община Момчилград, област Кърджали, за строителство на обект: „Преустройство
и реконструкция на западната половина на съществуваща жилищна сграда, находящ се
в УПИ ***, кв.** по ПУП на град Момчилград”, с възложител М.С.Д. Заявява, че като
заинтересовано лице не е доволен от така издадения индивидуален административен
акт, поради което го обжалва пред съда в определения от закона срок, с молба да
бъде отменено издаденото Разрешение за строеж №21от 05.05.2021 год. на главния архитект
на Община Момчилград, област Кърджали, за строителство на обект: „Преустройство
и реконструкция на западната половина на съществуваща жилищна сграда, находящ се
в УПИ ***, кв.** по ПУП на град Момчилград”, с възложител М.С.Д., като издадено
в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона,
както и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, ведно с всички законни последици от това, като моли за присъждане и на
направените по делото разноски. Твърди, че при издаване на атакуваното разрешение
за строеж, не са спазени изискванията на чл.183 от ЗУТ, тъй като процесният обект,
който ще се преустройва, е в режим на етажна собственост и липсва съгласие с нотариално
заверени подписи на останалите собственици на обекти в тази сграда. С оглед на изложените съображения, жалбоподателят моли да
бъде призован на съд и след като докаже твърденията си, да бъде постановено решение,
с което да бъде отменено издаденото Разрешение за строеж №21от 05.05.2021 год. на
главния архитект на Община Момчилград, област Кърджали, за строителство на обект:
„Преустройство и реконструкция на западната половина на съществуваща жилищна сграда,
находящ се в УПИ ***, кв.** по ПУП на град Момчилград”, с възложител М.С.Д., като
издадено в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта
на закона, както и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, ведно с всички законни последици от това като и да му бъдат присъдени
и направените по делото разноски. В жалбата заявява, че подробни съображения в
подкрепа на жалбата си ще изложи в съдебно заседание.
Редовно призоваван за съдебните заседания, жалбоподателят
С.С.А. от ***, не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата - главният архитект на Община Момчилград,
редовно призован за съдебните заседания, не се явява, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител – адв.Д. Х. от АК – ***, който оспорва
подадената жалба и счита същата за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли жалбата на С.С.А. като
неоснователна и да остави в сила оспорения административен акт, като правилен и
законосъобразен. Счита, че оспореното разрешение за
строеж е издадено от компетентен орган и същото отговаря на изискванията на
ЗУТ, както и на специалната Наредба, посочена в чл.184 от ЗУТ, за съоръженията
за достъпна среда на хората с увреждания в съществуващи сгради. Също така счита, че посоченото единствено основание в жалбата, за
липса на съгласие на останалите собственици на обекта, е неоснователно. В предоставен от съда срок депозира и писмени бележки, в
които излага доводи и съображения в подкрепа на оспореното разрешение за
строеж.
Заинтересованата страна М.С.Д. от ***, редовно призована за съдебните заседания, се
явява лично,
като заявява, че също
счита подадената от брат й С.А. жалба за неоснователна. Сочи, че оспореното разрешение за строеж
е издадено по този начин, тъй като съпругът й е с *** и се движи с помощни средства, за което са приложени
доказателства по делото. Моли
съдът да отхвърли подадената жалба от С.С.А. като
неоснователна, за да могат да извършат преустройство и реконструкция
на къщата, съгласно издаденото им
разрешение за строеж, като излага и довод, че това
преустройство се налага, тъй като съпругът й,
без чужда помощ, трудно се изкачва до втория етаж на жилището и затова е
предвидена платформа за качване по стълбите. Отново
моли жалбата да бъде отхвърлена.
Заинтересованите страни - Г.М.С.,
М.Х.А., Е.М.А., Г.М.Ю., редовно призовани за съдебните заседания, не се явяват,
не се представляват и не изразяват становище по жалбата.
Заинтересованата страна - Община
Момчилград, редовно призована за съдебните заседания, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като се запозна с приложените към жалбата и
изпратените от община Кърджали доказателства, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С Решение №39 от 15.04.2016
год., постановено по гр.дело №325/2015 год. по
описа на Районен съд – Момчилград, влязло в сила на 04.05.2016 год./л.57– л.59/ е
поставен в дял на заинтересованата страна М.С.Д., недвижим имот, представляващ западната половина на
двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 128 кв.м., представляваща
обособено самостоятелно жилище със самостоятелен южен вход, на два етажа, ведно
с по 1/2 идеална част от общата свързваща вертикална стена, двете реални
половини от жилищната сграда и общата покривна конструкция на същата, построена
с отстъпено право на строеж върху държавен УПИ №*, пл.сн.№**, кв.** по плана на град Момчилград, одобрен на 01.01.1998 год., целият с площ от 540 кв.м., при граници на УПИ *: УПИ *** и УПИ
***, ***. Със същото решение е поставен в дял на жалбоподателя С.С.А. недвижим имот, представляващ масивен гараж с лятна
кухня, със застроена площ от 30 кв.метра, находящ се в ***, ул.„***” № **, построен с отстъпено право на строеж върху
държавен УПИ *, пл.сн.№**, кв.** по плана на град Момчилград, одобрен на 01.01.1998 г., целият с площ от
540 кв.м., при граници на УПИ *: УПИ *** и УПИ ***, ***.
Въз основа на това влязло в сила
съдебно решение, с Нотариален акт №** от *** год., том **, Рег.№**, нот.дело
№**/*** год. на нотариус А. У., с район на действие РС – ***, с №*** в Регистъра
на Нотариалната камара/л.56/, заинтересованата страна М.С.Д., на основание чл.587, ал.1 от ГПК, е призната за собственик на поставения,
с посоченото по-горе съдебно решение, в неин дял недвижим имот, описан по-горе.
С договор от 12.09.2019 год. за учредяване право на пристрояване, вписан с Дв.вх.№**, акт №**, том ** в Служба по вписванията при Районен съд – ***/л.54/, Община
Момчилград, представлявана от кмета С. Х. Х., е отстъпила възмездно в полза на М.С.Д., право на
строеж за пристройка за стълбище към западната половина на
съществуваща двуетажна жилищна сграда, със
застроена площ 17.60 кв.м. и разгърната
застроена площ 40.30 кв.м., построена с отстъпено право на строеж в ПИ с
идентификатор *** по КККР на ***, одобрени със Заповед №РД-18-275/03.05.2019 год. на изпълнителния директор на
АГКК/с номер по предходен план – УПИ * – ***, кв.**/, целият с площ от 570 кв.м, актуван с АЧОС
№** от *** год., вписан в Служба по вписванията с Дв.вх.№** от *** год. На
23.04.2021 год. е подписан Анекс към Договора от 12.09.2019 год. за учредяване право на пристрояване, вписан в Служба по вписванията при Районен
съд – *** с Дв.вх.№**, акт №**, том **, на 12.09.2019 год./л.55/, като с анекса е изменена т.2 от
този договор, по следния начин: Правото на пристрояване да се осъществи
съгласно одобрен проект от главния архитект на община Момчилград под
№11/01.03.2021 год., за обект: Преустройство, реконструкция, основен ремонт и
пристройка към западната половина на жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР
на ***/със стар идентификатор ***/. Този анекс също е вписан в
Служба по вписванията – Момчилград, с Дв.вх.№** от *** год., Акт №**, том **.
Така, по повод заявление с
Вх.№94-00-1477 от 27.04.2021 год. за издаване на разрешение за строеж/л.41/, от главния архитект на община Момчилград
е издадено Разрешение за строеж №21 от 05.05.2021 год./л.24/, с което, на М.С.Д. от ***, с
ЕГН **********, в качеството й на собственик на
западната половина на двуетажна жилищна сграда, построена с отстъпено право на
строеж, с административен адрес: ***, представляваща обособено самостоятелно
жилище и във връзка с изграждане и поставяне на съоръжения за достъпна жилищна
среда на съпруга й Г. З. Д., на основание чл.148, ал.2, ал.4 и ал.8, чл.152,
ал.1 и чл.184, ал.3 от ЗУТ, е
разрешено да извърши строеж: „Преустройство и реконструкция на западната половина на съществуваща жилищна сграда с идентификатор *** (бивш ***) по КККР на ***, с цел осигуряване на достъпна жилищна
среда”, находящ се в УПИ */ПИ с идентификатор *** (бивш *** и стар пл.сн. №***), кв.№** по ПУП – ИПРЗ на град Моммчилград, одобрен с Решение №117 по
Протокол №12 от 29.08.2019 год. на ОбС - Момчилград, община Момчилград, област Кърджали, съгласно одобрени/съгласувани
инвестиционни проектни части №11/01.03.2021 год., по повод заявление с Вх.№9400-664/12.02.2021
година.
Видно от Обяснителната записка към одобрения инвестиционен проект, част: Архитектурна, фаза: ТП, с възложител М.С.Д./л.75-л.77/ е, че сградата е с предназначение - многофамилна жилищна сграда, представлява тип „близнак” с обща
разделителна стена, която разделя сградата на два отделни обекта и че същата е с огледална композиция в план и обем, състояща
се от два етажа, на които входовете са разположени от югозападната страна на
сградата, като Възложителят е собственик на жилищната част, разположена от
западната страна, съгласно документа й за собственост. Описано е,
че първият етаж се състои от: дневна,
кухня, трапезария, лоджия, баня с тоалетна, склад, коридор и стълбище, а
вторият етаж се състои от: две спални, лоджия, баня с тоалетна и коридор и че
се предвижда, достъпът от първо до второ ниво да се осигурява чрез стълбищна
платформа с наклонено движение със задвижваща система (релса, електрически двигател
и движеща се платформа с размери най-малко 70 cm на 120 cm), съгласно
изискванията на чл.49, ал.1, т.3 от Наредба №4, като са осигурени и минималните
необходими площи за маневриране на първа и последна спирка. В обяснителната записка е посочено също така, че с цел осигуряване на достъпна жилищна среда в
жилищната сграда, се предвижда да се извърши преустройство, реконструкция и
основен ремонт на западната половина на сградата, като са описани СМР, които ще
се извършат на всеки от етажите. Отразено
е, че на първи етаж, на кота ±0.00 се
предвижда да се направят следните промени и преустройства за осигуряване
достъпна реда: събаря се средната преградна стена между кухнята и трапезарията,
като се променя местоположението на кухнята и трапезарията. Кухнята се
разполага до средната разделителна стена, а трапезарията към лоджията, а за да
може да се използва лоджията и от лицето в неравностойно положение,
подпрозоречният зид се събаря и се демонтира дограмата, като се запазват
носещите стени от двете страни на дограма. Новата дограма се монтира върху
новия подпрозоречен зид, като отстои на 150 cm от масивния парапет на лоджията,
както и че върху сегашния скатен покрив ще се изгради покрив от дървена
конструкция, като крайното покритие се предвижда да е от керемиди, положени
върху дъсчена обшивка и хидроизолация под керемидите. В раздел
технико-икономически показатели на обяснителната записка е посочено, че по
проект се предвижда изграждането на пристройка, със застроена площ от 17.57
кв.м., като разположението на тази пристройка е видно и от приложената към тази
част на проекта Ситуация, М 1:250/л.80/.
От тази ситуация е видно, че пристройката е долепена към северозападната фасада
на построената в същия имот двуетажна жилищна сграда, а от представеното към
проекта разпределение на първи етаж, М 1:50/л.81/,
е видно, че в тази пристройка се предвижда да се изгради само вътрешно стълбище
и да се монтира стълбищна платформа с наклонено движение със задвижваща система
(релса, електрически двигател и движеща се платформа с размери най-малко 70 cm
на 120 cm), съгласно изискванията на чл.49, ал.1, т.3 от Наредба №4, за
осигуряване на достъпа от първо до второ ниво на жилището, на лицето в
неравностойно положение, като е предвиден отвор/ за достъп към коридора на
първия жилищен етаж на сградата. От представеното към проекта разпределение на втори
етаж, М 1:50/л.82/, е видно, че в тази пристройка на
второ ниво също се предвижда да се изгради само вътрешно стълбище и задвижващата
система на платформата, като е предвиден отвор/врата/, за достъп до втория
жилищен етаж на сградата.
По изпратената в съда преписка по
издаване на оспореното разрешение за строеж е приложено Удостоверение за
сключен граждански брак/дубликат/, издадено от община Момчилград на 05.12.2018
год., въз основа на Акт за сключен граждански брак №*** от *** год., съставен в
град Момчилград/л.52/, от което е видно, че на *** год.,
в град Момчилград, заинтересованото лице М.С.Д., с ЕГН **********/с имена преди
брака – М.С.А./ е сключила граждански брак с Г. З. Д., с ЕГН **********.
По преписката е приложено и Експертно
решение №** от *** год., издадено от ТЕЛК *** при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД
***/л.53/, издадено на съпруга на заинтересованото лице М.С.Д., а
именно – на Г. З. Д., с ЕГН **********, от което е видно, че на същия, след
преглед и преосвидетелстване, е определена ***% трайно намалена
работоспособност /ТНР/, без чужда помощ, като тази трайно намалена
работоспособност му е определена пожизнено, съгласно чл.69, ал.4 от НМЕ/2010
год. От същото Експертно решение №** от *** год., издадено от ТЕЛК *** при МБАЛ
„Д-р Атанас Дафовски” АД ***, от описанието на обективното състояние на
освидетелстваното лице е видно, че същият е *** и че се движи с помощни
средства – ***, ***. Описаните по-горе Удостоверение за сключен граждански брак/дубликат/
между М.С.Д. и Г. З. Д. и Експертно решение №** от *** год., издадено от ТЕЛК ***
при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, за определената пожизнено *** % ТНР на Г.
З. Д., са изрично посочени в оспореното Разрешение за строеж №21 от 05.05.2021 год., издадено от главния архитект на
община Кърджали, като представени към документацията преди издаването му.
По направено от жалбоподателя
доказателствено искане в жалбата, с протоколно определение от 30.09.2021 год.,
от Служба „Архив” при Административен съд – Кърджали е изискано и съответно е
представено и приложено към настоящото дело, и административно дело №414/2019 год. по описа на настоящия съд, по което е постановено Решение №146 от 24.07.2020 год., влязло в сила на 18.08.2020 год. С това съдебно решение, по жалба
от
същия жалбоподател – С.С.А. от ***, с ЕГН **********, е отменено предходно
Разрешение за строеж №49 от 17.09.2019 год., издадено
от главния архитект на община Момчилград, на М.С.Д. от ***, с ЕГН **********, с което й е било разрешено да извърши строеж:
„Реконструкция на жилищна сграда и пристройка за стълбище”, намиращ се в УПИ *, пл.сн.№**,
кв.** по ПУП на град Момчилград, т.е. в същия поземлен имот, за който е издадено и
оспореното в настоящото производство разрешение за строеж.
В мотивите към това влязло в сила
съдебно решение съдът е приел, че процесната двуетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор ***, построена
в УПИ
* - *** в кв.** по плана на град Момчилград, по
отношение на която с оспореното разрешение на строеж е била разрешена реконструкция и
пристройка за стълбище, представлява сграда в режим на етажна собственост по
смисъл на чл.37 от Закона за собствеността, като
подробно се е мотивирал за този свои извод въз основа на представените по
делото документи за собственост и други писмени доказателства. В същите мотиви Административен
съд – Кърджали е посочил, че е очевидно, че сградата е
построена от М. Х. А./М.Х.А./, в съответствие с
прехвърленото му право на строеж от К. А. М., в чиято полза е било учредено
правото на строеж върху кооперативен имот, като и е
счел за безспорно
и обстоятелството, че двуетажна сграда-близнак е с общ покрив и обща
разделителна стена и че в същата са били обособени две
самостоятелни жилища, съответно в западната половина на два етажа, със самостоятелен вход от
южната страна и друго такова в западната половина,
със самостоятелен вход от южната страна. собственик
на жилището в западната половина на сградата,
по силата на извършената съдебна делба,
е заинтеросаваната стпана в настоящото производство - М.С.Д.,
а на източната - М.Х.А., Е.М.А., Г.М.Ю. и Г.М.С./последните
трима в качеството си на низходящи на А. С. А., съгласно цитиранато в решението удостоверение
за наследници, чиито наследодател е покойна съпруга на М.Х.А./. Предвид изложеното, съдът е приел, че в случая е налице етажна
собственост в сградата, тъй като части от етажите на същата принадлежат на
различни лице, а именно – посочените по-горе или с други думи, приел е че е налице етажна
съсобственост между М.С.Д. от една страна и М.Х.А., Е.М.А., Г.М.Ю. и Г.М.С. от
друга, като последните четирима се явяват съсобственици на източната половина
на сградата, а като такива, същите са конституирани като
заинтересовани лица и в настоящото производство. Решаващия състав на АдмС – Кърджали е приел също така в
мотивите към цитираното решение, че в конкретния случай не
са налице доказателства, които да обосновават извода, че се касае за две
самостоятелни сгради – източен и западен близнак,
като е посочил в тази връзка, че независимо, че на
практика, след построяването на сградата, са били обособени реални самостоятелни обекти в западната и
източната част на сградата, то в същата е налице обща, свързваща вертикална
стена и общ покрив, обслужващ цялата сграда и че е безспорно, че за всеки от
самостоятелните обекти е обособен отделен вход от южната страна на сградата, но е приел, че това не
променя горния извод, тъй като всеки един от входовете е общ само за
помещенията, обособени в съответната
половина, в който смисъл е и нормата на чл.38, ал.2 от ЗС.
Така, предвид това, в мотивите към решението съдът е
посочил, че процесното
разрешение за строеж се отнася до реконструкция на жилищна сграда и пристройка на стълбище
към сградата, която е в режим на етажна собственост,
находяща се в УПИ, поради което следва да са изпълнени
изискванията на нормата на чл.183, ал.2 от ЗУТ, която регламентира, че
надстрояване или пристрояване на сграда - етажна собственост, се разрешава въз
основа на договор за учредяване на право на надстрояване или пристрояване със
собственика на урегулирания поземлен имот в нотариална форма и
декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в
етажната собственост. Съдът е посочил в мотивите, че по
делото са представени доказателства за предоставено съгласие за извършването на
строежа единствено от Г.М.Ю. и Г.М.С., в качеството им на съсобственици на
източната половина от съществуващата масивна двуетажна
жилищна сграда, но че липсва
съгласие за извършването на такава реконструкция
и пристройка, дадено от останалите двама съсобственици на тази източна половина, а именно –
от М.Х.А. и Е.М.А. По изложените съображения административният съд е стигнал до извода, че
оспореното предходно разрешение за строеж е издадено
в противоречие със закона, а именно - в
противоречие с чл.183, ал.2 от ЗУТ, поради което същото се
явява незаконосъобразно, на основание чл.146, т.4 от АПК и съответно, с посоченото по-горе влязло в сила съдебно Решение №146 от 24.07.2020 год. по
административно дело №414/2019 год. по описа на настоящия съд, е отменил това разрешение за строеж.
При така установената по настоящото дело фактическа
обстановка, съдът намира, че жалбата е подадена в 14-дневния срок по
чл.215, ал.4,
предл.I/първо/ от ЗУТ, тъй като жалбата, естествено, е подадена направо до АдмС – Кърджали, а
не чрез административния орган, чиито акт се оспорва, на датата 25.05.2021 год., регистрирана с
Вх.№1088 от същата дата/л.2/, а процесното разрешение за строеж е съобщено на
пълномощника на жалбоподателя С.С.А., на посочения от него адрес, на датата 11.05.2021 год., видно от приложеното по
делото известие за доставяне с баркод ***
на „Български пощи” ЕАД ***/л.25/. Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който
подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима. Съдът намира, че С.С.А. се явява заинтересовано лице по
смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ предвид обстоятелството, че се легитимира
като собственик на построените в поземления имот,
с отстъпено право на строеж,
масивен гараж с лятна кухня, със застроена площ от 30 кв.метра, върху държавен УПИ
*, пл.сн.№**, кв.**
по плана на град Момчилград, одобрен на
01.01.1998 год., целият с площ от 540 кв.м., находящ се в ***. Това право на собственост същият е придобил по силата на съдебна
делба, извършена с Решение №39 от 15.04.2016
год.,
постановено
по гр.дело №325/2015 год. по
описа на Районен съд – Момчилград, влязло в законна сила
на 04.05.2016 год./л.8-л.10/.
Предвид това жалбоподателят С.С.А. се явява носител на активната процесуална легитимация да
оспорва издаденото Разрешение за строеж №21 от 05.05.2021 год. на главния архитект на община Момчилград, област Кърджали, издадено на възложителя М.С.Д. – ***, за
строителство на обект: „Преустройство и реконструкция на западната половина на
съществуваща жилищна сграда, находящ се в УПИ ***, кв.** по ПУП на град
Момчилград.”. Това съдът намира че е така, доколкото съгласно
одобрения инвестиционен проект/съгласувани проектни части/ №11 от 01.03.2021
год./, а и от самото разрешение за строеж е видно/стр.2 от същото/, че се предвижда изграждането и на пристройка към
съществуващата в имота жилищна сграда, със застроена площ/ЗП/ на пристройката от
17.57 кв.м. и разгъната застроена площ/РЗП/ от 35.14 кв.метра, а нормата на
чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ изрично регламентира, че заинтересувани
лица по ал.1,
в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на
заварен строеж,
са възложителят,
собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот. В случая безспорно е налице и пристрояване на заварен
строеж, за което е издадено процесното разрешение за строеж, с оглед на което, жалбоподателят
А. следва да има качеството на заинтересовано лице по смисъла на цитираната
по-горе разпоредба.
Процесният
строеж е от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ, като оспореното Разрешение за строеж №21 от 05.05.2021 год. е
издадено от главния архитект на община Момчилград в съответствие с нормата на
чл.148, ал.2 от ЗУТ, т.е. същото е издадено от компетентен орган, в кръга
на предоставените му по закон правомощия и в рамките на отредената му
териториална компетентност, в съответствие с изискването за форма и съдържание.
Следва да се отбележи, че според б.„г” от тази т.5 на
ал.1 на чл.137 от ЗУТ, като строежи от пета категория се
категоризират реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна
предназначението на строежите от тази категория, а
в б.а)
на същата т.5, като такива са посочени жилищни
и смесени сгради, с ниско застрояване. В случая
става дума за издадено разрешение за строеж за:
„Преустройство и реконструкция на западната половина на съществуваща жилищна
сграда”, която сграда е с ниско застрояване – два етажа, което
определя процесния строеж като такъв от пета категория.
На следващо място, според настоящият
съдебен състав, процесната двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ***/с
предишен идентификатор ***/, по отношение на която с оспореното разрешение на
строеж е разрешена реконструкция и пристройка на западната половина, с цел
осигуряване на достъпна жилищна среда, представлява сграда в режим на етажна
собственост по смисъла на чл.37 от Закона за собствеността.
В тази връзка настоящият съдебен състав в пълна степен споделя изложеното в тази
насока в мотивите към цитираното по-горе и влязло в сила съдебно Решение №146 от 24.07.2020 год., постановено по
административно дело №414/2019 год. по описа на настоящия съд. Безспорно
мотивите на решението съдържат редица юридически или доказателствени факти, но
те не се ползват със задължителна сила по отношение на тези факти. Мотивите
обаче се ползват с доказателствена сила и тази доказателствената сила на
мотивите може да се опровергава с всякакви доказателствени средства. В случая, от страна на жалбоподателя не са наведени нито в жалбата,
нито впоследствие, твърдения или доводи в противен смисъл, а именно – че
съществуващата двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ***/с предишен
идентификатор ***/, сграда не е в режим на етажна собственост и че респ.
по отношение на нея не са приложими разпоредбите на чл.183 и на чл.184 от ЗУТ,
дори нещо повече - в жалбата
срещу процесното разрешение за строеж се съдържа едно основно оплакване, а
именно – за неспазване на изискванията на чл.183 от ЗУТ, поради липса на съгласие
с нотариално заверени подписи на останалите собственици на обекти в тази сграда.
От това следва единствено възможния извод, че и жалбоподателят С.С.А. счита, че
съществуващата в поземления имот двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
***/с предишен идентификатор ***/ е такава в режим именно на етажна
собственост, поради което се позовава на нормата на чл.183, ал.2 от ЗУТ с
твърдението, че „тъй като процесният обект, който ще се преустройва, е в режим на
етажна собственост и липсва съгласие с нотариално заверени подписи на останалите
собственици на обекти в тази сграда.”. Това твърдение, респ. оплакване на
жалбоподателя, е неоснователно, тъй като видно и от самото оспорено разрешение
за строеж, същото е издадено на основание и при условията на чл.184, ал.3 от ЗУТ, която разпоредба регламентира, че за изграждането или поставянето на
съоръжения по ал.1, а това са съоръженията за достъпна среда на хората с
увреждания в съществуващи сгради, в съсобствен имот или в общите части на
сгради в режим на етажна собственост, не се изисква съгласието на останалите
съсобственици в имота, съответно на собствениците на самостоятелни обекти в
етажната собственост, т.е. това може да се осъществи без да се изисква съгласието
на останалите съсобственици в имота, съответно на собствениците на самостоятелни
обекти в етажната собственост. Според настоящия състав, в конкретния случай безспорно
се касае за изграждане на съоръжение за достъпна среда на лице с увреждания, каквото
качество има съпругът на възложителя, съгласно представеното по преписката и по
делото Експертно решение №** от *** год., издадено от ТЕЛК *** при МБАЛ
„Д-р Атанас Дафовски” АД ***, коментирано по-горе в настоящото изложение.
Отново следва да бъде посочено, че на Г. З.
Д., с ЕГН ********** – *** на М.С.Д., след преглед и преосвидетелстване, е
определена ***% трайно намалена работоспособност/ТНР/, без чужда
помощ, като тази трайно намалена работоспособност му е определена пожизнено, поради
***, предвид което същият се движи с помощни средства – ***, ***.
Нормата
на чл.184, ал.3 от ЗУТ, предвиждаща изграждането или поставянето на съоръжения
по ал.1, т.е. такива за достъпна среда на хора с увреждания, в съсобствен имот
или в общите части на сгради в режим на етажна собственост без да се иска
съгласието на другите заинтересовани лица, представлява една привилегия за
ограничен кръг субекти и затова се явява специална по отношение на нормата на чл.183,
ал.2 от ЗУТ. Ясно е, че законодателят е приел, че в такива случаи приоритет
следва да се даде на създаването на достъпна среда за този ограничен кръг
субекти, поради което и е предвидено опростяване на процедурите, предвидени в
чл.184, ал.3 от ЗУТ. От това, според настоящия състав, следва и изводът, че законосъобразно
административният орган – главният архитект на Община Момчилград, не се е
нуждаел от съгласието на останалите собственици в етажната собственост, обективирано
в декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите, за да издаде оспореното
разрешение за строеж. Последното, по разбиране на съда, съдържа специфичните реквизити
за този вид административни актове, с който се дава разрешение за извършване на
конкретен строеж, с достатъчна информация за вида и обема на предвиденото строителство,
разработено в техническия инвестиционен проект, представляващ фактическо основание
за издаване на самото разрешение за строеж. Инвестиционен проект
от своя страна, във всичките му части, е разработен и изготвен от лица с съответната
пълна проектантска правоспособност, за което са представени удостоверения.
Отделно
от изложеното по-горе, съдът намира за нужно да отбележи, че в хода на
настоящото съдебно производство, допълнително от възложителя М.Д. са представени
и приети като доказателство 4/четири/ броя декларации-съгласие с нотариално заверени
подписи на останалите четирима съсобственици на обект в тази сграда/л.236 – л.247/,
а именно – от Г.М.Ю., Г.М.С., от датата 07.07.2021 год. и
от Е.М.А. и М.Х.А., от датата 09.07.2021 год., като в тези декларации-съгласие
и четиримата изрично са заявили, че като съсобственици на източната половина от
двуетажната жилищна сграда с идентификатор ***, дават съгласието си непосредствения
им съсед М.С.Д. да извърши преустройство и реконструкция на западната половина
на съществуваща жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се на ул.„***”
№**, ***, по одобрен архитектурен проект от Община Момчилград. Тези четири
декларации – съгласие с нотариално заверени подписи единствено демонстрират, че
инвестиционното намерение на възложителя М.С.Д. не засяга законни права и интереси
на останалите четирима съсобственици на обект в същата жилищна сграда –
източната половина от същата, доказателство за което е именно тяхното изрично изразено
съгласие, удостоверено с подписа им пред нотариус.
Най-сетне, съдът намира за нужно да посочи и още нещо -
липсата на дадено съгласие от страна на самия жалбоподател С.С.А. за процесния строеж не влияе на
законосъобразността на издаденото Разрешение за строеж №21 от 05.05.2021 год. на главния архитект на Община Момчилград,
тъй като С.С.А. не се легитимира като
собственик на обект в тази двуетажна жилищна сграда
в режим на етажна собственост и не е собственик на УПИ или на идеална част от него, в
който се извършва строежа/УПИ *, пл.сн.
№***, кв.** по плана на град Момчилград е собственост на
Община Момчилград/, а само като собственик на гараж с лятна кухня, със
застроена площ от 30.00 кв.м., построен с отстъпено право на строеж в същия УПИ
*, с пл.сн.№**, кв.** по плана на град Момчилград, който гараж с лятна кухня
представлява самостоятелен обект и не е част от
съществуваща двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***,
находяща се на ул.„***” №**, ***.
Ето защо, с оглед всичко изложено по-горе
съдът намира, че оспореният административен акт – Разрешение за строеж №21 от
05.05.2021 год. на главния архитект на община
Момчилград, е издаден от материално и териториално компетентен
орган, при спазване на установената
от закона писмена форма и с изискуемото се съдържание, без да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореното
разрешение за строеж е издадено в съответствие и с приложимите материалноправни
норми, вкл. и тези, касаещи осигуряването на достъпна
среда на хората с увреждания в съществуващи сгради, като при това положение, същото се явява като издадено в съответствие и с целта на закона.
Така, по изложените съображения, настоящият съдебен
състав намира
жалбата на С.С.А., с посочен в
жалбата адрес ***, с ЕГН **********, подадена чрез
пълномощник - адв.Н.М. от АК-***,
против Разрешение за строеж №21
от 05.05.2021 год., издадено от главния архитект на
община Момчилград, за
неоснователна и недоказана, с оглед на което, с решението по настоящото
дело като такава, същата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото съдът не следва да
се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не са претендирани
от ответника по жалбата и от заинтересованата страна, а не са представени и
доказателства такива да са сторени от тях в хода на настоящото производство.
Ето защо, мотивиран от изложеното
и на основание чл.172, ал.2,предл.IV/четвърто/,
във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.А., с посочен в жалбата
адрес ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адв.Н.М. от АК-***, със съдебен адрес ***,
против Разрешение за строеж №21 от 05.05.2021 год. на
главния архитект на община Момчилград, област Кърджали, издадено на М.С.Д. от ***, с ЕГН **********, за
строителство на обект: „Преустройство и реконструкция на западната половина на
съществуваща жилищна сграда с
идентификатор ***(предишен идентификатор ***) по КККР на ***,
находяща се в УПИ ***, кв.** по ПУП на
град Момчилград, с цел осигуряване на достъпна жилищна среда.”.
Препис
от решението, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да
се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБългария, чрез Административен съд – Кърджали,
в 14 /четиринадесет/-дневен срок от
съобщаването или връчването му на страните.
СЪДИЯ: