№ 15650
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110128832 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба
Предявен е иск за делба на следния недвижим имот, представляващ 1/ апартамент №
84, находящ се в ....., състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, входно и черно антрета,
дрешник, заедно с мазе № 5, със застроена площ от 56,48 кв. м. и 0,935 % идеални части от
общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху мястото, който съгласно
схема № 15-160284/12.02.2023 г. на СГКК – гр. София, представлява самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1376.2059.1.84, разположен на 4-ти етаж в сграда с идентификатор
68134.1376.2059.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.1376.2059, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с
посочена в документа площ от 60 кв. м., заедно с мазе с площ от 2,78 кв. м., при съседи: на
същия етаж: 68134.1376.2059.1.100, 68134.1376.2059.1.83, под обекта: 68134.1376.2059.1.81
и над обекта: 68134.1376.2059.1.87, стар идентификатор: 68134.1376.2014.1.84, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-48/12.10.2011
г. на изпълнителния директор на АГКК, като с протоколно определение от 04.04.2024 г. в
предмета на делбата са включени и следните недвижими имоти, а именно: 2/ празно дворно
място от 495 кв. м., съставляващо имот с пл. № 61 в чертите на одобрения околовръстен
полигон за ....., при съседи: улица, ...., река и ....., описан в нотариален акт за собственост №
172, том 2, нот. дело № 1374/1993 г., като съгласно скица от 05.03.2024 г. понастоящем
имотът се намира в .... и 3/ неурегулирано дворно място, находящо се в землището на .....,
съставляващо имот с пл. № 74 от неодобрения и необявен кадастрален план на селото с
площ от 220 кв. м., при съседи: Коларски път, шосе, .... и ...., заедно със застроената в него
едноетажна жилищна сграда, със стая в подпокривното пространство и масивно мазе,
описани в нотариален акт за собственост № 127, том 4, нот. дело № 2035/1994 г., като
съгласно скица от 07.03.2024 г. понастоящем имотът се намира в .....
Ищцата Н. Е. В. твърди, че заедно с ответницата И. С. В. са наследници по закон на
общия им наследодател – ..... като след смъртта му на 06.10.2021 г. всяка една от тях е
станала носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху делбения имот,
представляващ апартамент № 84, находящ се в ....., заедно с мазе № 5 и 0,935 % идеални
части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху мястото, при които
1
квоти отправя искане за допускането му до делба. Допълва, че същият се ползва изцяло от
ответницата, поради което отправя искане за постановяване на привременна мярка по реда
на чл. 344, ал. 2 ГПК, като тя бъде осъдена да заплаща ежемесечен наем в размер на 156 лв.
за периода от влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното
извършване (съгласно уточнение, допуснато в о. с. з. на 04.04.2024 г.).
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата И.
С. В., с който не възразява по допускане до делба на имота в гр. София, но при различни от
посочените в исковата молба квоти, а именно: 2/3 идеални части – за нея и 1/3 идеална част –
за ищцата. В тази връзка посочва, че през 1987 г. е сключила граждански брак с общия
наследодател ..... поради което същият е бил нейн съпруг, позовавайки се на чл. 9, ал. 2, пр. 2
ЗН. Не оспорва получаването на нотариална покана от ищцата, но оспорва да я е лишила от
права върху имота. Сочи, че тя не се е свързала с нея след смъртта на наследодателя, за да
поиска достъп и ключ до апартамента. Не възразява да се предостави ползването на имота
в гр. София, но отрича да дължи обезщетение за това на ищцата, тъй като е налице
възможност за съвместното му ползване. Оспорва размера на претендирания месечен наем.
Отправя искане за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. Отправя искане за допускане до
делба и на останалите включени в предмета на делбата имоти, находящи се в ......
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза са
съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на
делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена
тежест на съделителя, предявил иска.
По отношение на недвижимия имот, представляващ 1/ апартамент № 84, находящ се в
....., заедно с мазе № 5 и 0,935 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното
право на строеж върху мястото
В случая, от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 17, том 4,
нот. дело № 485/21.01.1993 г. се установява, че .... и Н. С. А. даряват на сина си ..... следния
придобит по време на брака и представляващ тяхна семейна имуществена общност
недвижим имот, а именно: апартамент № 84, находящ се в ....., състоящ се от две стаи, кухня,
баня клозет, входно и черно антрета, дрешник и мазе № 5, застроен на 56,48 кв. м., с обща
брутна кубатура от 232 кб. м., заедно с 0,935 % идеални части от общите части на сградата и
отстъпеното право на строеж върху мястото, запазвайки си правото на доживотно ползване
на имота заедно и поотделно, като индивидуализацията на имота, предмет на дарствената
сделка, по актуални кадастрални данни следва от представената схема № 15-
160284/12.02.2023 г., издадена от СГКК – гр. София. Действително, от представения препис
– извлечение от акт за сключен граждански брак № 08/29.05.1987 г., издаден от Община
Поморие, става ясно, че считано от 29.05.1987 г. ..... е в брак с ответницата И. С. Борисова
(след брака В.), без да има данни за последващото му прекратяване, за което свидетелства и
фактът, че в представеното удостоверение за наследници с изх. № УГ01-11414/12.10.2021 г.,
издадено от Столична община, р-н „Н.“, е отбелязано, че семейният му статус към момента
на смъртта му е женен, поради което може да се направи извод, че това е било така
включително и към момента на осъществяване на дарствената сделка от 21.01.1993 г.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм., но действащ към релевантния период) вещите,
правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата
върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по
2
дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. В случая, доколкото ..... е придобил
процесния апартамент № 84 по силата на дарение от своите родители, съдът приема, че
макар това да е станало по време на брака му с ответницата И. С. В., същият е станал негова
изключителна собственост. По делото няма данни относно настъпила впоследствие промяна
в правата върху него, поради което следва да се направи извод, че към момента на смъртта
му на 06.10.2021 г. имотът е бил част от наследствената му маса, а това означава, че на
основание наследствено правоприемство същият е придобит от наследниците му по закон –
И. С. В. – съпруга и Н. Е. В. – дъщеря на брат му Е. П. В. В случая, при определяне на обема
от права на всяко едно от посочените лица приложение следва да намери чл. 9, ал. 2, пр. 2
ЗН, доколкото видно е, че към момента на откриване на наследството на ..... - 06.10.2021 г. са
изминали повече от 10 години от сключване на брака му с И. С. В. - 29.05.1987 г., което
означава, че последната е наследила 2/3 идеални части от наследството на съпруга си, а
носител на останалата 1/3 идеална част е ищцата Н. Е. В..
Предвид това, въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че
всяка от страните в настоящото производство се легитимират като носител на съответна
идеална част от правото на собственост върху процесния 1/ апартамент № 84, находящ се в
....., заедно с мазе № 5 и 0,935 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното
право на строеж върху мястото, а именно: Н. Е. В. – 1/3 идеална част, а И. С. В. – 2/3
идеални части, при които квоти същият следва да се допусне до делба.
По отношение на недвижимите имоти, представляващи 2/ празно дворно място от 495
кв. м., съставляващо имот с пл. № 61 в чертите на одобрения околовръстен полигон за .....
(понастоящем община Брезник, област Перник) и 3/ неурегулирано дворно място, находящо
се в землището на ..... (понастоящем община Брезник, област Перник), съставляващо имот с
пл. № 74, с площ от 220 кв. м., заедно със застроената в него едноетажна жилищна сграда,
със стая в подпокривното пространство и масивно мазе;
В случая, по делото не се спори, а и от представения нотариален акт № 172, том 2,
нот. дело № 1374/1993 г. се установява, че на 01.09.1993 г. на основание наследство и
давностно владение .... е признат за собственик на празно дворно място от 495 кв. м.,
съставляващо имот с пл. № 61 в чертите на одобрения околовръстен полигон за ..... при
съседи: улица, ...., река и ...... Също така въз основа на нотариален акт № 127, том 4, нот.
дело № 2035/1994 г. става ясно, че считано от 23.06.1994 г. и на основание давностно
владение .... е признат за собственик на неурегулирано празно дворно място, находящо се в
землището на ....., съставляващо имот с пл. 74 от неодобрения и необявен кадастрален план
на селото с площ от 220 кв. м., при съседи: Коларски път, шосе, .... и ...., заедно със
застроената в имота едноетажна жилищна сграда със стая в подпокривното пространство и
масивно мазе. За установяване на семейния статут на посоченото лице към момента на
осъществяване на двете придобивни сделки – съответно 1993 г. и 1994 г. от страна на
ответницата И. С. В. е представена извадка от личния му регистрационен картон, в който е
удостоверено, че .... е женен, както и, че негова съпруга е била Н. С. А., без обаче да става
ясно считано от кога е възникнала брачната връзка помежду им. Ето защо, с оглед липсата на
проведено от нейна страна пълно и главно доказване в тази насока съдът приема, че въз
основа на посочените по-горе придобивни сделки правоимащото лице е станал
изключителен собственик на описаните в тях имоти. По делото няма данни относно
осъществяването впоследствие на юридически факти, довели до промяна в правата върху
същите, поради което съдът приема, че към момента на настъпване на смъртта на А., който
видно от представеното удостоверение за наследници с изх. № УГ01-10395/08.09.2022 г.,
издадено от Столична община, р-н „Н.“, е починал на 12.11.2008 г., те са били част от
наследствената му маса, а това означава, че на основание наследствено правоприемство
собствеността върху тях е преминала в полза на наследниците му по закон, а именно: Н. С.
А. – съпруга, Н. Е. В. – внучка и ..... - син, като всеки един от тях е станал носител на по 1/3
идеална част от правото на собственост върху тях – арг. чл. 5, ал. 1, вр чл. 9, ал. 1 и чл. 10,
3
ал. 1 ЗН. На следващо място, по делото се установява, че впоследствие е починала и Н. С. А.
– на 05.11.2016 г., поради което притежаваната от нея 1/3 идеална част от правото на
собственост върху имотите е наследена от нейните наследници по закон, а именно: Н. Е. В. –
внучка и ..... - син, при което всеки един от тях е придобил по 1/6 идеална част от правото на
собственост върху имотите, като наред с това на самостоятелно основание те са
притежавали и по 1/3 идеална част, или общо 3/6 идеални части. По-нататък по делото се
изяснява, че ..... е починал на 06.10.2021 г., оставяйки за свои наследници по закон И. С. В. –
съпруга, придобила 2/3 идеални части от притежаваните от него 3/6 идеални части, или
общо 6/18 идеални части, доколкото към момента на откриване на наследството му са
изминали повече от 10 години от сключване на брака помежду им през 1987 г. – арг. чл. 9, ал.
2, пр. 2 ЗН, а останалата 1/3 идеална част от притежаваните от него 3/6 идеални части, или
3/18 идеални части са наследени от дъщерята на брат му – Н. Е. В.. Изложеното обосновава
извод, че квотите в съсобствеността са, както следва: 12/18 идеални части – за Н. Е. В. (3/6 +
3/18) и 6/18 идеални части – за И. С. В., или 2/3 идеални части – за първата и 1/3 идеална
част – за втората от тях.
Предвид това, въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че
всяка от страните в настоящото производство се легитимират като носител на съответна
идеална част от правото на собственост върху процесните 2/ празно дворно място от 495 кв.
м., съставляващо имот с пл. № 61 на одобрения околовръстен полигон за ..... и 3/
неурегулирано дворно място, находящо се в землището на ....., съставляващо имот с пл. №
74, с площ от 220 кв. м., заедно със застроената в него едноетажна жилищна сграда, със стая
в подпокривното пространство и масивно мазе, а именно: Н. Е. В. – 2/3 идеални части, а И.
С. В. – 1/3 идеална част, при които квоти същите следва да се допуснат до делба. За
фактическа яснота в диспозитива на решението следва изрично да се отрази, че
понастоящем посочените имоти се намират в община Брезник, област Перник, в какъвто
смисъл са представените 2 броя скици съответно от 05.03.2024 г. и от 07.03.2024 г., издадени
от длъжностно лице при община Брезник, както и удостоверение с изх. № 25-
122004/02.05.2024 г., издадено от АГКК.
По претенцията с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК
Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК, в решението, с което се допуска делбата, или по-късно,
ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по
искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите
срещу ползването. Следователно, с посочената разпоредба се урежда привременна мярка, т.
е съдебна администрация и съдебният акт, с който се постановява има характер на
определение и не се ползва със сила на присъдено нещо, тъй като не разрешава материално-
правен спор между страните, а с постановяването на същата се цели уреждане на
отношенията между съделителите по повод ползването на имотите, допуснати до делба, през
време на висящността на делбеното производство. Фактическото основание за допускане на
мярката в една от двете форми е някой от съделителите да ползва имота в обем,
надхвърлящ квотата му в съсобствеността. В случая, от страна на ищцата Н. Е. В. е
отправено искане по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК да бъде постановена привременна мярка,
като в нейна полза бъде заплащано обезщетение в размер на 156 лв. месечно (съгласно
уточнение, допуснато в о. с. з. на 04.04.2024 г.), обосновавайки същото с твърдението, че
понастоящем процесният апартамент № 84, находящ се в ....., заедно с мазе № 5 и 0,935 %
идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху мястото, се
ползва изцяло от ответницата. С определението от 12.12.2023 г. именно на ищцата е
възложена доказателствената тежест да установи, че процесният имот се ползва изцяло от И.
С. В., която я е лишила от ползване на същия съобразно правата й, възможно ли е
разпределяне на ползването му и от двете страни предвид вида и площта на имота, както и
какъв е размерът на средния месечен наем. В случая, по делото безспорно е установено
4
наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имот.
Отделно от това, няма спор, че понастоящем той трайно се ползва от ответницата, която не
отрича този факт, твърдейки единствено, че не е препятствала достъпа на ищцата до него. В
случая, при съобразяване на гореизложеното, включително и констатацията на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза, че принципно съвместното ползване на апартамента от
двете страни е възможно, тъй като жилището се състои от две самостоятелни стаи, по една
за всяка от страните, с общо ползване на кухня и санитарни възли и антре, съдът намира, че
искането за постановяване на привременна мярка е основателно и следва да бъде уважено.
За разлика от претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, ирелевантно се явява обстоятелството дали в
предходен момент ответницата се е противопоставяла на правата на ищцата, доколкото
искането по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК има привременен характер и поражда действието си
занапред до окончателното извършване на делбата. Ето защо, съдът не следва да обсъжда
въпроса предоставяла ли е тя достъп до имота на ищцата или не, респ. изразява ли готовност
в тази насока, тъй като основателността на този вид претенция е обусловена от установяване
фактическото ползване на делбения имот от някой от съделителите в обем, надхвърлящ
квотата му в съсобствеността, като в случая е видно, че именно ответницата ползва
процесния имот, където живее постоянно. Доколкото по делото се установи, че И. С. В.
ползва имота, за който е отправено искането по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, обитавайки го
постоянно и предвид, че няма изложени твърдения тя да не възнамерява да продължи да го
ползва и занапред, съдът счита, че следва да се определи обезщетение, изплащано именно от
нея на ищцата, която до окончателното извършване на делбата няма да ползва имота. В тази
връзка следва да се отбележи, че съдът не възприема фактическата констатация на вещото
лице, че принципно съвместното фактическо ползване на апартамента е възможно, тъй като
очевидно е, че с оглед малката му площ – 56,48 кв. м., както и предвид обтегнатите
отношения между страните, съвместното ползване на жилището е обективно невъзможно,
още повече, че според данните по делото ищцата не пребивава постоянно в страната. Не е
възможно и разпределяне от някои измежду останалите имоти, включени в предмета на
делбата, тъй като от една страна се касае за различни по вид и предназначение имоти, за
които няма данни да се ползват от някоя от страните, а от друга страна по делото не са
ангажирани доказателства относно средния месечен пазарен наем за тяхното ползване, за да
се приеме, че в случай на предоставяне ползването им на някоя от тях, те не биха си
дължали заплащане на наем помежду си. Що се отнася до размера на дължимото
обезщетение, съдът съобразява назначената по делото съдебно-техническа експертиза,
достигнала до извод, че средният месечен пазарен наем за ползване на целия апартамент №
84 се равнява на сумата от 470 лв., т. е. 156,66 лв. за 1/3, на колкото се равнява делът на
съделителката Н. Е. В.. Както вече се посочи по-горе, сумите, които следва да бъдат
заплащани между съделителите, уреждат отношенията им по повод ползването само по
време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка.
Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има действие и значение само за
делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена
само занапред и само до приключване на делбеното производство – в този смисъл са
определение № 235/24.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1958/2014 г., І г. о. на ВКС, определение №
475/17.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2258/2013 г., ІV г. о. на ВКС, определение № 313/28.04.2014 г.
по ч. гр. д. № 2225/2014 г., ІV г. о. на ВКС, определение № 122/08.03.2013 г. по ч. гр. д. №
52/2013 г., І г. о. на ВКС и др. Изложеното обосновава извод, че с настоящия съдебен акт
съдът следва да разпредели ползването на делбения имот, находящ се в гр. София, като
същият се предостави на ответницата И. С. В., а искането на ищцата Н. Е. В. по реда на чл.
344, ал. 2 ГПК следва да се уважи до претендирания от нея размер от 156 лв.,
пропорционално на притежаваната от нея квота в съсобствеността – 1/3 идеална част, която
сума ответницата следва да бъде осъдена да й заплаща ежемесечно от влизане в сила на
решението по допускане на делбата до окончателното извършване на същата.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1 ЗН да се извърши
съдебна делба между Н. Е. В., ЕГН **********, с адрес: ..... и И. С. В., ЕГН **********, с
адрес: ....., ап. 84, на следния техен съсобствен недвижим имот, а именно:
1/ апартамент № 84, находящ се в ....., състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет,
входно и черно антрета, дрешник, заедно с мазе № 5, със застроена площ от 56,48 кв. м. и
0,935 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху
мястото, който съгласно схема № 15-160284/12.02.2023 г. на СГКК – гр. София, представлява
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1376.2059.1.84, разположен на 4-ти етаж в
сграда с идентификатор 68134.1376.2059.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор
68134.1376.2059, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 60 кв. м., заедно с мазе с площ от 2,78 кв.
м., при съседи: на същия етаж: 68134.1376.2059.1.100, 68134.1376.2059.1.83, под обекта:
68134.1376.2059.1.81 и над обекта: 68134.1376.2059.1.87, стар идентификатор:
68134.1376.2014.1.84, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, при следните
КВОТИ:
1/3 (една трета) идеална част - за Н. Е. В.;
2/3 (две трети) идеални части – за И. С. В.;
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1 ЗН да се извърши
съдебна делба между Н. Е. В., ЕГН **********, с адрес: ..... и И. С. В., ЕГН **********, с
адрес: ....., ап. 84, на следните техни съсобствени недвижими имоти, а именно:
2/ празно дворно място от 495 кв. м., съставляващо имот с пл. № 61 в чертите на
одобрения околовръстен полигон за ....., при съседи: улица, ...., река и ....., описан в
нотариален акт за собственост № 172, том 2, нот. дело № 1374/1993 г., като съгласно скица от
05.03.2024 г. понастоящем имотът се намира в ....;
3/ неурегулирано дворно място, находящо се в землището на ....., съставляващо имот с
пл. № 74 от неодобрения и необявен кадастрален план на селото с площ от 220 кв. м., при
съседи: Коларски път, шосе, .... и ...., заедно със застроената в него едноетажна жилищна
сграда, със стая в подпокривното пространство и масивно мазе, описани в нотариален акт за
собственост № 127, том 4, нот. дело № 2035/1994 г., като съгласно скица от 07.03.2024 г.
понастоящем имотът се намира в ...., при следните КВОТИ:
2/3 (две трети) идеални части – за Н. Е. В.;
1/3 (една трета) идеална част – за И. С. В.;
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК допуснатият до съдебна делба
недвижим имот, а именно: апартамент № 84, находящ се в ....., състоящ се от две стаи, кухня,
баня, клозет, входно и черно антрета, дрешник, заедно с мазе № 5, със застроена площ от
56,48 кв. м. и 0,935 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на
строеж върху мястото, който съгласно схема № 15-160284/12.02.2023 г. на СГКК – гр. София,
представлява самостоятелен обект с идентификатор 68134.1376.2059.1.84, разположен на 4-
ти етаж в сграда с идентификатор 68134.1376.2059.1, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 68134.1376.2059, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 60 кв. м., заедно с мазе
с площ от 2,78 кв. м., при съседи: на същия етаж: 68134.1376.2059.1.100,
6
68134.1376.2059.1.83, под обекта: 68134.1376.2059.1.81 и над обекта: 68134.1376.2059.1.87,
стар идентификатор: 68134.1376.2014.1.84, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на
АГКК, да се ползва от И. С. В., ЕГН **********, до окончателното извършване на делбата,
като ОСЪЖДА И. С. В., ЕГН ********** да заплаща на Н. Е. В., ЕГН ********** сумата от
156 лв. месечно за ползване на нейната 1/3 идеална част от съсобствения им имот считано
от влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното извършване на
същата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в частта, с която е определена привременна мярка,
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7