Определение по дело №404/2022 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 598
Дата: 17 ноември 2022 г. (в сила от 16 ноември 2022 г.)
Съдия: Аделина Тушева
Дело: 20221600500404
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 598
гр. Монтана, 16.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева

Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско
дело № 20221600500404 по описа за 2022 година
Производството с правно основание чл. 121 във връзка с чл. 119 от ГПК е
образувано по жалба на Ю. ООД гр. *против определение на РС Лом 12.09.2022г.,
постановено по гр.дело № 527/2022г. по описа му в частта, с която съдът е оставил без
уважение възражението на жалбоподателя за местна подсъдност с искане за изпращането му
за разглеждане от РС София като местно компетентен съд с оглед седалището на ответника
в гр. *.
Твърди се в жалбата, че определението е неправилно. Изтъкват се доводи, че предмет
на исковото производство са три различни договори с различни страни , поради което и не
са налице условията да се приеме, че е налице субективно съединяване на искове и съдът е
следвало да раздели предявените искове срещу отделените ответници по аргумент от чл.
210,ал. 2 ГПК , да прекрати производството срещу първия и втория ответника, като го
изпрати за разглеждане пред местно компетентния съд . Иска се отмяна на обжалваното
определение и делото по иска срещу него се изпрати на местно компетентния по
седалището му РС София.
Въззиваемите страни, ищци в първоинстанционното производство , при връчен
препис от жалбата чрез пълномощник Д. Ц., не вземат становище .
Окръжен съд Монтана , като разгледа приложеното гр.дело № 527/2022г. по описа на
РС Лом , предвид твърденията на жалбоподателя , обжалваното определение и въз основа на
закона , приема следното:
Частната жалба е подадена по реда на чл. 121 от ответника в първоинстанционното
производство срещу определение на ЛРС от 12.09.2022г., постановено по реда на чл. 140 от
ГПК, с което съдът е насрочил делото , приемайки за неоснователно възражението на
ответника Ю. ООД , направено с отговора на исковата молба относно местната подсъдност
1
на спора с оглед седалището му в гр. *.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на девет ищци,
действащи чрез пълномощник адвокат Д. Ц. срещу ответниците: “Ю.“ ООД, гр. *, М. А. от
гр. *и „К. Т. Б.“ ООД, със седалище с.*с искане да се признае за установено, че договор за
наем, вписан 03.08.2015г. , сключен между ЕТ “М. А.-Ю.-Ю. К.“ и М.К., Договор за аренда,
вписан 07.10.2016г., сключен между ЕТ “М. А.-Ю.-Ю.К.“ и „Ю.“ ООД, както и Договор за
наем, вписан 23.11.2017г. , сключен между „Ю.“ ООД и „К.Т.Б.“ ООД са
НЕПРОТИВОПОСТАВИМИ на сключения между ищците Договор за аренда, вписан с
вх.рег.№*, акт №*том * от 25.02.2022г. в СлВп -*, по отношение на същите имоти, като
нямат действие спрямо ищците.
С подадения в срок отговор на исковата молба ответникът Ю. ООД е направил
възражение за местна неподсъдност на спора пред РС Лом с оглед чл. 105 във връзка с чл.
108,ал. 1 от ГПК и седалището му в гр. *. С определението по чл. 140 от ГПК , постановено
на 12.09.2022 г. РС Лом е приел, че е местно компетентен да разгледа спора предвид
разпоредбата на чл. 116 ГПК и седалището на един от ответниците в село *, в района на РС
Лом, поради което и е оставил без уважение направеното възражение .
Така постановеното определение е правилно. Безспорно е установено, че исковата
молба е подадена срещу трима ответници, като предмет на спора са общи на ищците права,
съответно оспорени са сключени между ищците три договора, като ответникът Ю. ООД е
страна и по трите договора с оглед твърдените в исковата молба обстоятелства. Безспорно е
по делото, че тримата ответници като страни по оспорените договори имат седалище,
съответно адрес в различни съдебни райони, като ответникът К.Т.Б. ООД е със седалище
село *, ответникът Ю. ООД е със седалище гр. *, а ответникът М. А. е с адрес гр. *. Съгласно
чл. 116 ГПК иск срещу ответници с различни съдебни райони се предявява по избор на
ищеца в един от тези райони. В случая К. Т. Б. ООД е със седалище в село *в района на РС
Лом, поради което и ищците са избрали съдебния район по седалището на този ответник.
Подържаните в жабата доводи са неоснователни. Разпоредбата на чл. 210 ГПК не е
приложима при субективно съединяване на искове, съответно съдът няма задължение да
раздели исковете, заявени с една искова молба в случай, че същите подлежат на разглеждане
по един и същ съдопроизводствен ред. Преценката за наличие на другарство по смисъла на
чл. 215 ГПК се извежда от твърденията на страните в исковата молба, като в случая са
твърдени от ищците наличие на договори за наем и аренда по отношение на едни и същи
земеделски имоти , съответно Ю. ООД е страна и по трите оспорени договори, включително
и по сключения с К.Т. Б. ООД, чието седалище са избрали ищците с оглед чл. 116 ГПК , за
да подадат исковата молба пред РС Лом.
Предвид гореизложеното съдът приема, че обжалваното определение на РС Лом е
правилно.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ю.ООД гр. * срещу определението на
РС Лом от 12.09.2022г. по гр.д. № 527/2022г., с което е прието за неоснователно
възражението му за местна неподсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3