Номер 131619.11.2020 г.Град в.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – в.32 състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Албена Славова
Секретар:Незает А. Исаева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20203110203377 по описа за 2020 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от Д. К. Д. против НП № 20-0439-000284/29.07.2020 г. на Началника
на Трето РУ при ОД на МВР-в., с което на основание чл. 80 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени
процесуални нарушения. Излага се становище, че при описанието ва АУАН и НП е
налице разминаване, доколкото първоначално се сочи, че автомобилът е създавал
пречки за движението, а впоследствие, че е закривал пътен знак или сигнал. Оспорва се
фактическата обстановка, твърдяна в АУАН и НП. Твърди, че е паркирал автомобила
си съгласно всички изисквания в ЗДвП, като ширината на пътното платно е
позволявала безпрепятствено да се разминават автомобили. Твърди ,че в района на
пътния участък, където е паркирано превозното средство, не е имало пътни знаци или
сигнали, които да е възможно да бъдат закрити от автомобила. Сочи се, че липсва
надлежно описание на на нарушението, доколкото в НП не е посочено в кой участък от
ул. а.х. е било паркирано пътното превозно средство и в какво се е изразявала
създадената пречка за движението. Иска се НП да бъде отменено и на основание чл. 63
ал.3 от ЗАНН да се присъди заплащането на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. г., който в съдебно заседание поддържа жалбата. В заседание
по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата основания.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили
са писмени бележки от процесуалния представител на АНО – юк Лукова, в които се
излага становище по същество на делото и се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави се искане в случай, че бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение , предвид фактическата и правна сложност на делото, да се присъдят
такива в минимален размер, предвиден в чл. 7 от Наредба № 1 от 07.09.2004 г. в
редакцията й от 15.05.2020 г.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 19.05.2020 г. въззивникът паркирал л.а. * * на ул. а.х. до „*“. Около 12.00 ч.
във връзка с изпълнение на служебните си задължения, обход на района извършвали
св. ж.ж. и св. т.в. – полицейски служители при Трето РУ при ОД на МВР-в.. Същите
констатирали, че процесния автомобил е паркиран в активната лента за движение, като
ширината на пътното платно не позволява безпрепятствено разминаване на
автомобили с всякакви габарити, включително товарни такива, които често
преминавали по посочената улица, с оглед зареждане на търговските обекти, находящи
се в „г. в.“. С оглед на изложеното, св. Желев съставил фиш за извършено нарушение
на чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП на собственика на автомобила – въззивникът д..
След като получил процесния фиш, въззивникът депозирал срещу същия
възражение, в което твърдял, че паркираното МПС хо никакъв начин не е създавало
пречки за останалите участници в движението. Предвид постъпилото възражение,
фишът е анулиран и на 23.06.2020 г. д. е призован в Трето РУ, където му е съставен
АУАН № 20-0439-000284/23.06.2020 г. за извършено нарушение на чл. 98 ал.1 т.1 от
ЗДвП. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 180
ал.1 т.1 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя, като му е наложена административна санкция „Глоба“ в размер на 20
/двадесет/ лева.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – св. ж.ж. и свидетеля очевидец по акта – св.т.в..Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към
делото .
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
2
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 20-0439-000284/29.07.2020 г. е издадено от
компетентен орган , видно от приложеното по АНП копие на Заповед № 365з-
4342/01.11.2017 г.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за неясно описание на
извършеното нарушение. Както в АУАН, така и в НП е визиран изводът, че с
осъщественото паркиране е създадена пречка за движението. Действително В НП е
добавена и друга хипотеза на деянието по чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно паркиране
на място, където превозното средство закрива другите участници в движението.
Доколкото обаче явно се касае за допусната техническа грешка при изписване текста и
на посочената хипотеза на разпоредбата на чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП, а същевременно не
следва да се ангажира отговорността на въззивника за същата по изложените по
същество на делото доводи в настоящия съдебен акт, съдът намира, че посоченото
противоречие между съдържанието на АУАН и НП не е ограничило правото на защита
на въззивника.
Като несъстоятелни бяха оценени и аргументите, свързани с неясно описание на
извършеното нарушение. Съдът намира, че мястото е индивидуализирано в
необходимата степен с оглед гарантиране правото на защита на въззивника, предвид
спецификата на конкретното нарушение, а именно с посочване на населеното място,
наименованието на улицата, където е извършено паркирането и търговския обект, в
близост до който е извършено деянието.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП престоят и паркирането са забранени: на
място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или
3
закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. По аргумент
Същевременно съгласно чл. 80, ал.1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци - пътен знак В27 се използва за въвеждане на
забрана за престой и/или паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни
средства затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и
широчината на платното за движение. С цитираната правна норма е въведена
необоримата презумпция, че на пътните участъци, на които е поставен пътен знак В27,
спрелите пътни превозни средства винаги затрудняват или пречат на пътното
движение, ограничавайки видимостта и широчината на платното за движение (Решение
№ 494 от 9.03.2015 г. на АдмС - в. по адм. д. № 3531/2014 г.).
Анализът на посочената нормативна уредба и съдебната практика сочи, че извън
хипотезата на поставен знак B27, ограничаването на широчината на платното също
следва да се съобразява като пречка за движението, която обаче подлежи на доказване
с надлежните доказателствени средства.
Съдът намира, че в хода на съдебното производство, въз основа на събраните
гласни доказателства чрез разпита на полицейските служители установили процесното
нарушение, безспорно се установи, че въззивникът е паркирал управляваното от него
МПС на двупосочна улица, в активната лента за движение, като по посочения начин е
възникнала предпоставка за затруднено респ. невъзможно разминаване на моторни
превозни средства в двете посоки в зависимост от техните габарити. Ноторно известен
факт е, че посоченият пътен участък се отличава с натоварен трафик, както и че
паркиралият автомобил би затруднил преминаването на товарни автомобили,
доставящи стока до търговския център, към товарния вход на който извежда
посочения пътен участък , което се установява и от показанията на св. Желев,
възприел непосредствено местоположението на превозното средство на пътното
платно и ширината на последното.
Същевременно следва да се има предвид, че законът не изисква пречките да се
непреодолими или реално движението да е било невъзможно, а само да е създадена
такава обстановка, която да затруднява другите водачи.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че в конкретния случай
контролните органи правилно са преценили, че се касае именно за паркиране,
нарушаващо забраната по чл. 98, ал.1, т. 1 ЗДвП.
Досежно визираното в НП твърдение, че с превозното средство е закрит пътен
знак или сигнал, съдът намира, че не се ангажираха доказателства, обосноваващи
подобен извод.
4
Доколкото обаче, за да е осъществен съставът на административно нарушение
по чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП е достатъчно да се констатира наличието на една от
хипотезите, предвидени в посочената норма, като резултат от неправилното паркиране,
съдът намира, че деянието, извършено от въззивника субсумира посочения състав на
административно нарушение.
Настоящият съдебен състав обаче счита, че неправилно е приложена
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административно-
наказателната отговорност на въззивника. Разпоредбата на чл. 180 ал.1 от ЗДвП
включва в хипотезата си конкретен общественоопасен резултат, а именно – възникване
на непосредствена опасност за движението, каквато в настоящия случай не е
установена. Касае се за специална санкционна норма, чиито състав не е осъществен с
настоящото деяние. От друга страна, нормата на чл. 183 ал. 2 т.1 от ЗДвП предвижда
извършеното от въззивника нарушение в хипотезата си, при условията на формално
извършване, доколкото не предвижда настъпване на конкретен резултат, свързан с
възникване на конкретна опасност или увреждане, поради което се явява приложима
към настоящия случай.
Поради изложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за изменение на
издаденото НП по отношение на правното основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност, като съобрази, че по посочения начин не
се ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото приложимата
санкционна норма предвижда същото по размер административно наказание, като
приложената такава и доколкото нормата на чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП не съдържа в
хипотезата си обективни респ. субективни признаци на състава на административно
нарушение, с които да допълва съдържанието на сочената като нарушена материална
норма на чл. 98 ал.1 т.1 от ЗдвП.
Като взе предвид, че административната санкция е предвидена в твърд размер,
съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на
същата.
В случая нарушението не може да се квалифицира като „маловажно” по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
"наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение". В случая конкретното нарушение не се отличава от типичния случай на
този вид нарушения, като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност.
Всичко горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на
5
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, а определената
санкция е справедлива, поради което и издаденото НП следва да се потвърди.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на
въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
С оглед изходът на делото, съдът намира, че следва да остави без уважение
искането на процесуалния представител на въззивника в негова полза да бъде
присъдено заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 20-0439-000284/29.07.2020 г. на Началника на Трето РУ при
ОД на МВР-в., с което на основание чл. 80 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева и за нарушение на
чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ за
ангажиране на административно наказателната отговорност на въззивника, като за
6
същото нарушение по чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП , на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП
му налага административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева.
ОСЪЖДА Д. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-в. сумата от 80
/осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – в.: _______________________
7