Решение по дело №64/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261489
Дата: 11 ноември 2021 г.
Съдия: Петър Богомилов Теодосиев
Дело: 20191100900064
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..........................

гр. София, 11.11.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

 

при секретаря Надежда Масова, разгледа търговско дело № 64 по описа за 2019г. и взе предвид следното:

Предмет на делото са следните обективно и субективно кумулативно съединени искове:

1) искове на „Р.(България)“ ЕАД срещу „С.А.“ ЕООД и „Т.с.“ ЕООД (в несъстоятелност) за прогласяване на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД на нищожността на договор за продажба по чл. 718 ТЗ, сключен на 27.12.2018г. между синдика на „Т.с.“ ЕООД (в несъстоятелност) и „С.А.“ ЕООД с нотариален акт №39, т. Х, рег. №18237, д. №1606/2018г. на нотариус с рег. №040, в частта му, в която е сключен за прехвърляне на правото на собственост върху недвижими имоти с идентификатори 68134.1937.1021 и 68134.1937.1022;

2) искове на „Р.(България)“ ЕАД за признаване за установено по отношение на „С.А.“ ЕООД и „Т.с.“ ЕООД (в несъстоятелност), че банката има ипотечно право върху недвижимите имоти с идентификатори 68134.1937.1021 и 68134.1937.1022, учредено с нотариален акт №155, т. ІІІ, рег. №3386, д. №495/2005г. на нотариус с рег. №050;

3) искове на „Р.(България)“ ЕАД за признаване за установено по отношение на „С.А.“ ЕООД, „Т.с.“ ЕООД (в несъстоятелност) и „Б.с.“ ЕООД (в несъстоятелност), че банката има право на индивидуално принудително изпълнение върху недвижимите имоти с идентификатори 68134.1937.1021 и 68134.1937.1022 за удовлетворяване на вземанията си по договор за кредит от 13.07.2007г., за които е издаден изпълнителен лист от 24.07.2013г. по гр.д. №30774/2013г. на СРС, 77 с-в.

Като основания на исковете за нищожност на договора от 27.12.2018г. са заявени твърдения, че:

1) договорът е нищожен съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като е сключен в нарушение на закона (конкретните твърдения са, че при провеждане на продажбата по чл. 718 ТЗ са нарушени: разпоредбата на чл. 717, ал. 1 ТЗ, защото процесните имоти са продадени като част от имущество на „Т.с.“ ЕООД, която не представлява обособена част по смисъла на §1а ТЗ, разпоредбата на чл. 717д, ал. 2 ТЗ, защото включването на процесните имоти лишава банката от възможността да упражни правата на ипотекарен кредитор по чл. 717н ТЗ, разпоредбата на чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, защото продаденото имущество не е оценено съобразно решението на събранието на кредиторите, разпоредбата на чл. 660, ал. 1 ТЗ, защото продажбата не е извършена от синдика с грижата на добър търговец);

2) договорът е нищожен съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави (конкретните твърдения са, че процесните имоти са продадени на цена, която е 77 пъти по-ниска от действителната им пазарна цена);

3) договорът е нищожен съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като заобикаля закона (конкретните твърдения са, че договорът е сключен, за да бъде лишен ищецът от възможността да получи справедливо удовлетворяване на вземанията си, обезпечени с ипотека върху процесните имоти).

С молба на ищеца от 16.03.2021г. е уточнено, че исковете за прогласяване на нищожността на договора от 27.12.2018г. са предявени при условията на евентуално съединяване при следната поредност – главно основание за нищожност на договора по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и следващо евентуално основание по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

Ответникът „Т.с.“ ЕООД (в несъстоятелност) оспорва исковете за нищожност на договора от 27.12.2018г. с възражения, че договорът е сключен в съответствие с решението на събранието на кредиторите на дружеството по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, самото решение на събранието на кредиторите е потвърдено с определение №543/05.07.2017г. по т.д. №64/2017г. на ОС-Плевен, оценката на имотите е извършена от избрания от събранието на кредиторите оценител, същата е и потвърдена с определение на съда, с което е оставена жалба на ищеца срещу сметката за разпределение на постъпилите от договора суми, освен това е съобразена с учредените върху имота ипотеки и възбрани, но също и с претенции на „Б.с.“ ЕООД за право на собственост върху имотите, а дори да се приеме, че имотите са продадени на по-ниска от продажната им цена, това обстоятелство не покрива хипотезата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, освен това заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД също не е налице, тъй като интересите на кредиторите на несъстоятелността на „Т.с.“ ЕООД не са накърнени, а удовлетворени като последица от сключването на договора от 27.12.2018г., самият договор е сключен при стриктно спазване на правилата на глава 46 ТЗ, а обстоятелствата по развитието на производството по несъстоятелност на „Т.с.“ ЕООД и в частност извършените действия по проданта на процесните имоти изключват умисъл на страните по договора от 27.12.2018г. за увреждане на интересите на ищеца или трети лица.

Оспорва исковете за установяване на ипотечно право и право на индивидуално принудително изпълнение на банката върху процесните имоти с възражение, че тези права са погасени със сключването на договора от 27.12.2018г., както и с възражения, че самата ипотека е заличена въз основа на определение от 18.07.2019г. по ч.гр.д. №9284/2019г. на СГС, I ГО.

Ответникът „С.А.“ ЕООД също оспорва исковете с възражения, които са идентични на част от възраженията, изложени от името на ответника „Т.с.“ ЕООД (в несъстоятелност).

Ответникът „Б.с.“ ЕООД (в несъстоятелност) не взема становище по исковете.

За да се произнесе по исковете, съдът взе предвид следните обстоятелства, които се установяват от доказателствата по делото, а поначало не са и предмет на спор между страните:

Ипотеката върху процесните недвижими имоти е учредена с договор от 30.12.2005г., сключен с нотариален акт №155, т. ІІІ, рег. №3386, д. №495/2005г. на нотариус с рег. №050 за обезпечаване на вземанията на „Р.(България)“ ЕАД срещу „Б.с.“ ЕООД по договор за револвиращ банков кредит от 30.12.2005г., като е подновена с вписване вх. рег. №60044 от 13.05.2015г. на СВ София.

На 29.11.2013г. е вписана възбрана върху недвижимите имоти, наложена по изп.д. №201383880406060 на ЧСИ с рег. №838, образувано за изпълнение на вземания на „Р.(България)“ ЕАД срещу „Б.с.“ ЕООД по договор за кредит от 13.07.2007г., за които е издаден изпълнителен лист от 24.07.2013г. по гр.д. №30774/2013г. на СРС, 77 с-в.

С договор от 20.03.2014г. „Б.с.“ ЕООД прехвърля ипотекираните имоти на „Г.С.ГД“ ЕООД, а с договор от 16.04.2014г. „Г.С.ГД“ ЕООД прехвърля търговското си предприятие (включително процесните имоти) на „Т.с.“ ЕООД, като и двата договора са сключени при действието на учредената ипотека с нотариален акт №155, т. ІІІ, рег. №3386, д. №495/2005г. и наложената възбрана по изп.д. №201383880406060 на ЧСИ с рег. №838.

С решение от 08.01.2016г. по т.д. №8423/2013г. на СГС, ТО, VI-1 с-в е открито производство по несъстоятелност на „Б.с.“ ЕООД, в което вземанията на „Р.(България)“ ЕАД по договора за револвиращ банков кредит от 30.12.2005г. и договора за кредит от 13.07.2007г. са включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания.

С решение от 27.07.2016г. по т.д. №105/2016г. на ОС-Плевен е открито производство по несъстоятелност на „Т.с.“ ЕООД.

На 24.07.2017г. събранието на кредиторите на „Т.с.“ ЕООД приема решение по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ със следното съдържание „предоставя право на синдика да избере недвижимите и движимите вещи от масата на несъстоятелността, включени в договора за покупко-продажба на търговско предприятие от 16.04.2014г. между „Г.С.ГД“ ЕООД и „Т.с.“ ЕООД, които да бъдат продадени като цяло или в обособени части, или индивидуално, а ако продажбата на недвижимите и движимите вещи от масата на несъстоятелността като цяло или на обособените части или части, или на отделната вещ или отделни вещи, предложени по реда на чл. 717 ТЗ не е извършена поради неявяване на купувач или купувачът се е отказал, то продажбата да се извърши чрез пряко договаряне, като в тези случаи продажната цена може да бъде по-ниска от началната цена по чл. 717ж ТЗ с 25%“.

При осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността на „Т.с.“ ЕООД синдикът на дружеството формира съвкупности от недвижими имоти и движими вещи, по отношение на които провежда самостоятелни търгове по реда на чл. 717а и сл. ТЗ, като една от тези съвкупности (включваща ипотекираните недвижими имоти с идентификатори 68134.1937.1021 и 68134.1937.1022) след неуспешно проведени търгове е продадена на „С.А.“ ЕООД с договор от 27.12.2018г., сключен при условията на пряко договаряне по реда на чл. 718 ТЗ, срещу обща цена в размер 3 172 686,00 лв., за което е съставен процесният нотариален акт №39, т. Х, рег. №18237, д. №1606/2018г. на нотариус с рег. №040.

От съдържанието на нотариалния акт и останалите представени доказателства за действията по осребряване на въпросната съвкупност от недвижими имоти и движими вещи, не може да бъде направен дори косвен извод, че включеното в нея имущество представлява обособена част по смисъла на §1а ТЗ, а именно организационна структура, чрез която може самостоятелно да се осъществява стопанска дейност.

Доказателства, но и твърдения, че продаденото имущество покрива легалното определение за обособена част, дадено с разпоредбата на §1а ТЗ, не са и ангажирани от ответниците по делото (съображенията на ответниците, че извършената продажба на съвкупност от недвижими имоти и движими вещи не нарушава разпоредбите на чл. 717, ал. 2 и чл. 718, ал. 1 ТЗ, са мотивирани единствено и само със съдържанието на цитираното по-горе решение на събранието на кредиторите на „Т.с.“ ЕООД от 24.07.2017г.).

С определение от 18.07.2019г. по ч.гр.д. №9284/2019г. на СГС, I ГО по жалба на „С.А.“ ЕООД срещу отказ на съдия по вписванията е постановено заличаване на ипотеката, учредена с нотариален акт №155, т. ІІІ, рег. №3386, д. №495/2005г. върху процесните недвижими имоти, на основание чл. 717л, ал. 4 ТЗ, вр. чл. 175, ал. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 2 ПВ поради погасяване на ипотеката, настъпило от сключването на договора от 27.12.2018г. за продажба по реда на чл. 718, ал. 1 ТЗ на същите имоти като част от съвкупността, прехвърлена от синдика на „Т.с.“ ЕООД на купувача „С.А.“ ЕООД с въпросния договор.

По исковете за прогласяване на нищожността на договора от 27.12.2018г., сключен с нотариален акт №39, т. Х, рег. №18237, д. №1606/2018г. на нотариус с рег. №040:

Правният интерес за ищеца от предявените искове произтича именно от предвидените в чл. 717л, ал. 4 ТЗ, вр. чл. 175, ал. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 2 ПВ последици на договора за продажба на процесните недвижими имоти по реда на чл. 718, ал. 1 ТЗ спрямо учредената в полза на ищеца ипотека върху същите имоти, а заличаването на ипотеката, извършено в изпълнение на определението от 18.07.2019г. по ч.гр.д. №9284/2019г. на СГС, I ГО и за отразяване на последиците на договора по чл. 718, ал. 1 ТЗ в имотния регистър, в противовес на възраженията на ответниците не изключва интереса на ищеца от предявените искове за установяване на недействителността на договора, като достатъчно в тази връзка е да посочи, че именно цитираната от ответниците разпоредба на чл. 179, ал. 3 ЗЗД изрично регламентира възможност за установяване по исков ред на недействителността на основанието за заличаване на ипотеката.

На следващо място сключването на процесния договор от 27.12.2018г. като част от действията по осребряване на имуществото на „Т.с.“ ЕООД в универсално изпълнително производство по част IV ТЗ, само по себе си не изключва възможността за предявяване на искове за прогласяване на нищожност на договора от лицата с правен интерес, нито ограничава кръга на тези лица или основанията за недействителност на продажбата, които е допустимо да бъдат релевирани по исков ред, доколкото по отношение на договорите по чл. 718, ал. 1 ТЗ не е предвидена разпоредба с идентично или сходно съдържание на разпоредбите на чл. 717з, ал. 3 и 4 ТЗ, а самите правила на чл. 717з, ал. 3 и 4 ТЗ намират приложение именно и само по отношение на постановленията за възлагане, издадени от съда по несъстоятелността въз основа на осъществени продажби чрез проведени търгове, не и по отношение на продажбите чрез пряко договаряне по чл. 718 ТЗ, чиято недействителност поради нарушаване на разпоредбите на ТЗ за извършването им може да бъде оспорвана по общия исков ред (изрично в този смисъл определение №444 от 17.10.2019г. по ч.т.д. №2274/2019г. на ВКС, I ТО).

Като главно основание на предявените искове за прогласяване на нищожността на процесния договор от 27.12.2018г. в частта му, с която са продадени ипотекираните в полза на ищеца недвижими имоти, е заявено нарушение на разпоредбите на чл. 717, ал. 2 и чл. 718, ал. 1 ТЗ, което е довело до нарушение на правата на ищеца по чл. 717н и чл. 717д, ал. 2 ТЗ

Съгласно цитираните разпоредби на чл. 717, ал. 2 и чл. 718, ал. 1 ТЗ имуществото от масата на несъстоятелността се осребрява чрез продажби на цялото имущество, на обособени части от имуществото или на отделни вещи или имуществени права, а съгласно легалното определение на §1а ТЗ обособена част представлява организационна структура, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и други подобни).

Тъй като понятието „обособена част“ е употребено в ТЗ именно и само в разпоредби, които регламентират производството по несъстоятелност – чл. 700, ал. 2 и 4, чл. 706а, ал. 1, чл. 716, ал. 2, чл. 717, ал. 2, чл. 718, ал. 1 и 3, чл. 770, ал. 6 и чл. 792, ал. 1 ТЗ, легалното определение на §1а ТЗ очевидно намира пряко приложение спрямо действията и актовете в това производство.

Освен това от съществено значение при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 717, ал. 2 и чл. 718, ал. 1 и 3 ТЗ и §1а ТЗ е обстоятелството, че към датата на приемане на ЗИДТЗ (обн. ДВ, бр. 70 от 1998г.), с който е приета допълнителната разпоредба на §1а ТЗ, понятието „обособена част“ е употребено само в чл. 716 ТЗ, като именно с измененията на цитирания закон това понятие е изрично включено и в текста на разпоредбите на чл. 717 и 718 ТЗ, а настоящите редакции на чл. 700, ал. 2 и 4, чл. 706а, ал. 1, чл. 770, ал. 6 и чл. 792, ал. 1 ТЗ, които също съдържат понятието „обособена част“, са приети едва с последващи изменения на ТЗ, тоест с приемането на §1а ТЗ пряката цел на законодателя е да регламентира изрично именно условията, при които осребряването на масата на несъстоятелността може да се извърши чрез продажба на съвкупност от имуществени права, която не представлява цялото имущество от масата, а обособена част от това имущество.

Следва неизбежният извод, че правилата на чл. 716, 717 и 718 ТЗ, включително при систематичното и историческото им тълкуване с допълнителната разпоредба на §1а ТЗ, не допускат извършване на продажби чрез търгове или при условията на пряко договаряне на съвкупности от имуществени права, които не отговарят на определението за обособена част, дадено в §1а ТЗ, освен ако не се касае за съвкупност от всички имуществени права на длъжника.

Дали правомощията на събранието на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ въобще включват и правомощие за приемане на решение за осребряване на имущество от масата на несъстоятелност в отклонение от правилата на цитираните разпоредби и в частност решение за извършване на продажби на съвкупности от имуществени права на длъжника, които не представляват обособена част по смисъла на §1а ТЗ, в процесния случай е безпредметно да се обсъжда, тъй като дори подобно правомощие на общото събрание на кредиторите да може да бъде обосновано от систематичното тълкуване на чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ и чл. 717, ал. 1 ТЗ, то при всички случаи надлежното му упражняване, респективно надлежното овластяване на синдика да извърши продажби в отклонение от правилата на закона,  предполага изрично посочване на конкретните имоти, движими вещи и имуществени права от съвкупността, за която е взето решение да се продава като обособена част, или изрично посочване на други конкретни критерии, въз основа на които да бъдат съставени осребряваните съвкупности, а решението от 24.07.2017г. на събранието на кредиторите на „Т.с.“ ЕООД, въз основа на което е извършена процесната продажба, въобще не съдържа подобен диспозитив, напротив – съдържанието му по същество преповтаря съдържанието на чл. 716, ал. 1 ТЗ.

При изложените съображения и безспорно установения по делото факт – съвкупността от недвижими имоти и движими вещи, продадена с процесния договор от 27.12.2018г., не представлява обособена част по §1а ТЗ, следва неизбежният извод, че договорът е сключен в нарушение на разпоредбата на чл. 718, ал. 1 ТЗ.

Освен това договорът е сключен и в нарушение на императивната разпоредба на чл. 717н, ал. 2 ТЗ, което е довело и до пряко нарушение на забраната на чл. 718, ал. 3 ТЗ.

С договора е продадена съвкупност от недвижими имоти и движими вещи, която включва и двата процесни недвижими имота, върху които е учредена ипотека за обезпечаване на вземания на ищеца „Р.(България)“ ЕАД срещу трето за производството по несъстоятелност лице - „Б.с.“ ЕООД, но срещу обща продажна цена за всички недвижими имоти и движими вещи, включени в съвкупността, което изначално препятства определянето на абсолютен размер на сумата, получена от осребряването на ипотекираните имоти, респективно съставянето на самостоятелна сметка за разпределение на тази сума съгласно изискването на чл. 717н, ал. 2 ТЗ, предвидено да гарантира правото на ипотекарния кредитор на предпочтително удовлетворяване на обезпечените вземания по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, но също и правото за удовлетворяване на обезпечените вземания чрез прихващането им по предвидения в чл. 717н, ал. 1, вр. чл. 717д, ал. 2 ТЗ ред.

Дори да се приеме, че разпоредбата на чл. 717н, ал. 2 ТЗ не изключва изначално възможността за продажба на обособена част от имуществото на длъжника, която съдържа и имоти с учредена ипотека за обезпечение на вземания срещу трети лица, доколкото получената сума от осребряването на ипотекираните имоти в рамките на общата сума, за която е продадена обособената част, може да бъде определена въз основа на съотношението между оценката на ипотекираните имоти и общата оценка на обособената част, този извод може да намери нормативна опора само по отношение на продажбите, извършени по реда на чл. 717а – 717ж, тъй като цитираните разпоредби изрично регламентират оценката на имотите като факт с правно значение за валидността на наддавателните предложения и осъществените продажби, не и по отношение на продажбите при условията на пряко договаряне по чл. 718, ал. 1 ТЗ, при които съгласно изричния текст на чл. 718, ал. 1, изр. 2 ТЗ оценката на продаваните имоти и определената въз основа на нея начална цена на неуспешно проведените търгове не са обстоятелство от значение за осъществяване на фактическия състав на продажбата.

Тук следва да се посочи, че доказателствата по делото и обявените актове по партидата на „Т.с.“ ЕООД в търговския регистър установяват съставена от синдика на „Т.с.“ ЕООД отделна сметка по чл. 717н, ал. 2 ТЗ за разпределяне на сума, която синдикът е приел, че представлява частта от общата продажна цена по процесния договор от 27.12.2018г., платена за двата ипотекирани имота, но съставянето на въпросната сметка не може да отстрани нарушението на чл. 717н, ал. 2 ТЗ при сключването на договора, тъй като дори да се игнорира въпросът, че нито съдържанието на самия договор от 27.12.2018г. (в договора цената е посочена общо за цялото продадено имущество), нито съдържанието на разпоредбата на чл. 718, ал. 1 ТЗ (по съображенията по-горе) въобще дават възможност за определяне на платената продажна цена за двата ипотекирани имота в рамките на общата цена на продаденото имущество, за която е сключен договорът от 27.12.2018г., смисълът на правилото на чл. 717н, ал. 2 ТЗ не е формалното съставяне на отделна сметка за сумите, получени от продажба на ипотекирано или заложено имущество на длъжника за обезпечение на задължения на трето лице, а именно извършването на продажбата на такова имущество по начин, който гарантира на първо място възможност за определяне на размера на получената сума от осребряването на имуществото, а на следващо място възможност за упражняване на правата на обезпечения кредитор, предвидени в чл. 717н, ал. 1, вр. чл. 717д, ал. 2 ТЗ - да бъде уведомен и да участва като купувач при продажбата на имуществото, включително чрез прихващане на обезпечените вземания на кредитора с предложената от този кредитор цена.

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на процесния договор от 27.12.2018г. в частта му, с която са продадени ипотекираните в полза на ищеца недвижими имоти, се явява основателен, тъй като в тази му част договорът е сключен в нарушение на чл. 718, ал. 1, вр. §1а, чл. 718, ал. 3 и чл. 717н ТЗ.

Дали същите съображения обуславят нищожност на договора изцяло, в случая е безпредметно да се обсъжда, тъй като обективните предели на предявения иск, въведени като предмет на делото с исковата и уточнителните молби на ищеца, касаят именно и само недействителността на договора в частта му, с която са продадени процесните два ипотекирани имота.

С оглед изводите за основателност на иска за нищожност на договора в атакуваната му част поради противоречие с цитираните законови разпоредби, съдът не дължи разглеждане и произнасяне по останалите евентуално заявени от ищеца основания за нищожност на договора по чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД.

По исковете за признаване за установено, че ищецът има ипотечно право върху недвижимите имоти с идентификатори 68134.1937.1021 и 68134.1937.1022, учредено с нотариален акт №155, т. ІІІ, рег. №3386, д. №495/2005г. на нотариус с рег. №050:

Тези искове са обусловени от изхода на иска за прогласяване на нищожността на договора от 27.12.2018г. в частта му, с която са продадени процесните недвижими имоти, тъй като правният спор между страните по съществуването на ипотечните права върху имотите, за чието решаване са предявени исковете, се концентрира именно върху наличието, респективно липсата на погасително действие на договора от 27.12.2018г. спрямо вписаната ипотека на ищеца върху имотите (учредяването и действието на самата ипотека до сключването на договора от 27.12.20218г. не са предмет на спор между страните, а се и установяват от доказателствата по делото).

С признаването за установено в отношенията между ищеца и ответниците (продавач и купувач по договора от 27.12.2018г.), че договорът за продажба на процесните имоти е нищожен, следва и неизбежният извод, че в отношенията между същите страни договорът не произвежда валидно действие, в това число и предвиденото в чл. 175, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 717л, ал. 4 ТЗ погасително действие спрямо ипотечните права на ищеца върху имотите.

При идентични съображения заличаването на ипотеката върху имотите, вписано въз основа на цитирания договор, по аргумент и от разпоредбата на чл. 179, ал. 3 ЗЗД, на която се позовават самите ответници, погасява ипотечното право на ищеца по отношение на третите лица, придобили права върху имотите след заличаването на ипотеката (именно с оглед противопоставимост на заличената ипотека на тези лица е предвидена възможността за ново вписване на ипотеката по реда на чл. 179, ал. 3 ЗЗД), не и по отношение на лицата, които черпят права от основанието за заличаване на ипотеката и спрямо които е признато за установено по исков ред, че основанието е недействително.

По исковете за признаване за установено, че ищецът има право на индивидуално принудително изпълнение върху недвижимите имоти с идентификатори 68134.1937.1021 и 68134.1937.1022:

Според уточнителната молба на ищеца от 31.01.2019г. исковете са предявени за признаване на право на индивидуално принудително изпълнение на вземания на ищеца срещу „Б.с.“ ЕООД по договор за кредит от 13.07.2007г., за които е издаден изпълнителен лист от 24.07.2013г. по гр.д. №30774/2013г. на СРС, 77 с-в (тоест вземания, които са различни от вземанията срещу „Б.с.“ ЕООД, за които в полза на ищеца е учредена ипотека с нотариалния акт №155, т. ІІІ, рег. №3386, д. №495/2005г. на нотариус с рег. №050), а като основание на исковете са заявени твърдения, че на 29.11.2013г. върху процесните недвижими имоти е вписана възбрана, наложена по изпълнителното дело, образувано за принудително изпълнение на въпросните вземания, както и съображения, че след вписването на възбраната върху имотите последващите прехвърляния на правото на собственост върху тях, извършени с договора от 20.03.2014г. между  „Б.с.“ ЕООД и „Г.С.ГД“ ЕООД и договора от 16.04.2014г. между „Г.С.ГД“ ЕООД и „Т.с.“ ЕООД, не са противопоставими на ищеца съгласно чл. 452 и 453 ГПК.

Твърденията на ищеца относно вписаната на 29.11.2013г. възбрана върху процесните недвижими имоти се установяват от доказателствата по делото, а не са и предмет на спор между страните, но не могат да обусловят основателност на предявените установителни искове.

Като последица от сключването на цитираните договори от 20.03.2014г. и 16.04.2014г. „Т.с.“ ЕООД е придобило правото на собственост върху процесните недвижими имоти, което съгласно чл. 614, ал. 1 ТЗ означава, че тези имоти представляват част от масата на несъстоятелността на дружеството, същевременно и в пряко приложение на чл. 638, ал. 1 ТЗ откритото производство по несъстоятелност на „Т.с.“ ЕООД изключва възможността за провеждане на индивидуално принудително изпълнение върху имущество от масата на несъстоятелността на дружеството, независимо дали се касае за изпълнение на вземания срещу дружеството или за изпълнение на вземания срещу трети лица.

В противовес на съображенията на ищеца, наложената възбрана по изпълнителното дело, образувано за вземанията му срещу „Б.с.“ ЕООД, не изключва приложението на чл. 638, ал. 1 ТЗ спрямо това изпълнително дело, тъй като съгласно чл. 638, ал. 4, изр. 2 ТЗ наложените възбрани по изпълнителни дела, насочени срещу имущество от масата на несъстоятелността, респективно последиците на тези възбрани (в това число и последиците по чл. 452 и 453 ГПК), не са противопоставими на кредиторите на масата на несъстоятелността.

Противопоставими на кредиторите на масата на несъстоятелността са вписаните ипотеки върху имоти от масата, но ипотеките също не обусловят право на ипотекарния кредитор на индивидуално принудително изпълнение на обезпеченото вземане срещу трето лице, а право на удовлетворяване на вземането в производството по несъстоятелност по реда на чл. 717н ТЗ.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от „Р.(България)“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, че договорът от 27.12.2018г., сключен по реда на чл. 718, ал. 1 ТЗ между синдика на „Т.с.“ ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление *** и „С.А.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** с нотариален акт №39, т. Х, рег. №18237, д. №1606/2018г. на нотариус с рег. №040, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в частта му, с която са продадени недвижим имот с идентификатор 68134.1937.1021 по КККР, находящ се в град София, район Витоша, местност „Гърдова глава“, с площ 498 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 1021, квартал 210Б, при съседи по скица: 68134.1937.1022, 68134.1937.1325, 68134.1937.1272, 68134.1937.1320 и 68134.1937.1319, както и недвижим имот с идентификатор 68134.1937.1022 по КККР, находящ се в град София, район Витоша, местност „Гърдова глава“, с площ 1937 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 1022, квартал 210Б, при съседи по скица: 68134.1937.899, 68134.1937.898, 68134.1937.1124, 68134.1937.1325, 68134.1937.812, 68134.1937. 1272, 68134.1937.1319 и 68134.1937.1021, поради противоречие с чл. 718, ал. 1, вр. §1а, чл. 718, ал. 3 и чл. 717н ТЗ.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.с.“ ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление *** и „С.А.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, че „Р.(България)“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** има ипотечно право върху недвижим имот с идентификатор 68134.1937.1021 по КККР, находящ се в град София, район Витоша, местност „Гърдова глава“, с площ 498 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 1021, квартал 210Б, при съседи по скица: 68134.1937.1022, 68134.1937.1325, 68134.1937.1272, 68134.1937.1320 и 68134.1937.1319, както и върху недвижим имот с идентификатор 68134.1937.1022 по КККР, находящ се в град София, район Витоша, местност „Гърдова глава“, с площ 1937 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 1022, квартал 210Б, при съседи по скица: 68134.1937.899, 68134.1937.898, 68134.1937.1124, 68134.1937.1325, 68134.1937. 812, 68134.1937.1272, 68134.1937.1319 и 68134.1937.1021, което е учредено с договор от 30.12.2005г., сключен между „Р.(България)“ ЕАД с ЕИК ******* и „Б.с.“ ЕООД с ЕИК ******* с нотариален акт №155, т. ІІІ, рег. №3386, д. №495/2005г. на нотариус с рег. №050.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р.(България)“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу „Т.с.“ ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, „С.А.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и „Б.с.“ ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** искове за признаване за установено, че „Р.(България)“ ЕАД има право на индивидуално принудително изпълнение върху недвижим имот с идентификатор 68134.1937.1021 по КККР, находящ се в град София, район Витоша, местност „Гърдова глава“, с площ 498 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 1021, квартал 210Б, при съседи по скица: 68134.1937.1022, 68134.1937.1325, 68134.1937.1272, 68134.1937.1320 и 68134.1937.1319, както и върху недвижим имот с идентификатор 68134.1937.1022 по КККР, находящ се в град София, район Витоша, местност „Гърдова глава“, с площ 1937 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 1022, квартал 210Б, при съседи по скица: 68134.1937.899, 68134.1937.898, 68134.1937.1124, 68134.1937.1325, 68134.1937. 812, 68134.1937.1272, 68134.1937.1319 и 68134.1937.1021 за удовлетворяване на вземания срещу „Б.с.“ ЕООД по договор за кредит от 13.07.2007г., за които е издаден изпълнителен лист от 24.07.2013г. по гр.д. №30774/2013г. на СРС, 77 с-в.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

            

  СЪДИЯ: