О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
27.07.2020., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на двадесет и седми юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня Богоева
Членове:Евгения Стамова
Веселина Джонева
След като разгледа, докладваното от съдия Стамова, в.ч.гр.д.№276/2020г. и, за да се произнесе взе предвид:
На 18.02.2020г. по заявление подадено от „Комерсиална Банка” АД Скопие, със седалище и адрес на управление Република Северна Македония, гр.Скопие, 1000 Р.О.В., УЛ.”Орсе Николов”№3 представлявано от д-р м.с.щ.– главен финансов директор, И.И.– главен оперативен директор и Х.К.– главен изпълнителен директор, действащи чрез Т.Г.П., в качеството на пълномощник на банката и началник отдел „Правни въпроси” упълномощила адв.К.С.П. и адв.П.Д.Ц.от САК е разпоредено издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№98/2020г. на Кюстендилския районен съд, по силата на която „Елпром Трафо СН” АД ,ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”Дондуков”№63 в качеството на издател на запис на заповед и С. С. С., ЕГН ********** и адрес *** в качеството на авалист на запис на заповед да заплатят при условията на солидарност на „Комерсиална Банка” АД Скопие ( с посочени по горе седалище, адрес на управление и представители) парично вземане в размер на … евро, представляващо вземане по втора бланкова менителница, издадена на 09.07.2010г. в гр.Неготино, Република Северна Македония от „Елпром Трафо СН” АД, ЕИК ******* и авалирана от С. С. С., ЕГН ********** с поемател ( ремитент) „Комерсиална Банка” АД Скопие, ведно със законната лихва върху главницата, считан от датата на подаване на заявлението в съда – 20.01.2020г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски – държавна такса в размер на ** лева и адвокатско възнаграждение в размер на ** лева.Постановено е издаване на изпълнителен лист, както и, че разпореждането за незабавно изпълнение подлежи на обжалване с частна жалба от длъжника пред КОС в 1 – месечен срок от връчване на заповедта за изпълнение от съдебния изпълнител.
Видно от приложени на л.224 – л.228 от първоинстанционното дело покана за доброволно изпълнение и удостоверение въз основа на посоченото разпореждане и издадения изпълнителен лист на длъжниците са връчени заповед за изпълнение и покана за доброволно изпълнение както следва на „Елпром Трафо СН” АД на 10.03.2020г., а на С. С. С. на 10.03.2020г.
В едномесечен срок от получаването на заповедта за изпълнение на 13.03.2020г. и 03.04.2020г. по делото са постъпили частни жалби от адв.Б. – САК, съдебен адрес *** в качеството си на процесуален представител на „Елпром трафо” СН АД и С. С. С..На 10.03.2020г. са подадени възражения от длъжниците срещу заповедта за изпълнение с вх.№6202/10.03.2020г. и вх.№6203/10.03.2020г. ( л.206- л.208 от първоинст.д).
В частна жалба с вх.№7214/03.04.2020г. срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение по ч.гр.д.№98/20г. по описа на РС Кюстендил,”Елпром Трафо СН” АД и С. С. С., чрез пълн- ка Б. заявява, че документът, въз основа на който е издадена процесната заповед за изпълнение не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.Като нередовност на представения документ „менителница” се сочи липса на задължителния реквизит за „Безусловно нареждане” да се плати определена сума пари, представеният превод на български е неясен и логически несвързан, не притежава от външна страна структурата и белезите на менителничен ефект, не е посочен ремитентът и акцептантът.Счита, че не са налице предпоставките на чл.417, ал.1 т.10 от ГПК доколкото не може да се направи обоснован извод, че процесната книга представлява менителница по своята същност.Прави искане за отмяна на разпореждането и обезсилване на издадения изпълнителен лист.
В частна жалба с вх.№7215/03.04.2020г. подадена от адв.Б., като процесуален представител на „Елпром Трафо СН” АД и С. С. С. са изложени същите доводи и твърдения, както в частна жалба с вх.№7214/03.04.2020г.
В частна жалба с вх.№6437/13.03.2020г. (подадена по пощата на 12.03.2020г)подадена от адв.Б., като процесуален представител на „Елпром Трафо СН” АД и С. С. С. се сочи незаконосъобразност на издадената заповед за изпълнение в частта за разноските.Твърди се, че по делото не са представени годни доказателства за действителното договаряне и заплащане на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение.Липсва първичен счетоводен документ в превод на български, който да отговаря на изискванията на ГПК и данъчното законодателство, както и надлежно доказателства за заплащане на претендирания адвокатски хонорара.Предвид факта, че претендираното адвокатско възнаграждение е в размер надвишаващ … лева, то същото е платимо по банков път, а доказателства за реалното му плащане липсват, доколкото не са представени банкови извлечение, платежни нареждания.Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съгласно установения в Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение минимум.Иска се обезсилване на издадената заповед за изпълнение в частта за присъденото адвокатско възнаграгдение, доколкото не са представени годни и надлежни доказателства за реалното му плащане евентуално намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния му размер.
На 11.05.2020г. по делото е постъпила частна жалба уточнение, подадена от „Елпром Трафо СН” АД, ЕИК ***** чрез адв.Л.Т.Р., с вх.№8233/11.05.2020г. вписана в регистъра на адвокатите към САК под №********** с адрес за призоваване гр.София, ул.”Стара планина”№8-10, ет.2, офис №7 за Адвокатско дружество „Кръпов и партньори”.В тази жалба се твърди, че издаденото разпореждане е незаконосъобразно и поради следните обстоятелства – издадената бланкова менителница, въз основа на която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№98/2020г. представлява обезпечение по договор за кредит, което означава, че менителницата не може да бъде разглеждана, като абстрактна сделка , а само и единствено във връзка с договора за кредит.Заповедта за изпълнение е нищожна защото е издадена от некомпетентен съд, с оглед чл.21 от договора за кредит, съгласно който „при спор във връзка с настоящия договор, компетентен е действително местно компетентния съд по отношение на банката” – съда в Северна Македония.Твърди се, че разпореждането е постановено въз основа на нередовен от външна страна документ.Изразено е разбирането и, че при подадена бланкетна жалба въззивният съд е длъжен да да извърши проверката, която осъществява първоинстанционния съд съгласно чл.418, ал.2 ГПК.Изложени са доводи за липсващо в заявлението уточнение относно основание и категорични данни за настъпване на предсрочна изискуемост на целия дълг в приложените счетоводни документи, не са посочени конкретни клаузи от договора за кредит, нито е конкретизирано кои месечни вноски са неиздължени, коя е началната дата от която кредитът е станал предсрочно изискуем, което препятства проверката на съда за нличието на причините за настъпване на предсрочна изискуемост на кредите – за изпълняемост на предяването със заявлението вземане.Позовава се на даденото с ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. разрешение , според което извлечението от счетоводните книги на банката установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем.В случая няма доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.С оглед чл.46 от Закона за менителницата, обнародван в ДВ на РМакедония №03/2020г. от 15.01.2020г. се твърди неправилност на разпореждането поради липса на данни за предявяване на менатилницата за плащане.Липсва подпис на длъжниците върху менителницата за приемането и.Твърди се, че възраженията по менителницата са погасени по давност и се прави възражение за изтекла в полза на длъжниците по менителницата давност.Отправено е искане за отмяна на разпореждането, и оставяне без уважение на искането за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за процесното вземане, обезсилване на издадения изпълнителен лист., както и прогласяване нищожността на заповедта за изпълнение.
На 10.06.2020г. преписи от жалбите са връчени на заявителя.В срок е подаден отговор.В отговора е противопоставено следното становище – в производството по чл.418 ГПК обхватът на съдебна проверка при разглеждане на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и силно стеснен и с всяко излизане извън тази проверка съдът превръща безспорното производство по чл.418 ГПК в спорно, като проверката се свежда до това дали представения менителничен ефект е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.Счита, че при оспорване на разпореждането за незабавно изпълнение от страна на длъжника, последният може да черпи аргументи само от представения със заявлението документ, относно неговите евентуални недостатъци във формата и относно обстоятелството дали удостоверява подлежащо на изпълнение задължения и всички останали възражения в това число по каузалното правоотношение са неотносими и не могат да са предмет на разглеждане в заповедното производство.Въз основа на горното, следва, че проверката се свежда до това дали е налице, писмен документ, предвиден от закона, като основание за издаване на изпълнителен лист( какъвто е менителницата по чл.417 т.10 ГПК), дали този акт е формално редовен от външна страна ( дали са налице всички законоустановени реквизити) и дали от гледна точка на предметното съдържание, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.С оглед ТР №1 от 28.12.2005г. по т.д.№1/2004г. ОСТК на ВКС съдът следва задължително да провери дали са налице изискуемите по силата на закона реквизити, без които менителничния ефект би бил недействителен – документът да бъде представен в оригинал, да бъде валиден от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.Изводът на районния съд за наличие на документ, редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане е определен, като обоснован и правилен.Изтъква се, че преценката относно валидността на менителницата следва да бъде извършена съгласно издадения в Република Северна Македония Закон за менителницата – чл.5 от същия.Съгласно менителнична декларация под формата на нотариална заверка с рег.№2608/10 от 09.07.2010г. на нот.В.Т., „Комерсиална банка” е упълномощена да попълни съставените части на издадените три броя бланкови менителници, а именно сумата на менителницата, валутата , датата и мястото на издаването, дата на падежа и да ги ползва като средство за плащане и гарантиране на вземанията по сключените банкови договори, като предявяване на менителницата за плащане не е необходимо.С менителничната декларация „Елпром Трафо СН” АД е поел безусловно, неотменимо и без възражения задължения за плащане на сумата по менителниците в срока на падежа, определен от ремитента.Съгласно уговорката между страните е посочен падеж на менителничното задължение, поради което менителничния ефект е годен да породи задължения по него тъй като падежът е настъпил.Във връзка с доводите за некомпетентност на съда е изразено становище, че поради едностранния и формален характер на заповедното производство, критерий за местна подсъдност е единствено посоченият от заявителя адрес/ седалище на длъжника.В производството по чл.417 т.10 ГПК за съда не съществува задължение да проверява за наличето на клаузи в приложени по делото документи, извън клаузи в документа по чл.417 ГПК по силата на които страните са уговорили различна подсъдност във връзка основание за издаване на заповедта.Необосновано е позоваването от жалбоподателя на уговорената в договорите за кредит подсъдност, по който той не е страна.По силата на чл.6 от Договор за рамков револвиращ кредит – лимит въз основа на обезпечение №02-1610-27622/0.07.2010г. за обезпечаване на задължението от ** евро по сключения между „Комерсиална Банка” АД Скопие и Дружество за производство, търговия и услуги Фабрика за кабели ФКН ДОЕЛ гр.Неготино, регистрирано в Централния регистър на Република Македония, с идентификационен №6343856, длъжникът се е задължил да осигури издаването от страна на „Елпром Трафо”СН АД, ЕИК ***** на три броя бланкови мениталници, които са авалирани от С. С. С.,ЕГН **********.Счита, че доколкото седалището на ответника е в гр.Кюстендил, изводът за местна компетентност на спора е правилен.В тази връзка сочи и факта, че претенцията не се основава на правоотношение спрямо което е уговорена договорна местна подсъдност, а от абстрактна правна сделка с обезпечителен характер, страните по която са различни от страните по договор за кредит.С договорна разпоредба не може да се дерогира императивната разпоредба на чл.411, ал.1 ГПК както е прието в решение №49 от 16.02.2012г. на Окръжен съд – Стара Загора по гр.д.№1144/2010г.Във връзка с непопадащите в предмета на заповедното производство възражения се изтъква, че основанието за възникване на задължението за плащане не е елемент от съдържанието на менителничния ефекта, поради което съществуването му не е условие за неговата действителност, а оттам и за валидното възникване на обективираното в него задължение.В т.17 от ТР №4/18.06.2014г. е прието, че в производството по чл.422 ГПК за установяване на вземането и при наличие на редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основанието на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника, на още по силно основание заявителят не следва да доказва съществуване на вземането по каузално правоотношение към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.В производството по разглеждане на подаденото заявление след като съдът не е констатирал липса на реквизит от лимитативно законоустановеното необходимото съдържание на менителничния ефект, която да отнема менителничния характер на обективираната в него едностранна абстрактна сделка, същият няма задължение за изследва дали съществува или не вземането по каузалната сделка, за чието удовлетворяване има индиции по делото, че е била обезпечена с едностранната( в този смисъл решение №125 от 25.07.2005г. на ВКС по гр.д.№528/2004г. І т.о, ТК, решение №5450 от 28.06.2016г. на СГС по гр.д.№2957/2015г.Визирано е и смесване на основания по чл.417 ГПК, като се сочи, че сезирането в случая е в хипотезата на чл.417 т.10 ГПК а не по чл.417 т.2 ГПК за която е необходимо представянето на извлечение от счетоводните книги.Жалбоподателят е длъжник по издадения менителничен ефект и единственото относимо за неговата отговорност е дали вземането по менителницата е изискуемо, което в случая е налице доколкото менителницата е издадена с определен падеж и този падеж е 16.01.2020г.Възраженията основаващи се на каузалното отношение разкриващи основанието на поетото задължение не подлежат на разглеждане в заповедното производство.Факта, че при издадена заповед въз основа на документ по чл.417 т.1 ГПК чрез възражението си срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът постига спиране на изпълнението на последната също идва да покаже, че възражения основаващи се на каузалното правоотношение в това производство не следва да бъдат обсъждани.Възражението за погасяване на вземането по менителницата поради давност е определено, като неоснователно с оглед текста на чл.91 от Закона за менителницата действащ в Република Македония, съгласно който всички искове по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.Освен това тези възражения са определени и като излизащи извън предметния обхват на заповедното производство както е прието в определение №3024 от 31.08.2018г. по в.ч.т.д.№1319/2018г. на ІІІ състав на Окръжен съд – Варна.В отговора е отправено искане за потвърждаване на обжалваното разпореждане.
В становище с вх.№3984/29.06.2020г. подадено от „Елпром Трафо СН” АД , ЕИК ***** чрез адв.Р. се преповторени твърденията относно наличието на международно гражданско дело, за това, че наличието на международна компетентност е абсолютна процесуална предпоставка за която съдът следи служебно.Посочва се, че в декларация под формата на нотариален акт с нотариална заверка рег.№2603/2010г. представляваща неразделна част от менителницата съгласно чл.81 от Закона за менителницата на Македония и чл.564 от ТЗ е сключено пророгационно споразумение, като страните са договорили конкретен приложим закон във връзка с разрешаване на спора им, което сочи и на избор на националността на компетентния съд, което е допустим начин за определяне на компетентен съд, с оглед установената в теорията и практиката в международния граждански процес – допускаща това да става чрез изрично посочване на националността на компетентните органи, чрез посочване на определен родово и местно компетентен съд, чрез критерий по който да се определи националността на компетентния съд .Тъй като посочения приложим закон за разрешаване на спорове регулира единствено правомощия на македонските органи следва, че страните са подчинили споровете относно изпълнението на задълженията по менителницата на македонските органи.Възможност за избор на съд следва и от нормата на чл.23, ал.1 КМЧП и доколкото не попада в основанията за изключителна компетентност съгласно Регламент ЕС 1215/2012г. на ЕС и на съвета от 12.12.2012г.Сочи се съдебна практика – определение №309 от 25.05.2009 го п ч.т.д.№328/2009г., Т.К ІІ т.о на ВКС, определение №724 от 06.10.2010г. по ч.т.д.№585/2010г. Т.К, І т.о, Тълкувателно решение №4 от 07.12.2018г. по тълк.д.№4/2016г. на ОСГК ВКС.Нормата на пророгационно споразумение на чл.25 пар.1 от Регламент 1215/2012г. е неотносима, поради това, че избрания съд е извън страните членки на ЕС.С оглед даденото в решение С -387/98г. от 09.11.2000г. на СЕС тълкуване следва, че при избор на съд извън тези на страните членки на ЕС, следва да се приложат националните норми на МЧП на съответната държава за преценка на действителността на избор на съд.Източниците на МЧП на ЕС признават значението на споразумението за избор на съд с оглед ратифицирането на Хагската конвенция от 30.06.2005г. относно споразумението за избор на съд.Представената менителнична декларация е чужд официален документ, който удостоверява вземане изпълняемо в държавата в която е издаден документа, който би следвало да получи изпълняемост В РБългария на основание чл.117-121 при което липсва правен интерес от издаване на заповед за изпълнение.В становището е потвърдено искането за отмяна на обжалваното разпореждане при обобщение, че македонските органи са компетентни на основание чл.23 ал.1 от КМЧП по силата на избора им на съд а чуждестранния охранителен акт на нотариус , ползващ се с изпълнителна сила в РМакедония е пречка за образуването на заповедно производство.
По делото на 06.07.2020г. е постъпило допълнително становище с вх.№4170/06.07.2020г. именовано, като допълнително становище по отговор.В това становище се твърди отсъствие на постановени в съответствие с предвиденото в процесуалния закон по подаденото заявление актове, за липса на надлежно връчване на съдебните книжа, доколкото има такива, липса на документ за връчването съгласно Приложение №20 към чл.2 т.20 от Наредба №7 от 22.02.2008г., противоречие на издадената заповед със закона и добрите нрави, липса на преценка относно неравноправни клаузи, относно несъответствие на националното право с ПЕС по дело 432/05 Unibet Ltd.СЕС.,незаконност на действия на ЧСИ.
Кюстендилският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:
Производството по гр.д.№98/2020г. по описа на Кюстендилския районен съд е образувано по заявление по образец за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.В т.2 от заявлението като заявител е посочена „Комерсиална Банка” АД Скопие, в т.3 законни представители д-р М.Щ., главен финансов директор, И.И.– главен оперативен директор и Х.К., главен изпълнителен директор, действащи чрез Т.Г.П., в качеството на пълномощник на банката и началник на отдел „Правни въпроси” с право да упълномощава изцяло или частично с правата си адвокати в Република Северна Македония и чужбина.В т.4 е отразено, че заявлението се подава от пълномощници адв.К.С.П.от САС и адв.П.Д.Ц.от САК, от АД „Пенков, Марков и партньори”.В т.5 от заявлението са посочени длъжници: „Елпром Трафо СН” АД, БУЛСТАТ ***** от гр.Кюстендил, ул.”Дондуков”№63 със законен представител К.В.М. – изпълнителен директор и длъжник С. С. С., ЕГН ********** с адрес ***.В .7 основания за компетентност на съда е посочен постоянен адрес на длъжника гр.Кюстендил, ул.”Дондуков”№63, в т.8 е посочена банкова сметка ***, в т.9 б.” а” и б.”б” е посочено парично вземане в размер на *** евро, законна лихва от 16.01.2020г. до изплащане на вземането.В т.9б.”в” е уточнено, че се касае за вземане по втора бланкова менителница, издадена на 09.07.2010г. в гр.Неготино, Република Северна Македония от „Елпром Трафо СН”, ЕИК *** и авалирана от С. С. С., ЕГН ********** с поемател „Комерсиална Банка” АД Скопие.Споменато е, че на основание чл.81 от действащия в Република Северна Македония – Закон за менителницата, за уреждане на правата и задълженията по бланкова менителница е съставена менителнична декларация под формата на нотариален акт, с нотариална заверка рег.№2608/10 от 09.07.2010г. на нотариус В.Т., с район на действие Основен съд Неготино.От нотариалния акт е видно, че страните са уговорили, че менителницата е бланкова и непопълнение, както и че е акцептирана без протест.Съгласно чл.81 от приложимия Закон за менителницата, след закъснението на задълженото лице, приносителят на менителницата може да поиска принудително изпълнение без протест.Нотариалният акт удостоверява, че издателят „Елпром Трафо СН” АД има издадени и акцептирани от ремитента „Комерсиална Банка” АД три непопълнени бланкови менителници.Дружеството е декларирало, че се съгласява и поема задълженията за изпълнение на изплащане на сумата по менителниците( менителничините бланки) на „Комерсиална Банка” АД, а именно три менителнични бланки, издадени и акцептирани от негова страна, в качеството му на издател.С подписването на нотариалния акт дружеството „Елпром Трафо „СН е посочило, че неотменимо упълномощава „Комерсиална банка” АД да попълни останалите съставни части на менителниците, които в момента на издаването са били непопълнени: сумата на менителниците, валутата, датата и мястото на издаване, датата на падежа, както и да ги ползва, като средство за плащане и гарантиране на вземанията си по договори за кредит, подробно изброени в нотариалния акт.При тези обстоятелства банката е легитимирана да попълни сумата *** евро и датата на падежа на менителницата.Счита, че посочения нотариален акт не се нуждае от легализация с оглед нормата на чл.24, т.2 б.”в” и б.”Г” от Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Македония.С оглед нормата на чл.564 ал.1 от ТЗ визира като приложим Закона за менителницата на Република Северна Македония и описва като приложение Закон за менителницата, преведен на български относно съдържащото в чл.5 от този закон изисквания към менителницата.В т.12 от заявлението, като документ от който произтича вземането е посочен втора менителница, издадена на 09.07.2010г. в гр.Неготино, Република Северна Македония от „Елпром Трафо „ СН АД и авалирана от С. С. С., ЕГН **********, с посочен падеж на плащане 16.01.2020г. – документ по чл.417 т.10 ГПК.В т.14 в допълнителни изявления и допълнителна информация са посочени сключени между „Комерсиална Банка” Ад Скопие и Дружество за производство, търговия и услуги Фабрика за кабели ФКН ДООЕЛ гр.Неготино , регистрирано в ЦР на Република Северна Македония, с идентификационен №6343856 договори за кредит, посочено е, че по силата на тези договори заявителят е предоставил на посоченото дружество банкови кредити в общ размер на сумата *** евро респ. *** денари.По силата на чл.6 от договор за рамков револвиращ кредит – лимит въз основа на обезпечение №02-1610-27622 от 02.07.2010г. за обезпечаване на задължението по сключения договор за кредит, длъжникът се е задължил да осигури от страна на „Елпром Трафо СН” три броя бланкови менителници, които следва да са авалирани от С.С..С менителничната декларация подписана на основание чл.81 от действащия в Република Северна Македония Закон за менителницата с нотариална заверка №2608/10 от 09.07.2020г. издателят й „Елпром Трафо СН” АД е поел неотменимо, безусловно и без възражения задължение за плащане на сумата по менителниците, в срока на падежа, определен от ремитента, с подписването й от авалиста и изпълнителен директор на издателя С.С., същият е приел задълженията по менителниците, както и да отговаря за тях, като издателя.Обективирано е искане за разпореждане длъжниците да заплатят солидарно на „Комерсиална Банка „ АД паричното вземане, описано в т.9 от заявленето, както и за присъждане на разноски в размер на *** лева – държавна такса и адвокатски хонорар в размер на *** лева, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Към заявлението са представени:пълномощно от „Комерсиална Банка” АД Скопие представлявано от Т.Г.на български и английски, за упълномощаване на адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори” и адвокати В. П., А. В., П. Ц., К. П. и К. М. от 13.12.2019г., пълномощно и превод на български на пълномощно в полза на Т.Г.от управителния съвет на Банката, превод на нотариална заверка на подписи в пълномощно на Гушкова, превод на нотариална заверка № УЗП 2235/2019 от 10.07.2019г. на помощник – нотариус Биляна Костовска и апостил №08-2/3102/11.072019г., с нотариална заверка на подписа на преводача от 15.10.2020г. по описа на Нотариус с рег.№262 на НК, първата касаеща удостоверяване на факта, че превод от македонски на български език на Закон за изменение и допълнение на Закона за менителницата от ДВ на РМакедония бр.145/2015, документи на английски език, заверени като верни с оригинала от адв.Павел Цанов(л.23 и л.24 от д).(банкови плащания), превод от македонски на български, с нотариална заверка на подписа на превода на нотариална заверка УЗП 2228/2019 от 10.07.2019г. на помощник нотариус Биляна Костовска и апостил № №/-2/3102 от 11.07.2019г. относно извършен превод на Закон за менителницата от ДВ на Република Македония бр.03/2002г., Закон за менителница ДВ на РМакедония №03/2002 от 15.01.2002г. в превод на български, подпечатан и подписан от преводач Елена Гогова, превод на менителница ( л.58 от д), нотариален акт рег.№ОДУ 264/10 извлечение на македонски на нотариус В.Т. и в превод на български, подписан от преводач С. С., с нотариална заверка на подписа на превода от 15.01.2020г. на Нотариус В. А., превод на празна менителница за сметка на „Мега ЕЛ” ЕООД, превод на извадка от Централен регистър на Република Македония, превод на нотариална заверка на препис от оригинален документ, договор за отпускане на краткосрочен кредит сключен на 24.12.2009г. между „Комерсиална Банка” АД Скопие и „Мега Ел Пропъртис”, превод на нотариална заверка по този договор, анекс №1 към Договор а отпускане на краткосрочен кредит №02-1610-50398/24.11.2009г., договор за отпускане на краткосрочен кредит отново между посочените лица, превод на нотариални заверки на препис от документ, договор за кредит №02-1610-50824/29.12.2009г. между същите страни, превод на нотариална заверка на препис от документ, анекс №1 към този договор подписани по същия начин, договор за отпускане на краткосрочен кредит сключен на 30.12.2009г. №02-1610-50871/30.12.2009г., нотариална заверка и анекс от 07.05.2010г. – на български, договор за отпускане на дългосрочен кредит сключен на 01.03.2010г. №02-1610-8645/01.03.2010г. между „Комерсиална Банка” АД София и „Фабрика за кабели „ ДООЕЛ Неготино, нотариална заверка и анекс №1 от 07.05.2010г. с нотариална заверка на препис на документ, на български, договор за отпускане на дългосрочен кредит, сключен на 04.03.2010г. №02-1610-1`0306/04.03.2010г., между същите страни, анекс, превод на нотариална заверка за препис от документ на български, договор за отпускане на краткосрочен кредит от 31.03.2010г., анекс №1 към Договор за отпускане на краткосрочен кредит №02-1610-13935/31.03.2010г., нотариална заверка за препис от документ, договор за отпускане на краткосрочен кредит сключен на 08.04.2020г. №01-1610-14256/08.04.2010г., превод нотариална заверка на препис на документ, анекс № 1 към този договор от 07.05.2010г., на нотариална заверка на препис от документ, договор за отпускане на краткосрочен кредит сключен на 27.04.2010г. , нотариална заверка, анекс №1 към Договор за отпускане на краткосрочен кредит №02-1610-18595/27.04.2010г., нотариална заверка на препис на оригинален документ, договор за отпускане на дългосрочен кредит сключен на 15.10.2010г., нотариална заверка на препис на оригинален документ, договор за отпускане на краткосрочен кредит, сключен на 10.05.2010г. №02-1610-20700/10.05.2010г., нотариална заверка на препис от оригинален документ, договор за издаване на условна валутна гаранция за добро изпълнение на договор сключен на 12.05.2010г., нотариална заверка на препис от оригинален документ, договор за отпускане на краткосрочен кредит, сключен на 15.06.2010г. №02-1610-26121/15.06.2010г., нотариална заверка на препис от оригинален документ, договор за рамков револвиращ кредит въз основа на заложно право сключен в Скопие на 02.07.2010г. №02-1610-27622/02.07.2010г., удостоверение за открито производство по ликвидация, нотариални удостоверявания на препис от оригинален документ и удостоверение от районния съд във Велес и нотариален акт рег.№ОДУ 264/2010 от 09.07.2010г. на нотариус В.Т., всички в превод.
По делото са представени 3 бланки на документ – бланкови, менителница на македонски, съдържащ в долния десен ъгъл посочване имената на дружеството длъжник, седалище и представител, както и подпис и печат, а върху документа удостоверено признание от същото дружество с подпис и печат на дружеството, допълнително текст „ като гарант С.С.,*** р.12 Сандански, нечетлив текст, посочено ЕГН и номер на л.к както и подпис”, представени са и договори за кредит от 24.12.2009. анекс от 07.05.2010г., договор 02-1610-50824/29.12.2009г. анекс от 07.05.2010г., договор за кредит от 30.12.2009г., анекс от 07.05.2010г., договор от кредит 01-1610-8645/01.03.2010г. и анекс от 07.05.2010г., договор №02-1610-10306/04.03.2010г. и анекс от 07.05.2010г., договор от 31.03.2010г. №02-1610-13935/31.03.2010г., анекс №02-1610-20837/10.05.2010г., договор №02-1610-14256/08.04.2010г. анекс от 07.05.2010г., договор №02-1610-18495/27.04.2010г., анекс от 10.05.2010г., договор за кредит №02-1610-20662/10.05.2010г., договор №02-1610-20700/10.05.2010г., договор за издаване на условна гаранция, договор за кредит 02-1610-26121/15.06.2010г., договор за рамков револвиращ кредит от 02.07.2010г. №02-1610-27622/02.07.2010г. всичките на македонски език, решение за встъпване в дълг на македонски и български, с нотариална заверка с рег.№1824/08.07.2010г. на Нотариус с рег.№146 на НК, закон за изменение и допълнение на закона за менителницата, нотариална заверка за това,че превода е извършен от заклет преводач и превод на български на нотариалното удостоверяване от преводач Стоян Стоянов, с нотариална заверка на подписа му с рег.№262 на НК.
На л.204 от първоинстанционното дело е приложено ксерокопие на посочения в заявлението документ – менителница, като текста в менителницата извън наименованието на ответното дружество, седалище,законен представител и относно гаранта е на македонски език.В горния десен ъгъл е посочена цифрата ** EУР.
Приложения на л.58 от делото превод на менителница е със следното съдържание” Неготино, дата 09.07.2010г. , *** евро.На 16.01.2020година, платете за тази втора менителница по нареждане на „Комерсиална банка” АД Скопие сума в размер на ** евро, стойността е получена на ( непопълнено поле) като същата е за сметка на „Елпром Трафо СН” АД, ул.”Дондуков”№63, Кюстендил ,ЕИК ***, с представител Г. В. Х., подпис: положен, не се чете, уведомление( непопълнено поле), плащане – без протест”.
В представена менителнична декларация оформена с нотариален акт № 264/2010г. е подписана от „Елпром Трафо СН” АД, като издател – поемател, С.С., като поръчител и Фабрика за кабели „ФКН” ДООЕЛ Неготино е удостоверено издаването от „Елпром Трафо СН” на три менителнични Бланки, предоставени на ремитента „Комерсиална банка”АД, поето задължение дружеството се задължава неотменимо, при първо поискване, безусловно и без възражение в срока на падеж, определен от ремитента да изплати посочената в менителниците сума, а ако на неправи това без негово присъствие ремитента да поиска изплащане на сумата по неговите сметки във всички банки, същевременно е посочено, че при неизпълнение задължения по договори които са цитирани въз основа на декларацията и издадените менителници, с цел плащане на сумата по менителниците или неизплатената част от нея да изиска пред съответния изпълнителен орган да предприеме принудително изпълнение върху цялото недвижимо и движимо имущество по реда и със средствата съгласно Закона за изпълнението.Удостоверено е съгласие на С.С. с подписването на менителницата и настоящата декларация поема задължение да поема задълженията по менителницата и отговаря също, като издателя за когото гарантира.Удостоверено е, че дружеството в качеството си на издател, се съгласява, че ако поради някаква причина на притежателя на менителницата не бъде изплатена посочената сума или пък не се изплати частично, въз основа на декларацията ,притежателят има право да иска принудително изпълнение, съгласно Закона за менителницата от цялото движимо и недвижимо имущество на дружеството, както и от средства по банковите сметки, пред съответния изпълнител по реда и със средствата от съответния изпълнител по реда на Закона за изпълнението.Удостоверено е, че при подписване на менителничната декларация при предявяване на менителницата от ремитентът доставчцикът на платежни услуги, на който са предявени менителниците да извърши плащане на ремитента или на упълномощено от него лице до размера на разполагаемите парични средства.Ремитентът е упълномощен да попълни трите бланкови менителници- валутата, датата и мястото на издаване, падежа и др. както и да ги ползва, като средство за плащане.
При тези обстоятелства с оглед разпоредбите на чл.410, 411, 417 т.10, чл.418 и чл.419, ал.3 ГПК съдът намира подаденото заявление за основателно.Съображения:
С оглед разпоредбата на чл.411 ГПК следва, че при подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, съдът издава заповед за изпълнение, освен тогава когато заявлението не отговаря на изискванията по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 ГПК, искането не отговаря на изискванията по чл.127 ал.1 и ал.3 и чл.128 т.1 и 2 ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението;искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това;длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
С представянето на документ от кръга на посочените в чл.417 ГПК заявителят може да претендира за незабавно изпълнение, като при подадено такова заявление и представен документ по чл.417 ГПК, съдът издава изпълнителен лист, след като провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.
Съгласно чл.419 ГПК Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. Частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта.Съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Съгласно чл.425 ГПК сезирането на съда с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист става със заявление по образец – съгласно действащата към този момент Наредба №6/20.02.2008г.
Във връзка с подадените жалби от длъжници следва да се отбележи, че подлежат на разглеждане само жалбите постъпили до 22.06.2020г. когато с оглед действието на разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките по време на извънредно положение и предвиденото в пар.13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на закона за здравето( ДВ бр.44 от 14.05.2020г) изтича срока за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, във връзка с получената в периода на извънредно положение от длъжниците заповед за изпълнение.Постъпилите уточнения на жалби след срока за обжалване, становище по отговор са недопустими и изложените в тях доводи не следва да бъдат взети предвид.
С оглед разпоредбите на чл.411 и чл.419, ал.3 ГПК доколкото в чл.419 ал.3 ГПК е посочено, разпореждането за незабавно изпълнение се отменя, когато не са налице предпоставките на чл.418, ал.2 изр. първо и ал.3 ГПК следва, че преценката на обжалваното разпореждане в производството по обжалването му обхваща само наличието на пречки за уважаване на подаденото заявление по чл.411 ГПК и обстоятелствата по чл.418, ал.2 изр. първо и ал.3 ГПК.
В случая е подадено заявление по образец съгласно чл.425 ГПК.В заявлението ясно е посочена дължимата сума, претендираната законна лихва, посочени са длъжници, визиран е и документ на който се основава искането за незабавно изпълнение а именно – втора бланкова менителница, издадена на 09.07.2010г. в Неготино Република Северна Македония.Представен е оригинал на този документ на македонски език и превод на български.
Безспорно страните по спорното
правоотношение са териториално свързани с територията на две различни
страни.Доколкото няма спор, че седалището на ответника е в Република България което е условие за
издаване на разпореждане на незабавно изпълнение, съдът не намира пречки за
произнасяне на съда.Независимо от това, като изхожда от разбирането, че
компетентността за разглеждането на даден правен спор се изразява в правото и
задължението на съда да разгледа спора, съдът намира за необходимо да отбележи,
че с оглед Договор за правна помощ между РБългария и РМакедония – Ратифициран
със закон, приет от 38-то НС на 12.01.2001 г., ДВ, бр. 7 от 23.01.2001 г.;
попр., бр. 10 от
Както бе отбелязано възраженията на ответника относно наличието на пророгационно споразумение не могат да бъдат разгледани, на първо място поради това, че са въведени след изтичане на срока за обжалване ( в становището по отговор подадено на 29.06.2020г), освен това в едностранното производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение такива възражения са недопустими( арг. чл.23 от КМЧП съгласно който при наличие на такова споразумение е възможно да се направи възражение само в исковото производство след получаване на препис от исковата молба), не на последно място съдът намира, че не се сочи и не е представено писмено споразумение между страните по спора, за възлагането му на определен съд – в случая съд в Република Северна Македония.В тази връзка жалбоподателите не са страни по договорите за кредит в които се съдържа подобна клауза, в представената менителнична декларация под формата на нотариален акт не е удостоверено съгласие в посочения смисъл от заявителя.
Доколкото с оглед разпоредбата на чл.418 ГПК разпореждането за незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист са предпоставени само от редовността на документа от външна страна и установяващ изискуемо вземане, като само ако според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или настъпване на друго обстоятелство те трябва да бъдат установени с официален или изходящ от длъжника документ, то не могат да бъдат преценявани от съда възраженията на ответника, основаващи се на каузалното правоотношение във връзка с който, с оглед и на изложените в заявлението обстоятелства е издадена ценната книга.В представения документ изпълнението на задълженията на трето лице по договор за кредит не се свързва с дължимостта и изискуемостта на вземането.Не може да се направи извод в този смисъл и от представената менителнична декларация в която са уредени няколко хипотези.Не могат да бъдат преценявани в това производство и възражения основаващи се на твърдения за изтекла давност тъй като те не са свързани с редовността на представения документ от външна страна, нито с изискуемостта на вземането.
Съгласно чл.564 ал.1 ТЗ формата и съдържанието на менителница, запис на заповед и чек се определят според закона на мястото, където са подписани. За чека е достатъчно спазването на формата и съдържанието според закона на мястото на плащането.В представения в разглеждания казус документ – менителница, като място на подписване на менителницата е посочено населено място в Република Македония.Според чл.5 на представения Закон за менителницата на трасираната менителница съдържа следните важни реквизити: наименованието менителница отпечатано на самия документ на македонския език на кирилица, име т.е наименование и седалище на платеца( трасанта), безусловно нареждане за плащане на определена сума пари от покритието на издателя( трасанта), падеж, място на плащане, име на поемателя, дата и място на издаване, подпис на издателя.Съгласно чл.6 от този закон документ, който не съдържа поне един от реквизитите, посочени в чл.5 на закона не се счита за трасирана менителница, освен в следните случаи: трасирана менителница, на която не е посочен падежа се счита за менителница на предявяване, трасирана менителница на която не е посочено мястото на плащане, за място на плащането и за местожителство на платеца се счита мястото, посочено до името на платеца( трасата) и трасирана менителница, на която не е посочено мястото на издаване се счита, че е издадена на мястото, което е посочено до подписа на издателя.Съгласно чл.10 от този закон трасирана менителница може да бъде по нареждане на самия издател, да се трасира издава за сметка на трето лице и да се трасира (издава) на издателя.Според чл.38 от закона плащането на трасираната и на собствена менителница за цялата сума по менителницата или отчасти може да бъде обезпечено с поръчителство, авал може да дае всяко трето лице, така и лице, ч0438то подпис вече е сложен върху менителницата.Съгласно чл.39 от закона поръчителството се дава върху менителницата или върху алонжа и се подписва от поръчителя, поръчителството се изразява с думите „пер авал”, „като гарант”, „като поръчител” или с друг равнозначен израз.Подписът на лицевата страна на менителницата се смята за поръчителство, освен ако е на платеци или на издателя, в поръчителството се посочва за кого е даден, ако не е посочено се смята, че поръчителството е за издателя.Съгласно чл.40 от закона поръчителят отговаря както лицето за което поръчителства,задължението е действително и когато задължението за което е дадено е недействително, по каквато и да е причина, освен поради недостатък във формата.
Представения в случая документ съдържа информация относно предвидените в чл.5 от Закона за менителницата на Македония реквизити по т.1 до т.4 и т.6 – 8, а относно посочване място на плащане важи нормата на чл.6 т.2.В документа се съдържат изявления, чиято поредност и логическа последавателност дава информация за дата и място на издаване, посочена е сумата която трябва да се плати с цифри и думи, в документа наименованието менителница е отпечатано в текста на документа на македноски език, съдържа се нареждане за плащане ( във връзка с което в документа не са поставени условия), посочен е падеж – 10.02.2020г., име на поемателя – „Комерсиална банка”, изразът че стойността е за сметка на „Елпром Трафо СН” дава информация за платеца, който е и издател, има подпис на представителя на това дружество, на който са посочени и трите имена.Представеният документ удостоверява от формална и външна страна и надлежно учреден авал от лицето С.С..В документа не е посочено място на плащане, но за такова на основание чл.6 от Закона за менителницата следва да се счита седалщето на ответника.Менителницата е с падеж – на определен ден.
Съгласно чл. 565 ал.1 от ТЗ на Република България задължението на платеца по менителницата и на издателя на записа на заповед се определя от закона на мястото на плащането, а задължението на другите подписали лица се определя от закона на мястото, където са положени подписите.С оглед удостовереното в документа изявление за признаването му от „Елпром трафо СН” АД с посочване на седалище у,представител и положените подпис и печат, съдът с оглед разпоредбата на чл.481 ТЦ и чл.463 ТЗ съдът приема, че представения документ удостоверява изискуемо и подлежащо на плащане вземане срещу платеца – това дружество, което е и издател на документа.Съгласно чл. 481 ал.1 ТЗ с приемането платецът се задължава да плати менителницата на падежа, а съгласно чл.479, ал.1 ТЗ приемането се написва върху менителницата с думата "приета" или с друга равнозначна дума и се подписва от платеца.Подписът на платеца върху лицевата страна на менителницата се смята за приемане.Съгласно чл.84 ал.1 ЗЗД когато денят на изпълнение на задължението е определен длъжникът изпада в забава след изтичането му т.е след този ден вземането е изискуемо.
Доколкото авалистът отговаря както издателя, който в случая е и платец по менителницата, то представения документ удостоверява и изискуемо вземане срещу същия, като както в Закона за менителницата на РМакедония така и в ТЗ липсва норма от която да се направи извод на наличие на изискване за приемане на документа от авалиста, като предпоставка за изискуемост на вземането срещу него.
Възражения за това, че менителницата не е попълнена в съответствие с уговорения начин не са въведени.
Представените договори за кредит и нотариален акт не са посочени в заявлението, като документ на който се основава искането,за разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поради което не следва да бъдат обсъждани от съда.
Липсва разпоредба от ТЗ от която да следва, че при менителница с падеж – на определен ден, изискуемостта на вземането е предпоставено от предявяване на менителницата или, че при непредявяването й правата по нея отпадат.
В обобщение съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно частна жалба с вх.№6437/13.03.2020г. подадена от адв.Б., като процесуален представител на „Елпром Трафо СН” АД и С. С. С. следва да се отбележи, че по така подадената частна жалба въззивният съд не може да се произнесе към настоящия момент и това е така защото, от приложената по делото искова молба е видно, че към момента заявителят е предявил искова молба по чл.422 ГПК за установяване на вземането си.В тази ситуация с оглед подробните разяснения дадени в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК жалбата не може да бъде разгледана по същество.Към момента на съда е служебно известно и образувано съдебно производство по исковата молба.Съдържащите се в посоченото Тълкувателно решение указания са в смисъл, че при подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК.Както бе отбелязано в случая не само, че е подадено възражение но е предявен и иск по чл.422 ГПК.В тази част на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК производството по делото следва да бъде спряно до приключването на производството по т.д.№49/20г. образувано по искова молба, подадена от „Комерсиална банка” АД Република Северна Македония срещу жалбоподателите за установяване вземанията по издадената заповед за изпълнение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение от 18.02.2020г. на Кюстендилския районен съд по ч.гр.д.№98/20г.
Спира производството по в.ч.гр.д.№276/2020г. в частта му по подадената частна жалба с вх.№6437/13.03.2020г. подадена от адв.Б., като процесуален представител на „Елпром Трафо СН” АД и С. С. С. срещу издадената по силата на посоченото разпореждане заповед за изпълнение в частта за разноските до приключване на производството по т.д.№49/20г. по описа на КнОС образувано по подадена от „Комерсиална банка” АД гр.София искова молба във връзка с издадената заповед за изпълнение.
В частта за спирането на производството определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в 1 – седмичен срок от съобщаването му на страните, а в останалата част не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: