Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 330
гр. Русе, 17.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 21 февруари през две хиляди и седенадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря С.Г. и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 5658 по описа на 2016 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „ Теленор България” ЕАД твърди,
че с ответника В.В.Ц.-Б. бил сключил договор
договор за мобилни услуги № ********* от 24.04.2013 г., съгласно който и
бил предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилен апарат Sопу Хреria
tiро; Договор за мобилни услуги № ********* от 13.07.2013 г., с който и
бил предоставен мобилен телефонен номер
********** и мобилен апарат Nokia Asha 311; Договор за фиксирани услуги №
********* от 09.04.2014 г., с който и бил
предоставен фиксиран телефонен номер 082/590293 и апарат ТА 8055G White;
Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 09.04.2014 г., с
който на ответницата били предоставен номер ********** и мобилен апарат Samsung
Са1аху Соге Daul White, за който сключила
договора за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била
379.50 лева, като лизингополучателя се задължавал да направи 23 месечни вноски
в размер на 16.50 лв. всяка; Договор за мобилни услуги № 60996474 и Договор за
лизинг от 09.04.2014 г., според който на ответницата бил предоставен номер
********** и преносим компютър Аsus Х550СС Dагк Gгау, за който бил сключен договора за лизинг, съгласно който общата
цена на лизинговата вещ била 965.70 лв., като ответницата се задължила да заплати
23 месечни лизингови вноски в размер на 41.90 лв. Сертификат за пакетни услуги
GLOBUL Соmbо + № ********* от 09.04.2014 г., съгласно който телефонни номера
**********, 082/590293, ********** и ********** се включвали в пакет, спрямо
който се прилагали търговски отстъпки. Длъжникът не е изпълнил своите парични
задължения, начислени му във фактура, издадена на 18 октомври 2014 г., в която
били начислени вземанията на ищеца произтичащи от различните договори за
отчетния период 18.09.2014 г. до 17.10.2014 г.- неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги - 879.30 лв. и лизингова вноска - 1051.20
лв.Фактурата била издадена след прекратяване на договора за мобилни услуги
между ищеца и ответницата по вина на потребителя и включвала задължения за заплащане
на неустойка за предсрочно прекратяване в общ размер 879.30 лева, както и
предсрочно изискуемите вноски по прекратените договори за лизинг в общ размер
на 1051.20 лева. Сумата била
претендирана по реда на чл. 410 по приложеното ч. гр. дело № 4706/2016 г. по
описа на РРС, и издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено на
ответника да заплати на ищеца сумата 1930.50 лева – главница; ведно със
законната лихва от 15.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 38.61 лева – разноски по делото и 360.00 лева – адв.
възнаграждение. Тази заповед била връчена на ответника и същият на 30.08.2016
г. подал възражение срещу нея. Иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на дружеството
сумата от 1930.50 лева – главница; ведно със законната лихва от 15.08.2016 г.
до окончателното изплащане на вземането, разноските в производството по гр. д. № 4706/2016 г. по описа на РРС.
Ответникът В.В.Ц.-Б. не е подал
отговор на исковата молба. В съдебно заседание заявява, че оспорва претенциите
по размер.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.08.2016 г. по гр. д. № 4706/2016 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника В.В.Ц.-Б.
да заплати сумата от 1930.50 лева –
главница; ведно със законната лихва от 15.08.2016 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 38.61 лева – разноски по делото и 360.00 лева –
адв. възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК – на 30.08.2016 г. длъжникът
възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия
правен спор.
При извършена служебна справка по
партидата на ищеца в търговския регистър се установи, че считано от 28.10.2014
г. „Теленор България” ЕАД е новата фирма (търговско наименование) на „Космо
България мобайл” ЕАД. На 06.08.2013 г. в търговския регистър била вписана и
промяна в едноличния собственик на капитала на дружеството – от
„Космоте-Мобилни телекомуникации” АД, Гърция на „Теленор Мобайл Комюникейшънс”
АС, Норвегия. „Глобул” е само марката, под която ищецът е оперирал на
българския пазар до 04.11.2014 г. Налага се извода, че по същество се касае до
същия правен субект, с когото ответникът сключил договор за мобилни услуги и
договори за лизинг.
Според заключението на
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза процeсната фактура №********** от 18.10.2014г. била
осчетоводена при ищеца, като размерът на неизплатеното задължение на ответника
по нея към датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК - 15.08.2016 г.
било 1 930,50 лв. Размерът на дължимата неустойка за прекратяване на Договор за
мобилни услуги №********* от 24.04.2013 г., съгласно който на ответника
бил предоставен мобилен номер
+359********* предвид датата на спиране на номера по вина на потребителя
08.09.2014 г. била 236,42 лв., изчислена при база 365дни/365дни, дължима на основание чл. 3.3 на Сертификат за
пакетни услуги GLOBUL СотЬо+ №********* от 09.04.2014 г., подписан във връзка с
Договор за мобилни услуги №********* от 24.04.2013 г. Размерът на
дължимата неустойка за
прекратяване на Договор
за фиксирани услуги №********* от 09.04.2014 г., съгласно който на ответника
бил предоставен фиксиран номер 35982590293 предвид датата на спиране на номера по
вина на потребителя
08.09.2014 г. била 93,66 лв. изчислена при база 365дни/365дни.
Размерът на дължимата неустойка за прекратяване на Договор за мобилни услуги №
********* от 09.04.2014 г., съгласно който на ответника бил предоставен мобилен
номер +359********* предвид датата на спиране на номера по вина на потребителя
08.09.2014 г. била 221,96 лв.шест
стотинки/, изчислена при база 365дни/365дни. Неустойките били дължими на
основание чл. 3.3 на Сертификат за пакетни услуги GLOBUL СотЬо+ №********* от
09.04.2014 г., подписан във връзка с посочените Договорите за мобилни услуги. Сумата
от 879,30 лв., фигурираща като „неустойки предсрочно прекратяване на договори
за услуги" във Фактура №********** от 18.10.2014 г., не съответствала на
сбора от стойностите на неустойките за прекратяване на отношенията между
ищеца и ответника по предоставяне на
далекосъобщителни услуги чрез номера **********, 082/590293,
********** и **********.
Размерът на дължимата
от ответника неустойка за прекратяване на отношенията между него и ищеца
по предоставяне на далекосъобщителни
услуги чрез посочените по-горе номера била 752,04 лв. при база за изчисление 365дни/365дни. В
процесната фактура №**********
от 18.10.2014 г. в
позиция ,,неустойки
предсрочно прекратяване на
договори за услуги" освен
сбора от неустойките за
прекратяване на отношенията
между ищеца и
ответника по предоставяне на
далекосъобщителни услуги чрез
номера **********, 082/590293, ********** и ********** била
включена и неустойката за прекратяване на отношенията между ищеца и ответника
по предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез номер **********, която
била в размер
на 118,07 лв. при
база за изчисление 365дни/365дни.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми по договори за мобилни услуги и за лизинг, въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която
длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.
Разгледан по същество, същият се
явява основателен.
В доказателствена тежест на
ответника, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да установи твърдения от него факт,
а именно че през процесния период е заплащал дължимите абонаментни такси,
стойността на далекосъобщителните услуги по приложимия абонаментен план и
лизинговите вноски в уговорените размери и срокове. Това възражение не беше
доказано като ответникът сам признава, че не оспорва размер на претендираните
лизингови вноски.
Предвид събраните по делото
доказателства, включително заключението на назначената по делото
съдебно-графологична експертиза, което съдът
възприема, като тъй като експертът обективно и безпристрастно
съобразно притежаваните от него специални знания е дал отговор на поставените
му задачи, се
установява по категоричен начин, че страните са обвързани от облигационни
правоотношения по договор за мобилни услуги и за лизинг. От тях за ищеца е
възникнало задължението да предостави на ответника посочените в договора
услиги, респективно вещи. В тежест на ищецът е да докаже погасяване на
насрещното си задължение. По делото не са представени доказателства за това,
респ. не е доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1051.20 лв.- общ размер на лизингови
вноски по Договор за лизинг на мобилен апарат Samsung Са1аху Соге Dual White от
09.04.2014 г. и Договор за лизинг на LAPTOP АSUS Х550СС DARK GRAY от 09.04.2014
г. , както и сумата от 870.11 лв.- неустойката , която ответникът дължи за прекратяване на
отношенията между него и
ищеца по предоставяне на
далекосъобщителни услуги чрез
номера **********, 082/590293, **********, ********** и
**********, / последният мобилен номер е посочен в исковата претенция/. Над посочената сума искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на спора, ищецът
следва да заплати на ответникът сумата от 396.71 лв. – разноски по гр. д. № 4706/2016 г. по описа на РРС
Съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК разноските на настоящото делото
в размер 745.99 лв. направени от ищеца съобразно уважената част от иска са в
тежест на ответника. Ответникът не е направил разноски по делото, поради което
не му се дължат такива, съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.В.Ц.-Б., ЕГН **********,***, дължи на „Теленор
България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 1051.20 лв.- общ размер на лизингови вноски по Договор за лизинг
на мобилен апарат Samsung Са1аху Соге Dual White от 09.04.2014 г. и Договор за
лизинг на LAPTOP АSUS Х550СС DARK GRAY от 09.04.2014 г. , както и сумата от
870.11 лв.- неустойката , която ответникът дължи за прекратяване на
отношенията между него и
ищеца по предоставяне на
далекосъобщителни услуги чрез
номера **********, 082/590293, **********, ********** и
**********, ведно със законната лихва върху нея считано от 17.08.2016 г. до окончателното и изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.08.2016 г. по гр. д. №
4706/2016 г. по описа на РРС. по
описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София,сграда 6,
против В.В.Ц.-Б., ЕГН **********,***, иск по чл.422, ал.1 от ГПК – за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца горницата
над сумата от 870.11 лв.- неустойката , която ответникът дължи за прекратяване на
отношенията между него и
ищеца по предоставяне на
далекосъобщителни услуги чрез
номера **********, 082/590293, **********, ********** и
**********, ведно със законната лихва върху нея считано от 17.08.2016 г. до окончателното и изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.08.2016 г. по гр. д. №
4706/2016 г. по описа на РРС. по описа на РРС..
ОСЪЖДА В.В.Ц.-Б.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес
парк София,сграда 6, сумата от 396.71 лв. – разноски по гр. д. № 4706/2016 г. по описа
на РРС и сумата от 745.99 лв.- разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: