№ 598
гр. Русе, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Е. Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20224520102501 по описа за 2022 година
Искът е отрицателен установителен с правно основание по чл.439 ГПК.
Ищецът Б. М. Ю. чрез процесуалния си представител твърди, че въз
основа на изпълнителен лист, издаден срещу него по ч. гр. дело №3443/2012г.
на Районен съд Русе в полза на “Обединена Българска Банка” АД, за
заплащане на сумите 11153.76 лв главница, заедно със законната лихва от
26.04.2012г. до окончателното изплащане, 352.96 лв договорна лихва за
периода 21.09.2011г.-25.04.2012г., 460.90 лв наказателна лихва за същия
период и 826.57 лв разноски по делото, е било образувано изп. дело
№566/2012г. по описа на ЧСИ Милкана Македонска с район на действие
Окръжен съд Русе. След образуване на изпълнителното дело ЧСИ с покана за
доброволно изпълнение на 20.06.2012г. е наложил запор на собственото му
МПС, а на 10.03.2016г. е наложил запор на банковата му сметка, който
впоследствие е бил вдигнат. От 10.03.2016г. до сега – повече от 6 години, не
са извършвани други изпълнителни действия. Твърди, че по изпълнителното
дело е правил плащания, но тези действия не прекъсват давността, защото
същите не представляват изрично признание на дълга, нито са действия,
адресирани до кредитора, във вр. с което се позовава на съдебна практика. По
аргумент на чл.117, ал.2 ЗЗД счита, че ако вземането е установено в заповедно
производство, за което не е воден установителен иск, давностният срок, с
1
който се погасява задължението е 3 години и възможността за предявяване на
вземанията се е погасила. Поради наличие на правен интерес за установяване,
че вземанията на ответника са погасени по давност, моли да се признае за
установено, че не дължи на ОББ АД сумите 11153.76 лв главница, заедно със
законната лихва от 26.04.2012г. до окончателното изплащане, 352.96 лв
договорна лихва за периода 21.09.2011г.-25.04.2012г., 460.90 лв наказателна
лихва за същия период и 826.57 лв разноски по делото, както и разноските по
изп. дело №566/2012г. по описа на ЧСИ с рег. №831 и с район на действие
Окръжен съд Русе, образувано въз основа на изп. лист, издаден по ЧГД
№3443/2012г. на Районен съд Русе. Претендира за направените разноски по
делото.
Ответникът “Обединена Българска Банка” АД гр. София, представляван
от изпълнителните директори Теодор Валентинов Маринов и Светла
Атанасова Георгиева, чрез процесуалния си представител взема становище за
неоснователност на иска. Възразява срещу твърдението, че вземането му е
погасено по давност, тъй като изпълнителното дело не е било перемирано.
Заявява, че с молба по изпълнителното дело е поискал налагане на запор
върху получаваното трудово възнаграждение на длъжника от работодателя
“Българска мая” гр. Русе и такъв е бил наложен на 22.05.2012г., а по-късно и
върху собственото му МПС и върху банковата му сметка. От образуване на
изпълнителното дело до 11.07.2022г. са постъпвали ежемесечни плащания –
първоначално от работодателя, а впоследствие от 13.06.2016г. доброволни
плащания от длъжника, които ЧСИ му е превеждал, възлизащи общо на
сумата 13436.88 лв. Счита, че всяко доброволно плащане в рамките на
изпълнителното производство прекъсва срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и
следва да се тълкува като признание на вземането от длъжника по смисъла на
чл.116, б.“а” ЗЗД. Моли искът да бъде отхвърлен с присъждане на разноски.
По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. приложен е
препис от изп. дело №20128310400566 на ЧСИ Милкана Македонска, вписана
в КЧСИ под №831 с район на действие Русенски окръжен съд.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От приложения препис от изпълнителен лист от 02.05.2012г. се вижда,
че същият е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 и сл. ГПК по ЧГД №3443/2012г. на Русенски районен
2
съд срещу Б. М. Ю. за сумите 11153.76 лв главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 21.12.2010г.,
заедно със законната лихва от 26.04.2012г. до окончателното плащане, 352.96
лв договорна лихва за периода 21.09.2011г.-23.04.2012г., 460.90 лв
наказателна лихва за същото време, както и за 826.57 лв разноски по делото.
По молба вх. №6136/16.05.2012г. на кредитора “Обединена Българска
Банка” АД изпълнителният лист е бил образуван в изп. дело
№20128310400566 на ЧСИ Милкана Македонска.
От данните по изп. дело №20128310400566 се установява, че длъжникът
Б. М. Ю. не е изпълнил доброволно задължението, съгласно отправената му
покана за доброволно изпълнение от 22.05.2012г., поради което ЧСИ
Милкана Македонска е предприемала изпълнителни действия срещу него за
събиране на дълга. На 22.05.2012г. ЧСИ Милкана Македонска е изпратила
запорно съобщение до трето задължено лице – работодател на длъжника, на
11.06.2012г. ЧСИ е наложила запор на МПС, собственост на длъжника и на
20.07.2014г. е изпратила запорно съобщение до трето задължено лице –
следващ работодател на длъжника.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на
ГПК в сила от 01.03.2008г. заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, тъй като влизат в сила. По тези съображения разпоредбата на
чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е
приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда.
Между страните няма спор и с оглед данните по изп. дело
№20128310400566, последното предприето от частния съдебен изпълнител
изпълнително действие по изп. дело №20128310400566 е налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника Б. Ю. на 20.07.2014г.
От Удостоверение изх. №15207/04.08.2022г. по изп. дело
№20128310400566, издадено от ЧСИ Милкана Македонска и от заключението
на счетоводната експертиза, потвърдено устно от вещото лице С. Т. Х. в
3
съдебно заседание на 04.04.2023г., се установява, че след наложен на
22.05.2012г. запор върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение от
работодателя “Българска мая” гр. Русе на 09.07.2012г. е извършено първото
плащане по дълга от третото задължено лице. В периода от 09.07.2012г. до
26.02.2014г. работодателят е превеждал на ЧСИ суми в общ размер 2588.93
лв, които в периода от 12.07.2012г. до 04.03.2014г. ЧСИ е превел на ОББ АД -
общо сумата 2277.07 лв. В периода от 19.08.2014г. до 13.06.2019г. дългът на
ищеца е погасяван от работодателя “Българска хлебна мая” ЕООД гр. Русе,
като преводите от третото лице са в размер на 7638.16 лв общо, които в
периода от 27.08.2014г. до 17.06.2019г. ЧСИ е превел на ОББ АД - общо
сумата 7066.21 лв. В периода от 06.08.2019г. до 02.12.2022г. ищецът е внесъл
на ЧСИ с ПКО суми в общ размер 5255.00 лв, след което ЧСИ е превел за
периода от 09.08.2019г. до 07.12.2022г. на ОББ АД сумата 4670.98 лв общо.
От заключението на експертизата се установява още, че задължението
на ищеца по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 21.12.2010г. възлиза на 4753.94 лв главница и 4699.87 лв
законна лихва или общо дължимата сума по договора е в размер на 9453.81
лв.
Заключението на счетоводната експертиза е прието от съда без
възражения от страните.
Съгласно даденото тълкуване на закона в т.10 от Тълк. реш.
№2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г., ВКС, ОСГТК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
4
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
С оглед гореизложеното съдът намира неоснователно твърдението на
ищеца за изтекла погасителна давност на вземанията по изпълнителния лист и
предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумите,
предмет на издадения на 02.05.2012г. изпълнителен лист, издаден по ЧГД
№3443/2012г. на Районен съд Русе, следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен.
Неотносими са доводите на ищеца, че направените по изпълнителното
дело плащания не са действия, които прекъсват давността, защото същите не
представляват изрично признание на дълга, нито са действия, адресирани до
кредитора. Цитирана в този смисъл съдебна практика касае различни от
настоящия случай хипотези, при които не е имало образувано изпълнително
производство, съотв. не са били предприемани действия за принудително
изпълнение, поради което е неприложима.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника 600 лв
разноски по делото, съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК
– л.88.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. М. Ю. от гр. *********, ЕГН **********,
иск по чл.439 ГПК да се признае за установено по отношение на “Обединена
Българска Банка” АД със седалище и адрес на управление в гр. София, район
Триадица, бул. “Витоша” №89Б, представлявано от изпълнителните
директори Теодор Валентинов Маринов и Светла Атанасова Георгиева, ЕИК
*********, че не дължи сумите 11153.76 лв главница, заедно със законната
5
лихва от 26.04.2012г. до окончателното изплащане, 352.96 лв договорна лихва
за периода 21.09.2011г.-25.04.2012г., 460.90 лв наказателна лихва за същия
период и 826.57 лв разноски по делото, както и разноските по изп. дело
№566/2012г. по описа на ЧСИ с рег. №831 и с район на действие Окръжен съд
Русе, образувано въз основа на изп. лист, издаден по ЧГД №3443/2012г. на
Районен съд Русе.
ОСЪЖДА Б. М. Ю. да заплати на “Обединена Българска Банка” АД
сумата 600 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6