№ 431
гр. С., 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на четвърти юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. П.
при участието на секретаря Надка Д. Гаджева
като разгледа докладваното от Мария Н. П. Гражданско дело №
20213420101890 по описа за 2021 година
Ищецът ЕМ. Н. Г., действащ чрез своя баща и законен представител Н. Р. К. Г.,
твърди, че с решение, постановено по бр.д. № 6156 по описа на РС - Сливен за 2019 г.,
ответницата била осъдена да му заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. Счита, че в
периода след постановяване на решението разходите за неговата издръжка са се увеличили,
тъй като се е увеличила неговата възраст и са нараснали потребностите му, а отделно от
това се е променил и законовият минимум на издръжката, която родителите дължат на
непълнолетните си деца. Поради изложените причини моли съда да промени размера на
първоначално присъдената му издръжка, като го определи на сумата от 300 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 21.12.2021 г., заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата АНГ. АД. чрез назначения си по делото особен представител оспорва
иска по размер и счита претендираната издръжка е завишена за дете, което няма
специфични здравословни или образователни потребности. Счита, че размерът на
издръжката следва да се определи, като се допусне, че ответницата реализира трудови
доходи в минимален размер, при положение че не са налице доказателства за по - високите
ѝ финансови възможности.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 150 СК и чл. 146, ал. 1 СК.
Ищецът ЕМ. Н. Г. е роден на ********** г. от майка АНГ. АД. и баща Н. Р. К. Г..
Чрез решение № 1115 от 18.10.2019 г. по гр.д. № 6156 по описа на РС - Сливен за 2019 г. е
прекратен бракът между родителите на детето, като родителските права спрямо него са
1
предоставени на бащата, а майката е осъдена да му заплаща месечна издръжка в размер на
150 лв. От момента на фиксиране на тази сума е изминал продължителен период от време,
през който е настъпила съществена промяна на условията, които рефлектират върху
материалните нужди на ищеца и съответно тяхното финансово изражение, т.е.
необходимите за задоволяването им парични средства. От една страна той е навлязъл в
ученическа възраст, обусловила възникването на допълнителни разходи за образование и
задоволяване на културни и социални потребности (освен обичайните разходи, необходими
за осигуряване на храна, отопление, облекло, лекарства, консумативи), а същевременно се е
изменила икономическата обстановка в страната и света, като се е увеличила стойността на
предлаганите стоки и услуги, включително и тези, необходими за задоволяването на
основните му потребности. Тази промяна е дала отражение върху размера на минималната
сума, която родителите следва да осигурят ежемесечно за издръжката на своите деца, тъй
като последната се обуславя от ръста на минималната работна заплата съгласно действащата
към момента законова уредба – чл. 142, ал. 2 СК. При тези данни съдът намира, че размерът
на исковата претенция на фона на пазарните условия и увеличената възраст на детето е
изцяло оправдан и съответства на тази част от общата издръжка, която следва да бъде
обезпечена от приноса на единия родител.
Според чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или
добавката към нея може да бъде изменена или прекратена, като от изложените по – горе
факти стана ясно, че визираната в разпоредбата промяна е действително налице. Съгласно
чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Според ал. 2 на
същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера
на минималната работна заплата (към настоящия момент 710 лв.). От представено по делото
постановление на РП – С. за спиране на досъдебно производство, образувано във връзка с
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, се установява, че ответницата е напуснала страната на
16.01.2020 г., и след този момент не се е завръщала обратно, което дава на съда основание
да приеме, че тя живее и упражнява трудова дейност в чужбина и че получава доходи, чийто
размер надхвърля обичайния за България за полагане на неквалифициран труд. При тези
обстоятелства и при липса на данни, че тя има ангажимент към издръжката на други свои
непълнолетни деца съдът счита, че възможностите позволяват допускане на търсеното
увеличение; при формирането на този извод съдът съобразява трудоспособната възраст на
ответницата и възможностите да осъществява трудова дейност срещу минимално
възнаграждение съобразно критериите за страните в ЕС, като в тази насока следва да се
отбележи, че нуждите на детето са с приоритет пред собствените потребности, при
положение че до навършване на пълнолетие то не е в състояние да се издържа
самостоятелно.
Поради уважаването на иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
2
да се присъдят направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лв. за
адвокатски хонорар. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на
съда държавна такса върху определената издръжка в размер на 216 лв. и разноски за
назначаване на особен представител в размер на 200 лв. Воден от горното и на основание
чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката на ищеца ЕМ. Н. Г., роден на ********** г.,
гражданин на Б., определена с решение № 1115 от 18.10.2019 г. по гр.д. № 6156 по описа на
РС - Сливен за 2019 г., както следва:
ОСЪЖДА АНГ. АД., родена на 03.07.1977 г., гражданин на Того, да заплаща на сина
си ЕМ. Н. Г., роден на ********** г., гражданин на Б., чрез неговия баща и законен
представител Н. Р. К. Г., роден на 14.07.1946 г., гражданин на Б., и двамата живущи в гр.
А., общ. А., обл. С., ежемесечна издръжка в размер на 300 лв. (триста лв.), считано от
21.12.2021 г., заедно с лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА АНГ. АД., родена на 03.07.1977 г., гражданин на Того, да заплати на ЕМ.
Н. Г., роден на ********** г., гражданин на Б., чрез неговия баща и законен представител Н.
Р. К. Г., роден на 14.07.1946 г., гражданин на Б., и двамата живущи в гр. А., общ. А., обл.
С., направените по делото разноски в размер на 500 лв. (петстотин лв.) за адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА АНГ. АД., родена на 03.07.1977 г., гражданин на Того, да заплати по
сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 216 лв. (двеста и
шестнадесет лв.) и разноски за назначаване на особен представител в размер на 200 лв.
(двеста лв.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 18.07.2022 г.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3