Р Е Ш
Е Н И Е
№ 759 / 27.12.2018 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На трети декември през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Павлина Николова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 834 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от “Райфайзенбанк /България/” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, бул. „Никола
Вапцаров” № 55, представляван от изпълнителния директор Е. М. В. и от
прокуриста М. Т. П.; против К.Л.И. с ЕГН **********, А.Н.И. с ЕГН ********** и Л.К.И.
с ЕГН **********,*** - искове
с правно основание чл. 135 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът твърди, че първите
двама ответника били длъжници спрямо него по договор за овърдрафт №
68993/31.03.2010 г., изменен и допълнен със следните анекси - № 1/ 20.08.2010
г., № 2/28.02.2011 г., № 3/05.04.2011 г., № 4/20.10.2011 г., № 5/26.03.2012 г.,
№ 6/ 25.04.2012 г., № 7/ 21.05.2012 г.,
№ 8/04.02.2013 г.; както и по договор за инвестиционен банков кредит № 50555/22.04.2008
г., изменен и допълнен със следните анекси - № 1/ 23.11.2009 г., № 2/20.08.2010
г., № 3/05.04.2011 г., № 4/24.08.2011 г., № 5/ 26.09.2011 г., № 6/ 20.10.2011
г., № 7/25.04.2012 г., № 8/31.05.2012 г., № 9/24.08.2012 г., № 10/27.09.2012 г.
и № 11/31.01.2013 г., с който на кредитополучателя били предоставени кредити в
размер на 200 000 лева и 230 000 евро. Тези ответници били солидарно задължени
по силата на чл. 121 и сл. от ЗЗД и чл.8 и сл. от договора за банков кредит. На
датите на падеж 23.05.2013 г., 25.06.2013 г., 25.07.2013 г., 20.08.2013 г. и
следващи, не били платени дължимите към банката вноски. Последното плащане по
договора за овърдрафт било от 30.04.2013 г. в размер на 1222,50 лева и по
договор за инвестиционен банков кредит от 31.05.2013 г. в размер на 802,22
евро. За сумите от 200 000 лева- просрочена главница, 6 319,45 лева - просрочена
лихва върху редовна главница за периода от 26.04.2013 г. до 20.08.2013 г. вкл.,
6162,50 лева - наказателна лихва върху просрочената главница за периода от
20.08.2013 г. до 03.10.2013 г. вкл., законна лихва от 04.10.2013 г. и разноски
– били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 08.10.2013
г. по ч.гр.д. № 2798/2013 г. на PC -Хасково. За сумата от 70 000 евро- част от
просрочена главница от вземането, законна лихва от 15.08.2014 г. и разноски,
били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 20.08.2014
г. по ч.гр.д. № 1737/2014 г. на PC Хасково. Въз основа на тях било образувано
изпълнително дело № 1342/2013 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов. Вземанията на
банката били безспорни, като против описаните изпълнителни листи и заповеди за
незабавно изпълнение не били подадени възражения. По изпълнителното дело били
предприети и реализирани действия спрямо недвижимите имоти, ипотекирани в полза
на банката, като сумите постъпили за погасяване на дълга. Въпреки това,
задължението към банката оставало непогасено и към 22.02.2018 г. вземането по
изпълнителното дело било в размер на: 187 827,46 лева - главници, лихва
20 259,18 лева, неолихвяеми суми по изп. лист - 18 979,99 лева,
разноски по изп. дело - 442,80 лева, или общо - 227 509,42 лева. Ищецът се
явявал кредитор с налично безспорно вземане по горепосочените два договора, по
които вземанията възникнали на 24.04.2008 г. по договора за инвестиционен банков
кредит и на 01.04.2010 г. по договор за овърдрафт, като до датата на
предявяване на иска не били удовлетворени.
На 31.10.2013 г. първите
двама ответника сключили сделка с третия – техен син, по силата на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178 том II peг. № 6890 дело 364 от
2013 г. на нотариус с peг. № 079. Със същата те прехвърлили на сина си придобитите по време на брака им недвижими
имоти, а именно:
1.
Гараж № 17 с площ от 18 кв.м., намиращ се в гр. **************, представляващ
самостоятелен обект в сграда /СОС/, с предназначение: гараж в сграда,
съставляващ имот с идентификатор № 77195.712.40.1.33, попадащ в сграда № 77195.712.40.1 в поземен
имот /ПИ/ № 77195.712.40, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни
обекти на същия етаж: 77195.712.40.1.34, 77195.712.40.1.32, 77195.712.40.1.31,
под обекта: 77195.712.40.1.13 и над обекта: няма, ведно с отстъпено право на
строеж върху парцела; както и
2. Гараж с идентификатор № 77195.712.88.13, със застроена площ от
28 кв.м., с брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, с адрес: **************",
построен въз основа отстъпено право на строеж върху ПИ с идентификатор №
77195.712.88, представляващ група от гаражи, находящ се в гр. Хасково, по кадастрална
карта, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, при граници и
съседи на гаража: 77195.712.88.12, 77195.712.88.14, 77195.712.88.
На 05.11.2013 г. първият ответник дарил на
третия – негов син, по сила на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 187
том II peг. № 6963 дело 373 от 2013 г. на нотариус с peг. № 079, следния
недвижим имот:
3.
Гараж № 1 с площ от 16,43 кв.м., намиращ се в гр. *****************, етаж
0, представляващ СОС с предназначение: гараж в сграда, съставляващ имот с
идентификатор № 77195.720.268.2.7, попадащ в сграда № 77195.720.268.2, в ПИ №
77195.720.268, брой нива на обекта: 1, при съседни СОС на същия етаж:
77195.720.268.2.6, под обекта: няма и над обекта: 77195.720.268.2.1,
77195.720.268.2.2, ведно с прилежащите му и неразделни части: съответните
идеални части от общите части на сградата и толкова от отстъпеното право на
строеж върху имота.
С тези разпоредителни сделки, първите двама
ответника умишлено увеличили платежната си неспособност и така пряко и непосредствено
увредили банката- кредитор, намалявайки имуществото си и създавайки затруднения
за удовлетворяване на вземанията. Ефектът от сделките бил свиване на
имуществената сфера на ответниците, на нейната активна част, водейки до
възпрепятстване удовлетворяването на кредитора. Увреждането било налице, тъй
като длъжниците са се лишили от свое имущество, спрямо което кредиторът да може
да насочи изпълнението и да се удовлетвори. Всяко действие на длъжника, водещо
до намаляване на имуществото му, било увреждащо за кредитора. Длъжникът винаги
знаел за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след
възникване на кредиторовото вземане. Първите двама ответници, които били
длъжници на банката, несъмнено знаели, че тя е кредитор. Това знание било обективирано
в подписаните анекси към договорите за кредит, последните от които на
31.01.2013 г. и 04.02.2013 г., в които анекси се съдържало признание от
ответниците за дължимост на главница и лихви. С извършеното от ответниците
отчуждаване на имоти от патримониума им, имуществото служещо за обезпечение на
кредитора било намалено, поради което разпоредителното действие било увреждащо
кредитора. Знанието за увреждащия характер на сделката се подкрепяло и от
обстоятелството, че цитираните разпоредителни сделки са сключени няколко месеца
след спиране на плащанията и непосредствено след получаване на поканите за
доброволно изпълнение по кредити от банката. Приобретателят по договорите бил
низходящ на прехвърлителите, поради което за договора за покупко-продажба от
31.10.2013 г. била налице хипотезата на ал.2 пр.2 на чл. 135 от ЗЗД и знанието
за увреждане се предполагало. По отношение на договора за дарение от 05.11.2013
г., знанието на третото лице приобретател на имотите било без правно значение,
тъй като дарението било безвъзмездна сделка, при която липсва насрещна
престация. Ето защо, налице били всички предпоставки, обуславящи основателност
на предявения иск.
Предвид
изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което на основание
чл.135 от ЗЗД да признае за недействителни спрямо него гореописаните сделки за
трита недвижими имота, като му присъди направените поделото разноски, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение. Това си искане той поддържа в открито съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител.
Ответниците представят общ отговор на исковата
молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като оспорват
исковете като неоснователни. Преди всичко, не ставало ясно, от кое свое право
ищецът черпел качеството си на кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД, а
ответниците - качеството им на длъжници, както и какъв е размерът на
действителното вземане, което същите претендират към момента на процесните
сделки, така че да се прецени, дали те са имали увреждащ характер, респ. дали
ответниците са разполагали с активи, надвишаващи размера на дълга или с
процесните сделки са намалили имуществото си до степен, увреждаща кредитора.
Неоснователни били и твърденията, че процесните сделки били увреждащи
интересите на банката-кредитор. Налице били 3 броя нотариални акта за учредяване
на договорна ипотека - №129/2008 г., № 43/2008 г. и № 181/2010 г., с които
първите двама ответника обезпечили вземанията на ищеца чрез ипотеки върху
недвижими имоти, чиято стойност значително надвишавала размера на вземането.
Искът, предявен по реда на чл. 135 от ЗЗД, не можел да се уважи, т.к.
разпоредителната сделка не водела до намаляване на имуществото на длъжниците,
обезпечили вземането на кредитора - ищец, чрез ипотека на недвижимо имущество,
което можело да удовлетвори задължението им. Ответниците сочат съдебна
практика, която била приложима за случая и следвало да бъде съобразена от съда.
Безспорно доказано било в случая, че към момента на извършване на процесните
сделки длъжниците - ответници са разполагали с активи, надвишаващи значително
размера на дълга им към ищеца. Изцяло неоснователен бил ищцовият довод, че
сделките били сключени умишлено от първите двама ответници, за да увеличат
неплатежеспособността си и по този начин пряко и непосредствено да увредят банката.
Длъжниците безспорно се лишили от свое имущество, но в полза на сина си, и не с
цел увреждане на банката, т.к. вземането им към банката към 2013 г. било
свръхобезпечено с договорни ипотеки върху имущество, стойността на което
надвишавала значително размера на дълга им към ищеца. С оглед на това
обезпечаване, за което третият ответник знаел, неприложима била и презумпцията
на чл. 135 ал. 2 от ЗЗД.
Предвид
изложеното, ответниците искат отхвърляне на предявените искове изцяло, като
неоснователни и недоказани, като им се присъдят направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание лично се явяват ответниците – съпрузи К.Л.И. и А.Н.И., а синът им – ответникът Л.К.И. не се явява, като и тримата
се представляват от пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба и
иска отхвърляне на предявените искове изцяло, като неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено
следното:
Не е спорно по делото, че първите двама
ответника К.Л.И.
и А.Н.И. са съпрузи, както и че през време на брака им са сключени процесните
банкови договори. Първият е договор за инвестиционен
банков кредит № 50555/ 22.04.2008 г., сключен между “Райфайзенбанк България”
ЕАД, като банка – кредитор, и „*****“ ЕООД, представляван от първия ответник,
като дружество – кредитополучател; и ответниците – съпрузи, двамата като
солидарни длъжници. Предмет на договора е предоставянето на кредит в размер на
230 000 евро, който ще бъде използван за покупка на земя с площ от
9 002 кв.м. в гр. Х. и строеж на складово – търговска база. Крайният срок
за погасяване на всички, дължими по договора суми е 25.03.2023 г., съгласно
погасителен план – приложение №1 към договора, който също се представи по
делото. Кредитополучателят се е зъдължил да учреди в полза на банката на първа
по ред ипотека върху ПИ с идентификатор 77195.337.8, находящ се в м. «Сучукмаз»
- гр. Х.договора, без нейното предварително писмено съгласие /т.5.10./; както и
да не продава, прехвърля собствеността, обременява с тежести и да не залага в
полза на трети лица закупения със средствата от банката парцел /т.5.14./. За
обезпечаване на всички вземания на банката по договора, кредитополучателят се е
задължил да учреди в нейна полза ипотека на ПИ с идентификатор 77195.29.26,
находящ се в Южна индустриална зона, Х., целият с площ от 986 кв.м., ведно с
построената в имота масивна жилищна сграда със смесено предназначение, на
четири етажа, със застроена площ от 555 кв.м. и РЗП от 1 805,40 кв.м., с
идентификатор 77195.29.26.1., собственост на отв. Кр. И., като приетата от
банката пазарна стойност на ипотекираното имущество при учредяване на ипотеката
е 131,70% спрямо сумите по т.1.1. от договора
/т.7.1./. Солидарните длъжници по договора са се задължили да изплатят
всички задължения на кредитополучателя към банката по договора, при условията
на чл.121 и сл. от ЗЗД. В случай на неизпълнение на задълженията по договора от
кредитопоручателя или от солидарните длъжници, банката има право да обяви
всички усвоени по договора суми, начислените лихви и комисионни за незабавно
изискуеми. Договорът носи подписите на представителите на банката, на
дружеството- кредополучател и на солидарните длъжници. Такива съдържа и
представеното приложение №1 – погасителен план към него, видно от който
крайният срок за издължаване по договора е 25.03.2023 г., на 176 равни
последователни месчни вноски в размер на 1300 евро всяка в периода 25.07.2008
г. – 25.02.2023 г. и последна изравнителна вноска на крайната дата в размер на
1200 евро; като всяка вноска е дължима на 25-то число от съответния месец. Към
този договор са сключвани множество анекси, уточняващи текущия размер на
вземанията по договора и предоговарящи размера на погасителните вноски, както и
други условия, в т.ч. допълнителни обезпечения в полза на банката първи по ред
особени залози върху вземания на кредитополучателя, а именно - № 1/23.11.2009
г., № 2/20.08.2010 г., № 3/05.04.2011 г., № 4/24.08.2011 г., № 5/26.09.2011 г.,
№ 6/20.10.2011 г., № 7/25.04.2012 г. /в
т.ч. за учредяване в полза на банката на поръчителство от две търговски
дружество и от ответниците-съпрузи за задълженията на кредитополучателя по
договора/, № 8/31.05.2012 г. /в т.ч. за задължение на кредитополучателя веднъж
годишно или при поискване от банката да й предоставя актуализирана пазарна
оценка на ипотекираното имущество по договора и анексите към него; в т.ч. и
уговорки по сключване на договор за застраховка на тези имущества/, № 9/ 24.08.2012
г., № 10/27.09.2012 г. и № 11/31.01.2013 г.
По повод на горецитирания договор за инвестиционен банков кредит в размер
на 230 000 евро и на анекс № 1/22.04.2008 г. към договор за револвиращ
банков кредит от 09.07.2007 г., в общ размер на 135 000 евро, е
представеният от ответниците по делото нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 129, том 2, рег. № 4608, дело № 294/2008 г. от
22.04.2008 г. на нотариус с № 352, сключен между банката, като кредитодател; и
отв. Кр.И., като солидарен длъжник и като управител на
дружеството-кредитополучател – като кредитополучател и ипотекарен длъжник, и
отв. И. като солидарен и ипотекарен длъжник. За обезпечаване на вземанията на
банката по тези два договора, ответниците – съпрузи са учредили в полза на
банката ипотека върху следния свой собствен недвижим имот - ПИ с идентификатор 77195.29.26, находящ се в м. «Х.», гр. Х., целият с площ
от 986 кв.м., ведно с построената и въведена в експлоатация масивна сграда –
автосервиз, магазин, снек-бар и жилища, на четири етажа, със застроена площ от
555 кв.м. и РЗП от 1 805,40 кв.м., с идентификатор 77195.29.26.1.
По повод на същия договор за инвестиционен банков кредит от 22.04.2008 г. в размер на
230 000 евро е и представеният от ответниците по делото нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 43, том 6, рег. № 13472, дело № 957/2008 г. от 14.10.2008 г. на нотариус с № 352,
сключен между банката, като кредитодател; и отв. Кр. И., като солидарен длъжник
и като управител на дружеството-кредитополучател – катокредитополучател и
ипотекарен длъжник, и отв. И. като солидарен и ипотекарен длъжник. За
обезпечаване на вземанията на банката по този договор, дружеството –
кредитополучател е учредило в полза на банката ипотека върху следния свой
собствен недвижим имот - ПИ с идентификатор
77195.337.8, находящ се в м. «С.», гр. Х., целият с площ от 9002 кв.м.
По повод на горецитирания договор за инвестиционен банков кредит № 50555/
22.04.2008 г. и всички описани анекси към него, въз основа на заповед № 871 за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 19.08.2014 г. по
ч.гр.дело № 1737/2014 г. на ХРС, в полза на банката е издаден изпълнителен лист
от 20.08.2014 г., по силата на който „К.“ ЕООД и ответниците – съпрузи са осъдени
да й заплатят солидарно сумата в размер на 70 000 евро, представляваща
част от главницата по договора и анексите, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението 15.08.2014 г. до окончателното изплащане, както и
направените от заявителя разноски от 2 738,16 лв. за държавна такса и
2 320 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Според приложено извлечение от
счетоводните книги на банката за размера
на дълга по този договор от 06.08.2014 г., датата на последното плащане от
длъжниците по него е 31.05.2013 г.
Вторият процесен договор е за овърдрафт с № 68993/31.03.2010 г., сключен
между “Райфайзенбанк България” ЕАД, като банка – кредитор, и „К.“ ЕООД,
представляван от първия ответник, като дружество – кредитополучател; и
ответниците – съпрузи, двамата като солидарни длъжници. Предмет на договора е
предоставянето на овърдрафтен кредит в размер на 200 000 лева, с цел –
оборотни средства и частично рефинансиране в размер на 102 000 евро на
предходен револвиращ кредит. Кредиотополучателят се е задължил да погаси
всички, дължими по договора суми в срок до 05.03.2011 г.,при условията на
договора и ОУ към него. При неплащане изцяло или частично на задълженията от
кредитополучателя или солидарните длъжници в продължениена 90 дни от падежа, от
следващия ден кредитът става автоматично предсрочно изискуем. За обезпечаване
на всички вземания на банката по договора, кредитополучателят се е задължил да
учреди в нейна полза ипотека на ПИ с идентификатор 77195.29.26, находящ се в м.
«Х.», гр. Х., целият с площ от 986 кв.м., ведно с построената в имота до степен
груб строеж масивна жилищна сграда със смесено предназначение, на четири етажа,
със застроена площ от 555 кв.м. и РЗП от 1 805,40 кв.м., с идентификатор
77195.29.26.1. /т.11/. Договорът носи подписите на представителите на банката,
на дружеството- кредополучател и на солидарните длъжници. Приложими към него са
Общи условия на банката за предоставяне на овърдрафти.
Към този договор са
сключвани множество анекси, уточняващи текущия размер на вземанията по договора
и предоговарящи размера на погасителните вноски, както и други условия, в т.ч.
удължаване на крайния срок, както и допълнителни обезпечения в полза на банката
за задължението на кредитополучателя, а именно - № 1/20.08.2010 г., № 2/ 28.02.2011
г., № 3/05.04.2011 г. /в т.ч. за допълнителни обезпечения в полза на банката
първи по ред особени залози върху вземания на кредитополучателя – чл.7/, № 4/20.10.2011
г., № 5/26.03.2012 г. /в т.ч. за учредяване в полза на банката на поръчителство
от две търговски дружество и от ответниците-съпрузи за задълженията на
кредитополучателя по договора/, № 6/25.04.2012 г., № 7/21.05.2012 г. /в т.ч. с
клауза, че към всеки един момент от действието на договора и анексите към него,
пазарната стойност на ипотекираното имущество трябва да бъде минимум 145,4%
спрямо текущия размер на овърдрафта – чл.7.1.; в т.ч. за задължение на кредитополучателя
при поискване от банката да й предоставя актуализирана пазарна оценка на
ипотекираното имущество по договора и анексите към него; в т.ч. и уговорки по
сключване на договор за застраховка на тези имущества/ и № 8/31.01.2013 г. /в т.ч. с удължаване на крайния срок по договора до
20.08.2013 г.; както и със задължение на кредитополучателя или солидарните
длъжници да обявят за продажба, да сключат и представят в банката договори за
посредничество за имот – ПИ от 902 кв.м. с идентификатор 77195.337.8 в гр. Х., собственост
на кредитополучателя – чл.8/.
По повод на горецитирания договор за овърдрафт от 31.03.2010 г., в размер
на 200 000 лева е представеният от ответниците по делото нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 94, том 2, рег. № 4818, дело № 245/2010 г. от 17.06.2010 г. на нотариус с №
352, сключен между банката, като кредитодател; и отв. Кр.И., като солидарен
длъжник и като управител на дружеството-кредитополучател – като кредитополучател
и ипотекарен длъжник, и отв. И. като солидарен и ипотекарен длъжник. За
обезпечаване на вземанията на банката по този договор, ответниците – съпрузи са
учредили в полза на банката ипотека върху следния свой собствен недвижим имот -
ПИ с идентификатор 77195.29.26, находящ се в м. «Ю.
индустриална зона», гр. Х., целият с площ от 986 кв.м., ведно с построената в имота
сграда с идентификатор 77195.29.26.1., със застроена площ от 555 кв.м., на
четири етажа, с предназначение жилищна сграда със смесено предназначение.
Банката – ищец е изпратила до
ответниците съпрузи писма от 05.09.2013 г., съответно с изх. № 511-94 до отв.Кр.И. и с изх. № 511-95 до отв. И., двете получени на 12.09.2013 г., според представени
пощенски известия за доставянето им. Те касаят настъпилата предсрочна
изискуемост на всички вземания по договора за овърдрафт, за което уведомено
било и дружеството – кредитополучател, като съдлъжниците са поканени незабавно
за платят посочените дължими суми.
По повод на горецитирания договор за овърдрафт № 68993/31.03.2010 г. и
всички описани анекси към него, въз основа на заповед № 1621 за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 08.10.2013 г. по ч.гр.дело № 2798/2013
г. на ХРС, в полза на банката е издаден изпълнителен лист от 09.10.2013 г., по
силата на който „К.“ ЕООД, ответниците – съпрузи, както и двете дружества –
поръчители - са осъдени да й заплатят солидарно сумата в размер на 200 000
лева за просрочена главница, с 6 319,45 лв. просрочена редовна лихва върху
редовна главница от 26.04.2013 г. до 20.08.2013 г., с 6 162,50 лв.
накаателна лихва върху просрочена главница от 20.08.2013 г. до 03.10.2013 г. и
законната лихва върху главницата от 04.10.2013 г. до изплащане на вземането,
както и разноски по делото от 4 249,64 лв. за държавна такса и 4 300 лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на горецитираните два
изпълнителни листа в полза на банката, при ЧСИ с рег. № 875 е образувано
изпълнително дело № 20138750401342, с взискател банката и длъжници – всички
посочени в листовете, общото задължение по което възлиза към 22.02.2018 г. на
сумата от 227 509,42 лв., според представеното удостоверение с изх. №
11512/ 22.02.2018 г. на ЧСИ Захари Запрянов.
На 31.10.2013 г. първите двама ответника са
сключили сделка с третия – техен син, по силата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 178 том II peг. № 6890 дело 364/2013 г. на
нотариус с peг. № 079. Със същата те са му прехвърлили следните техни
съсобствени недвижими имоти:
1.
Гараж № 17 с площ от 18 кв.м., намиращ се в гр. *********, представляващ
СОС, с предназначение: гараж в сграда, съставляващ имот с идентификатор №
77195.712.40.1.33, попадащ в сграда №
77195.712.40.1 в ПИ № 77195.712.40, брой нива на обекта: 1, при съседни
самостоятелни обекти на същия етаж: 77195.712.40.1.34, 77195.712.40.1.32,
77195.712.40.1.31, под обекта: 77195.712.40.1.13 и над обекта: няма, ведно с
отстъпено право на строеж върху парцела; както и
2. Гараж с идентификатор № 77195.712.88.13, със застроена площ от
28 кв.м., с брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, с адрес: гр.
Х**********построен въз основа отстъпено право на строеж върху ПИ с
идентификатор № 77195.712.88, представляващ група от гаражи, находящ се в гр. Х.,
по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на
АК, при граници и съседи на гаража: 77195.712.88.12, 77195.712.88.14,
77195.712.88.
На 05.11.2013 г. първият ответник е дарил на
третия – негов син, по сила на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 187
том II peг. № 6963 дело 373 от 2013 г. на нотариус с peг. № 079, следния негов
собствен недвижим имот:
3. гараж № 1 с площ от 16,43
кв.м., намиращ се в гр. **************, етаж 0, представляващ СОС с
предназначение: гараж в сграда, съставляващ имот с идентификатор №
77195.720.268.2.7, попадащ в сграда № 77195.720.268.2, в ПИ № 77195.720.268,
брой нива на обекта: 1, при съседни СОС на същия етаж: 77195.720.268.2.6, под
обекта: няма и над обекта: 77195.720.268.2.1, 77195.720.268.2.2, ведно с
прилежащите му и неразделни части: съответните идеални части от общите части на
сградата и толкова от отстъпеното право на строеж върху имота – съответните
идеални части от общите части на сградата и толкова от остъпеното право на
строеж върху имота, по КККР на града, одобрена със Заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК; а така също е дарен и апартамент на същия
адрес.
По делото се представиха копия от кадастралната карта с данни от КРНИ на
самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 77195.712.40.1.33,
77195.712.88.13 и 77195.720.268.2.7, всички издадени от СГКК – Хасково на
29.03.2018 г.; а така също и удостоверения за данъчните им оценки с изх. №
ДО000474/22.01.2018 г., изх. № ДО000473/ 19.01.2018 г. и изх. №
ДО000471/19.01.2018 г. от Община Хасково.
Видно от представените справки за пълни данни за лице от НБД „Население“ с
вх. № 77345/ 04.12.2017 г. и с вх. № 77344/04.12.2017 г., двете по описа на ЧСИ
Захари Запрянов - отв.Кр.И. и отв. И. са
съпрузи, а отв. Л.И. е техен син.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на
ответниците, съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чиито
първоначално и допълнително заключения съдът приема като компетентно и
безпристрастно дадени, но не е необходимо да коментира, предвид изложените
по-долу съображения.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявените искове:
За да бъде уважен отменителният иск на
кредитора по чл.135 ал.1 от ЗЗД, е необходимо установяване на две обективни и
една субективна предпоставки, а именно: 1/ ищецът да е кредитор
на ответника–прехвърлител; 2/ да е налице увреждаща кредитора
сделка; 3/ да е налице знание/съзнаване на увреждането от страна
на прехвърлителя и на ответника – приобретател на имуществото
по възмездна сделка. Предпоставките са кумулативно предвидени, като липсата и
на една от всичките води до отхвърляне на иска.
По първата предпоставка - кредитор: Кредитор
по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично
вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника
е предпоставено от наличието на действително вземане – вземане,
което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е
обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по
Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира
ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение
(решение № 639/6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о.).
Страната, поискала отмяната по чл. 135 от ЗЗД, има за задача да установи само
качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда
пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес
(решение № 328 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 879/2009 г., III г. о.). От
изложеното от фактическа страна е видно, че атакуваните сделки са сключени след
като ищецът е придобил качеството на кредитор на първите двама
ответници-съпрузи, т.е. налице е първата предпоставка за уважаване на иска, тъй
като фактическият състав на нормата в чл. 135 ал.1 от ЗЗД включва качеството
кредитор с възникнало вземане към разпоредилия се с имуществото си длъжник или
това качество предхожда разпоредителните действия на длъжника с неговото
имуществото, служещо за удовлетворяване вземането на кредитора, съгласно чл.
133 от ЗЗД. Това обстоятелство не се спори от страните.
По втората предпоставка - увреждаща кредитора
сделка: Съгласно установената практика на ВКС, увреждащо кредитора действие е
всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили
или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така,
увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го
или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора (решение №
18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о., решение № 639 от
6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о. и др.). Упражняването на
правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да получи
както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил
с него. Възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество,
извън разпореденото, не е основание да се приеме, че не е налице увреждане,
дори това имущество да е предмет на ипотека, обезпечаваща същия дълг. Ето защо,
тези основни възражения на ответниците съдът намира за неоснователни, респ. за
недостатъчни сами по себе си за отхвърляне на предявения иск. За обезпечение
вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество (чл. 133 от ЗЗД), поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се
удовлетвори от това имущество – дали с обезпеченото в негова полза имущество на
длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не разполага с възражение, че
притежава и друго имущество извън разпореденото - той не разполага с
възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи
принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то
притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга
и в този случай обявената на основание чл. 135 от ЗЗД относителна
недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При
недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да
се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на
принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества,
за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане
на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД (в този смисъл решение № 18 от
4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о.; решение № 407 от
29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о.; решение № 48 от
21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4321/2013 г., IV г. о.). С оглед на изложеното
следва да се приеме, че е ирелевантно обстоятелството, имат ли друго
имущество ответниците – съпрузи, в т.ч. и ипотекирано в полза на банката по
процесните договори, към датата на увреждащите сделки и оттам да се прави извод
за увреждане.
По третата предпоставка
/знание/: Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка
е извършена след възникване на кредиторовото вземане (решение № 264 от
18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 915/2012 г. IV г. о.; решение № 18 от 4.02.2015
г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о., решение № 93/28.07.2017 г. по
т.д. № 638/2016 г.
на ВКС 2016 г.). Извод за съзнание у ответниците - съпрузи за увреждащия характер на двете атакувани сделки
се извежда от съвкупността и хронологията на установените по делото
обстоятелства, а именно – учредяването от тях на ипотека с договора по
нотариалния акт от 22.04.2008 г. не само за процесния
договор за инвестиционен банков кредит, но и за анекс № 1/22.04.2008 г. към
предходен договор за револвиращ банков кредит от 09.07.2007 г. /респ. знанието
на множеството вземания, а не само процесните, които ипотеката обезпечава/;
сключваните множество анекси и към двата процесни договора, предвид
невъзможността за издължаваето им при първоначалните условия; преустановяване
на плащанията по двата договора, съответно на 30.04.2013 г. и на 31.05.2013 г.; получаването на 12.09.2013 г. на уведомленията за настъпилата предсрочна
изискуемост на договора за овърдрафт с покана за изпълнение на задълженията по
него; и непосредствено последвалите две разпоредителни сделки с имуществото от
31.10.2013 г. и от 05.11.2013 г., двете в рамките на едва 6 дни. По отношение на знанието за увреждането у третото
лице по възмездната сделка, с което ответниците – съпрузи са договаряли и
явяващ се техен син - налице е презумпцията по чл.135 ал.2 ЗЗД, че знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е низходящ на
длъжниците, както е в случая. Тази законова презумпция не бе оборена от
ответниците в настоящия процес, с каквито и да било доказателства. Знанието на
сина на ответниците – съпрузи по безвъзмездната сделка е ирелевантно за
настоящия правен спор, доколкото по таи сделка насрещна престация не се дължи,
и по арг. на противното по чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД.
Предвид изложените
съображения, предявените искове като основателни и доказани следва да се уважат
изцяло. С оглед на това и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени, да заплатят на ищеца деловодни разноски в общ размер от
504,01 лв., от които – 204,01 лв. за държавна такса и 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр.
чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Искането на ищеца, да
му се присъди и сумата от 20,40 лв. за вписване на исковата молба в Агенция по
вписванията е неоснователно, доколкото по делото не се доказа разходването на
такава сума пари.
Мотивиран така,
съдът
Р
Е Ш И :
По предявените от “Райфайзенбанк /България/” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, бул. „Никола
Вапцаров” № 55, представляван от изпълнителния директор Е. М. В. и от
прокуриста М. Т. П.; против К.Л.И. с ЕГН **********, А.Н.И. с ЕГН ********** и Л.К.И.
с ЕГН **********,*** - искове
с правно основание чл. 135 ал.1 от Закона за задълженията и договорите:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на “Райфайзенбанк /България/” ЕАД с ЕИК ********* договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 31.10.2013 г. между К.Л.И. с ЕГН ********** и А.Н.И. с ЕГН **********, като
съпрузи-продавачи, и Л.К.И. с ЕГН **********, като техен син-купувач; за който
е съставен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 178 том II peг. № 6890 дело 364 от 2013 г.
на нотариус с peг. № 079; а именно на следните недвижими имоти:
1.
Гараж № 17 с площ от 18 кв.м., намиращ се в гр. ************", етаж 2,
представляващ самостоятелен обект в сграда /СОС/, с предназначение: гараж в
сграда, съставляващ имот с идентификатор
№ 77195.712.40.1.33, попадащ в
сграда № 77195.712.40.1 в поземен имот /ПИ/ № 77195.712.40, брой нива на
обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: 77195.712.40.1.34,
77195.712.40.1.32, 77195.712.40.1.31, под обекта: 77195.712.40.1.13 и над
обекта: няма, ведно с отстъпено право на строеж върху парцела, по кадастрална
карта, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, както и
2.
Гараж с идентификатор № 77195.712.88.13, със
застроена площ от 28 кв.м., с брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, с адрес: гр. ***********",
построен въз основа отстъпено право на строеж върху ПИ с идентификатор №
77195.712.88, представляващ група от гаражи, находящ се в гр. Хасково, по
кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК,
при граници и съседи на гаража: 77195.712.88.12, 77195.712.88.14, 77195.712.88.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на “Райфайзенбанк /България/” ЕАД с ЕИК ********* договор за дарение на недвижим имот, сключен
на 05.11.2013 г. между К.Л.И. с ЕГН **********,
като дарител, и Л.К.И. с ЕГН **********, като негов син-надарен; за който е
съставен нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 187 том II peг. № 6963 дело 373 от 2013 г. на нотариус с peг. №
079, а именно В ЧАСТТА на недвижим имот:
Гараж № 1 с площ от 16,43 кв.м., намиращ се в гр. **************, етаж 0, представляващ СОС с
предназначение: гараж в сграда, съставляващ имот
с идентификатор № 77195.720.268.2.7, попадащ в сграда № 77195.720.268.2, в
ПИ № 77195.720.268, брой нива на обекта: 1, при съседни СОС на същия етаж:
77195.720.268.2.6, под обекта: няма и над обекта: 77195.720.268.2.1,
77195.720.268.2.2, ведно с прилежащите му и неразделни части: съответните
идеални части от общите части на сградата и толкова от отстъпеното право на
строеж върху имота, по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-63/
05.10.2006 г. на ИД на АК.
ОСЪЖДА К.Л.И.
с ЕГН **********, А.Н.И. с ЕГН ********** и Л.К.И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
на “Райфайзенбанк /България/” ЕАД с ЕИК ********* деловодни разноски в общ
размер от 504,01 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.