Р Е Ш Е
Н И
Е № 260942
гр. Пловдив, 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 10.03.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 12459 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е
по искова молба на В.И.Ч. срещу „Профи Кредит България“
ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 150
лева, недължимо платена сума по клауза възнаграждение за пакет допълнителни
услуги по договор за потребителски кредит № ***,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 30.09.2020 г. до окончателното плащане.
Твърди се, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит № ***,
по който ответникът е заемодател, а ищецът заемател. По договора е предоставена
на ищеца сума в размер на 3000 лева. В договора в раздел IV „Параметри“ била
фиксирана сума, дължима за „Пакет допълнителни услуги“, конкретно посочени в
молба от 02.11.2020 г. По договора били заплатени от ищеца всички задължения, в
това число за главница, лихви и допълнително възнаграждение. Твърди се, че тази сума е платена по
недействителен договор, сключен в противоречие с клаузите на чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 и т.12 ЗПК . Също така се излагат доводи, че самата клауза за пакет допълнителни
услуги е недействителна, поради противоречие с закона – чл.10а ЗПК, поради
заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 ЗПК, поради противоречие с добрите нрави. Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете по
същество с излагане на подробни съображения. Счита, че основанията, на които е
заплатена претендираната сума са валидни. Счита, че не е недействителна
клаузата за възнаградителна лихва и клаузата за пакет допълнителни услуги. Моли
се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен e осъдителен иск с правна квалификация по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
За
да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да докаже, че
е платил на ответника сума в размер на
150 лева по клауза възнаграждение пакет допълнителни услуги по договор
за потребителски кредит № ***,
както и недействителност на договора за кредит и клаузата за пакет допълнителни
услуги на посочените в исковата молба основания.
С Определение от 15.12.2020 г.,
като безспорно между страните е отделено, че са сключили потребителски кредит № ***
със съдържанието, посочено от ищеца в исковата молба и в допълнителната молба,
в който е уговорена клауза за пакет допълнителни услуги, по която се дължи
възнаграждение. Не се спори, че по посочената клауза ищецът е заплатил сума в
размер на 150 лева.
Ответникът
признава в подадена молба в първото по делото открито съдебно заседание, че
ищецът е заплатил по клауза
за пакет допълнителни услуги сума в общ размер
на 284.31 лева.
С Протоколно определение от
10.03.2020 г. /л.60/, по искане на ищеца, съдът е допуснал, на основание чл.214 ГПК, изменение в размер на претенцията, като същият е увеличен от 150 лева на
284.31 лева.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което
може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че
дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 ЗПК.
Предвид
изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По доводите за недействителност на договора за заем
За да бъде
валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на
предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В исковата
молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния
договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9,
т.10 и т.12 от ЗПК.
След
изследване съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията
към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните
разпоредби.
Видно от
договора за заем от 23.06.2017 г. /л.17/
в него е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема от 41.17 %,
представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия
период от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му,
доколкото такива не са налице.
Действително в
договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това
не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност
на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това
от договора става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за
целия срок на договора, а именно 2270.04 лева /разликата между предоставения
кредит в размер на 3000 лева и общо дължима сума по договора 5270.05 лева,
който размер е фиксиран за целия период на договора.
В процесния договор, в Раздел VI „Параметри“, е посочена общо дължимата по него сума
/включени допълнителни услуги/, а именно 7981.92 лева и как е формирана същата.
В Общите условия, неразделна част от договора, подписани от кредитополучателя и
неоспорени от него е предвидена информацията по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК - предвидено
е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /т.7.2/, право да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания /т.7.3/, право да се откаже
от договора /т.7.1/.
Наред с това процесният договорът за заем е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с
необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните
вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен
план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за
извършени и предстоящи плащания, право да се откаже от договора /чл.7, ал.3/.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в
договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис
на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от ответника.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че не са налице не само посочените от страна на ищеца основания за
недействителност на договора за заем, а и не са налице нарушение на която и да
е разпоредба, визирана в чл.11 ЗПК, водеща до недействителност на процесния
договор, поради което и същият е валидно сключен.
По доводите за недействителност на клаузата за за закупен пакет
допълнителни услуги:
Съгласно представеното към договора споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги заплащането на уговореното
възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4)
възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
Възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а,
ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето
естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема,
че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4
от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.
Услугата „Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит“, представлява по своята същност „такса за усвояване на
кредита“. Услугите възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на
падежа по своята същност са дейности по управление на кредита. Улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства, реално, не е
предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за
кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ
кредит и условията по него, става по съгласие на страните.
С оглед изложеното съдът приема, че тази
уговорка за допълнитен пакет услуги, противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК. Наред с
това, доколкото съдът приема, че се касае за възнаграждения по усвояване и
отпускане на кредита, същите следва да са включени в годишния процент на
разходите – чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговаряне им като отделно
възнаграждение има за цел заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона, е нищожна, каквато е и обсъжданата такава.
Следва да се отбележи, че с уговорката за
заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги предварително се договаря
заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана от потребителя, което е в разрез с принципа за
добросъвестност и справедливост – да се заплаща възнаграждение за услуги, които
може и да не се използват.
Наред
с това посочените допълнителни услуги, не би следвало да се предоставят по
волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали - като правото на
страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане
на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни
вноски. С въвеждането на такова възнаграждение кредиторът създава задължение за
кредитополучателя да плаща за права, които по закон има.
В случая поради нищожност на уговорката за допълнителен
пакет услуги, платената по нея сума в общ размер на 284.31 лева е недължимо
платена и подлежи на връщане.
С оглед изложените съображения искът се явява основателен
и следва да бъде уважен.
Като законна последица от уважаване на тази
претенция, върху нея следва да се присъди и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 30.09.2020 г. до окончателното плащане,
каквото искане изрично е направено в исковата молба.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца. Същият е направил разноски
за държавна такса в размер на 50 лева /л.29/, които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще му бъдат присъдени изцяло.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца,
съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ от адвокат К.К..
Съгласно чл.38 ЗА – адвокатът може да
предостави безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези,
под която влиза и настоящия случай, която хипотеза не е опровергана от
ответника. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък
от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. К.
в размер на по 300 лева, която сума следва да й бъде присъдена изцяло.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Профи Кредит
България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ НА В.И.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата в размер на 284.31 лева,
недължимо платена по недействителна клауза за заплащане на възнаграждение за
пакет допълнителни услуги по договор за паричен заем № ***, предвидена в раздел IV „Параметри“ от
договора, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.09.2020 г. до окончателното
плащане, както и сумата в размер на 50
лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Профи
Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, ДА
ЗАПЛАТИ НА адв. К.Й.К., с личен № ***, АК - Пловдив, сумата в общ размер на
300 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ