Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.03.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА
ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 29 януари 2020
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА С.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 1138 по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл.
422 от ГПК във вр. чл. 26, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът Д.И.Ж. твърди в исковата си молба, че на
основание неизпълнено задължение съгласно нотариален акт № 29, том II, peг. №
3504, н.д. № 160 от 2009 г. на нотариус Маргарита **а, възпроизвеждащ клаузите
на Договор за заем, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 510 от 04.02.2015 г. по ч. гр. д. № 697/2015
г. описа на Районен съд Стара Загора и въз основа, на която й бил издаден
изпълнителен лист № 697 от 05.02.2015 г. срещу ответниците по настоящата искова
молба като солидарни длъжници и съответно е образувано изпълнително дело №
355/2018 г. по описа на ЧСИ Биволова.
В законоустановения срок длъжниците се възползвали от правото си да
възразят срещу заповедта без конкретно посочване на причината за това.
Твърди, че на 23.01.2019 г. й е връчено съобщение с препис от
разпореждането на съда, с което й била указана възможността в едномесечен срок
да предявя иск за установяване на вземането си, за което е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист предвид постъпило възражение против заповедта.
Заявява, че това обстоятелство обуславя интереса й от водене на настоящия иск,
с цел доказване съществуването на вземането.
На 20.02.2009 г. предоставила на К. и К. Кръстеви заем в размер на 8260
евро, за обезпечаването на който те подписали Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижими имоти. Твърди, че до сега ответниците не са
извършили плащане. Въпреки многото компромиси, които направила за удължаване на
срока за плащане, такова не настъпило.
Заявява, че въпреки компромисите от нейна страна за удължаване на срока, до
момента ответниците не са изпълнили валидно своите задължения и не са заплатили
посочените по-горе суми, предвид което и поради неизпълнението на изискуемото и
ликвидно парично вземане и възраженията срещу посочената по-горе заповед и на
основание чл. 422 от ГПК, моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответниците К.П.К., ЕГН ********** и К.М.К., ЕГН ********** й
дължат като солидарни длъжници сумата от 8260 евро, представляваща неизплатено
задължение по договор за заем и неустойка в размер на 1800 евро, законна лихва
от 03.02.2015 г. до изплащане на вземането, за изплащането на които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 510/04.02.2015 г. по описа на Районен съд
Стара Загора.
Моли съда да присъди в нейна полза разноските по настоящото производство,
както и тези в заповедното производство.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК
е постъпил писмен отговор от ответниците К.П.К. и К.М.К., чрез
пълномощника им Д.Н.Д., в който твърдят, че на 19.04.2019 г. получили съобщение
с приложена искова молба, с която били привлечени като ответници по предявен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК с цена на иска 8 260 евро главници
и 1800 евро неустойка.
Считат, че предявените субективно и обективно съединени искове са
допустими, като оспорват тяхната основателност.
Заявяват, че в исковата молба се твърди, че не са изпълнили задължение
съгласно нотариален акт № 29, том II, per. № 3504, д. №160 от 2009 г. на
нотариус Маргарита **а, който възпроизвеждал клаузите на Договор за заем и въз
основа на този нотариален акт била издадена Заповед за изпълнение на парични
задължение - чл. 417 ГПК под № 150 от 04.02.2015 г. по ч.гр.д. № 697/2015 г. по
описа на PC Стара Загора.Твърдяло се също така, че на 20.02.2009 г. ищцата е
предоставила заем в размер на 8260 евро.Заявяват, че не били получавали от
ищцата заем в размер на 8260 евро и не са подписвали договор за заем от
20.02.2009 г.
В представеният нотариален акт № 29 с дата от 15.05.2019 г. е записано, че
Заемодателката Д.И.Ж. им е предоставила в заем сумата в размер на 8260 евро,
получена от ответниците при подписване на Договор за заем от 20.02.2009 г., и
според който договор се задължавали да върнат получената сума на четири вноски.
С учредената с нотариален акт № 29 с дата от 15.05.2019 г. ипотека се задължили
да обезпечат заем, който не били получили.
Заявяват, че с настоящият отговор правят възражение за нищожност на
учреденото с нотариалния акт № 29, том II, per. № 3504, д. № 160 от 2009 г. на
нотариус Маргарита **а обезпечение - договорна ипотека на основание чл. 26, ал.
2 от ЗЗД - поради липса на предмет.
Правят искане за изтекла погасителна давност. Считат, че е изтекла общата
петгодишна погасителна давност от падежите, посочени в договора за ипотека за
главницата, както и тригодишната давност за неустойката и лихвите.Също така
оспорват истинността на представения договор за заем от 20.02.2009 г. Молят да
им бъдат присъдени разноските в настоящото производство.
С определение от 24.04.2019 г. към
настоящото дело е присъединено и гр.д. № 1505/2019 г. по описа на РС Ст.Загора,
по предявен иск с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД. В исковата молба ищците
К.П.К. и К.М.К. твърдят, че имат
син, който се казва ** П.. През месец март 2008г. били помолени от сина си да
гарантират негов заем, който той щял да вземе от фирма която давала заеми -
„Сити груп 2". Заявяват, че съгласили да му помогнат и ипотекирали
жилището си в гр. Стара Загора, находящо се в кв. "Три чучура" № 66,
вх. А, ет. 6, ап. 36, като била учредена ипотека и съставен нотариален акт №
156, том I,
peг. 1675, дело № 9137 на нотариус Маргарита **а с район на действие PC Стара Загора, вписана под № 406 в регистъра на Нотариалната
камара. Синът им обещал, че ще върне заема в кратки срокове.
През месец май 2009г. той им казал, че върнал сумата по
заема, но заемодателят му - в лицето на ** Русев ** отказвал да вдигне
ипотеката от апартамента, защото му дължал още някаква лихва по този заем. Били
помолени да ипотекират и притежаваните си имоти находящи се в с. Петрово, общ.
Стара Загора - представляващи три дворни места и построени в едно от тях
жилищна сграда и стопански постройки, за да обезпечат тази лихва по заема и за
да можело ипотеката върху жилището им да бъде заличена.
На 15.05.2009 г. направили ипотека и върху тези имоти,
под формата на нотариален акт № 29, том II, peг. № 3508, дело № 160/2009г. на нотариус Маргарита **а с peг. № 406 в Нотариалната камара и район на действие PC Стара Загора, като заявили, че записаната в ипотеката
сума не били получавали и се съгласили на това действие само, за да им бъде
освободен апартамента от другата ипотека.
Направило им впечатление при втората ипотека, че като
кредитор не бил записан „Сити груп 2", а физическо лице - Д.И.Ж.. Тогава
дори не разбрали, че това била съпругата на ** **. Сочат, че били хора, които
са свикнали да се доверяват и не познавайки законите подписали тази втора ипотека,
защото така им било казано. Преди около месец получили покана да доброволно
изпълнение от която научили, че ответницата се снабдила с изпълнителен лист по
чл. 417 от ГПК - на основание на тази втора ипотека и образувала изпълнително
дело, при което бил наложен запор не върху имотите описани в тази ипотека, а
върху апартамента.
Считат, че сключения между тях договор за учредяване на
ипотека бил нищожен, поради липса на предмет - не получили сумата посочена в
договора, поради което този договор не бил произвел своето правно действие. В
нотариалният акт било записано, че сумата била получена при подписване на
Договор за заем от 20.02.2009 г., а такъв договор не бил подписван от тях.
Молят съда да постанови решение, с което да се установи, че
договорът за учредяване на ипотека от 15.05.2009 г. под формата на нотариален
акт № 229,
том II, peг. № 3508, дело № 160/2009г. на нотариус Маргарита **а с peг. № 406 в Нотариалната камара и район на действие PC Стара Загора сключен между ищците и ответника е нищожен поради
липса на предмет - чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Д.И.Ж., в
който заявява, че искът е недопустим, алтернативно неоснователен и моли съда да прекрати производството,
респективно да отхвърли иска, като претендира извършените в производството
разноски.
Твърди, че както сами били описали в исковата молба срещу
ищците била издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
697/2015 г. на PC Стара Загора. Не се отричало наличието на изпълнително
основание и образуване на изпълнително дело № 355/2018 г. В срока по чл. 414 ГПК длъжниците възразили срещу заповедта за изпълнение, въз основа на което
завела гражданско дело № 1138/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора с
правно основание чл. 422 ГПК за установяване на вземане, обезпечено с ипотека.
По цитираното гражданско дело ищците можели да обосноват възраженията си и да
направят своите искания, поради което липсвал правен интерес от предявяване на
настоящия иск. При наличието на висящо изпълнително производство длъжникът
разполагал с правото на иск по чл. 439 ГПК, но към настоящия момент и при
неприключило производство по чл. 422 ГПК такъв иск също би бил недопустим.
С настоящия
иск се целяло единствено заобиК.не на закона с оглед направеното искане за
издаване на обезпечителна заповед и заобиК.не на разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК.
На следващо място исковата молба била нередовна. В
исковата молба следвало да се посочат обстоятелствата, на които се основава
иска и съобразно тях да се формулира искане. От една страна в обстоятелствената
част на исковата молба се сочило „не сме получавали сумата, посочена в
договора“ /какъвто не е приложен/, което представлявало оспорване на самото
вземане, недопустимо за разглеждане в настоящото производство, отделно от
производството по чл. 422 ГПК. От друга страна в петитума на исковата молба
било формулирано искане за прогласяване на нищожност на договор за учредяване на ипотека , под формата на
нотариален акт.
Учредената от ищците ипотека с нотариален акт № 29/2009 г. не била нищожна.
Главното вземане не бил елемент от фактическия състав на ипотечния договор. Ето защо липсата или наличието на съществуващ
дълг не била основание за недействителност на ипотеката. Независимо от това
дългът на ищците съществувал и той бил
предмет на установяване по гр. д. № 1138/2019 г. PC Стара Загора.
Предмет на договорната ипотека бил
конкретен недвижим имот като ипотечният договор изисквал постигане на съгласие,
ясно изразена воля на лицето което я учредявало, че действието е с
обезпечителна цел. Обстоятелства, които не се отричали в исковата молба. Ако се
счетяло, че искът е допустим, то моли съда да има предвид следното:
Единственото сочено основание за завеждане на настоящия иск бил незнанието на
закона от страна на ищците. Посочените от ищците обстоятелства били неясни и
неточни. Незнанието на закона не било оправдание за ищците да твърдят неверни и
неточни обстоятелства. Съгласно описаното замодател на ищците е „Сити груп
2" по Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 156/2008 г.
Обстоятелствата, които се излагали нямали нищо общо с конкретния нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека № 29/2009 г.
Заявява, че лично нямала никакво отношение към
правоотношенията между ищците и „Сити груп 2". Обстоятелствата, които се
сочели в исковата молба изобщо не кореспондирали с приложените към исковата
молба документи. Не й било ясно какво точно се твърдяло в исковата молба. За
каква липса на предмет ставало въпрос. Предмет на ипотеката имало и това не се
отричало.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства по отделно и в съвкупност и на основание чл. 235 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 697/2015
г. по описа на Районен съд – Стара Загора е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК № 510/04.02.2015 г. за сумата от сумата от 8 260 евро за главница,
1 800 евро неустойка по Договор за заем, и законната лихва от 03.02.2015
г. до изплащане на вземането, както и сумата
1233,51 лв. разноски по делото, срещу която заповед ответниците са възразили. В
законоустановения срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.
Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК, с който
се иска признаване на установено, че ответниците като солидарни длъжници дължат
на ищцата Ж. посочените в петитума на исковата молба суми.
В съдебно заседание е представен Договор за заем от
20.02.2009 г. в оригинал, както и Анекс от 5.02.2013 г. към Договор за заем от
20.02.2009 г., също в оригинал, които са приети по делото като доказателства.
С оглед направеното оспорване от страна на
ответниците чрез техния пълномощник на датата, на която е съставен анекса към
договора от 20.02.2009 г. и с оглед представянето на оригинала на този
анекс, съдът е открил производство по
оспорване датата на съставяне на този документ, като в тази връзка и с оглед
установяване на действителните отношения между страните по делото във връзка с
техните облигационни отношения, съдът е задължил третото лице И.Т.И. да представи
екземпляр от анекса към договора за заем от 20.02.2009 г., както и същият да
бъде призован в качеството на свидетел.
Разпитан в качеството си на свидетел И.Т. **,
заявява, че познава К. и К. от **. К. го виждал един път на разпит в София, а К.
била неговата съпруга. Нямал никакви взаимоотношения с тях. ** имал с тях
взаимоотношения, който е съпруг на Д.. Към онзи момент когато ипотеката се
учредявала към 2009 г., със заемодателя Д. и ипотекарните длъжница К. и К.,
писали проекта с колегата адв.Иван Златков. Д. и ** имали собствено помещение,
което го експлоатирали като заложна къща и цялата юридическа работа минавала през кантората му с адв. Златков. К. и К. имали
ипотека, учредена преди 2009 г. към „Сити груп 2”. Заявява, че **, като не
плащал дълго време, му учредили тази ипотека от 2009 г. за закъснелите лихви.
На тази ипотека Д. и ** не му дали пари, защото нямало от къде да вземат пари.
Общата сума за закъснението за лихви била 8260 евро. Свидетелят И. твърди също, че анексът, който представил
на съда, е изготвен от тях, файла бил създаден 6-ти месец 2016 и на 22.11.2016
г., спрели лихвите, направили корекциите, като заявява, че това го видял в
компютъра си, че нямало да има лихви. Анексът бил изготвил през юни 2016 г. в груб
вид. Февруари 2015 г. пуснал заявление по чл. 417 ГПК до РС Стара Загора срещу К.и
К. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата по
ипотеката, като казал на **, че давността била изтекла и трябвало снабдяването
с изпълнителен лист без изпълнително действие. ** казал, че той щял да накара **
– сина на К. и **, да подпише анекса. Извадил изпълнителен лист, въз основа на
ипотеката. Това се случило 2016 г. Дал му два екземпляра, като ** отишъл до
село Петрово и го подписали, но това било след 22.11.2016 г. Заявява, че бил
пълномощник на Д. за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 697, както
и че в заявлението не било вярно, че бил даден договор за заем. ** и Д. не
поискали по-рано от 2015 г. да им се издаде изпълнителен лист и заповед за
изпълнение, и да образуват изпълнително дело, защото 2013 г. ** изчистил
всичко, тоест платил всичко и се заличила ипотеката на „Сити груп 2”.
По установителния иск, предявен от Д.И.Ж. по
реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК, съдът намира за установено следното:
По
делото е представен договор за паричен заем от 20.02.2009 г., сключен в гр.
Стара Загора между Д.И.Ж. – като заемодател и К.П.К. и К.М.К. – като заематели.
Съгласно постигнатите уговорки заемодателят предава за временно и възмездно
ползване на заемателите сумата от 8260 евро, а заемателите се задължават да я
върнат на 20.02.2010 г. Договорът има характер и на разписка за дадената и
получена сума. От събраните по делото доказателства, съдът приема, че между
ищцата Д.Ж. и ответниците К.К. и К.К. е
възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за заем за
сумата от 8260 евро. Заетата сума е била предадена от заемодателя на
ответниците – заематели, като е бил уговорен срок за връщането й – 20.02.2010
г., като е предвидена и неустойка в размер на 1800 евро при просрочване на крайния
срок за издължаване или при предсрочна изискуемост на вземането. Доказването на
изпълнението на задължението за връщане на заетата сума е в тежест на
ответниците. По делото от ответната страна не са ангажирани доказателства, че
са изпълнили задължението си по чл. 240
от ЗЗД да върнат заетата сума.
Съдът приема, че е налице съвпадане на две насрещни волеизявления на страните, съдържащи съществените
елементи на договора за заем: даване на определена парична сума и поемане на
задължение за нейното връщане. Договорът от 20.02.2009 г. и анексът към него от
05.02.2013 г., по отношение на който е открито производство по оспорване на
неговата дата на съставяне, е неуспешно проведено от ответниците, чиято е
доказателствената тежест, удостоверява заемно правоотношение между страните по
делото.
От назначената и приетата по делото съдебно
компютърно-техническа експертиза, се установи, че заради начина на
разпределение, структуриране и оформяне на съдържанието, както и заради
еднаквия шрифт и междуредово разстояние, счита двата анекса, които са
представени по делото в оригинал от страна на ищеца и третото неучастващо по
делото лице и свидетел И. ** са идентични. Не са оспорени подписите на заемателите,
поради което съдът приема, че последните са подписали договора за заем на
20.02.2009 г и анекса към него на 5.02.2013 г. В този
смисъл тези два документа материализират и предаването на сумата, което е
задължително условие за завършване на фактическия състав на сключването на
договора за заем.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, съдържащо всички
характеристики на договора за заем (чл. 240
и сл. от ЗЗД). Сумата от 8260 евро е била реално предадена от ищцата на
ответниците на 20.02.2009 г., с което за страните са възникнали права и
задължения, съответстващи на съдържание на договор за заем. По силата на
разпоредбата на чл. 240, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, заемателят е
длъжен да върне на заемодателя получената сума, предмет на заемния договор след
изтичане на уговорения срок.
Съобразно
договореното, ищцата е изпълнила своето задължение и е предала на ответниците уговорената сума.
Договорът е влязъл в сила с подписването му и плащането по него е станало
съобразно уговореното. Няма никакви основания да се приеме, че договорът е
недействителен по някакви причини. За обезпечаване на вземането по заема,
ответниците К.К. и К.К. са учредили в полза на заемодателя Д.Ж. – ищцата по
делото, ипотека върху свои собствени недвижими имоти, обективирана в нотариален
акт № 29, том II, peг. № 3504, н.д. № 160 от 2009 г. на нотариус Маргарита **а,
възпроизвеждащ клаузите на Договора за заем.
Ответниците сочат, че с учредената с нотариален акт № 29 с дата от
15.05.2009 г. ипотека се задължили да обезпечат заем, който не били получили и
правят възражение за нищожност на учреденото с нотариалния акт № 29, том II,
per. № 3504, д. № 160 от 2009 г. на нотариус Маргарита **а обезпечение -
договорна ипотека на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - поради липса на предмет.
Основанията
за нищожност, систематизирани в чл.
26, ал. 2 от ЗЗД, визират съставомерността на сделката. Основанията,
свързани с отделните елементи на сделката, са факти, които опорочават
фактическия състав на сделката, поради което тя не поражда желаното правно
действие.
В
приложното поле на чл.
26, ал. 2 от ЗЗД попада основанието за нищожност на сделката поради невъзможен
предмет.Разпоредбата въвежда правилото, според което при невъзможност на
предмета сделката е нищожна.
Предметът
на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено
поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия,
бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет трябва да има
всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие
по нейния предмет. Ако към момента на постигане на съгласието предметът е
фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет.
Фактическата
невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната
действителност при сключване на сделката и не може да възникне според
природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и
технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално
определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална
невъзможност на предмета.
Правната
невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за
разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка
може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или
ограничения за обособяването на обекта.
Разгледан
по същество искът с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД е неоснователен, поради следното:
По иска за
установяване нищожност на Договорна ипотека от 19.05.2009 г. поради липса на предмет за сумата от 8260 евро.
Предмет на оспорвания договор са парични средства, които към момента на
сключване на договора, както и към момента на изпълнение съществуват в
гражданския оборот.
Предметът на
дадена сделка това е обектът на правоотношението. Невъзможност на предмета по
смисъла на чл.
26, ал. 2, предл.1 ЗЗД ще е налице само, ако при сключването на договора
предметът е неосъществим по субективни или обективни причини. Невъзможността
може да е фактическа или правна и следва да е пълна, за да има нищожност на
сделката.
|
|
|
|
|
Възражението на
ищеца за нищожност на договора с посочените аргументи не касае предмета на
договора /паричните средства/, а размерът и основанието на задължението, което
е различно от предмет на договора.
Ипотечният договор е
консенсуален, реален и каузален. Основанията на страните за сключването му са
желанието на кредитора да бъде обезпечен и целта на учредяващия ипотеката
собственик на имота да обезпечи кредитора. Ипотечният договор изисква
постигането на съгласие, като може да се сключи заедно със, преди или след
главния договор, чието вземане се обезпечава. Ипотечният договор и ипотечното
право са акцесорни - те възникват само ако има друг главен договор или друго
главно вземане. Главният договор е договор за заем от 20.02.2009 г., неоспорен
от ответниците относно неговата истинност. Представен, приет по делото и също
неоспорен от страните е и анекс към договора. Налице са подписани частни
документи, които доказват, че изявленията в тях са изявления на лицата, които
са ги подписали. Оспорването от страна на ответниците на датата на анекса е
недоказано. Ето защо, съдът намира, че предявеният
иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД по гр. д. № 1505/2019 г. по описа на РС Ст.-Загора
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на възражението, че ответниците не дължат сумите, поради
изтекла в тяхна полза погасителна давност, съдът намира същото за
неоснователно. Анексът към договор за
заем от 20.02.2009 г. е подписан от страните на 5.02.2013 г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено в РС на 3.02.2015 г., следователно
5-годишният срок не е изтекъл. Дори и да се приеме, че последната погасителна
вноска е била на 20.02.2010 г., то вземането е предявено на 3.02.2015 г., т.е.
преди изтичане на 5-годишния давностен срок.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК
за основателен до размера на 8260 евро /осем
хиляди двеста и шестдесет евро/, представляваща неизплатено задължение по договор
за заем и неустойка в размер на 1800
евро /хиляда и осемстотин евро/, ведно със законна лихва от 03.02.2015 г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
510/04.02.2015 г. по ч. гр.д. № 697/2015 г. по описа на Районен съд Стара
Загора.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да понесат
направените от ищеца разноски по настоящото производство в размер на 1595,51 лева, както и сумата от 1233,51
лева, представляваща направените по заповедното производство разноски по
ч.гр.д. № 697/2015 г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът констатира, че
ответницата Д.Ж. по присъединеното гр.д. № 1505/2019 г. по описа на РС-Стара
Загора не е направила разноски, следователно такива не й се дължат.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.П.К., ЕГН **********
и К.М.К., ЕГН ********** ***, че дължат солидарно на Д.И.Ж., ЕГН ********** ***, сумата от 8260 евро /осем хиляди двеста и
шестдесет евро/, представляваща неизплатено задължение по договор за заем и
неустойка в размер на 1800 евро
/хиляда и осемстотин евро/, ведно със законна лихва от 03.02.2015 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
510/04.02.2015 г. по ч. гр.д. № 697/2015 г. по описа на Районен съд Стара
Загора.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.П.К., ЕГН **********
и К.М.К., ЕГН ********** *** против Д.И.Ж., ЕГН ********** ***, ап. 15/ за
признаване за установено, че Договор за учредяване на ипотека върху недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт № 29, том II, рег. № 3508, дело № 160/2009
г. на Нотариус Маргарита **а с рег. № 406 в Нотариалната камара и район на
действие – района на Старозагорски районен съд, сключен между К.П.К., К.М.К. и Д.И.Ж.
за нищожен поради липса на предмет – чл. 26, ал. 2 от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН ********** и **М.К., ЕГН **********
*** да заплатят на Д.И.Ж., ЕГН **********
***, сумата от 1595,51 лева, представляваща направените по
настоящото производство разноски и сумата от 1233,51 лева, представляващи направените по заповедното
производство по ч.гр.д. № 697/2015 г. по описа на РС-Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: