№ 110
гр. Варна , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20203100901003 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Г. А.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, С.О. Траката 520 № 588, действащ
чрез адв. Я.Я. от ВАК, против „Дженерали Застраховане" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец",
бул. „Княз Александър Дондуков" № 68, в която са съединени осъдителни
искове срещу ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие причинените му телесни
повреди в резултат от ПТП, настъпило на 08.05.2020г., в гр. Варна,
причинено от водача на застрахован по застраховка Гражданска отговорност
при ответното дружество лек автомобил „Фолксваген Поло", с рег. № В 4338
КА, управляван от Т. Д. А., заедно със сумата от 40.00 лева, представляващи
понесените имуществени вреди за издадено медицинско удостоверение №
3612020, съгласно фактура №**********/11.05.2020 г. от МБАЛ „Св. Анна -
Варна" АД, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
вр чл. 429, ал. 1 от КЗ и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът сочи, че на 08.05.2020 г. в гр. Варна, на бул.
„Цар Освободител" на кръстовището с ул. „Коево" по посока кв. „Владислав
Варненчик", моторно превозно средство л.а. „Фолксваген" с рег. № В 4338 КА
с водач - Т. Д. А., при наличие на пътен знак Б2 не пропуска и е блъснат от
движещия се от ляво на дясно мотоциклет „Кавазаки 3Х9Р" с рег. № В 3166
К, управляван от ищеца, а именно Г. А. Б.. Вследствие на сблъсъка ищецът
получава травматични увреждания, изразяващи се в счупване на горната
фаланга на първи пръст на лявото ходило, кръвонасядания по гръдния кош и
1
лява хълбочна област, както и множество леки телесни повреди. За
произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 517/08.05.2020 г.
Ищецът излага твърдения, че след произшествието бил откаран в болнично
заведение, където в резултат на получените травматични увреждания,
долният му ляв крайник бил обхванат от гипсова лонгета от горната трета на
подбедрицата до пръстите на ходилото. По време на лечението му се налагало
да ползва помощта на съпругата и близките си. Предвид получените
травматични увреждания, не бил в състояние да се обслужва ежедневните си
нужди сам. Поради силните и непрестанни болки, придвижването му е
затруднено и не може да спи, нито да променя позицията си на сън.
Твърди още, че след свалянето на гипсовата лонгета, трябвало да
започне болезнено раздвижване и рехабилитация след принудителния период
на обездвижване. С оглед непълното му възстановяване, въпреки проведената
рехабилитация, продължавал да изпитва болки и не можел да свива увредения
палец на стъпалото на долния си ляв крайник. Това от своя страна довело до
чувство на непълноценност поради изпитваните от него както ежедневни
проблеми, така и създадените му такива при изпълнение на трудовите му
задължения като печатар. Вследствие на получените физически увреждания
бил и временно нетрудоспособен за периода 08.05.2020 г. - 10.07.2020 г.
На следващо място сочи, че след пътно транспортното произшествие,
получил посттравматичен стрес, изразяващ се в преповтаряне на
катастрофата чрез постоянни натрапчиви мисли, образи и сънища. Налице
бил страх да пътува сам с МПС, поради напомняне на преживения ужас,
както и страх от осъзнатата преходност на живота и реалната невъзможност
да контролира събитията, променящи из основи живота му.
Противопоставя се срещу възражението на ответника за съпричиняване
като твърди, че е бил на път с предимство и не се е движил с несъобразена
скорост.
В подадените отговори на искова молба и допълнителна искова молба
застрахователното дружество изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове както по основание, така и по размер.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност" по отношение на лекия автомобил
причинил ПТП.
Ответникът инвокира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, като твърди, че последният се е движил с
несъобразена с пътните условия скорост. Сочи още, че не е реагирал
своевременно с намаляване на скоростта или аварийно спиране на
възникналата опасност за движението. Поради това оспорва иска за горницата
над 14 000 лева до претендираната сума от 30 000 лева, заедно с иска за
2
лихви, като излага твърдения за забава на кредитора поради липсата на
съдействие от негова страна за изпълнение на задължението на дружеството.
Заедно с това релевира възражение за описания от ищеца посттравматичен
стрес.
Ответното дружество изразява възражението си по отношение на
претенцията за имуществени вреди, като посочва, че разходът за издаване на
съдебно-медицинско удостоверение не е свързан с увреждането и
проведеното от ищеца лечение за получените травми.
След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не се спори, че лек автомобил „Фолксваген
Поло", с рег.№ В 4338 КА, управляван от Т. Д. А. е бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество към
08.05.2020 г.
Не е налице спор и относно факта, че на 08.05.2020 г. на кръстовището
между ул. „Коево" и бул. „Цар Освободител" в гр. Варна е настъпило ПТП
между л.а. „Фолксваген Поло", с рег.№ В 4338 КА, управляван от Т. Д. А. и
мотоциклет „Кавазаки 3Х9Р", с рег.№ В 3166 К с водач - ищецът в настоящия
спор Г. А. Б..
За успешното провеждане на исковата защита в тежест на ищеца е да
докаже в условията на главно и пълно доказване настъпването на ПТП, и
извършеното противоправно деяние от водача на увреждащото МПС,
вследствие на което е настъпило ПТП. В тежест на ищеца са възникването на
твърдяните вреди (имуществени и неимуществени), както и че същите са в
пряка и непосредствена последица от възникналото произшествие. По
отношение на акцесорния иск за присъждане на лихва върху обезщетение -
следва да установи, че ответникът е изпаднал в забава и точният момент, в
който това се е случило.
Ответникът следва да докаже възраженията си за недължимост или за
погасяване на задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение,
в това число и наведеното възражение за съпричиняване на вредоносното
събитие от страна на пострадалия, като установи негово противоправно
поведение, намиращо се в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП, и в частност твърденията си, че ищецът се е
движил с несъобразена скорост, както и липсата на своевременна реакция по
отношение на възникналата опасност за движението.
С оглед оборимата презумпция за наличие на вина у дееца, същата се
предполага до оборване на предположението от ответника.
От приобщените по делото писмени материали безспорно се
3
установява, че НАХД № 5038/2020 г. по описа на РС Варна, е приключило с
влязло в сила решение № 260270/25.02.2021 г., с което обвиняемият Т. Д. А. е
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК, като същият е признат за виновен в това, че
на 08.05.2020 г. в гр. Варна, при управление на МПС, л.а „Фолксваген Поло",
с рег.№ В 4338 КА, нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл. 6,
регламентиращ задължението водачът да съобрази поведението си със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да контролират или
регулират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка и чл. 25, ал. 1, регламентиращ, че
водачът, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да я започне
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши
маневрата като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, като с това по непредпазливост причинил средна телесна повреда
на Г. А. Б., изразяваща се в многофрагментно, вътреставно счупване на
горната фаланга на първи пръст на лявото ходило, обусловило трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за период около 1,5 – 2
месеца при липса на усложнения в оздравителния процес – престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Като за съответното
деяние и на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК обвиняемият е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на
1 000 лева.
Спорът по фактите е във връзка със съпричиняване от страна на ищеца
на процесното ПТП, а правният спор се отнася до размера на претендираното
обезщетение, което ответникът намира за завишен, недължим и заявен в
противоречие с принципа на справедливост.
Видно от съдържанието на приобщената по делото медицинска
документация, а именно фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед
на пациент, ведно с допълнителен лист, резултати от ехография и
рентгенография, медицинско удостоверение № 361/2020 г., болнични
листове, амбулаторни листове и др., ищецът действително е претърпял
описаните в исковата молба увреждания – счупване на горна фаланга на
първи пръст на лявото ходило, кръвонасядания по гръдния кош и лява
хълбочна област, както и леки телесни повреди. От представените преписи от
3 бр. болнични листове е видно още, че по повод въпросните увреждания,
ищецът е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност през периода
08.05.2020 г.-10.07.2020 г.
От представеното заверено копие на фактура № **********/11.05.2020 г.
заедно с фискален бон от същата дата се установява, че е заплатена
медицинска услуга на стойност 40 лв.
Видно от заключението на вещото лице по проведената СПЕ, което
4
съдът кредитира изцяло, се установява, че във връзка с инцидента
пострадалият е изпаднал в състояние на остра стресова реакция, което
състояние води до повишена тревожност, чувство на безперспективност,
намаляване на обичайните интереси и контакти, нарушаване на съня и
потискате на емоциите. Посочва се, че това разстройство се причинява от
външен стрес и обикновено симптомите отзвучават след като лицето се
адаптира към ситуацията, като симптоматиката отзвучава бързо – за няколко
часа, най-много до месец. След като е отзвучала острата стресова реакция при
пострадалия, същият е имал за кратък период от време клинична
симптоматика на тревожно-депресивна реакция, която е свързана с
психотравмения му момент. Към момента на освидетелстването у
пострадалия не се диагностицират психични разстройства. Установява се, че
разговора, свързан с моментите на инцидента предизвиква емоционален
дисконфорт за ищеца.
В заключението по изготвената СМЕ, което съдът кредитира изцяло,
вещото лице излага, че при съответните прегледи и изследвания е установена
многофрагментна фрактура на първата фаланга на първи пръст на лявото
стъпало със засягане на междуфалангиалната става, кръвонасядане по
гръдния кош в ляво (4 см.), кръвонасядане на лява хълбочна област (6 см.),
както и ожулване на левия лакът (4/3 см.). Посочва се, че счупването на
костта от палеца на крака е лекувано чрез гипсова имобилизация на
подбедрицата и стъпалото, а останалите наранявания не са изисквали
специфично лечение. Получените увреждания съответстват да са резултат от
механичните въздействия върху тялото при обстановката на описаното ПТП.
Травмата на пръста на лявото стъпало е довела до трайно затруднение в
движението на левия долен крайник, като затруднената функция е била за
срок по-голям от 30 дни. Посочва, че останалите увреждания заедно и
поотделно са обусловили чувство на болка и страдание. Сочи, че е възможно
при травмата на палеца болевият симтом да е съпровождал целия лечебен
процес, включително и след провеждане на физиотерапевтичните процедури.
Гипсовата имобилизация изисква ползване на помощни средства при
придвижване. Именно това увреждане е довело до по-продължителни
неудобства, като през периода на имобилизация и рехабилитация до връщане
на самостоятелното ходене пострадалият е имал затруднения в ежедневието
си и в самостоятелното си обслужване, свързани с придвижването и всички
други дейности, изискващи изправено положение, а така също и
невъзможност за използване на обувки. Вещото лице посочва, че обичайният
период за възстановяване на функциите на крайника след подобно счупване е
от порядъка на около два месеца, а за останалите наранявания около две
седмици, като към настоящия момент функциите на крайника били напълно
възстановени. Като остатъчно и необратимо изменение се посочва
обездвижването в първата междуфалангиална става и незначителна
асиметрия на палеца.
5
От заключението на назначената в хода на производството САТЕ, се
установява, че ПТП-то е настъпило на 08.05.2020 г. около 12.00 часа на
кръстовище от пътен участък на бул. „Цар Освободител“ с улица „Коево“ в
гр.Варна срещу бензиностанция „Оазис“ до Метанстанция Варна, където
движението е двупосочно и е в три пътни ленти. Посоката на движение на
пострадалия моторист е била от Технополис Варна 2 към бул. „Ян Хунияди“,
а другият участник в ПТП е лек автомобил, който се движил по ул. „Коево“.
Посочва, че пътната маркировка по бул. „Цар Освободител“ е добре видима
непрекъсната бяла линия, очертаваща отляво лентата за движение по посока
към центъра и прекъсната бяла линия, ограничаваща лентата отдясно. Между
лентата за движение по посока към центъра и втората лента за насрещно
движение се откроява видима маркировка на площ забранена за преминаване
и обозначена с коси успоредни линии между двете посоки за движение. Към
деня на ПТП-то пътната настилка била суха при едрозърнест асфалт без
неравности. Наличните пътни знаци и зрителни маркировки са добре видими
на кръстовището и няма ограничаващи видимостта прегради. На ул. „Коево“,
непосредствено преди кръстовището с бул. „Цар Освободител“ е налице
пътен знак Б2 – означаващ „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ и напречна маркировка М6 – „Стоп линия“, а на пътното платно
по бул. „Цар Освободител“ между лентите за движение в двете посоки е
налице единична непрекъсната линия и няма пътни знаци в участъка на
местопроизшествието и непосредствено преди него. Водачът на лекия
автомобил първо е спрял на стоп линията, след това се е придвижил напред,
където отново е спрял, след което отново потеглил и се движил равномерно
(в рамките на 3 секунди), като изминал разстояние от 11.50 м. с ниска
стартова скорост на движение около 13.79 км./ч. Водачът на мотоциклета е
предприел аварийно спиране, след което отклонява мотоциклета в дясно, при
което тялото му в следствие на инерцията излита от мотоциклета, като все
още се държи за кормилото и с тялото си се удря в лявата част в областта на
лява задна врата на процесния лек автомобил. Скоростта на движение на
моториста преди ПТП е била 46.73 км/ч. След удара водачът на мотоциклета
пада на пътната настилка, а мотоциклетът пада на лявата си страна, частично
върху левия крак на мотоциклетиста. Автомобилът продължава движението
си като застава успоредно на пътя и се установява в покой. Вещото лице
счита, че водачът на процесния МПС е предприел завой наляво, а не надясно,
като ударът е настъпил в пресечната точка на траекториите на движение на
двете МПС. Като единствен възможен механизъм за настъпване на ПТП
вещото лице посочва, че същото се дължи на несъобразяване с пътната
маркировка и предприетата неправилна маневра – завой наляво, вместо
надясно от страна на водача на лекия автомобил и най-вече на несъобразената
му преценка с пътната обстановка, посока и скорост на приближаващият към
кръстовището мотоциклет. Водачът на лекия автомобил вместо да изчака
преминаването на мотоциклета и тогава да потегли е тръгнал, без да пропусне
идващият му от лявата страна мотоциклет с водач Г. А. Б. по път с
6
предимство - бул. „Цар Освободител“. Вещото лице посочва, че водачът на
лекия автомобил е имал практическата възможност да предотврати ПТП-то
като изчака и пропусне мотоциклетиста и извърши правилна маневра
надясно, а не наляво, като по този начин скъсява спирачния път на
мотоциклетиста, а водачът на мотоциклета е имал възможност да предотврати
ПТП при своевременна реакция от своя страна, ако не е бил подведен от
водача на лекия автомобил, който е бил спрял., както и ако е управлявал с по-
ниска скорост, очаквайки преграждане на посоката му на движение.
От разпита на свидетелката Руска Б.а (съпруга на пострадалия), чиито
показания съдът кредитира, при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 от
ГПК, се установява, че след като е разбрала от пострадалия за настъпилото
ПТП тя е пристигнала на мястото на инцидента, където го е заварила със
събут чорап и видяла, че куца. В този момент дошла линейка, за да го извози
към Спешен кабинет. Твърди, че оздравителният процес е протекъл тежко и
че повече от седмица са продължили тежки болки. Той не можел да се
обслужва сам в продължение на около 10 дни, като за него са се грижили тя и
синът им. Понеже съпругът й не можел да ходи сам до тоалетна, а докато тя
била на работа синът им не можел да го съпроводи сам, се налагало да идва
негов приятел, който да му помага да стигне до тоалетната, за да изпълни
физиологичните си нужди. Почти не можел да спи от болки, станал сприхав и
изнервен, пиел обезболяващи. Посочва, че пострадалият работи в
производството като печатар – бил служител в частна фирма „Чайка“ АД.
Положението, в което бил повлияло на работата му, което продължавало и
към настоящия момент, тъй като работата му била свързана с това да стои
прав по 12 часа. Измарял се бързо, болял го крака и му оттичал. Кракът му е
бил гипсиран около месец, като продължавал да накуцва, не можел да си
прегъва пръстите и палецът му бил неподвижен. Провели са консултации с
няколко ортопеда, които казали, че ставата била калцирала и непоправима,
като съседният пръст също бил увреден.
От разпита на свидетеля В.В. (младши автоконтрольор в Сектор „Пътна
полиция“), чиито показания съдът кредитира изцяло, се установява, че на
датата на процесното ПТП, същият бил изпратен на мястото на
произшествието на ул. „Коево“ и бул. „Цар Освободител“, където били
установени участниците в инцидента. При проведения разговор с тях било
установено, че водачът на лекия автомобил е отнел предимството на
мотоциклетиста като не спрял на знак стоп. Посочва, че не си спомня дали
при пристигането му пострадалият мотоциклетист е бил на мястото на ПТП-
то или вече е бил откаран в болница, но твърди че при всички положения е
имал фрактура.
От разпита на свидетеля Т.А. (участник в ПТП) се установява, че същият не
е забелязал мотора. Видял светлина от фар, но не видял откъде идва. Чул
спирачки, след което настъпило процесното ПТП. Пострадалият бил с ударен
7
пръст и куцал. Дошла е полиция, след което са извикали и линейка.
От разпита на свидетеля Александър Бучков (приятел на пострадалия),
чиито показания съдът кредитира изцяло, се установява, че пострадалият
претърпял ПТП на 08.05.2020 г. на бул. „Цар Освободител“. Свидетелят не е
присъствал на инцидента, като за последния разбрал след като се обадил по
телефона на пострадалия и той му казал, че е претърпял инцидент и че чака
линейка, след което свидетелят отишъл на мястото, но пострадалият вече не
бил там. На мястото са били само полицаите и другият участник в ПТП-то.
Видял се е с ищеца след като той се е върнал от болницата с гипсиран крак.
След това посещавал дома му в продължение на около две – три седмици, за
да му помага, тъй като не можел да се оправя сам, след което за още около
месец ходел да помага. Посочва, че през първите дни пострадалият не можел
да ходи и да се изправя. Боляло го тялото и кракът му бил гипсиран, трудно
си поемал въздух, бил с контузени ребра и гръб и имал болки на
седалищните части. Пиел е медикаменти за болките, но въпреки това е
изпитвал болка. Бил с гипс около месец, ходел е на рехабилитация, където
трябвало да бъде придружаван, тай като не можел сам. След като махнал
гипса имал отток на глезена и стъпалото за дълго време като е изпитвал
дискомфорт за около два – три месеца. Счупеният му пръст бил много надут
и не можел да го свива. Не е можел да стъпва хубаво на пръста си, като това
продължавало и до ден днешен, което от своя страна довело до деформация
на съседния му пръст поради натоварването. Свидетелят твърди, че след
инцидента ищецът е бил много нервен и раздразнителен и комуникацията с
него била трудна. Чувствал се е неудобно от постоянната нужда някой да му
асистира. Това довело и до обтягане на отношенията му със съпругата му.
След свалянето на гипса му е трябвало поне още месец, за да може да се
оправя сам. Твърди също, че пострадалият е споделял за затрудненията в
работата във връзка с инцидента, тъй като тя била свързана с необходимостта
да стои прав, а след инцидента му се налагало много често да сяда и да си
почива.
От приобщените по делото писмени доказателства – констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 517 от 08.05.2020 г. по описа на сектор
ПП при ОД на МВР и медицинска документация – фиш за спешна мед.
помощ от 08.05.2020 г., лист за преглед на пациент в консултативно –
диагностичен блок от 08.05.2020 г. и допълнителен лист към него, искане за
клинико – лабораторни изследвания (2 бр.), образна диагностика от
08.05.2020 г., искане за рентгенологично изследване от 08.05.2020 г.,
рецептурна бланка, медицинско удостоверение № 361/2020 г., болнични и
амбулаторни листове, както и изследване на Отделението по образна
диагностика при МБАЛ Варна към ВМА № 30/14.05.2020 г. се установява
отражението, което е дало процесното ПТП върху състоянието на
пострадалия Г.Б.. Същите данни, съотнесени към данните от свидетелските
показания и заключенията по СПЕ, СМЕ и САТЕ, установяват негативното
8
отражение от инцидента върху здравето на пострадалия Г.Б..
При така установените фактически констатации, настоящия състав
достигна до следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Тази отговорност на застрахователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432
КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди.
За уважаване на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на
ПТП, противоправно и виновно извършено деяние на водачът на МПС,
вследствие на което е настъпило ПТП и са възникнали вреди, че същите са
пряка и непосредствена последица от възникналото произшествие. В тежест
на ищеца е да докаже характера и размера на претърпените вреди. По
отношение на акцесорния иск за присъждане на лихва върху обезщетение -
следва да установи, че ответникът е изпаднал в забава и точният момент, в
който това се е случило.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че по
безспорен начин се установява факта на причиняване на описаните в исковата
молба телесни увреждания на ищеца в следствие на виновно причиненото от
шофьора на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № В 4338 КА Т.А. ПТП на
08.05.2020 г. и предвид установеното наличие на валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ са налице предпоставките за
възникване на отговорността на застрахователя за обезщетяване на
претърпените от ищеца вреди от деликта. Решението по чл.78а ал.1 от НК,
приравнено на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд, на
осн. чл. 300 от ГПК и следователно изключва преценката на настоящия състав
относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то и относно
вината на дееца.
9
Осъдителната присъда е задължителна за гражданския съд досежно всички
признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на
деянието. Поради това и настоящият състав е обвързан от посочените в
решението на наказателния съд квалификации за нарушаване на чл. 6 и чл.
25, ал. 1 от ЗдВП.
Въз основа на горното, съдът намира за установен състава на чл.45 ЗЗД
спрямо водача на автомобила, причинил ПТП. Ответникът в хода на процеса е
заплатил на ищеца сумата от 14 000 лв., за което обстоятелство по делото са
приложени доказателства, а именно платежно нареждане от 09.10.2020 г. и
което не се оспорва от ищеца. Ответникът оспорва изцяло претендирания
остатък от 16 000 лв., като по отношение на твърденията за съпричиняване
съдът приема следното:
Не се установиха факти в подкрепа на възражението за съпричиняване. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се навежда
категоричният извод, че вината за инцидента е изцяло на Т. Д. А. като водач
на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № В 4338 КА, което е установено с
влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд. От разпита на същия в
качеството му на свидетел в съдебно заседание се установи, че като водач на
увреждащия автомобил не е проявил необходимото внимание и е навлязъл в
платното за движение на ищеца, без да му осигури предимството за
преминаване. В изготвената по делото САТЕ вещото лице установява, че
пострадалият се е движел по път с предимство при спазване на всички
правила на ЗДвП – движил се е със скорост в рамките на позволената (46.73
км/ч), която скорост била съобразена с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя, както и с характера и интензитета на
движението. При безспорният факт, че увреждащият автомобил е отнел
предимството на ищеца е нелогично да се правят хипотетични
предположения относно евентуално компенсаторно поведение на
пострадалия, което би предотвратило инцидента. По изложените
съображения няма доказателствена база за изводи, че ищецът с някое свое
действие е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което
възражението за съпричиняване е недоказано.
По арг. от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и с оглед
правилата на чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите
обстоятелства във всеки конкретен случай, а именно: видът, характера и
степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия;
начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото
лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени,
както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението
през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни
явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма,
10
както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на
увредения и общественото му положение; налице ли е намалена
трудоспособност и др.
За да определи размерът на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобрази на първо място характера и интензитета на претърпените от
ищеца страдания, претърпени в резултат от физическите травми, които се
установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства. За да се
очертае въздействието на инцидента върху пострадалия е необходимо да се
съпоставят данните за живота му преди и след катастрофата. По несъмнен
начин от приетата по делото медицинската документация, от заключенията на
вещите лица по назначените СПЕ и СМЕ и от показанията на свидетелите, се
установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие на получените при процесното ПТП травми -
многофрагментна фрактура на първа фаланга на първи пръст на лявото
стъпало със засягане на междуфалангиалната става, кръвонасядане по
гръдния кош и в лявата хълбочна област, както и ожулване на лакътя, които
увреждания се намират в пряка причинно-следствена връзка с
произшествието. По делото се установи, че счупването на фалангата от
палеца е с трайни последици. Тази травма е наложила обездвижване на
крайника, а оттам и отпадане на основните му функции и необходимост от
придвижване с помощни средства и помощ от друг човек. Травмата е
обусловила затруднение в движението на долния ляв крайник, като
затруднената функция е била за около 30 дни. За лечение на увреждането се е
наложила имобилизациа посредством гипс на подбедрицата и стъпалото,
което от своя страна затруднявало възможността пострадалият да се
обслужва сам и се е наложило да получава помощ от съпругата и сина си, а
така също и от прияттел. След отстраняване на гипса ищецът е ходил на
рехабилитация, за което също се е налагало да му бъде оказвана помощ от
близки. В този смисъл през периода на имобилизация и рехабилитация до
възвръщане на самостоятелното ходене пострадалият е имал затруднения в
ежедневието и самостоятелното си обслужване, свързани с придвижването и
всички други дейности, изискващи изправено положение на тялото. В тази
връзка следва да се вземе предвид обстоятелството, че инцидентът е довел до
временна неработоспособност на пострадалия – за период от настъпването на
ПТП-то на 08.05.2020 г. до 10.07.2020 г., като дори и след като се е завърнал
на работа продължава да изпитва затруднения да остава в изправено
положение за по-дълго време. Въпреки, че към настоящия момент функциите
на крайника са възстановени като остатъчно и необратимо изменение е
останало обездвижването в първата междуфалангиална става, както и
асиметрия на палеца, като поради непълното възстановяване, въпреки
проведената рехабилитация, продължава да изпитва болки и не може да свива
увредения палец на стъпалото на долния си ляв крайник. Всичко това сочи, че
е налице промяна в живота на пострадалия преди инцидента и след него.
Наред с тези обстоятелства, при определяне размера на обезщетението,
11
следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика.
Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при
определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчитат
в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за
размерите на обезщетенията следва да се вземат предвид и съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент.
С оглед гореизложеното и като съобрази броя и вида на уврежданията,
както и периода, през който същите са предизвиквали негативни психически
и физически преживявания у ищеца, съдът намира, че общият справедлив
размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди
възлиза на 25 000 лв. От тази сума ответникът е изплатил 14 000 лв. в хода на
съдебното производство, при което искът следва да се уважи за сумата от
11 000 лв. За разликата над 11 000 лв.до претендирания размер от 30 000 лв.
искът следва да се отхвърли – за сумата от 14 000 лв. поради плащане, а за
разликата над 25 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв. като
неоснователен и недоказан.
По иска за имуществени вреди:
По делото е налице доказателство за извършеното плащане от страна на
ищеца на сумата от 40 лв. за медицинско удостоверение № 361/2020 г., а
именно фактура № ********** от 11.05.2020 г., издадена от МБАЛ „Света
Анна - Варна“ АД и приложен към нея фискален бон също от 11.05.2020 г.
Следва да се приеме за доказано, че ищецът в следствие на настъпилия
инцидент е претърпял посочената имуществена вреда,тъй като направеният
разход е във връзка с процесното събитие, предвид обстоятелството, че
последният е нямало да бъде направен ако не беше настъпило ПТП-то –
налице е причинно-следствена връзка между направения разход и инцидента.
Поради така изложените обстоятелства, съдът намира, че претенцията на
ищцата за заплащане на обезщетение в размер от 40 лв. за имуществени
вреди, е изцяло основателна.
Предвид уважаване на иска за имуществени и неимуществени вреди,
основателен се явява и акцесорния иск за мораторна лихва в размер на
законната лихва. Отговорността на застрахователя е договорна и при сега
действащия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) отговорността на застрахователя за
лихви е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която
застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие
било от застрахования, било от увреденото лице (чл.429, ал.3 КЗ). При липсва
на твърдения за уведомяване на застрахователя от делинквента, приложение
намира второто предложение на посочената разпоредба.
12
В конкретния случай, ответникът е получил уведомително писмо на
18.06.2020 г., на основание чл. 498, вр. с чл. 380 КЗ, застрахователното
дружество е било уведомено за настъпилото на 08.05.2020 г. застрахователно
събитие, като с приложените документи е било отправено искане за
обезщетение относно претърпени имуществени и неимуществени вреди в
конкретни размери. Застрахователят е определил по-малък размер за
неимуществени вреди, а претенцията за имуществени е отхвърлил изцяло.
Така определеното обезщетение не е изплатено, което довело до завеждане на
настоящото производство. В хода на процеса, а именно на 09.10.2020 г.,
ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 14 000 лв., съставляваща
определеното от дружеството застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди. На основание чл. 497 от КЗ, застрахователят дължи
законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; или 2.изтичането на срока по чл. 496,
ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
В настоящия случай ищецът претендира мораторна лихва за периода от
изтичане на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл.106, ал 3 от КЗ, а именно от 10.07.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата. Предвид постъпилото частично плащане на 09.10.2020 г. от ответника
обезщетението за забава следва да се раздели на две части – за периода от
10.07.2020 г. до 08.10.2020 г., което следва да се начисли върху сумата от
25 040 лв. и от 09.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, което
следва да се начисли върху остатъчната сума от 11 000 лв. Доколкото
безспорно се установява, че пострадалият е отправил писмена
застрахователна претенция до застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, която
е получена от последния на 18.06.2020 г., а наведените твърдения от
ответника за кредиторова забава останаха недоказани и предвид направеното
от ищеца искане, обезщетението следва да се присъди, считано от 10.07.2020
г. Макар да не е посочен конкретен претендиран размер за мораторна лихва, а
е посочен единствено период на дължимост, то следва извод, че същата е
изчислима за периода от 10.07.2020 г. до 08.10.2020 г. С помощта на
калкулатор за изчисляване на законната лихва, нейният размер възлиза на
632.96 лв.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно с уважената част от иска и такива следва да му се присъдят в
размер на 2 792.41 лв., които разноски съдът изчисли съразмерно на сумата от
25 040лв. , тъй като частичното плащане от 14 000 лв. е извършено в хода на
процеса и ответникът е дал повод за завеждане на делото за целия му размер.
13
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска (отхвърлената част възлиза
на 5 000 лв.) и от 700 лв. общо направени разноски за експертиза, свидетел и
юрисконсултско възнаграждение, на застрахователя следва да му се присъди
сумата от 116.51 лв. – разноски пред първата инстанция.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ВОС сумата от 50 лв., представляваща държавна такса по
акцесорния иск за забава, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважения иск.
Ищецът претендира сторени разноски за адвокатско възнаграждение на
пълномощника си по делото, за което представя договор за правна помощ, в
който е уговорен размер от 1 500 лв, като в договора е посочено, че сумата е
платена в брой. Тъй като, когато плащането е извършено в брой и това е
посочено в договора, същият има значение на разписка и следва да се приеме
за доказано, че разходът е направен. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно с оглед предвидените в чл. 7, ал. 2, т. от Наредба №1/2004г.
минимуми на адв.възнаграждение, а и като се има предвид, че по делото са
проведени повече от две съдебни заседания, извършвани са разнообразни
процесуални действия, приложение следва да намери чл. 7, ал.9 от Наредбата.
Поради така изложеното, съдът намира, че на ищеца се следват разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* ,
с адрес гр. София, район „Лозенец“, бул. „Княз Александър Дондуков" № 68,
ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,С.О. Траката
520 № 588, СУМАТА от 11 000 (единадесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие причинените му телесни повреди при ПТП на
08.05.2020 г., в гр. Варна, причинено от водача на застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност" при ответното дружество лек автомобил
„Фолксваген поло", с рег.№ В 4338 КА, управляван от Т. Д. А., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2020 г. – датата, на която
ответникът е извършил частично плащане, до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над
сумата от 11 000 лв. до предявения размер от 30 000лв., като погасен чрез
плащане на сумата от 14 000 лв. и като неоснователен в останалата му част, а
така също ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК
*********, с адрес гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. Б., ЕГН **********, с
14
адрес гр. Варна, СУМАТА от 40 (четиридесет) лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, представляващи
разходи за медицинско освидетелстване, както и за сумата от 632.96
(шестстотин тридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки),
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от изтичане на
петнадесет работни дни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 от КЗ - 18.06.2020 г. до извършеното частично плащане - 09.10.2020
г. на осн. чл. 497 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* ,
с адрес гр. София, район „Лозенец“, бул. „Княз Александър Дондуков" № 68,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд дължимата за
производството окончателна държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева
държавна такса за акцесорния иск за забава на осн.чл.77 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* ,
с адрес гр. София, район „Лозенец“, бул. „Княз Александър Дондуков" № 68,
ДА ЗАПЛАТИ да заплати на Г. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна,С.О. Траката 520 № 588, СУМАТА от 2 792.41 (две хиляди
седемстотин деветдесет и два лева и четиридесет и една стотинки),
представляващи сторените по делото разноски от ищеца, на осн.чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Г. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,С.О. Траката
520 № 588 да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК
*********, с адрес гр. София, район „Лозенец“, бул. „Княз Александър
Дондуков" № 68 сторените разноски от ответника съобразно отхвърлената
част от исковете, в размер общо на 116.51 (сто и шестнадесет лева и
петдесет и една стотинки), на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15