№ 262
гр. , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в закрито заседание на двадесет и
девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Огнян Х. Гълъбов
като разгледа докладваното от Огнян Х. Гълъбов Гражданско дело №
20205610100988 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на
05.06.2017г., между „Провидент Файненшъл България“ООД и ответника П. М. Щ. е бил
сключен Договор за потребителски паричен кредит №*********. Съгласно този Договор,
кредиторът е отпуснал на П.Щ. потребителски кредит за лични нужди в размер на 1350
лева, като сумата е предоставена от кредитен консултант, в брой, по местоживеенето на
кредитополучателя, който потвърдил получаването на кредита в пълен размер с подписване
на договора. Съгласно последния, освен връщане на предоставената сума, ответника
дължала и договорна лихва, месечния процент на която бил фиксиран за целия срок на
договора. Общият размер на тази лихва бил 266,29 лева. Задължението за главница и
договорна лихва трябвало да бъде заплатено на 60 равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 26,94 лева, като първата от тях била дължима на 14.06.2017г., а
последната – на 01.08.2018г. На 01.07.2017г. бил сключен Договор за цесия и заместване в
дълг между „Изи Асет Мениджмънт“АД и „Провидент Файненшъл България“ООД, по
силата на който вземането по горепосочения договор било прехвърлено в полза на първото
дружество. На 01.12.2018г. било подписано Приложение №1, представляващо допълнително
споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г.,
съгласно което „Изи Асет Мениджмънт“АД прехвърлило въпросното си вземане към
ответника в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД. От своя страна
последното дружество прехвърлило процесното вземане в полза на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 03.05.2019г. Във връзка с така извършените цесии на вземането, ищеца
изпратил до ответника 3бр.уведомителни писма от 29.05.2019г., като пратката се върнала с
отбелязване, че не е потърсена от получателя. На 17.08.2020г. ищецът изпратил повторно
уведомително писмо до ответника за извършените цесии, като то се върнало с отбелязване,
1
че адресата отказва да получи пратката. Доколкото крайния срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил изтекъл на 01.08.2018г., а кредитополучателя не бил изплатил
изцяло задължението си по процесния договор, ищецът начислил обезщетение за забава
върху дължимите суми в размер на законната лихва за периода от 08.11.2017г. до
14.02.2020г., общия размер на която е 176,21 лева. На 14.02.2020г. той депозирал в РС-
Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Във връзка
с него било образувано ч.гр.д.№206/2020г. по което на 17.02.2020г. съдът издал Заповед
№86 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата на длъжника било
разпоредено да плати в полза на ищеца сумата от 932,36 лева главница– задължение по
Договор за потребителски кредит №********* от 05.06.2017г., сключени между „Провидент
Файненшъл България“ООД и длъжника, договорна лихва за периода от 08.11.2017г. до
01.08.2018г. в размер на 114,25 лева, лихва за забава за периода от 08.11.2017г. до
12.02.2020г. в размер на 176,21 лева, законна лихва върху главницата, считано от
14.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението и деловодни разноски в размер
на 25 лева за платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Тази
заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,
поради което съдът указал на ищеца възможността да предяви установителен иск по чл.422
от ГПК против ответника. Предвид изложеното, „АСВ“ЕАД иска съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че П. М. Щ. дължи на ищцовото дружество
сумите посочени в Заповед №86/17.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№206/2020г. по описа на РС-Димитровград. Претендира
присъждане на направените в настоящото и заповедното производство разноски.
Ответникът П. М. Щ., редовно уведомена не депозира отговор на исковата молба. Редовно
призована за проведеното по делото съдебно заседание, не се явява и не изпраща
представител, като не взема отношение по предявения против нея иск. Не прави искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
При така установеното и като има предвид, че ищецът прави искане съдът да се
произнесе с неприсъствено решение, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на съответните вече посочени предпоставки – ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото,
не е направил искане за разглеждане на същото в негово отсъствие, както и при наличие на
направеното от ищеца искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение, съдът не
мотивира решението си по същество. Налице са предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК – на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в с.з., както и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства- заверени преписи от Договор
за потребителски паричен кредит №*********/05.06.2017г., формуляр за кандидатстване за
кредит ведно с погасителен план, Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017г. и
потвърждение, Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г. и
потвърждение, Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019г. и
потвърждение, Потвърждение за сключена цесия, 2бр.извлечения от приложения към
Рамковите договори, 4бр.пълномощни, уведомителни писма от 29.05.2019г., ведно с
известие за доставяне и обратна разписка, уведомителни писма от 17.08.2020г. и обратна
разписка, както и ч.гр.д.№206/2020г. по описа на РС- Димитровград, ведно със
съдържащите се в него материали.
2
Предвид изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от
ГПК, поради което следва да се произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи
изцяло предявените от ищеца искове.
С оглед уважаването на исковата претенция ответникът следва да бъдат осъдена да
заплати направените от ищеца разноски по настоящото дело за държавна такса в размер на
125 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Последният съдът
определи съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, като взе предвид, че ищецът е ЮЛ,
представлявано от юрисконсулт, който не взе участие в проведеното по делото едно съдебно
заседание. Наред с това, против ответника са предявени общо 3 установителни иска, всеки
от които за сума по малка от 1000 лева, всички на стойност 1222,82 лева. Производството по
делото не представлява фактическа и правна сложност, като ответника не оспори
предявените искове и не взе участие в съдебното производство. С оглед на това, съдът прие,
че за така предявените искове на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 150 лева.
Предвид изхода на делото, ответника следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и
направените от него разноски по заповедното производство, които са в размер на общо 75
лева, така както е посочено в издадената Заповед №86/17.02.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№206/2020г. по описа на РС-
Димитровград.
Поради изложеното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. М. Щ., с ЕГН **********, от
Димитровград, *******************, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от
Димитър Бориславов Бончев- изпълнителен директор, сумата от 932,36 лева /деветстотин
тридесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ главница– задължение по Договор за
потребителски кредит №********* от 05.06.2017г., сключени между „Провидент
Файненшъл България“ООД и длъжника, договорна лихва за периода от 08.11.2017г. до
01.08.2018г. в размер на 114,25 лева /сто и четиринадесет лева и двадесет и пет стотинки/,
лихва за забава за периода от 08.11.2017г. до 12.02.2020г. в размер на 176,21 лева /сто
седемдесет и шест лева и двадесет и една стотинки/, законна лихва върху главницата,
считано от 14.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед №86/17.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№206/2020г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА П. М. Щ., с ЕГН **********, от Димитровград, *******************, ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в **************************************,
представлявано от Д.Б.Б. направените по настоящото дело разноски в размер на 275 лева
/двеста седемдесет и пет лева/, както и разноските направени по ч.гр.д.№206/2020г. по описа
на РС-Димитровград в размер на 75 лева /седемдесет и пет лева/.
3
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
4