№ 914
гр. Бургас, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120202131 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба на И. К. А., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 24-0769-000285/16.04.2024г., издадено от Началник на Група
към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева.
С жалбата жалбоподателят обжалва НП като сочи, че не е извършил нарушение, моли
да се отмени НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., който
поддържа жалбата.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Депозирано е писмено становище, с което жалбата се намира за допустима, но
неоснователна. Моли за потвърждаване на НП и претендира разноски, а в случай, че
жалбата бъде уважена е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, НП връчено на 26.04.2024г., a жалбата е
подадена по електронен път на 06.05.2024г., от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира следното:
На 09.01.2024г. свидетелят Х. Х. като *** в Сектор „ПП“ към ОД МВР Бургас
изпълнявал задължения със свой колега Д.М.Г.. В гр. Бургас, ул. „*** спрял за проверка лек
автомобил „***“ с рег. № *********, който бил по-шумен. Като водач бил установен
жалбоподателят И. К. А.. Свидетелят възприел, че шумозаглушителното устройство отзад на
автомобила било по-тясно и според него било донаправено като заявява, че автомобилът
имал шумозаглушително устройство, но според него не извършвало тази функция, която
трябвало да извършва и бил по-шумен. Автомобилът преминал технически преглед като
свидетелят сочи, че автомобилът, може и със шумозаглушителя да е преминал технически
1
преглед, но според него не изпълнявал функцията за обиране на вибрацията и шумовете.
Направени били снимки с таблет (л.16). На въпроси на защитника свидетелят
дообяснява, че автомобилът имал шумозаглушител, но за него и колегата му, това не било
шумозаглушител по шума, който издавал.
На 09.01.2024г. бил издаден АУАН за това, че жалбоподателят управлява лек автомобил
„***“ с рег. № ********* като автомобилът бил технически неизправен, липсвал
шумозаглушител и били направени снимки с РСОД 799, с което било прието, че е нарушен
чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП като И. А. отказал да получи АУАН, който отказ е удостоверен с
подписа на един свидетел.
В срока по чл. 44 ЗАНН постъпило писмено възражение от А. срещу АУАН, с което се
оспорва да е налице нарушение и се заявява, че МПС е имало шумозаглушител. Относно
възражението е изготвен писмен отговор л. 13 и е прието, че липсва основание за
прекратяване на административно-наказателното производство.
Установява се от справка за регистрация на МПС, че собственик на МПС с рег. №
********* е И. К. А..
Била издадена от 10.01.2024г. и заповед за прилагане на принудителна
административна мярка временно спиране от движение на МПС до отстраняване на
неизправността на МПС.
На 11.01.2024г. бил извършен технически преглед на МПС като била заявена услуга
пускане в движение съгласно заявление л. 38 като л. 40 е представен знак за причината за
спиране от движение. По повод заявлението л. 41 е изготвен протокол за преглед за
техническа изправност на ППС с рег. № *********, в който липсват констатации за
неизправност. В при повторно запитване до сектор ПП ОД МВР от 14.10.2024г. в РС Бургас
е получен отговор, че за МПС с рег. № ********* от дата 11.01.2024г. е извършена услуга
пускане в движение като е представена и справка относно историята на МПС, с отразено
пускане в движение.
На 16.04.2024г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което е прието,
че се касае за движение с МПС със значителна техническа неизправност – липсва
шумозаглушител и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП наказващият орган наложил глоба в
размер на 200 лева на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които не си противоречат и я установяват безспорно. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като същият изразява становище, че се касае за МПС,
което е по-шумно. Съдът се доверява и на приобщените писмени доказателства като не
изгражда изводите си на представената от адв. К. разпечатка – информация от интернет, тъй
като същата е с неустановен характер и автор.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган –Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, съгласно
приложена Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в
ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения
по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН,
2
а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
АУАН е връчен при отказ, който е удостоверен с подписа на един свидетел,
жалбоподателят е възразил в срок срещу АУАН, взето е становище от наказващия орган по
депозираното възражение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни, а съгласно чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП
който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от
двеста лева – при констатирани значителни неизправности.
В случая в АУАН не е констатирано да се касае за значителна неизправност като това
обстоятелство е въведено едва от наказващия орган в наказателното постановление, с което
е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Не става ясно и как е установена
значителна техническа неизправност. Според разпоредбата на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП,
неизправностите и тяхната класификация се определят с Наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП,
каквато се явява Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. В разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от
Наредба №Н-32/16.12.2001 г., периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и
изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на
движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на
шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване на методиката по
приложение № 5. В разпоредбата на чл. 37 от посочената Наредба са категоризирани
неизправностите - незначителни, значителни и опасни като категоризирането следва да се
извърши при спазване на методиката за оценка на изправността. В случая бланкетно, едва в
НП, е вписано, че се касае за значителна техническа неизправност на ППС, което липсва в
АУАН, като фактическо твърдение, както и липсва да е посочено по какъв ред е установена
техническата неизправност и дали е съобразена методиката за извършване на периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства,
представляваща Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
От друга страна по делото не се събра в необходимия обем доказателствен материал, от
който да се направи извод, че при МПС при спирането му за проверка е липсвал
шумозаглушител. Касае се за субективни възприятия на актосъствителя, че автомобилът бил
по-шумен от допустимото, но самият актосъставител заявява, че е имало шумозаглушител,
но според него не изпълнявал функциите си. Допуска обаче, че е възможно МПС да е
преминало технически преглед с този шумозаглушител. Видно е от историята на МПС, че то
е било със служебно възстановена регистрация от 10.12.2023г. и едва след проверката от
контролните органи е било спряно от движение на 10.01.2024г. и след заявена услуга
пускане в движение, след технически преглед, е пуснато в движение на 11.01.2024г.
Съгласно изисканите документи относно пускане в движение не може да се направи извод,
че МПС е имало техническа неизправност - липса на шумозаглушител. От направена снимка
с таблет и приложена л. 16 е видно, че не се касае за лисваща част на МПС, а тя е била
налична и МПС е преминало преглед и е пуснато в движение, поради което нарушението не
е доказано. От така посоченото по мнение на този състав не може да се приеме, че е
доказана липсата на шумозаглушител в деня на проверката, а ако същият като наличен, не е
изпълнявал функциите си, то това липсва като отразяване в АУАН и НП, а се касае за
нововъведени факти едва в хода на съдебното производство, което е недопустимо и
нарушава правото на защита на санкционираното лице.
С оглед на изложеното нарушението не се и доказа и наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени.
Съдът дължи произнасяне по разноските като в случая такива се претендират от
жалбоподателя, който е платил възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева платени на
3
части - съгласно договор (л. 29) в брой 200 лева и съгласно разписка (л. 53) още 200 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв.
е 400 лв. Касае за възнаграждение в размер на минималния по Наредбата, същото се
преценява и като съобразено с фактическата и правна сложност на делото, при проведени
повече от едно съдебно заседание и ангажиране на доказателствени искания от страна на
защитата, поради което и възражението за прекомерност на възнаграждението не е
основателно и в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 400
лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0769-000285/16.04.2024г., издадено от
Началник на Група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което на И. К. А., ЕГН
********** за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА ОД МВР БУРГАС да заплати на И. К. А., ЕГН ********** разноски в размер
на 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4