Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.С., 21.04.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди и шестнадесета година,  в състав :

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН   КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Евгения Гачева,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 4440 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът „О.б.б.” АД твърди, че  по силата на Договор за кредит от 11.05.2007г. между него и ответника И.И.С. възникнало кредитно правоотношение, по силата на което ищецът предоставил сумата от 150 000 лева с предвидено в договора задължение на ответника, в качеството на кредитополучател - да върне получената сума, заедно с уговорените такси и лихви, съгласно предварително установен погасителен план  - на 360 анюитентни вноски, всяка от по 1121, 38 лева, които са платими на съответното 20-то число месечно с първи падеж на 20.06.2007г. Кредитът бил предоставен с цел ремонт и реконструкция на жилище и бил усвоен изцяло по банкова сметка, *** С. с посочен в исковата молба номер. В т.5 от договора бил уговорен приложимия лихвен процент, както и правото на банката да го променя  едностранно. В т.6 от договора за кредит било уговорено правото на банката да прилага санкционен лихвен процент- надбавка от 5% при забава в плащането на кредитополучателя. При сключването на договора, страните са постигнали съгласие за възникване на задължение за кредитополучателя, да заплати банкова такса, свързана с административното обслужване на кредита, включваща първоначална еднократна такса в размер на 1% от отпуснатия кредит и годишна такса в размер на 0, 5% от размера на кредита.

Кредитът бил отпуснат с изрично уговорена цел- да бъде използван за ремонт на жилищен недвижим имот, който според ищеца бил предназначен да задоволи нуждите на семейството на кредитополучателя. Тъй като при възникването на кредитното правоотношение, ответникът И.И.С. е бил в граждански брак с ответницата А.Б.С. – кредитното задължение възникнало при условията на солидарност, по аргумент от чл. 36, ал.2 от СК. Договорното съдържание било изменяно и допълвано посредством допълнителни споразумения от 18.01.2012г. Тъй като кредитополучателят не изпълнил надлежно задълженията си, на 20.12.2013г. целият дълг по кредита станал предсрочно изискуем, при условията на т.18 от неговото съдържание вр. с т.8 от допълнителното споразумение, а банката кредитор упражнила правото си чрез изрични писмени волеизявления, изпратени до двамата ответници и получени от тях по пощата.                 На 28.11.2014г. ищецът сезирал районният съд със Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по което било образувано ч.гр.д. № 65793/2014г. съгласно описа на 42 състав при СРС. По същото дело била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 02.12.2014г.,             с която съдът разпоредил на ответниците И.И.С. и А.Б.С. да заплатят при условията на солидарност на „О.б.б.” АД, сумата от 141 306, 84 лева главница, заедно със законната лихва, считано от 28.11.2014г. до изплащането й, договорна лихва в размер на 16 994,58 лева, изчислена за периода от 20.11.2013г. до 27.11.2014г.; наказателна лихва в размер на 1133, 02 лева, изчислена за периода от 20.11.2013г. до 27.11.2014г., както и сумата от 6694, 51 лева разноски по делото. За посочените суми бил издаден изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 20147810401221/2014г. на ЧСИ Г.Д.. В срока по чл. 414 от ГПК двамата ответници са подали подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което на заявителя били дадени указания за предявяване на иска, с който настоящият съд е сезиран. При изложените фактически твърдения, ищецът „О.б.б.” АД претендира да бъде установено съществуването на негови парични вземания, кореспондиращи със солидарното задължение на двамата ответници – И.И.С. и А.Б.С. да заплатят на „О.б.б.” АД, сумата от 141 306, 84 лева главница, договорна лихва в размер на 16 994,58 лева, изчислена за периода от 20.11.2013г. до 27.11.2014г.; наказателна лихва в размер на 1133, 02 лева, изчислена за периода от 20.11.2013г. до 27.11.2014г., както и сумата от 6694, 51 лева разноски по делото в заповедното производство. Ищецът претендира да му бъдат присъдени и съдебните разноски, които са направени в настоящия исков процес.

Ответниците И.И.С. и А.Б.С. оспорват предявените искове, чрез общите си процесуални представители. Съдържанието на отговора на исковата молба мотивира извод, че двамата ответници не оспорват по- голямата част от твърденията, на които се основават субективно съединените искове. Не се оспорват твърденията за сключването на процесния договор за кредит, при посочените в исковата молба елементи от неговото съществено съдържание, не се оспорва твърдението, че това съдържание е било допълнено посредством допълнително споразумение от 2012г., не се оспорва качеството на ответниците като съпрузи към момента на възникване на кредитното правоотношение, нито твърдението, че изпратеното от банката- кредитор писмено волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита от 11.11.2014г. е достигнало фактически до двамата ответници, в качеството им на негови адресати. В отговора на исковата молба и чрез процесуалния си представител, ответницата А.С. отрича надлежната си пасивна материална легитимация на длъжник по процесното кредитно правоотношение, оспорвайки приложното поле на чл. 36, ал.2 от СК.  Без да отрича, че се намирала в граждански брак с ответника И.С., нито че е била поканена от банката към изпълнение на предсрочно изискуемия кредитен дълг, ответницата А.С. оспорва оборимата презумпция по чл. 36, ал.2 от СК за конкретния случай. Поддържа становище, че тя нямала качеството на длъжник, понеже кредитът фактически не бил използван за покриване на нужди на семейството – част от него бил използван за погасяване на личен дълг на кредитополучателя И.С., а имотът, за чиито ремонт бил отпуснат кредита нямал характера на семейно жилище. Ответницата А.С. обитавала друг имот, с местонахождение в ж.к. „Н.“, за който бил сключен договор за наем и това бил нейният постоянен и настоящ адрес – посочен в личната й карта.

Независимо от изложеното, двамата ответници И.И.С. и А.Б.С. оспорват размера на предявения иск, като поддържа възражение за нищожност на клаузата на т. 5.3 от договора за кредит, понеже тя била неравноправна клауза по смисъла на чл. 146, ал.1 вр. с чл. 143 от ЗЗП.  Ответниците поддържат становище, че в резултат от прилагането на споменатата неравноправна клауза - банката кредитор получила неоснователно сума в размер на 9463, 21 лева, посредством начисления на недължими лихви като част от погасените анюитентни вноски в периода от 11.05.2007г. до 18.01.2012г.                        В условията на евентуалност на изложените по- горе възражение срещу основателността на иска – двамата ответници правят искане за прихващане на посочената по- горе сума, за която се твърди да е събрана недължимо, срещу задължението, за което се води настоящия процес. По изложените съображения, двамата ответници молят за отхвърляне на иска и претендират за осъждане на ищеца – да им заплати направените съдебни и деловодни разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

В подкрепа на фактическите твърдения на ищеца са представени и приети като писмени доказателства описаните в исковата молба документи (приложения под номер 1 до 8 включително): Договор за банков кредит, Анекс към договора, Извлечение от счетоводни книги на банката- ищец, Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 02.12.2014г. по ч.гр.д. № 65793/2014г. съгласно описа на 42 състав при СРС с отбелязване за издаден изпълнителен лист, изпълнителен лист, молба за образуване на изпълнително дело.

В подкрепа на фактическите твърдения на ищеца за постъпилото в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника са представени и приобщени към настоящото дело – съдържащите се в ч.гр.д. № 65793/2014г. съгласно описа на 42 състав при СРС книжа: възражение от А.Б.С. с входящ № 3002685/19.01.2015г. на СРС и възражение от И.И.С. с входящ № 3002684/19.01.2015г. на СРС, както и заверен препис от покана за доброволно изпълнение, адресирана до всеки от ответниците по изпълнително дело № 20147810401221/2014г. на ЧСИ Г.Д..

Приетото като доказателство Удостоверение за сключен граждански брак от 13.01.2007г. /на лист 58/ установява обстоятелството, че двамата ответници са съпрузи, считяно от 13.01.2017г.

Приетите като доказателства Договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 13.05.2014г. между „О.б.б.“ АД и И.И.С. / на лист 59 до лист 63/ и Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 112, том І, рег. № 1072 по дело № 90 от 19.05.2014г. установяват твърдението, че недвижимия имот, за ремонта на който е бил отпуснат процесния кредит (с местонахождение кв. Доброславци, на ул. „Космонавт“ ), е бил придобит от ответника И.С. преди брака му с ответницата А.С., а придобивната сделка е финансирана от банката - ищец по настоящото дело, посредством друг (различен от процесния) договор за кредит.

Приетите като доказателства Договор за наем на недвижим имот от 29.08.2009г. и Договор за наем на недвижим имот от 29.08.2010г. /на лист 86 до лист 90/ установяват твърдението на ответницата, че лично тя е сключила договор за наем с трето лице, за да получи възмездно ползването на недвижим имот, намиращ се в гр. С., ж.к. „Н.“, както и че адресът на имота съвпада с адреса, на който банката- кредитор е изпратила уведомлението за упражняване на правото на предсрочна изискуемост на кредита.

Приетият като доказателство препис- извлечение от лична карта / лист 85/ на ответницата А.С., установява, че тя има постоянен и настоящ адрес, съвпадащ с наетия имот в гр. С., ж.к. „Н.“.

Представените от ответниците преписи от Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.12.2015г. (с отбелязване на вл. в сила на 20.01.2016г.) и Разпределение от 18.01.2016г. установяват осъществени след образуване на настоящото дело изпълнителни действия, предприети в рамките на изпълнително дело № 20147810401221/2014г. на ЧСИ Г.Д., което е образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 65793/2014г. съгласно описа на 42 състав при СРС.

 

В подкрепа на твърденията, относно размера на паричните вземания на ищеца е изслушана и приета съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Ю.Х.. Експертното заключение, изготвено по въпроси на двете страни и въз основа на представените в хода на делото писмени доказателства и проверка в банковото счетоводство, бе прието без оспорване от страните и дава следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

• Към 28.11.2014 г. включително т.е. датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, сумата на падежиралата и неизплатена по договора главница е общо в размер на 885,36 лв., начислена на падежните дати за периода от 20.11.2013 г. до 20.10.2014 г. включително. Конкретният размер на падежиралите и неплатени главници по месеци за периода е посочен в таблица 2 на констативно - съобразителната част: в колона 5 на таблицата е размерът на падежиралите главници, а в колона 9 - на просрочените главници.
• Към 28.11.2014 г. т.е. датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, изискуемият дълг по главницата (колона 1 от експертното заключение) е в размер на 141306,84 лв., в т.ч.:  редовна главница, в размер на 140421,48 лв. (141306,84 лв. главница към 20.11.2013 г. минус 885,36 лв. падежирала главница)  просрочена главница, в размер на 885,36 лв. (885,36 лв. падежирала главница минус 0,00 лв. погасена главница).
• Към 28.11.2014г. сумата на падежиралите и неизплатени лихви върху редовна главница е общо в размер на 16994,58 лв.
• Към 28.11.2014г. сумата на начислената и непогасена наказателна лихва е общо в размер на 1133,02 лв.
• За периода от 20.01.2012г. до 20.11.2013 г. кредитът е обслужван с голяма забава като до 20.11.2012г. забавата е между 30 и 60 дни, а от 20.12.2012 г. до 20.11.2013г. забавата е между 120 и 240 дни. Последното плащане за главница и лихви по процесния кредит е на 19.05.2014г., когато са погасени месечните вноски за месеците юли, август, септември и октомври 2013 г. и частично платена за падежна дата 20.11.2013 г. договорна лихва за сумата 419,70 лв., цялата в размер на 1195,22 лв.
• За периода от 20.11.2013 г. (последната падежна дата, към която са погасени задължения по кредита), до 28.11.2014 г. (датата на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение) са падежирали 12 /дванадесет/ месечни анюитетни погасителни вноски, всяка по 1 265,63 лв. до падежна дата 20.10.2014г. Общата сума на падежиралите и неплатени дванадесет месечни вноски за периода е в размер на 15187,56 лв.
• Осигурените от ответниците средства за погасяване на главница и лихви по процесния кредит са отразени, съобразно движенията по сметките на ответника - кредитополучател И.И.С. в „ОББ” АД.
• За периода от 20.06.2007 г. — първата падежна дата за погасяване на кредита, до месец февруари 2012 г., погасителната сметка на кредита е посочената в т. 4 на договора за кредит сметка за погасяване с IBAN***, с титуляр ответника и средствата за погасяване са осигурявани от него по тази сметка. От месец февруари 2012 г. до месец май 2013 г., погасяването на кредита е ставало със средства от разплащателна сметка с IBAN *** ответника — кредитополучател. От месец януари 2014г. до месец май 2014г. - от сметката на ответника - кредитопалучател И.И.С. с IBAN ***. Датите, на които И.И.С. е осигурявал по сметките суми за плащане на задълженията по кредита, са отразени в колона 7 на таблици 1 и 2 от съдържанието на експертното заключение. Таксата за управление на кредита и в размер на 1500,00 лв. и е платена от него на 21.05.2007г., още  при усвояване на кредита. Наличните на падежна дата средства по сметките банката е отнасяла за погасяване на задълженията по кредита с поредност: такси, наказателни лихви, договорни лихви, главница, а в деня на постъпване на суми по сметките е погасявала просрочените задължения в същата поредност. Общият размер на постъпилите средства по сметките за периода от 20.06.2007 г. до 28.11.2014 г., с които са погасени задължения за главница, договорни лихви (върху редовна главница) и наказателни лихви върху просрочена главница, е 84818,56 лв. От тях сумата 64520,98 лв. е постъпила за периода 20.06.2007 г. - 18.01.2012 г. и с нея са погасени следните задължения: 5540,09 лв. за главница, 58935,59 лв. за договорна лихва (върху редовна главница), 45,30 лв. за наказателна лихва (върху просрочена главница), начислени до 18.01.2012 г. - датата на сключване на допълнителното споразумение към договора за кредит.  Сумата   20297,58 лв. е постъпила за периода от 20.01.2012 г. - 19.05.2014 г., с които са платени: 3153,07 лв. за главница, 17013,94 лв. за договорна лихва (върху редовна главница),  130, 60 лв. за наказателна лихва (върху просрочена главница), начислени към 20.11.2013 г. - последната падежна дата, към която са обслужвани задължения по процесния кредит.  На 19.05.2014 г. е последното постъпление на средства по сметка с IBAN ***. Постъпилата сума е в размер на 4900,00 лв., с която са погасени месечните вноски за юли, август, септември и октомври 2013 г. и частично лихва за падежна дата – 20.11.2013г.
• Задълженията на кредитополучателя по процесния кредит за периода 20.06.2007г. – 18.01.2012 г., в който главницата на кредита 150000,00 лв. е разсрочена за погасяване на равни анюитетни вноски за срок от 360 месеца, с годишен лихвен процент 7,70%, са общо в размер на 59675,45  лв.        
• Задълженията на кредитополучателя по процесния кредит за 20.01.2012 г. - 20.06.2013 г., в който остатъкът от главницата на кредита 142973,48 лв. е разсрочена за погасяване на равни анюитетни вноски за срок от 365 месеца, всяка в размер на 815,82 лв., с годишен лихвен процент 5,593% , са общо в размер на 14684,76 лв. Изчислението на задълженията е съобразно погасителен план № 2, изготвен от експертизата в констативно - съобразителната част.
• Задълженията на кредитополучателя по процесния кредит за периода 20.07.2013г. до 20.11.2014г. в който остатъкът от главницата 140174,14 лв. е разсрочена за погасяване на равни анюитетни вноски за срок от 347 месеца, всяка в размер на 1182,60 лв., с годишен лихвен процент 9,460%, са общо в размер на 20395,93 лв., в т.ч.: за главница в размер на 1404,41лв. и  за лихва върху редовна главница в размер на 18991,52 лв. Изчислението на задълженията е съобразно погасителен план № 3, изготвен от експертизата в констативно - съобразителната част.
• Общият размер на задълженията на ответника за падежирали главница и лихва върху редовна главница са  94756,14лв. (11230,23 лв. за главница плюс 83525,91 лв. за лихва).
• Общата сума на постъпите средства по сметките на ответника - кредитополучател за периода от 11.05.2007 г. - датата на сключване на договора, до 28.11.2014г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително постъпилите средства след 20.11.2013г. за погасяване на главница и лихва върху редовна главница по процесния кредит е в размер на 84818,56 лв. (64520,98 лв. за периода 20.06.2007 г. - 18.01.2012 г. птос 20297,58 лв. за периода 20.01.2012 г. -  19.05.2014г. )
• За целия процесен период - от 20.06.2007 г. до 28.11.2014 г., общият размер на задължението на ответника за падежирали главница и лихва върху редовна главница по погасителните планове  е в размер на 94756, 14 лв.
• Разликата между падежиралите по погасителните планове равни анюитетни вноски за главница и лихва и осигурените от ответника средства за погасяването им за целия процесен период - 20.06.2007 г. - 28.11.2014 г. е  в размер на 9937,58 лв. (94756,14 лв. падежирали анюитетни вноски минус 84818,56 лв. погасени анюитетни вноски) и представлява сумата на просрочените плащания за главница и лихва към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение т.е. 28.11.2014 г.
• За периода от 20.06.2007 г. до 20.11.2013 г. т.е. последната падежна дата, към която са погасени задължения по кредита (частично погашение за лихва), общата сума на падежиралите равни анюитетни вноски за главница и лихва по погасителните планове изготвени от експертизата е параметрите за погасяване на кредита, посочени от ответниците във втория въпрос е в размер на 80273, 21 лв. (59675,45 лв. - обща сума на погасителните вноски по погасителен план 1 плюс 14684,76 лв. - обща сума на погасителните вноски по погасителен план 2 плюс 5913,00 лв. — пет вноски по 1182, 60 лв. по погасителен план 3 за месеците юли, август, септември, октомври и ноември. Разликата между падежиралите по погасителните планове равни анюитетни вноски за главница и лихва към 20.11.2013 г. и осигурените от ответника средства за погасяването им е в размер на  4545,35 лв. (80273,21 лв. падежирали анюитетни вноски минус 84818,56 лв. осигурени от ответника средства за погасяване) и представлява сумата на надплатените за периода задължения по кредита към 20.11.2013г. твърдяната в исковата молба дата за предсрочна изискуемост на целия дълг.
• Със сумата 4545,35 лв. биха могли се погасят изцяло 3 (три) анюитетни вноски за главница и лихви, всяка по 1182,60 лв., на падежни дати от 20.12.2013 г. до 20.02.2014 г. вкл. и част от лихвата на падежна дата 20.03.2013 г. за сумата 997,56 лв., цялата в размер на 1100,05 лв. (3547,80 лв. плюс 997,56 лв.), в размер на 243,80 лв. Изчисленията са направени от вещото лице без да се прихващат начислените от банката наказателна лихва и такси за просрочие.
• Към 28.11.2014 г. дългът за главница, договорна лихва и наказателна лихва по процесния кредит, съобразно изготвения от експертизата погасителен план и след извършеното прихващане на 3 (три) поредни непогасени месечни анюитетни вноски след 20.11.2013 г. със             сумата 4545,35 лв., е общо в размер на 148746,29 лв.,
• За периода от 20.05.2007 г. до 20.09.2007 г. остатъкът от редовната главница по кредита е олихвяван с годишен лихвен процент в размер на 8,20%, а сумата на просрочените месечни вноски за главница - с годишен лихвен процент в размер на 13,20%. За периода от 20.10.2007 г. до 20.02.2008 г. остатъкът от редовната главница по кредита е олихвяван с годишен лихвен процент в размер на 8,70%, а сумата на просрочените месечни вноски за главница - с годишен лихвен процент в размер на 13,70%. За периода от 20.03.2008 г. до 20.12.2011 г. остатъкът от редовната главница по кредита е олихвяван е годишен лихвен процент в размер на 9,20%, а сумата на просрочените месечни вноски за главница - с годишен лихвен процент в размер на 14,20%. За периода от 20.01.2012 г. до 20.06.2013 г. остатъкът от редовната главница по кредита е олихвяван с годишен лихвен процент в размер на 5,50%, а сумата на просрочените месечни вноски за главница - с годишен лихвен процент в размер на 10,50%. За периода от 20.07.2013 г. до 28.11.2014 г. остатъкът от редовната главница по кредита е олихвяван с годишен лихвен процент в размер на 10,15%, а сумата на просрочените месечни вноски за главница - с годишен лихвен процент в размер на 15,15%.
• Сумата на лихвите върху редовна главница, платени от ответника за периода от 20.06.2007 г. - датата на сключване на договора за кредит, до 18.01.2012 г. - датата на сключване на допълнителното споразумение е общо в размер на 58935,59 лв.
• Сумата на лихвите върху редовна главница, изчислена от експертизата в погасителен план № 1 за периода от 20.06.2007 г. - датата на сключване на договора за кредит, до 18.01.2012 г. - датата на сключване на допълнителното споразумение, е общо в размер на 52648,93 лв.
• Разликата между сбора на платените от ответника суми за лихви по кредита и сумата за лихви,изчислена от експертизата в погасителен план № 1 е в размер на 6286,66 лв. (58935,59 лв. платени от ответника лихви минус 52648,93 лв. изчислени от експертизата лихви).
• За падежните дати в периода от 20.11.2013 г. до 20.10.2014 г. единственото погашение за договорни лихви (върху редовна главница) е частично погасената лихва за падежна дата 20.11.2013г. за сумата 417,70 лв., цялата в размер на 1195,22 лв. По счетоводни данни на банката е направила целият дълг по кредита предсрочно изискуем на 10.11.2014г.
• Към 20.10.2014 г. - последната падежна дата преди датата на предсрочна изискуемост сумата на падежиралите и просрочени лихви върху редовна главница е в размер на 13882,50 лв.  

Лихвеният процент, е който е олихвявана главницата за периода, е 10,15%.

• За период от 20 (двадесет) дни - от падежна дата 20.10.2014 г. до 10.11.2014 г. - датата на предсрочната изискуемост, върху остатъчната редовна главница към 20.10.2014 г. - 141421,48 лв. с лихвен процент 10.15% е начислена договорна лихва, в размер на 791,82 лв.
• Към отразената от банката дата на предсрочна изискуемост на кредитното задължение, 10.11.2014 г. е изискуема начислената и непогасена договорна лихва (върху редовна главница) към 18.01.2012 г. - датата на сключване на допълнителното споразумение, общо в размер на 2320,26 лв. Лихвеният процент, с който е олихвявана главницата за периода, е 9,20%
• Към  28.11.2014 г. датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, сумата на претендираните договорни лихви (върху редовна главница) е общо в размер на 16994,58 лв.
• Към 20.10.2014 г. сумата на падежиралите лихви върху просрочена главница (колона 11) е в размер на 74, 65 лв.
• За падежните дати в периода от 20.11.2013 г. до 20.11.2014 г. единственото погашение за наказателни лихви (върху просрочена главница) е частично погасената лихва за падежна дата 20.11.2013г.  за сумата 5,32 лв., цялата в размер на 10,92 лв. Претендираната от ищеца наказателна лихва общо в размер на 1133,02 лв. е начислената наказателна лихва за периода от 20.11.2013 г. до 28.11.2014 г. върху просрочените главници на падежни дати от 20.11.2013 г. до 20.10.2014 г. включително и начислената върху изискуемата главница наказателна лихва за периода от 10.11.2014 г. - датата на предсрочна изискуемост до  28.11.2014г.
• Към 28.11.2014 г. сумата на падежиралите и просрочени наказателни лихви върху просрочени главници, е в размер на 69,33 лв.
• Лихвеният процент, с който са олихвявани просрочените главници е 15,15%, формиран от договорения лихвен процент 10,15% плюс 5 пункта надбавка. За 18 (осемнадесет) дни - от 10.11.2014г.  датата на предсрочна изискуемост на целия дълг, до 28.11.2014 г. датата на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е начислена наказателна лихва с лихвен процент 15,15% върху целия дълг по главницата, който към 20.10.2014 г. е в размер на 141421,48 лв. Сумата на начислената наказателна лихва е в размер на 1063,69 лв.
• Към 28.11.2014 г. - датата на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, сумата на претендираните от ищеца наказателни лихви е общо в размер на 1133, 02 лв.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на предявените искове;

Съдът е сезиран със субективно съединени искове за установяване съществуването на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. След анализ на събраните в хода на процеса писмени доказателства, установяващи извършените процесуални действия в хода на заповедното производство - при условията на самостоятелна преценка на процесуалните предпоставки -настоящият състав на съда съдът намира, че предявените специални установителни искове по чл. 422 от ГПК са процесуално допустими за сумите, които са посочени като главница и лихви в съдържанието на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 02.12.2014г. по ч.гр.д. № 65793/2014г. съгласно описа на 42 състав при СРС.

Исковете са допустими и при вече осъществените, след предявяването на иска изпълнителните действия, извършени в хода на образуваното срещу двамата ответници изпълнително дело № 20147810401221/2014г. на ЧСИ Г.Д. а това е така, доколкото силата на пресъдено нещо, която е правна последица на бъдещото решение по настоящото дело би повлияла върху изпълнителната сила на издадената заповед за изпълнение, потвърждавайки я или отричайки я.

Предявените субективно съединени искове срещу ответниците, насочени към установяване съществуването на вземането на банката за сумите на разноските, които са направени в заповедното производство – в общ размер на 6694, 51 лева са процесуално недопустими. Недопустимостта произтича от липсата на правен интерес от установяване на вземането за съдебни разноски в заповедното производство . В този смисъл са и задължителните указания, съдържащи се в т.10в от ТР№ 4 по т.д. № 4/2013г. на ОСГКТ на ВКС, според които процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, не са налице в случаите, когато искът е предявен за установяване на съществуването на вземане за разноските, направени в заповедното производство.

 По изложените съображения и на основание чл. 130 от ГПК, производството следва да бъде прекратено като процесуално недопустимо, само в частта по отношение на претенцията за установяване на вземането за сумата от 6694, 51 лева разноски в заповедното производство.

По основателността предявените искове;

Претенциите за установяване съществуването на процесното вземане за главница, договорна и наказателна лихва са предявени срещу двамата ответници, при условията на солидарност.

Предявени по този начин, исковете са процесуално допустими - от формална страна, понеже двамата ответници са посочени като солидарни длъжници в издадената по искане на ищеца заповед за незабавно изпълнение, а при това и двамата са подали писмени възражения срещу споменатата заповед за изпълнение. Следователно, повдигнатия от ответницата С. основен въпрос - за липсата на надлежна пасивна материална легитимация на тази ответница, в качеството й на солидарен длъжник за процесното задължение, следва да бъде разгледан в контекста на основателността на предявените искове, а не на тяхната допустимост.

След прецизен анализ на събраните доказателства и предвид наведените от страните доводи, настоящият състав на съда възприема тезата на ищеца, за възникване на солидарност в процесното задължение между двамата ответници - по отношение на ищеца- кредитор, за процесното вземане. В споменатата насока, съдът не възприема за основателни възраженията на ответницата А.С.,че та не е надлежно пасивно материално легитимирана като солидарен длъжник за процесните вземания, произтичащи от кредитно правоотношение, възникнало между ищеца „О.б.б.“ АД  и другия ответник (съпруг) И.С..

Първият аргумент в подкрепа на този извод произтича от разпоредбата, установена от чл. 36, ал.2 от СК и според която, съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на текущите нужди на семейството. Според цитираната разпоредба, разглеждана в контекста на чл.121 от ЗЗД - солидарността възниква по силата на закона, само между лица, които са съпрузи, към момента на възникването на задължението и то ако самото задължение е поето за задоволяване на текущи нужди на семейството. Двамата ответници са били съпрузи, както към момента на възникване на кредитното правоотношение, така и към момента на приключване на съдебното дирене. Действително, от формална страна, като страна в договора за кредит е посочен само ищеца С., но поемането на кредитното задължение е осъществено очевидно със знанието и съгласието на ответницата С., защото само по този начин би могъл да бъде обяснен обективния факт – че тя също е подписала договора, наред със своя съпруг – кредитополечателя С.,  именно в качеството на „съпруга“.

Кредитът е предоставен с определена цел - за ремонт на недвижим жилищен имот, който от функционална страна би могъл да служи за семейно жилище. В конкретния случай, заслужава внимание фактът, че няма данни някой от съпрузите - ответници, да притежават друг собствен или съсобствен жилищен имот, който може да послужи за семейно жилище на младото семейство, освен притежавания от ищеца И.С. недвижим имот – т.е именно процесния имот за чиито ремонт е бил отпуснат целево процесния кредит.                        Ако недвижимия имот, който съпрузите възнамеряват да използват като семейно жилище е във функционално негодно състояние и се нуждае от ремонт или довършителни работи – то логично и житейски опрадвано е разходите, необходими за осигуряване на ремонта да се третират като текущи разходи за удовлетворяване нуждите на семейството. Ремонтът на имот, който е предназначен да послужи като семейно жилище на новото семейство осъществява дейност по задоволяване на една от основните нужди на семейството, защото и семейното жилище е предназначено да бъде обитавано трайно от членовете на семейството. Следователно за такъв тип разход разпоредбата на чл. 36, ал.2 от СК принципно намира приложение.                       

Приетите като доказателства договори за наем, които са били сключени  между ответницата С. и трето лице, за да бъде нает друг имот, с местонахождение в ж.к „Н.“ през периода на 2009 и 2010г. никак не опровергават изложената по- горе теза, за приложното поле на чл. 36, ал.2 от СК в конкретния случай, а тъкмо напротив -  косвено подкрепят същата тази теза.

По отношение на тези два договора заслужава да се отбележи, че са подписани формално само от ответницата А.С., както и че срокът им на действие очевидно не обхваща времевия период, през който съществува бракът между двамата ответници, а един значително по- кратък времеви период. Абсурдно е да се приеме, че през останалото необхванато от договорите за наем време, семейството на двамата ответници е живеело разделено, поради формална липса на определено „семейно жилище“. Значително по- правдоподобно и житейски оправдано е да се приеме, че споменатите вече договори за наем са били сключени, за да се осигури временно жилище на семейството – само за периода, пред който се извършват финансираните чрез процесния кредит довършителни и ремонтни  работи на жилищния имот, който съпрузите ответници са подготвяли за семейно жилище.

 Впрочем прегледът на хронологичното развитие на разгледаните юридически факти – сключване на граждански брак между ответниците, последвано от сключване на договор за кредит за ремонт на недвижим имот от първия ответник, със съгласие на втория ответник  и най- накрая сключване на договор за наем на друг недвижим имот, създава логически убедителна връзка, че договорите за наем са били предназначени да дадат временен подслон на семейството – само за времето, предназначено за ремонт на собствения на единия от съпрузите имот /явно желаното семейно жилище/.

Изпълнението на адмиинистративното задължение на ответницата С., за гражданска регистрация по фактическо местоживеене т.е. във временно наетия имот, не опровергава изложените по- горе изводи, които са подкрепени с много повече логически свързани факти.

По всички изложени съображение и по аргумент от разпоредбата на чл. 36, ал.2 от ГПК – настоящият състав на съда приема, че процесния договор за кредит е бил предназначен именно за финансиране ремонта на планираното от ищците тяхно общо семейно жилище, което те очевидно не могат да оибитават във времето, докато трае ремонтът. Несъмнено, разходите за стойността на текущ ремонт на семейното жилище са сред предвидените в чл. 36, ал.2 от СК, защото са насочени към удовлетворяване на текуща обща потребност на членовете на семейството – да поддържат едно функционално подходящо общо жилище.

Съдът е сезиран с иск за установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. С изложените по- горе мотиви, настоящият съд вече прие, че вземането кореспондира със солидарно задължение на двамата ответници към ищеца.

Тъй като предмет на делото по настоящия специален установителен иск по чл. 422 от ГПК не е просто вземането, произтичащо от договора за кредит, а е всъщност точно онова вземане, което основано на представения в заповедното производство документ по чл. 417, т.2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката – заявител, произнасяйки се, съдът ще трябва да прецени дали, споменатото вземане съществува, така както и било заявено, отчитайки и настъпилите факти към момента на приключване на съдебното дирене в настоящия процес, с изключение на онези, които са настъпили в процеса на принудителното изпълнение (виж т. 9  от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС).

Ето защо, при разрешаване на повдигнатия спор за съществуването на процесното вземане - съдът не може да вземе под внимание релевирания от ответниците новонастъпил факт, за който се твърди да е осъществен в рамките на изпълнителния процес, започнал въз основа на изданения в заповедното производство изпълнителен лист – фактът, че е била извършена публична продан на недвижим имот, за удовлетворяване на вземането на взискателя, който е ищец в настоящия процес.

Съдът обаче е длъжен да съобрази извода за неравноправност на клаузата на т.5.3 от договора.

По наведеното от ответника С. възражение за съществуване на неравноправнавна клауза в договора за кредит (т.5.3 от процесния договор);

Преценката на споменатото възражение, във всеки случай трябва да се основава на конкретна преценка на съдържанието на клаузата на т.5.3. от процесния договор за кредит, взета предвид в контекста на цялото договорно съдържание и съобразна с нормативно установената принципна дефиниция на понятието за „неравноправна клауза в потребителските договори“. За тази цел съдът съобрази, че от формална страна, че възражението е допустимо -защото процесния договор за кредит е от типа на потребителските кредити, защото този договор в действителност е сключен по типов образец на съдържанието и при това с кредитополучател – физическо лице, който има качеството на потребител на финансова услуга. При извършване на конкретната преценка по възражението, съдът намира за уместно да се придържа към най- актуалната задължителна практика на ВКС на РБ, като отчита онези от дадените разрешения на поставени за разглеждане въпроси, които имат значения за конкретния спор. В мотивите на Решение № 165 от 02.12.2016 г. по т.д. № 1777/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е възприето следното принципно становище:

 Възмездността на договора за банков потребителски кредит се изразява във възможността, кредитодателя /банката/ да получава граждански плодове - възнаградителни лихви, такси, комисионни. Кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси и комисионни или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са изрично предвидени в договорното съдържание, но  изключение от това правило е залегнало в разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗПК. Това изключение е свързано с възможността за еднострА.промяна от страна на кредитора на лихвения процент и неговата приложимост. Споменатото изключение винаги дава повод за обсъждане на проблема с равноправност на едностранно променяната клауза -  този извод се налага от законовия бланкет – възприет от законодателя чрез разпоредбата на чл. 24 ЗПК вр.  с тази на чл. 143 ЗЗП т.е. с общата дефиниция за неравноправността в договорите сключвани с потребител, а именно - всяка индивидуално определена уговорка, която не отговоря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Добросъвестността като изискване за поведение от търговеца по смисъла на чл. 143 ЗЗП е пряко свързано с пояснението, че недобросъвестността следва да бъде разгледана, с оглед правните й последици - постигане на значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя. От тези законови изисквания се извежда и задължението при уговаряне на конкретни условия, свързани с едностранно присвоени права, да са осигурени ясни и разбираеми за обикновения потребител условия /чл. 147, ал. 1 ЗЗП/ с оглед които, същият информирано да поеме задълженията си.

Разпоредбата на чл. 144, ал. 2 ЗЗП от своя страна изисква промяната на лихвения процент, дължим от потребителя да може да бъде осъществена едностранно, само ако е налице основателна причина а на потребителя е обезпечено правото за изразено несъгласие, чрез едностранно прекратяване на договорната връзка. От изложеното следва, задължението при разглежданата възможност за кредитодателя, в договора, респективно в общите условия по един ясен, недвусмислен и разбираем начин да бъдат установени всички обективно съществуващи обстоятелства т.е. такива които са извън контрола на търговеца, които обуславят приложение на установената едностранна възможност за промяна на разходите по кредита, в това число и възнаградителната лихва. В съдържанието на самия договор следва да бъде очертана методиката за определяне на лихвения процент, с която да бъде конкретизиран видът, количествените изражения и относителна тежест на отделните компоненти / в този смисъл и изменения с ДВ бр. 35/14 г. текст на чл. 33а, ал. 2 ЗПК/, а съответно всеки едни от тях следва да бъде обвързан с обективни критерии, чието настъпване е онзи юридически факт, който предполага добросъвестност при упражняване правото на кредитодателя за едностранна промяна на лихвения процент.

В конкретния случай, разпоредбата на т.5.3 от процесния договор е предвидено, че „банката има право едностранно да променя лихвения процент.. в зависимост от размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия, за което уведомява  кредитополучателя в едноседмичен срок…“ Клаузата на т.5.3 от процесния Договор за кредит за ремонт и строителство от 11.05.2007г. съответства само частично на императивните критерии за добросъвестност, посочени от чл. 144, ал. 2 ЗЗП и това е така, защото:

а/ съдържанието на договора за кредит не предвижда изрично възможността на кредитополучателя, да прекрати договора при споменатите хипотези и

б/ съдържанието на договора за крадит не регламентира точно механизма, при който се прилага инфлационният индекс и основния лихвен процент - като корекционни критерии за размера на възнаградителната лихва, в хипотеза на в т.5.3. Макар да се касае за две обективно установими икономически величини – инфлационен индекс и размер на основния лихвен процент договорното съдържание не позволява  да се провери как точно е изчислена конкретната стойност на последвалото в хода на изпълнение на договора увеличение на договорната лихва  от  първоначален размер на 7.7 %  до последващ размер на 10,15 %.

По изложените съображения, съдът възприема възражението на ответника С., че споменатата клауза е неравноправна - следователно и недействителна в частта, предвиждаща възможност за едностранно увеличаване на размера на договорната лихва над предварително уговорената от 7, 7 %. Заключението на приетата без оспорване съдебно- икономическа експертиза, което бе подробно изложено по- горе в мотивите на настоящото решение, обоснова тезата на ответната страна, че въз основа на споменатата неравноправна клауза – банката ищец е събрала без основание сумата от 9463, 21 лева за договорна лихва. Именно тази сума следва да бъде приспадната от общата сума на задължението за заплащане на договорна лихва, и за споменатата сума, искът следва да бъде отхвърлен.

Събраните в хода на съдебното дирене в настоящия процес писмени доказателства установиха юридическите факти, които мотивират извода за възникване на юридическия факт, който е източник на кредитното задължение на ответниците.

При това не се спори, че ответникът е изпаднал в забава /този факт се признава дори в отговора на исковата молба/ и то за продължителни периоди от време /посочени точно в заключението на съдебно- икономическата експертиза/, а последният факт е създал за банката- кредитор потестативното право да превърне кредитното задължение в предсрочно изискуемо. Не се спори, че това право е било упражнено надлежно, чрез едностранни писмено уведомление, адресирано до ответниците /за този факт също се съдържа признание в отговора на исковата молба, макар и в доводи, насочени към установяване на друг факт/.

Надлежното упражняване на правото на кредитора да направи вземането предсрочно изискуемо е породило правни последици, които са били взети предвид от съда в производството по гр.д. № 65793/2014г. съгласно описа на 42 състав при СРС, при което е издадена процесната Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 02.12.2014г. срещу двамата ответници.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- икономическа експертиза, което бе подробно изложено по- горе в мотивите на настоящото решение, обоснова тезата на ищеца, за съществуването на вземане на ищеца:

Ø  за предсрочно изискуема главница в общ размер на 141 306, 84 лева,  

Ø  за  договорна лихва в общ размер на 7531, 37 лева (получена като разлика между заявената сума от 16994, 58 лева, след приспадане на недължимо събраната сума от 9463, 21 лева, която бе обсъдена по- горе) както и

Ø  за  наказателна лихва в общ размер на 1133, 02 лева.

на което кореспондира съответно задължение на двамата ответници, да заплатят посочените по- горе суми при условията на солидарност.

Именно тук е уместно да се посочи, че в петитума на исковата молба, с която настоящия съд е сезиран, ищецът не е поискал установяване на вземането за законната лихва върху предсрочно изискуема главница в общ размер на 141 306, 84 лева, считано от 28.11.2014г. до деня на окончателното плащане на тази сума, поради което (при диспозитивно начало в процеса) това вземане за законната лихва не е предмет на делото и по него съдът не дължи произнасяне.

По претенциите на страните за присъждане на разноски;

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - претенцията на ищеца за присъждане на разноските, направени в настоящото производство следва да бъде уважена. Представяния след последното открито съдебно заседание списък на разноските с вх. № 122808/30.09.2016г. обаче, не може да бъде взет предвид, по аргумент от разпоредбата на чл. 64 от ГПК, доколкото е бил представен несвоевременно.

Като съобрази направените разходи на ищеца, съдът намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят общо на ищеца сумата от 9 024 лева за съдебни разноски, включително и за процесуално представителство.

С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - ответниците са легитимирани да получат от ищеца сумата на направените съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Тази сума възлиза на 52, 14 лева.

При този изход на спора, за ищеца принципно би следвало да възникне и задължението да заплати разноски за процесуално представителство от един адвокат.  Действително, процесуалният представител на ответниците е претендирал присъждане на възнаграждение за процесуално представителство, при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, но в представените пред настоящия съд пълномощни, изобщо липсва такава клауза, поради която съществува пълна неяснота по въпроса - при какви финансови условия са били представлявани ищците от своите процесуални представители- адвокати, както пред заповедния съд, така и в настоящия процес.

При това положение, разноски за процесуално представителство не могат да бъдат присъдени – нито за фактически направени разходи (каквито не се установяват), нито в хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата, на който ищците са се позовали едва в съдържанието на представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, но не и в пълномощните за процесуално представителство. Всяко противно становище би отворило широко вратата на злоупотреба с процесуално право и в този смисъл е и константната практика на съдилищата.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО при условията на чл. 422 от ГПК, съществуването на вземане в полза  на  ищеца „О.б.б.” АД  с ЕИК ******** и с адрес на управление ***, срещу солидарно задължените ответници И.И.С. с ЕГН ********** и А.Б.С. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адресат- адв.А.Г.,***, за сумата от 141 306, 84 лева (сто четиридесет и едина хиляди триста и шест лева и осемдесет и четири ст.), представляваща главница по Договор за кредит от 11.05.2007г. и допълнително споразумение към него от 18.01.2012г.,  за сумата от 7531, 37 лева (седем хиляди петстотин тридесет и един лева и тридесет и седем ст.) представляваща договорна лихва, изчислена съответно по чл. 5 от посочения договор за кредит, за периода от 20.11.2013г. до 27.11.2014г. и за сумата от 1133, 02 лева (хиляда сто тридесет и три лева и дв ст.) представляваща наказателна лихва, изчислена съответно по чл. 6 от посочения договор за кредит, за периода от 20.11.2013г. до 27.11.2014г., за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 02.12.2014г. по ч.гр.д. № 65793/2014г. съгласно описа на 42 състав при СРС, като отхвърля предявените субективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК – само в частта за разликата над сумата от 7531, 37 лева (седем хиляди петстотин тридесет и един лева и тридесет и седем ст.) представляваща договорна лихва, изчислена съответно по чл. 5 от посочения договор за кредит, за периода от 20.11.2013г. до 27.11.2014г. до пълния размер на претендираната на това основание сума от 16 994, 58 лева.

 

ОСЪЖДА И.И.С. и А.Б.С. да заплатят на „О.б.б.” АД - на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 9024 лева  (девет хиляди и двадесет и четири лева), представляваща направени съдебни разноски.

 

ОСЪЖДА „О.б.б.” АД да заплати на И.И.С.  и А.Б.С. на основание чл. 78, ал.3 от ГПК - сумата от 52, 14 лева  (петдесет и два лева и четиринадесет ст.), представляваща направени съдебни разноски.

 

ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА и прекратява на основание чл. 130 от ГПК вр. с т. 10в  от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС производството – само в частта - по направеното от „О.б.б.” АД  искане за установяване на вземане за сумата от 6694, 51 лева представляващи направените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 65793/2014г. съгласно описа на 42 състав при СРС.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски Апелативен съд, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена до изтичане на двуседмичен срок от връчване на препис от него.

 

Произнасянето по прекратяване на производството може да се обжалва пред АС С., чрез  частна жалба, която следва да бъде подадена изтичане на едноседмичен срок от връчване на препис.                                                

 

                                                                                                          

 СЪДИЯ: