Р Е Ш Е
Н И Е
№260047
гр. Несебър, 02....2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Красимира Любенова, като
разгледа гр. д. № 195 по описа на Районен
съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
От
ищеца К.М.К.
срещу ответницата К.А. са предявени искове за присъждане на сумата от 7800
евро, равняваща се на 15 255,47 лева – главница по Договор за паричен заем
от 15.11.2016г. и за присъждане на сумата от ..00 евро, равняваща се на 1955,83
лв. – лихва по същия договор. Ищецът твърди, че сключил писмен договор за заем
с ответницата, заверен с нотариална заверка с рег. № 7651 от 15.11.2016г. на
нотариус с рег. № 1.. при Районен съд Несебър. Навежда, че по силата на
договора на 15.11.2016г. превел на ответницата сумата от .. 000 евро,
която следвало да му бъде върната до 16.11.2018г. Сочи, че била уговорена и
лихва за целия период на договора – в размер на ..00 евро. Твърди, че
ответницата върнала единствено сумата от 200 евро. Навежда, че между страните е
постановено влязло в сила решение, с което е уважен частичен иск за сумата от
2000 евро по същия договор за заем. С тези доводи сочи, че към момента
ответницата му дължи още 7800 евро – главница и ..00 евро – лихва. Моли
предявените искове да бъдат уважени за посочените суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата К.А. е подаден отговор на исковата молба, с който не се
оспорва задължението за главница, но се сочи, че е погасено по давност. Искът
за лихва се оспорва като неоснователен. Прави се възражение за прекомерност на
компенсацията за ползване на заетата сума. Твърди се, че уговорката е
недействителна, като противоречаща на добрите нрави. Отправя се възражение за
погасяване по давност на претенцията за ..00 евро. Сочи се, че по иска за
главница не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По предявения иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД:
Ищецът следва да докаже възникването на облигационно
отношение между него и ответницата - по Договор за паричен заем от 15.11.2016г. Следва да докаже,
че е предал сумата от .. 000 евро на ответницата. Следва да докаже размера и
изискуемостта на претенцията си.
С определение от 05.08.2020г., в проекта си за доклад, съдът на
основание чл. 155 от ГПК е указал на страните, че служебно известен за съда е
фактът, че между тях е проведено производство, приключило с влязлото в сила
Решение № 73 от 09.04.2019г. по гр.д. № 1199/2018г. по описа на Районен съд
Несебър, поправено с Решение № ..96 от 08....2019г. за поправка на фактическа
грешка, с което е К.А. е осъдена да заплати на К.М.К. сумата от 2000 евро,
представляваща част от цялостно вземане от 9800 евро, дължимо по Договор за
паричен заем от 15.11.2016г. с нотариална заверка с рег. № 7651 от 15.11.2016г.
на нотариус с рег. № 1.. при Районен съд Несебър. Възражения
срещу доклада не са постъпили, поради което същият е обявен за окончателен с
протоколно определение от 18.09.2020г.
С оглед горното и на основание чл. 297 ГПК вр. чл. 298, ал. 1 от ГПК съдът
намира, че от цитирания влязъл в сила съдебен акт се установява наличието на
годно основание, действащо между страните - писмен договор за
заем с ответницата, заверен с нотариална заверка с рег. № 7651 от 15.11.2016г.
на нотариус с рег. № 1.. с район на действие - Районен съд Несебър. Договорът е наличен и по настоящото дело (на л. 6 – л. 7). Ответницата
също не оспорва наличието на това облигационно отношение. Не оспорва (а и от
доказателства за извършен превод на л. 8 – л. .. от делото се установява), че
сумата от .. 000 евро й е преведена от ищеца.
На основание чл. 297 ГПК вр. чл. 298, ал. 1 от ГПК съдът приема за
доказано, че цялостното вземане на ищеца е в размер на 9800 евро, като с влязъл
в сила съдебен акт ответницата е осъдена да му заплати част от тази сума – 2000
евро. Следователно към момента задължението на ответницата възлиза на 7800
евро, равняващи
се на 15 255,47 лева. Ето защо искът е доказан и по размер. Не се твърди и не
се ангажират доказателства сумата да е погасена от ответницата.
Неоснователно е единственото възражение на ответницата срещу дължимостта на
главницата, а именно: че е погасена по давност. В чл. 3, ал. 1 от договора е
предвиден срок за връщане на сумата. Следователно по арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, изискуемостта на вземането е настъпила от 17.11.2018г. Съобразно чл. 1..,
ал. 1 от ЗЗД давността е започнала да тече именно от този ден, поради което
давностният срок по чл. 1.. от ГПК (пет години) не е изтекъл нито към момента
на подаване на исковата молба – 28.02.2020г., нито към настоящия момент.
Всичко изложено до тук мотивира съдът да приеме, че искът за главница
следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже, че в Договор за паричен заем от 15.11.2016г. фигурира
писмена уговорка за дължимостта на лихва, както и размера и изискуемостта на
претенцията си.
Ответницата
следва да докаже възражението си, че уговорката за заплащане на сумата от ..00
евро противоречи на добрите нрави.
Видно от цитирания договор за паричен заем, в чл. 1 от
него фигурира уговорка за дължимостта на лихва (възнаграждение) за заемодателя
– в размер на ..00 евро. Следователно заплащането на възнаградителна лихва по
договора е уговорено при спазване на чл. 240, ал. 2 ЗЗД – в писмена форма.
По арг. от чл. 6, т. 3 вр. чл. 3, ал. 1 от договора
заплащането на задължението за лихва също е станало изискуемо на 17.11.2018г. и
към момента на подаване на исковата молба – 28.02.2020г. не е изтекла
тригодишната давност по смисъла на чл. 111 от ЗЗД. Ето защо и по отношение на
този иск възражението за изтекла давност е неоснователно.
Не се установява и соченото от ответницата противоречие
на уговорката по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД с добрите нрави, дължащо се на нейната
прекомерност. Както е прието в практиката на ВКС (напр. Решение №
211/26.01.2017г. по гр.д. № 958/2016г. по описа на III гр. о. на ВКС)
посочената уговорка се сключва в съответствие с чл. 9 от ЗЗД – като страните са
свободни да договорят помежду си по смисъла на посочения законов текст. Освен
това уговорката не е нищожна когато не надвишава по драстичен начин размерът на
лихвата, прилагана от банковите институции. В случая за период от 2 години (от
сключване на договора до настъпване на падежа) е уговорена лихва в общ размер
от .. % върху стойността на заетата сума – т.е. по 5 % на година. Такъв лихвен
процент изобщо не надвишава лихвата, предлагана от банковите институции. В
каузалната практика на ВКС е приемано, че дори лихва в размер на 3,5 % на
месец, уговорена по реда на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД не може да бъде приета за
прекомерна – Решение № 530 от 15.02.2011г. по гр.д. № 4325/2008г. по описа на II гр. о. на
ВКС.
Нещо повече – уговорената лихва в размер на .. % за
период от 2 години не надвишава и лихвения процент за законна лихва по смисъла
на чл. .., ал. 2 от ЗЗД. Съгласно чл. 1 от Постановление № 426 от 18 декември 20.. основният лихвен процент за
законна лихва е .. % (при нулев основен лихвен процент на Българската народна
банка за проценсия период). Т.е. уговорената възнаградителна лихва е половината
дори от законната лихва за процесния период.
Налага се краен извод, че няма
никакво основание да се приеме, че възнаграждението, уговорено в договора по
реда на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, е недействително и прекомерно. Същото е доказано
по основание и размер и изискуемостта му е настъпила, поради което и този иск
следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и направеното искане от ищеца следва да му се присъдят разноски. Видно от
приложения списък разноските са в общ размер от 1734,80 лв., от които 688,46
лв. – платена държавна такса и ..46,34 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Същите следва да се присъдят в цялост, като искането на
ответницата да не се присъждат разноски по иска за главница е неоснователно. В
чл. 78, ал. 2 от ГПК е предвидена такава възможност единствено ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Вярно
е, че искът за главница се признава от ответницата, но няма данни дължимата
сума да е заплатена от нея. От друга страна изискуемостта на вземането е
настъпила, поради което безспорно ответницата е станала повод за завеждане на
настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД К.А., гражданин на Украйна, родена на ***г. в
Украйна, с разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република
България № ......., валидно до 16.05.2022г., ЕГН **********, да заплати на К.М.К.,
гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., в гр. Москва, притежаващ
паспорт № ......., издаден на 31.05.2013г. от ФМС ....., валиден до
31.04.2023г., с адрес в Република България – гр. Несебър, ул. „И.В.” № .., ап. ..,
сумата от 7800 евро, равняваща се на 15 255,47 лева – главница по
Договор за паричен заем от 15.11.2016г., заверен с нотариална заверка с рег. №
7651 от 15.11.2016г. на нотариус с рег. № 1.. с район на действие - Районен съд Несебър, а на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД - сумата от ..00
евро, равняваща се на 1955,83 лв., представляваща лихва по същия договор.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К.А., гражданин на Украйна, родена на ***г. в Украйна, с разрешение за
постоянно пребиваване на територията на Република България № ......., валидно
до 16.05.2022г., ЕГН **********, да заплати на К.М.К., гражданин на Руската
Федерация, роден на ***г., в гр. Москва, притежаващ паспорт № ......., издаден
на 31.05.2013г. от ФМС ....., валиден до 31.04.2023г., с адрес в Република
България – гр. Несебър, ул. „И.В.” № .., ап. .., сумата от 1734,80 лв., представляваща направени по делото разноски,
от които 688,46 лв. – платена държавна такса и ..46,34 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Банкова сметка, ***ните
суми:
„Алианц Банк България“ АД – IBAN: ***, BIC: ***.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: