Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-A възивен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на десети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Цветелина Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от
младши съдия Малоселска въззивно гражданско дело № 8726 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 55545
от 05.03.2019 г., постановено по гр. д. № 40509 по описа за 2017 г. на СРС, Първо
гражданско отделение, 31 състав, са уважени предявените от етажните собственици
в сграда, находяща се на адрес: гр. София, ул. „********установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС и чл. 415, ал.
1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищците сумата от 2761 лв.,
неплатени месечни вноски за покриване на разходи за охрана, ел.енергия,
топлоенергия, вода, асансьор и почистване на сградата в режим на етажна
собственост на посочения по-горе адрес за периода м.02.2014 г.-м.12.2016 г.,
ведно със законна лихва за периода от 02.03.2017 г. до изплащане на вземането,
сумата от 438,31 лв. мораторна лихва върху незаплатени месечни вноски за
периода м.02.2014 г.-м.12.2016 г., натрупана в периода 11.04.2014 г.-02.03.2017
г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена на 11.03.2017 г. по ч.гр.д. № 13283/2017 г., СРС, 31 с-в.
С решението си СРС е отхвърлил исковете над сумата от 3611,80 лв. до пълния
предявен размер от 3657 лв., главница, и над 754,92 лв. до пълния предявен
размер от 774,06 лв., мораторна лихва, като неоснователни, а за сумата от
850,80 лв. главница в периода м.12.2012 г.-м.01.2014 г. и за сумата от 316,61
лв. мораторна лихва върху главници от периода м.12.2012 г.-м.01.2014 г.,
натрупана в периода 11.02.2012 г.-02.03.2017 г. – като погасени по давност.
Недоволна от постановеното
решение в частта, с която исковете срещу нея са уважени, останала ответницата в
първоинстанционното производство Ц.И.С., предвид което е подала въззивна жалба
срещу съдебния акт в тази част. С жалбата се заявяват оплаквания за недопустимост,
незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, поради противоречие с
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа
се, че исковата молба е подадена от ненадлежна страна – етажната собственост не
била регистрирана като сдружение, а отделните етажни собственици не били
посочени поименно. Липсвали доказателства за наличие на представителна власт на
управителя. В условията на евентуалност
се поддържа, че решението следва да бъде отменено, като неправилно. Съдът неправилно
кредитирал като доказателства по делото протоколите за проведени общи събрания,
въз основа на решенията по които са предявени исковете срещу нея. По делото
липсвали доказателства за размера на общите части, които принадлежат към
магазина, съответно за дължимата от ответницата част. Оспорват се изводите на
решаващия състав на СРС, че след като магазина има общи стени в сградата, то и
се дължат разноски за общите части. Магазинът бил с отделен вход, с оглед което
не се ползвали услугите на чистач, охрана, асансьор и др. Искането до въззивния
съд е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
иска в уважената от СРС част, както и да присъди разноски за двете съдебни
инстанции.
С отговора на
въззивната жалба ответникът по същата и ищец в първоинстанционното производство
етажната собственост от посочения адрес я оспорва с доводи за нейната
неоснователност. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Сочи, че съгласно разпоредбите на ЗУЕС
етажната собственост е неперсонифицирана и се представлява от управителя. Видно
от протокола за проведеното на 26.01.2017 г. общо събрание било взето решение
за предявяване на иск за търсене на процесните суми от задължените лица. Изразява
становище, че атакуването на решения на общото събрание е допустимо само по
реда на чл. 40 ЗУЕС, съответно тези възражения не подлежат на разглеждане в
настоящото производство. Оценяват се като правилни изводите на СРС, че
магазинът е част от етажната собственост. Въззиваемият моли за потвърждаване на
атакувания съдебен акт и за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба от етажната собственост от адрес в гр. София, ул.
„********, с която са предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
срещу Ц.И.С. за суми, дължими към етажната собственост, както следва: 3657 лева
– месечни вноски за покриване на разходи към етажната собственост за периода
м.12.2012 г. – м.12.2016 г, както и сумата 774,06 лева – мораторна лихва за
периода 10.12.2013 г. – 02.03.2017 г.
Видно е от
съдържанието на протокол № 13 за проведено на 20.01.2015 г. общо събрание на
етажните собственици, че е взето решение за преизбиране на г-жа Д. Й. за
председател на етажната собственост. Установява се от съдържанието на протокол
№ 15 за проведеното на 26.01.2017 г., че към посочения момент управител на
етажната собственост все още е била Д. Й..
По делото е представен
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 46, рег. № 4217 дело № 38 от
03.08.2005 г., видно от който Ц.И.С. и Ж.Й.С.са дарили на дъщеря си Д.Ж.Г.собствения
си магазин, находящ се на адрес гр. София, ул. „********, на партера, в масивна
офисна сграда на 4 етажа, със застроена площ от 44,25 кв.м., заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата, заедно с 3,278 % идеални
части от мястото, върху което е построена сградата, цялото с площ 473 кв.м.
Дарителите са си запазили правото пожизнено и безвъзмездно да ползват процесния
имот.
Представена е
декларация за отказ от право на ползване от 21.07.2017 г. от Ц.С. върху
процесния магазин.
По делото са
представени протоколи от проведени общи събрания на етажните собственици от
31.01.2002 г., 15.06.2009 г., 10.12.2012 г., 29.01.2013 г., 18.03.2014 г.,
20.01.2015 г., 12.12.2016 г., 26.01.2017 г. Съгласно решението от 31.01.2002 г.
всеки магазин дължи месечна вноска от 72,40 лв. С решението от 15.06.2009 г.
месечната вноска за магазин се увеличава с 5 лв. до 77,40 лв. С решението от
29.01.2013 г. вноската става 93 лв. На 18.03.2014 г. вноската е увеличена на 98
лв. С решението от 20.01.2015 г. вноската е увеличена на 115 лв. Ищците
признават неблагоприятния за него факт на плащане от страна на ответницата на
суми от по 30 лв. месечно през целия исков период.
На общото събрание
на етажните собственици, проведено на 26.01.2017 г., е взето решение за
предприемане на принудителни мерки по събиране на неизплатените в срок
задължения към етажната собственост. Посочено е, че дължимите от ответницата
суми възлизат в размер на 3679 лева. Взето е решение, че ако в 14-дневен срок
не бъдат събрани дължимите суми да се подадат заявления за издаване на заповеди
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
От показанията на
св. Иванов, наемател на процесния магазин, се установява, че до 2012 г. е
плащал дължимите към етажната собственост суми. След това спрял да плаща, тъй
като в магазина била извършена кражба по причина недобра организация на
охранителната дейност и действия на охраняващите етажната собственост. Щетите
останали за сметка на наемателя, с оглед което свидетелят ангажирал
самостоятелна охрана на магазина, ползвал се отделен вход, с оглед което
свидетелят е изразил пред съда становище, че вече няма нищо общо с етажната
собственост.
В хода на
първоинстанционното производство е прието заключението на допуснатата
съдебно-техническа експертиза, съгласно което процесният магазин представлява
самостоятелен обект в сграда, част от етажната собственост в същата. Външният
вход на магазина е през стъклена врата, директно от тротоарното пространство
покрай западната страна на ул. „Княз Борис“ I. По одобрения и първоначално изпълнен проект на сградата в обекта е следвало
да се влиза през врата от разпределителното стълбищно фоайе в предната зона на
партерния етаж. Липсват данни относно това кога и съответно на база какви книжа
е изпълнено преустройството на фасадната плоскост откъм улицата. Електрическата,
водопроводната, канализационната, противопожарната и охранителната системи в
процесния магазин съставляват сектори от общите такива в сградата. Водният
конденз от локалния климатичен агрегат, разположен в търговската зала на
обекта, е отведен през общото гаражно пространство през сградната инсталация.
Според вещото лице към момента на въвеждане на сградата в експлоатация входът
за магазина е бил от вътрешността на сградата. По реда на чл. 200 ГПК вещото
лице е пояснило, че сградата се охранява, като охранителната система на
магазина е включена в общата охранителна система на сградата посредством обща
за сградата сигнална система.
Съобразно
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е
допустим, доколкото по делото са представени доказателства, установяващи
наличето на представителна власт на управителя на етажната собственост Д. Й. да
представлява същата към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Както се посочи това лице е избрано за
председател на етажната собственост съгласно решението, взето на проведеното на
20.01.2015 г. общо събрание на етажните собственици. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗУЕС управителят продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управител,
т.е. дори да е изтекъл срокът, за който едно лице е било избрано да изпълнява
функциите на управител на етажната собственост, законодателят е предвидил
продължаване на мандата до избора на нов управителен орган.
В допълнение
следва да се посочи, че изричната разпоредба на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС предвижда,
че управителят представлява пред съда собствениците в етажната собственост по
исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете,
предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение
на общото събрание или задълженията си по този закон. Ето защо и възражението,
наведено с въззивната жалба, че искът не е предявен от процесуално легитимирана
страна, следва да се прецени като неоснователно. Не е налице изискване, за да
участва като страна в производството, етажната собственост да е регистрирана
като сдружение. Трайната съдебна практика вече е преодоляла необходимостта от
поименно посочване на всички етажни собственици както по искове, предявени от
етажната собственост, така и по искове, по които тази общност има процесуалното
качество на ответник. С чл. 23, ал. 5 ЗУЕС е предвидено, че всеки собственик
може да участва в делото, по което управителят представлява собствениците.
Съпоставката на тези разпоредби с правилата по глава Пета на ГПК налага извод,
че чл. 23, ал. 4 ЗУЕС се явява специален закон досежно регламентацията на
процесуалното представителство на етажните собственици. Във връзка с воденето
на определени видове дела, касаещи облигационни права или задължения на
етажните собственици, чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС регламентира представителство
по закон, като представителната власт на председателя на управителния съвет
(управителя) или лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС произтича от избора по чл. 19,
ал. 2 ЗУЕС, респ. – от договора, сключен при условията на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.
Наред с това законът допуска представителна власт по отношение на етажните
собственици да възникне и по делата, посочени в чл. 23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС, но
въз основа на нарочно взето решение. Страни по делата както в случаите по чл.
23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС, така и в случаите по чл. 23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС са
собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост,
като участието в делото, разбирано като лично извършване на процесуални
действия, е предоставено на волята на всеки един от етажните собственици /в
този см. Решение № 12 от 11.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2020 г., II г.
о., ГК/. Ето защо и неоснователни са доводите на въззивника за липса на
представителна власт при предявяване на иска, както и за ненадлежна легитимация
на ищеца да предяви претенциите си по начина, по който това е сторено.
По същество на
предявения иск настоящият състав на въззивния съд намира, че съобразно чл. 6,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за
ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на
общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд „Ремонт и обновяване“, както и да заплащат разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата.
Ответникът не
оспорва обстоятелството, а и това се установява от писмените доказателства по
делото, че е притежавал вещно право на ползване върху имота през периода, с
оглед което и съдът приема, че е материалноправно легитимирана да отговаря по
предявените искове, доколкото именно носителят на вещното право на ползване
упражнява правомощието да владее и ползва имота, съответно е задължен за
разноските, свързани с ползването му /чл. 57 от ЗС/.
Неоснователни с
оглед изложеното са възраженията на ответницата, че процесният магазин не е
част от сградата, намираща се в режим на етажна собственост. По делото е
установено, както от писмените доказателства, така и от заключението на СТЕ, че
магазинът е част от сградата и функционално е свързан с нея, макар да има
отделен вход откъм улицата. Както е посочил в мотивите на обжалваният съдебен
акт първоинстанционният съд откъде е входът към процесния магазин, и дали той
има връзка през стълбище или асансьор към другите етажи в сградата, а така също
дали пряко ползва режийни услуги през инсталацията на сградата, не е определящо
за това дали магазинът е част от сградата, намираща се в режим на етажна
собственост. Несъмнено по делото е установено, че процесният магазин е част от
сградата, а не е самостоятелна вещ. Всички обекти в сградата – етажи или части
от етажи – са индивидуална собственост, но собствениците им са етажни
собственици и са подчинени на режима на ЗУЕС, с оглед което тези доводи на
ответницата са неоснователни.
Ищецът основава
претенциите си на взетите и обсъдени и по-горе решения на общото събрание,
релевантни за исковия период. Ето защо съдът приема, че искът е доказан по своето
основание, а също и по размер, като в тази част на основание чл. 272 ГПК
препраща към изложените от първия съд в обжалваното решение мотиви. Видно е, че
общото събрание на етажните собственици е взело решение сумите да се дължат
според вида на търговския обект и със същите да се покриват разходите за
управление и поддръжка на общите части на сградата. Съгласно чл. 11, ал. 1 от
закона, правомощие на общото събрание е да приема годишен бюджет за приходите и
разходите и одобрява годишните отчети на управителния съвет (управителя) (т.
4), да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата (т. 5), да определя размера на
паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване" (т. 7).
Разпоредбата на
чл. 51, ал. 1 ЗУЕС предвижда разходите за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост да се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства.
Собственик, ползвател или обитател, който упражнява професия или извършва
дейност в самостоятелен обект на етажната собственост, свързана с достъп на
външни лица, заплаща разходите за управление и поддържане на общите части в
размер от трикратния до петкратния размер, определен с решение на общото
събрание - ал. 5 на чл. 51 от закона. Следователно неотносими се явяват
възраженията на въззивника, че по делото не са изяснени размерите на общите
части, доколкото решението е взето и вноските са дължими според вида на
търговския обект, а не според притежаваните от собствениците идеални части от
общите части на сградата.
Въззивният съд
намира, че извършените математически изчисления от СРС досежно определяне на
размера, до който следва да се уважат исковете за установяване на размера на
вземанията на ищеца спрямо ответника за дължими вноски за поддръжка и
управление на общите части за исковия период, са правилни, съответно и
постановеното първоинстанционно решение в частите, в които са уважени исковете,
следва да бъде потвърдено.
Във връзка с
възраженията на въззивника за нищожност и незаконосъобразност на взетите
решения, въз основа на които от ответника се претендират процесните суми, следва
да се отбележи, че от представените по делото протоколи се установява вземането
на решения от общото събрание на етажните собственици, съгласно които е
определене дължимата месечна вноска към етажната собственост за всеки магазин.
Дали ответникът е присъствал на проведените общи събрания, дали е гласувал или
не, не влияе върху легитимността на взетите решения. Възраженията за нищожност и
незаконосъобразност на решенията на общите събрания на ЕС не могат да се
разглеждат в настоящото производство по реда на инцидентния съдебен контрол.
Същите е следвало да се релевират по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС - с конститутивен
иск за отмяна на решението на общото събрание. За да не се приложи едно
решение, е нужно същото да бъде отменено в хода на нарочно производство и е
недопустимо неговата законосъобразност да се проверява косвено в други
производства. До отмяната на решението на общото събрание то следва да се
прилага и същото обвързва етажните собственици /в този смисъл решение №39/19.02.2013
г. по гр.д. № 657/2012 г. на ВКС, I ГО, Определение № 108 от 27.02.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 2842/2017 г., II г. о., ГК и др./.
Предвид горното и
доколкото от страна на ответника не се сочи и не се ангажират доказателства
тези решения на общото събрание да са били атакувани в предвидения за това
едномесечен срок, то ищецът е доказал основателността на предявения иск, а
неговият размер е определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, съответно е уважен
за сумата, за която е приет за основателен. Във връзка с конкретния размер, за който
главният предявен иск е уважен, а също и по уважения от първия съд акцесорен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в жалбата не са изложени конкретни
доводи. Ето защо и решението на СРС в обжалваната от ответника част, като
правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
По разноските във
въззивната инстанция:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба разноски за настоящото производство се
следват само на въззиваемия. Заявената претенция за разноски по аргумент от чл.
78, ал. 3 ГПК е основателна, като по делото е установено, че сторените от страната
разходи за заплатено адвокатско възнаграждение са в размер на 500 лева.
Неоснователно се явява заявеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на
въззивника, с оглед предмета на въззивна проверка, цената и броя на исковете,
както и обема на процесуална защита, осъществен от процесуалния представител на
страната.
При връщане на
делото на СРС, 31 състав, по реда на чл.
247 ГПК следва да се извърши преценка дали в диспозитива на съдебното
решение не е допусната очевидна фактическа грешка при посочване презимето на
ответника, последната означена като „Й.“, вместо „И.“.
Мотивиран от
изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 55545
от 05.03.2019 г., постановено по гр. д. №40509 по описа за 2017 г. на СРС, I гражданско отделение, 31 състав, в частта, с която са
уважени предявените от етажните собственици в сграда, находяща се на адрес: гр.
София, ул. „********установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц.И.С. дължи сумата от 2761 лева - неплатени месечни вноски за
покриване на разходи за охрана, ел.енергия, топлоенергия, вода, асансьор и
почистване на сградата в режим на етажна собственост на посочения адрес за
периода м.02.2014 г. - м.12.2016 г., ведно със законна лихва за периода от
02.03.2017 г. до изплащане на вземането; сумата от 438,31 лева - мораторна лихва върху незаплатените месечни вноски за
периода м.02.2014 г.-м.12.2016 г., натрупана в периода 11.04.2014 г. - 02.03.2017
г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена на 11.03.2017 г. по ч.гр.д. № 13283/2017 г., СРС, 31 състав,
както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Ц.И.С., ЕГН **********,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Етажната собственост от адрес в гр.
София, ул. „********, чрез управителя Д. Николаева Й., сумата от 500 лева, представляваща разноски за
въззивната инстанция.
ВРЪЩА делото на СРС, I Гражданско отделение, 31
състав, за извършване на преценка по реда на чл. 247 ГПК дали в диспозитива на съдебното решение не е допусната
очевидна фактическа грешка съобразно изложените в решението съображения.
Първоинстанционното
решение в частта, с която предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
отхвърлени, е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.