Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 6609 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 24.02.2020г.,
постановено по гр.д. № 46197/2019г. на СРС, ГО, 113 състав, са отхвърлени предявените от “С.В.” АД срещу Д.А. С.-М.по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземане в размер на 1 285, 77 лева, представляваща главница
за доставени услуги за водоснабдяване и канализация за периода от 31.03.2012г.
до 23.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане и за съществуване на вземане в размер на 364, 33 лева –
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.05.2012г. до 23.08.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 57428/2018г. по
описа на СРС, ГО, 113 състав.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
“С.В.” АД, в която са изложени оплаквания
за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон. Жалбоподателят
счита, че от приетото по делото удостоверение от 13.01.2020г., издадено от СО,
Дирекция “Общински приходи”, отдел “Общински приходи” – Възраждане, се
установява, че като данъчно задължено лице за имота за целия исков период е
посочена именно ответницата, а данъчно задължено лице за даден имот е неговият
собственик или лицето, носител на вещно право на ползване. Навежда доводи, че необсъждането
на това писмено доказателство е довело до необоснованост на формираните от СРС
изводи за неоснователност на предявените искове. Освен това, в жалбата се
поддържа, че един от предвидените способи за проверка на собствеността върху недвижим
имот е именно проверка в данъчните книги – аргумент от разпоредбата на чл. 483
от ГПК. С оглед изложеното и предвид характера на удостоверените в справката от
отдел “Общински приходи” обстоятелства, се навеждат аргументи за основателност
на претенциите, тъй като е установено основното спорно по делото обстоятелство,
а именно – че ответницата е собственик на процесния имот и в това си качество е
страна по възникналото облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК
услуги за исковия период. По тези съображения е направено искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се
уважат.
Насрещната страна – Д.А. С.-М.оспорва въззивната жалба като неоснователна. Навежда съображения,
че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на
относимите материално-правни норми. Поддържа, че по делото не е установено, че
тя е потребител на ВиК услуги, както и че е налице реално потребление на услуги
от нейна страна. По отношение на представеното удостоверение от отдел “Общински
приходи” се излагат доводи, че същото не установява по безспорен начин, че
ответницата е собственик на имота. Не били ангажирани доказателства за
съществуването на договорни отношения между страните, както и такива,
установяващи евентуални задължения и срокове за тяхното плащане. В условията на
евентуалност се поддържа и релевираното възражение за погасяване на вземането
по давност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. с чл. 193 ЗВ вр. с чл. 8 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на
потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи за
установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, представляваща
стойност на потребени ВиК услуги и доставена вода за периода от 31.03.2012г. до
23.08.2018г. в имот, находящ се в гр. София, бул. “Константин Величков”, бл.
15, вх. Б, ет. 5, ап. 25, клиентски № **********, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода от 01.05.2012г. до 23.08.2018г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 57428/2018г. по описа на СРС, ГО, 113 състав.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
ищецът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че ответникът е
собственик или носител на вещно право на ползване върху водоснабдения недвижим
имот. По тези съображения е направен извод, че между страните не съществуват
облигационни правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги и ищцовото
дружество не се легитимира като кредитор на спорното вземане на заявеното в
исковата молба основание.
В правилно приложение на правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието, че основателността
на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/. валидно
възникнало облигационно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги в
процесния имот срещу заплащане на определена цена; 2/. реално предоставяне на
услугите в количеството и на стойност, равняваща се на претендираното вземане;
3/. ползване на предоставените услуги от ответника.
Между страните по делото на етапа на въззивното
производство са спорни въпросите относно съществуването на твърдяното
облигационно правоотношение през исковия период, както и с действителната
доставка на ВиК услуги в претендирания от ищеца размер.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените
отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при
спазване на изискванията на този закон. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона се съдържа легална дефиниция на понятието
„потребители на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това
са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а според б. “б” от нормата – това са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или
право на ползване на жилища
и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Получаването на тези услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния
регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от наредбата.
Съгласно чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.,
услугите ВиК се заплащат по цени, определени по реда на ЗРВКУ, като при неспазване на сроковете за плащане на
изразходваното количество вода, определени в общите условия на договорите, се
заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 32 от същата наредба, услугите ВиК се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. За сгради - етажна собственост или за водопроводно отклонение с
повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа
на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното
отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва,
като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат
индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието
на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и
на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на
подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня
на отчитането.
Следователно нормативната уредба
- Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г. предвижда качеството "потребител"
на ВиК услуги
да възниква единствено по отношение
на определена категория лица - носители на вещни
права или концесионно право, като никакви други
облигационни правоотношения
на договорно или извъндоговорно основание, включващи в съдържанието си фактически възможността да се държи
съответния обект, присъединен към водоснабдителната и канализационна
мрежа, не могат да обосноват
възникване на правоотношение с оператора на ВиК мрежата,
а са относими единствено в отношенията между собственик/титуляр на ограничено
вещно право или концесия и лицето, което фактически
ползва имота.
В конкретния
случай по делото е прието като доказателство удостоверение от 27.12.2019г.,
издадено от СО, Дирекция “Общински приходи”, отдел “Общински приходи” -
Възраждане, в което съответното длъжностно лице е посочило, че за периода от
31.03.2012г. до 23.08.2018г., данъчно задължено лице за имот с административен
адрес гр. София, бул. “****, ет. 5, ап. 25, е лицето Д.А. С.-М., ЕГН **********.
Ищцовото дружество изразява становище, че от посоченото удостоверение се
установява, че ответницата е собственик на процесния имот за исковия период, съответно
– че същата има качеството потребител на ВиК услуги за исковия период
Настоящият
съдебен състав счита, че данъчната декларация не е предвиден в закона способ
нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим
имот /в този смисъл решение № 972 от 06.01.2010г. на ВКС по гр.д. № 4266/2008г.,
IV ГО/. Декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред данъчните
власти има само административноправно значение, но няма гражданскоправни
последици и не поражда последици относно възникването или прекратяването на правото
на собственост върху същия. Правото на собственост възниква по силата на
предвидените в закона способи /чрез правна сделка, по давност, или по други
начини, определени в закона/ и се доказва със съответните документи,
удостоверяващи тези способи.
С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото
дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 от ГПК, не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно
правоотношение между страните по делото. Не са представени доказателства нито
за титулярството в правото на собственост, респективно на ограниченото вещно
право на ползване върху процесния имот, нито доказателства за сключването на
изричен писмен договор между страните. При изричното оспорване на качеството на
потребител от страна на ответника, установяването единствено на факта, че е
открита индивидуална партида на лицето, без да е ясно дали това е станало
служебно или въз основа на искане, съответно по чие искане, не може да обоснове
извод за възникването на договорно правоотношение между страните.
В конкретния случай следва да се има
предвид и обстоятелството, че по делото не са представени и документи за отчет
на водомера за обекта, поради което не може да се направи извод, че ищецът е
провел успешно пълно и главно доказване,
както за наличие на облигационно отношение между страните, така и за реалните
количества доставени или потребени ВиК услуги в процесния имот. Съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал. 1 Общите условия доставянето на питейна вода и/или
пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на
показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на ВиК услуги в
присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 ОУ), като
клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя да
осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК
оператора.
По изложените съображения се налага извод, че
предявените искове – както за главница, така и за акцесорното вземане за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, са неоснователни. Ответникът
не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове за реално изпълнение
по договор за доставка на ВиК услуги по отношение на процесния имот поради обстоятелството, че
между страните не съществува договорно правоотношение с такъв предмет.
Като е достигнал до същите
изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на
спора и предвид изричното искане, в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят
сторените по делото разноски в размер на 300 лева
съгласно представения договор за правна
защита и съдействие и списък по чл.
80 от ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на
всеки един от обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49277 от 24.02.2020г.,
постановено по гр.д. № 46197/2019г. по описа на СРС, ГО, 113 състав.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, с ЕИК *******, седалище и адрес на
управление ***, сграда 2 А да заплати на Д.А. С.-М., ЕГН **********,***, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300 /триста/ лева –
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.