П Р О Т О К
О Л
гр.СОФИЯ, 27.02.2020 година
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ – четвърти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТОДОРОВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: Й.Т.
Н.Ц.
при секретаря Радиана Андреева и с участието на прокурор от СОП – КАЛПАКЧИЕВА,
сложи за разглеждане НОХД № 730 по
описа на съда за 2019 година, докладвано
от съдия КРИСТИНА ТОДОРОВА.
На именното
повикване в 10:54 часа се явяват:
За С.О.П. - прокурор Бисера КАЛПАКЧИЕВА;
ПОСТРАДАЛИЯТ А.А.В., редовно призован, се
явява лично;
ПОСТРАДАЛАТА И.Д.В., редовно призована, се
явява лично;
За двамата пострадали се явява ПОВЕРЕНИКЪТ
им адв. Ц.В. от САК;
ПОДСЪДИМАТА П.Б.С., редовно уведомена, се явява лично и с УПЪЛНОМОЩЕН
ЗАЩИТНИК адв. М.Д. от САК;
Не се явява другият УПЪЛНОМОЩЕН ЗАЩИТНИК
на подсъдимата С. - адв. Я.Н. от САК, редовно
уведомен.
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОР КАЛПАКЧИЕВА: Да
се даде ход на делото.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. В.: Да се даде ход на делото.
ПОСТРАДАЛИЯТ А.В.: Да
се даде ход на делото.
ПОСТРАДАЛАТА И.В.: Да
се даде ход на делото.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Д.: Не са налице пречки и моля да дадете ход на
делото.
ПОДСЪДИМАТА С.: Да се
даде ход на делото, въпреки неявяването на един от защитниците ми адв. Н., не държа на неговото присъствие.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните и
като взе предвид, че всички страни са редовно призовани и се явяват намира, че
липсват процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 248, АЛ. 5 ОТ НПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗСЛУШВАНЕ НА СТРАНИТЕ ПО ВЪПРОСИТЕ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ОБСЪЖДАНЕ В РАЗПОРЕДИТЕЛНО
ЗАСЕДАНИЕ, СЪГЛАСНО ЧЛ.248, АЛ. 1 ОТ НПК.
ДОКЛАДВА служебно изискани 3 броя справки с дата г. от
Национална база данни „Население“.
ДОКЛАДВА и постъпила молба от пострадалите лица И.В. и
А.В., чрез повереникът им адв.
В., с искане да бъдат конституирани в процесуалното им качество на частни
обвинители.
ПРОКУРОР КАЛПАКЧИЕВА: По отношение на обстоятелствата,
предвидени в чл. 248, ал.1 от НПК прокуратурата счита, че делото е подсъдно на
съда, пред който е внесен обвинителния акт.
Няма основания за спиране или прекратяване на
наказателното производство.
Считаме, че не е било допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила в хода на
досъдебното производство, което да е довело до нарушаване на правата на
страните - участници в досъдебното производство.
Не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила, в частност - за решаването му със споразумение.
Не считам, че се налага разглеждане на делото при закрити
врати, за привличане на резервен съдия или съдебен заседател. Подсъдимата има
упълномощени защитници, а пострадалите лица са упълномощили повереник.
Назначаване на вещо лице, преводач или тълковник или
за извършване на съдебно-следствени действия по делегация също не се налага.
Мярката за неотклонение, взета по отношение
подсъдимото лице е „Подписка“, която се изпълнява.
Искания за събиране на нови доказателства към момента
нямам.
Доколкото делото предстои да бъде насрочено, то
считам, че следва да се призоват лицата, които са вписани в приложението към
обвинителния акт.
Моля, в този смисъл да постановите определението си.
Не съм запозната с докладваните от съда справки от
Национална база данни „Население“, но не виждам пречка да бъдат приети щом съдът
ги е издал и желае да ги приложи към делото.
Молбите на пострадалите лица са основателни. Предявени
са от правоимащи лица и в срок, предвид на което
следва да бъдат уважени.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. В.:
Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни заседатели, от името на
доверителите ми на първо място заявявам, че поддържам подадената молба от г.
същите да бъдат конституирани по настоящето дело в качеството им на частни
обвинители.
По въпросите по чл. 248 от НПК считаме, че настоящето
дело е подсъдно на Софийски окръжен съд.
Считаме, че не са налице основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство.
Считаме, че не е допуснато в хода на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на правата на
обвиняемия, на пострадалия и на неговите наследници.
Считам, че са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила, в случай че такова искане бъде направено
от подсъдимата.
Считам, че не са налице основания за разглеждане на
делото при закрити врати, за привличане на резервен съдия или съдебен
заседател, за назначаване на защитник, на вещо лице, преводач или тълковник или за извършване на съдебно-следствени действия
по делегация.
Считам, че не са налице основания за промяна на
взетите мерки за процесуална принуда на подсъдимата.
На този етап нямам искания за събиране на нови
доказателства.
Считам, че делото следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание с призоваване на лицата, посочени в приложението към
обвинителния акт.
Запознала съм се с докладваните от съда справки от
Национална база данни „Население“, да се приемат по делото.
ПОСТРАДАЛАТА И.В.: Поддържам молбата за конституиране.
Поддържам становището на повереника си. Нямам какво
да добавя.
ПОСТРАДАЛИЯТ А.В.: Поддържам молбата на повереника ми и становището му. Нямам какво да добавя.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Д.: Лицата, които са направили искане чрез
докладваната молба да бъдат конституирани като частни обвинители в процеса имат
качеството пострадали лица по смисъла на чл. 74 от НПК, поради което и на
основание чл. 76 от НПК би следвало да бъдат конституиране в процеса. Искането
е направено своевременно и не се противопоставям.
По въпросите, подлежащи
на обсъждане в разпоредително заседание вземам следното становище:
Поддържам казаното и от
колегите, че делото е подсъдно на настоящия съд.
Няма основания за
неговото прекратяване или спиране.
Не е допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на воденото досъдебно производство,
което да нарушава правата на пострадалите и обвиняемия.
Доколкото нямаме
искания за разглеждане на делото по реда на особените правила - желаем то да
бъде разгледано по общия ред, не са налице основания за разглеждането му по
реда на особените правила.
Не намираме основания за разглеждане на делото при
закрити врати, за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, за
назначаване на резервен защитник, на вещо лице, преводач или тълковник или за извършване на съдебно-следствени действия
по делегация.
Не намираме
основания за промяна на взетата мярка за процесуална принуда спрямо подзащитната ми.
На този етап нямам искания за събиране на нови
доказателства.
Моля да насрочите съдебно заседание по делото с
призоваване на лицата, посочени в приложението към обвинителния акт.
Запознала съм се с докладваните от съда справки от
Национална база данни „Население“, да се приемат по делото.
ПОДСЪДИМАТА С.: Поддържам становището на защитника ми.
Нямам какво да допълня.
СЪДЪТ се ОТТЕГЛЯ на тайно съвещание.
Съдът, след проведено тайно съвещание и след като обсъди съвместно със
страните по делото, въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, намира следното:
-
Запознавайки се с материалите по делото намира, че последното е подсъдно на
настоящия съд.
- Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
-
Този съдебен състав на Софийски окръжен съд намира обаче, че са налице
основанията на чл.248, ал.1, т.3 от НПК за прекратяване на настоящото съдебно
производство и връщане на делото на С.о.п. Това е така, доколкото съдът
констатира допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права както на пострадали от инкриминираното в обвинителния акт
престъпление лица, така и на тези на обвиняемото лице П.Б.С.. Тази си позиция,
настоящия състав на СОС аргументира със следните съображения:
Съгласно
националното ни законодателство и по-точно разпоредбите на Глава 8 от НПК,
пострадалият е лицето, което е претърпяло имуществени и неимуществени вреди от
престъплението - чл.74 от НПК. Именно той е лицето, което може да участва като
частен обвинител, а след смъртта му неговите наследници /нормата на чл.76 от НПК/, а като граждански ищец може да се установи в процеса и съответно да
предяви граждански иск - пострадалия или неговите наследници, както и
юридическото лице, претърпяло вреди от престъплението - чл.84, ал.1 от НПК. В
посочените разпоредби не са изчерпателно определени лицата - наследници на
пострадалото лице, с право да участват в наказателния процес като частни
обвинители и съответно с право на обезщетение, поради което тълкуването на тези
приложими разпоредби се осъществява на плоскостта на националното ни право. В тази
насока съдебната практика, установена с Постановление № 4/25.05.1961 г.,
допълнено с Постановление № 5 от 24.11.1969 г. и Постановление № 2 от
30.11.1984 г., всички на Пленума на Върховния
съд, до момента беше последователна и неизменна. Очертаният кръг лица с
право на обезщетение за неимуществени вреди в наказателния процес, съобразно
цитираните Постановления на Пленума на Върховния съд, включваше деца, съпруг и
родители на пострадали от престъплението, като с Постановление на Пленума на
Върховния съд № 5/1969 г. беше допълнен и с отглежданото, но неосиновено дете,
отглеждащият го и лицето, съжителствало на съпружески начала с починалия. С
Постановление на Пленума на Върховния съд № 2 от 1984 г. изрично са дадени
указания, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления на Пленума на
Върховния съд № 4 от 1961 г. и № 5 от 1969 г. и няма основание за разширяването
им, включително и по отношение на братята, сестрите, възходящите и низходящите
от втора степен на починалия. С приетото обаче ново Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г. на Общо събрание на наказателната, гражданска и търговска колегия
на ВКС е обявено, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 2 от 1984 г. е
изгубило сила и съответно е предоставена материална легитимация да получат
обезщетение за моралните вреди от престъплението в наказателния процес, на
лицата, изброени в Постановление № 4 от 1961 г. и Постановление № 5 от 1969 г.
на Пленума на Върховния съд, както и на братята и сестрите на починалия и на
неговите възходящи от втора степен и низходящи също от втора степен (внуци,
баба, дядо). Именно тези указания по тълкуването и прилагането на закона не са
били съобразени от прокурора в досъдебната фаза на настоящото производство, в
процесуалния стадий - „Действия на прокурора след завършване на разследването“
и на датата 11.12.2019 г. е изготвен от СОП и съответно внесен за разглеждане в
Софийски окръжен съд обвинителен акт. За правото да участват като пострадали в
наказателния процес са уведомени единствено следните наследници на жертвата от процесното транспортно престъпление – пострадалите И.Д.В. и
А.А.В. /родители на жертвата Е. А.В./. Не са били положени процесуални усилия
от страна на наблюдаващия досъдебното производство прокурор да събере
доказателства за наличие и на възходящи от втора степен на пострадалия Е. А.В..
Видно от служебно изисканите от съда справки от г. от Национална база данни
„Население“, пострадалото лице има двама възходящи наследници от втора степен,
а именно – Е. Г. Т. и Р. Й. И..
По този начин е препятствана
възможността на тези лица да упражнят правата си по чл.75 от НПК, а именно - да
бъдат уведомени за образуваното досъдебното производство и за неговото
процесуално развитие, да участват в същото, да правят искания, бележи и
възражения, да бъдат уведомени за правата си като пострадали лица. Нарушението
на всички тези права на пострадалите, допуснато на досъдебното производство, изчерпателно
е дефинирано в разпоредбата на чл.249, ал.4, т.2 от НПК като съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, което именно
в случая е допуснато. То от своя страна налага на основание чл. 249, ал. 1 и
ал. 2, вр. чл. 248, ал.1, т.3 от НПК настоящото
съдебно производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на С.о.п. за
отстраняването му.
Тук съдът счита за необходимо да подчертае, че систематичното тълкуване
на разпоредбата на чл.249, ал.4 от НПК във връзка с разпоредбата на чл.249,
ал.2 от НПК налага несъмнен извод, че когато е констатирано някое от изброените
в последната разпоредба нарушения, делото задължително следва да се върне на
прокурора, за да бъдат отстранени същите. Тоест, съгласно действащият
процесуален регламент, за да възникне основание за връщане на делото на
прокурора е достатъчно нарушението да е съществено и отстранимо,
като не е предвидено изискването същото да не е отстранено към момента на
връщане на делото, нито пък да не може да се отстрани в съдебните стадии на
производството. В този смисъл е Определение № 590/02.11.2018 г. на Апелативен
съд – гр.София, постановено по ВЧНД № 1463/2018 г. по описа на същия съд и
Определение № 419/11.09.2019 г. на Апелативен съд – гр.София, постановено по
ВЧНД № 1051/2019 г. по описа на същия съд.
На второ място - в хода на досъдебното производство, също в етапа
„Действия на прокурора след завършване на разследването“ е допуснато и друго отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
което пък от своя страна е довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемото лице /сега подсъдима/ П.Б.С., в частност - на правото ѝ на
защита.
Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението,
с което определя подлежащият на доказване в съдебен фаза предмет. По този начин
се поставят основните рамки на доказване в процеса и осъществяване на правото
на защита на обвиненото лице. В този смисъл разпоредбата на чл. 246 от НПК
поставя изискването обвинителният акт да съдържа съвкупността от обстоятелства,
които индивидуализират извършеното престъпление, така наречената „фактическа
страна на обвинението“, т.е. тези факти, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на обвиняемия в извършването му. Липсата на посочване в
обвинителния акт на всички факти от тази категория съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като всякога води до ограничаване на
правата на участници в съдебното производство. В този смисъл е Тълкувателно
решение № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС.
В случая прокурорът от СОП е допуснал нарушение на чл.
246, ал.2 от НПК именно в тази насока. Съставът на СОС съзря в съдържанието на
внесения от С.о.п. обвинителен акт непълноти, касаещи именно такива съставомерни признаци на престъпното деяние, в извършването
на което подсъдимата С. е предадена на съда. В частност, прокурорът не е
посочил в процесуалния си акт фактическите действия на подсъдимата С. по
осъществяване на изпълнителното деяние на претендираното
транспортно престъпление. За инкриминираното ѝ непредпазливо причиняване
на смърт на лицето Е. В. е посочено единствено, че е резултат от допуснати от
същата нарушения на правила за движение по пътищата, визирани в чл. 50, ал.1 от ЗДвП, чл. 45, ал.2 от ППЗДвП и чл. 46, ал.2 от ППЗДвП, при управление на моторно превозно средство на
датата г. в гр. Е. П.. Не става ясно обаче от конструкцията на обвинението с
какви конкретни действия подсъдимата С. е нарушила посочените правила за
движение по пътищата и пряката причинна връзка между това нейно противоправно поведение на пътя и настъпилата смърт на
пострадалия. В тази насока в обстоятелствената част на обвинителния акт е
отбелязано единствено, че движейки се на процесните
дата и място - на бул. „Новоселски“, непосредствено преди кръстовището с ул. „Лесновска“, където преди края на тротоара, в посоката на
движение на подсъдимата, бил поставен знак Б-2 „Стоп“, „без да гаси двигателя,
обвиняемата спряла лекия автомобил на знак „Стоп“, като автомобила бил на първа
предавка, след което започнала да изтегля автомобила бавно напред в кръстовището“.
По-нататък, в съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт е
описано поведението на пътя на пострадалия мотоциклетист и настъпилият удар
между него и автомобила, управляван от подсъдимата. Липсват обаче изложени от
прокурора фактически твърдения относно конкретиката
на действията на подсъдимата С., обективиращи
допуснати от нея нарушения на правилата за поведение на пътя - инкриминираните
ѝ такива по чл. 50, ал.1 от ЗДвП, чл. 45, ал.2 от ППЗДвП
и чл. 46, ал.2 от ППЗДвП, довели до настъпването на
произшествието и вредоносния резултат. В частност, никъде в обстоятелствената
част на обвинителния акт не е отделено внимание от страна на прокурора и за
описание на обстоятелствата, които според обвинението налагат поддържаната
квалификация на нарушенията, запълващи бланкетната
норма на чл. 343, ал.1, б.“в“, във вр. чл. 342, ал.1
от НК. Тоест, дали според прокурора подсъдимата не е изпълнила задължението си
да спре при поставен знак Б-2 „Стоп“, ако пък е спряла - дали е изпълнила
задължението си да спре на стоп-линията, очертана с пътна маркировка /имало ли
е такава маркировка/, а ако е нямало такава - на линията, на която е поставен
знака /чл. 46, ал.2 от ППЗДвП/; дали подсъдимата /в
случай, че е спряла на знака/, преди потеглянето си отново е пропуснала пътните
превозни средства, които имат предимство или прокурорът твърди, че е
пренебрегнала това си задължение, поради което е настъпило настоящото пътно
произшествие с пострадалия мотоциклетист.
Това е довело до непълнота на обвинителния акт относно
описанието и въвеждането на обективни съставомерни елементи
на претендираното престъпление по чл. 343, ал.1,
б.“в“, във вр. чл. 342, ал.1 от НК, а това от своя
страна налага решаващия извод на настоящият съд за опороченост
на обвинителния акт, поради описаните по-горе непълноти и че тази опороченост обосновава съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване на процесуалните права на
обвиненото лице /сега подсъдима/ С., в частност - правото й на защита. Тъкмо по
тази причина обсъжданият обвинителен акт не е годен да изпълни главната си
процесуална роля на акт, с който завършва досъдебната фаза на процеса и
едновременно с това да постави началото на настоящата съдебна фаза на
наказателното производство. По този начин е нарушено правото на защита на
подсъдимата С., а именно - правото ѝ да разбере в извършването на какво
точно престъпление се обвинява.
С оглед на всички гореизложени съображения, съдебният състав на СОС
намира, че на основание чл.249, ал.1 и ал.2, вр.
чл.248, ал.1, т.3 от НПК настоящото съдебно производство, следва да бъде
прекратено и делото да бъде върнато на СОП за отстраняване на отбелязаните
по-горе съществени нарушения на процесуалните правила.
С оглед на така приетата необходимост за прекратяване на съдебното
производство по делото и връщането му в предходната процесуална фаза съдът
намира, че на този етап не следва да се произнася по исканията на пострадалите
за конституирането им в процеса в процесуалното качество на частни обвинители,
както и по останалите въпроси, подлежащи на обсъждане в разпоредително
заседание – тези, поставени в разпоредбата на чл.248, ал.1, т.4, т.5, т.7 и т.8
от НПК.
По отношение на обвиненото лице П.Б.С. към настоящия
момент не се прилага мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална
принуда, доколкото с постановление от г. на прокурор от СОП, в хода на
досъдебното производство, е отменена изпълняваната към този момент спрямо нея мярка
за неотклонение „подписка“. С оглед на това, съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Докладваните в началото на настоящото съдебно заседание писмени документи, а именно - 3
броя справки от дата г., изходящи от
Национална база данни „Население“, доколкото съдържат данни, които са относими по настоящето дело, следва да бъдат приети по
делото като писмени доказателства.
С оглед на всички гореизложени съображения, СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 730/2019 г. по описа на
Софийски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на С.о.п. за отстраняване на констатираните и посочени в
обстоятелствената част на настоящото определение, отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното
производство.
ПРИЕМА като писмени доказателства 3
броя справки от дата 21.02.2020г., изходящи от Национална база данни „Население“.
Определението подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба и
частен протест пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок, считано от
днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………….
/Кристина
ТОДОРОВА/
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. …………………………
/Й.Т./
2………………………….
/Н.Ц./
Протоколът се изготви в съдебно заседание,
което приключи в 11:33 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: