РЕШЕНИЕ
Номер 2494 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд VІІІ
граждански състав
На 20.07
Година 2020
В публично заседание на 18.06.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
19727 по описа за 2018
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.422 във връзка с чл.415,
ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът Е.Б.С. ***, моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 10 000
щатски долара по Запис на заповед, издаден от ответника на ***г. в гр. П.,
съдържащ клауза „без протест“, с падеж на * г., заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от * г., до окончателното изплащане на сумата, която сума е било разпоредено ответникът да
заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа
на ПРС - *гр. състав, по изложените в
исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски и адвокатско
възнаграждение за п. му при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв. – включително и
разноските в заповедното производство.
Ответникът И.Б. ***
оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по
изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски и а.
възнаграждение за п. му при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че
със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС - * гр. състав, е било разпоредено ответникът
да заплати на ищеца сумата 10 000 щатски долара по Запис на заповед,
издаден от ответника на ***г. в гр. П., съдържащ клауза „без протест“, с падеж
на ** г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от * г., като в
срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу посочената Заповед
за изпълнение, поради което и ищицът е подала искова молба за установяване на
вземанията си по Заповедта в срока по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, въз основа на
която е било образувано настоящето дело. Макар и действително в Заповедта да е
посочено, че същата се издава по ч. гр. дело № * г., доколкото същата се
съдържа в приложеното ч. гр. дело № ***г. и самият ответник е подал
възражението по чл.414 от ГПК против Заповедта по това дало (и е записал
изрично във възражението, че го подава именно по ч. гр. дело № ***г.), съдът
намира, че се касае за техническа грешка в изписването на номера на делото, по
което е издадена Заповедта, а оттук – че наведените от ответника доводи за
неоснователност на иска поради липсата на идентичност между посочената в
исковата молба Заповед и Заповедта, съдържаща се в частното гражданско дело, за
неоснователни (още повече, че това възражение е направено след изтичане на срока
по чл.131 от ГПК ). Тъй като падежът на Записа на заповед е бил * г., а
Заявлението за издаване на Заповедта е било подадено в съща от ищеца на * г.,
съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за погасяване
по давност на вземанията на ищеца по Записа на заповед.
Както се
установява от събраните по делото писмени доказателства и отговорите на ищеца
на поставените му от ответника въпроси по реда на чл.176 от ГПК в съдебното
заседание по делото на 02.10.2019 г., действително на ***г. в гр. П. ответникът
е издал в полза на ищеца Запис на заповед за сумата от 10 000 щатски
долара, съдържащ клауза „без протест“, с падеж на * г., който Запис на заповед
съдържа всички законоустановени реквизити, поради което съдът намира същият за
редовен от външна страна, а наведените от ответника доводи за нередовност на
процесния Запис на заповед.
Както се
установява от заключенията от 03.02.2020 г и от 19.05.2020 г., и двете на в. л.
по СГЕ С.С., ръкописният текст и подписът за „Издател“ в процесния Запис на
заповед са изпълнени именно от ответника И.Б. – поради което съдът намира за
недоказани твърденията на ответника, че не издавал Записа на заповед, не е
писал ръкописният текст в него и не се е подписвал в него за „Издател“, а оттук
– че процесният Запис на заповед е нищожен.
При така
установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото
доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че процесният
Запис на заповед е издаден от ответника и е редовен от външна страна, съдът
намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи
изцяло.
С оглед на изхода
от спора и предвид обстоятелството, че в заповедното производство ищецът не е
претендирал заплащане на разноски и не са му присъждани такива, съдът намира,
че ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството
по настоящето дело в размер общо на 570 лева – платена ДТ и депозит за СГЕ, а на п. на ищеца а. Я.Р. – а.
възнаграждение на основание
чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Б.Б.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
а. И.М., ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА Е.Б.С.,
ЕГН **********,***, а. Я.Р., 10 000
щатски долара по Запис на заповед, издаден от ответника на ***г. в гр. П.,
съдържащ клауза „без протест“, с падеж на * г., заедно със законната лихва
върху тази сума, считано * г., до окончателното изплащане на сумата, която сума е било разпоредено ответникът да
заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа
на ПРС - * гр. състав.
ОСЪЖДА И.Б.Б., с
посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Е.Б.С., с посочените ЕГН,
адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В
РАЗМЕР НА 570 лева.
ОСЪЖДА И.Б.Б., с
посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА а. Я.Х.Р.,***, а. възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева
на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане в
сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА СЪСТАВА ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС - Х гр. състав, ЗАЕДНО със заверен препис
от настоящето съдебно решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов
Вярно с оригинала.
М.К.