Р Е Ш Е Н И Е №27
гр.
Видин, 10.03.2021
година
ОКРЪЖЕН
СЪД – ВИДИН, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на десети
март две хиляди двадесет и първа годинав състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Л.
ЧЛЕНОВЕ:1. В. С. 2. Д. В.
и
при участието на секретаря Артинка
Ангелова и на прокурора от ВОП В. Н., като разгледа докладваното от мл. съдията Д. В. ЧНД № 52 по описа на ВОС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано
е по искане на Районен съд в гр. Любин, Полша /Sąd Rejonowu w Lubinieза, Polska/ за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова
санкция
от 25.11.2019г. на Районен съд - гр.
Любин, Полша /Sąd Rejonowu w Lubinieза, Polska/, влязло в сила на 03.03.2020г., с което на В.М.Ц., роден на ***г., с
ЕГН: **********, и адрес ***,
Секция 009, ж.к. „*“ № *, вх. *, ет. *, ап. *,
е наложена финансова санкция в размер
на 6640 PLN.
В проведеното пред настоящата инстанция
съдебно заседание, представителят на Видинската
окръжна прокуратура моли чуждото решение, относно финансовата санкция, да бъде признато и да бъде допуснато неговото изпълнение.
В съдебното заседание засегнатото лице В.М.Ц., редовно призовано, се явява лично.
Съдът, след като се запозна с представеното Решение от
25.11.2019г. Районен съд в гр. Любин, Полша /Sąd Rejonowu w Lubinieза, Polska/, влязло в сила на 03.03.2020г.,
визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови
санкции и в приложението към него,
както
и с приложените по делото доказателства, намира за установено
следното:
Производството
е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета,
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на решение за налагане на финансова санкция от
25.11.2019г. на Районен съд - гр. Любин, Полша /Sąd Rejonowu w Lubinieза, Polska/, влязло в сила на 03.03.2020г., с което на В.М.Ц., роден на ***г., с
ЕГН: **********, и адрес ***,
Секция 009, ж.к. „*“ № *, вх. *, ет. *, ап. *,
е наложена финансова санкция в размер
на 6640 PLN.
Предметът на делото е деяние на В.М.Ц., което представлява административно нарушение, изразяващо се в това, че
на 30.09.2019 г. в гр. Любин, е шофирал моторно превозно средство в нетрезво
състояние със следния резултат от теста: I – 0,44 мг/л, II – 0,42 мг/л, III – 0,39 мг/л.. Това повдение подлежи на санкциониране съгласно чл. 178а,
пар. 1 от Наказателния кодекс.
Съдът, вземайки предвид, че в настоящия казус става
въпрос за поведение, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по
пътищата, следва да приложи разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/, съгласно която за признаване на решението на Районен съд в гр. Любин, Полша /Sąd Rejonowu w Lubinieза/,
постановено по административно – наказателно производство за налагане на
финансова санкция в Република Полша /държава членка на ЕС/, не е необходимо да
е изпълнена предпоставката за наличие на двойна наказуемост, поради което няма
да се изследва дали изложените факти представляват административно нарушение и
според българското законодателство.
На следващо място, видно от справката по
реда на Наредба № 14/18.11.2009г., постоянния и настоящ адрес на засегнатото
лице В.М.Ц. ***. Имайки предвид, че засегнатото
лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен
район на Окръжния съд – Видин/, то Окръжният съд - Видин е компетентен да разгледа производството - чл. 31 ЗПИИРКОРНФС.
Решението се отнася за
деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под
юрисдикцията на българските съдилища.
През призмата на чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, която не е
императивна, но урежда възможност за Съда, при съответни основания, да
постанови отказ за признаване и изпълнение, следва да се има предвид следното: от
представеното Удостоверение е
видно, че производството е протекло писмено, а засегнатото лице е
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване.
Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или
в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови
санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението
не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които
правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които:
а)
по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Република България, или
б)
са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не
позволява предприемане на наказателно производство по отношение на
такива деяния.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази
сума. В разглеждания казус наложената финансова
санкция е в общ размер на 240 евро.
Решението е било постановено срещу физическо
лице, което по българското законодателство
поради възрастта си може да носи както административно-наказателна, така и
наказателна отговорност, и подлежи на
преследване за деянието, което обосновава решението. Наложената
финансова санкция /или част от нея/ не е платена.
Предвид
изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт
следва да бъде признат и изпълнен. Тъй
като наложената финансова санкция е определена в PLN,
съгласно чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 6 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи
равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова
санкция. Решението е постановено на 25.11.2019г., a фиксингът
на курса на полската злота на Българската народна банка към горепосочената дата е бил 0.455215 лева за 1 полска злота. Следователно, равностойността на 6640
PLN
/шест хиляди шестотин и четиридесет полски злоти/ е приблизително 3022,62 лева /три хиляди двадесет и два лева и шестдесет
и две стотинки/.
Предвид изложеното, съдът приема, че са
налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за
финансова санкция, поради което и на
основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Водим
от горното, Видинският окръжен съд, Наказателно отделение,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение за налагане на
финансова санкция от от 25.11.2019г. на Районен съд - гр. Любин, Полша /Sąd Rejonowu w Lubinieза, Polska/, влязло в сила на 03.03.2020г., с което на В.М.Ц., роден на ***г., с
ЕГН: **********, и адрес ***,
Секция 009, ж.к. „*“ № *, вх. * ет. *, ап. *,
е наложена финансова санкция в размер
на 6640 PLN
/шест хиляди шестотин и четиридесет полски злоти/, като равностойността в български лева е 3022,62 лева /три хиляди двадесет и два лева и шестдесет и две стотинки/.
Решението подлежи на
обжалване и протест пред САС в 7 - дневен срок от днес.
ОБЖАЛВАНЕТО
не спира изпълнението.
СЛЕД влизане в сила на решението, препис от него да се
изпрати на Националната агенция за приходите, съобразно чл. 36 вр. чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.
СЛЕД
влизане в сила на решението, на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗПИИРКОРНФС незабавно да
бъде уведомен
компетентният орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от решението, а също да се изпрати копие от
решението и на Министерството на правосъдието на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: