О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 03.09.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І
г.о., 5 състав, в закрито заседание през 2018г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при секретаря .………, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7917 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ.
В ИМ се
твърди, че застрахователното събитие е настъпило на 31.03.2018г. по вина на Т.Б.Ф.–
водач на л.а. ”БМВ 530” с рег.№ *******, чиято отговорност е застрахована по
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответника.
Новият
Кодекс за застраховане е в сила от 01.01.2016г. Договорът за застраховка
„Гражданска отговорност” за увреждащото МПС, посочено в ИМ, е сключен след влизане в сила на новия Кодекс за
застраховане – на 30.11.2017г., което се установява от приложена към ИМ справка
от Гаранционен фонд, поради което съдът квалифицира исковете по чл.432, ал.1 от КЗ и спрямо тях е приложим чл. 498 от КЗ.
Съгласно
чл.498, ал.3 от действащия Кодекс за застраховане, увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред
съда, само
ако застрахователят не е платил в срока
по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно
с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В
чл.498, ал.3 от КЗ законодателят е уредил абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иск по чл. 432, ал.1 от КЗ, за която съдът следи служебно.
Видно от представена от ищците
застрахователна претенция същата е предявена пред застрахователя на
23.04.2018г./л.14 от делото/, а ИМ е подадена на 14.06.2018г., преди да е
изтекъл срокът за произнасяне от застрахователя по чл.496 от КЗ.
Тъй като
не е спазена процедурата по чл.498, ал.3 от КЗ, предявеният иск се явява
преждевременно предявен, поради което е недопустим. В тази насока е и
практиката на ВКС/ определение № 165/24.03.2017г. по чтд № 306/2017г. на ВКС,
ІІ т.о/.
С
процесуалното си поведение ищците се опитват да заобиколят процедурата, уредена
в чл.498, ал.3 от КЗ, което поведение не следва да бъде толерирано.
Предявяването на
застрахователната претенция и изтичането на сроковете по чл. 498, ал.3 от КЗ,
вр чл. 496 от КЗ, преди да бъде предявен иск пред съда са задължение за
пострадалите, а не възможност. Уредената в чл.498 от КЗ процедура е
обвързана
с редица други текстове от КЗ, които изискват датата на подаване на
застрахователната претенция да предхожда ИМ и да е отнапред известна на
страните по делото, а не да следва датата на подаване на ИМ и да настъпи в хода
на делото. Датата на подаване на
застрахователната претенция пред застрахователя е от значение за определяне
датата, от която се дължи законна лихва от застрахователя и поставя началото на
срока, през който спира да тече давността по вземането на увреденото
лице/чл.378, ал.9 от КЗ и чл.497 от КЗ, чл.429, ал.2, т.2 от КЗ/. Датата на
подаване на застрахователната претенция е от значение и при преценка дали
увреденото лице има право да претендира обезщетение при наличие на повече от
едно увредени лица, чрез плащанията на които е изчерпана застрахователната сума
/чл.436, ал.2 от КЗ/.
В конкретния случай датата, от
която ищецът има право да претендира законна лихва ще настъпи след датата на
подаване на ИМ, а не преди нея.
Дори и предпоставките за
предявяване на иск по чл.432, ал.1 от КЗ да настъпят в хода на делото, след
подаване на исковата молба, това не прави първоначално предявения иск допустим.
Обратното тълкуване би предоставило възможност на ищците да заобикалят
процедурата по чл.498 от КЗ, да предявяват искове преди застрахователят да се е
произнесъл и в крайна сметка да обезсмислят съществуването на уредената в
чл.498 от КЗ, вр чл.380 от КЗ процедура, а в редица случаи би ги лишило и от
права, които иначе биха могли да упражнят – напр. по чл.436, ал.2 от Кодекса за
застраховане.
Поради изложените съображения,
тъй като ИМ е преждевременно подадена, преди да е приключила процедурата по чл.
498, вр чл.380 от КЗ, исковете следва да
бъдат върнати, като недопустими.
Мотивиран
така, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА, на основание чл.130 от ГПК, предявените от Ш.Д.М. и Т.Р.М. против „З. “Б.и.“АД искове с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ и прекратява производството по делото.
Определението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.
СЪДИЯ: