Решение по дело №9255/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.03.2021 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                        Съдия: Евгени Георгиев

 

и секретар Ели Гигова, разгледа гр. д. № 9 255 от 2019 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1]         ОСЪЖДА Г. ф.да заплати на:

1. на всяка една от Ц.Г.В., С.Д.Д. и Н.Д.Д. по 20 000,00 лева на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от Кодекса за застраховане (КЗ) на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н.Г.М.настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 30.10.2017 г. плюс законната лихва от 21.03.2019 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат И.Й. 2 174,00 лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение;

3. на СГС 2 400,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. Ц.Г.В., С.Д.Д. и Н.Д.Д. са със съдебен адрес - адвокат И.Й.,***, офис 4. Г. ф. е със седалище и адрес на управление:***.

 

[2]         ОТХВЪРЛЯ исковете на Ц.Г.В., С.Д.Д. и Н.Д.Д. срещу Г. ф.по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н.Г.М.настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 30.10.2017 г. за разликата над 20 000,00 лева до предявения им размер от 50 000,00 лева. Исковете са предявени като частични за по 50 000,00 лева при твърдян размер на дължимите обезщетение от 100 000,00 лева на всяка ищца.

 

[3]         Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[4]         Ако ответникът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на: 1 200,00 лева държавна такса, ако обжалва изцяло решението; 2% от обжалваемия интерес, ако обжалва частично решението. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците са освободени от заплащане на държавна такса.

 

[5]         Решението е постановено при участието на Г.Д.П. трето лице – помагач на страната на ответника Г. фонд.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищеца

 

[6]         В искова молба от 12.07.2019 г. Ц.В., С.Д. и Н.Д. заявяват, че на 30.10.2017 г. е починала Н.М.вследствие на ПТП, предизвикано от Г.П., който не е имал застраховка „Гражданска отговорност“. Ц.В. е сестра на Н.М., а С.Д. и Н.Д. са внучки на Н.М.. От смъртта на Н.М.ищците са претърпели болки и страдания.

 

[7]         Ищците са поискали от Г. ф.(Ф.) да им заплати обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Н.М., но на 12.04.2019 г. той им е отказал. Затова ищците молят съда да осъди Ф.да заплати на всяка от ищците по 50 000,00 лева обезщетение, като част от претърпените вреди за по 100 000,00 лева от всяка. Те молят съда да им заплати и обезщетение за забава от 12.11.2017 г. до окончателното плащане (исковата молба, л. 2-6).

 

2.     На ответника

 

[8]         Ф. е оспорил предявените искове. Той заявява, че:

1. ищците не са имали трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и не са претърпели сериозни морални болки и страдания;

2. търсените обезщетения са прекомерни (писмения отговор, л. 65)

 

3. На третото лице

 

[9]         Г.Д.П. е заявил, че :

1. ищците не са имали трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и не са претърпели сериозни морални болки и страдания, а освен това търсените обезщетения са прекомерни;

2. пострадалата е съпричинила произшествието, защото е пресичала на място, необозначено за това;

3. лихва за забава се дължи от изтичането на 15 работни дни от уведомяването на Ф. за претенцията на ищците, т.е. от 19.03.2019 г. (становището, л. 85-87)

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

[10]    Н.М.е била родена на *** г. (акт за смърт, л. 38). На *** г. се е родила нейната сестра Ц.В.. Те са имали още две сестри и един брат, които са били родени в периода 1928 г.-1934 г. На *** г. и на *** г. са се родили внучките на Н.М.– ищците С. и Н. Д.(удостоверение за родствени връзки, л. 40-41 и л. 39).

 

[11]    Когато Н.М.е била на шест години, е починала майка ѝ, а когато е била на седем години и баща ѝ. Тя е останала да живее със сестра си Ц.В. и по-големите им сестри и брат (показанията на свидетеля Д., л. 96-97; удостоверението за родствени връзки, л. 40-41). Н.М.е полагала грижи за най-малката си сестра, след като родителите им са починали. Те са изградили силна и трайна връзка, често са прекарвали време заедно, включително и на семейни тържества (показанията на свидетелката В., л. 94-96, и свидетеля Д., л. 96-97).

 

[12]    Към момента на раждането на С. и Н.Д., семейството им е живеело заедно с баба им Н.М.в село Жабляно, която след като майка им е започвала работа, се е грижила за тях, докато те са тръгнали на училище. През 2001 г. семейството на С. и Н. Д.се е преместило да живее в гр Земен, на няколко килемтра от село Жабляно, но те са продължили да посещават баба си всеки петък, за да прекарват заедно почивните дни, както и през ваканциите. Така те са изградили много силна и близка връзка с нея (показанията на свидетелите Д., л. 92-94, В., л. 94-96 и Д., л. 96-96а).

 

[13]    На 30.10.2017 г. около 17:00 часа Г.П. е управлявал товарен автомобил „Мерцедес“ по път III-623 в с. Жабляно, община Земен. Той се е движел с около 39 км/ч.

 

[14]    По същото време и, когато товарният автомобил се е намирал на 45 метра от нея, Н.М.е започнала да пресича пътя на движение на товарния автомобил на място, необозначено за това. Н.М.е имала видимост към приближаващия автомобил и е могла да съобрази поведението си с него. Г.П. също е имал видимост към пешеходката, но въпреки това автомобилът е ударил Н.М.(присъдата, л. 10-12; заключението на вещото лице инж. М., л. 116-121; констативния протокол и скицата, л. 13-14; протокола за оглед на местопроизшествие, л. 15-16).

 

[15]    При скоростта на движение на товарния автомобил, ударът е бил предотвратим за Г.П. чрез аварийно спиране. Той обаче, е реагирал късно. Затова се е стигнало до произшествието (присъдата, л. 10-12; заключението на вещото лице инж. М., л. 116-121).

 

[16]    В резултат на произшествието, малко след него, на 12.11.2017 г. е починала Н.М.(присъда, л. 10; експертиза на труп, л. 23-37; преписа-извлечение от акта за смърт, л. 38). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на Г.П. не е била застрахована.

 

[17]    С. и Н. Д.са приели много тежко новината за произшествието с баба им. Те са се опитвали да ú помогнат чрез закупуването на лекарства и специални храни за захранването ú. Също така тежко те са приели и смъртта ú. Те са се затворили в себе си, спряли са да се срещат с приятели, били са много тъжни и отчаяни. Заради смъртта на баба си, Н.Д. е отложила с една година сватбата си (показанията на свидетелите Д., В. и Д., л. 92-97).

 

[18]    Ц.В. също е страдала от смъртта на сестра си. Н.М.е била единствената ѝ жива близка родственица и нейна опора (показанията на свидетелката В., л. 94-96; удостоверението за родствени връзки, л. 40-41).

 

[19]    На 27.02.2019 г. ищците са поискали от Ф.да им изплати по 80 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н.М., като са представили доказателствата, които са приложили и към исковата молба (молбата, л. 50-53). На 12.04.2019 г. Ф.е изпратил писмо до всяка от ищците, с което им е предложил да изплати 2 000,00 лева на Ц.В. и по 1 500,00 лева на С. и Н. Д.(писмата, л. 54-56). Не се спори, че Ф.не е изплатил предложените обезщетения.

 

[20]    Ищците не дължат държавна такса. Те не са направили разноски по делото, но са били представлявани безплатно от адвокат, който е регистриран по ЗДДС (л. 77-79 и л. 123). Ф.е заплатил 150,00 лева за вещи лица (л. 100).

 

III. ПРАВО, ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[21]    Ищците са предявили искове по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие.

 

1. По иска по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ      

 

1.1.     По предпоставките за уважаването на иска

 

[22]    Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Ф.изплаща обезщетения по задължителна застраховка ГО на автомобилистите за неимуществени вреди вследствие на смърт. Ф.прави това, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, за което не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ (пак там). Право на обезщетение имат и лицата, с които починалият е имал трайна и дълбока емоционална връзка само ако те търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания (ТР на ОСНГТК на ВКС от 21.06.2018 г. по т. д. 1/2016 г.).

 

[23]    Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. да е настъпило ПТП на територията на страната;

2. това ПТП да е било причинено от МПС, за което не е била сключена застраховка ГО;

3. ПТП да е довело до смърт на пострадалия;

4. ищците да са имали трайна и дълбока емоционална връзка с пострадалия и да търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания;

5. Ф.да не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

[24]    Съдът установи, че:

1. Ц.В. е сестра на Н.М., а С. и Н. Д. са внучки на Н.М.;

2. Н.М.е участвала в процесното ПТП, настъпило на територията на страната;

3. ПТП е причинило смъртта ѝ;

4. виновен за настъпването на ПТП е бил Г.П. (в тази ú част присъдата е задължителна за настоящия съд), който е управлявал МПС, за което не е била сключена застраховка ГО;

5. Ф.не е изплатил обезщетение на ищците.

 

[25]    Налице са всички предпоставки за уважаването на иска за неимуществени вреди. Спори се единствено дали ищците са имали трайна и дълбока емоционална връзка с починалата.

 

[26]    Съдът установи, че Н.М.и сестра ѝ Ц.В. са имали много близки отношения. Те от малки са останали без родители и до старините си са били опора една на друга.

 

[27]    Съдът също така установи, че Н.М.е имала такава трайна и дълбока връзка и с внучките си. Взаимната обич е била породена от грижите, които баба им е полагала за тях в началните им години, когато преимуществено тя се е грижела за С. и Н. Д.. След като децата са пораснали, те са продължили да поддържат близки отношения с баба си и винаги, когато са имали възможност, са прекарвали времето си с нея.

 

[28]    Ето защо съдът приема, че е налице и последната предпоставка за уважаване на исковете. Затова съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения.

 

[29]    За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на смъртта на Н.М.- 12.11.2017 г.

 

[30]    Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са:

1. възрастта на увредения;

2. общественото му положение;

3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г., както и решение на ВКС 149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.^[2]).

 

[31]    При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.^[3]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.[4]).

 

[32]    Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[5]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[33]    Съдът установи, че към 12.11.2017 г. Н.М.е била на 79 години, нейната сестра Ц.В. е била на 73 години, а внучките ѝ С. и Н. Д.съответно на 28 и на 25 години. Връзката между Н.М.и Ц.В. е била силна. Н.М.е била по-голямата сестра на ищцата и е полагала грижи за нея, защото родителите им са били починали още в ранната им детска възраст. Те често са прекарвали време заедно, включително и на семейни тържества. Н.М.е била единствената жива близка родственица на ищцата Ц.В. и нейна опора.

 

[34]    Н.М.е имала силна и близка връзка и с внучките си. Тя е живеела с тях в едно домакинство, докато те са били малки и тогава преимуществено тя е полагала грижи за тях. След като С. и Н. Д.са се преместили да живеят в гр. Земен, те са продължили да прекарват заедно с баба си почивните дни и ваканциите. Ищците С. и Н. Д.са приели много тежко новината за произшествието с баба им и за нейната смърт. Заради смъртта на нейната баба, Н.Д. е отложила сватбата си с една година.

 

[35]    Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм), а след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[36] Икономическата обстановка в страната от 2012 г. до 2017 г. също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Така например МРЗ е била: 290,00 лева от 01.05.2012 г. до 31.12.2012 г.^[6]; 310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.^[7]; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[8]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.[9]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[10]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[11]; 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.[12]. Увеличението от 2012 г. до 01.10.2017 г. е 58,62 %, от 2014 г. до 01.10.2017 г. е 35,29 %, а от 2015 г. до 01.10.2017 г. е 21,05 %.

 

[37] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри две решения (едно на ВКС и едно на САС) за случаи на обезщетяване на брат или сестра от смъртта на починал брат или сестра, близки до настоящия. С тях съдът е определил обезщетения от:

- 25 000,00 лева за ПТП от 29.03.2014 г. (решение на САС 12 181-2020-8-ми с-в по гр. д. 331/2020 г. [13]);

- 45 000,00 лева за ПТП от 2012 г. (решение на ВКС 310-2019-II ТО по гр. д. 2429/2017 г.^[14]).

 

[38] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри едно решение на ВКС за близки случаи на обезщетяване на внук или внучка за вреди, търпени от тях от смъртта на починал техен дядо или баба. С него съдът е определил обезщетениe от 15 000,00 лева за произшествие от 2012 г. (решение на ВКС 26-2019-II Т. О. по т. д. № 1505/2016 г.[15]).

 

[39] Съдът отчита всички установени обстоятелства относно вредите, претърпени от Ц.В., и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита, че настоящият случай е от 2017 г., когато икономическата обстановка е била по-добра от тази през 2012 г. и 2014 г. Съдът отчита обаче, че Н.М.и Ц.В. не са живеели в едно домакинство и в една жилищна сграда, имали са техни семейства от поне над 40 години, но са подържали близки отношения. Затова съдът приема, че 25 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от Ц.В. от смъртта на сестра ú Н.М..

 

[40] Съдът отчита всички обстоятелства относно вредите, претърпени от С. и Н. Д., и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита тяхната близка връзка с баба им, но също така и обстоятелството, че към момента на смъртта ú те са били на 28 г. и 25 г. – възраст, на която са били достатъчно психически и емоционално зрели. Съдът отчита, че от 2012 г. до 2017 г. икономическата обстановка се е подобрила. Затова съдът приема, че по 25 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, които С. и Н. Д.са претърпели от смъртта на тяхната баба.

 

1.1.1.                     По възражението на Ф.По възражението относно размера на обезщетенията

 

[41] Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Съгласно пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, обн. ДВ, бр. 101/2018 г.,  до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ се определя в размер до 5 000,00 лева. Ищците са точно такива лица. Затова би следвало съдът да определи обезщетение за неимуществените им вреди до 5 000,00 лева.

 

[42] Съдът не прави това, защото приема, че нормата на пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ противоречи на правото на Европейския съюз (ЕС). Това е така, защото решенията на Съда на Европейския съюз (СЕС), постановени по преюдициални запитвания, са задължителни за българските съдилища (чл. 633 от ГПК).

 

[43] В свое решение С-277/2012 СЕС е приел, че държавите-членки не могат да се отклоняват от правото на ЕС, предвиждащо максимални размери на застрахователните суми, като предвиждат максимални размери на обезщетения за вреди по-малки от тези застрахователни суми. Това право на ЕС е чл. 3, пар. 1 от Директива 72/155/ЕИОД и чл. 1, пар. 1 и 2 от Директива 84/5/ЕИО, кодифицирани с Директива 209/103/ЕО.

 

[44] Решението на СЕС е било постановено по преюдициално запитване за идентичен случай – преценка, дали държава-членка на ЕС може да определя максимални размери по застраховка ГО на обезщетения за неимуществени вреди от смърт на близък роднина. Затова е задължително за настоящия съд, който се съобразява с него.

 

1.1.2.                     По възражението за съпричиняване

 

[45] Г.П. е възразил, че Н.М.е допринесла за настъпването на ПТП, защото е пресичала пътното платно място, необозначено за това. Възражението е основателно.

 

[46] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[47] Съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки. Те следва преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. Пешеходците също следва да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.

[48] В случая съдът установи, че към момента на удара Н.М.е предприела пресичане на пътното платно на място, необозначено за пресичане. Нещо повече, тя е имала видимост към приближаващия товарен автомобил. Следователно Н.М.е нарушила чл. 113, ал. 1 от ЗДвП. Ако тя не е започнала да пресича пътя пред наближаващия товарен автомобил, ПТП е нямало да възникне.

 

[49] Съдът приема обаче, че приносът на Г.П. е значително по-голям. Шофирането само по себе си представлява дейност, която е източник на повишена опасност. Затова лицата, упражняващи тази дейност, следва да я извършват с повишено внимание, особено към по-уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Още повече това важи по отношение на престарелите хора. ПТП е реализирано в рамките на населено място, където следва да се очаква преминаването на хора. Затова съдът определя 20% съпричиняване.

 

[50] Предвид приетия процент на съпричиняване, съдът намалява на 20 000,00 лева обезщетенията, които се дължат на ищците. Ето защо съдът осъжда Ф.да заплати на всяка от ищците по 20 000,00 лева за неимуществени вреди от смъртта на Н.М., като отхвърля исковете за разликата до предявения размер от по 50 000,00 лева.

 

2. По искането за лихва за забава

 

[51] Лихвите за забава на Ф.се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 от КЗ (чл. 558, ал. 1 от КЗ). Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение от по-ранната от двете дати:

- изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;

- изтичането на тримесечния срок от предявяване на претенцията по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ (чл. 497, ал. 1 от КЗ).

 

[52] В случая съдът установи, че ищците са предявили претенциите си на 27.02.2019 г., като са представили всички необходими документи. Въпреки това Ф.не е изплатил обезщетение. По-ранната от двете дати по чл. 497 от КЗ е изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички документи. Този срок е изтекъл на 20.03.2019 г. Затова Ф.дължи законна лихва от 21.03.2019 г.

 

3. По разноските

 

[53] Ищците търсят разноски. Те не са направили такива, но са били представлявани безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС.

 

[54] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на ищците за 60 000,00 лева при предявен размер от 150 000,00 лева. Затова съдът осъжда Ф.да заплати на адвокат И.Й. 2 174,40 лева (150 000,00-50 000,00х0,02+3 530,00х1,2х60 000,00/150 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Ф.да заплати 2 400,00 лева държавна такса.

[55] Ф.не търси разноски. Затова съдът не му присъжда такива.

 

Съдия: