РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20225001000272 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260327/3.11.2021 г. по т.д. № 387/2019 г. на
ОС-С.З., с което е отхвърлен предявеният иск от „Б.к.“ЕООД-гр.С. и „Х.-
с.“ЕООД-гр.П., действащи в качеството си на съдружници в Дружество по
ЗЗД „Х.Г.“ с ЕИК *********, срещу О.Г.-гр.Г. за заплащане на сумата 391
203.07 лв. с включен ДДС, която представлява аванс по договор за възлагане
на строителство №*** от 26.06.2019 г. с предмет „Изграждане на мост при км.
3+165 на път ********* /*****/ Н.-Б.-Д.-Ж., реконструкция на подходите към
моста, корекция и почистване на речното корито на р. Г. в землището на с. Д.,
О.Г.", заедно със законната лихва върху сумата от момента на завеждане на
исковата молба-30.12.2019 г. до окончателно плащане, и са осъдени
„Б.к.“ЕООД-гр.С. и „Х.-с.“ЕООД-гр.П., действащи в качеството си на
съдружници в Дружество по ЗЗД „Х.Г.“ с ЕИК *********, да заплатят на
О.Г.-гр.Г. сумата 11 526 лв. - разноски в производството.
Жалбоподателите „Б.к.“ЕООД-гр.С. и „Х.-с.“ЕООД-гр.П. молят
1
решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в жалбата от 1.12.2021 г., и да бъде постановено от
въззивния съд решение, с което предявените от тях искове да бъдат уважени.
Като ищци в производството пред окръжния съд предявяват обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл.
112,ал.1 от ЗОП, вр. чл. 258 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да им заплати сумата 391 203,07 лв. с включен ДДС,
представляваща аванс по договор за възлагане на строителство
№***/26.06.2019 г. с предмет „Изграждане на мост при км.3+165 на път
********* /*****/ Н.-Б.-Д.-Ж., реконструкция на подходите към моста,
корекция и почистване на речното корито на р. Г. в землището на с. Д., О.Г.“,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното плащане. Във въззивното производство не са
събиране нови доказателства по тяхно искане. Претендират за присъждане на
разноски. Възразяват за прекомерност на платеното от ответника адвокатско
възнаграждение за защитата по спора пред апелативния съд и претендират
при условията на чл. 78,ал.5 от ГПК такова да бъде евентуално присъждано в
по-нисък размер.
Ответникът по жалбата О.Г.-гр.Г. моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 21.04.2022 г.
Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените
искове като неоснователни. Не заявява искане за събиране на нови
доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на
разноски за въззивното производство за платено адвокатско възнаграждение в
пълен размер поради липса на основание по чл. 78,ал.5 от ГПК за присъждане
в по-нисък размер.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, че на 26.06.2019 г. между ответната О.Г.-
гр.Г. като възложител и ДЗЗД“Х.Г.“-гр.С. като изпълнител е сключен на
основание чл. 112 от ЗОП представеният от ищците в копие с исковата молба
2
договор за възлагане на строителство. Безспорно е, че двете дружества-ищци
са съдружниците в ДЗЗД“Х.г.“-гр.С.. Безспорно е, че договорената цена за
изпълнението на СМР на посочения в договора обект е 652 005,13 лв. без ДДС
или 782 406,16 лв. с ДДС, както и че съгласно чл. 3.3 от договора
възложителят следва да извърши авансово плащане до 50% от договорената
цена без включен ДДС в срок до 5 дни, считано от датата на протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво
за строежа и издаване от изпълнителя и представяне на възложителя на
фактура за дължимата сума/част от цената. Ищците с подадената на
30.12.2019 г. искова молба твърдят, че на 25.10.2019 г. за обекта е издадено
разрешение за строеж и на 11.11.2019 г. е подписан протокол образец 2 за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво.
Твърдят, че на 11.11.2019 г. изпълнителят е изпратил на възложителя фактура
за аванс по договора в размер на 391 203,07 лв. с включен ДДС, която анулира
на 27.11.2019 г. след узнаване от възложителя, че банковата сметка, посочена
във фактурата, е закрита. Твърдят, че на 12.11.2019 г. участниците в
строителството подписват акт образец 10 за спиране на строителството
поради промяна в инвестиционните намерения на възложителя – осигурено е
финансиране само за частта за изграждане на мост, който акт е изпратен на
възложителя с писмо от 27.11.2019 г. Твърдят, че изпълнителят издава на
2.12.2019 г. нова фактура за аванса, която изпраща на възложителя, който
отказва да заплати аванса, включително до датата на подаване на исковата
молба. Твърдят, че с писмо от 5.12.2019 г. изпълнителят е уведомил
възложителя, че извършва подготвителни действия на обекта и иска да му
бъдат предоставени одобрените проекти, за да продължи работата, но
възложителят отказва да изпълни това свое задължение. Заявяват, че на
основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 266 от ЗЗД за тях е налице правен
интерес и основание да претендират за плащането на сумата 391 203,07 лв. с
включен ДДС, представляваща незаплатен аванс съгласно договора за
строителство от 26.06.2019 г., поради което претендират за нейното
присъждане в тяхна полза и в тежест на ответника ведно със законната лихва
от датата на исковата молба.
С отговора на исковата молба от 4.03.2020 г. ответникът оспорва
исковете и възразява, че претенцията по чл. 79,ал.1 от ЗЗД е неоснователна на
няколко основания. Твърди, на първо място, че договорът от 26.06.2019 г. не е
3
породил действие за общината с оглед разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД, тъй като
лицата, подписали договора– бившият кмет на общината и главният
счетоводител – са се споразумели във вреда на общината, защото общината
не е разполагала със сумата, установена като цена при обществената поръчка
(била е отпусната от МС с постановление от 25.04.2019 г. сумата 545 807 лв.
или с 236 599,16 лв. по-малко от предложената цена 782 406,16 лв.), и е
следвало обществената поръчка да бъде прекратена на основание чл.
110,ал.1,т.8,предл.2 от ЗОП, а не да се сключва на 26.06.2019 г. процесният
договор. Твърди, на второ място, че при приемане договорът от 26.06.2019 г.
да е породил действие между страните претенцията е неоснователна, тъй като
към датата на подаване на исковата молба договорът е вече прекратен и
затова по него не се дължи реално изпълнение. Твърди, че новоизбраният
кмет е встъпил в длъжност на 13.11.2019 г., като два дни преди това, на
11.11.2019 г. общината и изпълнителят подписват акт образец 2 за откриване
на строителна площадка, с което се слага началото на реалното изпълнение на
задълженията по договор и за общината възникна задължение за заплащане на
аванс в петдневен срок, а за изпълнителя възниква задължението за започване
на дейностите по договора съгласно чл. 10,ал.1,т.1. Твърди, че незабавно след
подписването на акт образец 2 и ден преди встъпването в длъжност на
новоизбрания кмет общината извършва плащане на сумата 391 203,07 лв. по
посочената в договора сметка на изпълнителя съгласно издадена от него на
11.11.2019 г. фактура. Твърди, че с плащането общината изпълнява изцяло
задължението си по чл. 3,ал.3 от договора за извършване на авансово
плащане, но изпълнителят бездейства, като не изпълнява заложените в
техническото си предложение съгласно линейния график дейности, които е
следвало да бъдат завършени на 15.11.2019 г. Твърди, че кметът на общината
е назначил на 26.11.2019 г. комисия за проверка на състоянието на обекта,
която извършва такава и съставя протокол от същата дата, като установява, че
нищо не е извършено на обекта. Твърди, че с уведомление от 27.11.2019 г.
кметът на общината прекратява договора на основание чл. 20,ал.1,т.2 от него
– поради спиране на строителните работи за повече от 10 дни. Твърди, че това
уведомление е изпратено до изпълнителя по пощата на адреса на ДЗЗД и на
посочената в документацията електронна поща, като пощенската пратка е
върната като непотърсена с отбелязване, че на адреса няма такава фирма, а
съобщението по електронен път е получено на 6.12.2019 г., тъй като не е
4
получено съобщение за недоставянето му. Твърди, че прекратяването на
договора е вписано в АОП, считано от 6.12.2019 г. Твърди, на трето място, че
исковата сума не се дължи и защото съгласно чл.3,ал.2 от договора всички
плащания от възложителя се извършват по посочена банкова сметка на
изпълнителя и след издаване и предоставяне на фактура от страна на
изпълнителя. Твърди, че превод на сумата 391 203,07 лв. е бил извършен на
12.11.2019 г. по посочената в договора банкова сметка и въз основа на
представената от ДЗЗД фактура и фактът, че сметката на изпълнителя не е
съществувала и парите са възстановени обратно от банката на общината не
може да се вмени във вина на възложителя. Твърди, че общината няма
договорно основание да плаща по друга банкова сметка, различна от
посочената в договора, както и по фактура от 2.12.2019 г., издадена повече от
5 дни след подписването на акт образец 2. Твърди, че за да се промени
сметката и срокът на издаване и представяне на фактурата на изпълнителя е
необходимо да се промени сключеният договор между страните, което следва
да стане по предвидения в чл. 116 от ЗОП ред.
С допълнителната искова молба от 17.06.2020 г. ищците възразяват, че е
неоснователно твърдението на ответника процесният договор да не е породил
действие, тъй като представителите на общината се били споразумели във
вреда на общината и в облага на ищците поради обстоятелството, че при
подписването на договора общината не е разполагала с финансиране, с което
да изпълни задълженията си по един бъдещ договор с ищците. Заявяват, че
съгласно чл. 6 от договора той е сключен под условие, тъй като при
подписването все още възложителят не е бил осигурил финансирането му,
поради която причина разрешението за строеж е издадено 4 месеца след
подписването на договора, когато е било обезпечено финансирането и са били
осигурени условия от страна на възложителя за изпълнение на договора.
Оспорват като неоснователно и твърдението на ответника той да е прекратил
процесния договор, с оглед на което да не дължи реално изпълнение.
Заявяват, че извършеното от ответника плащане на сумата 391 203,07 лв.,
макар и по вече несъществуващата сметка на ищците, е направено в
изпълнение на разпоредбите на сключения договор и отказът на ответника
впоследствие да извърши плащане по актуалната сметка е неоснователно.
Заявяват, че процесният договор не е развален, тъй като не е налице нито едно
от изискванията на чл. 87 от ЗЗД, поради което ответникът неоснователно е
5
уведомил АОП, че договорът е прекратен. Заявяват, че след влизане в сила на
разрешението за строеж и подписването на протокола за откриване на
строителна линия и ниво ищците са извършили всички дейности от т.1 до т.5
от линейния график, но за продължаване на по-нататъшната дейност са им
били необходими одобрените работни проекти, които ответникът отказва да
предостави на тях, както и на строителния надзор, с обяснението, че има
промяна в инвестиционните му намерения и иска да промени категоризацията
на обекта от обект трета категория на обект първа категория, именно което е
наложило на 12.11.2019 г. да се изготви акт образец 10 за спиране на строежа,
който акт представителят на ответника, кмета на общината отказва да
подпише. Оспорват като неоснователно и твърдението на ответника, че за да
се извърши плащане по актуалната сметка на ищците е необходимо да се
промени сключеният договор. Заявяват, че извършеното от ответника
плащане на 11.11.2019 г. по сметката, посочена в договора, представлява
признание от негова страна, че е възникнало правото на ищците да получат
авансовото плащане и отказът му няколко дни по-късно да извърши плащане
по актуалната сметка на изпълнителя е неоснователен.
С отговора на допълнителната искова молба от 15.07.2020 г. ответникът
оспорва твърдението на ищците към датата на издаване на разрешението за
строеж да е било обезпечено финансирането на обекта. Заявява, че
развалянето на договора е настъпило по силата на изявлението на общината
като изправната страна, обективирано в уведомление от 27.11.2019 г.,
получено от изпълнителя на посочената в документацията по процедурата
електронна поща, който факт на получаване не се оспорва от ищците.
Оспорва твърдението на ищците, че са извършили описаните в линейния
график дейности по позиции от 1 до 5 преди развалянето на договора.
Оспорва твърденията на ищците, че общината е отказвала да им предостави
каквито и да било документи за изпълнение на договора преди развалянето
му, както и че е имало промяна в инвестиционните намерения на
възложителя.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че ответната
община не е разполагала с финансиране, с което да може да изпълни
задълженията по един бъдещ договор, сключен с ДЗЗД“Х.“-гр.С. и като
възложител е следвало да прекрати процедурата по ЗОП на основание чл.
6
110,ал.1,т.8,предл.2 от ЗОП, но независимо от това е издадено решение от
16.05.2019 г., с което посоченото ДЗЗД е обявено за участник, спечелил
процедурата по ЗОП и изпълнител на обекта. Съдът приема за основателно
възражението на ответника, че представените от ищеца писмени
доказателства относно твърдението му за извършвани подготвителни работи
на обекта са частни свидетелстващи документи, които нямат обвързваща съда
материална доказателствена сила, както и че те са в противоречие с писмен
официален документ, подписан от ищците и трето лице-строителен надзор, а
именно акт образец 10 за спиране на строителството, видно от който
документ ищците заявяват, че спират строителството на 12.11.2019 г. и на
обекта няма изпълнени никакви строителни дейности. Съдът намира, че
сключеният договор е прекратен преди подаване на исковата молба. Съдът
приема за основателен довода на ответника, че реално изпълнение на
процесния договор е обективно невъзможно, тъй като с оглед издадения акт
образец 16 от 14.01.2021 г. за въвеждане в експлоатация на обекта към тази
дата мостът и всички СМР, свързани с изграждането му, са вече извършени
от ДЗЗД“П.с.****“.
С въззивната жалба жалбоподателите твърдят, че окръжният съд
неправилно е приел общината да е следвало да прекрати процедурата по ЗОП
на основание чл. 110,ал.1,т.8,предл.2 от ЗОП, тъй като към датата на
сключване на договора не е разполагала с финансиране в пълен размер,
защото съдът не е взел предвид, че процесният договор е сключен при
условията на чл. 114 от ЗОП. Заявяват, че съгласно чл. 6,ал.1 от договора
страните изрично са уговорили, че договорът се сключва под условие в
съответствие с чл. 114 от ЗОП, тъй като за него възложителят не е осигурил
финансиране и договорът е с отложено изпълнение на всички задължения на
страните по договора, именно поради което общината като възложител не е
прекратила и не е била длъжна да прекрати договора на посоченото от съда
основание. Заявява, че в приетата по делото СИЕ вещото лице К. посочва, че
в отчета за касово изпълнение на бюджета на общината за 2019 г. като
получени от общини трансфери за други целеви разходи от ЦБ от ЕБК за
2019 г. са отчетени средства в размер на 851 955 лв., което означава, че
ответникът е разполагал със средствата за изпълнение на договора в пълен
размер. Твърдят, че окръжният съд неправилно е приел и процесният договор
да е бил прекратен от ответника преди подаване на исковата молба. Заявяват,
7
че нито една от предпоставките на чл. 87,ал.1 или ал.2 от ЗЗД не е била
налице и че при съвкупния анализ на всички приети по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че не ищците, а ответникът е неизправна
страна по сключения предварителен договор. Заявяват, че не са налице и
основанията на чл. 22 във вр. с чл. 20,ал.1,т.2 от договора от 26.06.2019 г., тъй
като строителството е спряно още на 12.11.2019 г. въз основа на изготвен акт
образец 10 за спиране на строежа, а за продължаване на по-нататъшната
дейност са били необходими одобрените работни проекти, които ответникът
отказал да предостави както на ищците, така и на строителния надзор, с
обяснението, че има промяна в инвестиционните му намерения и иска да
промени категоризацията на обекта от обект 3 категория на обект 1 категория.
Заявяват, че в същото време ответникът назначава комисия, състояща се
единствено от представител на общината, без представители на строителя и
на строителния надзор, която констатира, че на обекта не се извършват
строителни дейности, като игнорира факта, че строителството е спряно още
на 12.11.2019 г. с акт образец 10, подписан от участниците в строителството.
Заявяват, че затова ответникът е злоупотребил, като неоснователно е
уведомил АОП, че този договор е прекратен, след което е обявил нова
обществена поръчка и на 15.10.2020 г. е сключил договор за изпълнение с
трето лице, като от приетата по делото СТЕ се установява, че има пълно
сходство и припокриване на предмета на договора, сключен с ищците и
впоследствие с третото лице. Заявяват, че извършеното от ответника плащане
на сумата 391 203,07 лв. в полза на ищците на 11.11.2019 г. по сметката,
посочена в договора, представлява признание от страна на ответника, че е
възникнало правото на ищците да получат авансовото плащане по договора и
отказът му по-късно да извърши плащане по актуалната сметка на
изпълнителя е неоснователен и може да бъде обяснен единствено с избора на
нов кмет на общината и неговото желание да сключи договора с друг
изпълнител.
С отговора на въззивната жалба ответникът по нея заявява, че
окръжният съд правилно е приел въз основа на събраните по делото
доказателства, че ответната община не е имала финансов ресурс за
изпълнение на договора, тъй като от изготвената СИЕ е ведно, че бюджетът
на общината е приет през м.февруари на 2019 г., преди сключването на
договора, и в него има предвидени 46 758 лв. за строителство и регионално
8
развитие, а с ПМС от 25.04.2019 г. на общината е отпусната сумата 545 807
лв. или общо общината е разполагала със сумата 592 565 лв., но на 26.06.2019
г. се сключва договора, с който общината поема задължение за 782 406 лв.
или със 196 841 лв. повече, отколкото е имала като възможност да осигури.
Заявява, че цитираната от жалбоподателя част от експертизата касае отчета за
изпълнението на бюджет 2019 г., който отчет се изготвя на следващата година
и включва изразходените средства общо от общината, които са били
предварително заложени в самия бюджет. Заявява, че доколкото обаче съдът
не се е произнесъл изрично, че от този факт следва, че договорът не поражда
действие за общината, то той не е формирал решаващата воля на съда при
постановяване на решението, поради което при приемане от въззивния съд на
обратното становище – че общината е имала финансов ресурс и е нямало
основание за прекратяване на процедурата по ЗОП, която не е и била
прекратена, то това не е основание за отмяна на решението на окръжния съд.
Заявява, че окръжният съд правилно е приел договорът да е прекратен
законосъобразно от възложителя преди подаване на исковата молба, тъй като
е налице заложеното в чл. 20,ал.1,т.2 от договора основание за това. Заявява,
че по делото не е установено твърдяното от ищците намерение на
възложителя за промяна на инвестицонните му намерения, каквато промяна е
невъзможна, тъй като одобреният проект е част от документацията по
обществената поръчка и няма как да бъде променян без промяна на договора,
което е недопустимо съгласно чл. 116 от ЗОП, тъй като съгласно
разпоредбите на ЗУТ всички промени се извършват в писмен вид и тъй като
съгласно разпоредбата на договора кореспонденцията между страните се
извършва в писмен вид и по делото няма представено такова изявление от
възложителя. Заявява, че по делото е установено, че изпълнителят въобще не
е извършил никакви дейности по договора, включително и соченият от
ищците акт 10, подписан от него, доказва този факт. Заявяват, че този
документ не е подписан обаче от общината и затова не са настъпили целените
от изпълнителя последици – спиране на срока за изпълнение, - тъй като
общината е отказала да подпише такъв акт, защото не са били налице
основания за спиране на строителството, и изпълнителят е следвало да си
следва линейния график и да изпълнява задълженията си по договора и като
не го е направил, следва да понесе неблагоприятният резултат от
неизпълнението си. Заявява, че извършеното от общината преди
9
прекратяването на договора плащане, сочено от жалбоподателите,
представлява единствено доказателство за добросъвестността на общината и
след прекратяването на договора не съществува правно основание да се
извършва ново плащане. Заявява, че в решението на окръжния съд има
посочено още едно основание за отхвърляне на иска, което не е оспорено от
жалбоподателите и решението в тази му част на практика не е обжалвано.
Посочва, че съгласно представените по делото писмени доказателства
договор от с ДЗЗД“П.с.****“ и акт образец 16 от 14.01.2021 г. за въвеждане
на обекта в експлоатация мостът към посочената дата и всички СМР,
свързани с изграждането му, са вече изпълнени от ДЗЗД“П.с.****“. Заявява,
че от представената СТЕ е видно, че тези СМР са идентични със заложените в
процесния договор, поради което тяхното реално извършване от ищците вече
е технически невъзможно. Счита, че не може да бъде уважен иск за
заплащане на аванс по договор при установената обективна невъзможност да
се изпълни предмета на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно
поръчката на другата страна, а тя се задължава да заплати възнаграждение.
Между страните е безспорно, че по реда на чл. 112,ал.1 от ЗОП ответната
община и ДЗЗД“Х.г.“-гр.С. са сключили на 26.06.2019 г., след изпълнение на
процедура по възлагане на обществена поръчка, представеният от ищците с
исковата молба в копие договор за възлагане на строителство. Двете
търговски дружества-ищци „Б.к.“ЕООД-гр.С. и „Х.-с.“ЕООД-гр.С. са
съдружниците в посоченото ДЗЗД и като такива при надлежна тяхна
легитимация предявят иск за присъждане на исковата сума поради дължимо,
но неизвършено изпълнение на парично задължение на ответната община по
посочения договор. Договорът за възлагане на строителство от 26.06.2019 г.
по своята правна същност е договор за изработка, тъй като възложителят
възлага на изпълнителя изпълнението на СМР на обект „Изграждане на мост“
с посочена локация, реконструкция на подходите към моста, корекция и
почистване на речното корито на посочена река в посочено землище. В случая
ищецът не твърди да е вече изпълнил работи по обекта и да претендира
присъждане на неизплатено възнаграждение за извършена работа, а
претендира за присъждане на според него дължима сума, която е авансово
плащане, дължимо след издаване на протокола за откриване на строителна
10
площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежа и издаване от
изпълнителя и представяне на възложителя на фактура за дължимата сума,
т.е. за плащане авансово на сума преди и с оглед на започване на
изпълнението на работите по договора. Плащането на такъв аванс е
договорено в чл. 3,т.3 от договора, като е установена дължимост и на
последващи плащания. Затова надлежната правна квалификация на
предявения иск е по чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр с. чл. 112,ал.1 от ЗОП, вр. чл.
258 от ЗЗД – за заплащане на неиздължена според ищците сума съгласно
сключения по реда на ЗОП договор за възлагане на строителство преди
извършването на възложената работа, а не по чл. 79,ал.1 във вр. с чл. 266 от
ЗЗД (която норма предвижда дължимост на възнаграждение от възложителя
на изпълнителя за приета извършена работа), както непрецизно посочва
окръжният съд, без тази неточност да се отразява обаче на валидността на
съдебното решение, доколкото окръжният съд е разгледал именно заявените
от ищците твърдения и предявеното от тях искане. Ищците твърдят, че
съгласно чл. 3 от договора ответната община е дължала след подписването на
11.11.2019 г. на протокол образец 2 за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво да заплати на изпълнителя ДЗЗД
аванс в размер до 50% от стойността на договора в срок до 5 дни от датата на
подписването на този протокол. Безспорно е, че този протокол, представен от
ищците в копие с исковата молба, е издаден именно на 11.11.2019 г. Следва
обаче да се посочи, че съгласно чл.3,т.3 от договора възложителят дължи
плащане на аванс до 50% от договорената цена без включен ДДС, платим в
срок до 5 дни от датата на посочения протокол и издаване и представяне на
фактура за дължимата сума, а съгласно чл.3,т.1 от договора договорената
цена е в размер на 652 005,13 лв. без включен ДДС или 782 406,16 лв. с ДДС,
т.е. 50% от договорената цена без включен ДДС е не 391 203,07 лв. (което е
половината от 782 406,16 лв.), както претендират ищците, а е 326 002,56 лв.
(половината от 652 005,13 лв.).
Ответникът е възразил, на първо място, че не дължи плащане на
ищците, защото договорът от 26.06.2019 г. не е породил действие за общината
с оглед разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД, тъй като лицата, подписали договора –
бившият кмет на общината и главният счетоводител и изпълнителя ДЗЗД – са
се споразумели във вреда на общината. Обосновава своето възражение с
твърдението, че в документацията по обществената поръчка изрично е
11
посочено, че общината не е осигурила финансиране и очаква такова да бъде
осигурено от държавния бюджет. Твърди, че в процедурата по възлагането на
обществената поръчка на първо място е класирано ДЗЗД“Х.Г.“-гр.С. с
предложена цена 782 406,16 лв. с ДДС, но с ПМС от 25.04.2019 г.,
обнародвано и в сила от 3.05.2019 г., на общината е отпусната сума по тази
обществена поръчка в размер на 545 807 лв., т.е. с 236 599,16 лв. по-малко от
предложената цена, от което следва, че общината е следвало да
самофинансира от общинския бюджет посочената разлика над осигуреното
финансиране от националния бюджет, каквато сума общината няма. Твърди,
че при това положение възложителят е следвало да прекрати процедурата по
ЗОП на основание чл. 110,ал.1,т.8,предл.2 от ЗОП, но въпреки това и в
нарушение на вменените му от закона задължения кметът на общината издава
решение от 16.05.2019 г., с което обявява ДЗЗД“Х.г.“-гр.С. за участник,
спечелил процедурата по ЗОП и изпълнител на обекта, а на 26.06.2019 г. е
подписан процесният договор. Твърди, че този договор затова е сключен
изцяло във вреда на общината и в облага на съдружниците в ДЗЗД. Както е
посочено в т.3 от ТР №5/12.12.2016 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2014 г., ОСГТК,
договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата
страна във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 от ЗЗД, не поражда
целените от него правни последици и е недействителен, като на тази
недействителност може да се позове само представляваният или неговите
универсални правоприемници. В мотивната част на тълкувателното решение
по т.3 е посочено, че фактическият състав, пораждащ недействителността по
чл. 40 от ЗЗД, се състои от два елемента: обективен елемент – договорът,
сключен от представителя и насрещната страна по него е във вреда на
(уврежда) представлявания и субективен елемент – споразумяване между
представителя и насрещната страна по договора за увреждането на
представлявания, което се изразява в тяхната недобросъвестност – те и
двамата знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда
представлявания. Изрично е указано, че преценката за наличието на
увреждането, респективно за сигурното му настъпване, както и преценката за
наличието на недобросъвестността, се извършва предвид конкретните
обстоятелства за случая към момента на сключването на договора. В случая
договорът от 26.06.2019 г., както е посочено в чл. 6,ал.2 от него, се сключва
под условие, в съответствие с чл. 114 от ЗОП, тъй като за него възложителят
12
не е осигурил финансиране и той е с отложено изпълнение, а съгласно
чл.6,ал.3 от договора изпълнението му започва след осигуряване на
финансиране от страна на възложителя за неговото изпълнение, удостоверено
чрез възлагателно писмо, изпратено от възложителя до изпълнителя. При тези
обстоятелства непрекратяването на процедурата по възлагането на
обществената поръчка по реда на чл. 110,ал.1,т.8,предл.2 от ЗОП при
положение, че не е имало осигурено финансиране за изпълнението на
работата от държавния бюджет преди приключването й, само по себе си не
дава основание да се приеме, че е налице хипотеза по чл. 40 от ЗЗД, тъй като
нормата на чл. 114 от ЗОП дава изрично възможност да бъде сключен договор
под условие при неосигурено финансиране, като бъде предвидена в договора
клауза за отложено изпълнение, както е направено в случая с клаузите на
чл.6,т.2 и т.3 от договора. Обстоятелства, настъпили вече след сключването
на договора на 26.06.2019 г. във връзка с възможност или не за пълно
финансиране на работата по договора, могат да обосноват прекратяване на
договора съгласно чл. 114,изр.2 от ЗОП, респективно изискват преценка от
страна на общината и съответни действия на нейния представител, но тази
преценка не касае обстоятелствата, съществували към момента на
сключването на договора – 26.06.2019 г., който е меродавният при преценката
за приложение на нормата на чл. 40 от ЗЗД момент. Не се установява
следователно в случая към датата на сключването на договора 26.06.2019 г. да
е налице увреждане на представляваната община, както и, съответно,
споразумяване между представителя на общината от ДЗЗД за такова
увреждане. Затова няма основания да се приеме, че сключеният на 26.06.2019
г. между страните договор не е породил целените с него правни последици и е
недействителен съгласно нормата на чл. 40 от ЗЗД. Съответно, неоснователно
ответникът претендира да не дължи затова изпълнение по този договор на
задължение да заплати исковата сума. Следва при тези обстоятелства, с оглед
клаузите на чл.6,т.2 и т.3 от договора, само да се посочи, че при преценката
относно наличие в случая на хипотеза по чл. 40 от ЗЗД е следователно без
правно значение дали към момента на сключването на договора общината е
имала средства за финансиране на проекта в пълен обем. Затова е неотносимо
твърдението на жалбоподателя, че към датата на сключването на договора
общината не е разполагала с финансиране в пълен обем. Следва за пълнота
само още да се посочи, че то е и неоснователно, тъй като в чл.6,ал.2 от
13
договора ясно е посочено, че той се сключва под условие в съответствие с чл.
114 от ЗОП, тъй като за него възложителят не е осигурил финансиране, а в
чл.6,ал.3 е посочено, че изпълнението на договора започва след осигуряване
на финансиране от страна възложителя за неговото изпълнение, удостоверено
чрез възлагателно писмо. На тази клауза се позовават и жалбоподателите във
въззивната жалба, но в противоречие с нея твърдят и че в заключение на
вещото лице К. е посочено, че в отчета за касово изпълнение на бюджета на
общината за 2019 г. са отчетени средства в размер на 851 955 лв. като
трансфери за други целеви разходи от ЦБ от ЕБК за 2019 г. Следва освен това
да се посочи, че в допълнителното заключение на вещото лице М. К. от
22.06.2921 г., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 5.07.2021 г.,
посоченият пасажа касае отговор на МФ и се отнася до касово изпълнение на
бюджета на общината за 2019 г., което не е видно да е свързано именно със
средства за процесния обект. Видно от заключението на вещото лице М. К. от
8.02.2021 г., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 22.03.2021 г., в
него ясно е посочено, че общината към момента на сключване на договора на
26.06.2019 г. не е имала възможност да самофинансира сума в размер на
236 599,16 лв. за доплащане на стойността на договорените СМР поради това,
че в бюджета са предвидени по тази дейност 46 758 лв. Затова е
неоснователно заявеното от жалбоподателите във въззивната жалба
твърдение, че ответникът е разполагал със средствата за изпълнение на
договора в пълен размер.
Ответникът възразява, на второ място, че не дължи изпълнение на
претендираното от ищците като дължимо парично задължение за плащане на
авансова сума съгласно договора, тъй като договорът е прекратен от
общината преди подаването на исковата молба на основание чл. 20,ал.1,т.2 от
него – поради спиране на строителните работи за повече от 10 дни. Съгласно
клаузата на чл. 20,ал.1,т.1 от договора той може да бъде прекратен с писмено
уведомление от възложителя при спиране на строително-ремонтните работи с
повече от 10 календарни дни. Видно от представеното от ответника с
отговора на исковата молба в копие писмо от 27.11.2019 г., той уведомява
ДЗЗД, че прекратява договора на основание чл. 20,ал.1,т.2 от него, считано от
датата на получаването му, поради спиране на СМР с повече от 10
календарни дни, тъй като от 11.11.2019 г. до 26.11.2019 г., 15 дни след
подписването на протокол за откриване на строителната площадка и
14
определяне на строителна линия и ниво на строежа изпълнителят е спрял
изпълнението на СМР с повече от 10 календарни дни, за което е съставен
протокол на 26.11.2019 г. от назначена със заповед на кмета на общината
комисия. Видно от представената от ответника в копие с отговора на исковата
молба заповед от 26.11.2019 г., кметът на ответната община е назначил
комисия, която да извърши проверка на място и състави протокол за
изпълнението на СМР. Видно от представения също от ответника в копие
протокол от 26.11.2019 г., така назначената комисия от служители на
общината е извършила оглед на място и е посочила, че към момента не са
започнати строително-ремонтни дейности 15 дни след подписването на
протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа и е спряно изпълнението на СМР с повече от 10
календарни дни, за което не са изложени причини, поради което комисията
предлага на кмета да прекрати договора. Видно от представения от ответника
в копие транспортен етикет от куриерска фирма „Е.е.“, пратка е изпратена от
общината до ДЗЗД на 29.11.2019 г. на посочения в договора адрес на ДЗЗД в
гр. С., бул.“В.Л."*, но според посоченото от куриера на адреса фирмата не е
открита, поради което пратката е върната на 18.12.2019 г. Писмо с
уведомление, видно от представената от ответника разпечатка от електронна
поща, е изпратено от общината на 6.12.2019 г. на електронен адрес
*****************@abv.bg, като съгласно посоченото в договора от
26.06.2019 г. Х.Б. е представителят на ДЗЗД. Видно от представеното от
ответника в разпечатка обявление за приключване на договор за обществена
поръчка, общината е обявила договора за приключен на датата 6.12.2019 г. с
посочени причини за това, че от 11.11.2019 г. до 26.11.2019 г., 15 дни след
подписване на протокол за откриване на строителната площадка и определяне
на строителна линия и ниво на строежа изпълнителят е спрял изпълнението на
СМР за повече от 10 календарни дни, поради което и на основание чл.
20,ал.1,т.2 от договора с уведомление е прекратен договорът на 6.12.2019 г.,
което обявление е изпратено на 23.12.2019 г. Съгласно общодостъпната
информация на сайта на АОП, това обявление за приключване на договора за
обществена поръчка е публикувано в РОП на 23.12.2019 г. Получаването на
писмо от общината за прекратяването на договора се потвърждава и от
показанията на свидетеля А.И.Х., разпитан по искане на ищците в съдебното
заседание на окръжния съд на 11.10.2021 г. - свидетелят Х. заявява, че са
15
получили писмо от общината, че спират обекта, защото не са работили.
Исковата молба от двамата ищци, по която е образувано производството по
спора, е подадена до окръжния съд на 30.12.2019 г. Препис от отговора на
ответника ведно с приложенията, сред които е горепосоченото уведомление,
са връчени на ищците на 1.06.2020 г. В исковата молба изрично ищците
посочват, че на 12.11.2019 г. участниците в строителството са подписали акт
образец 10 за спиране на строителството, който акт е изпратен на общината-
възложител. Безспорно е, че той не е подписан от нея. Видно от
представеното от ищците в копие разрешение за строеж за обекта-предмет на
договора от 26.06.2019 г., то е издадено на 25.10.2019 г. и е влязло в сила на
11.11.2019 г. Видно от представения също от ищците с исковата молба в
копие протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво за строежа, той е съставен на 11.11.2019 г. Видно от
представения също от тях в копие с исковата молба акт образец 10 за
установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, той е
съставен на 12.11.2019 г. Съгласно посоченото в този акт, той е съставен
поради промяна в инвестиционните намерения на възложителя, осигурено
финансиране за изграждане само на частта от проекта за мост и наложителна
промяна в проекта, като е подписан от представители на строителя,
строителния надзор и проектанти, но не е подписан от представител на
възложителя. В акта е посочено изрично, че няма изпълнени СМР на обекта,
няма доставени материали, инвентар, съоръжения и др., няма необходими
работи за осигуряване на здравината, пространствената устойчивост и
консервирането на строежа, както и че е необходимо да се изготвят проекти
за промяна в проектната документация в зависимост от инвестиционните
намерения на възложителя и да се издаде заповед за промяната към
разрешението за строеж от 25.10.2019 г., влязло в сила на 11.11.2019 г., и след
обявяването на заповедта и влизането й в сила възложителят да уведоми
участниците в инвестиционния процес за съставяне на акт образец 11 за
продължаване на строителството. Установява се съгласно така представеният
акт образец 10, че на обекта на датата 12.11.2019 г. няма извършени работи,
т.е. строителството въобще не е започнало, както и че след тази дата такива не
подлежат на извършване с оглед спирането на строителството. Не се
установява от страна на ищците настъпване на посочената в този акт причина
промяна в инвестиционните намерения на възложителя, а осигурено
16
финансиране за изграждане само на част от проекта за мост само по себе си не
е равнозначно на такава промяна. Не се нито твърди, нито установява от
страна на ищците такава промяна в инвестиционните намерения на
възложителя да е обективирана, съответно, той да е бил уведомен за такава от
възложителя. Налице е следователно голословно твърдение на лицата,
подписали акта, за промяна на инвестиционните намерения на възложителя,
което не обвързва общината като възложител. Съответно, така изготвеният
акт не се явява годно основание да се приеме, че изпълнителят е имал
основание да не започне извършването и да не извършва СМР на обекта след
11.11.2019 г. Така изготвеният акт при тези обстоятелства установява само
неизгодното за ищците обстоятелство, че от 12.11.2019 г. ДЗЗД не е
извършвало СМР на обекта. Безспорно е, че акт образец 11 за продължаване
на строителството не е бил съставян, поради което и няма основание да се
приеме, че след 12.11.2019 г. ДЗЗД е извършило СМР на обекта. Вече след
съставянето на 26.11.2019 г. на протокола от назначената от кмета на
ответната община комисия, на 27.11.2019 г. от изпълнителя ДЗЗД е изготвено
писмо, изпратено до кмета на общината, представено от ищците в копие с
исковата молба, с което е представен акт образец 10 и се иска оформянето му
от страна на общината, получен съгласно обратна разписка от куриерската
фирма „Е.е.“ на 29.11.2019 г. Също на 27.11.2019 г. е изготвено и писмо от
ДЗЗД до кмета на общината, в което е посочено, че при започване на
изпълнението на строителството, а именно изсичане на дървета и храсти,
изкоп машинен на транспорт, транспорт на земни маси и наноси на депо, се
налага да се маркират дърветата и определят храстите за изсичане, както и се
определи депо за разтоварване на земни маси и дървен материал, и се моли да
бъде определено място за депониране на земни маси и дървен материал, както
и да се определи отговорник, който да маркира дърветата, подлежащи на
изсичане, което съгласно обратната разписка от същата куриерска фирма е
получено на 29.11.2019 г. С оглед на тези две писма също следва да се
приеме, че в периода от 12.11.2019 г. до 26.11.2019 г. изпълнителят ДЗЗД не е
извършил СМР на обекта, т.е. повече от 10 календарни дни след 11.11.2019 г.,
което е основание за прекратяване на договора съгласно чл. 20,ал.1,т.2 от
него, което прекратяване общината е направила с уведомлението от
27.11.2019 г. Представените от ищците в копия книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа-начален инструктаж и ежедневен
17
инструктаж и присъствена книжка са съставени от ищците изгодни за тях
документи и не установяват по начало спрямо ответника настъпването на
посочените в тях обстоятелства, като следва да се отчете, че евентуално
извършване на инструктажи и присъствие не доказва извършването на място
на СМР именно на процесния обект, който не е посочен в тези документи,
както и следва да се отчете, че тези документи противоречат относно
обстоятелството извършване на инструктажи и отчет за работа във времето от
11.11.2019 г. до 26.11.2019 г., а и след това, и на установените обстоятелства,
посочени по-горе, а именно спиране на работата с акта от 11.11.2019 г., липса
на акт за продължаване на работата, изпратени писма от 27.11.2019 г. от
изпълнителя до възложителя, вече след прекратяването на договора от
общината поради неизвършването на СМР до 26.11.2019 г. съгласно
уведомлението, изготвено на 27.11.2019 г., искане с тях на съдействие от
общината, каквото не се установява да е било оказано. Затова, като
противоречащи на така установените с писмените доказателства
обстоятелства, не следва да се дава вяра и на показанията на свидетелите,
разпитани по искане на ищците в съдебното заседание на окръжния съд на
11.10.2021 г., А.И.Х. (съпруг на управителката на едното от дружествата-
ищци) и Р.Р.К., на обекта да са извършвани настаняване на работници и
подготвителни работи (направа на временен път и почистване на речното
корито). Според показанията на свидетеля Х., той с управителя на
дружеството отишли да се представят на новия кмет, искали проектите за
обекта, те извикали строителите, наели квартири и настанили работниците,
започнали почистване на речното корито, направили временен път и канавки,
направили временен мост, искали да им дадат от общината терен за извозване
на отпадъците, пратили писмо за извозването на храсти и дървета, през това
време хората си работели, около месец били там, получили писмо от
общината, че спират обекта, защото не са работили, на обекта имало
технически ръководител, двама работници и управителя, както и техника –
багер, с който се работело. Съгласно показанията на свидетеля К., започнали
работа на обекта около 12.10.2019 г. и си тръгнали на 15.11.2019 г., изцяло
почистили речното корито от храсти, камъни, дървета, направили временен
път и временна канавка, били двама души и един от собствениците на
фирмата, имало багер да работи, извършвали подготвителна дейност за
съществената работа, имали акт 2 издаден и чакали проектите и да депонират
18
отпадъците на обекта, това не се случило, работили около един календарен
месец. Показанията на двамата свидетели са недостоверни, тъй като според
свидетелите са изпълнени редица дейности в рамките на месец и обектът бил
спрян от общината, защото не са работили, и те си тръгнали на 15.11.2019 г.,
но в акта образец 10 от 12.11.2019 г. не е отразена направа на каквито и да
било работи, като работа на обекта е можело да започне едва след влизане в
сила на разрешението за строеж на 11.11.2019 г, писмото на общината с
уведомлението за прекратяването на договора е от 27.11.2019 г., а писмото
относно определяне на депо за разтоварване на земни маси и дървен материал
е от 27.11.2019 г. Основателно е следователно възражението на ответника, че
договорът между страните е прекратен от общината на основание чл.
20,ал.1,т.2 от него преди подаването на исковата молба в съда на 30.12.2019
г., поради което общината не дължи и изпълнение на задължението да плаща
аванс по този договор, както претендират ищците. Установява се затова, че
предявеният иск за заплащане на сумата 391 203,07 лв. като аванс, договорен
с клаузата на чл.3,ал.3,предл.1 от договора, е неоснователен. Подадената
въззивна жалба е неоснователна, решението на окръжния съд, с което този
иск е отхвърлен, съответно, отхвърлен е и акцесорният иск за присъждане на
лихва, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Няма спор между страните, че от ответната община е била преведена
като аванс по договора исковата сума след издадена и изпратена на 11.11.2019
г. от изпълнителя фактура №1, представена в копие с исковата молба, но
сумата е била върната от банката, тъй като сметката е била закрита. Безспорно
е, че преводът е бил направен по посочената в чл.3,ал.2 от договора банкова
сметка на изпълнителя, съгласно която клауза всички плащания по договора
се извършват именно по конкретно посочената сметка. Безспорно е, че
впоследствие изпълнителят е издал нова фактура за плащане на исковата сума
№3/2.12.2019 г., представена също в копие от ищците с исковата молба, но
ответникът е отказал да извърши плащане по нея. Тъй като уведомлението на
общината за прекратяването на договора на основание чл. 20,ал.1,т.2 от него е
от дата 27.11.2019 г., то общината е имала основание да отказва да извърши
това плащане. Не може да бъде споделено становището на ответната община,
че с извършеното плащане на исковата сума по закритата банкова сметка
възложителят е изпълнил своето задължение за плащане на аванс по договора
и въпреки връщането на сумата по начало не дължи последващо плащане по
19
друга, съществуваща сметка и след издаване на фактура, в която тя да е
посочена. Няма пречка поради несъществуване на посочената в договора
сметка и без промяна в договора превод да се направи по новопосочена
сметка и след издаване на фактура след повече от 5 дни от датата на
протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво за строежа. Що се отнася до обстоятелството, че в хода на
производството по делото изпълнението на работата на процесния обект е
било възложено с нова поръчка по ЗОП на друг изпълнител и той е изпълнил
работата, като изпълнението е приключило, по него спор няма, във въззивната
жалба изрично е посочено, че има пълно сходство и припокриване на
предмета на договора, сключен с ищците и впоследствие с трето лице. Видно
от представения от ответника в копие договор за възлагане на обществена
поръчка от 15.10.2020 г., той е сключен за същия обект – изграждане на мост
при км.3+165 на път ********/*********/Н.-Б.-Д.-Ж.“ и реконструкция на
подходите към моста с ДЗЗД“П.с.****“-гр.С.З. като изпълнител. Видно от
представения от ответника в копие констативен акт образец 15 за
установяване годността за приемане на строежа от 14.12.2020 г., обектът е
изпълнен и приет. Следва обаче да се посочи, че ищците претендират
плащане на исковата сума на договорно основание, като аванс по сключения с
общината на 26.06.2019 г., и доколкото общината не твърди да е развалила
или прекратила този договор поради невъзможност за неговото изпълнение с
оглед междувременно приключилото изпълнение на обекта от друг
изпълнител, то последното обстоятелство няма самостоятелно значение при
преценката относно основателността, съответно неоснователността, на
предявения иск.
Установява се, че въззвивната жалба е неоснователна, обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
От страна на ответника по жалбата се претендира за присъждане на
разноски за въззивното производство – 11 226 лв. за платено адвокатско
възнаграждение. Видно от представения от ответната община договор за
правна помощ от 6.04.2022 г., за адвокатската защита е договорено и платено
възнаграждение в размер на 11 226 лв. с ДДС, от които 9 355 лв.
възнаграждение и 1871 лв. ДДС. Плащането се удостоверява и от
представената в копие фактура от 1.06.2022 г. и извлечение от банкова
20
сметка. От страна на жалбоподателите се претендира това възнаграждение да
е прекомерно и като такова да следва да бъде присъдено в намален размер
съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.5 от ГПК. Съгласно нормата на чл.
7,ал.2,т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение в
случая е в размер на 9 354,06 лв., т.е. толкова, колкото е определено и
заплатено от ответника (9 355 лв.). Съгласно нормата на §2а от ДР на
посочената Наредба, дължимо е заплащането като част от възнаграждението и
на ДДС, който в случая е надлежно изчислен и заплатен в размер на 1 871 лв.
Установява се при тези обстоятелства, че заявеното от жалбоподателите
възражение и искане по чл. 78,ал.5 от ГПК за присъждане на разноски за
платеното от ответника адвокатско възнаграждение в намален размер е
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Съгласно
нормата на чл. 78,ал.3 от ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да
заплатят на общината-ответник по въззивната жалба именно сумата, платена
за адвокатско възнаграждение за защитата по делото пред апелативния съд
съгласно договора от 6.04.2022 г. – 11 226 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260327/3.11.2021 г. по т.д. № 387/2019 г.
на ОС-С.З..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от жалбоподателите „Б.к.“ЕООД-
гр.С. и „Х.-с.“ЕООД-гр. П. искане за присъждане в намален размер на
разноски за платено от ответника по жалбата О.Г.-гр.Г. адвокатско
възнаграждение поради негова прекомерност съгласно разпоредбата на чл.
78,ал.5 от ГПК, поради неоснователност
ОСЪЖДА „Б.к.“ЕООД-гр.С., бул.“В.Л."*, вх.*, ет.*,ап.**, ЕИК
********** и „Х.-с.“ЕООД-гр. П., ул.“М.“**, ЕИК ********** да заплатят на
О.Г.-гр.Г., бул.“К. Ал. Б.г“*, Булстат ********* сумата 11 226 лв. – разноски
за производството по спора пред апелативния съд за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
21
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22