РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 23.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното
от съдията гр. дело №1766 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази:
Искът е с правно основание по чл.49 ЗЗД.
Ищецът Н.Я.Г. твърди, че е бил абонат на “А1 България” ЕАД
по срочен договор №*********/30.12.2015г., по силата на който е ползвал
предлаганите от дружеството мобилни услуги, за които без забава е заплащал
уговорената такса. От м. април 2017г. ответникът започнал да му начислява и да
изисква заплащане на “допълнителни” услуги, неползвани от него. В индивидуалния
му договор за предоставяне на услуги от ответника не се съдържа и липсва
съгласие между тях да му се предоставя допълнителни услуги, както и данните му
да бъдат ползвани за изпращане на съобщения за маркетинг и реклама от трети
лица, в т.ч. за продукти и/или услуги на трети лица. Уведомил ответника, че е
налице недоразумение и е продължил да плаща уговорената с договора такса за
предоставяни и реално използвани от него услуги, без исканите суми за
допълнителни услуги. Продължил да получава заканителни телефонни обаждания от
колекторска фирма, с която ответникът си партнирал, както и извънсъдебни покани
за заплащане на недължими суми. На 08.11.2017г. посетил офис на ответника, за
да заплати поредната такса, но бил уведомен за едностранно прекратяване на
договора от страна на ответника и му била предявена сметка за заплащане на
неустойка. Във връзка с гореизложеното счита, че ответникът не е изпълнил
задълженията си да му предоставя уговорените по договора услуги, поради което
му е причинил виновно имуществени вреди, изразяващи се в платени такси по
фактури №№ **********/25.08.2017г., **********/26.09.2017г. и
**********/26.10.2017г., общо 45 лв. Причинени са му и неимуществени вреди,
изразяващи се в невъзможността да използва телефона си за осъществяване на
връзка с лекуващите го лекари поради онкологичното му заболяване и последващи
операции, изискващи наблюдение. Лишен бил от възможността да контактува с
роднини и близки при смъртта на брат си и неговото погребение, както и да
контактува с родителите и внуците си. Претърпял е болки и страдания и негативни
психически преживявания. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 45
лв обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени на ответника, без
да ми предоставя срещу това съответните услуги и сумата 1205 лв обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените душевни болки, страдание и негативни
психически преживявания. Претендира разноските по делото.
Ответникът “А1 България” ЕАД гр.
София (предишно наименование “Мобилтел” ЕАД), представляван от гл. изп.
директор А. Василев Димитров и изп. директор Младен Маркоски, чрез процесуалния
си представител взема становище за неоснователност на иска. Ищецът не е
заплащал дължимите суми в пълен размер за периода м. април – м. юни 2017г.,
обективирани във фактури №№ **********/26.05.2017г., **********/26.06.2017г. и
**********/26.07.2017г. Налице е хипотезата на чл.27.2 от Общите условия,
поради което операторът е имал възможност да упражни правото си да спре
услугите или да прекрати договора. Оспорва ищецът да е преживял описаните в
исковата молба болки, страдания и негативни преживявания, за каквито няма
данни. Моли искът да бъде отхвърлен с присъждане на разноските по делото.
По делото са
представени писмени доказателства и е назначена
техническа експертиза, която е представила две заключения, приложени в писмен
вид.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Страните по делото са
сключили №*********/30.12.2015г., по силата на който ищецът “А1 България” ЕАД гр. София (предишно
наименование “Мобилтел” ЕАД) е предоставил на ищеца Н.Я.Г. електронни
съобщителни услуги (мобилни услуги), съгласно избрания от абоната тарифен план
и условия за ползване на услугата Мтел Трансфер S 2 г., посочени в Приложение 1 към договора. Срокът за
ползване на услугите, посочени в Приложението е 24 месеца за мобилен номер **********.
За задълженията на ищеца във връзка с предоставените му
мобилни услуги по посочения договор мобилният оператор е издал следните фактури:
№*********/26.05.2017г. за сумата 27.02 лв и №*********/26.06.2017г. за сумата 27.02
лв, по които ищецът е платил по 15.00 лв.
Между страните не се спори, че начислените във фактури
№№ **********/26.05.2017г. и **********/26.06.2017г. допълнителни услуги за
периодите от 14.05.2017г. до 21.05.2017г. и от 28.05.2017г. до 04.06.2017г. по
10.02 лв за всеки период не са платени от ищеца.
Съгласно чл.27.2 от Общите условия (л.48 и сл.), при
неплащане на дължимите суми след изтичане на срока за плащане Мобилтел има
право да преустанови достъпа на абоната до мрежата или да прекрати договора за
услуги.
От заключението на техническата експертиза, потвърдено
и допълнено устно от вещото лице инж. А.И.Е. в съдебно заседание на
04.02.2021г., се установява, че във фактурите за месеците април и май 2017г. на
ищеца са начислявани допълнителни услуги, след това са преустановени и в
следващите фактури не са начислявани допълнителни услуги. Изходящите услуги на
ищеца са спрени на 04.07.2017г., а входящите услуги са спрени на 04.09.2017г.
Договорът е прекратен на 08.11.2017г. На ищеца са били изпратени 2 уведомителни
съобщения на номер ********** за неплатени задължения и възможно предстоящо
спиране на услуги на 19.07.2017г. и на 30.08.2017г.
Заключението се подкрепя от представените по делото фактури
за ползвани мобилни услуги.
От допълнителното заключение на техническата
експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице инж. А.Е. в съдебно
заседание на 25.03.2021г., се установява, че допълнителните услуги, които
ищецът е ползвал представляват “директно мобилно разплащане”, по-известно като Direct Carrier
Billing (DCB), което представлява метод на плащане, позволяващ на
абонатите да заплащат дължимите суми за покупка на определени онлайн услуги
(основно услуги за достъп до цифрово съдържание, като игри, хороскопи, тестове
и др.), чрез сметката на мобилния си телефон. Услугата, за която абонатен номер
********** е бил абониран и е ползвал, е FUNTOONEZ и представлява достъп до игри и развлекателно
съдържание, начислена на ищеца във фактурите за месеците април и май 2017г.
Ищецът е активирал тази услуга на 14.05.2017г. в 04:00:18 ч. и е получил есемес
с потвърждение за успешно абониране и за цена 6.01 лв седмично. Предвидена е
възможност за спиране на услугата чрез есемес на STOP FUNTOONEZ на 14703 или на интернет страницата на FUNTOONEZ, посочен е и телефон за информация. Тази услуга тогава е минавала през Мобилтел,
но се е предоставяла от фирма “Ен Ти Ейч Медия България” ЕООД. Плащането за
използването на посочената услуга става чрез ответника и се начислява на
клиента към месечните му сметки, като цената е формулирана за съответния период
до отказване на услугата. Тъй като услугата е на абонаментен принцип, ищецът е
получавал ежеседмично уведомителни съобщения на 21.05.2017г., 28.05.2017г.,
04.06.2017г. и на 05.06.2017г. в 13:45:17 ч. е прекратил услугата. В устното си
заключение вещото лице е категоричен, че ищецът се е абонирал за посочената
допълнителна услуга, като без значение е обстоятелството дали реално да я е
ползвал. Според вещото лице инж. Е. абонирането е станало чрез есемес. Процесът
за начисляване на абонаментна такса към месечната сметка е автоматизиран на
база комуникация между отделните устройства и мрежа, без необходимостта от
човешка намеса.
Заключените е депозирано от вещо лице, притежаващо
необходимата за случая компетентност и е прието от съда без възражения от
страните.
При тези данни съдът намира, че по делото не се
установиха неправомерни действия или бездействия на служители на ответника, на
които е възложена работата по изпълнение на конкретния договор за мобилни
услуги. Съгласно чл.6.3 от договора от 30.12.2015г., операторът има право
едностранно да прекрати договора и/или да спре достъпа на потребителя до
мрежата в случай на частично или цялостно неизплащане на указаната във
фактурата сума в срока за плащане. Спирането на изходящи и входящи услуги и
последващото прекратяване на договора на основание чл.27.2 от Общите условия на
мобилния оператор е законна последица от частичното неизпълнение на ищеца да
заплаща дължимите суми за допълнителната услуга, за която се е абонирал.
Следователно в случая не може да се ангажира гаранционната отговорност на
ответника за обезвреда по чл.49 ЗЗД на претърпените от ищеца неблагоприятни
последици.
Следователно искът за заплащане на 45 лв обезщетение
за имуществени вреди и за 1205 лв обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен, поради
което следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК във вр. с чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ищецът следва да заплати на ответника 717.50 разноски по
делото, в т.ч. 317.50 лв юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Я.Г. ***, ЕГН **********, срещу “А1 България”
ЕАД,
със седалище и адрес на управление в гр. София, район Илинден, ул. “Кукуш” 1,
представлявано от гл. изп. директор А. Василев
Димитров и изп. директор Младен Маркоски, ЕИК *********, иск по чл.49 ЗЗД за
заплащане на сумата 45 лв обезщетение за имуществени вреди и на сумата 1205 лв
обезщетение за неимуществени вреди за претърпените душевни болки, страдание и
негативни психически преживявания.
ОСЪЖДА Н.Я.Г. да заплати на “А1 България” ЕАД сумата 717.50
лв разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: