№ 2066
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100514056 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20167667/04.08.2021 г., постановено по гр. дело № 58493/2020 г. по
описа на СРС, ГО, 29 с-в е отхвърлен предявения от ЗАД „А.“, ЕИК **** срещу ЗД „Б.и.“
АД, ЕИК **** иск на основание чл. 213 КЗ/отм./, вр. §22 от ПЗР на КЗ за заплащане на
сумата от 455,74 лева, остатък от застрахователно обезщетение по полица № ********** за
причинени щети по автобус „Сетра“ с рег. № **** в резултат на ПТП, настъпило в Унгария
на 31.05.2015 г. по вина на водач , чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответното дружество, както и с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на
135,69 лева, мораторна лихва върху главницата за периода от 25.11.2017 г. до 25.11.2020 г.
С решението е осъден ЗАД „А.“ на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати ЗД „Б.и.“ АД
сумата от 300 лева разноски по делото.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ищеца ЗАД „А.“. Жалбоподателят счита, че първоинстанционното
решение е неправилно. Въпреки, че правилно е установил от фактическа страна делото и е
стигнал до извод, че искът е основателен в претендирания размер, неправилно е приел, че
вземането е погасено по давност. Излага доводи, че в случая не е съобразен Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13.03.2020 г., съгласно който срокът е бил спрян от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Отправя
искане за отмяна на решението. Претендира направените по делото разноски.
1
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ЗД „Б.и.“ АД, с който
се взема становище, че въззивната жалба е неоснователна, с твърдение, че давността е
изтекла на 31.05.2020 г.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. По доводите във въззивната жалба, настоящият състав намира
следното:
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения,
срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента /чл. 213, ал. 1 КЗ - отм. /
се обуславя от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили
вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за
застраховка "гражданска отговорност" между деликвента и ответника.
Установено е по делото, от представените писмени доказателства, че между ищеца
и „Руем турс“ ООД е бил сключен валиден договор за имуществено застраховка „Каско",
клауза "Пълно каско" /чл. 184, ал. 3 КЗ - отм./, за автобус „Сетра“ с рег. № ****, в срока на
застрахователното покритие на който е настъпило ПТП на 31.05.2015 г. в Унгария, като
действията на водача на Мерцедес Спринтер, рег. № **** съставляват граждански деликт.
По делото е изслушано и прието като неоспорено заключение на САТЕ, което настоящият
състав кредитира като компетентно и обективно, според което стойността за възстановяване
щетите , нанесени на застрахования автобус, определена по средни пазарни цени, към датата
на ПТП, възлиза на 1107,60 лева. По делото е установено, че сумата от 1032,22 лв. е платена
на застрахованото лице на 26.10.2015 г. съгласно РКО № 2730 /л. 10/, а на 11.09.2015 г. е
платена посредническата такса в размер на 200 лева / л.11- 13/.
Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за застраховка
"гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на лек автомобил
"Мерцедес Спринтер" с рег. № **** ВР и ремарке с рег. № ****, в срока на
застрахователното покритие, на който е настъпило процесното ПТП. Частично сумата в
размер на 787,74 лева е платена на ищеца, който факт също не се оспорва от ответника.
Частичното плащане на претенцията от ответника съставлява признание на обстоятелството,
че на 31.05.2015 г. е настъпил покрит застрахователен риск по полицата. Следователно,
2
ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по „Гражданска
отговорност“ на причинителя на вредата до размера на обезщетението и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Спорният по същество въпрос във въззивното производство е свързан с това дали
давността относно вземането е изтекла относно претендираната сума от 455,74 лева,
представляваща разликата между платеното обезщетение от ищеца по застраховка „Каско“ и
сумата, платена от ответника на ищеца в размер на 787,74 лв.
Въпросът за началния момент, от който започва да тече погасителната давност при
регресните искове на застрахователя е разрешен със задължителна съдебна практика –т. 14
от ППВС № 7/1978 г., с което е прието, че за регресните искове важи общата 5 - годишна
давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението започва от момента на изплащане на
застрахователните обезщетения на правоимащите лица. Тези разяснения са възприети и в
практика на ВКС / Решение № 144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на ВКС, II т.о.,
Решение № 31/7.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 806/2010 г. на ВКС, I т.о. /.
В случая петгодишният период обхваща и периодът на обявено извънредно
положение в РБ със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
(ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон,
считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в
ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) "сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в "Държавен вестник". Налага се извода, че давностният срок за предявяване регресния иск
на застрахователя в периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. е спрял да тече за период от два
месеца и една седмица. Давностният срок е продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. Въз
основа на горното, 5 - годишен срок за остатъка от вземането на застрахователя, платено на
26.10.2015 г. е следвало да изтече на 02.01.2021 г., но искът за тази сума е подаден преди
изтичане на давностния срок / 25.11.2020 г./. Следователно, за сумата от 255, 74 лева, искът
е основателен и първоинстанционното решение в тази част следва да бъде отменено.
Друго разрешение намира въпросът за платената сума от застрахователното
дружество на 11.09.2015 г. в размер на 200 лева. По аргумент от т. 14 от ППВС № 7/1978 г.,
петгодишният срок е започнал да тече на 11.09.2015 г. и е изтекъл на 18.11.2020 г., т.е. една
седмица преди датата на подаване на исковата молба /25.11.2020 г./. Налага се извода, че
исковата претенция за сумата от 200 лева е погасена по давност и в тази част,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По претенцията за лихва за забава в размер на 135,69 лв. / изм. по реда на чл. 214
ГПК в открито съдебно заседание на 19.05.2021 г./:
3
С оглед частичното уважаване на иска за главница в размер на 255,74 лева ,
настоящият състав следва да се произнесе и по акцесорната претенция за законна лихва.
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) вземането на застрахователя по имуществената застраховка
срещу застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност" става изискуемо при
условията на чл. 213а, ал. 3 КЗ (отм.) - в 30-дневен срок от предявяване на претенцията пред
ответника. Не е спорно между страните, че претенцията на ищеца с изх. № Л-
1309/04.02.2016 г. е предявена на ответника, доколкото същият е извършил частично
плащане по нея. Ето защо, претенцията за лихва е установена по своето основание в периода
25.11.2017 г. до 24.11.2020 г. вкл. , като същата не е погасена по давност, доколкото
тригодишният срок по чл. 111, б. "в” ЗЗД не е изтекъл. Тъй като липсват данни за нейния
размер, СГС го определя по реда на чл. 162 ГПК с помощта на компютърна програма на
77,86 лева. Следователно частично за лихвата до този размер, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено.
Предвид гореизложените съображения решението на СРС въззивната жалба е
частично основателна.
Относно разноските:
При този изход на спора, съдът следва да разпредели отговорността за разноски
пред първа инстанция съобразно изхода на спора.
С решението, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 300 лева
адвокатско възнаграждение. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя юрисконсултското
възнаграждение на ищеца в първа инстанция в размер на 100 лева. Ищецът претендира и
държавна такса в размер на 100 лева, депозит за САТЕ в размер на 280 лева. Ответникът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева с вкл. ДДС съгласно договор за
правна защита и съдействие от 22.03.2021 г. С оглед частичната отмяна, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени - 270,75 лева, а в полза на ответника следва да бъдат присъдени
130,78 лева, като бъде отменено първоинстанционното решение за горницата над 130,78
лева до присъдения размер от 300 лева.
Пред въззивна инстанция, въззивникът е претендирал юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева и 25
лева платена държавна такса. Въззиваемата страна е претендирала адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева с вкл. ДДС съгласно договор за правна защита и
съдействие от 21.02.2022 г. Следователно в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
разноски за въззивната инстанция в размер на 70,51 лева, а в полза на въззиваемата страна в
размер на 156,94 лева с вкл. ДДС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20167667/04.08.2021 г., постановено по гр. дело №
4
58493/2020 г. по описа на СРС, ГО, 29 с-в В ЧАСТТА , в която е отхвърлен предявения от
ЗАД „А.“, ЕИК **** срещу ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК **** иск на основание чл. 213 КЗ /отм./, вр.
§22 от ПЗР на КЗ за заплащане на сумата над 200 лева до 455,74 лева, представляваща
остатък от застрахователно обезщетение по полица № ********** за причинени щети по
автобус „Сетра“ с рег. № **** в резултат на ПТП, настъпило в Унгария на 31.05.2015 г. по
вина на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество,
както и В ЧАСТТА по иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер над
57,83 лева до пълния предявен размер от 135,69 лева, мораторна лихва върху главницата
за периода 25.11.2017 г. до 25.11.2020 г., както и В ЧАСТТА, с която е осъден ЗАД „А.“ на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати ЗД „Б.и.“ АД сумата над 130,78 лева до 300 лева разноски
по делото, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК **** да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК **** на
основание чл. 213 КЗ /отм./, вр. §22 от ПЗР на КЗ, сумата от 255,74 лева, представляваща
остатък от застрахователно обезщетение по полица № ********** за причинени щети по
автобус „Сетра“ с рег. № **** в резултат на ПТП, настъпило в Унгария на 31.05.2015 г. по
вина на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество,
ведно със законната лихва от 25.11.2020 г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД законната лихва за забава в
размер на 77, 86 лева в периода от 25.11.2017 г. до 24.11.2020 г. вкл.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20167667/04.08.2021 г., постановено по гр. дело №
58493/2020 г. по описа на СРС, ГО, 29 с-в В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от
ЗАД „А.“, ЕИК **** срещу ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК **** иск на основание чл. 213 КЗ /отм./, вр.
§22 от ПЗР на КЗ за заплащане на сумата от 200 лева, остатък от застрахователно
обезщетение по полица № ********** за причинени щети по автобус „Сетра“ с рег. № ****
в резултат на ПТП, настъпило в Унгария на 31.05.2015 г. по вина на водач, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, както и В ЧАСТТА
по иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 57,83 лева мораторна
лихва върху главницата за периода 25.11.2017 г. до 25.11.2020 г., както и В ЧАСТТА , с
която е осъден ЗАД „А.“ на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати ЗД „Б.и.“ АД сумата от 130,78
лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК **** да заплати на
ЗАД „А.“, ЕИК **** да заплати на 270,75 лева разноски за първата инстанция, както и 70,51
лева за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ЗАД „А.“ “, ЕИК **** да заплати на ЗД
„Б.и.“ АД, ЕИК **** сумата от 156,94 лева за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6