Р Е Ш Е Н И
Е
№ 63
гр. Н., 08.05.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Н. в съд в публичното си заседание на 17.04.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Петина Николова АНД № 29 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Постъпила е жалба по чл. 59 от ЗАНН от „***“ ЕООД, представлявано от А.Й.Б., срещу Наказателно постановление № 27-0000387 от 15.12.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ш., с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 281, ал. 5 от КТ във вр. с чл.3 и чл.12 , ал.2 от Наредба №РД-07-02 от 16.12.2009 г. Жалбоподателят твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени противоречия с процесуални и материално правни разпоредби. Сочи се липса на обстоятелства, при които е извършено нарушението и липса на конкретна дата на извършването му. Нито в акта, нито в НП ставало ясно качеството на С.А. и дали действително е налице задължение за провежданото на инструктаж спрямо него. Посоченият за нарушен чл.3 не ставало ясно от кой нормативен акт е и жалбоподателят се оказал затруднен да разбере какво нарушение и извършил. Самото НП било връчено на А.Н., без да става ясно в какво качество тя има правомощие да приема снижа на дружеството, издавани от контролни органи. Твърди също, че представляваното дружеството не е работодател на С.А., а самото нарушение, ако е извършено е отстранено веднага след установяването му. Това налага да се приложи чл.415в от КТ, регламентиращ значително по-нисък размер на санкцията.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Ш. се представлява от юрк. Десислава Иванова. В съдебно заседание същата заявява, че в административно-наказателното производство не са допуснати твърдените нарушения, че нарушението е доказано и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Акцентира, че юридическото лице, приело на работа работника следва да разясни основните правила за безопасност и здраве в обекта, специфичните рискове и опасности. Със своето бездействие дружеството установило трайно противоправно поведение, а самото нарушение е било налично и към датата на проверката. Самото НП било връчено на надлежно упълномощено от представителя на дружеството лице. Предвид изложеното моли жалбата а бъде отхвърлена, а НП потвърдено.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства и ги
прецени в тяхната съвкупност и по отделно, установи следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество тя се явява основателна по следните причини:
С жалбата се атакува Наказателно постановление 27-0000387 от 15.12.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ш., с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за това, че на 08.11.2017 г. в град Н., област Ш. работодателят „***“ ЕООД-гр. С.при осъществяване на дейността си не е изпълнил задълженията по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд с това ,че не е провел начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на С.А.А..
Изрично в обжалваното НП е отбелязано, че се издава на основание АУАН № 27-0000387 от 17.11.2017 г., съставен от Г.П.П. ***.
В АУАН и НП нарушението е описано ясно и точно и по аналогичен начин, което прави възражението на жалбоподателя в тази част неоснователно. Изрично е посочена и датата на извършване на нарушението - 08.11.2017 г., противно на твърденията в депозираната до съда жалба.
НП е връчено на 12.01.2018 г. на А.Н., с отбелязване, че тя е упълномощено лице от представителя на дружеството, с посочен номер на пълномощно. Видно от представеното по делото заверено копие от пълномощно с рег. № на нотариалната заверка подписа на упълномощителя №266 от 11.01.2018 г., А.Д.Н.е упълномощена от представителя на дружеството–жалбоподател да го представлява пред всички териториални поделения на Инспекция по труда, включително и да получава документи.
Не са налице и другите твърдени нарушения. Ясно са посочени и нарушените разпоредби – чл. 281, ал.1 от КТ и чл. 3, във вр. с чл. 12, ал.1 от Наредба №РД-07-02 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Предвид това съдът разгледа жалбата по същество.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 08.11.2017 г. служители на Дирекция „Инспекция на труда“ извършили проверка на обект в гр. Н., област Ш., ул.“***“ №*, който обект-жилищен блок бил в процес на саниране. На фасадното скеле работели работници, като всеки имал сключен трудов договор с работодателя „***“ ЕООД. На покрива работели двама работници- С.А.А. и С.Д.И., като двамата полагали хидроизолация с воалит и газова горелка. Двамата първоначално устно, а после и в декларация посочили, че работят на покрива от 07.11.2017 г., с работно време и уговорено дневно заплащане от 30 лв. Инструктаж за безопасна работа не им бил провеждан. На 17.11.2017 г. в ИТ–Ш., при проверка по документи не била представена инструктажна книга, удостоверяваща проведен първоначален инструктаж на С.А.А.. Представен бил граждански договор №1 от 06.11.2017 г., сключен между жалбоподателя и С.А., за хидроизалационни работи.
Така описаната фактическата обстановка безспорно се установява от показанията на разпитаните свидетели, както и от писмените доказателства по административно наказателната преписка. Безспорно жалбоподателят се явява работодател на С.А.А.. Представеният граждански договор не променя този извод, тъй като отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а случаят е именно такъв. Освен това гражданския договор е представен едва при проверката по документи на 17.11.2018 г., очевидно в опит да бъдат прикрити трудовите отношения. Безспорно се установява също, че първоначален инструктаж на С.А. не е бил проведен при постъпването му на работа на 07.11.2017 г. инструктажът е следвало да включва основните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа на покрива, вида и характера на извършваната работа и най вече специфичните опасности и рисковете за здравето и живота на работещия.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбите на чл. 281, ал.1 от КТ и чл. 3, във вр. с чл.12, ал.1 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Не се установява нарушението да е било отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ.
Следва да се
отбележи също, че обстоятелствата кое дружество е било изпълнител на
обществената поръчка за обекта и че няма регистрирани подизпълнители са правно ирелевантни
за настоящото производство. Действително по
делото е представено удостоверение от Община-Н. с разпечатка от регистъра на
обществените поръчки при Агенцията за обществените поръчки, от които се вижда,
че изпълнител на обекта на ул. „***“ № ** в гр. Н., съгласно сключен договор №
346/ 19.06.2017 г. е фирма „***“ ЕООД от гр. Д., както и че няма регистрирани
подизпълнители. Безспорно обаче работници на жалбоподателя „***“ ЕООД са
осъществявали саниране на обекта, което обстоятелство е установено при
извършената проверка на 08.11.2017 г. на място. Всичко останало е въпрос на
отношения между възложителя и изпълнителя на обществената поръчка, което не е
предмет на разглеждане по делото.
Съдът намира обаче, че не е
посочена правилно санкционната норма. Имуществената санкция е наложена на
основание чл. 414, ал.3 от КТ. Тази санкционна норма, видно от нейното
съдържание, не се прилага за нарушения, свързани с правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а
засяга наказанията, които се налагат при нарушения на разпоредбите за форма на
трудовия договор. Правилната норма е тази на чл. 413, ал. 2 от КТ, съгласно
която работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
Прилагайки друга санкционна норма административно наказващия орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление.
Предвид горните изводи на съда жалбата се явява основателна, макар и не на посочените от жалбоподателя основания, а наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 27-0000387 от 15.12.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” гр. Ш., с което на „***“ ЕООД
гр. С., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н **, ж.к ***,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя от А.Й.Б., с което на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 281, ал. 1 от КТ и чл. 3,
във вр. с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г., е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева (хиляда и петстотин лева).
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Ш. в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Районен съдия: …………………..….......…
Петина Николова