Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 595

гр.Пещера,29.07.2020г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Пещерският районен съд,гражданска колегия ,в публично заседание на шестнадесети юли, през две хиляди и двадесета година в състав:

      

Председател: Камен Гатев

Секретар: Евелина Генинска

 

като разгледа докладваното от районния съдия Гатев гражданско дело №139 по описа на Съда за  2020г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Ищецът С.И.И.,ЕГН ********** ***,  е депозирал против С.Г.Т., ЕГН ********** ***, в която твърди, че с длъжника Т.  са сключили предварителен договор за покупко продажба на автомобил   „Хюндай Галопер", модел „дизел", цвят черен, рама № KMXKNE1CPXU305960, двигател № D4BHX158422, с държавен контролен номер № ***, сключен на 04.10.2017г. По силата на този договор, ищецът  се задължил  да прехвърли на ответника собственото си МПС ,описано по-горе, срещу цена от 8000лв. С договорът се споразумели плащането да стане на вноски, като първата от тях в размер на 1600лв била изплатена в момента на подписване на договора. Остатъкът от дължимата сума бил разпределен на вноски-подробно описани в договора, които следваше да бъдат изплатени по банковата му сметка.

Твърди ищецът, че ответникът не изпълнил задължението си за внасяне на две поредни дължими вноски, поради което му изпратил  покана, за да предоговорят първоначалните условия и срокове за плащане, съответно за сключване на окончателния договор. На 09.03.2018г. сключили анекс към първоначалният предварителен договор, с който договорили  по-дълъг срок за изплащане на задължението и по-малък размер на месечните вноски, с изключение на последната вноска в размер на 1850лв., която следвало да бъде изплатена към 20.12.2018г., а датата за сключване на окончателния договор била заменена с дата 20.12.2018г. С анексът към договора уговорили и неустойка в размер на 1000лв./хиляда лева/ за неизпълнение на задълженията по договора за всяка една от страните. По силата на сключеният към договора анекс, част от последната дължима вноска за автомобила в размер на 1650лв., дължима към 20.12.2018г.  не е изплатена и до момента. Закъснението е повече от година.

 Ищецът твърди, че опитал да разговаря с ответника и първоначално той обещавал, че скоро ще заплати и ще прехвърлим автомобила, но след втория път престанал да вдига телефона и да му отговаря и заплащане на дължимата сума не постъпило.

Поради тази причина, по вина на ответника не са сключили и до момента окончателен договор, като  владението върху автомобила било предадено на ответника още при подписване на първоначалния предварителен договор. Същият го владее и ползва и към настоящия момент.

 Сочи ищецът, че тъй като и до момента ответникът не е изпълнил задължението си за изплащане на автомобила, не са прехвърлили собствеността върху процесното МПС, и всички дължими данъци за автомобила следва да заплаща ищеца.

Заявява ищецът, че към настоящият момент ответникът му дължи част от последната дължима вноска за автомобила в размер на 1650лв., дължима към 20.12.2018г., както и уговорената неустойка в размер на 1000лв.за неизпълнение на задълженията по договора. По тази причина депозирал  пред PC Пещера Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Въз основа на подаденото заявление било образувано ч. гр.д.№ 925/2019г. по описа на PC-Пещера и издадена Заповед за изпълнение. На 07.01.2020г. получил съобщение, че издадената заповед е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за него е налице правен интерес от предявяване на настоящият иск в посоченият от съда срок.

Ищецът моли да се приеме за установено по отношение на С.Г.Т., ЕГН **********,*** ,  че  му дължи  сумата от от 1650.00лв-неизпълнено задължение за плащане по сключения между тях Предварителен договор за покупко-продажба на МПС марка „Хюндай Галопер", модел „дизел", цвят черен, рама № KMXKNE1CPXU305960, двигател № D4BHX158422, с държавен контролен номер № ***, сключен на 04.10.2017г. и Анекс от 09.03.2018г., както и 1000лв. неустойка за неизпълнение на задълженията по договора и анекса към него, или общо сумата от 2650лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /10.07.2019г./ пред PC Пещера до изплащането на претендираната сума.

Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 925/2019г. и по настоящето производство.Сочи доказателства.

В срока по чл.131 ГПК не е  постъпил отговор от ответника С.Т.. В проведеното открито съдедебно заседание ответникът, чрез пълномощника адв. И. , признава иска за сумата от 1650лв., но оспорва размера на предявената неустойка за сумата от 1000лв. ,като прекомерен.

Пещерският районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235ал.ІІ ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№925/2019г. на РС Пещера, по същото е издадена Заповед за изпълнение №324/16.07.2019г., с която е разпоредено  длъжникът С.Т. да заплати на кердитора С.И. сумата от 2650,00 лева, заедно със законната лихва, считано от 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 354,46 лева, в т.ч. 54,46 лева за внесена ДТ и 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.

           Вземането произтича от от  Предварителен договор за покупко-продажба на МПС марка „Хюндай Галопер“, модел „дизел“, цвят черен, рама № КМХКNE1СРХU305960, двигател № D4HX58422, с държавен контролен номер № ***, сключен на 04.10.2017 г., ведно с Анекс от 09.03.2018 г. към Договора.

Ищецът по делото С.И. е депозирал  на 30.01.2020г. в преклувиния месечен срок по чл.415ал.ІV ГПК настоящият устаяновителен иск с правно основание чл.422 ГПК , като съобщението за предяваване на иска му е връчено на 07.01.2020г.

Не се спори между страните и е видно от преставеният по делото Предварителен договор за покупко продажба на автомобил   „Хюндай Галопер", модел „дизел", цвят черен, рама № KMXKNE1CPXU305960, двигател № D4BHX158422, с държавен контролен номер № ***, сключен на 04.10.2017г. , че между страните е възниквнало валидно облигационно отношение , по силата на което ищецът  се е задължил  да прехвърли на ответника собственото си МПС , срещу цена от 8000лв. , като ответникът се задължил плащането да стане на вноски, като първата от тях е в размер на 1600лв  и била изплатена в момента на подписване на договора. Остатъкът от  6400 бил разпределен на вноски , в размери и срокове, съобразно чл.2ал.ІІІ от Договора

Не се спори, че ответникът не е изпълнил задължението си за внасяне на две поредни дължими вноски, поради което ищецът му изпратил  покана, за да предоговорят първоначалните условия и срокове за плащане. В резултат, на 09.03.2018г. страните сключили Анекс към първоначалният предварителен договор, с който договорили  по-дълъг срок за изплащане на задължението и по-малък размер на месечните вноски, с изключение на последната вноска в размер на 1850лв., която следвало да бъде изплатена към 20.12.2018г., а датата за сключване на окончателния договор била заменена с дата 20.12.2018г.

Няма спор и е видно от приложения Анекс  към договора, че страните са  уговорили и неустойка в размер на 1000лв./хиляда лева/ за неизпълнение на задълженията по договора за всяка една от страните. Не се оспорва от ответника обстоятелството, че  част от последната дължима вноска от  1850лв., а именно  в размер на 1650лв., дължима към 20.12.2018г. , не е изплатена и до момента.

При така установената фактическа обстановка , от правна страна Съдът намира следното:

От правна страна  Съдът намира, че са предявени  обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във  вр. с чл. 415, ал. І  ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл. 92, ал. І ЗЗД .По същество предявените искове са доказани и основателни. Несъмнено ответникът не е заплатил сумата от 1650лв. – част от последвана дължима вноска по процесните предварителен дотговор и анекс към него.

Съдът намира за изцяло основателен  и искът за претендирана  неустойка в размер на 1000лв. В този аспект следва да се имат предвид рязясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 /15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право.С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай не изпълни своите задължения, без да е необходимо да доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката може да има и санкционен характер.

В настоящият случай Съдът счита, че уговорената между страните в Анекс от от 09.03.2018г. неустойка в размер на 1000лв./хиляда лева/ не противоречи на закона и добрите нрави. Към този момент задължението на ответника е било в размер на 5000лв. – повече от полоивната от общото задължение от 8000лв.Задължението на отгветника не е било обезпечено с други правни способи. До сключването на самия  Анекс от 09.03.2018г.   се е стигнало след неизпълнение на първоначалните уговорки за изплащане на задължението в срокове и размери по Предварителния договор, като страните са договорили  по-дълъг срок за изплащане на задължението на ответника и по-малък размер на месечните вноски.

Несъмнено в конкретния случай, поради обстоятелството, че процесното МПС юридически е собственост на ищеца, то за последния се създават допълнителни неудоства, които също следва да бъдат компенсирани по някакъв начин.

Ето защо Сдът приема, че и искът за претендирана  неустойка в размер на 1000лв. е изцяло основателен.Съответно следва да се уважи и акцесорния иск за заплащане ва законна лихва върху дължимите суми.

С оглед изхода от делото, в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ище разноски в заповедното и исково производство, както и в разноски за вписване на обезпечителна заповед, а именно – 354.46лв. в заповедното производство ,553.46лв. в исковото, или общо разноски в размер на 907.92лв. и 16лв. такса за вписване на обезпечителна заповед или общо разноски в размер 923.92лв.

 

 

 

 

Водим от горното, Пещерският районен съд

 

                                          Р Е Ш И:

 

Признава за установено по отношение на С.Г.Т., ЕГН  **********,*** ,  че  същият дължи на   С.И.И., ЕГН ********** *** сумата от от 2650лв./ две хиляди шестстотин и петдесет лева / , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението  - 12.07.2019г. до окончателното изплащане.

Осъжда С.Г.Т., ЕГН **********,*** ,  да заплати  на   С.И.И.,ЕГН ********** *** сумата от 923.92 / деветстотин двадесет и три лева и 92ст./, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки  окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: