Р Е Ш Е Н И Е
№ 1250, 04.11.2019г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , VI граждански състав
на двадесет и осми
октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Ангелина
Костадинова,
като разгледа докладваното
от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 2306 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на А.П.П. против Решение от 10.09.2019г., пост. по гр.д.№ 9736/2019, ПРС,
с което е уважена молбата на И.С.П. за постановяване на мерки за защита от домашно
насилие, извършено от А.П., като последният е задължен да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо молителката; отстранен е от съвместно обитаваното с нея жилище, находящо се в гр. Р., обл. Пловдивска,
ул.“** за срок от дванадесет месеца, считано от влизане на решението в сила; постановена
е забрана да приближава пострадалата И.С.П.,
описаното жилище, местоработата и местата за социални контакти и отдих на същата за срок от дванадесет месеца, считано от
влизане в сила на настоящото решение; осъден е за разноски и ДТ, като му е наложена
и глоба размер на 200,00лв..
Жалбоподателят П. обжалва решението изцяло като поддържа, че същото
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Развива съображения, че е нарушено
правото му на защита, че съдът не е ценил обективно събраните доказателства,интерпретирал
е превратно свидетелските показания, както и че не е извършил оценка на същите.
Развива и доводи, че съдът е приел наличие на физическо насилие без да има
твърдения и доказателства за такова. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови ново, с което отхвърли молбата
за защита.
Въззиваемата страна И.С.П. е
подала отговор, в който оспорва въззивната жалба. Развива съображения за правилност
и законосъобразност на постановеното решение.
Жалбата е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал
недоволни от атакуваното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Обжалвано е решение, с което е
уважена молба за предприемане на мерки по ЗЗДН.
Легално определение за
понятието „домашно насилие” е дадено в чл.2 от ЗЗДН, съгласно който домашно
насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено спрямо лица,
които се намират в семейна или фактическа връзка или между бивши съпрузи. Видно от
приложеното удостоверение за гражданско брак И.П. и А.П. са съпрузи, сключили
граждански брак през 1978г.
И.П. твърди, че на 09.06.2019г.
и на 10.06.2019г. съпругът й А.П. е извършил актове на домашно насилие против
нея, като след употреба на алкохол започнал да буйства и да я обижда / „***“, „****“/,
да налита на бой и да я заплашва че ще я убие. Страхувала се за живота и
здравето си, както и за това на сина си С.. Искания в насока на пълнолетния син
на страните не са направени.
От значение за осъществяване на
хипотезиса на нормата за извършено домашно насилие е установяване на факта
налице ли е деяние, описано в чл.2 от ЗЗДН. Следователно в настоящият случай е
необходимо да се установи има ли осъществено психическо насилие на посочените дати, което да е извършено от соченото лице и в
какво се е изразявало същото, за да се прецени
дали следва да се приложат мерки за защита и се определи видът и размерът на същите.
За установяване на
посочените инциденти по делото са събирани гласни доказателства. Разпитвани са свидетелите С. П. и С. И..
Свидетелят П. е син на
страните. Твърди, че живее с родителите си в едно жилище. Присъствал е на
инцидента на 09.06.2019г. – тогава баща
му се прибрал към 16,00ч. от пазара. Започнал да псува всички, а после и да
обижда майка му, наричал я „****“, „****“, „умри“. Баща му често злоупотребявал
с алкохол и този ден също бил пиян. Тази сцена се повторила и на следващия ден.
Блъскал врати, псувал всички и най-вече
майка му. На втория ден майка му се принудила са потърси помощ от полицията,
като полицаите предупредили баща му да престане. След получаване на заповедта
за незабавна защита нещата се поуспокоили .
Свидетелката И. твърди, че
е първа братовчедка на А.П.. Били близки, т.к. са израснали заедно. А. й
споделял, че от две , три години има проблеми в семейството. Оплакал й се, че
бил предупреждаван от полицията по жалба на И. за домашно насилие, бил много
притеснен и й казвал, че той никога не би посегнал на жена си. Казвал й, че
проблемите идвали от сина му С., а жена
му го подкрепяла. Според свидетелката, А. и съпругата му от три години живеят
разделени , като макар и да живеят в общо жилище, всеки обитава различни стаи
и имат отделни домакинства , всеки се издържа сам. А. се занимавал със
земеделие, но природно бедствие унищожило реколтата и той започнал работа като
шофьор на бус, с който превозва сутрин и вечер работници, а през деня поливал
градини. Никога не го е виждала пиян.
Пред въззивната инстанция е
представено удостоверение от ОД на МВР Пловдив от което се установява, че А.П.,
като водач на МПС, няма наложени наказания и приложени принудителни
административни мерки.
По делото е приложена и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която И.П. декларира, че е
извършено домашно насилие над нея, като описанието преповтаря изложеното в молбата
за защита.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че по делото се установява да е извършван акт на домашно
насилие от А.П. над съпругата му И.П.. Декларацията по чл.9 от ЗЗДН се ползва
със самостоятелна доказателствена сила, като и само тя е достатъчна да обоснове
основателност на молбата за защита. Тя обръща доказателствената тежест и
следва да бъде оборена от страна на сочения извършител. Тук е мястото да се отбележи,
че законодателят, въвеждайки доказателствена стойност на тази декларация е разместил
доказателствената тежест в процеса по ЗЗДН, като при наличието на такава, в тежест
на сочения извършител се разпределя тежестта да докаже, че не е извършил деянието,
съставляващо акт на домашно насилие. В настоящия случай, обаче, събраните доказателства – показанията на
свидетеля С. П., подкрепят изложеното в молбата за защита. За опровергаване на
твърденията в молбата за защита, респ. на изложеното в декларацията по чл.9 от ЗЗДН са събирани само гласни доказателства – показанията на свидетелката С. И.,
които не внасят съмнение в изложеното в молбата за защита, т.к. свидетелката
няма преки наблюдения нито от събитията на посочените дати на извършване на
домашно насилие, нито от живота в семейството. Тя самата споделя това което е
чула от самия А.П., но няма преки впечатления от отношенията между страните. По
отношение спора между страните относно употребата на алкохол, съдът намира, че
този въпрос стои извън предмета на доказване по ЗЗДН, центърът на доказване в
случая е актът на насилие. Този акт е
укоримо деяние независимо дали се извършва в пияно състояние или при липса на
употреба на алкохол. Ето защо съдът
намира, че тези доказателства не могат да опровергаят изложеното в декларацията
по чл.9 от ЗЗДН.
По своята същност психическото
насилие е форма на насилие, при което едно лице се отнася спрямо друго, пряко или
косвено, по начин, по който второто лице изпада в състояние на психологическа травма
- тревожност, депресия или пост-травматичен стрес. Видовете психично насилие могат
да включват вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно
поведение, което може да намали самочувствието на жертвата на емоционално насилие,
неговото достойнство и трезво мислене. Така използването на нецензурни думи по
адрес на съпруга в негово присъствие, повишаването на тон, буйстването,
заплахите отправени към него или децата на страните, съставляват акт на
психическо насилие. Това поведение поражда страх и тревожност у пострадалото
лице. Подобно поведение категорично може
да се квалифицира като осъществяване на акт на психично насилие. Възраженията
във въззивната жалба относно това, че страните имат влошени отношения, че
жалбоподателят е подложен на натиск да се разпореди с имуществото си, не могат да оправдаят поведение, което попада в
категорията домашно насилие. Очевидните семейни проблеми между страните не
могат да бъдат разрешени чрез подобно поведение, а напротив – то само
задълбочава и изостря конфликтите.
С оглед изложеното съдът
счита, че следва да се уважи молбата за защита от домашно насилие над И.П.. Съгл.
чл.5 от ЗЗДН мерките за защита от домашното насилие са: - задължаване на извършителя
да се въздържа от извършване на домашно насилие; - отстраняване от съвместно обитаваното жилище за срока, определен
от съда; - забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата
и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок,
определени от съда; - задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани
програми; - насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване. В
случая съдът намира, че най-подходящи са първите три мерки – да се въздържа от
извършване на домашно насилие, да бъде отстранен от съвместно обитаваното
жилище и да му бъде забранено да приближава пострадалата. Следва да бъде
отбелязано и че по делото не са навеждани твърдения и не са събирани конкретни
доказателства за това дали в къщата, в която живеят страните не са налице две
жилища / обясненията на извършителя че къщата е на два етажа, всеки с обособени
кухни/, поради което съдът може да приеме единствено, че посоченият от страните
адрес – гр. Р***, ул. **** представлява еднофамилно жилище. Срокът на мерките, съгл. чл.5, ал.2 от ЗЗДН
се определя от съда и се налага за
период от 3 до 18 месеца. В случая, с оглед конкретното поведение на страните и
факта, че от показанията на свидетеля С. П. се установява, че след получаване
на заповедта на защита от ответника нещата са се поуспокоили, съдът намира, че
предприетите мерки са започнали да въздействат. Следва да се съобрази и това,
че насилието се е изразявало единствено във вербална агресия, но не е било съпроводено
с физическа такава. Ето защо срокът за
който следва да бъдат определени мерките за защита следва да е минимален от три
месеца. Следва да бъде наложена и санкцията , предвидена в чл.5, ал.4 от ЗЗДН –
глоба в минимален размер от 200лв.
Първоинстанцонното решение е
постановено в същия смисъл с изключение на срока за който са определени мерките
за защита. В тази част решението ще следва да бъде отменено, а в останалата -
потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК
жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемата страна сторените в
настоящето производство разноски в размер на 400лв., с оглед факта, че жалбата
се явява неоснователна, като съдът прецизира единствено срока на постановените
мерки за защита. Предвид отхвърляне на жалбата разноски на жалбоподателя не се
дължат.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 10.09.2019г., пост.
по гр.д.№ 9736/2019, ПРС в частта, в която е постановен срок на действие на
определените мерки по чл.5 от ЗЗДН над 6 месеца до определения такъв от 12
месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 10.09.2019г., пост. по гр.д.№ 9736/2019, ПРС в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН **********, да заплати на И.С.П., ЕГН **********,
сумата от 400лв. разноски в производството.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :