Определение по дело №205/2022 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 61
Дата: 5 април 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20221630200205
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 61
гр. Монтана, 05.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНА НИКОЛОВА Частно
наказателно дело № 20221630200205 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

С постановление от 21.01.2022 година Районна прокуратура град
Монтана е прекратила, наказателното производство по ДП № 852/2021 година
по иса на РУ Монтана, образувано за това, че на неустановено дата през
месец декември 2020 година в село гк, обл. Монтана влязъл в чуждо жилище
собственост на М. М. В. от град София, бул. „ххх“ № 56, бл. ххх,в.А, ет.1,
ап.1, като употребил за това ловкост, като деянието е извършено нощем-
престъпление по член 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Производството е
прекратено на основание член 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради това, че деянието
не съставлява престъпление, не е осъществено както от обективна, така и от
субективна страна.
Срещу постановлението на РП Монтана е постъпила жалба от М. М. В.
от град София, бул. „ххх“ № 56, бл. ххх,в.А, ет.1, ап.1 с искане разследването
по досъдебното производство да продължи поради обстоятелството, че
деянието извършено спрямо нейното жилище в село гк е съставомерно от
обективна и субективна страна по член 170,ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Същата
прилага и незадължителна практика относно обстоятелството от обективна
страна „нощем“ на ІІ н.о. на ВКС по наказателно дело № 698/2017 година.
Доказателствата по делото са писмени – приложеното ДП № 852/2021
година по описа на РУ Монтана.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната взаимна връзка и логическо единство, а така също във връзка с
изложеното в жалбата и доводите посочени в обжалваното постановление на
РП Монтана, приема за установено следното:
Подадената жалба е в срока по член 243, ал.4 от НПК и от лице, имащо
право да обжалва прокурорския акт и се явява процесуално допустима. Видно
от приложената разписка за връчване жалбоподателят е удостоверил, че е
получил препис от постановлението за прекратяване на 10.02.2022 година, а
жалбата е постъпила на 16.02.2022 година видно от датата на входящия номер
на РП Монтана. Разгледана по същество съдът намира, че същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е образувано за това, на неустановено дата
през месец декември 2020 година в село гк, обл. Монтана влязъл в чуждо
жилище собственост на М. М. В. от град София, бул. „ххх“ № 56, бл. ххх,в.А,
ет.1, ап.1, като употребил за това ловкост, като деянието е извършено нощем-
престъпление по член 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
В хода на разследването са извършени следните процесуално-
следствени действия, с оглед разкриване на обективната истина и изясняване
на фактическата обстановка: Разпитани са свидетелите М. М. В., ххх, хххх е и
е изготвена съдебно-видео-техническа експертиза. Безспорно е установена
следната фактическа обстановка:
Свидетелката М. М. В. притежава къща находяща се в с. гк , община
Чипровци , обл. Монтана , ул. „ХХХ" № 6, която посещава периодично със
семейството си. Съседи на посочения имот са лицата ххх и сина и ххх е
управител на фирма „Л ХХХ“ ЕООД , като притежава къща за гости „Л“
находяща се в село гк , ул. „ХХХ“ 4. Посочената къща за гости и къщата на
свидетелката М. М. В. са на разстояние около 70 метра една от друга.
Посочените не поддържат добри съседски отношения по между се „не
разговарят и не се поздравяват”.
Къщата за гости „Л” има интернет страница „Lila Lila.com”. Г посочва,
че на страницата се „качват снимки от интериора и екстериора на вилата“.
През месец март 2021 г. свидетелката В. решила да погледне какво
представлява съседния имот -къща за гости „Л“, като потърсила в търсачката
на Гугъл снимки от интериора на къщата. Установила, че между другите
снимки, фигурира нейна снимка, която е публикувана от лице с имена „ОМ”.
Снимката е разпечатана и приложена към жалбата, отбелязана, като № 4. На
снимката се вижда свидетелката В. в трапезарията, да се храни. Установява
се, че снимката е направена около нова година ., тъй като се вижда част от
новогодишната украса. Според свидетелката В. не е видяла никой да прави
2
снимката. Според нея същата е направена през прозореца, като за заснемането
е използван дрон или друга техника. Установява се, че прозореца от който е
снимано се намира на около 3 метра височина от нивото на земята , като в
двора има куче и висока ограда с кльон и три реда бодлива тел, липсват
камери за видео наблюдение. По време на разследването горепосочената
снимка е била изтрита и към момента не фигурира в интернет пространството.
Свидетелката В. в сведенията си заявява, че иска да разбере кое е лицето,
което е направило снимката. При разследването е разпитан и свидетелят ИВ,
който потвърждава изнесеното в показанията на съпругата си, свидетелката
В..
При разследването са снети свидетелски показания от лицето Л Г, както
и от сина и ИГ. Двамата категорично отричат да са съпричастни към
деянието. Посочват, че за снимката разбрали , когато ги извикали в
полицията. Заявяват, че не познават лице с имена ОМ и от направената
справка в дневника с посещения не открили лице с такива имена, да е
посещавало къщата за гости. При разследването се установява, че лицето ДП
поддържа страницата на посочената къща за гости. Същият веднага подал
сигнал в Гугъл за неправомерно качена снимка, като заявява че същата не
съществува и никога не е съществувала в техния сайт, но излиза в търсачката
на Гугъл. Според последните посочени същите не познават лицето „ОМ”, а
снимката е направена от лице , което е било гост в дома на тъжителката,
който вероятно я е снимал през прозореца, тъй като по друг начин там не
може да се влезе.
В показанията на ХХХ се установява, че в интернет страницата на
посочената вила няма нередности и тази снимка не е била там. Тя е била
публикувана само търсачката на Гугъл от външно лице. След като сезирал
Гугъл за нарушени права, снимката била свалена след 3 дни. Добавя, че
постоянно му се случва да премахва някакви снимки качени от външни лица,
свързани с вилата и това според него не било нещо необичайно.
При разследването са издирени всички лица с име „ОМ”, като справката
/л.39 до 59 от ДП/ е приложена към материалите по досъдебното
производство. Разпитано е лице от гр. Монтана с имена ХХХ, като същия
категорично отрича да е направил посочената снимка. Категоричен е, че няма
Гугъл профил и че не е качвал снимки там. Не се занимава с фотография и не
познава жената на снимката, а в село гк е ходил като дете.
При разследването е изготвена съдебна видеотехническа експертиза,
като от заключението на вещото лице се установява че от снимка „4” не може
да се установи, дали е била заснета през тъмната част на денонощието- преди
22 часа или след това. В Гугъл карти са открити снимки на къща „Л“ в село
гк, върху които се вижда в горната лява част на снимките текстът „ОМ НОЕ
2017“ . Тези снимки са добавени в Гугъл карти от лице с имена от профила му
в Гугъл - ОМ и според вещото лице са заснети или добавени през месец
ноември 2017г., което се вижда в горната и в долната лява част на снимките.
Информацията за самоличността на лицето с потребителски профил - ОМ е
поверителна и е достъпна само за администраторите на Гугъл карти.
3
На л. 67 от посочената експертиза вещото лице сочи, че от
представените фотокопия, принтирани на листа с формат „А4”, не може да
установи с какво техническо средство са заснети изображенията на
помещенията от снимки „2, 3, и 4” , както и самоличността на лицето, което е
заснело и публикувало тези изображения.
Въз основа на така установената фактическа обстановка наблюдаващият
делото прокурор излага фактическите си и правни изводи въз основа на които
прекратява наказателното производство на основание член 24,ал.1,т.1 от
НПК. Някои фактическите и правни констатации се споделят от съдът, някой
следва категорично да бъдат отхвърлени като несъобразени с господстващата
задължителна и незадължителна практика на ВКС относно разпоредбите на
член 170 от НК, както и наказателноправната закрила на определен кръг от
обществени отношения дадена от законодателя посредством разпоредбите на
този член от НК.
Обект на престъплението по чл. 170, ал. 2, във вр. чл. 170, ал. 1 от НК са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на жилищата
на гражданите. Противозаконното влизане в чуждо жилище е престъпление
против личните права на гражданите. За да е налице съставът на посоченото
престъпление от обективна страна следва да е налице особения предмет на
престъплението - чуждо жилище. В съдебната практика жилището е
„помещение, което се обитава постоянно или временно от едно лице или
повече такива за живеене”. Съгласно действащата непротиворечива практика
на ВКС съществен елемент от обективната страна на състава на
престъплението е, че съставът на член 170 от НК защитава
неприкосновеността на жилището, но не и неприкосновеността на
прилежащият двор и другите намиращи се в него постройки. Престъплението
е завършено само ако деецът е успял да влезе в жилището по начина и със
средствата, посочени в закона. Видно от свидетелските показания на
жалбоподателката В. в жилището и, находящо се в село гк, обл. Монтана, ул.
„ХХХ“ № 6 не е прониквано по никакъв начин от никого, а инкриниминарана
снимка от която същата презумира извършено престъпление по член 170, ал.2
от НК от неустановен към настоящият момент извършител е извършена през
прозореца на жилището. Същото се потвърждава и от свидетелските
показания на съпругът на жалбоподателката – свидетелят Воденичаров. От
това обстоятелство следва изводът за несъставомерност на описаното от
свидетелката В. на деянието, за което е образувано ДП № 852/2021 година по
основния състав на разпоредбата на член 170 от НК. Тази несъставомерност
по основния състав води обуславя категорична безпредметност на
обсъждането на квалифициращото обстоятелство по ал.2, а именно че
деянието е извършено „нощем“, на което обстоятелство, наблюдаващият
делото прокурор е обърнал особено внимание в своето постановление за
прекратяване на наказателното производство.
Съдът не приема аргументите изложени в постановлението за
прекратяване на наказателното производство относно обстоятелството, че под
понятието „нощем“ по смисъла на член 170, ал.2 от НК, следва да се разбира
времето след 22.00 часа на конкретния ден и напълно подкрепя изложеното в
4
жалбата на свидетелката В., че под „нощем“, по смисъла на чл. 170, ал.2 от
НК, се разбира тъмната част на денонощието, която се променя според
годишния сезон и залеза на слънцето.
Недоумение буди изводът на наблюдаващия делото прокурор, че „по
настоящото досъдебно производство „не се установи кое е лицето ОМ, като
считам че това не може да бъде установено“. За съда е неразбираема
фактическата констатация, че след като по което и да е досъдебно
производство не е установена самоличността на конкретно лице, независимо
дали това лице е извършител на престъпно деяние по смисъла на НК или не,
как наблюдаващият делото прокурор достига до субективния извод, че това
обстоятелство „не може да бъде установено“, Конституционно вменено
задължение на представителите на българската прокуратура е да установяват
самоличността на принципно неизвестни лице, както и на неустановени
извършители на престъпни деяния или лица които могат да дадат сведения
относно авторството на такива деяния. Субективни оценки от типа „това не
може да бъде установено“ не съответства на конституционно вменената роля
на представителите на прокуратурата в рамките на правосъдната система на
Република България и по същество представляват незаконосъобразен отказ от
наказателно преследване.
Всички констатации направени от съда относно явната немотивираност
на прокурорския акт от своя страна са без практическо значение, тъй като
въпреки липсата на правноирелевантни и обосновани правни констатации
относно съставомерността на престъпното деяние, постановлението на
прокуратурата за прекратяване на наказателното производство по ДП №
852/2021 година се явява законосъобразно поради изначалната липса на
съставомерност на деянието, за което е образувано досъдебното
производство по член 170 от НК.
Поради съвпадение на изводите направени от съда и постановлението
на прокурора за прекратяване на наказателното производство за липса на
престъпление от общ характер, макар и направени въз основа на различни
аргументи и различно тълкуване на разпоредбите на НК, постановлението на
РП Монтана се явява законосъобразно, макар и недобре обосновано и следва
да бъде потвърдено изцяло.
Предвид гореизложените съображения и на основание член 243,ал.6,т.1
от НПК, съдът


ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪЖДАВА Постановление на Районна прокуратура град Монтана от
21.01.2022 година, с което е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 852/2021 година по описа на РУ Монтана,
5
образувано за извършено престъпление по член. 170, ал.2 в вр. с ал.1 от НК,
изцяло като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана,
в седемдневен срок от съобщаването му на страните /РП Монтана и М. М. В.
от град София/, че е изготвено.



Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6