Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1717 Година 2022,
13.10. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 21.09.2022
година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: Р. А.
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1650 по описа
за 2022 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Образувано е във връзка с Решение №6052/20.06.2022г.,
постановено по адм. дело №263/2022г. по описа на Върховен административен
съд/ВАС/ на РБ, VIII-мо отд., с което в производство по реда на чл.237 и
сл. АПК е отменено влязло в сила Решение №2245/19.11.2021г., постановено по
адм. дело №2185/ 2021г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане, съобразно дадените указания,
изложени в отменителното решение на ВАС, съдът намери за установено следното от
фактическа и правна страна.
Предмет на разглеждане е жалба, предявена от „ТЕХНО
БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД, против Решение №213 от 27.07.2021г. на Директора на ТД на
НАП - Пловдив, с което е потвърден Акт за прихващане или възстановяване/АПВ/ по
реда на чл.92 ал.11 ЗДДС №Р-16001621001091-171-003 от 08.07.2021г., издаден от
органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, с който е отказано частично
възстановяване на деклариран ДДС за възстановяване по чл.92 ал.3 ЗДДС в размер
на 88 046,90 лв. за данъчен период м.03.2021г.
Дружеството-жалбоподател чрез пълномощник адв.В. твърди, че оспореният акт
е неправилен и незаконосъобразен, като постановен в противоречие с основните
принципи на правото, поради непълнота, необоснованост и неправилност на
установените факти и обстоятелства и направените фактически и правни изводи от
страна на органите по приходите, неправилно приложение на материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Иска се неговата отмяна и присъждане на всички, сторени по делото разноски,
съгласно представен списък. Възразява по отношение претенцията на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален
представител юриск.М., намира подадената жалба за недопустима, алтернативно неоснователна
и настоява за отхвърлянето и. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
С оглед Решение №6052/20.06.2022г., постановено по
адм. дело №263/ 2022г. по описа на ВАС на Република България, Осмо отделение и
по аргумент от чл.244 ал.2 АПК, Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII състав, приема жалбата за ДОПУСТИМА. В този смисъл наведените от
ответника възражения се явяват неоснователни. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения.
Не е спорно между страните, че в хода на извършвана на
дружеството-жалбоподател ревизия по ЗДДС, е констатирано от органи по
приходите, че за периода 01.03.2021г. – 31.03.2021г. „ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ЕООД е
подало СД по ЗДДС с вх.№16004641035/13.04.2021г., в която е посочен данък за
възстановяване по чл.92 ал.3 ЗДДС/кл.81/ в размер на 92 426,90 лв., в т.ч.
в размер на 86 445,50 лв. по фактури, издадени от „СОЛАР РИДЖ“ЕООД и в
размер на 1 601,40 лв. по фактура, издадена от „ПОЛИКОНВЕРС“ЕООД. По отношение
на тези именно доставчици органите по приходите са счели, че възникват съмнения
за реалност на доставките, по които ревизираното лице е декларирало право на
приспадане на данъчен кредит, поради което и е издаден АПВ по реда на чл.92
ал.11 ЗДДС №Р-16001621001091-171-003 от 08.07.2021г., с който е отказано
частично възстановяване на деклариран ДДС за възстановяване по чл.92 ал.3 ЗДДС
в общ размер на 88 046,90 лв. за данъчен период м.03.2021г. Разликата между
декларирания за възстановяване ДДС и отказания такъв, която разлика се
констатира, че е в размер на 4 380,00 лв. по доставки от „ТЕХНО БИО
ИМПОРТ“ЕООД и „ЦАНЕВ 15“ЕООД, е възстановена на жалбоподателя и не е предмет на
разглеждане в настоящото производство. Недоволен от така издадения АПВ,
жалбоподателят го е оспорил по административен ред пред Директора на ТД на НАП
– Пловдив, който с оспореното в настоящото производство решение го е потвърдил.
В тази връзка следва да бъде съобразено на първо
място, че съгласно чл.92 ал.11 ЗДДС в случаите по ал.3 при възложена проверка
данъкът се прихваща или възстановява в 30-дневен срок, а при възложена ревизия
данъкът се прихваща или възстановява изцяло, или частично в 30-дневен срок от
връчване на заповедта за ревизия в размер, представляващ разликата между
декларирания данък за възстановяване и размера на данъците и задължителните
осигурителни вноски, които обосновано се очаква да бъдат установени при
ревизията. Актът, с който се възстановява или отказва възстановяването при
възложената ревизия, се обжалва по реда на ДОПК, предвиден за обжалване на
обезпечителните мерки. За невъзстановената част от декларирания данък за
възстановяване се прилага ал.8.
Предмет на разглеждане в настоящото съдебно
производство е наличието именно на горепосочените законови предпоставки за
приложението на чл.92 ал.11 ЗДДС – обосноваността на данъците и задължителните
осигурителни вноски, които се очаква да бъдат установени при ревизията, с чийто
размер е намален декларираният от дружеството данък за възстановяване.
В конкретния случай, АПВ и решението на Директора на ТД на НАП – Пловдив са валидни
административни актове, като издадени от компетентни органи, след извършена
проверка, в писмена форма и съдържат изложение на фактически и правни основания
за постановяването им, но същите не съставляват адекватни мотиви на акта, тъй
като не отговарят на предмета на производството. Установеният порок на
формалната законосъобразност на оспореното решение и потвърдения с него АПВ
разкриват и неговата необоснованост и материална незаконосъобразност. Това е
така, защото както в АПВ, така в решението изобщо не е коментирано, че са
налице очаквания установените задължения по ЗДДС при ревизията да превишават
размера на декларирания ДДС за възстановяване по предявената СД за данъчен
период м.03.2021г. По съществото си всички изложени от административния орган
мотиви касаят наличието или липсата на осъществени доставки - факти и
обстоятелства, които следва да бъдат установявани едва с издадения в края на
производството ревизионен акт. Липсват мотиви по съществения за законосъобразността
на процесното АПВ и потвърждаващото го решение въпрос, а именно - налице ли е
обоснованост на предположенията за размера на данъците, които се очаква да
бъдат установени при ревизията.
Въпреки че според чл.129 ал.3 ДОПК наличието на проверки по
прихващане и възстановяване, не изключва извършването на ревизия, то този текст
не може да обоснове извод, че задълженията, по повод на които е издаден
обжалваният акт за прихващане, потвърден с решение на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, са обосновани така, както изисква чл.92 ал.11 ЗДДС. Логическото
тълкуване на разпоредбата на чл.92 ал.11 ЗДДС налага извод, че този институт е
форма на предварително обезпечаване на бъдещи публични вземания, които предстои
да се установят с ревизионен акт, като самата норма от една страна предполага
налично ревизионно производство, а от друга страна урежда ред за оспорване,
идентичен с този, предвиден за института на останалите, предвидени в ДОПК
обезпечителни мерки. Изложеното до тук води до извода, че в този процесуален
акт следва да се посочи какъв е размерът на очакваните да бъдат установени с
ревизионен акт данъци и/или други публични вземания, който размер на практика
ще се обезпечи чрез прихващането с вземането на провереното лице. Не е
предвидена възможност за отказ да се прихване надвнесен данък, а само
възможност да се откаже пълно или частичното му възстановяване. Предвидената
обвързана компетентност, произтичаща от нормата, дава възможност на приходния
орган при обосновано очаквано установяване на публични вземания, надхвърлящи
надвнесен и подлежащ на възстановяване ДДС, да прихване изцяло тази подлежаща
на възстановяване сума от очаквания по-голям размер на бъдещите публични
вземания или да възстанови частично надвнесения данък до по-малкия размер на
очакваните да бъдат установени чрез ревизионен акт публични вземания, като във
втория случай техният размер ще е по-малък от дължимата за възстановяване сума.
В акта следва да се посочи какви именно данъци се очаква да бъдат установени в
ревизията, какъв ще бъде техният размер и кога е настъпила изискуемостта им,
като се мотивира дали се отказва пълно или частично възстановяване на надвнесен
данък или се прихваща този надвнесен косвен данък с тези изискуеми публични
вземания, които ще бъдат установени.
Видно от съдържанието както на АПВ, така и на
потвърждаващото го решение, такава проверка и мотиви не се съдържат. Съобразно
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че доказателствата, които са били
събрани и обсъдени при проверката, не водят до извод, че са налице „обосновани
очаквания“ на задължения по ЗДДС, които ще бъдат установени, респ. не са
доказани основания за обезпечаването на такива задължения. При липсата на
императивно определените в разпоредбата на чл.92 ал.11 ЗДДС условия, за
органите по приходите не са били налице основания за направения отказ за
възстановяване на декларирания данък за данъчен период м.03.2021г.
Тук следва да се посочи, че органите по приходите са се
ограничили само до изброяване на извършените от тях действия по събиране на доказателства.
Посочили са, че ревизираното дружество е представило изисканите му документи и
писмени обяснения, в т.ч. фактури за покупки и продажби/с изключение на
фактурата, издадена от „ПОЛИКОНВЕРС“ЕООД/, с данни за извършено плащане и
счетоводно отразяване, приемо-предавателни протоколи и др., но след извършени
проверки, в т.ч. на основния му доставчик „СОЛАР РИДЖ“ ЕООД е установено, че
последният е в обективна невъзможност да извърши фактурираните дейности, по
които ревизираното дружество претендира данъчен кредит, предвид факта, че не
разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост. С такава е
констатирано, че не разполага и соченият за подизпълнител „ЮНИМЕТ КЗР“ЕООД. Този
факт, обаче, също остана недоказан в настоящото производство. Достатъчно в тази
връзка е да се посочи, че с Решение №210/18.05.2022г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Пловдив е отменен издаденият РА, с който на жалбоподателя „ТЕХНО БИО
ЕКСПОРТ“ ЕООД е отказан данъчен кредит по спорните фактури, като е взет предвид
и представеният Договор за наем на недвижим имот от 01.06.2020г., сключен между
„Стек Билдинг“ЕООД и „ЮНИМЕТ КЗР“ЕООД. Казано по друг начин, на лицето е
признат претендирания данъчен кредит, поради което и е издаден АПВ
№П-16001622095620-004-001/06.06.2022г.(като няма спор, че този АПВ към настоящия момент е стабилен
административен акт)
от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, с който на
дружеството-жалбоподател е възстановена сумата в размер на 88 046,90 лв.,
отказана с процесния АПВ.
Независимо от така представените доказателства, които съдът
съобразява при постановяване на настоящото решение на основание чл.142 ал.2 АПК, следва да се посочи, че според решение на СЕС от 21 юни 2012 по съединени
дела С-80/11 и С-142/11, ако е установено предаването и приемането на стоките
между доставчика и получателя и последващата им реализация чрез облагаеми
доставки или за целите на икономическата дейност, неизпълнението на
задълженията на прекия доставчик или предходните във връзка със заприходяване
на стоките в тяхното счетоводство или други неизпълнения на задължения във
връзка с воденото от тях счетоводство и доказване произход на стоката или
направени съпътстващи разходи, могат да обосноват отказ на право на данъчен
кредит само, ако въз основа на обективни данни е установено, че получателят на
стоките е знаел или е трябвало да знае, че конкретната сделка е част от данъчна
измама, извършена от доставчика или стопански субект по веригата, каквито
констатации в случая липсват.
Все в тази насока следва да бъде съобразено и че в т.47 от
решение на СЕС по дело С-18/13 се сочи, че „… евентуалното неизпълнение от
страна на доставчика на някои счетоводни изисквания не може да постави под
въпрос правото на приспадане, с което разполага получателят на услугите, що се
отнася до платения за тях ДДС, когато фактурите за предоставените услуги
съдържат цялата изискуема информация по член 226 от Директива 2006/112…“, а
спор, че процесните фактури съдържат цялата изискуема информация по чл.226 от
Директива 2006/112, не се формира между страните.
С оглед съдебната практика на СЕС и ВАС и на база събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че събраните в рамките на проверката по прихващане или възстановяване доказателства не обуславят извод за наличие на „обосновани очаквания“ на задължения по ЗДДС, които ще бъдат установени, респективно не са доказани основания за обезпечаването на такива задължения. При липсата на императивно определените в нормата на чл.92 ал.11 ЗДДС условия, за органите по приходите не са били налице основания да откажат възстановяване на декларирания ДДС за данъчен период м.03.2021г. Обжалваното Решение №213 от 27.07.2021г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърден АПВ по реда на чл.92 ал.11 ЗДДС №Р-16001621001091-171-003 от 08.07.2021г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, с който е отказано частично възстановяване на деклариран ДДС за възстановяване по чл.92 ал.3 ЗДДС в размер на 88 046,90 лв. за данъчен период м.03.2021г., противоречи на чл.92 ал.11 ЗДДС и подлежи на отмяна.
В производствата по оспорване на АПВ съдът не е инстанция по
същество и не е компетентен да постанови възстановяване на претендираната сума,
но доколкото същата е вече възстановена с цитирания по-горе АПВ от 06.06.
2022г., преписката не следва да бъде връщана на органа.
При този изход на спора на жалбоподателя се дължат сторените разноски,
които се констатираха общо в размер на 6 050 лева
за всички съдебни инстанции, от които: 50 лева държавна такса и 4 000 лева
адвокатско възнаграждение - за първоначалното съдебно производство; 2 000
лева адвокатско възнаграждение за настоящото производство. С оглед наведените
от процесуалния представител на ответника възражения за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение при първоначалното
разглеждане на делото, настоящият съдебен състав намира, че не е прекомерно,
предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед разпоредбата на чл.8
ал.1, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав,
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение №213 от 27.07.2021г. на Директора
на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърден Акт за прихващане или
възстановяване по чл.92 ал.11 ЗДДС №Р-16001621001091-171-003 от 08.07.2021г.,
издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, с който на „ТЕХНО БИО
ЕКСПОРТ“ЕООД, е отказано частично възстановяване на деклариран ДДС за
възстановяване по чл.92 ал.3 ЗДДС в размер на 88 046,90 лв. за данъчен период
м.03.2021г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес
гр.София, бул. „Княз Ал. Дондуков“№52 да заплати на „ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ЕООД сумата от 6 050/шест хиляди и петдесет/
лева разноски по делото за всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :