№ 12310
гр. София, 06.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110130180 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи на ГПК.
Предявен е от ЗАД „А. срещу „ЗАД „О. осъдителен иск с правна квалификация чл. 411
КЗ за сумата от 2082.63 лв., представляващо незаплатена част от регресно вземане и
разноски за определянето му за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС” по щета /преписка/ № ., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда /07.06.2022 г./ до окончателното плащане.
Ищецът ЗАД „А. твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило застрахователно събитие –
пътно-транспортно произшествие /ПТП/ на 19.11.2020 г., в гр. П., в причинна връзка с което
са причинени щети на застрахования при него автомобил марка „Ф.. Твърди, че щетите са на
стойност 2597.11 лв., както и че е сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лв., като
поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на
правоимащото лице. Твърди ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното
обезщетение и разноски за определянето му в размер на 15 лв. Ответникът, след като бил
поканен, бил заплатил само сумата от 529.46 лв. и останал задължен за сумата от 2082.63 лв.
Ето защо, моли за уважаване на предявения иск, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът „З. оспорва иска по размер. Счита, че размерът на иска не отговаря на
действителните стойности за единица труд към датата на настъпване на събитието. Твърди,
че с изплащане на сумата 529.46 лв. е погасил изцяло дължимата сума, вкл. и 15 лв. –
ликвидационни разноски. Ето защо, моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на
1
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане и вследствие виновно
и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника по застраховка
гражданска отговорност, е настъпило конкретното събитие, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил
претендираното вземане, както и да обори презумпцията за вина по отношение на
застрахования от него водач.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 19.11.2020 г., в гр. П. е настъпило ПТП между водачите на
лек автомобил марка „Ф. и лек автомобил марка „Ф., като същото е настъпило по вина на
водача на автомобила, застрахован при ответника; че ищецът е заплатил като
застрахователно обезщетение сума в размер на 2612.09 лв. с включени ликвидационни
разноски; че към датата на ПТП ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка на
увредения автомобил, а ответникът – застраховател по „Гражданска отговорност” на
автомобила, управляван от делинквента; че ответникът е получил изпратена от ищеца
покана за доброволно плащане и е заплатил сумата от 529.46 лв. Посочените обстоятелства
се подкрепят и от представените писмени документи – застрахователна полица № .,
двустранен констативен протокол за ПТП от 19.11.2020 г., уведомление за щети, доклад по
щета и др.
Следователно единственият спорен въпрос по делото касае вида и размера на вредите,
причинени на застрахования при ищеца автомобил, респ. в какъв размер е възникнало
регресното вземане на ищеца.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение
за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, в разглежданите случаи, обезщетението
не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в
съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на
разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение
обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за
изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз –
аргумент от чл.4 от Наредба № 24/2006 на КФН. При съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното
2
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл.386 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. /в този смисъл са Решение № 52 от 8.07.2010
г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.; Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. №
870/2010 г., I т. о.; Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и
др./. При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен
на разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С
тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а
тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по
този начин би се достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на
вредата. Единственото ограничение на размера на обезщетението, което законът предвижда
е, че обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото
имущество.
Съгласно заключението на САТЕ средната пазарна стойност на ремонта на щетите,
всички от които намиращи се в причинна връзка с процесното събитието, възлиза на
2515.21 лв. Именно това е и релевантната стойност, която следва да се вземе предвид
предвид цитираната по-горе практика. Съдът кредитира заключението и намира, че тази
сума съответства на реалната възстановителна стойност на увреденото имущество, тъй като
е адекватна на стойността необходима за ефективното отстраняване на вредите причинени в
резултат на настъпилото ПТП и съответства на обезщетителния характер на
застрахователното правоотношение. На основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът намира, че сумата
от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума. Така, общо дължимата сума възлиза на 2530.21 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е погасил извънсъдебно сума в размер на
529.46 лв. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати разликата между
платената и дължимата сума, а именно – 2000.75 лв., до който размер предявеният иск
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 2082.63 лв. – отхвърлен
като неоснователен.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал съгласно списък по чл. 80 ГПК присъждането на деловодни
разноски и е доказал, че е сторил такива в общ размер на 664.05 лв. за държавна такса,
депозит за САТЕ, както и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство с ДДС в минимален размер съгласно НМРАВ. Т.е. възражението на ответника
3
за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Ето
защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от иска на ищеца следва да
се присъди сумата от 637.94 лв. – разноски по делото.
Ответникът също е поискал присъждането на деловодни разноски, поради което
съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПр.Пом. вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се присъди сумата от 9.04 лв., представляващи
разноски за депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за
първоинстанционното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД „О., със седалище и адрес на управление в гр. С., да заплати на ЗАД
„А., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл. 411 КЗ сумата от
2000.75 лв., представляваща незаплатена част от регресно вземане и разноски за
определянето му за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско на МПС” по щета /преписка/ № ., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда /07.06.2022 г./ до окончателното плащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК – сумата от 637.94 лв., разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2082.63 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., да заплати на
„ЗАД „О., със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 9.04 лв. – разноски по делото по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4