№ 5811
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110172418 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
03.06.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕДа, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 72418/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу К. ВЛ. ИЛ., като се твърди, че
ответника е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ..................
Поддържа, че е доставил топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия при общи условия на стойност 5375,06 лева за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г. Навежда доводи, че ответника не бил заплатил топлинната енергия, поради
което бил изпаднал в забава и дължал мораторна лихва в размер на 1257,20 лева за периода
от 15.09.2018 г. до 12.08.2021 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово
разпределение, като се дължала сумата от 27,96 лева, представляващи цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., а освен това се дължала и
мораторна лихва върху тази главница в размер на сумата от 7,12 лева за периода от
31.08.2018 г. до 12.08.2021 г.. Сочи, че била издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 410 ГПК, но ответника бил възразил, поради което имал правен интерес
от предявения иск. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи
претендираната сума, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че
исковете са допустими, но неоснователни. Поддържа, че вземанията са погасени по давност,
като следвало да се приложи разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като прави подробна
обоснова по приложението на давността. Навежда доводи, че не е собственик или вещен
ползвател на имота, поради което между страните не съществувало облигационно
отношение. Излага съображения, че следвало да се вземе предвид нормата на чл. 62 ЗЗП,
като в случая се касаело за непоискана доставка. Твърди, че с оглед приложимите общи
условия и липсата на ангажирани доказателства за публикуване на дължимите суми на сайта
на ищеца, то не се дължали и мораторни лихви, освен това същите не се дължали и поради
неоснователност на главните претенции. Отделно от това сочи, че ищецът не е ангажирал
доказателства, че е спазил предвиденото в клаузата на чл. 36, ал. 2 от ОУ. Иска отхвърляне
на предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище, че са спазени нормативните изисквания във връзка с
дяловото разпределение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
2
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 13.07.1990 г., като се установява, че собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. София, ............. е станал ВК И..
От представена възбрана се установява, че за процесния недвижим имот от 26.07.1995
г. е наложена възбрана по отношение на К. ВЛ. ИЛ..
Приложен и неоспорен е списък на етажните собственици, като по отношение на
процесния недвижим имот като собственик е посочен К. ВЛ. ИЛ., като списъкът е подписан
от лицето.
Извършени са справки НБД „Население“, като се установява, че ответникът е с
постоянен и настоящ адрес в гр. София, ..............
От представените и неоспорени 2 бр. главни отчети за периода 2017-2018 г. и 2018-
2019 г. (л. 66 в кориците на делото) се установява, че К. ВЛ. ИЛ. е подписал без възражения
главните отчети по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. ..................
Съдът намира, че при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
макар и по индиции (т. нар. косвени доказателства) безспорно е изградена верига от която се
установява, че именно ответника е собственик на процесния недвижим имот, респ. че
именно с него е възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия. Нещо повече, следва да се отбележи, че подписаните и неоспорени 2 бр.
главни отчети, практически формират извънсъдебно признание на факти по смисъла на чл.
175 ГПК, че именно ответника е действителния потребител на топлинна енергия. А
извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в
гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото
води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните –
3
арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че безспорно се установява, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Приети са заключенията на СТЕ и ССчЕ, като от заключението на СТЕ се установява,
че за процесния топлоснабден имот и за процесния период е ползвана топлинна енергия за
отопление на имот, както и за сградна инсталация и БГВ. Изяснено е, че потребената
топлинна енергия е отчитана на базата на реален отчет. Експертът е посочил, че стойността
на потребената топлинна енергия е в размер на 5375,00 лева.
От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период няма извършени
плащания, с които да са погасени дължимите суми. Изяснено е, че размерът на мораторната
лихва за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 40,52 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК и предвид направените оспорвания намира, че следва да ги
кредитира, тъй като същите са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите
лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установява
експертите да са заинтересовани от изхода на правния спор или да са недобросъвестно.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което с
4
оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
24.08.2021 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“
ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната. С оглед направеното
възражение за давност в случая следва да се приложи правилото за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. , „понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност”. Следователно при съобразяване на момента на подаване на исковата
молба и кратката тригодишна погасителна давност, следва, че всички вземания преди
24.08.2018 г. са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с
Решение на ДКЕВР от 2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени
по делото), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тоест, вземанията за периода м.05.2017 г. до м.06.2018 г. (включително) са погасени по
давност за сумата в размер на 2363,25 лева.
С оглед изложеното, съдът намира, че искът за главницата за незаплатена топлинна
енергия е основателен за сумата от 3011,75 лева и за периода м.07.2018 г. до м.04.2019 г.,
като за разликата до пълния предявен размер от 5375,06 лева и за периода м.05.2017 г. до
м.06.2018 г., претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение претенцията за припадащата се част от цената на услугата дялово
разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото
лице-помагач писмени доказателствени средства безспорно е установено, че цената на
услугата се дължи. Тоест, претенцията следва да бъде уважена за периода 01.08.2018 г. до
30.04.2019 г. за сумата от 25,16 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 27,96
лева и за периода м.07.2018 г. искът следва да бъде отхвърлен. Доколкото по делото не
сочено по отделно за всеки конкретен месец в какъв размер е дължимата сума, настоящият
съдебен състав намира, че следва да приложи правилото на чл. 162 ГПК, като раздели
претендираната сума на броя на месеците, за да от полученото частно да се формира извод
за цената на услугата за един месец – като в случая искът по аналогични на изложените
съображения, че се касае за периодично вземане, което се погасява с давността по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, поради което същото е погасено по давност и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен за другата част от процесния период.
В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от
2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответниците са изпълнили надлежно и своевременно
задълженията си, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал.
1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че
5
ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо и при приложение на нормата на чл. 162
ГПК, съдът намира, че претенцията следва да се уважи за сумата от 663,91 лева за 15.09.2018
г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 12.08.2021 г., като за разликата до пълния предявен
размер от 1257,20 лева и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. искът следва да бъде
отхвърлен. Необходимо е да се спомене, че в случая съдът е взел предвид и императивната
норма на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
(действаща за периода 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.), мораторна лихва в случая не се дължи
за посочения период на извънредното положение.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите
условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Неоснователни са съображенията на ответника за нищожност на общите условия на
ищеца. В случая не е налице противоречи с императивна правна норма или правилата на
добрите нрави, което да доведе до нищожност на основание чл. 26 ЗЗД. В този смисъл
съображенията, че практически се достигало до ограничаване на права, следва да се
разгледат в светлината на Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълк. д.
№ 2/2016 г., ОСГК. В последното подробно е изяснен в исторически контекст въпроса за
отношенията свързани с доставка на топлинна енергия в режим на етажна собственост, респ.
защо законодателят е регламентирал режима на отношенията съобразно действащата към
момента нормативна уредба. В този смисъл правото на собственост или ограниченото вещно
право на ползване, дават възможност на едно лице да ползва определено благо, но тези
права са скрепени с произтичащите от това тежести (задължения) – заплащането на сметки
за имота, публични задължения и пр. Нещо повече, ако едно лице не желае да се намира в
подобни отношения, то свободно може да се разпореди с благото си, като срещу съответната
цена при условията на пазарна икономика да придобие друго подобно благо срещу
заплатената цена – напр. друг имот, който не е топлоснабден.
Релевантен е доводът за приложението на чл. 62 ЗЗП, доколкото се касае за
императивна материалноправна разпоредба, като същият е релевиран своевременно в
отговора на исковата молба. Въпреки това, съдът намира, че доводът е неоснователен. С
Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК е
възприето виждането, че „…Законодателното решение (на ЗЗП – б.м.) не е в колизия, а е в
унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл.
6
133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото
събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа. Поради това не може да става въпрос за приложението на § 1
ДР ЗЗП - двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си противоречат. В действащата си редакция ЗЕ
запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни
собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано
мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за
преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба
противоречие между този закон и ЗЗП няма, защото и двата нормативни акта изискват
искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да
възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави
искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна
собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които
възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху
отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд №
5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на
сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига
до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени
от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на
вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат
различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.
Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на
избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова
при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл
да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не
може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд)
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Разрешението
важи и за заварените от ЗЕЕЕ (отм.) сгради, които са топлоснабдени преди влизане в сила
както на този закон, така и на ЗЗП. Реципрочно на уредбата, която допуска
топлоснабдяване на сградите само по искане на всички (първоначално, а понастоящем на
2/3 от етажните собственици и титуляри на вещно право на ползване), така и
преустановяването на доставката на топлинна енергия се решава от всички
(първоначално, а понастоящем от 2/3 от етажните собственици и титуляри на вещно
право на ползване). Макар не в преходно правило, действащото законодателство урежда
заварените преди ЗЕЕЕ (отм.) отношения в топлоенергетиката по същия начин, както
прави това за ново топлоснабдените сгради. Поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от
отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да
се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали
е съгласен с него. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда
на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради
7
което между двата закона не съществува противоречие и не може да става въпрос за
приложението на § 1 ДР ЗЗП.“.
Останалите възражения на ответника са ирелевантни за правния спор предмет на
настоящото производство, поради което съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират заплащането на
деловодни разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което съобразно уважената част от исковете на основание чл. 78, ал.
1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се
присъди сумата от 563,50 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е ангажирал
доказателства, че в случая е осъществена правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., поради което в полза на процесуалният представител – адв. И.Н., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл. 36 ЗАдв. следва да му се присъди
сумата от 200,22 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
и заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. ВЛ. ИЛ., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ............., че дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ............., със седалище и адрес на
управление: гр. ............, на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3011,75 лева,
представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за периода м.07.2018 г. до м.04.2019 г. за недвижим
имот, находящ се в гр. ................., ведно със законната лихва от 24.08.2021 г. (датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане,
както и сумата от 25,16 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 24.08.2021 г. (датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане,
както и сумата от 663,91 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената
на доставената топлинна енергия за 15.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до
12.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на доставената топлинна енергия за сумата
над 3011,75 лева до пълния предявен размер от 5375,06 лева и за периода м.05.2017 г. до
м.06.2018 г., както и иска за цената на услугата дялово разпределение за сумата над 25,16
лева до пълния предявен размер от 27,96 лева, както и иска за мораторна лихва върху
главницата за цената на доставената топлинна енергия за сумата над 663,91 лева до пълния
предявен размер от 1257,20 лева и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и иска за
мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за сумата от
7,12 лева за периода от 31.08.2018 г. до 12.09.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.09.2021 г. по ч. гр. д. № 48838/2021
г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП К. ВЛ. ИЛ., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК:
............., сумата от 563,50 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл.
36 ЗАдв. „ТС“ ЕАД, ЕИК: ............. да заплати на адв. И.А. Н. от САК, сумата от 200,22
лева, представляващи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на трето лице-помагач „НИ“ ООД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9