Решение по дело №294/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 683
Дата: 23 октомври 2019 г. (в сила от 27 декември 2019 г.)
Съдия: Стела Веселинова Георгиева
Дело: 20195510100294
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                  23.10.2019 г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

КазанлъшК  районен съд                                       II  граждански съав

На тридесети септември                                  Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния съав

 

                                                                              

 

                                                                               

                                                                                   Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 294 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружево адв. К. К. твърди, че на *** г. автомобил К. Н., с рег. №  *** , собвено на „М.-" ООД и управляван от водача Н.Н.М.,*** попаднал в необозначена и необезопасена изрязана в асфалта дупка на пътното платно, при което наъпили повреди по автомобила - били увредени предна дясна гума, и предна и З.на дясни джанти. Свидетел на описаното пътно-транспортно произшевие била пътуващата в автомобила С.В.В..

Заявява, че собвеникът на увредения автомобил К. Н., с рег. №  ***  - „М.-" ООД имал сключен договор за зараховка "Каско" със З. "Б.В.И.Г."***, за което била издадена полица № ***, валидна за периода 15.08.2017г. - 15.08.2018г. Във връзка със сключената зараховка "каско" за увредения автомобил, от рана на водача Н.Н.М. поъпило заявление от *** г. за изплащане на зарахователно обезщетение. Тъй като, според чл. 6, т. 4 от Наредба № 13 - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съавянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд /Обн. ДВ бр.8 от 30.01.2009г./ не се посещават от органите на МВР и не се съавят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, водачът Н.Н.М. и свидетелят на ПТП С.В.В. подписали декларация пред зарахователя за наъпването на зарахователното събитие. От рана на З. "Б.В.И.Г."*** бил изготвен опис на претенция № от ***г., според който са повредени гума предна дясна Мешелин 225/45/18, джанта лята предна дясна и джанта лята З.на дясна. С възлагателно писмо от 09.05.2018г. ремонтът бил възложен на автосервиз „М.-" ООД. Отранилият повредите автосервиз, след извършване на ремонта, предал автомобила с приемо-предавателен протокол от 25.06.2018г. и е издал фактура №  от 29.06.2018г. на ойно 1 208,00 лв.

Сочи, че съгласно изготвения от зарахователя доклад по щета № от 14.08.2018 г., определеното зарахователно обезщетение е в размер на 1 208,00 лв. и същото е платено на отранилия повредите автосервиз „М.-" ООД с преводно нареждане от 16.08.2018г.

Заявява, че при тези обоятелва за З. "Б.В.И.Г."*** е възникнало регресно вземане по чл. 410, ал.1, т. З от Кодекса за зараховането срещу собвеника на пътя, на който е анало ПТП - О.К. С цел доброволно уреждане на отношенията, от рана на зарахователя била изпратена регресна покана изх. № Л 05474/18.10.2018г., връчена с обратна разписка на 24.10.2018 г. до собвеника на пътя – О.К. С поканата общината била поканена да плати горепосочената сума, но до наоящия момент нямало отговор или плащане от нейна рана.

Гореизложените обоятелва обуславили правният интерес на З. "Б.В.И.Г."*** от предявяването на регресен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. З от Кодекса за зараховането във връзка с чл. 50 от ЗЗД и чл. 31 от ЗПътищата срещу Община К. за заплащане на сумата 1 208,00 лв., предавляваща изплатено зарахователно обезщетение за нанесени от ответника имущевени вреди на трето лице - „М.-" ООД.

 

Моли съда да поановите решение, с което да осъди Община К., адрес - гр. К., , Булат ***, предавлявана от Кмета Г.Г.С., да заплати на Зарахователно акционерно дружево "Б.В.И.Г." АД, гр. С. сумата 1 208,00 лв., предавляваща изплатено зарахователно обезщетение по щета №  за нанесени от ответника имущевени вреди на трето лице - „М.-" ООД от ПТП, анало на *** г. в гр. К., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане. Моли съда да осъди ответника да заплати всички разноски, направени от ищеца във връзка със съдебното производво. На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК, посочва, че плащането може да се извърши по следната банковата сметка на ищеца ЗАД "Б.В.И.Г." АД ***: IBAN: ***: В съдебно заседание пълномощника на ищцовото дружево моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан.

 

В срока по чл. 131 ГПК  е поъпил писмен отговор от ответника Община К., чрез . юрисконсулт К. Б., в който заявява, че счита предявения иск за допуим, но неоснователен, недоказан и необоснован.

 

Счита, че в наоящия случай не е доказано, че между раните е било налице валидно зарахователно правоотношение, въз основа на което да е изплатено обезщетение за покрит зарахователен риск. Сочи, че не е предавен зарахователен договор, който съответва на изискванията на КЗ, не е доказан механизма на наъпване на ПТП и причинно-следвената връзка между наъпилите вреди и наличието на конкретна деформация на асфалтовото покритие, която да е могла да бъде причина за точно тази или такава по вид щета на МПС. Липсват данни, за скорота на движение на автомобила, поради което е невъзможно да се уанови дали скорота е била в рамките на разрешената или е била по-висока, т.е. дали деликтът не е наъпил поради изключително незаконосъобразно поведение от рана на водача или поради груба небрежно от негова рана.     

Твърди, че исковата молба не се придружава от основно доказателво - не са предавени надлежни доказателва за наличието на регресни права, тъй като не е доказано, че наъпилото събитие предавлява покрит риск по см. на твърдените за относими Общи условия. Предавената полица е по зараховка Каско андарт, а към нея не са предавени дейващите към процесния момент Общи условия, от които да се изведе извод дали наъпилото събитие е било покрит риск, съответно налице ли е било основание за плащане по тази зараховка, поради което счита, че предавеното (зарахователна полица) доказателво не следва да не се цени по делото, доколкото не свидетелва за основание за плащане, респ. за наличието на регресни права за ищеца-зараховател. Твърди, че няма данни за начина, по който е формирана ойнота на ремонта и чаите, които се твърди, че са увредени от процесното ПТП, не се сочат източници за ценообразуване, не е посочен материала на увредените чаи, от които ответната рана да формулира убеждение реална или завишена е цената на иска. Тези съмнения се подсилват и от факта, че лицето, управлявало увреденото МПС е собвеник и на сервиза, който е извършил ремонта му.

Твърди, че оспорва всички факти и обоятелва, на които искът се основава, доколкото същите не са безпротиворечиви и подкрепени от съответните доказателва. Сочи, че всички предавени доказателва на ответника са копия на документа, като някои от тях са нечетливи.

Заявява, че желае да се ползва от правото си по чл. 193 от ГПК за откриване на производво по оспорване на всеки един от предавените документа както по отношение авторвото така и на съдържанието им, поради което моли съда да задължи ищеца на основание чл. 183, вр. с чл. 193, ал. 1 ГПК да предави в оригинал всички документа, от които желае да се ползва по делото. Моли да му бъде предоавен срок да се запознае с оригиналите и да конкретизира оспорването на всеки от тях.

След предоавяне на ответника на екземпляр от справката за лихви моли да му бъде дадена възможно да я оспори или приеме.

Сочи, че не е доказано, че Зарахователното обезщетение е изплатено на зарахования. Счита, че няма доказателва за заверка на неговата сметка, а само за задължаване на сметката на ищеца, което не доказва извършено плащане, а само съавяне на електронен документ, който не е видно да е изпратен на Б. ДСК за изпълнение и като такъв не може да се кредитора като доказателво за извършено плащане. Сочи, че не е посочено в коя ча на денонощието (час, светла/тъмна ча) се е случило ПТП. Не е посочена и посоката на движение (запад-изток; изток-запад и т.н)./ Това затруднява ответната рана в поавянето на задачи към в.л. по експертизата, която желае да бъде назначена и въпросите към която ще формулира след попълване на делото с нужните данни.

Заявява, че служебно са издирени свидетели, които са извършвали работа или са присъвали в различна ча от денонощието в учаъка на ул."О." около № 15. Непосочването на час на ПТП затруднява защитата на ответника –  кои от тях да посочи и призове по делото. Моли съда да задължи ищеца да конкретазира ИМ в тази ѝ ча, след което да му даде възможно да призове до 2-ма свидетели в о.с.з. за изясняване фактите и обоятелвата, възприета от тях по процесното ПТП.

Моли съда да задължи ищеца да предави протокола от отгледа на ПТП от Пътна полиция, който се явява официален свидетелващ документ, необходим за разкриване на обективната иина по делото.

Заявява, че служебно-извено му е, че на процесната дата движението по ул. „О." е било забранено за движение на ППС, поради извършване на обходи, замервания и заснемания, във връзка с изготвяне на проект за подмяна на водопроводна мрежа на кв. "Изток" в гр. К. и във връзка с уточняване меоположението на подземните комуникации. В този смисъл счита, че  наъпването на ПТП в този учаък е изцяло по вина на водача на МПС, който е навлязъл във временно забранена за движение улица.

Предвид изложеното, оспорва изцяло предявения иск. Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан иска, предявен от ЗАД „Б.В.И.Г." ЕИК *********. Претендира присъждането на  направените по делото разноски. В съдебно заседание юрисконсулт К. Б. моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Алтернативно, ако съда счете искът за основателен да го уважи в размера с оглед допуснатото изменение на иска.

 

С протоколно определение от 30.09.2019г. поановено по наоящото гражданско дело, на основание чл.214  съдът е допуснал изменение на иска по размер, като същия се счита за предявен за сумата от 434.20 лева.

 

Съдът  като обсъди събраните по делото доказателва поотделно и в тяхната съвкупно и като взе предвид ановищата и доводите на раните, намира за уановено следното от фактическа рана:

 

По делото е предавена зарахователна полица № ***/. за имущевена зараховка "" за лек автомобил марка „К.“, с peг. №  *** , собвено на "М. ***, със срок на дейвие от 15.08.2017 г. до 15.08.2018 г.

 

Предавена е и декларация за наъпване на зарахователно събитие по полица "Каско андарт". В  същата зарахованият е декларирал ПТП, наъпило на *** г. при следните обоятелва: при движение по улица “О.“ №15 попаднал в дупка, от което наъпила повреда на предна дясна гума и задна дясна джанта.

От предавения по делото опис на претенция № от *** г. е видно, че са повредени следните детайли по автомобила: гума пр. дясна Мишелин - 225/45/18 - 80 % годно и джанта лята пр. д., джанта лята з.д.

Съгласно изготвения от зарахователя доклад по щета № г. определеното зарахователно обезщетение е в размер на 1 208 лева.

 

За изясняване на обоятелвото по делото са разпитани свидетелите Н.Н.М., С.В.В., Б.К.Б.и  Т.Х.Т..

 

Свидетелят М., заявява, че миналата годена, преди лятото, „пролетта мисля че беше“, управлявал лек автомобил „К. Н.“ нагоре към Т. и попаднал на изразяна в асфалта дупка с предна дясна гума и джанта. Сочи, че докато спре  през дупката минала и дясната задна джанта. Когото слязъл от автомобила видял, че и двете джанти са ударени. В колата с него пътувала и С.В.. Сочи, че асфалта бил изрязан с машина с ори ръбове, нямало сигнализация и предупреждения. Движел се по улица „О.“.  Опитал се да заобиколи дупката, но неуспял. След като спрял  автомобила и слязъл, за да го огледа и видял, че предната дясна гума е тотално ударена, джантата била пробита и задната дясна гума пробита, но гумата не била спаднала. След това се обадил на зарахователя и попълнил документите.

 

Свидетелката В.  заявява, че „пътувахме с К. Н. по пътя за „З.“ и накрая на изкачването колата издрънча на два пъти“ Автомобила управлявал г-н М., а тя пътувала отдясно. Когато слезли от амвтомобила, за да го огледат видели, че има изрязана парче от асфалта. Свидетелката сочи, че едната гума била наранена и джантите са охлузени доа сериозно. След това г-н М. уведомил зарахователят.

 

Свидетелят Б. работи в общинско предприятие „Комунална дейно и поддържане на инфраруктура в община К.. Сочи, че процесния учаък от пътя се ремонтирал през периода 16.04 до 02.05., като започвал от улица,   тръгва нагоре „Х.“, един малък учаък от 30 – 40 метра на улица „О.“ и се спускаме към Т. училище и Т...“ . Твърди, че улица „О.“ е в обхвата на ремонта. В учаъка бил подменени водопровода, ремонт на бордюри, удено машинно фрезоване и асфалтиране. Ремонтът бил изпълнен от „Е.Б.Е.“ АД – С. Сочи, че по време на ремонта била поавена пътна сигнализация – пътни знаци, конуси, сигнални ленти /бяла и червена/. Сигнализацията била поавена от изпълнителя. По време на ремонта  общинското предприятие също извършвало ремонтни дейнои на северния тротоар на улица „Х.“ и „О.“.  „Общинското предприятие си носи също знаци, които оанаха до края на асфалтирането“.

 

От показанията на свидетеля Т. се уановява,  че миналата година, април – май работил като технически ръководител на фирма  „Ес Би Ес“ АД на „Х.“ и „О.“ от 16.04. до началото на май. Сочи, че било извършено фрезоване на арата асфалтова наилка и поавяне на нова. Твърди, че поавяли сигнализация и докато не приключат с асфалтирането пътните знаци „Учаък от пътя в ремонт“, „ограничаване на скорота са ояли и през светлата и през тъмната ча“. Ремонтът за „О.“ продължил два три дни, като били поавени само пътни знаци, като единият ден фрезовали , а на втория третия ден асфалтирали.

 

 По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, която е депозирала заключение, което не е оспорено от раните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвено изготвено. От същото се уановява, че на ***г. по улица „О.“ се е движел лек автомобил „Киа Н.“. В зоната до дом №15, десните съави на автомобила попадат в дупка в резултат, на което са увредени предна дясна гума, както е предна и здна десни джанти. Вещото лице сочи, че е налице причинно – следвена връзка с така наъпилото произшевие и наъпилите увреждания по процесния автомобил. Посочено е, че пазарната ойно на материалите и труда необходими за възановяване на вредите по МПС,  наъпили вследвие ПТП към датата на наъпването на събитието възлиза на 43420 лева.

 

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не  е оспорено от раните и което съдът изцяло кредитира. От същото  се уановява,  че от рана на ищцовото дружево към порадалото лице има поъпило плащане в размер на 1 208 лева.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ.

 

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.3 КЗ с плащането на зарахователното обезщетение зарахователят въпва в правата на зарахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собвеника на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на зарахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите. Това е т.нар. регресно зарахователно право, което възниква при наличието на деликтна отговорно на трето лице към увредения-зарахован поради причиняване на зарахователното събитие и плащане от зарахователя на дължимото зарахователно обезщетение. В разглеждания случай, тъй като ответникът Община К. е юридическо лице и не може да дейва виновно, той би могъл да отговаря за причинените на зарахования вреди единвено на основание чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД, но не и по чл. 45 от ЗЗД /в този смисъл е Поановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС/. Изхождайки от обоятелвата, изложени в исковата молба, съдът приема, че в случая деликтът следва да бъде квалифициран по чл. 50 от ЗЗД, тъй като се отнася до вреди причинени от вещ.

 

 

 

 

 

В разглеждания случай по делото не се спори, че за уановяване на пътно-транспортното произшевие не е съавен официален удооверителен документ от органите на МВР - "Пътна полиция"- протокол за ПТП. Следва обаче за се посочи, че доколкото се касае за повреди на процесното МПС, които не са причинени от друго ППС, произшевието по начало не се посещава от органите на МВР - "Пътна полиция", и за него не се съавят документи - чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съавянето им при пътнотранспортни произшевия и реда за информиране между Миниервото на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. С оглед на това в случая съавянето на протокол за ПТП не е допуимо и доказването на произшевието следва да се извърши в всички оанали допуими от процесуалния закон доказателвени средва.

 

 

 

 

 

След предявяване на предавената по делото декларация за наъпване на зарахователно събитие по полица "Каско андарт" от 15.08.2017 г. в съдебно заседание  свидетелите Н.М.  и С.В. потвърждават вернота написаното в нея.

 

 От заключението на съдебно – автотехническа експертиза се уановява, че на ***г. по улица „О.“ се е движел лек автомобил „К. Н.“. В зоната до дом №, десните съави на автомобила попадат в дупка в резултат, на което са увредени предна дясна гума, както е предна и задна десни джанти. Вещото лице сочи, че е налице причинно – следвена връзка с така наъпилото произшевие и наъпилите увреждания по процесния автомобил. Посочено е, че пазарната ойно на материалите и труда необходими за възановяване на вредите по МПС,  наъпили вследвие ПТП към датата на наъпването на събитието възлиза на 434.20 лева. Посочено е, че този модел гуми са нископрофилни и при попадане в дупка с с оър ръб в асфалтовото покритие с дълбочина над 3 см. Вследвие на наъпилата деформация на гумата се получава увреждане на руктурата на радиалните пояси от ръба на пътното покритие и съответната джанта.

 

От събраните по делото гласни доказателва се уановява, че през пролетта на г. в град К.,   на улица „О.“ свидетелят М. е управлявал лек автомобил марка „К.“, модел „Н.“, с рег.  *** през светлата ча на денонощието, попаднал в дупка /изразяно парче асфалт/, вследвие на което са уановени увреждания на предна дясна гума и увреждания на десни джанти. Неговите показания се подкрепят и от показанията В., очевидец на пътно – транспортното произшевие. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, тъй като същите са непосредвени, взаимнодопълващи се и логични  и се подкрепят и от заключението на съдебно - автотехническата експертиза.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При така уановените обоятелва съдът счита, че описаното в исковата молба пътнотранспортно произшевие е наъпило поради повреда в наилката на пътя, по който се е движел зарахованият лек автомобил. Пътят предавлява вещ по смисъла на чл. 50 от ЗЗД, който предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собвеникът и лицето, под чийто надзор те се намират.

 

 

 

 

 

По делото не се спори, че пътят, при използването на който е наъпило пътно-транспортното произшевие, се намира в община К., поради което съобразно разпоредбата на пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА негов собвеник се явява ответникът. Нормата на чл. 11 от ЗОС задължава общината да управлява вещите-общинска собвено с грижата на добър опанин, което в случая общината не е направила. Освен това съобразно разпоредбите на чл. 3, ал.1 и 167 от ЗДвП общината е била длъжна да поддържа пътя в изправно съояние, да сигнализира незабавно за препятвията по него и да ги отрани в най-кратък срок. От доказателвата по делото не  се налага категоричен извод, че на процесната дата, на която е наъпило ПТП - то на улица „О.“ ответникът е изпълнил задължението си да сигнализира незабавно за препятвията на пътя. В резултат на противоправното бездейвие на ответника при обичайната употреба на повредената вещ /път/ на зарахования собвеник на автомобил са били причинени имущевени вреди.

 

 

 

 

 

Съдът намира за недоказан довода на пълномощника на ответника, юрисконсулт Б., че учаъкът от пътя на улица „О.“, в град К. е бил в ремонт, като при извършването на същия е била поавена надлежна сигнализация, с която водачът на леК. автомобил не се е съобразил. В тази връзка по делото са събрани гласни доказателва, чрез разпит на свидетелите  Б. и Т. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Б., тъй като същия се намира в трудовоправни отношения с ответника по делото, който е негов работодател. Показанията на свидетеля Томов следва да бъкат кредитирани чаично относно извършването на ремонт на процесния учаък от пътя. От неговите показания не се уановява, дали на датата на наъпване на ПТП – ***г. се е ремонтирала улица „О.“. В тази връзка недоказано оана  възражението, че на процесния учаък са били поавени табели, указващи, че пътя е в ремонт. Свидетелските показания оават изолирани, като неподкрепени от други доказателва. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка рана в процеса следва да докаже чрез провеждане на съответното пълно и главно доказване обоятелвата, на които основава своите искания и възражения.

Съдът намира за неоснователни доводите на ответната рана за съпричиняване на щетите от рана на увредения. По делото не са ангажирани доказателва за поведение на увреденото лице, което да ои в причинна връзка с наъпилия вредоносен резултат.

 

 

 

 

 

С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице законноуановените предпоавки за въпване на ищеца - зараховател в правата на зарахования срещу ответника - причинител на вредата. С оглед на това съдът счита, че предявеният иск по чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ за изплатено зарахователно обезщетение за причинени от ответника вреди е основателен и следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер 434.20, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 635 лева, предавляващи държавна такса, възнаграждение за свидетели, възнаграждение за един адвокат и възнаграждения за вещи лица. Следва да се отбележи, че се присъждат дейвително направените разноски от раната

 

Съгласно чл.80 от ГПК раната, която е поискала присъждане на разноски предавя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание  в съответната инанция, като в наоящия случай само ищецът е предавил списък.

 

Воден от горните  мотиви, съдът 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Община К., улица, Булат ***, предавлявана от Кмета Г.Г.С. да заплати на З. „Б.В.И.Г.” АД, град С., , ЕИК, предавлявано от Н.Ч. и К.Р., съдебен адрес ***, чрез адвокат К. К., сумата от 434.20 лева, предавляваща изплатено зарахователно обезщетение за имущевени вреди, причинени от пътно-транспортно произшевие на *** г. на лек автомобил „К.“ Н., с рег.  *** , собвено на „М. “ ООД, наъпило поради повреда в наилката на път, собвено на Община К., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.02.2019 г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Община К., , Булат ***, предавлявана от Кмета Г.Г.С. да заплати на З. „Б.В.И.Г.” АД, град С., , ЕИК, предавлявано от Н.Ч. и К.Р., съдебен адрес ***, чрез адвокат К. К., сумата от 635 лева, предавляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на раните.

                                           

 

 

                                                    Районен съдия :