Решение по дело №33/2019 на Районен съд - Ардино

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

13.11.2019

Град

АРДИНО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

30.10.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

ВАЛЕНТИН П.

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

НЕШЕ И.

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АНХДело

дело номер

33

по описа за

2019

Година,

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2630050 от 23.03.2019 г., издаден от ОД МВР- Кърджали, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е било наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева. на С.П.Ч., ЕГН: **********, с адрес-***, за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система на 23.03.2019 г. в 10.19 ч., на Път ІІІ- 865, при км. 22+500 в населено място- град Ардино, община Ардино, област Кърджали, при посока движение от Ардинокъм Смолян, с МПС- во  лек автомобил Мерцедес МЛ 350 БЛУТЕК 4 МАТИК, с рег. № СВ 9304 КТ, заснето с автоматизирано техническо средство № 647 и клип № 3648, като нарушението представлява движение в населено място при разрешена скорост 50 км/ч, установена скорост на движение от нарушителя от 88 км/ч, или с 38 км/ч над максимално допустимата в населено място- нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата;

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят С.П.Ч., който обжалва издадения електронен фиш серия К № 2630050 пред компетентния въззивен съд.

В жалбата твърди, че в производството по установяване на нарушението и издаване на електронния фиш и налагане на наказанието глоба били допуснати съществени нарушения на материалния закон и производствените правила, изразяващи се в следното: Наличие на първата от двете абсолютни предпоставки по чл. 34 от ЗАНН, за да не образува или да се прекрати образувано административнонаказателно производство, неизпълнение на императивното задължение по чл. 40 от ЗАНН, за съставяне на АУАН на място на установяване на нарушението, при положение, че същото е установено в присъствието на контролен орган, липса на дата на издаване на ЕФ и на негов издател, липса на писмени доказателства за извършеното нарушение при връчването на ЕФ, както и изготвянето на такива не по определения регламентиран в чл. 135- 163 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, което ги приравнява на негодни такива, липса на конкретизация в какво качество е бил нарушителят към момента на установяване на нарушението, дали като собственик на МПС- во или като негов ползвател и др. В СЗ жалбоподателят не се явява лично и се представлява от адвокат Иван Бояджиев от АК- кърджали, който в ход по същество релевира същите възражения за отмяна на издадения ЕФ. В ход по същество поддържа въззивната жалба по изложените в нея основания и моли съдът да отмени Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2630050, издаден от ОД МВР- Кърджали.

 Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Чрез началник РУ- Ардино при ОДМВР- Кърджали, оправомощен с изрична заповед, е представил подробно писмено становище, в което излага съображения за законосъобразност на електронния фиш. Моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба. 

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл. 62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.03.2019 г. свидетелят И.Ф., който е служител- автоконтрольор в РУП- Ардино, към ОДМВР- Кърджали, бил на работа със служебен полицейски автомобил с монтирана в него мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ТFR1- М, като автомобилът бил позициониран за контрол на скоростта на движещите се МПС- ва на Път ІІІ- 865, в населено място- на входа на град Ардино в посока Смолян, община Ардино, на третокласен път от републиканската пътна мрежа, при км. 22+500 и отчитал скоростта на движение на превозните средства движещи се в посока от Кърджали, през населеното място- Ардино към Смолян. Същият ден, около 10.19 ч. системата за видеоконтрол отчела превишена скорост на движение в населеното място при ограничение от 50 км/ ч от лек автомобил марка Мерцедес МЛ 350 Блутек 4 Матик, с рег. № СВ 9304 КТ, собственост на „Лаватекст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, с едноличен собственик на дружеството С.П.Ч., който се движел в посока от Кърджали, през населеното място Ардино към Смолян. Регистрираната превишена скорост на движение в населеното място от това МПС- во била 38 км/ч. След обработване на информацията от заснемането и изчисляването за автоматизираната система за заснемане TFR1- M на допустимата грешка на измерване, при което се установило, че превишението на максимално допустимата скорост в конкретния населен участък е с 38 км/ч, бил издаден атакуваният електронен фиш. Издаденият електронен фиш бил изпратен на жалбоподателя С.Ч., като собственик на ПМС- во, засечено на процесното място и дата извършило нарушението по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП като негов собственик, който в законоустановения срок за възражение е представил настоящата въззивна жалба против ЕФ № 2630050/23.03.2019 г.

 

 

В описателната част на електронния фиш е вписано движение с установена скорост от 88 км/ч, при максимално разрешена такава и заложена в радара от 50 км/ч, съставляващо нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от всички писмени доказателства по делото и най- вече, от веществените доказателствени средства- Клип № 3648, Радар № 647, в който е заснето процесното МПС- во и посоката му на движение, и в който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния час на нарушението, номера на техническото средство, Радар № 647, както и писмените доказателства- Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с Автоматизирано техническо средство Серия К № 2630050, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол № 1-19-18 от проверката на мобилна система за видеоконтрол  „ TFR – 1M“, Протокол за ползване на Автоматизирано техническо средство или система, Протокол за монтаж и настройка от 27.03.2014 г., Протокол за извършено обучение.

От тези доказателства ведно със становището дадено от началник на РУ- Ардино при ОДМВР- Кърджали, който е оправомощен от административнонаказващия орган със Заповед № 292з- 1685/ 06.11.2017г., се установява, че използваната АТСС е била одобрена по реда на Закона за измерванията и е преминала последваща проверка съгласно чл.4 от Наредба № 8121з- 532 от 12.05.2015 г.

От правна страна съдът установи следното:

С разпореждането за насрочване на ОСЗ по делото съдът е дал указания на жалбоподателя и АНО, да представят доказателства за датата на връчване на ЕФ на нарушителя, с оглед преценката на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като до разглеждане на делото такива доказателства по делото от страните не са били представени и не е било направено възражение от АНО за депозиране на въззивната жалба извън преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това, съдът приема, че постъпилата жалба се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, се приема от съдебния състав разгледал делото, като неоснователна и недоказана, поради което ще следва издадения против нарушителя ЕФ серия К № 2630050 от 23.03.2019 г. да се потвърди.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението, въпреки, че движението се извършва по междуградски път от републиканската пътна мрежа- Път ІІІ-865 е в района на населено място, през който преминава пътя, а именно км. 22+500 в населено място- град Ардино, община Ардино, като в този участък и в двете посоки скоростта на движение на МПС- ва е обраничена на максилана такава от 50 км/ч. със знак В26. Тъй като е отчетено превишение на допустимата скорост за движение в населено място с 38 км/ч., след отчитане на допустимата грешка на измерване на техническото средство, е приложена санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 31 до 40 км/ч. Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващия орган е отчел възможната грешка на техническото средство, описана в Протокол от проверка № 1-19-18/ 20.04.2018 г. на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Обосновано в електронния фиш името на жалбоподателя С.Ч. е посочено като нарушител в качеството на собственик/ползвател на МПС- во, което е било заснето при извършване на процесното нарушение, тъй като към датата на инкриминиране на нарушението собствеността на това МПС- во е била в патримониума на едноличното дружество, собственост на жалбоподателя, и доколкото същият не е декларирал по установения ред друго лице да е извършило нарушението. Т. е., жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и затова следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш.

При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административно наказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

В случая, а служебно е известно на съда, че във въпросния участък, където е било установено нарушението (км 22+500), има поставен и в двете посоки стационарен знак Е- 24, както и пътен знак в двете посоки за ограничение на скоростта В26. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 25.03.2019 г., съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш.

Настоящата инстанция не споделя нито едно от възраженията на жалбоподателя за отмяна на обжалвания ЕФ подробно описани в жалбата и направени в хода по същество, поради следните съображения:

Вярно е, че в обжалваният електронен фиш не е описана категорията на превозното средство, но това обстоятелство не е сред задължителните реквизити посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Освен това е безспорно, че се касае за лек автомобил, предвид събраните писмени доказателства, от което следва че категорията му е извън Т, М и самоходни машини, за които важи друго ограничение различно от 50 км/ч. за населено място. Това означава, че за управлявания от жалбоподателя автомобил е относимо общото ограничение от 50 км./ч. Не без значение е и обстоятелството, че на мястото на контрол на инкриминираната дата е имало поставен знак за ограничение от 50 км/ч. съгласно Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система рег .№ 238р- 12650 от 16.11.2017 г., което води до извода, че въпреки, че в електронния фиш това не е изписано, то на мястото на контрол е имало въведено ограничение от 50 км/ч. с пътен знак В26. Събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства са в подкрепа на твърдението на АНО, че на датата инкриминираща нарушението 23.03.2019 г. лек автомобил марка Мерцедес МЛ 350 Блутек 4 Матик, с рег. № СВ 9304 КТ, който се движел в посока от Кърджали към Смолян през населеното място- град Ардино, е бил управляван от жалбоподателя С.П.Ч.. Така също няма данни по делото жалбоподателят Ч. да се е възползвал от правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и да е предоставил съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Поради това следва да се приеме оборимата презумпция, че МПС- во заснето на клип 3648, радар 647, да извършва нарушение по чл. 189, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на 23.03.2019 г. в населеното място- град Ардино, община Ардино, е било управлявано от неговия собственик.

Твърдението, че срокът по чл. 34 от ЗАНН е преклузивен е незаконосъобразен предвид Тълкувателно постановление № 1 от 27  февруари 2015 г. постановено съвместно от колегиите на ВАС и ВКС, които казват, че сроковете са давностни. Освен това не се установява кога е издаден обжалвания електронен фиш, тъй като не са налице данни за това, за да се провери дали е спазен указания 6- месечен срок. И не на последно място процедурата по издаване на електронен фиш е отделно, различно и самостоятелно производство по налагане на административно наказание и за него не е относима нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като в случая не се съставя акт за установяване на административно нарушение, за да се установи точната дата от коя тече този срок.

В чл. 189, ал. 14 от ЗДвП (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 10 от 2011 г., доп., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) е предвидено, че За неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. За да се отговори на въпроса кои от предвидените в ЗАНН правила по издаване и оспорване са приложими спрямо електронните фишове, освен преценка, че липсва правна уредба в ЗДвП, е необходимо да се съобрази и същността на електронния фиш.

В § 6, т. 63 (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., предишна т. 62, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., доп., бр. 19 от 2015 г.) от ДРЗДвП и § 1, т. 1 от ДРЗАНН се съдържа легално определение за електронен фиш, което е в следния смисъл: "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“. От тази дефиниция следва извод, че електронният фиш е властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП.

В ал. 4, изр. 2- ро на чл. 189 от ЗДвП е посочено какво е съдържанието на електронния фиш. Той включва данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП- Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

От цитираните норми се налагат следните изводи относно установяване превишение на скоростта с АТТС: Снимките, видеозаписите и разпечатките от ползваните технически средства или системи, са веществено доказателствено средство относно следните обстоятелства: датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. С издаването на електронния фиш се посочва кой е собственик на МПС, с което е извършено нарушението на скоростта, описание на нарушението, нарушените разпоредби. Това е част от съдържанието на АУАН (чл. 42, т. т. 4, 5 и 6 от ЗАНН), което е необходимо за ангажиране административнонаказателната отговорност на лицето, виновно нарушило съответните правила за поведение. Поради това, електронният фиш се приравнява на АУАН, тъй като установява кой е нарушителят, какво е нарушението и нарушената разпоредба. Това е установителната функция на фиша, присъща за АУАН. Предвид тази характеристика на електронния фиш, въззивния състав на РС– Ардино разгледал делото по същество, приема, че в производството по издаването му не е приложима разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда, че образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на АУАН. При издаване на електронен фиш не се образува административнонаказателно производство чрез съставяне на АУАН, доколкото самият фиш съдържа част от реквизитите на АУАН и изпълнява установителната функция, присъща за този АУАН. Поради изложеното не може да се приеме и, че приложените към административнонаказателната преписка снимки, видеозаписи и разпечатки, съдържащи данни за датата на нарушението и регистрационния номер на МПС, се приравняват на АУАН. Съгласно законодателната уредба същите са веществено доказателствено средство за посочените обстоятелства, които се отразяват в електронния фиш.

Макар чл. 189, ал. 11 от ЗДвП да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш.

Посочените съображения мотивират извод, че въпреки препращането в чл. 189, ал. 14 от ЗДвП към производството по издаване на НП в ЗАНН и наличието на празнота относно издаването на електронен фиш в ЗДвП, нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН не може да се приложи при електронния фиш. Поради уведомителната функция на фиша, присъща за АУАН и предвид препращащата разпоредба на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, приложение намира чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В тази насока е и съдебната практика на касационната инстанция АС- Кърджали- Решение № 189 от 10.12.2018 г. по КАНДело № 164/ 2018 г.

Мотивиран по изложените по- горе съображения, този съдебен състав на РС- Ардино стига до единствен правен извод, че обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден. Ето защо, предвид изложеното, съдебния състав,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2630050 от 23.03.2019 г., издаден от ОД МВР- Кърджали, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е било наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева. на С.П.Ч., ЕГН: **********, с адрес-***, за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система на 23.03.2019 г. в 10.19 ч., на Път ІІІ- 865, при км. 22+500 в населено място- град Ардино, община Ардино, област Кърджали, при посока движение от Ардинокъм Смолян, с МПС- во  лек автомобил Мерцедес МЛ 350 БЛУТЕК 4 МАТИК, с рег. № СВ 9304 КТ, заснето с автоматизирано техническо средство № 647 и клип № 3648, като нарушението представлява движение в населено място при разрешена скорост 50 км/ч, установена скорост на движение от нарушителя от 88 км/ч, или с 38 км/ч над максимално допустимата в населено място- нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като правилен и законосъобразен;

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на закона на глава ХІІ от АПК в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че решението е изготвено.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: