Р Е Ш
Е Н И Е
№ 485/02.11.2020 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Петя
Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 456 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №260010 от 02.09.2020г. по АНД № 941 по описа за 2020г.
на Районен съд – Монтана, с което е потвърден Електронен фиш серия К №3043853
от 26.05.2018год. издаден от ОД на МВР гр.Монтана. С електронния фиш на Х.П.Н. ***,
на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50.00лева /петдесет/, за
извършено нарушение по чл.21, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател Х.П.Н. ***,
редовно призован се представлява от надлежно упълномощения за настоящата
инстанция адвокат Я.С. от САК, като в жалбата и в подборна писмена защита по
делото навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на
първата инстанция поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон
и съществени нарушения на процесуалните правила. Излага конкретни доводи във
връзка с допуснати нарушения на процесуалните правила от страна на въззивния
съд водещи до ограничаване правата на доверителя му предвид липсата на
произнасяне по искането му да разпит на свидетел и събиране на писмени
доказателства по водено друго висящо съдебно производство. Оспорва изцяло
авторството на извършеното административно нарушение, като отрича да е
управлявал процесния лек автомобил оспорвайки твърдението в подадена декларация
по чл.189, ал.5 от ЗДвП от собственика на автомобила. Твърди липса на мотиви
във възивното решение и по отношение на изложеното в жалбата му твърдения за
изтекла погасителна давност за реализиране на административно наказателната
отговорност. Моли за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за
разглеждане от друг състав на РС – Монтана, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а при произнасяне по същество моли за
отмяна на издадения ел. фиш.
Ответника по касационната жалба
Директора на ОД МВР гр.Монтана, чрез надлежно упълномощения процесуален
представител главен юрисконсулт К*** Д*** оспорва жалбата, твърди, че при
постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения на процесуалните
правила и материалния закон, като моли да се остави в сила решението на Районен
съд – Монтана.
Окръжна прокуратура – Монтана, с
оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в
съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
поради което атакуваното решение на въззивния съд следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която
обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите
на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С касационната жалба не са
представени писмени доказателства. Направеното искане за събиране на гласни
доказателства е оставено без уважение предвид забраната по чл.219, ал.1 от АПК
След обсъждане на жалбата,
доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: касационните
основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за
неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение,
с което е потвърдил обжалваният пред него Електронен фиш серия К №3043853 от
26.05.2018год. издаден от ОД на МВР гр.Монтана, като правилен и
законосъобразен, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа
страна, че Х.П.Н., явяващ се лице посочено в надлежно подадена декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, ведно с копие от СУ МПС от собственика на автомобила – В***
И*** Б*** /видно от приложена справка за регистрация на МПС/ на 26.05.2018г в
16,52часа на РП 2, клас 81 при км.96,988, управлявал лек автомобил марка „Ш*** О***
”, с рег. № СВ 9639КР със скорост от 77 км./час, след приспаднат толеранс,
превишавайки максимално разрешената скорост от 60 км./час със 17 км./час.
Видно от събраните по делото писмени
доказателствени средства скоростта на водачът на автомобила, както и
управляваното от него МПС, били заснети чрез стационарна видео радарна система
за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIK ERS - 400” с ID *********В8D, видно от приложената снимка по
делото, на която е видно черно - бяло фотографско изображение на лекия
автомобил марка „Ш*** О*** ”, с рег. №СВ***заснет отпред с фиксирана и отразена
скорост на движение от 77км/ час, при разрешена скорост въведена с пътен знак
от 60 км/ч.
За да потвърди наложеното
административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая е налице
безспорно установено нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, което е
установено чрез стационарна видео радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения. В решението си въззивният съд е изложил доводи относно
фактическата обстановка съпътстваща извършването и установяването на
нарушението, като подробно е изложил доводи по представената декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП от собственика на автомобила, по искането за приобщаване
на висящо АНД и приложените медицински документи, като е счел, че електронния
фиш съдържа изискуемите реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДвП. Така мотивиран
въззивния съд е потвърдил наложената глоба, като е изложил доводи, че
разписания процесуален ред за налагане на глобата е спазен, анализирайки
правилно и законосъобразно събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателствени средства, от които е установил, че средството за измерване на скоростта
е одобрено за страната, съгласно удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за проверка №222-ИСИ от 10.10.2017г на БИМ гр.София, за
извършената последваща проверка, които доказателствени средства не са оспорени
от страните и са били кредитирани като достоверни и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства.
В решението си въззивният съд е
изложил доводи относно фактическата обстановка съпътстваща извършването и
установяването на нарушението, като е счел, че приложения електронния фиш
съдържа изискуемите реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДвП. Не е кредитирал твърденията
на жалбоподателя, че отразеното в декларацията от собственика на автомобила не
отговаря на истината, не само по доводите изложени във въззивното решение, но и
поради факта, че самият жалбоподател не се е възползвал от предвидената в ЗДвП
възможност след получаване на фиша да депозира надлежна декларация, че не е
управлявал автомобила.
При постановяване на оспореното
решение Районен съд Монтана е събрал всички относими към спора доказателства,
които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на които е извел
извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. В съответствие
със събраните доказателства правилно е приел, че при издаването на ЕФ не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна,
както и че ЕФ отговаря на всички изисквания за форма и съдържание и е издаден в
съответствие с процедурата, предвидена в чл. 189, ал.4 ЗДвП. Правилно е прието, че визираното в ЕФ нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП е доказано и безспорно установено от събраните по делото
доказателства. Въззивния съд е възприел представените му доказателства и на
база на тях, след като е извършил цялостен преглед за законосъобразност на
обжалваният ЕФ, правилно е достигнал до извода, че същият е законосъобразен и
следва да бъде потвърден. Не се споделят доводите на касатора, обсъдени и от
въззивния съд, че представеното СУ МПС и изискуемата по закон декларация, могат
да бъдат опровергани с гласни доказателствени средства. Както пред въззивния
съд, така и в настоящата инстанция жалбоподателя иска „допускане да разпит на
свидетел“, без обаче да индивидуализира същия съобразно разпоредбите на НПК. От
друга страна нито пред въззивния съд, нито в настоящата инстанция както правилно
въззивния съд е отразил в решението си не представя доказателства в подкрепа на
твърденията му, как неговото СУ МПС се е озовало при собственика на автомобила,
нито такива свързани със сигнализиране на компетентните органи да е изгубил
същото към момента на констатиране на нарушението. Правилно съдът не е изискал
прилагане към настоящето АНД на друго водено такова с различен предмет, тъй
като то не е относимо към съставомерността на настоящето административно
нарушение, а събраните гласни доказателства пред друг съдебен състав по друго
дело биха нарушили един от основните принципи - за непосредственост, предвиден
в чл.18 от НПК приложим в производствата по ЗАНН.
Действително въззивния съд не е
изложил мотиви в решението си по отношение на наведените в жалбата доводи за
изтекла погасителна давност, но това не води до съществено нарушение на
процесуалните правила водещи до отмяна на въззивното решение, тъй като с оглед спецификата на електронните
фишове не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставянето на АУАН
и издаването на НП. Както се приема и в т. 2 от Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на
ВАС и в чл. 34 от ЗАНН няма норма, аналогична на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната
погасителна давност и тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал.
3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Съгласно чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три години, а абсолютната такава по
чл.81, ал. 3 от НК – четири години и половина. Щом нарушението е извършено на 26.05.2018
г., то понастоящем не е изтекъл нито единия от двата давностни срока.
Тъй като в чл.189, ал.5 от ЗДвП,
изписан както цифрово, така и текстово в получения от касатора електронен фиш
същият е бил запознат с възможността предвидена в специалния закон „…да
представи декларация с данни за лицето, извършило нарушението……”, което не е
сторил. Поради което и в съответствие със ЗДвП контролните органи са издали
оспорения електронен фиш.
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на МВР на
технически средства, като същевременно в чл. 189, ал. 15 ЗДвП изрично се
посочват като веществени доказателства снимките от тези технически средства,
записващи дата, час, място на нарушението и номера на МПС. При издаването на
електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез
тълкуване по аналогия (чл.46, ал.3 от ЗНА).
Възражението на касатора за
неправилно приложение на материалния закон е неоснователно. Същото е сочено и
пред въззивния съд, който подробно го е обсъдил в своето решение, в резултат на
което е извел законосъобразен извод за правилно приложение в конкретния случай
на чл. 189, ал.4 ЗДвП. Производството за административно наказателна отговорност чрез
издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените
процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Няма допуснати
съществени процесуални нарушения или съществено нарушаване на правото на защита
на наказаното лице при установяване на нарушението, определянето на нарушителя
и правната квалификация на деянието и при прилагане на вида и размера на
наказанието, както е приел и РС в своето решение.
Нарушението е установено и заснето с
годно техническо средство - стационарна видео - радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения „SITRAFFIK ERS-400 предвид събраните
доказателства в протокол от проверка и удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, съобразно приетата Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
поради което настоящия касационен състав не споделя възраженията в касационната
жалба,
Атакуваният електронен фиш за
налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР
Монтана, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона
– териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно
е посочено мястото на извършване на нарушението –на РП 2, клас 81 при км.96,988,
както и всеобщо известен е факта, че на това място е въведено ограничение с
пътен знак В-26 от 60км/ч. Измерена е от АТС скоростта и е отразена разликата
между установената и разрешената скорост – 17км/час, като коректно е приспаднат
в полза на нарушителя толерансът от 3 км/час, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта.
В обобщение на изложеното
касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора
основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други
такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №260010 от 02.09.2020г. по АНД № 941 по описа за 2020г. на Районен съд
– Монтана, с което е потвърден Електронен фиш серия К №3043853 от
26.05.2018год. издаден от ОД на МВР гр.Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: