Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, 09.02.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова
като разгледа докладваното от съдия
гр.д. № 11359/ 2019 г.,
за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл. 164,
ал.2 вр. чл. 59 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ- В.С.С., ЕГН **********, твърди, че е заложен кредитор по
смисъла на чл. 162 от ЗЗД на „Е.“ АД, е ЕИК ********, по отношение на всички
вземания на това дружество, произтичащи от ползването от страна на трети лица,
на договорно или извъндоговорно основание на обекти, собственост на „Е.” АД,
намиращи се на етажи първи, втори и трети на сграда -
„Б.Ц.Е.”, находяща се в гр. София, п.к. 1784, район „****”, ул. „********. Излага, че
дружество „Е.” АД е било собственик на основание реализирано право на строеж,
учредено е нотариален акт № 166, том I, peг. № 7026, дело № 154 от 10.03.2006
г. на нотариус Б.Я., е peг. № 258 на НК, който е вписан в Служба по вписванията
- София е вх. № 11210/ 10.03.2006 г. под Акт № 155, том XXIV, дело № 6350/
10.03.2006 г., и разрешение за ползване № СТ-12-15/ 13.01.2009 г., на следния
недвижим имот: „Б.Ц.Е.”, сграда № 1 е идентификатор 68134.4081.505.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-35/
09.06.2011г. на Изпълнителния Директор на АГКК, построена в УПИ VII-505, 535,
565, 577 от квартал 14а по плана на град София, НПЗ „Изток”, местност „Къро”, е
площ на имота по нотариален акт от 4244 квадратни метра, при граници на имота:
УПИ IX-484, 458, 459, тупик, УПИ XI-1247, улица и УПИ VI-457a. По силата на
сключен договор за залог върху вземания от 28.01.2015 г., заверен под № 227/
28.01.2015 г. на нотариус Ангелина Георгиева, е peг. № 437 на НК, ищецът става
заложен кредитор на „Е.” АД по отношение на всички вземания, произтичащи от
ползването от страна на трети лица, на договорно или извъндоговорно основание
на обекти, собственост на „Е.” АД (залогодател по горецитирания договор за
залог), в това число помещения или части от помещения, намиращи се на етажи
първи, втори и трети на описаната по-горе сграда — „Б.Ц.Е.”. Собствеността
върху същата е прехвърлена на „В.2015” ООД, ЕИК******, вследствие на извършен
от „Е.” АД апорт на сградата в капитала на „В.2015” ООД. Апортът е вписан по
партидата на „В.2015” ООД в търговския регистър на 23.11.2016 г. Ищецът твърди,
че по силата на качеството си на заложен кредитор на посочените вземания има
право, а и задължение на основание чл. 164, ал.2 ЗЗД да събере вземанията,
които произтичат от държането и ползването на следните самостоятелни обекти в
сграда, част от „Б.Ц.Е.”, а именно: ОФИС № 6 - е площ от 236,43 кв.м., при
съседи: от север - двор, от юг - офис № 7, от изток - двор, от запад - офис №
5, фоайе и коридор, заедно е 3,728 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот и ОФИС № 7 - е площ от 109,51 кв.м.,
при съседи: от север - офис № 6, от юг - двор, от изток - двор, от запад -
коридор и стълбищна клетка, заедно е 1,727 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот. Излага, че
двата имота са били предадени на ответника
„Л.К.” АД на 05.10.2009г., за което същото е подписало
приемо-предавателни протоколи. Навежда, че за периода от предаването на
обектите на 05.10.2009 г. до 01.01.2015 г. „Л.К.” АД е ползвало недвижимите
имоти безвъзмездно, като е заплащало единствено консумативните разходи за
електроснабдяване, водоснабдяване, отопление, поддръжка и др. За посочения
период тези разходи са префактурирани от „Е.” АД на ответното дружество на
месечна база и са платени от последното. Твърди, че именно заплащането им представлява косвено признание от страна на „Л.К.”
АД на факта на ползване на офис № 6 и офис № 7. Ищецът заявява, че поради финансови причини безвъзмездното ползване на
посочените офиси от страна на „Л.К.“ АД става икономически неизгодно за „Е.“
АД. Съгласно чл. 2 от сключения на 28.01.2015 г., между него и „Е.” АД договор
за залог върху вземания „Е.” АД е заложило в негова полза вземанията си,
произтичащи от ползването от „Л.К.” АД на офиси № 6 и № 7, в месечен размер
съответно от 1900 евро, с левова равностойност от 3716,08 лв. съгласно
официалния курс на БНБ, дължими за офис № 6 и
880 евро, с левова равностойност от 1721,13 лв. съгласно официалния курс
на БНБ, дължими за офис № 7. Вземанията
за ползване на офис 6 и офис 7 са формирани по размер на база пазарната наемна
цена на двата офиса, респективно - на база условията, предлагани от „Е.” АД на
трети лица - ползватели на офиси в сграда „Б.Ц.Е.”. Навежда, че въз основа на
пълномощно, дадено в чл. 2 от договора за залог, е овластен да уведоми
ответника за сключването на договора за залог, което е сторил на 09.02.2015 г.
– на адреса на управление на дружеството, както и на 10.02.2015 г. - на адреса
за кореспонденция на дружеството с НАП, посочен в търговския регистър. С
уведомленията „Л.К.” АД е поканено да заплаща сумите за ползването на обектите
за всеки месец, през който е осъществило тяхното ползване, считано от
01.01.2015 г., по сметка на заложния кредитор. Въпреки изпратените покана,
ответното дружество не изпълнило задължението си да му заплаща дължимите суми,
предвид което отправил още една покана до него и на двата посочени горе адреса,
както и нотариална покана. Твърди, че е отправил и устна покана до ответника да
преустанови ползването на процесните недвижими имоти без правно основание. Твърди,
че наличието на неоснователно обогатяване на ответника произтича от това, че в
периода от 01.01.2016 г. до 22.11.2016
г. включително, „Л.К.” АД е ползвало собствените на „Е.” АД недвижими имот -
офиси № 6 и №7, без да заплаща наем за ползването им. Така „Е.” АД е било реално възпрепятствано от
възможността да реализира следващите се от имотите облаги - получаването на
наеми от трети лица срещу предоставяне на ползването на офиси № 6 и № 7. С това
„Е.” АД е претърпяло обедняване, пропускайки реална възможност за увеличение на
своя патримониум с платимата пазарна наемна цена. Поради безвъзмездното ползване на двата офиса „Л.К.” АД е
спестило разходи в размер на пазарния наем, които иначе е трябвало да направи.
Със спестяването на горепосочените суми ответникът реално се е обогатил за сметка имуществото на „Е.” АД.
Пропуснатата полза, изразяваща се в реализираната от ответника имуществена
облага, следва да бъде присъдена на „Е.” АД. Предвид изложеното, както и въз
основа на факта, че към момента не е получил заплащане на дължимите вземания по
договора за залог, по който има качеството на заложен кредитор, ищецът намира,
че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който
претендира на основание чл. 164, ал.2 вр. чл. 59 ЗЗД ответникът да бъде осъден
да му заплати сума в общ размер от 65 429,18 лв., от която сума главница в
размер на 58 359,39 лв. за периода от 01.01.2016 г. до 22.11.2016 г. и
обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху
просрочената главница в размер на 7 069,79 лв., за периода от 01.02.2016 г. до
05.09.2017 г., изчислено за всеки отделен месец по начина, посочен в исковата
молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
С определение от
16.01.2018 г. на основание чл.26, ал.4 от ГПК с оглед твърденията на ищеца В.С.С., че е предявил иска си в качеството на
процесуален субституент, съдът е конституирал и „Е.” АД, ЕИК ********, като ИЩЕЦ по делото, който поддържа предявените от ищеца искове, като
представя становище в подкрепа на твърденията му.
ОТВЕТНИКЪТ- „Л.К.” АД, ЕИК ********, оспорва предявените искове като
недопустими, евентуално неоснователни. Твърди, че ищецът няма материална и
процесуално легитимация да предяви настоящия иск, тъй като не е собственик на
процесния недвижим имот, като към момента негов собственик е трето за делото
лице. Сочи, че искът касае вземания на извъндоговорно основание, предвид което
не е допустимо да се предявява от заложен кредитор. Заявява възражение за
нищожност на договора за залог поради невъзможен предмет, като в тази връзка
излага подробно становище, включително твърди, че липсва взето съобразно Устава
на дружеството решение по смисъла на чл. 236 ТЗ, поради което сделката се явява
недействителна. В тази връзка излага, че е подал иск с правно основание чл. 71 ТЗ за прогласяване на нищожност на взетото решение за обезпечаване на чужди
задължения и моли настоящето производство да бъде спряно до разрешаването на
преюдициалния спор с влязло в сила съдебно решение. На следващо място излага,
че искът е неоснователен, доколкото от представените по делото доказателства е
видно, че между Е. АД и него е налице сключен безвъзмезден договор за ползване
на процесните имоти, предвид което не е налице неоснователно обедняване,
съответно обогатяване на коя да е от страните по този договор. Твърди, че съществуващите
между него и „Е.” АД отношения са такива по договор за заем за
послужване, като заемателят се задължавал да заплаща единствено разноските,
свързани с ползването на обектите – потребена топло- и електроенергия, вода и
да поддръжка на съответните идеални части от общите части на сградата. Твърди и че ищецът черпи права от
договор за залог, чието действие е прекратено.
Съдът, след като обсъди
направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори, че между В.С.С., ЕГН **********, и „Е.” АД, ЕИК ********, е сключен договор за залог
от 28.01.2015 г., с който залогодателят „Е.” АД е учредил
в полза на заложния кредитор В.С.С. всички свои настоящи и бъдещи вземания към трети лица, произтичащи от
ползване на обекти, собственост на залогодателя, намиращи се на първи, втори и
трети етажи на сграда „Б.Ц.Е., находяща се в гр. София, район „****”, ул. „********.като
залогът обезпечава вземания на заложния кредитор по договор за заем, сключен на
29.06.2012 г. между В.С.,
заемодател и „И.Б.“ ЕООД, заемополучател
и „Е.“ АД, солидарен длъжник, на стойност 2 298 050.30 евро. Видно от
съдържанието на чл. 2, ал. 1, т. 2.2 и 2.3. от договора за залог, че обект са
всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя към трети лица, произтичащи
от ползването на договорно или извъндоговорно основание на собствените на
залогодателя офис № 6 с площ от 236.43 кв.м., при съседи: от север – двор, от
юг – офис № 7, от изток – двор, от запад – офис № 5, фоайе и коридор, заедно с
3.728% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ,
върху което е построена и на офис № 7 с площ от 109.51 кв.м., при съседи: от
север – офис № 6, от юг – двор, от изток – двор, от запад – коридор и стълбищна
клетка, заедно с 1.727% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху УПИ, в който е построена.
Ответникът „Л.К.” АД не оспорва и че е уведомен за сключения договор за
залог и че за в бъдеще следва да заплаща на заложния кредитор. Не оспорва и че
не е извършвал плащания, както и че обитава процесните имоти, не се оспорва и
собствеността на имотите, като за всички тези обстоятелства са представени
множество писмени доказателства.
Видно от приемо-предавателни протоколи от 05.10.2009 г., „Е.“ АД,
наемодател, е предал на „Л.К.” АД, наемател, за ползване съответно
на офис № 6 и офис № 7. Посочено е, че наемателят ще ползва помещенията за
офиси и е описано състоянието, в което са предадени помещенията.
Събрани са гласни доказателства- свидетелите и на двете страни установяват
посочените по-горе обстоятелства.
Предоставянето
на временно право да се ползват определени недвижими имоти на договорно
основание може да бъде възмездно – в този случай поначало е налице договор за
наем, или безвъзмездно – в този случай поначало е налице договор за заем за
послужване. Съдът
квалифицира съдържанието на сключения между „Е.” АД и „Л.К.” АД договор като договор за заем, тъй като съдържанието на
приемо-предавателните протоколи не отговаря на договор за наем, въпреки че е
посочено, че страните договарят като „наемодател“ и „наемател“. Съществено
условие на договора за наем е освен индивидуализация на вещта, която се
предоставя за ползване, и определяне на цената на ползването. Протоколите
такива договорки не материализират. Насрещна престация за ползването не е
договорена. Тълкуването на съдържанието на двата приемо-предавателни протокола,
в приложение на чл. 20 от ЗЗД, води до извода, че „Е.” АД е
предоставил на „Л.К.” АД двата офиса за безвъзмездно ползване.
От
приетите писмени и гласни доказателства
не беше установено в процесния период ( от 01.01.2016
г. до 22.11.2016 г.) „Л.К.” АД да е осъществило ползване без правно
основание на предоставените от собственика „Е.” АД офиси № 6 и № 7, което да е довело до
обогатяване на „Л.К.” АД за сметка на обедняването на „Е.” АД.
Според разпоредбата
на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил до размера на обедняването, като това право възниква, когато няма
друг иск, с който обеднелият може да се защити. За да е налице фактическият
състав на неоснователното обогатяване, трябва да са налице следните кумулативни
предпоставки: 1) обогатяване
/увеличение на имуществото/ в случая на „Л.К.”АД; 2)
обедняване/намаление на имуществото/ в случая на „Е.” АД; 3) връзка между
обогатяването и обедняването; 4) липсата на правно
основание за обогатяването и обедняването; 6) липсата на друга
възможност за правна защита на обеднелия /„Е.” АД/.
За успешното провеждане на иск за неоснователно обогатяване, съгласно съдебната практика и
доктрина, не следва да съществува валидна договорна връзка
между страните, защото институтът на неоснователното обогатяване е
субсидиарен и наличието на такава връзка поставя отговорността на плоскостта на
договорните отношения. От доказателствата по делото по категоричен начин е установено, че между страните
„Л.К.” АД и „Е.” АД още в края на 2009г. е постигнато
съгласие по вещта и безвъзмездността. Това са двата съществени елементи на
договора за заем за послужване – който е неформален, реален и е бил сключен с
предаването на офисите. През процесния
период между страните е съществувал сключен договор за заем за
послужване на офис № 6 и № 7, който и до момента не е прекратен. Следователно налице са отношения, основани на
договор, които изключват разместването на престации без основание, в това число обогатяване на „Л.К.”
АД за сметка на „Е.” АД. Предявената претенция за неоснователно обогатяване е
неоснователна, тъй като не е налице предпоставка от фактическия състав на чл.
59 ЗЗД – има договорно основание за безвъзмездно ползване, което представлява
договорно основание за липса на имуществено разместване.
В настоящото производство не са събраха никакви
писмени доказателства за прекратяване на договора за заем за послужване. Не се
представи подписано тристранно споразумение, свързано с действието на договора
за заем за послужване, съдържащо подписи на законовите представители на
ответника. Представените писмени доказателства- уведомление за сключване на
договор за залог на вземания, покана и нотариална покана, установяват, че ищецът
В.С. е предлагал на ответника договор за наем, с което ответникът не се
съгласил, поради и което липсва споразумение за плащане на наем, а ползването
на процесните офис №6 и №7 е останало безвъзмездно. Тълкуването
на съдържанието и на двете покани води до извод, че ищецът се е опитал да
сключи договор за наем върху процесните офиси като е отправил оферта на ответника, но нищо повече.
Нито заложният кредитор, нито заложният длъжник могат едностранно да
определят цена за ползване- такава следва да се определи от двете страни по
договора. От друга страна, при липса на съгласие за евентуална наемна цена,
заемодателят би могъл да иска прекратяване на договора за заем, като
доказателства в тази насока не се събраха. Като страна по това съглашение, в
случай, че желае прекратяване на договора, „Е.“ АД е титуляр на правото да
покани заемателя да върне вещта. Докато договорът за заем не е прекратен,
налице е основание „Л.К.” АД да се намира в офисите и
съответно да ги ползва. Основанието на безвъзмездното ползване не може да се трансформира
във вземане за неоснователно обогатяване преди да е надлежно прекратен
договорът за заем за послужване. Вземане по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не е
възникнало при липса на доказателства договорът за заем от 05.10.2009 г. да е
прекратен.
За пълнота следва да се отбележи, че в този смисъл са и двата съдебни акта по идентичен спор
между същите страни, касаещи предходен
период, по който СГС и Апелативен съд София са се произнесли (решение №5382/19.07.2017 г но СГС, ГО I-1състав по г.д.№12236/2015 по описа на СГС и
въззивно решение №1878 от 07.07.2018 г на САС, ГО, 1 състав постановено по
г.д.№6234/2017 по описа на САС). Настоящият съдебен състав
споделя техните мотиви относно същите правно значими факти на правния
спор между страните.
Изложеното налага
извод, че главният иск е неоснователен. Следователно претенцията за лихви също
е неоснователна, тъй като обезщетение за забавено изпълнение може да има само
при наличие на главно задължение. Щом не се дължи главницата, не е възникнало и
вземане за лихва. Ето защо и двата иска подлежат на отхвърляне изцяло.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на
ответника направените разноски по делото. Такива са направени само за адвокатско
възнаграждение с оглед представения списък по чл.80 от ГПК. Възражението от ищеца за намаляване по реда
на чл.
78, ал. 5 ГПК поради прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като то е
съобразено с минималния размер по чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и с фактическата и правна сложност на делото, с оглед на което разноските за същото
следва да се присъдят в пълния доказан размер.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.С.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, п.к. 1320, ул. „*******, представляван от адв. С.Н.Е. от САК, със
съдебен адрес: ***, п.к. 1000, пл. „*******и
„Е.” АД, ЕИК ********, срещу „Л.К.” АД, ЕИК ********, със съдебен адрес:***,
искове с правно основание
чл. 164, ал.2 вр. чл. 59 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на „Л.К.” АД да заплати на
В.С.С. сума в общ
размер от 65 429,18 лв., от която сума главница в размер на 58 359,39 лв.
за периода от 01.01.2016 г. до 22.11.2016 г. и обезщетение за забава по чл. 86
от ЗЗД в размер на законната лихва върху просрочената главница в размер на 7
069,79 лв., за периода от 01.02.2016 г. до 05.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, п.к. 1320, ул. „*******,
представляван от адв. С.Н.Е. от САК, със съдебен адрес: ***, п.к. 1000, пл. „*******и „Е.” АД, ЕИК ********, да
заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Л.К.” АД, ЕИК ********,
със съдебен адрес:***, направените по делото разноски в размер на
2 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен
срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: