Мотиви към Присъда №1 от 15.01.2020г., постановена по НОХД №362/2019г. по описа на РС - Левски.
Производството по делото е образувано по внесен от Районна
прокуратура – Левски обвинителен акт с който на С.Е.К. ***, е повдигнато обвинение за това, че на 25.02.2017г.
по пътя от село Малчика към село Аспарухово, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „***” с рег.№***, в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, наложено му със Споразумение
№93/17.06.2016 г. по НОХД №691/2016 г. по описа на РС – Ловеч, влязло в законна
сила на 17.06.2016 г. и изтърпяно на 12.03.2017 г., след като е наказан за
същото деяние по административен ред с Наказателно постановление
№17-0293-000024/30.01.2017 г. на началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ Левски,
влязло в законна сила на 16.02.2017 г. – престъпление по чл.343в, ал.1 от НК.
Производството се развива в отсъствие на подсъдимия по реда
на чл.269, ал.3 т.4, б. "а" от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение, като излага подробни съображения, че същото е безспорно доказано от обективна и субективна
страна от събраните по делото доказателства. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание от две
години лишаване от свобода, което предвид предходната му съдимост да бъде
търпяно при първоначален строг режим,
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца, както и
глоба в максималния предвиден в закона размер. Моли при индивидуализацията на
наказанието съдът да вземе предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия,
включително за престъпления против транспорта, за каквото е търпял и наказание
лишаване от свобода, както и обстоятелството, че по никакъв начин не е
съдействал на органите на разследването.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия на основание
чл.94, ал.1, т.8 от НПК – адв.М.С. – ПлАК, пледира съда да оправдае подзащитния
му, тъй като обвинението не се подкрепя от събрания по делото доказателствен
материал. Алтернативно, в случай, че съдът признае подсъдимия за виновен, моли
на същия да бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК, като
наказанието лишаване от свобода да бъде заменено с пробация, а по-лекото
предвидено в закона наказание глоба да не бъде налагано. Моли въпреки
многократните му осъждания, съдът да вземе предвид младата му възраст, фактът,
че е правоспособен шофьор, макар да е изтърпявал наказание временно лишаване от
право да управлява МПС, както и че повод за осъществената проверка не е било
извършено нарушение на ЗДвП, неправилно или рисково шофиране, а рутинна такава,
в хода на която е указал пълно съдействие.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както
и доводите на страните, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият С.Е.К. е роден на *** ***, с постоянен и
настоящ адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, не
женен, не работи, осъждан, с ЕГН **********. Същият е правоспособен водач на МПС.
Със Споразумение №93/17.06.2016г. по НОХД №691/2016г. по описа на РС-Ловеч, в
сила от 17.06.2016г., на подсъдимия С.Е.К. било наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 4 месеца при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие, на основание чл.343б, ал.3 и чл.55, ал.1, т.1 от НК.
На основание чл.343г НК на К. било наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. Наказанието лишаване от право да управлява
МПС било търпяно считано от 12.09.2016г. до 12.03.2017г.
С Наказателно постановление №17-0293-000024/30.01.2017г. на
Началник РУП към ОДМВР – Плевен, РУ – Левски, подсъдимият С.Е.К. бил наказан по
административен ред за това, че на 17.01.2017г. в 15,45ч. в гр.Левски, на
кръстовището на ул.”Княз Борис” и ул.”Ал.Стамболийски”, управлявал л.а. „***” с рег.№***, без свидетелство за
управление на МПС – лишен. Наказателното постановление било връчено лично на
обвиняемия на 08.02.2017г. и влязло в законна сила на 16.02.2017г.
На 25.02.2017г., около 03,10часа, въпреки че съзнавал за
влезлите в сила присъда и наказателно постановление, подсъдимият С.Е.К.
управлявал МПС – лек автомобил „***” с рег.№***, собственост на същия, по пътя от село Малчика към село Аспарухово,
община Левски.
По същото време свидетелите Д.П. и Д.Д. ***, изпълнявали
служебните си задължения по контрол съгласно ЗДвП. Същите забелязали
управлявания от подсъдимия лек автомобил „***” и спрели същия за проверка. В хода на
извършената проверка, при справка с дежурен ОДЧ, тъй като подсъдимият не носел
документи, била установена самоличността на водача – С.Е.К.. Уведомен бил
дежурния по КАТ – мл. автоконтрольор В.С., който пристигнал на място и съставил
на подсъдимия АУАН бл.№787664/25.02.2017г. Актът бил подписан от свидетелите Д.П.
и Д.Д., както и от подсъдимия С.Е.К. без възражения. Образувано било процесното
досъдебно производство, в хода на което било установено, че на инкриминираната
дата подсъдимият управлявал процесното МПС в срока на изтърпяване на наказание
лишаване от право да управлява МПС.
По
доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните
в хода на наказателното производство: гласни доказателствени средства -
показанията на свидетелите Д.А.П. и Д.П.Д., дадени в хода на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.2 от НПК,
както и писмените доказателства и доказателствени средства – АУАН
бл.№787664/25.02.2017г., Наказателно постановление №17-0293-000024/30.01.2017г.
на Началник РУП към ОДМВР – Плевен, РУ – Левски, Споразумение
№93/17.06.2016г. по НОХД №691/2016г. по
описа на РС-Ловеч, Писмо от Районна прокуратура – Ловеч относно изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, Протокол за извършена
проверка в информационните масиви на МВР, Справка за собственост на МПС, справка
за нарушител / водач, справка за съдимост.
Събраните по делото доказателства са еднопосочни и
безпротиворечиви по отношение на приетата за установена от съда фактическа
обстановка. Авторството на деянието безспорно се установява от приобщените по
делото свидетелски показания и писмените доказателства, които са в унисон с
тях.
Съдът даде изцяло вяра на показанията на свидетелите П. и Д.,
дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.4,
във вр. ал.1, т.2 от НПК. Същите са еднопосочни, безпротиворечиви и изхождат от
лица, незаинтересовани от изхода на делото, даващи показания за непосредствено
възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им задължения. Съдът
прие, че същите са добросъвестно дадени, като причина за липсата на конкретни
спомени относно обстоятелствата по извършената полицейска проверка в хода на
съдебното следствие, се дължат на изминалия период от време от събитието, за което
дават показания – почти три години, както и еднотипността на извършваните от
тях проверки, при което проценсата такава не се явява изключително събитие в
живота им и липсата на спомени за детайли е логична. В хода на съдебното
следствие свидетелите категорично потвърдиха прочетените им показанията, дадени
на ДП. Свидетелските показания се подкрепят напълно от отразеното в съставения в
деня на проверката АУАН, подписан от подсъдимия без възражения.
Даде се изцяло вяра и на писмените доказателства и доказателствени
средства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в
кръга на техните функции и по предвидения в закона ред. От приетото
Споразумение по НОХД №691/2016г. по описа на РС-Ловеч и справка от РП – Ловеч,
се установява, че към инкриминираната дата – 25.02.2017г., подсъдимият С.К. и
изтърпявал наказание лишаване от право да управлява МПС – в периода
12.09.2016г. – 12.03.2017г. Установява се от Наказателно постановление
№17-0293-000024/30.01.2017г., че към момента на осъществяване на процесното
деяние, К. е бил санкциониран по административен ред за същото такова –
управление на МПС след като е бил лишен от това право. Установява се, че
инкриминираното деяние на 25.02.2017г. е осъществено преди да изтече една
година от влизане в сила на наказателното постановление на 16.02.2017г.
От правна
страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се
налага изводът, че подсъдимият С.Е.К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343в, ал.1 от НК.
От обективна страна, на 25.02.2017г. по пътя от село
Малчика към село Аспарухово, подсъдимият С.Е.К. управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „***” с рег.№***, в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, наложено му със Споразумение
№93/17.06.2016 г. по НОХД №691/2016 г. по описа на РС – Ловеч, влязло в законна
сила на 17.06.2016 г. и изтърпяно на 12.03.2017 г., след като бил наказан за
същото деяние по административен ред с Наказателно постановление
№17-0293-000024/30.01.2017 г. на началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ Левски, влязло
в законна сила на 16.02.2017г.
От субективна страна престъплението е извършено при форма
на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че управлява МПС в срока на
изтърпяване на наказание лишаване от право да управлява МПС, наложено му за
престъпление, за което е сключил споразумение с РП – Ловеч, одобрено от съда по
НОХД №691/2016г. по описа на РС-Ловеч. Същият е съзнавал и обстоятелството, че
управлява процесното МПС, след като е лишен от това право, в едногодишен срок
от наказването му за същото деяние по административен ред, тъй като видно от приложеното Наказателно
постановление №17-0293-000024/30.01.2017г., същото е получено от С.К. лично на
08.02.2017г. Подсъдимият е имал представа за общественоопасния характер на осъщественото
от него деяние, както и неговите общественоопасни последици, нарушаващи
обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта, но въпреки това
е целял престъпния резултат.
По
наказанието:
За престъплението по чл.343в, ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева.
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид не
високата обществена опасност на престъплението и на конкретното деяние,
осъществено от С.К., изпълващо състава му, а от друга страна сравнително
високата обществена опасност на подсъдимия, който е неколкократно осъждан, включително
за престъпления против транспорта, характеризира се като личност, склонна да
осъществява противообществени прояви, търпял е ефективно наказание лишаване от
свобода, което обаче не е изиграло нужният поправителен и възпиращ ефект,
предвид последващата му престъпна дейност, както и с оглед процесуалното му
поведение. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид
младата му възраст. С оглед на изложеното, съдът намери, че съответстващо на
обществената опасност на конкретното деяние, с оглед неговите индивидуални
характеристики и тази на дееца, се явява наказание лишаване от свобода за срок
от десет месеца, което да бъде търпяно ефективно при първоначален строг режим,
и глоба в размер на четиристотин лева. Съдът намери, че така определеното
наказание в своята съвкупност е от естество да постигне индивидуалната и
генералната превенция.
По отношение на постановения първоначален строг режим на
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, съдът намери, че са
налице предпоставките на чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС, тъй като не са
изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено на С.К.
ефективно наказание лишаване от свобода по НОХД №691/2016г. по описа на
РС-Ловеч.
На основание чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК
съдът лиши подсъдимия С.Е.К. от право да управлява МПС за срок от една година и
шест месеца. Съдът намери, че с оглед данните от справката за му за съдимост и
справката за нарушител/водач, К. се характеризира като личност, склонна да
осъществява деяния, накърняващи обществените отношения свързани с безопасността
на транспорта, поради което за постигане на индивидуалната и генералната
превенция същият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за един
по-продължителен период от време.
Предвид на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: