Решение по дело №882/2020 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ ………….../………………., гр. Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в публичното заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

 

при секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА, като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА адм. дело № 882/2020 г. на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 22, § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС).

Образувано е по жалба на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД (правоприемник на „АД ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Девня“ № 8, представлявано от ДГА, подадена чрез адв. С. Ж. – ВАК, против Решение с рег. № 32-108850 от 09.04.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Северна морска при Агенция „Митници“ към МД: 19BG002002021641R8/18.12.2019 година.

С оспорения акт, е: отказано да се приеме митническата стойност на декларираните стоки с №№ 1, 3, 4, 6, 8, 9, 12, 13, 14, 16, 19, 20, 24, 25, 26, 28, 29, 30, 33 по митническа декларация MRN: 19BG002002021641R8/18.12.2019 г., определена е митническата стойност на посочените стоки с №№ 1, 3, 4, 6, 8, 9, 12, 13, 14, 16, 19, 20, 24, 25, 26, 28, 29, коригирана е митническата декларация MRN: 19BG002002021641R8/18.12.2019 г. с промяна на тарифния код на стоките с №№ 1, 3, 6, 8, 9, 16, 20, 26, 28, 29, 30, 33 и е определена нова митническа стойност за стоките с №№ 1, 3, 4, 6, 8, 9, 12, 13, 14, 16, 19, 20, 24, 25, 26, 28, 29, 30, 33, както и са определени общо задължения за ДДС – 19 826,02 лв., начислените и взети под отчет са сумите за ДДС 43 226,68 лв., от които 4 287,08 лв. са заплатени ефективно, като определените дължими суми за досъбиране за ДДС са 15 538,94 лв., ведно с лихва за забава.

Оспорващият настоява, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Сочи се, че в тежест на митническите органи е да обосноват наличието на съмнения относно достоверността на митническата стойност, за да пристъпят към определяне на по-висока стойност, както и да докажат, че са спазили процедурата по нейното увеличаване. Изтъква се, че дефиницията на „справедливи цени“ е вкарана в закона от 01.01.2020 г. – ДР, § 1, т. 40 от ЗМ, и не намира приложение, тъй като: 1. процесният внос е от декември 2019 г.; 2. „справедливите цени“ са на килограм, а в случая стоките са индивидуално определени и имат стойност на единица бройка. Предвид последното съпоставката със „справедливи цени“ на килограм, според оспорващия, не може да бъде основание за съмнение във верността на декларираната митническа стойност.

На следващо място се настоява, че е необосновано позоваването на решението по дело 291/15 на СЕС, доколкото в оспорвания акт няма изложени мотиви относно изчислена средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това, както и че т.нар. „справедливи цени“ касаят „сходни стоки“, тъй като един и същ тарифен номер и държава на произход не означава, че стоките са сходни по смисъла на МКС. Сочи се и че не е ясно с какъв нормативен акт са определени посочените в оспореното решение „определени рискови прагови стойности“.

Оспорващият изтъква, че с писмо с вх. № 32-66850/28.02.2020 г. е представил договор, платежно по търговската фактура и износна декларация, поради което не отговаря на истината изложеното в решението, че няма представени документи, доказващи декларираната митническа стойност.

По отношение на митническата стойност се сочи, че не е ясно защо административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. „б“ от МКС, въпреки че дружеството е представило пред митническите органи фактура, платежни документи за заплащане на цената на стоките, износна декларация, фактура за транспортните разходи, с което е доказало декларираната митническа стойност. Обръща се внимание, че същевременно митническите органи не са извършвали проверка в счетоводството на дружеството относно платената или подлежаща на плащане цена, а само са изложили твърдения, че същата е недоказана, защото не били отпаднали съмненията относно декларираната стойност.

Поддържа се, не са спазени изискванията съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения (по аргумент от чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане на МКС, Решение от 28 февруари 2008 г.,  Garboni, С-236/06, EU:С:2008:128, т. 52, чл. 22, § 7 от МКС), както и лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията. Изтъква се, че нито в писмото, нито в обжалваното решение се съдържат данни, от които да може да се направи обоснован извод, че така определената от митническите органи стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да може да бъде приложена, като не е обоснован доводът за наличие на сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества.

Според оспорващия не може да се установи дали стоките, внесени от трети лица, които митническите органи са ползвали за определяне на по-висока митническа стойност, отговарят на изискването за „сходни стоки“, тъй като декларациите на третите лица, цитирани в решението за първи път се появяват в обжалвания административен акт. Сочи се, че в уведомлението по чл. 22 от МКС са посочени само стойности, но не и номера на декларации, а и повечето от декларациите на третите лица са подавани в Митници – София и Пловдив, респ. към митническата стойност се добавят и транспортните разходи във вътрешността на страната, за разлика от процесните, а и не е ясно как е изчислена и какво включва тази по-висока стойност.

Изразява се категорично противопоставяне на отношение на промяната на тарифните номера на част от стоките, като се сочи, че декларациите на третите лица, които е ползвала митницата, са именно с променените тарифни номера. Твърди се, че за стоките с номера 1, 3, 6, 16, 29, 30 няма мотиви за промяна на тарифния номер или е записано, че стоките са „видимо“ със състав от памук, което е напълно недопустимо и равносилно на липса на мотиви и доказателства за твърдяното в административния акт. Настоява се, че процесните стоки отговарят изцяло на описанието в митническата декларация, а и следва митническите органи да докажат връзката на някакъв етикет с процесните стоки и изобщо наличието на мостри от процесната стока.

Искането е да се отмени обжалваното решение, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващият, чрез адв. Св. Ж. поддържа жалбата, изложените в нея доводи и направените искания.

С писмени бележки жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, както по отношение липсата на основания и доказателства за промяната на тарифния код на декларираните стоки, така и по отношение липсата на основания за промяна на митническата стойност на процесните стоки.

Ответникът – Директорът на Териториална дирекция Северна морска, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Л.С, излага становище за неоснователност на жалбата и настоява, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, като в съдебно заседание и с писмени бележки сочи доводи в подкрепа на защитаваната теза. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите, изведени от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, срещу годен за оспорване акт и като изхождаща от адресата на акта. Съобщението за постановяване на оспорвания акт е получено от дружеството-жалбоподател на 14.04.2020 г., видно от известието за доставяне, приложено на л. 14 от делото, а жалбата е с входящ номер при ответника от 24.04.2020 г. – л. 5 от делото, като е подадена на 23.04.2020 г., предвид датата на приемане на пратката от куриера ЕКОНТ – л. 13 от делото, т.е. жалбата е подадена в 14-дневния срок, определен с нормата на чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспорващото дружество е лице, което има правен интерес от оспорването, доколкото е адресат на оспорения акт и с него му се създават задължения.

С оспореното решение е прието следното:

На 18.12.2019 г. дружеството вносител „АД ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД /понастоящем „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД/ декларира на режим „допускане на свободно обращение“ разни стоки, 286 колета, 11393 кг бруто, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, обща фактурна стойност 17886,27 EUR. Към митническата декларация са приложени: търговски фактури №№ 088820, 088821 и 088822 от 17.12.2019 г., износна декларация 19341300ЕХ876569 от 17.12.2019 г., международна товарителница CMR, A.TR № А 1499322 от 17.12.2019 г., сертификат за непреференциален произход № R0772292 от 17.12.2019 г., декларация от дружеството, че стоката няма застраховка, фактура за направени разходи за митническа услуга, платежно нареждане към бюджета за внесен депозит, пълномощно.

При регистриране на MRN 19BG002002021641R8 се активират профили както следва:

За стока № 1 - профил за стока класирана в код по КН 61099090 с определена справедлива цена за ЕС 49,35 лв/кг.

За стока № 3 - профил за стока класирана в код по КН 61109090 с определена справедлива цена за ЕС 45 лв/кг.

За стока № 4 - профил за стока класирана в код по КН 64039118 с определена справедлива цена за ЕС 54,78 лв/кг.

За стока № 6 - профил за стока класирана в код по КН 64041100 с определена справедлива цена за ЕС 23,33 лв/кг.

За стока № 8 - профил за стока класирана в код по КН 62114342 с определена справедлива цена за ЕС 38,35 лв/кг: "

За стока № 9 - профил за стока класирана в код по КН 62034319 с определена справедлива цена за ЕС 52,42 лв/кг.

За стока № 12 - профил за стока класирана в код по КН 61Q46300 с определена справедлива цена за ЕС 42,40 лв/кг.

За стока № 13 - профил за стока класирана в код по КН 61046300 с определена справедлива цена за ЕС 42,40 лв/кг.

За стока № 14 - профил за стока класирана в код по КН 64039116 с определена справедлива цена за ЕС 44,26 лв/кг.

За стока № 16 - профил за стока класирана в код по КН 64041100 с определена справедлива цена за ЕС 23,33 лв/кг.

За стока № 19 - профил за стока класирана в код по КН 62034319 с определена справедлива цена за ЕС 52,42 лв/кг.

За стока № 20 - профил за стока класирана в код по КН 61083200 с определена справедлива цена за ЕС 39,49 лв/кг.

За стока № 24 - профил за стока класирана в код по КН 62053000 с определена справедлива цена за ЕС 58,75 лв/кг.

За стока № 25 - профил за стока класирана в код по КН 61169300 с определена справедлива цена за ЕС 33,27 лв/кг.

За стока № 26 - профил за стока класирана в код по КН 61121200 с определена справедлива цена за ЕС 30,98 лв/кг.

За стока № 28 - профил за стока класирана в код по КН 61103091 с определена справедлива цена за ЕС 37,38 лв/кг.

За стока № 29 - профил за стока класирана в код по КН 61103091 с определена справедлива цена за ЕС 37,38 лв/кг.

За стока № 30 - профил за стока класирана в код по КН .61099090 с определена справедлива цена за ЕС 49,35 лв/кг.

За стока № 33 - профил за стока класирана в код по КН 61171000 с определена справедлива цена за ЕС 33,99 лв/кг.

След предоставяне на обезпечение е извършена митническа проверка на декларираните стоки, за което е съставен протокол за извършена митническа проверка № 19BG9940M060318 от 19.12.2019 г. Взети са мостри от стоки №№ 1, 3, 4, 6, 8, 9, 12, 13, 14, 16, 19, 20, 24, 25, 26, 28, 29, 30, 33 от служител на МП „Варна Запад“.

С писмо № 32-369105/19.12.2019 г. от „АД ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД (понастоящем „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД) са изискани за нуждите на допълнителната проверка, съгласно нормата на чл. 140 от МКС (РИ), допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките, като в определения 7-дневен срок дружеството вносител не представя документи във връзка с процесната митническа декларация относно декларираната митническа стойност на стоките.

За целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи са използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки/за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години – т.нар. „справедливи цени“ /съгласно нормата на § 1 т. 40 от ДР от Закона за митниците (ЗМ)/.

С оспореното решение е направена принципна констатация, че основателни съмнения може да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определена рискова прагова стойност, поради което за целите на управление на риска рисковата прагова стойност може да бъде определена на базата на тези справедливи цени. Същите се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).

В случая е прието, че предвид декларираната цена на стоките, която е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС, и на база извършения сравнителен анализ, възникват съмнения относно декларираната митническа стойност.

След разглеждане на представените документи и предоставените мостри от стоки №№ 1, 3, 4, 6, 8, 9, 12, 13, 14, 16, 19, 20, 24, 25, 26, 28, 29, 30, 33 по митническа декларация № 19BG002002021641R8/18.12.2019 г. е установено следното:

1.                  Пред митническите органи не са представени никакви документи, изискуеми в подкрепа на декларираната митническа стойност на процесиите стоки.

2.                  Няма представен външнотърговски договор, нито кореспонденция между турското дружество Ceylan Grup Teksti Ve Insaat Malzemeleri Dis Tic Ltd. и вносителя „АД ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД /понастоящем „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД/ и други документи.

3.                  В търговските фактури №№ 088820, 088821, 088822 от 17.12.2019 г. на стойност 17886,27 EUR е посочено условие на доставка СРТ, липсва информация относно начина и сроковете за разплащане по сделката.

4.                  Няма представен банков суифт за плащане по сделката от дружеството вносител.

5.                  Предоставена е декларация за износ № 19341300ЕХ876569, но тя не е база за формиране на митническата стойност.

Позовавайки се на горните констатации и поради липсата на всякакви документи, касаещи проверката на декларираната митническа стойност и които биха дали информация за това какви цени на стоките в пратката са били договорени, какви са сроковете и начините на заплащането им, е прието, че остават съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност и няма категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката.

Стока № 1 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: „трикотажен потник бельо от други текстилни материали - 486 бр.“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 54 кг бруто, 50,82 кг нето, декларирана митническа стойност за 1 бр. в размер на 0,49 лв. или 4,68 лв./кг., условие на доставка СРТ Варна.

Справедливата цена на ЕС, митническият орган приема, че е в размер на 49,35 лв./кг.

Представената мостра от стоката представлява трикотажен потник /бельо/, бял на цвят, с видимо изрязан етикет, без марка, размер, производител/вносител, състав. Стоката видимо е изработена от памучни трикотажни тъкани.

На основание горното и на основание Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6109 от КН, е прието, че гореописаната стока следва да бъде класирана в код по КН 61091000, код по ТАРИК **********.

С промяна по кода на стоката и след анализ в базата THESEUS, е установено, че справедливата цена на ЕС за новия код по ТАРИК ********** е 40,56 лв./кг.

Стока № 3 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: „боди за момичета трикотажно от други текстилни материали - 140 бр.“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 30 кг. бруто, 28,24 кг. нето, декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 0,59 лв. или 2,91 лв./кг., условие на доставка СРТ Варна.

Справедливата цена на ЕС е посочено, че е в размер на 45 лв./кг.

Представената мостра от стоката представлява дамско трикотажно боди, с презрамки, тип бельо, бяло на цвят, без етикет за марка, размер, производител/вносител, състав. Стоката видимо е изработена от памучни трикотажни тъкани.

На основание горното и на основание Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6110 и 6114 от КН, е прието, че гореописаната стока следва да бъде класирана в код по КН 61142000, код по ТАРИК **********.

С промяна по кода на стоката и след анализ в базата THESEUS, е установено, че справедливата цена на ЕС за новия код по ТАРИК ********** е 39,25 лв./кг.

Стока № 4 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: „дамски боти с външни ходила от каучук и горна част от естествена кожа - 16 чифта“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 18 кг. бруто, 16,94 кг. нето, декларирана митническа стойност за 1 чифт в размер на 6,85 лв. или 6,47 лв./кг., условие на доставка СРТ Варна.

Справедливата цена на ЕС е в размер на 54,78 лв./кг.

Представената мостра от стоката представлява дамски боти, с цип, ватирани, с подметка от каучук или пластмаса, номер 38, без прикачен етикет или данни за материала, от който са изработени.

Стока № 6 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: „дамски обувки за тренировки с външни ходила от каучук и горна част от текстилни материали - 104 чифта“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 38 кг. бруто, 35,76 кг. нето, декларирана митническа стойност за 1 чифт в размер на 3,13 лв. или 9,10 лв./кг., условие на доставка СРТ Варна.

Справедливата цена на ЕС е в размер на 23,33 лв./кг.

Представената мостра от стоката представлява дамски спортни обувки с горна част от текстилни материали и долна част от пластмаса или каучук, номер 38, с връзки, в черно-розов десен, с етикет на стелката Freeland, made in Turkey.

Стоката е класирана с код по ТАРИК ********** като спортни обувки; обувки за тенис, баскетбол, гимнастика, за тренировки и други подобни с външни ходила от каучук или пластмаса, с горна част от текстилни материали.

На основание горното и на основание Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6404 от КН, е прието, че гореописаната стока следва да бъде класирана в код по КН 64041990, код по ТАРИК **********.

С промяна по кода на стоката и след анализ в базата THESEUS, е установено, че справедливата цена на ЕС за новия код по ТАРИК ********** е 31,94 лв./кг.

Стока № 8 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: „спортно долнище за жени или момичета различно от трикотажни от изкуствени влакна - 300 бр.“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 103 кг. бруто, 96,94 кг. нето, декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 1,96 лв. или 6,05 лв./кг., условие на доставка СРТ Варна.

Справедливата цена на ЕС е в размер на 38,35 лв./кг.

Представената мостра от стоката представлява дамско спортно долнище, изработено от трикотажен плат, черно на цвят, с бели кантове отстрани и ластичен маншет в края на крачола, по данни от етикет е със следния състав: 95% памук и 5% еластан, размер EUR S, с етикет „sweet point“.

На основание горното и на основание Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6104 и 6211 от КН, е прието, че гореописаната стока следва да бъде класирана в код по КН 61046200, код по ТАРИК **********.

С промяна по кода на стоката и след анализ в базата THESEUS, е установено, че справедливата цена на ЕС за новия код по ТАРИК ********** е 35,67 лв./кг.

Стока № 9 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: „дълъг панталон за момчета различен от трикотажни от синтетични влакна - 1301 бр.“ код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 747 кг. бруто, 703,06 кг. нето, декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 4,89 лв. или 9,05 лв./кг., условие на доставка СРТ Варна.

Справедливата цена на ЕС е в размер на 52,42 лв./кг.

Представената мостра от стоката представлявана мъжко спортно долнище, изработено от трикотажен плат, черно на цвят, с бели кантове и странични джобове, с ластичен маншет в края на крачола, с прикачен хартиен етикет с надпис „GLR Sportwear“ „New Trend, няма етикет за състава на изделието, но видимо е изработено от памучни тъкани и съдържа еластан.

На основание горното и на основание Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6203 и 6103 от КН, е прието, че гореописаната стока следва да бъде класирана в код по КН 61034200, код по ТАРИК **********.

С промяна по кода на стоката и след анализ в базата THESEUS, е установено, че справедливата цена на ЕС за новия код по ТАРИК ********** е 35,79 лв./кг.

Стока № 12 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: „дамски клин със шевове трикотажен от изкуствени влакна - 3556 бр.“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 1126 кг. бруто, 1059,76 кг. нето, декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 0,88 лв. или 2,95 лв./кг., условие на доставка СРТ Варна.

Справедливата цена на ЕС е в размер на 42,40 лв./кг.

Представената мостра от стоката представлява дамски спортен клин, изработен от синтетични трикотажни тъкани, черен на цвят, с бял кант отстрани, по данни от етикета със следния състав: 95 % вискоза и 5 % ликра, размер М.

Стока № 13 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: „клин за момичета със шевове трикотажен от изкуствени влакна - 480 бр.“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 110 кг. бруто, 103,53 кг. нето, декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 0,68 лв. или 3,17 лв./кг., условие на доставка СРТ Варна.

Справедливата цена на ЕС е в размер на 42,40 лв./кг.

Представената мостра от стоката представлява дамски клин, изработен от трикотажни тъкани, черен на цвят, с кожен кант отстрани, по данни от етикета със следния състав: 70 % вискоза, 20% полиестер и 10 % еластан, размер XL.

Стока № 14 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: „мъжки боти с външни ходила от каучук и горна част от естествена кожа - 104 чифта“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 130 кг. бруто, 122,35 кг. нето, декларирана митническа стойност за 1 чифт в размер на 6,85 лв. или 5,82 лв./кг,, условие на доставка СРТ Варна.

Справедливата цена на ЕС е в размер на 44,26 лв./кг.

Представената мостра от стоката представлява мъжки боти с горна част от естествена кожа и долна част от пластмаса или каучук, номер 41, с връзки и с цип, с вата, цвят черен, с прикрепен метален надпис „byfalcon 2010“.

Стока № 16 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: „мъжки обувки за тренировки с външни ходила от каучук и горна част от текстилни материали - 32 чифта“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 32 кг. бруто, 30,12 кг. нето, декларирана митническа стойност за 1 чифт в размер на 5,09 лв, или 5,09 лв./кг., условие на доставка СРТ Варна.

Справедливата цена на ЕС е в размер на 23,33 лв./кг.

Представената мостра от стоката представлява мъжки спортни обувки с горна част от текстилни материали и долна част от пластмаса или каучук, номер 41, с връзки, в черно-сив десен, с етикет на стелката Kintex и прикачен хартиен етикет „made in Turkey“.

Стоката е класирана с код по ТАРИК ********** като спортни обувки; обувки за тенис, баскетбол, гимнастика, за тренировки и други подобни с външни ходила от каучук или пластмаса, с горна част от текстилни материали.

На основание горното и на основание Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6404 от КН, е прието, че гореописаната стока следва да бъде класирана в код по КН 64041990, код по ТАРИК **********.

С промяна по кода на стоката и след анализ в базата THESEUS, е установено, че справедливата цена на ЕС за новия код по ТАРИК ********** е 31,94 лв./кг.

Стока № 19 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: „дълъг панталон за момчета различен от трикотажни от синтетични влакна - 35 бр.“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 10 кг. бруто, 9,41 кг. нето, декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 1,56 лв. или 5,82 лв./кг., условие на доставка СРТ Варна.

Справедливата цена на ЕС е в размер на 52,42 лв./кг.

Представената мостра от стоката представлява мъжко спортно долнище, изработено от тъкани, различни от трикотажните, тъмно синьо на цвят, със светло сини кантове по дължина на крачолите, с два странични джоба с цип, с етикет размер 52, няма етикет за състава на изделието, но видимо е изработено от синтетични тъкани.

Стока № 20 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: „трикотажни пижами за жени или момичета от синтетични влакна - 980 бр.“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 579 кг. бруто, 544,94 кг. нето, декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 1,56 лв. или 2,81 лв./кг., условие на доставка СРТ Варна.

Справедливата цена на ЕС е в размер на 39,49 лв./кг.

Представената мостра от стоката представлява дамска пижама от две части - горна и долна част, изработени от трикотажни тъкани, в розов десен, с прикачен хартиен етикет с надпис „Fawn“, състав на изделието съгласно етикета: 100.% памук, размер М.

На основание горното и на основание Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6108 от КН, е прието, че гореописаната стока следва да бъде класирана в код по КН 61083100, код по ТАРИК **********.

С промяна по кода на стоката и след анализ в базата THESEUS, е установено, че справедливата цена на ЕС за новия код по ТАРИК ********** е 31,74 лв./кг.

Стока № 24 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: „мъжки ризи различни от трикотажни от синтетични влакна - 238 бр.“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 59 кг. бруто, 55,53 кг. нето, декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 1,96 лв. или 8,38 лв./кг., условие на доставка СРТ Варна.

Справедливата цена на ЕС е в размер на 58,75 лв./кг.

Представената мостра от стоката представлява мъжка риза изработена от тъкани, различни от трикотажните, в сиво-синьо каре, размер 3XL-58, с два външни джоба с капаче, с етикет „Feixiang“, няма данни за състава на изделието, но видимо е изработена ризата от синтетични тъкани.

Стока № 25 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: „трикотажни ръкавици от синтетични влакна – 6 чифта“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 1 кг. бруто, 0,94 кг. нето, декларирана митническа стойност за 1 чифт в размер на 0,39 лв. или 2,50 лв./кг., условие на доставка СРТ Варна.

Справедливата цена на ЕС е в размер на 33,27 лв./кг.

Представената мостра от стоката представлява плетени ръкавици с пет пръста, цвят черен, без данни за състава на изделието.

Стока № 26 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: „трикотажен юношески спортен комплект /анцуг/ от две части с горна и долна част от синтетични влакна – 140 к-та“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 68 кг. бруто, 64 кг. нето, декларирана митническа стойност за 1 комплект в размер на 1,96 лв. или 4,62 лв./кг., условие на доставка СРТ Варна.

Справедливата цена на ЕС е в размер на 30,98 лв./кг.

Представената мостра от стоката представлява мъжки/юношески спортен комплект от две части - горна и долна част. Горната част е в черен цвят, с качулка и цип, с апликации в жълто и бяло на раменете и предната част. Долната част на комплекта представлява мъжки спортен панталон, с два странични джоба с цип, черен на цвят и със същите апликации в жълто и бяло както горната част. И двете части на комплекта са в един и същи цвят и еднакви апликации, което е определящо да се отнесе комплекта като ансамбъл от две части. По данни от етикета на комплекта, същият е със състав: 100 % памук.

На основание горното и на основание Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6103 и 6112 от КН, е прието, че гореописаната стока следва да бъде класирана в код по КН 61032200, код по ТАРИК **********.

С промяна по кода на стоката и след анализ в базата THESEUS, е установено, че справедливата цена на ЕС за новия код по ТАРИК ********** е 34,64 лв./кг.

Стока № 28 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: „трикотажна фланела за мъже с дълъг ръкав от синтетични влакна - 6453 бр.“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 1804 кг. бруто, 1697,88 кг. нето, декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 0,88 лв. или 3,35 лв./кг., условие на доставка СРТ Варна.

Справедливата цена на ЕС е в размер на 37,38 лв./кг.

Представената мостра от стоката представлява юношеска трикотажна блуза /тип суитчър/, с дълъг ръкав, черна на цвят, с надпис на предната част и двата ръкава, с качулка, с прикрепен текстилен етикет „Breeze boys“, size 14 year, 164 cm, модел 13664, „made in Turkey“, по данни от етикета стоката е със състав: 100 % памук.

На основание горното и на основание Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6110 от КН, е прието, че гореописаната стока следва да бъде класирана в код по КН 61102091, код по ТАРИК **********.

С промяна по кода на стоката и след анализ в базата THESEUS, е установено, че справедливата цена на ЕС за новия код по ТАРИК ********** е 40,27 лв./кг.

Стока № 29 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: „трикотажна фланела за момчета с дълъг ръкав от синтетични влакна - 1113 бр.“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 172 кг. бруто, 161,88 кг. нето, декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 0,59 лв. или 4,03 лв./кг., условие на доставка СРТ Варна.

Справедливата цена на ЕС е в размер на 37,38 лв./кг.

Представената мостра от стоката представлява мъжка трикотажна блуза, с дълъг ръкав, синя на цвят, с надпис на предната част, с прикрепен текстилен етикет „Big Lowis“ „Made in Turkey“, размер L, няма данни за състава на изделието, но видимо изработена от памучни трикотажни тъкани.

На основание горното и на основание Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6110 от КН, е прието, че гореописаната стока следва да бъде класирана в код по КН 61102091, код по ТАРИК **********.

С промяна по кода на стоката и след анализ в базата THESEUS, е установено, че справедливата цена на БС за новия код по ТАРИК ********** е 40,27 лв./кг.

Стока № 30 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: „трикотажни фланели от текстилни материали - 308 бр.“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 60 кг. бруто, 56,47 кг, нето, декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 0,59 лв. или 3,20 лв./кг., условие на доставка СРТ Варна.

Справедливата цена на ЕС е в размер на 49,35 лв./кг.

Представената мостра от стоката представлява мъжка трикотажна фланела, с дълъг ръкав, сива на цвят, тип долна фланелка, без странични шевове, с ластично бие на двата ръкава, без етикет и .данни за размер и състава на изделието, видимо изработена от памучни трикотажни тъкани.

На основание горното и на основание Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6109 от КН, е прието, че гореописаната стока следва да бъде класирана в код по КН 61091000, код по ТАРИК **********.

С промяна по кода на стоката и след анализ в базата THESEUS, е установено, че справедливата цена на ЕС за новия код по ТАРИК ********** е 40,56 лв./кг.

Стока № 33 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: „трикотажни шалове - 244 бр.“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 29 кг. бруто, 27,29 кг. нето, декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 0,59 лв. или 5,25 лв./кг., условие на доставка СРТ Варна.

Справедливата цена на ЕС е в размер на 33,99 лв./кг.

Представената мостра от стоката представлява дамски шал изработен от тъкани, различни от трикотажните, в тъмно син десен на бели капки, в правоъгълна форма, с етикет за състава на изделието: 100 % вискоза.

На основание горното и на основание Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6117 и 6214 от КН, е прието, че гореописаната стока следва да бъде класирана в код по КН 62143000, код по ТАРИК **********.

С промяна по кода на стоката и след анализ в базата THESEUS, е установено, че справедливата цена на ЕС за новия код по ТАРИК ********** е 27,07 лв./кг.

След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи установяват и приемат, че за процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните от оспорващия.

Предвид това, че митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло е основана на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки е прието, че възниква съмнение относно точния размер на митническата стойност на гореописаните стоки.

С оглед горепосоченото и констатираната разлика в цените е прието, че не отпадат съмненията относно точността на митническата стойност на внесените стоки. В подкрепа на което митническите органи се позовават и на Решение С-291/15 от 16 юни 2016 г. на Съда на Европейския съюз, според което, в случаите когато декларираната цена на стоките е значително по-ниска от средностатистическата, следва да се приеме, че разликата в цените е достатъчна, за да обоснове съмнение за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на документите.

Поради това, че съмненията продължават, след поискването и предоставянето на допълнителни документи, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или платима за тези стоки сума, е прието, че митническата стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност. Доколкото истинността на договорната стойност не може да бъде проверена, митническите органи са посочили, че се прилагат други методи за остойностяване с цел определяне на митническата стойност, отразяваща в максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните стоки в момента и около вноса.

Предвид разпоредбите на чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, препращаща към реда на чл. 70, § 1 от Кодекса, и предвид чл. 74, § 1 от МКС, приемайки, че митническата стойност не може да се определи съгласно, чл. 70, § 1 от МКС, митническите органи са пристъпили към определяне на митническата стойност на стоките, като се позовават на чл. 74, § 1 от МКС, изискващ прилагане последователно на букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Направен е извод (констатация единствено), че за приблизително същият период не са установени декларирани митнически стойности по реда на член 70 от МКС за „идентични стоки“ по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, като не са открити „идентични стоки“ от същия износител, еднакви във всяко отношение.

След разглеждане на единичните цени, по които останалите вносители са закупували разглежданите видове стоки, митническата стойност на процесните стоки е прието, че следва да се определи въз основа на „договорната стойност на сходни стоки“, посочена в чл. 74, § 2, буква б) от МКС.

В оспореното решение е заявено, че при изследване на метода съгласно чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е направен анализ в митническата база данни за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки „по същото или приблизително същото време“, като е прието, че продажбите трябва да са във време, възможно най-близко до датата на поставяне под режим свободно обращение на стоките, подлежащи на остойностяване.

След направен анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки (без да се посочва кои точно митнически декларации са анализирани, както и без обосноваване на елементите на стоките, релевантни за квалифицирането им като сходни) в обжалваното решение е посочено, че са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, които не са необичайно ниски, а и същите са декларирани и приети в съответствие с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Позовавайки се на чл. 141 от Регламент № 2447/2016, Директорът на ТД Северна морска е посочил, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки (без да посочва какви и колко такива договорни стойности са установени), за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Предвид горното с обжалваното решение митническата стойност е определена на основание чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, на част от стоките, като е взета предвид декларираната митническа стойност по митнически декларации с MRN:

За стока № 1: MRN 19BG003009045241R3/21.11.2019 - дамски потници, памук, митническа стойност 2,64 лв./бр.

За стока № 3: MRN 19BG005100113906R3/25.09.2019 - бодита трикотажни или плетени от памук, митническа стойност 4,24 лв./бр.

За стока № 4: MRN 19BG005100109019R0/12.09.2019 - дамски боти с горна част от естествена кожа, митническа стойност 25,08 лв./чифт

За стока № 6: MRN 19BG005100143993R2/28.11.2019 - дамски обувки с горна част от текстилни материали, митническа стойност 5,60 лв./бр.

За стока № 8: MRN 19BG00510014763R3/05.12.2019 - панталони за жени от памук, митническа стойност 9,65 лв./бр.

За стока № 9: MRN 19BG005100150467R0/11.12.2019 - панталон за мъже и момчета от памук, митническа стойност 9,86 лв./бр.

За стока № 12,13: MRN 19BG005803010869R0/11.12.2019 - дамски клин синтетика, митническа стойност 4,89 лв./бр.

За стока № 14: MRN 19BG003012003200R6/04.09.2019 - мъжки боти с горна част от естествена кожа, митническа стойност 36,33 лв./бр.

За стока № 16: MRN 19BG005100111218R8/18.09.2019 - мъжки обувки с горна част от текстилни материали, митническа стойност 10,25 лв./чифт

За стока № 19: MRN 19BG005100123901R0/17.10.2019 - панталони за момчета от синтетични влакна, митническа стойност 7,71 лв./бр.

За стока № 20: MRN 19BG002002017045R0/07.10.2019 - памучни трикотажни дамски пижами, митническа стойност 8,95 лв./бр.

За стока № 24: MRN 19BG005100114571R4/26.09.2019 - риза от синтетични влакна, митническа стойност 8,50 лв./бр.

За стока № 25: MRN 19BG005100146962R0/04.12.2019 - трикотажни ръкавици синтетика, митническа стойност 2,64 лв./бр.

За стока № 26: MRN 19BG002005017161R7/08.10.2019 - юношески спортен комплект, памук, митническа стойност 9,78 лв./к-т.

За стока № 28: MRN 19BG00580702452R9/03.09.2019 - блузи /суитчъри/ с дълъг ръкав от памук, митническа стойност 5,86 лв./бр.

За стока № 29: MRN 19BG003009047031R1/04.12.2019 - мъжки фланелки от памук, митническа стойност 3,60 лв./бр.

За стока № 30: MRN 19BG005100113906R3/25.09.2019 - мъжки фланелки с ръкав, без яка, памук, митническа стойност 4,24 лв./бр.

За стока № 33: MRN 19BG001009002591R3/13.12.2019 - шалове от синтетични влакна, митническа стойност 2,93 лв./бр.

Оспореното решение съдържа констатация, че с писмо рег. № 32-45372/11.02.2020 г. дружеството е уведомено по смисъла на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, че ще се пристъпи към издаване на решение, както и че писмото е получено на 19.02.2020 г. (видно от известие за доставяне PS9028003WAW5), но в указания в писмото срок дружеството не е изразило становище.

С писмо per. №32-45372/11.02.2020 г. дружеството е уведомено по смисъла на чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) №952/2013, като в писмото се сочи следното:

„Налице са обстоятелства, които обосновават основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по цитираната митническа декларация, поради което не следва да бъдат приложени разпоредбите на чл 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.“ Посочено е, че за целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи използват оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на  международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години – т. нар. „справедливи цени“ (съгласно нормата на § 1, т. 40 от ДР на ЗМ), както и че основателни съмнения може да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определена рискова прагова стойност, която рискова прагова стойност може да бъде определена на базата на тези справедливи цени, които се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ на съвместния изследователски център на ЕК. Направена е обща констатация, без конкретизация, че декларираната цена на стоките е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС, и на база извършен сравнителен анализ са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност. Митническите органи са посочили, че пред тях не са представени никакви документи, изискуеми в подкрепа на декларираната митническа стойност на процесните стоки – не е представен външнотърговски договор, нито кореспонденция между турското дружество и вносителя, липсва информация относно начина и сроковете за разплащане по сделката, за която са налице данни в трите търговски фактури от 17.12.2019 г. на стойност 17886,27 EUR, няма представен банков суифт за плащане по сделката от дружеството-вносител, като е представена износна декларация, която обаче не е база за формиране на митническата стойност. Предвид горните съображения, митническите органи са приели, че няма категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, респ. остават съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност. Позовавайки се на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи уведомяват дружеството-вносител, че за процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните и предвид това, че митническата стойност на килограм нето тегло е основана на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки, възниква съмнение относно точният размер на митническата стойност на процесните внесени стоки и митническата стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност.

На следващо място, в уведомителното писмо по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е посочено, че митническата стойност се определя по реда на чл. 74, § 1 от МКС, като митническите органи не са установили за приблизително същия период декларирани митнически стойности за „идентични стоки“, а и не са открити „идентични стоки“ от същия износител еднакви във всяко отношение, поради което, след разглеждане на единичните цени, по които останалите вносители са закупували разглежданите видове стоки, е прието, че стойността следва да се определи въз основа на „договорната стойност на сходни стоки“, посочена в чл. 74, § 2, буква „б“ от МКС.

Митническите органи са посочили, че при изследване на метода съгласно чл. 74, § 2, буква „б“ от МКС (Регламент № 952/2013) е направен анализ в митническата база данни за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки „по същото или приблизително същото време“, като са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, които не са необичайно ниски, като при определяне на новата митническа стойност на процесните по делото стоки е използвана най-ниската от тези стойности – в табличен вид са посочени новите митнически стойности за стоки с №№ 1, 3, 4, 6, 8, 9, 12, 13, 14, 16, 19, 20, 24, 25, 26, 28, 29, 30, 33.

С уведомителното писмо е посочено, че за част от стоките, а именно с №№ 1, 3, 6, 8, 9, 16, 20, 26, 28, 29, 30, 33 по МД: 19BG002002021641R8/18.12.2019 г., следва да бъде променено тарифното класиране. Посочените в писмото основания за промяна на тарифното класиране са какво следва:

за стока № 1, стока № 3, стока № 29, стока № 30 – стоката по представената мостра видимо е изработена от памучни трикотажни тъкани и на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, както и текста на съответната позиция (6109, 6110 и 6114 от КН), стоките следва да бъде класирани в друг код, съответно стока № 1 – код по КН *********,  код по ТАРИК **********, стока № 3 – код по КН 61114200, код по ТАРИК **********, стока № 29 – код по КН 61102091, код по ТАРИК 61100209100, стока № 30 – код по КН 61091000, код по ТАРИК **********;

за стока № 6 – стоката е описана като „дамски обувки за тренировка с външни ходила от каучук и горна част от текстилни материали“, а представената мостра от стоката представлява дамски спортни обувки с горна част от текстилни материали и долна част от пластмаса или каучук, номер 38, с връзки, в черно-розов десен, с етикет на стелката Freeland, made in Turkey, като стоката е класирана с код по ТАРИК ********** като спортни обувки: обувки за тенис, баскетбол, гимнастика, за тренировки и други подобни с външни ходила от каучук или пластмаса, с горна част от текстилни материали, а на основание Правила № 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6404 по КН, стоката следва да бъде класирана в код по КН 64041990, код по ТАРИК **********;

за стока № 8 – стоката е описана като „спортно долнище за жени или момичета различно от трикотажни от изкуствени влакна“, като е класирана от декларатора с код по ТАРИК **********, а представената мостра от стоката представлява дамско спортно долнище, изработено от трикотажен плат, черно на цвят, с бели кантове отстрани и ластичен маншет в края на крачола, по данни от етикета е със състав 95 % памук и 5 % еластан, като на основание Правила № 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6104 и 6111 по КН, стоката следва да бъде класирана в код по КН 61046200, код по ТАРИК **********;

за стока № 9 – стоката е описана като „дълъг панталон за момчета различен от трикотажни от синтетични влакна“, като е класирана от декларатора с код по ТАРИК **********, а представената мостра от стоката представлява мъжко спортно долнище, изработено от трикотажен плат, черно на цвят, с бели кантове и странични джобове, с ластичен маншет в края на крачола, с прикачен хартиен етикет с надпис „GLR Sportwear“ „New Trend“, няма етикет за състава на изделието, но видимо е изработено от памучни тъкани и съдържа еластан, като на основание Правила № 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6203 и 6103 по КН, стоката следва да бъде класирана в код по КН 61034200, код по ТАРИК **********;

за стока № 16 – стоката е описана като „мъжки обувки за тренировки с външни ходила от каучук и горна част от текстилни материали“, като е класирана от декларатора с код по ТАРИК **********, а представената мостра от стоката представлява мъжки спортни обувки с горна част от текстилни материали и долна част от пластмаса и каучук, номер 41, с връзки, в черно-сив десен, с етикет на стелката Kintex и прикачен хартиен етикет „made in Turkey“, като на основание Правила № 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6404 от КН, стоката следва да бъде класирана в код по КН 64041990, код по ТАРИК **********;

за стока № 20 – стоката е описана като „трикотажни пижами за жени или момичета от синтетични влакна“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, а представената мостра от стоката представлява дамска пижама от две части – горна и долна част, изработени от трикотажни тъкани, в розов десен, с прикачен хартиен етикет с надпис „Fawn“, състав на изделието съгласно етикета: 100 % памук, размер М, като на основание Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6108 от КН, гореописаната стока следва да бъде класирана в код по КН 61083100, код по ТАРИК **********;

за стока № 26 – стоката е описана като „трикотажен юношески спортен комплект /анцуг/ от две части с горна и долна част от синтетични влакна - 140 к-та“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, а представената мостра от стоката представлява мъжки/юношески спортен комплект от две части – горна и долна част, като горната част е в черен цвят, с качулка и цип, с апликации в жълто и бяло на раменете и предната част, а долната част на комплекта представлява мъжки спортен панталон, с два странични джоба с цип, черен на цвят и със същите апликации в жълто и бяло както горната част. И двете части на комплекта са в един и същи цвят и еднакви апликации, което е определящо да се отнесе комплекта като ансамбъл от две части. По данни от етикета на комплекта, същият е със състав: 100 % памук, и на основание Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6103 и 6112 от КН, гореописаната стока следва да бъде класирана в код по КН 61032200, код по ТАРИК **********;

за стока № 28 – стоката е описана като „трикотажна фланела за мъже с дълъг ръкав от синтетични влакна - 6453 бр.“ код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, а представената мостра от стоката представлява юношеска трикотажна блуза /тип суитчър/, с дълъг ръкав, черна на цвят, с надпис на предната част и двата ръкава, с качулка, с прикрепен текстилен етикет „Breeze boys“, size 14 year, 164 cm, модел 13664, „made in Turkey“, по данни от етикета стоката е със състав: 100 % памук, и на основание Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6110 от КН, гореописаната стока следва да бъде класирана в код по КН 61102091, код по ТАРИК **********;

за стока № 33 – стоката е описана като „трикотажни шалове - 244 бр.“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, а представената мостра от стоката представлява дамски шал изработен от тъкани, различни от трикотажните, в тъмно син десен на бели капки, в правоъгълна форма, с етикет за състава на изделието: 100 % вискоза, като на основание Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6117 и 6214 от КН, гореописаната стока следва да бъде класирана в код по КН 62143000, код по ТАРИК **********.

В представения от ответника по делото отговор от дружеството във връзка с уведомлението по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 – писмо с вх. № 32-66850/28.02.2020 г. се сочи, че в писмото на митническите органи не са посочени митническите декларации на трети лица, които декларации са ползвани за увеличение на декларираната от дружеството стойност, като няма доказателства, че стоките по тези декларации касаят действително сходни стоки по смисъла на Регламент № 952/2013 и Регламента за неговото приложение. Дружеството заявява, че са налични и митнически декларации на трети лица на по-ниска стойност от декларираната от дружеството, поради което следва да се приложи чл. 141, § 3 от Регламент № 2015/2447 на ЕС. Настоява се, че следва да се изисква информация, която пряко касае определянето на митническата стойност, и да не се нарушава правото на защита на дружеството, което следва да е най-подробно информирано на какво почиват съмненията на митническите органи и неприемането на декларираната митническа стойност, за да се даде възможност за реално становище. Моли се да се има предвид, че във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническата стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установяват действителната стойност на внасяните стоки, а не да определят минимална стойност или фиктивна такава с оглед забраната в чл. 144 от Регламента за изпълнение № 2015/2447 на ЕС. Дружеството изтъква, че задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане е, за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, поради което съмненията в действителността на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изискваната от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, EU:С:2008:128, т. 52. Позовавайки се на Решение от 14 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела С-29 и С-30, EU:С:2014:140, т. 49, дружеството-декларатор настоява, че за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, следва лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Към отговора са приложени платежно нареждане към приложените към митническата декларация фактури и договор и износна митническа декларация.

С обжалваното Решение с рег. № 32-108850 от 09.04.2020 г. на Директора на ТД Северна морска при Агенция „Митници“ към МД: 19BG002002021641R8/18.12.2019 г., на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, § 2, б) от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл. 77, §1, вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК:

1.                  е отказано да се приеме митническата стойност на декларираните стоки с №№ 1, 3, 4, 6, 8, 9, 12, 13, 14, 16, 19, 20, 24, 25, 26, 28, 29, 30, 33 по митническа декларация MRN: 19BG002002021641R8/18.12.2019 г.;

2.                  определена е митническата стойност на посочените стоки с №№ 1, 3, 4, 6, 8, 9, 12, 13, 14, 16, 19, 20, 24, 25, 26, 28, 29;

3.                  коригирана е митническата декларация MRN: 19BG002002021641R8/18.12.2019 г. с промяна на тарифния код на стоките с №№ 1, 3, 6, 8, 9, 16, 20, 26, 28, 29, 30, 33 и е определена нова митническа стойност за стоките с №№ 1, 3, 4, 6, 8, 9, 12, 13, 14, 16, 19, 20, 24, 25, 26, 28, 29, 30, 33;

4.                  определени са общо задължения за ДДС – 19 826,02 лв.;

5.                  начислени са и са взети под отчет сумите за ДДС 43 226,68 лв., от които 4 287,08 са заплатени ефективно;

6.                  определени са дължими суми за досъбиране за ДДС – 15 538,94 лв., ведно с лихва за забава.

С оглед конкретно указаната от съда доказателствена тежест (с определение от открито съдебно заседание, проведено на 16.06.2020 г. – л. 24-25 от делото), от страна на ответника по делото са представени като доказателства митническите декларации, посочени в оспореното решение, заедно с приложенията към тях, данните от които декларации в митническата информационната система са ползвани при определяне на митническата стойност на процесните по делото стоки като най-ниско декларирани от трети лица.

В хода на настоящото съдебно производство е допуснато извършването на съдебно счетоводна експертиза, заключението по която съдът напълно възприема, като обективно, правилно и обосновано, кореспондиращо със събраните по делото доказателства. От заключението (л. 39-48 от делото) се установява, че реално платената и подлежаща на плащане цена по фактури №№ 088820, 088821 и 088821 от 17.12.2019 г., приложени към MRN: 19BG002002021641R8/18.12.2019 г., е в размер на 17 886,27 евро. Плащането по фактурите е извършено наведнъж и изцяло по банков път, със средства от сметка на оспорващия в евро в ПИБ на 19.12.2019 година. Налице е съответствие между платената цена за всяка от процесните стоки и декларираната стойност по MRN: 19BG002002021641R8/18.12.2019 година.

Съобразявайки изведените от доказателствата по делото факти, съдът приема следното от правна страна:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ). Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., вр. чл. 19 ал 1 и чл 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия.

Обжалваното решение обаче е постановено при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с материалноправните норми, включително тези от европейското право, и целта на закона.

Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, буква „б“ от МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C‑256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09.

По правило и съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС.

Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 1, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от МКС – въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МКС.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки – Решение на ВАС № 14635/21.11.2012 г. по адм.д. № 4902/2012 година.

Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.

Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, § 3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, § 1 от МКС предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, т. 52.

Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г., Sopropé, C-349/07, т. 36.

По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение.

Доколкото производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т. 49.

Това императивно изискване в случая е спазено, но само формално, тъй като в рамките на проведеното административно производство митническите органи са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан, но не и за релевантните към процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане обстоятелства – в конкретния случай – за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки.

С писмо рег. № 32-396105/19.12.2019 г. (л. 58-59 от класьор 1 от адм. преписка) от дружеството е изискана единствено допълнителна информация, като искането е за представяне на документи и писмени обяснения, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Това искане по същността си е бланкетно, доколкото са изискани документи, принципно необходими за обосноваване изпълнението на условията по чл. 70, § 3 от МКС, но няма връзка с процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане, в която деклараторът следва изрично да бъде запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи, за да може да представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези съмнения.

В изпратеното на оспорващото дружество съобщение по реда на чл. 22, § 6, приложим по препращане от чл. 29 от Регламент № 952/2013 не са изложени подробно обстоятелствата, обосноваващи съмненията на органа в достоверността на декларираната митническа стойност. В уведомлението за наличието на съмнения митническият орган се основава на установеното при извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, че за процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните с процесната МД. Не е посочено обаче каква точно информация е изведена от системата, по отношение на кои МД на трети лица и за какви точно стоки са установени декларирани по-високи стойности. Не е конкретно обосновано и соченото в уведомителното писмо, че съмнението относно точния размер на митническата стойност на процесните стоки, внесени от оспорващия, се основава на митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло, която е с изключително ниска фактурна цена спрямо средната статистическа стойност на сходни стоки. С основание оспорващият настоява, че не е ясно каква е и как е определена въпросната средностатистическа стойност, както и че същата е неприложима, доколкото в случая всяка стока е индивидуализирана, респ. неприложима всякаква стойност, определена на килограм нетно тегло. Не е ясно и не е обосновано, защо митническите органи не прилагат последователно буквите от а) до г) на § 2 на чл. 74 от МКС, за да се стигне до определяне на митническата стойност въз основа на „договорната стойност на сходни стоки“ – чл. 74, § 2, буква б) от МКС. Не е посочено в уведомлението и какви са границите на „приблизително същия период“, който период митническите органи са изследвали и не са установили „идентични стоки“. Не е конкретизирано и кои подобни продажби на „сходни стоки“ са анализирали митническите органи по кои МД, за какъв период, на какво търговско равнище и в какво количество, както и извършени ли са корекции с оглед значителни разлики в разходите между внесените стоки и въпросните сходни стоки, дължащи се на разликата в разстоянията и видовете транспорт.

В уведомителното писмо не са посочени МД, които митническите органи са ползвали и са взели от тях митническата стойност като най-ниска за определяне на митническата стойност на процесните по делото стоки.

            Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административното производство е било нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател, което макар да е уведомено по реда на чл. 22, § 6 от МКС за предстоящото издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоките, не е било информирано за конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията. Не е било информирано за ползваните от органа други митнически декларации (такива на трети лица) за свободно обращение на сходни стоки, които са били анализирани и от които са ползвани данните за най-ниската декларирана митническа стойност. По този начин оспорващото дружество е било лишено от възможността да изрази становище по конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията и по конкретните обстоятелства, релевантни за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки. МД, от които митническите органи са ползвали най-ниските декларирани цени от трети лица, не са се съдържали и в административната преписка по издаване на акта, а в заверени копия се представят от ответника допълнително по делото, след като са били изискани от компетентните структури на Агенция „Митници“. Така посоченото обосновава извод, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава наличието на основания за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Допуснато е нарушение на правото на изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно за него решение – по аргумент от решението на СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т. 49.

На следващо място съдът намира, че от посочените в оспореното решение фактически и правни основания не стават ясни юридическите факти, от които митническият орган черпи упражненото от него публично субективно право. Задължението за мотивиране на решението за корекция на митническата стойност произтича и изрично от общото правило на чл. 22, § 7, приложим с оглед чл. 29 от МКС, изискващо всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, да бъде мотивирано и в него да се посочва правото за обжалване, предвидено в член 44.

Процесните, формулирани в оспореното решение, мотиви следва да се приравняват на липсващи такива, което пък обосновава извод за неспазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, респ. не е спазена изискуемата форма, което представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, доколкото не позволява да се осъществи адекватен контрол върху правилното приложение на материалния закон. Неясни са както съображенията за промяна на декларираните кодове, така и за определянето на нова митническа стойност на процесните стоки.

Изводите на Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ са неправилни, необосновани и неосноваващи се на фактите, които се извеждат от приложените към административната преписка документи и обяснения. Необосновани са посочените в решението за корекция съмнения.

С основание оспорващият настоява, че е представил информация за обосноваване на договорната стойност на процесните стоки – търговски фактури №№ 088820, 088821 и 088822 от 17.12.2019 г., износна декларация 19341300ЕХ876569 от 17.12.2019 г., международна товарителница CMR, A.TR № А 1499322 от 17.12.2019 г., сертификат за непреференциален произход № R0772292 от 17.12.2019 г., декларация от дружеството, че стоката няма застраховка, фактура за направени разходи за митническа услуга, платежно нареждане към бюджета за внесен депозит, Международен договор за покупко-продажба № 203 от 01.11.2019 г. с турско дружество-продавач (л. 6-8 от класьор 1 от адм. преписка), доказателства за плащане на продавача на сумата по трите търговски фактури, възлизаща общо на 17 886,27 EUR (CONFIRMATION FOR SWIFT TRANSMISSION) – л. 5 от класьор 1 от адм. преписка.

За да определи нови митнически стойности на стоките по митническата декларация на оспорващото търговско дружество от 18.12.2019 г., митническият орган се позовава на справедливата цена на ЕС, на рискова прагова стойност, на средностатистическата стойност на сходни стоки и на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система. Тези обстоятелства могат да бъдат само индиция за деклариране на занижени цени на вносните стоки, но същите, сами по себе си, не могат да послужат за определяне на по-високи от декларираните стойности. При наличие на подобни данни, митническите органи следва да докажат, че митническа стойност на вносните стоки действително е по-висока от декларираната, което в случая не е сторено. В оспорения индивидуален административен акт не се съдържат никакви констатации по какъв начин и въз основа на какъв анализ са изведени съжденията за различна от декларираната от жалбоподателя митническа стойност на стоките. Напротив, чрез гореописаните доказателства, представени от оспорващото дружество, е обосновано, че именно договорната стойност на процесните стоки следва да е тяхната митническа стойност.

Действително, износната митническа декларация не е документ, който според МКС удостоверява действителната договорена или реално платена цена. Съгласно чл. 5, т. 12 от МКС митническата декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва, където е уместно, специфични мерки, които следва да бъдат приложени. Жалбоподателят не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл. 5, т. 35 от МКС, освен това приемането на износната декларация по чл. 172 от МКС – поради естеството ѝ на едностранен акт, не представлява „решение“ по смисъла на чл. 5, т. 39 от МКС – Решение от 15 септември 2011 г., ДП Груп, С-138/10, т. 35. Макар представената от оспорващия на митническите органи износна декларация да представлява частен документ, без материална доказателствена сила, преценката за фактите, които се установяват от процесната износна декларация, следва да бъде направена поотделно, но и в съвкупност с установяващото се от останалите доказателства по делото. В случая, след извършването на такава преценка, не може да се направи безспорен и категоричен извод, че с оглед представената износна декларация оспореният акт се явява законосъобразен.

Обстоятелството, че не е представена справка за проведени телефонни разговори, оферти, поръчки, ценови листи, кореспонденция с доставчика или други доказателства за кореспонденция с доставчика, не може да се тълкува във вреда на дружеството, тъй като не е спазено посоченото по-горе условие, изведено от практиката на Съда на ЕС по дело С-263/06, т. 52, а именно: допълнително изисканата информация да бъде съобразена с възможностите на лицето.

Съгласно клаузите на договора от 01.11.2019 г., сключен между турското дружество Ceylan Grup Teksti Ve Insaat Malzemeleri Dis Tic Ltd. – продавач, и „АД ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД (понастоящем „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД), гр. Варна – купувач, продавачът продава, прехвърля собственост и дава в притежание на купувача всички стоки, предмет на покупко-продажба между двете страни.  Единичните цени на договорените стоки са в определени граници в зависимост от качеството, като същите са конкретизирани в издадените фактури за всяка сделка и могат да бъдат променяни по взаимно съгласие – чл. 6, изречение първо от договора. В чл. 6, изречение второ от международен договор за покупко-продажба № 203 от 01.11.2019 г. е предвидена възможност купувачът да поръчва стоки, например други дрехи, обувки, аксесоари, материали, части и оборудване, с цени, договорени за всеки отделен случай. Според чл. 8 от договора, страните могат да договарят индивидуални отстъпки при закупуване на артикули с потребителски размери, единични бройки, остатъци или обработени отпадъци, артикули с ниско качество, бракувани или други, със значително по-ниски от обичайните в международната търговия. По отношение на плащането в договора е посочено, че същото се извършва в брой или по банков път в срок до 10 месеца от датата на доставка (чл. 9 от договора), като страните могат да договорят и да се споразумеят за други начини на плащане за всяка отделна доставка (чл. 10 от договора). От анализа на цитираните договорни клаузи се налага извод, че в представения по делото международен договор за покупко-продажба № 203 от 01.11.2019 г. страните са договорили общи условия за покупко-продажба на стоки, а индивидуализирането на всяка конкретна доставка се извършва с издаването на съответната фактура, като е предвидена възможност за договаряне на индивидуални отстъпки при закупуване на определени артикули на цени, значително по-ниски от средните в международната търговска практика. Митническа стойност на процесните стоки е договорната им такава, като същата се установява от приложените към МД съпроводителни документи. Следва да бъде отбелязано, че турското дружество – продавач е изпълнило задължението си по чл. 20 от договора от 01.11.2019 г. да приложи документите, придружаващи стоките.

От заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза безспорно се установява, че е налице реално плащане на подлежащата на плащане цена по трите фактури, визирани в процесната по делото митническа декларация, като е налице и съответствие между платената цена за всяка от процесните стоки и декларираната стойност по MRN: 19BG002002021641R8/18.12.2019 година. Фактури №№ 088820, 088821 и 088821, приложени към MRN: 19BG002002021641R8/18.12.2019 г., са с дата 17.12.2019 г., а плащането е извършено наведнъж и изцяло по банков път на 19.12.2019 г., т.е. в срока, предвиден в чл. 9 от международен договор за покупко-продажба № 203 от 01.11.2019 година. Установеното в този аспект е в подкрепа на извода, че митническата стойност на внесените стоки следва да бъде договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, по смисъла на чл. 70 от МКС, тъй като именно тази стойност отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност, както се изисква съгласно горецитираната практика на Съда на ЕС.

Основателно е оплакването в жалбата и за това, че митническите органи не са извършили изискуемия от чл. 141 от Регламента за прилагане анализ и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Ответникът не установява по делото факта на извършване на изискуемия анализ. Дори да е извършен такъв, то липсва обективирана в оспореното решение конкретна обосновка от органа.

Определената митническа стойност на процесните стоки е изчислена въз основа на съответно посочените в обжалваното решение МД на трети лица, без да е обосновано от митническите органи, че става въпрос за „сходни стоки“, както и при липса на обосновка и доказателства, че именно в процесните МД на трети лица се съдържа най-ниската митническа стойност (с оглед чл. 141 от Регламент № 2015/2447). Не е извършен обаче анализ на условията дори по двете доставки (по МД на оспорващия и по МД на третото лице с най-ниска посочена митническа стойност) съгласно Incoterms 2010 – CIF по декларацията от 19.01.2018 г. (Cost, Insurance and Freight – т.е. включваща застраховка и транспортни разходи) и FOB (Франко борд – при което купувачът има задължението да сключи договор с превозвача, като същевременно трябва да заплати всички такси по транспортирането, застраховката, разтоварването от кораба, митническите по формалности по товарния внос, както и разходите по доставката до крайното местоназначение) и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества срокове за плащане, на разликата в договорените количества, на търговската марка и качеството на стоките – каквото е изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Липсва анализ и във връзка с различния производител на стоките дори по двата конкретни вноса – обстоятелство, което по арг. от чл. 141, § 5 от Регламента за изпълнение, е без съмнение релевантно.

Не е обосновано въобще сходството на стоките, което да е послужило за определяне на различна от декларираната митническа стойност.

Липсва анализ, в т.ч. чрез използване на специални знания на вещо лице, за това как тези стойности се отнасят към качеството на стоките и изпълнението на изискването по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Освен това, в изпълнение на изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 1, пар. 2, т. 14 от същия, вр. чл. 74, пар. 2, буква „б“ от МКС, качеството на стоките – ако се приеме, че сходството в характеристиките е достатъчно да се обоснове сходство в качеството – отново не е достатъчно, тъй като следва да бъде установено и че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества, което условие в случая не е доказано, като дори не е изследвано от митническите органи

Основателно е оплакването в жалбата и за това, че не е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище и какъв е относителният пазарен дял на жалбоподателя, като не е ясно дали митническите органи са взели предвид разликите и дали са извършени корекциите по чл. 141, § 2 от Регламента за прилагане.

Неправилно в подкрепа на съмненията за действителността на декларираната митническа стойност са съобразявани и статистическите данни за митническата стойност на стоките.

Митническите органи неправилно интерпретират тълкуването, дадено от Съдът на ЕС с Решение 16 юни 2016 г., С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е приел, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Информацията, съобразявана в случая, не отговаря на това условие, тъй като няма как от посочените статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище.

От тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките.

С оглед изложените съображения съдът приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, във вр. с чл. 74, § 2, буква „б“ от МКС, поради което, като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларации на трети лица, Директорът на ТД Северна морска при Агенция „Митници“ е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.

Направените от съда констатации за незаконосъобразност на оспореното решение са достатъчни за отмяната му.

Незаконосъобразна е и преценката на митническите органи за промяна на тарифните кодове на част от процесните стоки.

С  оглед характера на тази част от спора, приложимите общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура са тези по т. 1 и по т. 6 от Част първа „Уводни разпоредби“, Раздел I „Общи правила“ от Регламент (ЕС) № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Съгласно правилото по т. 1, текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите. Според правилото по т. 6, класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези подпозиции и забележките към подпозициите, както и, mutatis mutandis, съгласно горните правила при условие, че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво. Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило, се вземат предвид и забележките към разделите и главите.

От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че във всеки случай, при който митническите органи считат, че дадена стока следва да бъде класирана в различна от декларираната подпозиция, съответно в различен от посочения в митническата декларация код по ТАРИК, е необходимо мотивирано да обосноват принадлежността на стоката именно към посочените от тях подпозиция и код по ТАРИК, а не към декларираните от вносителя.

В т. 37 от Решение от 19 октомври 2017 г. по дело С-556/16, Съдът на ЕС приема, че в интерес на правната сигурност и за да се улеснят проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на забележките към раздела или главата.

В обжалваното решение липсва мотивирано и обосновано становище на митническия орган защо променя тарифния код и подпозицията на стоки №№ 1, 3, 6, 8, 9, 16, 20, 26, 28, 29, 30, 33 по МД: 19BG002002021641R8/18.12.2019 година.

Посоченото основание за промяна на тарифното класиране на стоки с №№ 1, 3, 9, 29 и 30 по МД: 19BG002002021641R8/18.12.2019 г. е, че същите видимо са изработени от памучни трикотажни тъкани. Този извод представлява твърдение на митническите органи, което обаче не е подкрепено от никакви доказателства. Недопустимо е извършването на промяна на тарифния код по ТАРИК на стоката единствено въз основа на субективната преценка на административния орган, че видимо същата е изработена от даден материал. Материалът, от който са изработени процесните стоки, следва да бъде установен от лице със специални знания в съответната област (в случая в областта на текстилната промишленост), каквито безспорно митническите служители не притежават. По отношение на останалите стоки с №№ 6, 8, 16, 20, 26, 28 и 33 по МД: 19BG002002021641R8/18.12.2019 г. промяната в тарифното класиране е обоснована с субективното описание на това какво представляват мострите и съдържанието на прикачения към някои от тях хартиен етикет. Единствено наличието на мостра и субективното възприятие на митническите органи за нея, без да е извършен анализ на същата от специалист в съответната област, не представлява основание за промяна на декларираните в МД тарифен код и подпозиция на вносната стока. С основание жалбоподателят възразява, че не е доказана връзката на хартиените етикети с процесните стоки, както и че отразеното в тях отговаря на действителния състав на стоките. Едва след доказването на тези обстоятелства и категоричното установяване на материала, от който са изработени стоките, както и след извършен анализ на техните обективни характеристики и качества, следва да се определи принадлежността им към една или друга позиция/подпозиция от КН.

В разглеждания случай, от страна на митническите органи не е извършен дължимият съгласно цитираните правила по т. 1 и т. 6 от КН сравнителен анализ, който да установи, че предвид свойствата и характеристиките на представените мостри процесните стоки попадат именно в посочените в обжалвания административен акт подпозиция и тарифен код по ТАРИК. Посочването какво представлява мострата и посочването на кода, в който според административния орган следва да бъде класирана стоката, без да са изложени конкретни съображения и обосновка, според които е прието, че въпросната стока попада именно в позицията/подпозицията, отговаряща на този код, не изпълнява изискването за съдържание на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Въпреки изрично дадените от съда с определение от открито съдебно заседание, проведено на 16.06.2020 г. (л. 24-25 от делото), конкретни указания във връзка с разпределянето на доказателствената тежест в процеса, от ответната страна не са ангажирани доказателства за наличието на основания за промяна на кода по ТАРИК на процесните стоки. Немотивирането на акта, с който е извършена промяна в тарифното класиране на стоките, винаги влече незаконосъобразност на същия, тъй като липсата на фактическите и правните съображения, въз основа на които е коригирана митническата декларация, поставя съда в невъзможност да извърши проверка относно неговата материална законосъобразност.

В съвкупността си, изложеното обуславя извод за основателност на жалбата, респ. за незаконосъобразност на обжалваното решение на Директора на Териториална дирекция Северна морска при Агенция „Митници“, поради което същото следва да се отмени.

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, за които са налице доказателства за извършването им, в общ размер на 1 350 лв., както следва: 50 лв. – държавна такса за образуване на делото; 100 лв. – възнаграждение за вещото лице по приетата съдебно счетоводна експертиза; и 1 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

С протоколно определение от проведеното на 28 юли 2020 година открито съдебно заседание съдът е определил окончателно възнаграждение на вещото лице, изготвило заключението по назначената съдебно счетоводна експертиза, в размер на 250 лв., като е задължил жалбоподателя, в 3-дневен срок от датата на съдебното заседание, да представи доказателства за довнесен депозит за вещото лице в размер на 150 лева. Към датата на постановяване на настоящото решение това задължение не е изпълнено, поради което „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Административен съд – Варна сумата от 150 лв., представляваща незаплатената разлика до окончателно определеното от съда възнаграждение на вещото лице по ССЕ.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено към минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по арг. от Решение на Съда на ЕС от 23 ноември 2017 г., по обединени дела С-427/16 и С-428/16 към адвокатското възнаграждение следва да се присъди и начисленият данък, тъй като в случая не е налице двойно облагане с ДДС.

На основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Варна

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение с рег. № 32-108850 от 09.04.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Северна морска при Агенция „Митници“ към МД: 19BG002002021641R8/18.12.2019 г., подадена от „АД ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД, с което е: отказано да се приеме митническата стойност на декларираните стоки с №№ 1, 3, 4, 6, 8, 9, 12, 13, 14, 16, 19, 20, 24, 25, 26, 28, 29, 30, 33 по митническа декларация MRN: 19BG002002021641R8/18.12.2019 г., определена е митническата стойност на посочените стоки с №№ 1, 3, 4, 6, 8, 9, 12, 13, 14, 16, 19, 20, 24, 25, 26, 28, 29, коригирана е митническата декларация MRN: 19BG002002021641R8/18.12.2019 г. с промяна на тарифния код на стоките с №№ 1, 3, 6, 8, 9, 16, 20, 26, 28, 29, 30, 33 и е определена нова митническа стойност за стоките с №№ 1, 3, 4, 6, 8, 9, 12, 13, 14, 16, 19, 20, 24, 25, 26, 28, 29, 30, 33, както и са определени общо задължения за ДДС – 19 826,02 лв., начислени и взети под отчет са сумите за ДДС 43 226,68 лв., от които 4 287,08 лв. са заплатени ефективно, като определените дължими суми за досъбиране за ДДС са 15 538,94 лв., ведно с лихва за забава, като за длъжник е определено „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД (правоприемник на „АД ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Девня“ № 8.

ОСЪЖДА Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“ да заплати в полза на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Девня“ № 8, сумата в размер на 1 350 (хиляда и триста и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Девня“ № 8, да заплати на Административен съд – Варна сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лева за възнаграждение на вещото лице по адм. дело № 882/2020 г. на АдмС - Варна.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: