Разпореждане по дело №3210/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 113570
Дата: 14 септември 2023 г.
Съдия: Мария Тодорова Долапчиева
Дело: 20231110103210
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 113570
гр. София, 14.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито засеД.е на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110103210 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на З. Р. А., В. М. А., В. Р. А., Д. Л. А., М. С. А., В. К. В., М.
Г. П., В. Н. П., А. Н. П., А. Г. Т. и П. Ц. Т. срещу к за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за вземания, произтичащи от Нотариален акт за промяна
на нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот и учредяване право
на строеж № 95, том IX, рег. № 18232, дело № 1474 от 2019 г., както следва: за сумата в общ
размер на 100 000 евро, представляваща неустойка за забава по т. VII. 2, вр. т. V.2 от
посочения нотариален акт, както и за сумата в общ размер на 6 633 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2022 г. до 20.01.2023 г.
След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК съдът намира следното:
Заповедното производство е уредено като строго формално, поради което в хипотезата
на чл. 417 и сл. ГПК съдът следва да установи, че вземането на молителя се основава на
някой от актовете, посочени в нормата; той да е редовен от външна страна и да удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника; искането да не противоречи на закона
и добрите нрави; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
Република България и обичайно място на дейност на територията на страната.
В конкретния случай заявлението е допустимо, а Софийски районен съд е родово и
местно компетентен да го разгледа и да се произнесе по същество, доколкото съгласно чл.
411 ГПК, това е съдът по седалището на длъжника. Подаденото заявление се основава на
документ по чл. 417, т. 3 ГПК – Нотариален акт за промяна на нотариален акт за учредяване
право на строеж.
Разгледано по същество обаче искането за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ е неоснователно, доколкото не удостверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. В разглежД.я случай заявителите претендират неустойка по т.
VII.2 във връзка с неизпълнение на задължения по т. V.2 от нотариалния акт. От посочените
уговорки между страните не се обуславя безспорен извод неустойка за забава да се дължи за
твърдяното от заявителите забавено изпълнение на длъжника по т. V.2. Последната
предвижда задължение на длъжника да извърши процедури по въвеждане на експлоатация
на сградата, като е посочен срок за това. Претендирната неустойка обаче се дължи при
забава от страна на длъжника да построи сградата, което предхожда задължението за
въвеждане на сградата в експлоатация. Дори и действителната воля на страните да е била
посочената неустойка да е приложима и при забава в изпълнението и на други задължения
по договора, същото би наложило тълкуване на действителната воля на страните, което е
1
недопустимо в настоящо производтво, тъй като изводите на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК
трябва да са извлечени изцяло от недвусмисленото съдържание на документа, а не да се
налага тълкуването му (в този смисъл Определение № 426/16.07.2009 г. по ч.т.д. № 332/2009
г., I ТО, ВКС).
Отделно от това за да се претендира мораторна лихва за забава следва да се претендира
забава, която противно на соченото в заявлението не се установява, доколкото по делото не
е налице покана по чл. 84 ЗЗД, а в договора не е посочен срок за заплащане на неустойката.
Съвсем отделен е въпросът доколко е допусимо кумулирането на двата вида обезщетение за
забава, още повече че самите страни са ограничили размера на отговорността за забавено
изпълнение до 100 000 евро.
При това положение съдът следва да откаже издаването на заповед за незабавно
изпълнение за заявените вземания.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, подадено от З. Р. А., В. М. А., В. Р. А., Д. Л. А., М. С. А., В. К. В., М. Г.
П., В. Н. П., А. Н. П., А. Г. Т. и П. Ц. Т. срещу к, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
3210/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2