МОТИВИ
ПО НОХД № 1948/2020г. по описа на ШРС: Подсъдимата Б.М.Н.
е предадена на съд по обвинение за престъпление по чл.194, ал.1 от НК за това,
че на 13.05.2020г. в гр. Шумен отнела
чужда движима вещ – парична сума в размер на 1 460 лева от владението на Р.Д.Г.
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои. Подсъдимият Е.Б.Е.
е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.215, ал.1 от НК за това,
че на 13.05.2020г. в гр. Шумен с цел да набави за себе си имотна облага укрил и
спомогнал да бъдат отчуждени движими вещи – парична сума в размер на 1 460
лева, собственост на Р.Д.Г., за които знаел, че са придобити от другиго, а
именно Б.М.Н. чрез престъпление – кражба.
В
съдебно заседание, представителят на ШРП поддържа изцяло, така повдигнатите
обвинения, като предлага на съда, да признае подсъдимите за виновни в
извършването на посоченото в обвинителния акт, престъпление и да определи на
всеки един от тях наказание при приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК,
като замени наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“, която да се изпълни
чрез първите две пробационни мерки за срок от една година. Представителят на
районна прокуратура Шумен счита, че наказанието „пробация“ ще изпълни личната и
генерална превенция за двамата подсъдими.
Подсъдимите Б.М.Н. и Е.Б.Е. се
признават за виновни в извършването на всяко от деянията, посочени в
обвинителния акт, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената му
част, за които не желаят да се събират доказателства и съда като съобрази, че
самопризнанието им се подкрепя от събраните в досъдебното производство,
доказателства бе даден ход на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – чл.371, т.2.
Назначеният служебен защитник на подс. Б.Н. моли съда след като признае
подзащитната му за виновна и да вземе предвид многобройните смекчаващи вината,
обстоятелства, като замени наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“ с
първите две пробационни мерки за срок от една година. Назначеният служебен защитник на подс. Е. Е.
моли съда при определяне на наказанието му да вземе предвид многобройните
смекчаващи вината, обстоятелства, като замени наказанието „лишаване от свобода“
с „пробация“ с първите две пробационни мерки за срок от една година. В последната
си дума подс. Б.Н. изказва съжаление. В последната си дума подсъдимия Е. също
изразява съжаление.
След
преценка на събраните по делото, доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: През месец май 2020г. подсъдимите Б.М.Н. и Е.Б.Е. ***, като често изпитвали
финансови затруднения.
На 12.05.2020г. вемерта двамата
подсъдими решили да посетят гр. Шумен, за да гостуват на свидетелката Р.Д.Г.. В
телефонен разговор те информирали свидетелката за намеренията си, на което тя
не възразила. Подсъдимите потеглили с влак от гр. Търговище за гр. Шумен.
Докато пътували подс. Е. провел няколко разговора със свидетеля Д.Е.А за да го
мотивира и той да гостува на свид. Г. заедно с тях същата вечер. След като
пристигнали в гр. Шумен двамата подсъдими се придвижили до дома на свид. Г.,
която ги посрещнала. Подсъдимите влезли в жилището , като подс. Е. предложил да
отиде до магазина, за да купи алкохол, който заедно да консумират. Свидетелката
Г. се съгласила, взела портфейла си, в който държала всичките си пари – общо
сумата от 1 500 лева и в присъствието на двамата подсъдими извадила малка
парична сума, която предоставила на подс. Е.. Докато свидетелката правела това,
двамата подсъдими разбрали, че тя разполага с парични средства в значителен
размер. Подсъдимият Е. напуснал жилището и отишъл да пазарува, а свид. Г.
излязла от стаята, където се намирала подс. Н. и скрила в съседно помещение
портфейла си с наличните в него, парични средства. После свид. Г. се върнала в
стаята при подс. Н.. Скоро след това подс. Е. донесъл покупките, за които
отишъл до магазина. Свидетелката Г. и двата подсъдими седнали около масата,
разговаряли и консумирали алкохол. Неколкократно контактували по телефона със
свидетеля Д.А. за да се информират дали щял да дойде в жилището на пострадалата
– свид. Г.. Свидетелят А. отказал, защото бил възпрепятстван.
В ранните часове на 13.05.2020г.,
свидетелката Г. се почувствала много уморена и легнала на дивана в помещението,
където се намирали и подсъдимите Н. и Е., след което заспала. Подсъдимата Б.Н.
започнала да търси из жилището портфейла на пострадалата, в който последната
държала парите си. Подсъдимата Н. намерила портфейла на мястото, където свид. Г.
го била скрила. Подсъдимата извадила от портфейла банкноти с различен номинал –
общо 1 460 лева. Подсъдимата Н. взела тази сума, а оставила портфейла на
мястото, където го била намерила. Отнетата сума от 1 460 лева подсъдимата Н.
предала на подс. Е.. Подсъдимият Е. разбрал, че дадените му пари са собственост
на свид. Р.Г., които подс. Н. откраднала от жилището, където гостували.
Подсъдимият Е. взел парите и двамата с подс. Н. напуснали жилището. Едва когато
двамата подсъдими излезли навън преброили паричните средства и установили, че
били на обща стойност 1 460 лева.
След като напуснали дома на свид.
Г., двамата подсъдими отишли до заведение за обществено хранене в центъра на
гр. Шумен и се свързали със свид. Д.А. по телефона. Малко след това и той
пристигнал при тях. Двамата подсъдим5и не казали на свид. А. за извършената
кражба. Подсъдимият Е. помолил свид. А. да го откара с автомобила си до
денонощен магазин в града. Свидетелят се съгласил и откарал и двамата
подсъдими. От денонощния магазин, подс. Е. напазарувал алкохол и други
продукти, които заплатил с пари от тези, които по-рано подсъдимата Н.
откраднала от свид. Г.. С част от откраднатите парични средства, подсъдимия Е.
заплатил и разходите за измиване на автомобила на свид. Д.А.. Свидетелят А.
забелязал, че подсъдимия Е. разполагал със значителна парична сума и го попитал
за произхода на парите. Подсъдимият не признал, че паричните средства са
откраднати от дома на свид. Р.Г..
Когато сутринта на 13.05.2020г.
свидетелката Г. се събудила, тя намерила празния си портфейл и се усъмнила, че
кражбата на парите е извършена от някой от двамата подсъдими, които гостували в
дома й предната вечер. Свидетелката разговаряла и с двамата по телефона и
настояла да й бъдат върнати откраднатите пари. Двамата подсъдими отричали да са
извършили кражбата.
През следващите дни подсъдимият Е.
продължил да съхранява остатъка от открадната сума. Той харчел от нея за
покриване на собствените с разходи, като предоставял парични средства на подс. Б.Н.
за заплащане на разходи в домакинството.
В началото на месец август 2020г.
подсъдимият Е.Е. се разкаял за стореното и разказал на свид. Д.А. и на
пострадалата Р.Г. за извършената кражба.
Изложената фактическа обстановка,
съдът счита за установена въз основа на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, присъединени на основание чл.283 от НПК. Гореизложената
фактическа обстановка се потвърждава и от самопризнанието на двамата подсъдими. Съдът приема за установено и доказано мястото
и времето на извършване на деянието, авторството на подсъдимите, както и тяхната
вина. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до извод, непораждащ
съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му.
От така
установеното фактическо положение и след като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, поединично и в тяхната съвкупност съдът прие, че
подсъдимата Б.М.Н. е осъществила от обективна и субективна страна, състава на
престъпление по чл.194, ал.1 от НК, поради следното:
-
Обект на престъплението – обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи
нормалните условия за упражняване правото на собственост;
-
Субект на престъплението – пълнолетно лице, което не се намира в състояние
на невменяемост;
-
От обективна страна – отнемане на чужди движими вещи – парична сума, които
не са нито собствени, нито във владение на подсъдимата. Изпълнителното деяние
се изразява в прекратяване на фактическата власт върху вещите от страна на
собственика и установяване на фактическа власт от страна на подсъдимата, без
съгласието на свид. Г.;
-
От субективна страна – отнемането е с пряко насочен умисъл, като деецът е
съзнавал противообществения характер на деянието и е целял настъпването на
общественоопасните последици.
От така установеното по-горе фактическо
положение съдът прие, че с деянието си подсъдимия Е.Е. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл.215, ал.1
от НК, поради следното:
- Обект на престъплението –
обществените отношения, гарантиращи нормалните условия за упражняване правото
на собственост и разпореждането с имущество;
- Субект на престъплението – пълнолетно,
наказателно отговорно лице, които не се намира в състояние на невменяемост;
-
От обективна страна – с цел да набави за себе си имотна облага, укрил и
спомогнал да бъдат отчуждени – покривал собствените си разноски – парични
средства, за които знаел, че са придобити от Б.Н. чрез престъпление по чл.194, ал.1
от НК. Подсъдимият Е. взел и съхранявал паричната сума е плащал от нея
собствените си разходи, както и тези на Б.Н., която била отнета от свид. Р.Г.,
с цел да облагодетелства себе си;
-
От субективна
страна – деянието е извършено виновно, с пряко насочен умисъл за укриване и
харчене на чуждите пари, които знаел, че
са придобити чрез престъпление, като деецът е съзнавал противообществения
характер на деянието си и е целял настъпването на общественоопасните последици.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимата Н., съдът прецени:
Степента на
обществена опасност на деянието, която съда счита за висока. Степента на
обществена опасност на дееца – от данните за личността й – с основно
образование, неомъжена, пенсионер по
болест, неосъждана, които съда преценява като добри.
Съдът намира, че в инкриминирания случай са
налице следните смекчаващи вината обстоятелства:
–
пълно самопризнание и изказано съжаление за извършеното, подсъдимата
съдейства за разкриване на обективната истина и не препятства процеса, тежко
материално и семейно положение, както и мотивите и подбудите за извършване на
деянието.
Отегчаващи вината обстоятелства –
не се установиха.
За деянието,
наказуемо по чл.194, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до
осем години. Съдът счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде да
определи наказанието при наличието на
многобройни смекчаващи вината, обстоятелства с приложението на чл.55, ал.1,
т.2, б.”б” от НК, като замени наказанието “лишаване от свобода”, предвид
липсата на определен в закона минимум със наказание “пробация”. За постигане
целите на самото наказание и най-вече за поправянето на подсъдимата Б.Н., съда
намира, че изпълнението, следва да бъде чрез първите две пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от Една година.
Така определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдената. Освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимия Е., съдът прецени:
Степента на
обществена опасност на деянието, която съда счита за висока. Степента на
обществена опасност на дееца – от данните за личността му – с основно
образование, неженен, неработещ,
неосъждан, които съда преценява като добри.
Съдът намира, че в инкриминирания случай са
налице следните смекчаващи вината обстоятелства:
–
пълно самопризнание и изказано съжаление за извършеното, подсъдимият
съдейства за разкриване на обективната истина и не препятства процеса, тежко
материално положение, както и мотивите и подбудите за извършване на деянието.
Деянието е разкрито въз основа именно на самопризнанието на подс. Е..
Отегчаващи вината обстоятелства –
не се установиха.
За деянието,
наказуемо по чл.215, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от
една до шест години, но с наказание не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.
В настоящия случай наказанието по чл.194, ал.1 от НК е по-леко, доколкото няма
предвиден минимум. Съдът счита, че справедливо и съответно на извършеното ще
бъде да определи наказанието при
наличието на многобройни смекчаващи вината, обстоятелства с приложението на
чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като замени наказанието “лишаване от свобода”,
предвид липсата на определен в закона минимум със наказание “пробация”. За
постигане целите на самото наказание и най-вече за поправянето на подсъдимата Б.Н.,
съда намира, че изпълнението, следва да бъде чрез първите две пробационни мерки
– задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от Една година.
Така определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и
съответстващ на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
В този смисъл съдът се произнесе
с присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: