Р Е Ш Е Н И Е
гр.София 20.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,9-ти състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:МАРИЯ
КУЗМАНОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2430 по описа за 2017 г, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм).
Ищeцът твърди в
ИМ, че на посочената дата, място и час, като
пешеходец претърпял ПТП,бил блъснат от л.а. „Фиат Пунто”. Вследствие на удара
понесъл редица увреждания: счупване на
горния край на раменната кост – закрито – дясно, разкъсно- контузна рана на
главата и охлузване на двете колена. Извършено му било оперативно лечение на
счупването, изразяващо се в наместване и фиксиране на фрагментите с плака и
винтове. Претърпял болки и страдания и продължава да ги търпи, наред с неудобства
и неприятни усещания в ежедневието си, които продължават и към настоящия
момент. Твърди, че за процесното ПТП за увреждащия лек автомобил е бил налице
валиден застрахователен договор за “Гражданска отговорност” при ответника. Претендира
обезщетение в размер на исковите суми за
неимуществени вреди заедно със законната лихва, считано от 21.11.2015 г. и за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на изтичане на 3- месечния срок от
завеждане на щетата за изплащане на обезщетение – 19.04.2016 г. Претендира и разноските.
Ответникът не оспорва наличието на валиден застрахователен
договор на автомобила за риска „Гражданска отговорност”(ГО), но оспорва иска по
основание и размер. Оспорва посочения механизъм за настъпване на ПТП, наличието
на виновно и противоправно поведение на водача на застрахования л.а.,
уврежданията и причинно-следствената връзка между тях и настъпилото ПТП.Сочи,
че вина има ищецът, който е пресичал на място, което не е било предвидено за
такава цел. Заявява възражение за
съпричиняване на претендираното обезщетение. Претендира разноски.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Не е спорно,че ответникът е застраховател по
задължителната застраховка „ГО“, сключена за л.а. „Фиат Пунто” с рег. № ********,
съгласно застрахователна полица №
BG/02/115001648149 със срок на валидност от 22.06.2015г. до 21.06.2016г.
От приложените
доказателства се установява, че на 21.11.2015 г., около 17.15 часа в гр. Нови
Искър на ул. „Искърско дефиле” в посока от „Околовръстен път“ към квартал
Курило се е движил л.а. „Фиат Пунто“, с peг. № ********, управляван от Р.Г.П. със скорост около 64
км/ч. Когато се е приближавал към кръстовището с ул. „Равнец“ в района на
автобусна спирка - СМГТ № 2150 от левия тротоар малко преди кръстовището в
зоната на изкуствената неравност ищеца е предприел пресичане на платното за
движение на ул. „Искърско шосе“ в посока от ляво на дясно спрямо движението на
автомобила,който го удря.
По случая е било образувано ДП №
11522/2015 г. като с постановление от 26.01.2016 г. е било прекратено воденото
срещу Р.Г.П. наказателно производство за причинената средна телесна повреда по
непредпазливост поради изричното волеизявление направено от пострадалия ищец.
В. л. А. по назначените (основна и
допълнителна) САТЕ посочва, че причината
за настъпване на ПТП-то е скоростта на
водача на л.а. - 64 км/ч, тъй като при допустима скорост от 50 км/ч удара би
бил предотвратим. Според в.л.към момента на ПТП-то времето е било облачно в
условия на настъпил сумрак 15 минути след залеза на слънцето, залязало в 16,59
часа, а продължителността на сумрака е била 32 минути. В сумрака водачът л.а. е
имал добра видимост. Възприел пешеходеца и е реагирал за аварийно спиране,
когато автомобила е бил на 31,50 метра преди мястото на удара, със закъснение в реакцията си, поради което
л.а. е ударил пешеходеца в дясната му
страна с предната си част, на около 10 см вдясно от емблемата си. След това
автомобилът е спрял на 14,4 метра след мястото на удара.В.л. е категорично,че
водачът е имал видимост през цялото време на движението на ищеца върху платното
за движение, още от момента на тръгването му от левия тротоар за пресичане през цялото време
Според показанията на св. П. - водача
на л.а “Фиат Пунто“, на пътният участък имало десен завой за него. Не видял
пешеходеца, защото имало клони на дървото. Мястото на удара бил под дървото и
не било осветено. Не видял ищеца, защото бил облечен със зелен тъмен шлифер. На
мястото на ПТП-то на пътното платно имало гърбица и ударът настъпил точно на
нея.
Видно от заключението на в.л. д-р С.
по назначената СМЕ, ищеца е
получил счупване на дясна раменна кост в горния и край. Получените травматични увреждания на ищеца са в
причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. През периода на лечение е търпял болки и страдания,
като първият месец, болките са били с по-голям
интензитет. Посочва,
че при нормално протичане на
лечебния процес, без усложнения, общият оздравителен период при подобен род
увреждания е около 4-5 месеца. В с.з. в.л. установи,че е направил преглед на ищеца който има огрланичение
в обема на движение на дясната ръка при изнасянето й встрани 90 градуса вместо
нормата 180 градуса, което ограничение е трайно и невъстановимо, както и че
приложените финансови документи по делото са във връзка с проведеното лечение.
По делото са приложени фактури и касови
бонове за направени разходи в размер на
3 092,07 лв.
От показанията на св.Х. преценени
по реда на чл.172 ГПК е видно,че ищеца е
бил с раздробено дясно рамо.Претърпял страдания по време на операцията.Бил с изкуствената
става и пироните до м. март на 2016 г. След махането на пироните и планката се появили се усложнения, тъй мястото
не можело да се калцира.След ПТП-то ищецът изпитвал страх да пресича и е имал сънища, свързани с
катастрофата.
По иска
по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.):
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. КЗ (отм.),
увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „ГО”, има право да
иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне правото
по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на виновно
и противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск по
застрахователния договор.
Съдът установи, че процесното ПТП е настъпило
по вина на водача на лекия автомобил „Фиат Пунто” с № ********, застраховано лице по см. на чл. 257,
ал. 2 КЗ (отм.) по задължителната застраховка „ГО“.
Поведението на водача е
противоправно, тъй като последния не е преценил ситуацията, движейки се над
допустимата скорост за този участък.В тази насока съдът съобрази и с
приложените документи от прекратеното ДП срещу водача на л.а. Щом поведението е
противоправно, то е и виновно – арг. от чл. 45, ал.2 ЗЗД. В резултат на това
поведение за ищеца настъпват травматични увреждания, които му причинили болки и
страдания. След като поведението на застрахования водач е виновно и
противоправно, а вредите към трети лица са покрит риск по застраховката,
съгласно чл. 223, ал.1 КЗ (отм.), застрахователят дължи плащане на
застрахователно обезщетение за причинените от застрахования водач имуществени и
неимуществени вреди. Следователно искът е доказан по основание.
За да определи размера на
обезщетението съдът
съобрази с указанията, дадени с ППВС № 4/68г. и с ППВС № 17/63г. и отчете
силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани
по-горе; продължителността на лечебния и възстановителен период - около 5
месеци; възрастта му към датата на ПТП – 65 г.; както и социално-икономическите
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент. Отчете, че причинените
травматични увреждания са довели до
трайни последици в ограничаването движението на дясната ръка на ищеца, Съдът
зачете и обстоятелството, че ищецът е претърпял болки и страдания в резултат на
оперативни интервенции, във връзка с поставянето на металната остиосинтеза и последващата
втора операция за изваждането на същата и усложненията, претърпял силен стрес
от настъпилото ПТП. Предвид всички обстоятелства по настъпването на вредите,
вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на ищеца, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
възлиза на сумата от 20 000 лв. ведно със законната лихва от 21.11.2015
г. до окончателното й изплащане.За разликата над 20 000 лв. до пълния
предявен размер - 50 000 лв. съдът отхвърли иска като неоснователен.
Съдът намира за основателни и доказани
имуществените вреди- разходи за лечението в размер на 3 092,07 лв.,които следва да бъдат уважени изцяло ведно със
законната лихва от 19.04.2016 г.
По възражението за съпричиняване:
Твърденията на ответника, че ищецът е пресичал
на място което не е било
предвидено, съдът счита за неоснователни
и недоказани. По делото е установено, че ударът е настъпил в близост до
изкуствената неравност (гърбица), която се прави на повдигнатите пешеходни пътеки, както и
липсват доказателства, че пострадалият да е възприел други факти от които да
направи предположение,че водачът на автомобила не го е забелязал и е можел да предположи, че водачът на л.а.
няма да намали скоростта. Наред с това съобрази и с показанията на св. П.,
който е знаел, че това е мястото за пресичане и в тази зона вече се подготвя и маркировка
на пешеходната пътека.
По
разноските
Право на разноски имат и двете страни съразмерно на уважената, респективно
- отхвърлената част от исковете.
Ищецът е бил освободен частично от плащане ДТ
и разноски по делото, като е заплатил сумата 212.09 лв. до пълния размер 2 120,94
лв. Съобразно уважената част от иска следва ответника да се осъди да му заплати
сумата 92,20 лева (23 093/53
092 х 212)
Адвокат С.Н., като пълномощник на ищеца е
представила списък по чл. 80 ГПК и има право за осъщественото процесуално представителство на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 2 122,76
лв. с оглед предявената претенция и уважения размер на иска следва да й се
присъди сумата 923,32 лева ((23 093/53
092 х 2 122,76).Независимо,че ищецът е сключил договор за правна помощ и
пълномощно с АД“В.,У. И П.“ подписан от предстанвляващия адв.У., съдът за
пълнота на изложението намира, че следва да се произнесе и относно въпроса кому
следва да се присъди адв. хонорар: на физическото лице (ФЛ) адвоката,
процесуалния представител, който представлява ищеца по делото или на Адв.дружество(АД)
с което е сключен договора за правна помощ. След като ГПК сочи участие по
делата на адвокат – ФЛ (чл.32, ал.2 ГПК) а не на АД и изрично нормата на чл.78,
ал.1 ГПК урежда присъждане разноски за
ФЛ адвокат,а не на АД съдът счита за неоснователно присъждане на АД адвокатско
възнаграждение.
Ответникът съобразно представения списък
по чл. 80 ГПК е направил разноски по
делото в размер на 3 450 лева, от
които 3 000 лв. адв.възнаграждение.Основателно е възражението
за прекомерност на адв. възнаграждение на ответника, което съобразно
предявения размер на иска е 2 122,76
лв. На осн. чл. 78,ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска ищецът
следва да заплати на ответника сумата 1 454,75
лева( 30 000 /53 092 х 2 572,76 (3 000 + 450).
Ответникът следва да се осъди да
заплати по сметка на СГС – 923,72 лв. -
ДТ и разноски за експертиза 300 лв. или общо на осн. чл. 78, ал.6 ГПК сумата 1223,72 лева
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Х.Г.Х. ЕГН ********** със съдебен адрес ***, на основание чл. 226,
ал.1 КЗ (отм.) сумата от 23 092
лева– застрахователно обезщетение за неимуществени (20 000) и за
имуществени (3 092) вреди, в резултат на ПТП настъпило на 21.11.2015 г.ведно със
законната лихва:върху сумата 20 000 лева,считано от 21.11.2015г.и
върху сумата 3 092 лева,считано от 19.04.2016 г. до окончателното им изплащане и разноски по делото 92,20 лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените вреди за разликата
над сумата от 20 000 лева до сумата от 50 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на АДВ. С.Н. *** на
основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата 923,32 лева – адв. възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
ОСЪЖДА Х.Г.Х. ЕГН ********** със съдебен адрес
*** да заплати на ЗК
„Л.И.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата1 454,75 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК сумата 1223,72 лева – ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: