Присъда по дело №621/2022 на Районен съд - Сливен
| Номер на акта: | 21 |
| Дата: | 24 януари 2024 г. (в сила от 9 февруари 2024 г.) |
| Съдия: | Никола Георгиев Маринов |
| Дело: | 20222230200621 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 1 юни 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
09.02.2024г.
С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
подсъдимия М. В. С. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.5,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл.26, ал.1 от НК и против
подсъдимите А. Н. И. и А. Г. Р. за престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В разпоредително заседание РП- С. редовно и своевременно призована
изпраща свой представител, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК.
Ощетеното юридическо лице редовно призовано не изпраща
представител.
Подсъдимият М. С., редовно призован за разпоредително заседание се
явява лично и със служебен защитник, който отговаря на въпросите по чл.248,
ал.1 от НПК. Подс. М. С. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по
реда на съкратеното съдебно следствие.
Подсъдимият А. Н. И., редовно призован за разпоредително заседание се
явява лично и със служебен защитник, който отговаря на въпросите по чл.248,
ал.1 от НПК. Подс. И. също признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по
реда на съкратеното съдебно следствие.
Подсъдимият А. Г. Р., редовно призован за разпоредително заседание се
явява лично и с упълномощен защитник. Признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Моли делото да се разгледа по
реда на съкратеното съдебно следствие. Защитникът му отговаря на въпросите
по чл.248, ал.1 от НПК.
Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Приключи разпоредителното
заседание и премина към предварително изслушване на страните. При
предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимите
правата по чл.371 от НПК и с определение обяви, че ще ползва техните
самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание, подс. М. С. се признава за виновен. Разкайва се и
моли лично и чрез защитника си да му бъде определено по- малко наказание.
В съдебно заседание подс. А. И. се признава за виновен. Разкайва се и
моли лично и чрез защитника си да му бъде определено минимално
наказание.
В съдебно заседание подс. А. Р. се признава за виновен. Разкайва се и
1
моли лично и чрез защитника си да му бъде определено минимално
наказание.
Представителят на РП- С. поддържа обвинението в съдебно заседание
като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подс. М. С. да се
наложи за престъплението по чл.196, ал.1, т.2 от НК наказание „Лишаване от
свобода“, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да се намали с 1/3 и
намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години подс. С.
да изтърпи ефективно при първоначален СТРОГ режим. На подсъдимия А. И.
за престъплението по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр.
чл.26, ал.1 от НК предлага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
ДЕВЕТ месеца, което на основание чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3 и
намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца да се
отложи за изпитателен срок от ТРИ години. За подсъдимия А. Р. за
престъплението по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр.
чл.26, ал.1 от НК също предлага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
ДЕВЕТ месеца, което на основание чл.58а от НК бъде намалено с 1/3 и
намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца да се
отложи за изпитателен срок от ТРИ години.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 08/09.03.2021г. в гр. С. тримата подсъдими се сговорили да извършат
кражба на чужди движими вещи, тъй като имали нужда от парични средства.
Разхождайки се в кв. „Надежда“ те минали покрай база, собственост на фирма
„Престиж 98“ ООД с представител, св. И. И. И.. Забелязали в двора на
фирмата 4 бр. железни пилони за знаме, изградени от по три броя тръби с
различен диаметър и с дължина около 8 метра всеки. Тримата подсъдими
прескочили оградата и влезли в двора, откъдето взели на ръце единия пилон.
Успели да го прехвърлят през оградата и занесат на пункт за изкупуване на
черни и цветни метали, собственост на фирма „Мастър Метал“ ЕООД до
Товарна гара, в която работел К. И. К.. Продали го за сумата от 25 лева, които
разделили помежду си. Впоследствие с протокол за доброволно предаване от
12.03.2022г. подс. А. И. предал горепосочения метален пилон, сив на цвят с
дължина около 8 метра, изработен от метални тръби с различен диаметър,
който срещу разписка от същата дата бил върнат на св. И. И. И..
На 12.03.2022г. в гр. С. тримата подсъдими отново решили да извършат
кражба от двора на същата фирма „Престиж 98“ ООД. По същия начин
прескочили оградата, взели един брой пилон, който на ръце пренесли до
пункта за изкупуване на черни и цветни метали на фирма „Мастър Метал“
ЕООД, до товарна гара, който оставили до оградата на пункта. Влезли да
попитат дали могат да го продадат. В този момент работникът в пункта К. И.
К. сигнализирал св. В.Я. Я., работник в „Престиж 98“ ООД, че крадците са се
2
появили. К. имал уговорка със св. Я. да го уведоми ако някой донесе пилон
като предходния, който тримата подсъдими са продали в пункта. Св. В.Я. и
колегата му св. К.Т.К. веднага пристигнали на място и успели да задържат
подс. А. Н. И.. Подсъдимият И. признал, че заедно с подсъдимите А. Р. и М.
С. са оставили втория откраднат пилон до оградата на пункта за изкупуване
на черни и цветни метали. Този пилон бил оставен на отговорно пазене на К.
И. К., който впоследствие с протокол за доброволно предаване от 10.05.2022г.
го предал на представител на РУ на МВР- С. и срещу разписка от 12.05.2022г.
бил върнат на св. И. И. И..
По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението
на която е видно, че стойността на 1 бр. пилон възлиза на 210 лева, или общо
двата пилона са на стойност 420 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на свидетелските показания на свидетелите И. И. И., В.Я. Я., К.Т.К., Г.
Р.а В., Н. И.а Б., протоколите за доброволно предаване, разписките за върнати
вещи, както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
оценителна експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй
като същите са последователни, логични, безпротиворечиви и се подкрепят от
останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимите, тъй като същите са
безпротиворечиви, логични и се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на
наказателното производство и присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената
съдебно- оценителна експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните,
а съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и
професионалната компетентност на експерта.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимите А. Н. И., А. Г. Р. и М. В. С. са осъществили
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1,
т.2, вр. чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“, вр. чл.26, ал.1
от НК за подсъдимия М. С., по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63,
ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1 от НК за подсъдимите А. Н. И. и А. Г. Р., затова че за
3
времето от 08.03.2022г. до 12.03.2022г. в гр. С., в условията на продължавано
престъпление, след предварителен сговор помежду си, подсъдимите А. И. и
А. Р. макар и непълнолетни, но като са разбирали свойството и значението на
извършеното деяние и са могли да ръководят постъпките си, а подс. М. С. в
условията на опасен рецидив са извършили кражба на чужди движими вещи:
- На 08/09.03.2022г. на 1 брой пилон на стойност 210 лева, собственост на
„Престиж 98“ ООД- гр. С. с представител И. И. И..
- На 12.03.2022г. на 1 брой пилон на стойност 210 лева, собственост на
„Престиж 98“ ООД- гр. С. с представител И. И. И., всичко на обща стойност
420 лева като случаят не е маловажен.
Съдът счита, че авторството на деянието се установи по несъмнен начин
от събраните по делото доказателства. Видно е, че подсъдимите са
извършили деянието, за което са обвинени, тъй като това се установи по
безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са
логични, последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от останалите
доказателства по делото, а именно протоколите за доброволно предаване,
разписките за върнати вещи. Освен това и обясненията на тримата подсъдими
кореспондират с всички събрани по делото доказателства и от тях става ясно,
че извършителите са точно те.
Деянията са извършени от тримата подсъдими, след като още преди да
отидат да извършат деянието са се сговорили да извършат кражба от
описания по- горе двор на фирма „Престиж 98“ ООД. Видно е, че вещите,
предмет на инкриминираното деяние възлизат на значителна стойност. Освен
това единия от подсъдимите е криминално проявен и деянието е извършил в
условията на опасен рецидив. Останалите двама подсъдими към момента на
извършване на деянието не са били осъждани, но пък е видно, че и на тримата
характеристичните данни не са добри. Ето защо съдът счита, че се касае за
немаловажен случай и правилно РП- С. е повдигнала обвинение по т.5 на
чл.195, ал.1 от НК.
От справката за съдимост на подс. М. В. С. е видно, че той е извършил
деянието „Кражба“ в условията на опасен рецидив, тъй като с присъда по
НОХД №369/2017г. А. районен съд му е наложил за извършено на
31.05.2017г. престъпление по чл.131а, предл.2, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
ДВЕ години, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим. Присъдата е
влязла в сила на 04.10.2017г. Това наказание подс. М. С. е изтърпял на
18.03.2019г. Видно е, че с тази присъда му е наложено наказание за тежко
умишлено престъпление. Наложеното наказание е „Лишаване от свобода“ в
размер на две години и изтърпяването на същото не е било отложено на
основание чл.66 от НК. От изтърпяването на това наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ДВЕ години до извършването на деянието по настоящото
производство не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК
петгодишен срок. Ето защо съдът счита, че правилно РП- С. е повдигнала на
4
подсъдимия М. В. С. обвинение за престъпление „Кражба“ в условията на
опасен рецидив, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1, б.„а“ от НК.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че
подсъдимите А. И. и А. Р. към момента на извършване на деянието са били
непълнолетни, но и двамата са разбирали свойството и значението на
извършеното от тях деяние и са могли да ръководят своите постъпки. Ето
защо съдът счита, че РП- С. правилно им е повдигнала обвинение във връзка с
разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Деянията подсъдимите са извършили в условията на продължавано
престъпление, тъй като отделните деяния осъществяват поотделно един и
същи състав на едно и също престъпление. Извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура на тримата подсъдими, в стремежа им за
облагодетелстване по непозволен от закона начин, както и в слабия
родителски контрол по отношение на двамата непълнолетни.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие искреното
разкаяние на всеки един от подсъдимите и чистото съдебно минало на
двамата непълнолетни.
Съдът констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно
лошите характеристични данни на тримата подсъдими, както и предишните
осъждания на подсъдимия М. С. освен обуславящото опасния рецидив.
При определяне вида и размера на наказанията, които следва да наложи
на всеки от подсъдимите съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че
следва да определи наказанието на подс. М. В. С. за извършеното
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „а“, вр. чл.26, ал.1 от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК,
тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства, нито е налице някое от изключително естество. Намира, че е
най- подходящо това наказание да бъде „Лишаване от свобода“ за срок от
ТРИ години. Наказанието в този размер съдът счита за справедливо и
отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и
дееца и с него ще се постигнат целите на генералната и специалната
превенция. Тъй като делото се разгледа по реда на глава 27 от НПК, подс. М.
С. призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти
съдът задължително следва да намали така определеното наказание с 1/3, а
именно с ЕДНА година. Намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от ДВЕ години подс. М. С. следва да изтърпи при първоначален СТРОГ
режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от Закона за изпълнение на
5
наказанията и задържането под стража, тъй като е видно, че наказанието
наложено му по НОХД №369/2017г. на РС- Айтос е изтърпяно на 18.03.2019г.
Видно е, че от изтърпяването на това наказание до извършване деянието по
настоящото производство не е изтекъл предвидения петгодишен срок.
Съдът счете, че наказанието предвидено в разпоредбата на чл.195, ал.1 от
НК „Лишаване от свобода“ от една до десет години следва да се замени с
наказание „Лишаване от свобода“ до три години, съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като подсъдимите А. Н. И. и А. Г. Р. са извършили
деянието като непълнолетни.
Съдът счете, че на подсъдимия А. Н. И. също следва да наложи за
извършеното от него престъпление наказание при условията на чл.54, ал.1 от
НК. И за него не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито някое от изключително естество. Ето защо съдът счете,
че е най- подходящо на подс. И. да се наложи наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ДЕВЕТ месеца. Това наказание съдът счита за
отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и на
подс. А. И.. Тъй като делото, както бе посочено по- горе се разгледа по реда
на глава 27 от НПК и подс. А. И. също призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти съдът задължително следва да намали неговото
наказание с 1/3, а именно с ТРИ месеца. Намаленото наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ШЕСТ месеца подс. А. И. не следва да изтърпи, тъй като
са налице условия за прилагане института на условното осъждане. Видно е,
че той не е бил осъждан на наказание „Лишаване от свобода“ за престъпление
от общ характер, наложеното наказание е до три години „Лишаване от
свобода“ и за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето на
подсъдимия съдът намира, че не е наложително да го изтърпи. Съдът счете, че
наложеното наказание следва да се отложи за максималния предвиден в
разпоредбата на чл.69, ал.1 от НК изпитателен срок от три години.
Наказанието което следва да определи на подс. А. Г. Р. съдът също счете,
че следва да е при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като и за него не са
налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито е
налице някое смекчаващо обстоятелство от изключително естество.
Наказание в размер на ДЕВЕТ месеца „Лишаване от свобода“ съдът счита за
справедливо и намира, че с това наказание ще се постигнат целите на
генералната и специалната превенция. Тъй като делото се разгледа по реда на
съкратеното съдебно следствие по т.2 на чл.371 от НПК съдът задължително
следва да намали определеното на подс. Р. наказание на основание чл.58а,
ал.1 от НК с 1/3, а именно с ТРИ МЕСЕЦА. Намаленото наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца съдът счита, че подсъдимият
Р. също не следва да изтърпи ефективно, тъй като и за него са налице
условията за прилагане института на условното осъждане. И неговото
наказание е под три години „Лишаване от свобода“, а именно за срок от
ШЕСТ месеца. Той също не е осъждан на лишаване от свобода за
6
престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и най-
вече за поправянето му съдът намира, че не е наложително да го изтърпи.
Неговото наказание също следва да се отложи за максимално предвидения в
разпоредбата на чл.69, ал.1 от НК изпитателен срок от три години.
Съгласно правилата на процеса съдът осъди подсъдимите А. Н. И., А. Г.
Р. и М. В. С. да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С.
сумата от 58,50 лева, представляваща направени разноски по време на
досъдебното производство, на всеки по 19,50 лева.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7