№ 1302
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000500755 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 261498/2.12.2020г, постановено по гр.д.№ 2174/2019г по описа на СГС,
I ГО, са отхвърлени исковите претенции на М. И. Е. с ЕГН ********** срещу МБАЛ
„Св.Анна” ЕАД-София, с ЕИК *********, с правно основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД за
заплащане на сума в размер на 50 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от виновно и неправомерно поведение на служители на ответника,
ведно със законна лихва върху сумата от датата на увреждането-14.01.2018г до
окончателното й изплащане, както и за заплащане на сума в размер на 8 991.77лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва, както следва:
1506.00лв.-от 22.01.2018г, за сумата от 300лв.-от 2.10.2018г, за сумата от 100.00лв.-от
5.11.2018г, за сумата от 84лв.-от 28.11.2018г, за сумата от 17.40лв.-от 18.01.2019г, за сумата
от 122.47лв.-от 19.01.2019г и за сумата от 1100.00лв.-от 21.01.2019г до окончателното
изплащане, като неоснователни. Осъдена е М. И. Е. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК
на МБАЛ „Св.Анна” ЕАД-София сумата от 2 740лв. за разноски пред СГС.
Решението е обжалвано от М. И. Е., чрез адв.В. В. от САК, с доводи, че е неправилно
и незаконосъобразно. Сочи, че е постановено при нарушение на материалния закон, при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи още, че
лекарите, оказали й първа помощ за фрактурата, не са извършили рентгенов преглед, който
да установи необходимостта от операция, с която възстановяването да е по-бързо.
Поддържа, че не е отчетено, че лечението е продължило 197дни, а при правилно провеждане
на същото е можело да е до 35дни. Възразява срещу извода на вещите лица и съда, че
извършената операция в МБАЛ „Люлин” е била излишна, тъй като при рентгеновата
снимка е установено наличието на чуждо тяло в костта. Сочи, че неправилно е прието, че
останалата част от винта в костта е техническа неизправност, като излага доводи, че вината
на лекарите се изразява в използването на такъв винт. Поддържа, че е допуснато съществено
1
нарушение на чл.172 ГПК, тъй като са разпитани свидетелите д-р Т. и д-р Н., а същите са
заинтересовани лица. Претендирала е да се отмени обжалваното решение и да се уважат
предявените искове.
Ответникът по делото-МБАЛ „Св.Анна”-София, представляван от адв.Т.З., е оспорил
въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че са правилни изводите на съда, че не е
налице причинна връзка между вредите на пострадалата от ПТП и оказаната медицинска
помощ на негови служители, не са налице противоправни действия или бездействия на
извършителите на медицинската дейност, че и при трите хоспитализации ищцата е лекувана
правилно и адекватно на нейното състояние. Сочи, че по отношение на операцията за
отстраняване на металната остеосинтеза КСМЕ е категорична, че при счупване на 7-мия
винт, металният фрагмент е останал изцяло в костта, същият се обгражда изцяло от костна
тъкан, като по този начин се изолира и не оказва негативно влияние върху движенията на
крайника, не влияе върху двигателната активност и оздравителния процес. Относно
възражението за кредитиране на свидетелските показания на д-р Т. и д-р Н. счита, че съдът
е съобразил нормата на чл.172 ГПК, и ги е преценил съобразно с всички други писмени
доказателства.
Третото лице-помагач-„ЗК Лев Инс” АД, представлявано от адв.А.А. от САК, е
оспорило въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че същата е бланкетна, че
уврежданията на ищцата са изцяло резултат от последващото третиране на фрактурата в
МБАЛ „Люлин”, а не от действията на служители на ответника. Поддържа, че е установено,
че проведеното лечение е правилно и съобразено с изискванията на КП А-22 по НЗОК в
областта на ортопедията и травматологията, както и с добрите лекарски практики. Сочи, че
вещото лице д-р Б. е установило, че най-честото счупване в ортопедията се лекува с
наместване и гипсиране на китката, както е процедирано в случая, като доводите на ищцата,
че е следвало незабавно да бъде извършена операция е невярна, тъй като такова лечение се
извършва само при определени случаи, към които не може да се приведе процесният.
Извършената оперативна намеса от д-р Н. също е правилна и съобразно добрите лекарски
практики. Поддържа, че възраженията за заинтересованост на вещите лица, изготвили
медицинската експертиза, са необосновани и ненавременно наведени. По отношение на
оплакванията за съществено нарушение на чл.172 ГПК, изразяващо се в допускане до разпит
на заинтересовани лица, сочи, че показанията им са преценени с оглед на всички други
данни по делото.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страни и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищцата М. И. Е. е посочила в исковата молба, че на 14.01.2018г в резултат на
претърпяно ПТП по спешност е била откарана в Спешна помощ на МБАЛ „Св.Анна” София
АД. Изпитвала силни болки в областта на лявата ръка, която не е можела да движи. Била е
приета в Клиника по ортопедия и травматология с фрактура на лява гривнена става, която е
имала хематом, била е оточна и деформирана. След направени изследвания и консултации д-
р Т. е направил затегляне по дължина на фрактурата и безкръвно наместване в гипсова
шина. Била изписана същия ден с предписание за носене на шината 35дни. Продължавала
да изпитва силни болки в лявата ръка, поради което на 22.01.2018г отново е постъпила в
болница. След сваляне на гипсовата шина е било установено, че има огромен оток на лявата
ръка, не е можела да я движи и имала силни болки. Била й е направена операция от д-р Е. Н.:
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация с воларна плака със седем винта.
Заплатила сумата от 1506.лв. На 25.01.2018г била изписана, като след това ходила на
контролни прегледи и й били свалени конците. Проведена й е била рехабилитация в МБАЛ
„Елин Пелин” през периода 2.03.2018г до 21.03.2018г, при която временно й е намаляла
болката. При извършените контролни прегледи, било й направено рентгенографско
2
изследване, при което било установено, че организмът й не приема поставения имплант и
следва да бъде изваден. На 4.05.2018г е постъпила отново в МБАЛ „Св.Анна” София за
отстраняване на металната плака, като след операцията не й била направена рентгенография
на лявата ръка, за да се установи дали е премахната плаката, заедно със седемте винта. На
6.05.2018г била изписана, но продължавала да изпитва болки. На 18.05.2018г отишла да й
свалят конците, като лекарят я уверил, че е нормално да изпитва болки.
На 21.06.2018г е отишла на преглед в МБАЛ „Люлин” ЕАД, където било установено,
че след премахване на плаката е останал счупен винт, който нарушава целостта на
гривнената става. Установено било, че не е добре наместена ставата. На 6.07.2018г й била
направена операция в болницата за наместване на ставата и премахване на оставения от
лекарите счупен винт. От 18.01.2018г до 31.07.2018г е била в отпуск по болест. Не е могла
да осъществява трудовите си задължения поради травмата на лявата ръка и трудовото й
правоотношение с „Била България” ЕООД било прекратено. Били й направени процедури
със стволови клетки, за които заплатила сума от 300лв. На 5.11.2018г била изпратена на
компютърен томограф, за да се установи дали има резултат от стволовите клетки и какво
лечение да й бъде проведено, за което заплатила сумата от 100лв. На 28.11.2018г й била
поставена шина на лявата ръка за пълно обездвижване, за която заплатила сумата от 84лв.
На 18.01.2019г й било направено ренгенографско изследване, извършена операция, при
която отново била счупена лявата й ръка в областта на гривнената става. От таза й била
взета част от костта, която била закрепена с метална плака с винтове. За престоя й в МБАЛ
„Люлин” до 21.01.2019г заплатила сумата от 17.40лв. за потребителска такса, за
медикаменти-122.47лв, 1100лв.- за импланти. Търпяла е изключителни по своята
интезивност болки и страдания, стрес и душевен дискомфорт, не можела да движи ръката от
китката си, да се грижи за детето си, чувствала се безпомощна и в тежест на близките си. Не
е можела да се обслужва сама и разчитала на помощта на майка си.
В резултат от това, че не й е била наместена фрактурата, не е било предприето
своевременно лечение, поставеният й имплант на 22.01.2018г не е бил понесен добре от
организма й и не е бил премахнат счупеният винт, е бил удължен лечебният и
възстановителен процес от увреждането, но забавянето е довело до невъзможност да движи
ръката си. Изложила е доводи, че е била проявена лекарска небрежност от лекуващите
лекари в МБАЛ „Св.Анна” София, които са провели погрешно лечение на причиненото й
травматично увреждане на лявата ръка. Претърпните неимуществени и имуществени вреди
са следствие от противоправното поведение на д-р Т.-оператор при наместване на
фрактурата и поставяне на гипсова шина на 14.01.2018г и д-р Н.-оператор при премахване
на плаката и винтовете на лявата му ръка на 4.05.2018г. Некачественото наместване и
оставяне на счупен винт в ръката й, неинформирането й, е забавило възстановителния й
процес, довело е до нови оперативни намеси и процедури, до ограничени движения.
Поведението на лекарите е в противоречие с Кодекса на професионалната етика, което е в
причинна връзка с причинените й вреди.
Претендирала е за бъде осъден ответника да й заплати обезщетение в размер на
50 000лв., за обезщетение за претърпените болки и страдания, телесни увреждания, стрес и
душевен дискомфорт, ведно със законнатата лихва от 14.01.2018г до окончателното
изплащане, сумата от 3 229.87лв.-обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в
заплащането на лечение и операции, претърпени в резултат на противоправното поведение
от страна на служители на ответника при извършеното й лечение, ведно със законна лихва
както следва: 1506.00лв.-от 22.01.2018г, за сумата от 300лв.-от 2.10.2018г, за сумата от
100.00лв.-от 5.11.2018г, за сумата от 84лв.-от 28.11.2018г, за сумата от 17.40лв.-от
18.01.2019г, за сумата от 122.47лв.-от 19.01.2019г и за сумата от 1100.00лв.-от 21.01.2019г до
окончателното изплащане.
Ответникът по делото-УМБАЛ „Св.Анна” ЕАД е оспорил исковите претенции.
3
Посочил е, че не са налице противоправни действия и бездействия от д-р Т. и д-р Н., които
да са в разрез със закона, медицинските стандарти и правилата на добрата медицинска
практика. Поддържа, че ищцата е получила адекватно лечение от лекарския екип, че е спазен
лечебният алгоритъм. Оспорил е, че е било налице немарливо, ненавременно и
противоправно поведение на д-р Т. при наместване на фрактурата и безкръвно наместване в
гипсова шина на 14.01.2018г, както и на д-р Н. при премахване на плаката и винтовете на
лявата ръка на 4.05.2018г. Посочил е, че са били извършени всички необходими
изследвания, адекватно лечение. Пациентката е дала информирано съгласие след като й е
било разяснено лечението. Възразил е, че не е била извършена ренгенографска снимка след
извършената операция. Релевирано е при евентуалност възражение за съпричиняване от
страна на ищцата относно подлагането й на лечение със стволови клетки и обездвижване на
гривнената й става на 28.11.2018г и закрепването й с метална плака с винтове на
18.01.2019г. Възразил е, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерно.
Третото лице помагач на ответника- ЗК „Лев Инс” АД е оспорило исковите
претенции. Посочило е, че във връзка с ПТП и настъпилите увреждания ищцата е завела
щета и й е било изплатено обезщетение в размер на 15 000лв. за неимуществени вреди и
1200лв. за имуществени вреди.
С решението си Софийски градски съд е отхвърлил исковите претенции, като е
приел, че не е доказано по делото, че претърпените неимуществени вреди от ищцата са в
пряка причинно-следствена връзка от конкретни и виновни противоправни действия или
бездействия на служители на ответника, че не е установено противоправно поведение на
лекарите и медицинския персонал на ответника, изразяващи се в несвоевременност и
неправилност на лечението.
Не се спори между страните по делото, че 14.01.2018г. ищцата М.И. Е. е претърпяла
ПТП, при което е получила фрактура на лява лъчева кост в областта на гривнена става. На
същата дата е била приета в МБАЛ „Св.Анна”. Било й е извършено закрито наместване на
фрактура без вътрешна фиксация при анестезия, радиус и улна, затегляне, наместване на
счупената лъчева кост и обездвижване на фрактурата чрез гипсова имобилизация /лонгета/
от оператор д-р Г.Т.. Предписано й е било медикаментозно лечение, контролни прегледи и
отразено, че е отказала хоспитализация. На 22.01.2018г до 25.01.2018г е била приета за
болнично лечение поради силни болки в китковата става при движение. След сваляне на
гипса е установен оток, разместване на костните фрагменти, като пациентката е насочена
към оперативно лечение. Направена й е била операция на 22.01.2018г от д-р Е. Н., при която
е извършено открито наместване на счупената лъчева кост и стабилизиране на костните
фрагменти с воларна метална плака и 7 винта. Изписана е била от медицинското заведение с
отразяване, че е в добро общо състояние. В периода от 14.03. до 21.03.2018г й е проведена
рехабилитация в „МБАЛ Елин Пелин” –ЕООД, което е отразено в епикриза по ИЗ №
697/2018г.
На 4.05.2018г й е извършена операция за отстраняване от костта на имплантирани
уреди от д-р Е. Н..
Въз основа на ренгенологично изследване от 21.06.2018г е установено наличие на
фрагмент от остеофиксиращ имплант.
В приетата Епикриза по ИЗ №2241 /2018г. на МБАЛ „ Люлин“ ЕАД, част – анамнеза
е отразено, че ищцата е постъпила за лечение поради рентгенови данни за останал малък
метален фрагмент от остеоснитезиращ винт в кортикалната част на лявата лъчевата кост,
проминиращ малко над нея. Била е оперирана на 6.07.2018г от д-р Д. Д.. На 2.10.2018г. са й
били имплантирани стволови клетки за по-бързо възстановяване на фрактурата.
В периода от 18.01.2019г до 21.01.2019г М.Е. е била хоспитализирана и извършена
операция за изчистване на хрущялната част на лъчевата кост в областта на китковата става и
4
направена „артродеза“ (трайно блокиране на движението) на лявата киткова става, костна
трансплантация“, което е отразено в епикриза по ИЗ № 196 /2019г. на МБАЛ „ Люлин“
София.
В периода от 2.12.2019г до 5.12.2019г е била на лечение в УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов” , като на 3.12.2019г й е била извършена операция-костна пластика радиус и улна,
за което е заплатила сумата от 4 814.50лв. за биполярна протеза.
Видно от застрахователна полица № 000-9-140/ 13121710001139 „Професионална
отговорност и отговорност на лекари и медицински персонал”, е, че е сключена между
МБАЛ „Св.Анна” АС и ЗК „Лев Инс” с покритие за периода 1.06.2018г. до 31.05.2018г. с
определен лимит до 5 000лв.
Въз основа на споразумение № 539/9.08.2018г, сключено между ЗК „Лев Инс”
АД и М. И. Е., по повод на претенция по щета № 0000-1000-03-18-7341/ 26.04.2016г. във
връзка с претъпените в резултат на ПТП, настъпило на 14.01.2018г., телесни увреди, на
ищцата е определено застрахователно обезщетение в размер на 16 200лв., от които 15 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради счупване
на лявата лъчева кост на типично място и 1 200лв. за имуществени вреди.
Въз основа на медицинската документация и извършен преглед на ищцата е
изготвено заключение по комплексна съдебно-медицинска експертиза (КСМЕ) с вещи лица
д-р Б. Б.-ортопед травматолог и д-р Ю. Й.- хирург, които са посочили, че ищцата е получила
травматично увреждане: закрито счупване на лявата лъчева кост на „типично място“, в
областта на китковата става, фрактура-абрис (откъс) на стилоидния израстък на лявата
лакътна кост“. Описани са извършените й медицински манипулации и операции в МБАЛ
„Св.Анна”, като е отразено, че при първоначалното неоперативно лечение лекарят е
постигнал много добро наместване на костните фрагменти при наместването на 14.01.2018г.
Била е възстановена дължината на лъчевата кост, а ставната повърхност изравнена.
Китковата става при ищцата е била обездвижена в гипсова лонгета в необходимото
положение на флексия. След извършената манипулация на пострадалата е било предложено
стационарно лечение, но тя е отказала, поради което е била освободена й предписано
медикаментозно лечение.
Посочили са, че съгласно клинична пътека КП А-22 на НЗОК на пациентката са били
извършените всички изискуеми клинични изследвания, консултации от специалисти, като и
проведено по спешност ортопедично лечение по наместване и обездвижване на костна
увреда. На първия контролен преглед на 22.01.2018г. е било извършено ново рентгеново
изследване, при което за първи път е било установено разместване на вътреставен костен
фрагмент. Според вещите лица в практиката е известно, че много често при спадане на
отока на китковата става, гипсовата имобилизация става „хлабава“, т.е. започва да не
задържа костните фрагменти и те се разместват. Затова при този вид счупване в областта на
китковата става, на пациентите се назначава първият контролен преглед да се извърши на 7-
мия-8-мия ден след наместването, за да се извърши нова рентгенография и преценка на
моментното състоянието на фрактурата и дали костните фрагменти са задържани в същата
позиция както след първоначалното им наместване. Експертите са посочили, че всички
изследвания, консултации и лечение са извършени по правилата на добрата медицинска
практика и съгласно стандартите на КП А-22 на НЗОК.
При прегледа на ищцата на 22.01.2018г. и след извършената нова рентгенография е
било установено разместването на костните фрагменти, което е основната причина при
ищцата да се премине към оперативно лечение на счупената лъчева кост, която операция е
била извършена веднага на 22.01.2018г. Решението за оперативно лечение при пострадалата
е било взето правилно, тъй като фрактурата по вид е вътреставна. По отношение на
оперативния риск е пояснено, че при ищцата същият не е висок предвид младата й възраст и
липсата на придружаващи заболявания.
5
Вещите лица са посочили, че представените контролни рентгенови изследвания дават
категорични данни за прецизно проведено открито наместване на фрактурата на лявата
лъчева кост в областта на китковата става, като напълно са възстановени воларният и
улнарният ъгъл, каквито са типични за нормална киткова става.
По спорния въпрос дали плаката е следвало да бъде поставена на 14.01.2018г, а не на
22.01.2018г и дали това е повлияло на продължителността на лечението, вещите лица са
уточнили, че основният принцип при лечение на счупването на костите е да се възстанови
нормалното положение на счупените костни фрагменти, да се възстанови гладкостта на
ставната повърхност и това положение да се задържи за време, което е достатъчно да се
получи костното зарастване. При процесната увреда правилно е било взето решение за
първоначално наместване на костните фрагменти и обездвижването на фрактурата чрез
гипсова имобилизация за срок от 28-35 дни в зависимост от вида на фрактурата, като винаги
след проведената репозиционна техника, се извършват повторни рентгенови снимки. Такива
при ищцата са направени и приложени и те са показали добър резултат след наместването на
счупените кости.
Пояснено е, че оперативно лечение по спешност при фрактура на лъчевата кост в
областта на китковата става се извършва само при определени индикации: когато
фрактурата е открита, когато е в съчетание с травматична увреда на кръвоносен съд или
нерв и когато костните фрагменти притискат кръвоносен съд, което в случая не е налице.
Според КСМЕ репаративният процес (зарастването) на фрактурата на лъчевата кост в
областта на китковата става е около 30-35 дни, след което следва провеждането на
продължителна рехабилитация, поради това, че този вид фрактура е вътреставна и до пълния
обем и сила на движенията на ставата се достига за срок около 3-ия месец, считано от деня
на злополуката. След като счупената кост е зараснала, металната остеосинтеза (металната
плака и винтовете) трябва да бъде отстранена оперативно и пациентката да започне
своевременна рехабилитация. Ищцата е трябвало да се яви на преглед за сваляне на
металната плака след навършването на 3-ия месец, а тя се е явила с известно закъснение в
МБАЛ „ Св.Анна“ на 04.05.2018г. с оплаквания от болки в зоната на китковата става. Затова
според вещите лица д-р Н. не се е забавил, а своевременно е пристъпил към оперативното
изваждане на металната остеосинтеза.
Вещите лица са категорични, че не може да се говори за забавяне на лечебния и
възстановителен процес в периода от 14.01.2018г. и до 22.05.2018г., а същият е значително
удължен по причини, свързани с необосновано и ненужна проведено оперативно лечение в
друго здравно заведение - МБАЛ „Люлин“ София.
Съгласно заключението фрактурата на М.Е. е била правилно лекувана неоперативно в
МБАЛ „Св.Анна“, съобразно стандартите на КП А-22 на НЗОК, а първите резултати на
наместването са били добри. След като на първия контролен преглед, на 8-мия ден след
злополуката, е било установено разместване на някои от фрагментите и скъсяване на
дължината на костта, правилно се е преминало към оперативното лечение, съгласно КП -222
на НЗОК. Операцията на ищцата е извършена правилно и навреме, а от практиката е
известно, че в продължение на около 3-4 седмици в следоперативния период болките при
оперираните са с интензивен характер.
По отношение на операция за отстраняването на металната остеоснитеза на ищцата,
извършена на 4.05.2018г, са били извършени необходимите изследвания и взето решение да
бъде отстранена металната плака и винтовете, поради това, че счупената лъчева кост е
зараснала. Пациентката е подписала Декларация за информирано съгласие за операцията.
Били отстранени поставената метална плака и шест от седемте винта, но при изваждането на
последния винт-част от него е останала вътре в костта. След извършената операция е
направена рентгенография на която добре се вижда металната част, останала в костта.
Извършената ортопедична операция по изваждането на металната остеосинтеза е
6
станало по стандартите на КП -222. Лекарският екип от МБАЛ „Св. Анна“ е извършил
операцията, като е спазил изискванията на съответната клинична пътека. При изваждането
7-мият винт се е счупил в зоната на скосената му част- непосредствено под главата, което е
често явление поради техническата неизправност на този вид кортикални винтове.
Експертите са посочили, че в тази зона кортикалните винтове са слаби, особено когато
металната остеосинтеза се изважда малко по-късно от определения срок. Според
заключението на КСМЕ, когато металният фрагмент остане изцяло в костта, той се обгражда
от костна тъкан, остава изолиран и не оказва някакво негативно влияние върху движенията
на крайника. Същият е бил изваден на 6.07.2018г в МБАЛ „Люлин”-София.
Относно претърпените болки и страдания, вещите лица са категорични, че
непосредствено след злополуката, след проведеното наместване и гипсиране, както и през
първите 3-4 седмици, ищцата е търпяла интензивни болки и страдания. Но причините за
това са преди всичко получената травма. Ищцата не е търпяла болки по време на
оперативните интервенции, поради това, че те са извършени под анестезия, но след тях
ищцата определено е търпяла интензивни болки в продължение на 2-3 седмици. Пояснено е,
че болковият синдром при ищцата няма причинна връзка с останалия метален откъс от
счупения винт, защото той е инкорпориран вътре в костта и няма комуникация с нервни
окончания.
Според заключението на КСМЕ оздравителният период при ищцата е бил по-дълъг от
нормалния при други пациенти със същото счупване, но това се дължи на
извършената ортопедична операция в МБАЛ „Люлин“, вследствие на която всякакви
движения в китковата става пожизнено са били преустановени. Към момента на извършване
на последната артродезна операция на ищцата в МБАЛ„Люлин“, лъчевата кост вече е била
зараснала напълно с възстановени ъгли на ставната повърхност. Тази операция е довела до
пълно блокиране на всички движения в китковата става. Пострадалата не се е нуждаела от
извършването на „артродеза на китковата става“, а от по-продължителна стационарно
проведена рехабилитация за възвръщане на движенията на ставата. Обосновано е, че една
година след извършената „артродеза“ в МБАЛ „Люлин“ каквото и лечение да проведе
ищцата в бъдеще, движенията в лявата киткова става не могат да бъдат възстановени, тъй
като хрущялите на лъчевата кост и скафоидната кост вече са отстранени.
При извършения от вещите лица медицински преглед на ищцата на 20.02.2020г.,
същата е съобщила за периодични болки при преумора и натоварване на лявата киткова
става. Установено е, че на 03.12.2019г. в Клиника по хирургия на ръка при УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов”, М.Е. е била оперирана за пореден път, като китковата става е била
подменена с ендопротеза Motec - Swemac. Според вещите лица към момента, състоянието на
ищцата е стабилизирано, като след извършеното ендопротезиране, движенията в лявата
киткова става на ищцата вече са възможни, но в намален обем.
Вещите лица са приели, че лечението в МБАЛ „Св.Анна” е било съобразно
изискванията на НЗОК по клинични пътеки А-22, КП 220 и КП 222 в областта на
ортопедията и травматологията, като са били проведени диагностичните и трерапевтични
дейности, предвидени в алгоритъма.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите д-р Г.Т. и
д-р Е. Н., които са посочили какви диагностични и лечебни процедури са извършили.
Свидетелят Т. е обяснил, че е извършил наместването, но фрактурата при ищцата е била
тежка, раздробена, нестабилна и затова така се е развило лечението, че по- късно тя е
оперирана. В първите часове след намирането на такава фрактура, тя задължително първо
трябва да бъде наместена, репонирана и обездвижена. В практиката често пъти успяват да
наместят фрагментите добре, първото наместване е отлично и имобилизирано, но при
7
нестабилна фрактура на 2, 3, 4 и 5 ден, когато започне да спада оттокът, фрактурата се
размества отново независимо, че е обездвижена в гипса, а тези нестабилни фрактури
задължително по медицински индикации се лекуват оперативно. Сочи, че това, което е
извършил, не е операция, а манипулация. Няма спомен дали пациентката е останала в
болницата, като при тази фрактура не се изисква задължителна хоспитализация на пациента.
Свидетелят Н. е посочил, че пострадалата е имала високо енергийна фрактура в областта на
гривнената става след катастрофа със субстанс дефект на костта. Направили са опрерация
при проксимален блок, след като обяснили на болната за какво става въпрос. Операцията
била направена с титаниева плака немско производство. Сочи, че тези операции се правят
при т. нар. проксимален блок, т. е болната е в съзнание, за да може да контролира всичко.
Сочи още, че при постъпването е направена спешна репозиция с гипсова шина, за да се
овладее болката и за да не може ръката да се остави в тази тежка деформация, с която тя е
пристигнала. Снимките, направени при постъпването и след наместването, показват, че тази
фрактура е била нестабилна. Високоенергийните фрактури са с костен дефект, поради което
лечението при ищцата не е можело да се завърши с първата манипулация.
Свидетелката В. П., майка на ищцата, е дала показания, че след като гипсирали
ръката на дъщеря й и се прибрала в дома си, била малко неадекватна, имала много силна
болка, повечето време спяла, след това няколко дни непрекъснато вземала
обезболяващи. Не можела да се обслужва сама, затова се налагало свидетелката да й помага
при обличане, къпане и обслужване. Свидетелката сочи, че внучето й било в гр. ***, и
ищцата не можела да се грижи за него, заради лечението. Не можела да движи ръката в
китката си, и след лечението е с много трудно подвижна китката, като изпуска предмети.
Имала усещане в китката, някакво движение, но съпроводено с болки. От година и половина
била обездвижена.
Свидетелят Г. М., съжителстващ с ищцата, е дал показания, че след претърпяното
ПТП жена му е постъпила в болница, където гипсирали ръката й. Не можела да си движи
пръстите, китката, била застопорена. Не й било предложено от екипа да остане в болница.
Имала много силни болки в ръката. След това не можела да се обслужва сама, наложило се
той да се грижи за детето и за домакинството. Повече от година ръката й била неподвижна.
Имала подобрение, мърдала пръстите, като 3-4 дни от седмицата ходела в гр. София за
раздвижване и рехабилитация за ръката. Преди инцидента била весела, а след него станала
по-затворена, по- стресирана.
От заключението на вещото лице по съдебно-графическата експертиза се установява,
че подписите в История на заболяване №1102/82 на МБАЛ „ Св. Анна“ срещу името на
пациентката, че отказва болнично лечение, както и във фиш за информирано съгласие от
14.01.2018г. за вида лечение и евентуални рискове и усложнения не са положени от лицето,
изпълнило сравнителния материал М.Е.. Подписите, положени в двете декларации за
информираност и съгласие относно източника на заплащане на лечението от 15.01.2018г. и
06.05.2018г. също не са положени от лицето, изпълнило сравнителния материал.
По делото е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за деликтна
отговорност, за уважаването на който следва да се установи дали ответникът е извършил
противоправно действие, дали са причинени вреди, които да са в причинна връзка с
действието, които въпроси са спорни между страните, както и дали е налице вина от
извършителя на действието. Въз основа на фактическите твърдения в исковата молба следва
да се приеме, че се сочи деликтно основание на отговорността, в който смисъл е и
съдебната практика-Решение №1228/18.12.2008г на ВКС по гр.д.№ 4894/2007г, V ГО, ГК.
Анализирайки ЗЗ, ЗЛЧ и Правилата за добра медицинска практика съдебната практика
8
дефинира понятието „лекарска грешка” като всяко неизпълнение на професионалните
задължения на лекар за и при извършване на изследвания, консултации, лечение и др.
медицински дейности, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската
наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на
чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, с основните принципи на
правото на медицинска помощ-своевременност, достатъчност и качество на медицинската
помощ, в резултат на което е причинено увреждане.
Съдебната практика /напр. решение по гр. д. № 985/2020 г. на ІV г. о. / приема, че
противоправно е поведението, което се намира в противоречие с утвърдените от
медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на медицинската
помощ– чл. 79, ал. 1 от Закона за здравето /33/; с утвърдените по съответния ред медицински
стандарти в съответната област – чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска
практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните организации на
лекарите и лекарите по дентална медицина; с основния принцип на правото на медицинска
помощ – качество, което понятие е посочено в чл. 80 ЗЗ и включва в себе си своевременност
и достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, посочени в чл.
86, ал. 1 ЗЗ, както и с неспазване на етичните изисквания към упражняването на
медицинската професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на българските
лекари – арг. от чл. 190, ал. 1 ЗЗ.
В практиката на ВКС, обективирана в решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, е
прието, че когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на
спешна медицинска дейност и налице ли е лекарска грешка, като основание за
отговорността по чл. 49 ЗЗД, той е длъжен да изследва две групи факти от поведението на
извършителя (лекаря) - на първо място, да установи какви действия са били предприети или
не са били извършени от лекаря и на второ - да провери доколко те са отговаряли на
дължимото, съобразно утвърдените медицински изисквания, вкл. и извършването на
необходимите диагностични изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура.
/ вж. Решение № 103 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2018 г., III г. о., ГК.
Противоправността като обективен юридически факт, включен във фактическия
състав, обуславящ отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето правно
естество несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети
правила за поведение и фактическо осъщественото от дееца. За ищеца е доказателствената
тежест да установи чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл.
154, ал. 1 ГПК, противоправността на вредоносното поведение на служител при ответника.
Следователно, от събраните по делото доказателства при формиране на вътрешното
убеждение на съда (арг. чл. 12 ГПК, във вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК) трябва да се установи по
несъмнен, безспорен, категоричен начин, че са нарушени установените стандарти на добрата
медицинска практика, че извършените оперативните намеси са довели до изживените от
ищцата болки и страдания.
По отношение на противоправното поведение на ответника, за което се твърди, че е
довело до настъпване на вредата, следва да се разгледа дали същото отговаря на посочените
изисквания, чрез прилагане на утвърдените от медицинската наука методи и технологии,
общоустановените методи за диагностика и лечение, критерии за качество /чл.80 ЗЗ/,
медицински стандарти /чл.6, ал.1 ЗРЗ/, добрата медицинска практика. От обсъдените
заключения по съдебно-медицинските експертизи се установява, че служителите на
ответника са спазили медицинските стандарти за извършване на лечението, че са извършили
всичко, съобразно възможностите си и добрата медицинска практика, като медицинските
манипулации и операции са извършени правилно и не са били противопоказни.
Няма допусната грешка при избор на лечението първоначално неоперативно, а
впоследствие чрез оперативна намеса. Поради това възражението във въззивната жалба, че
9
не е бил извършен рентгенов преглед, че още първоначално не е била извършена операция
са неоснователни, тъй като вещите лица са посочили, че лимитативно са определени
случаите когато се пристъпва към операция незабавно, докато при пострадалата е следвало
да се постави първоначално само гипсова шина, а впоследствие са възникнали индикации за
оперативна намеса.
Относно доводите, че при изваждане на металната остеосинтеза е бил счупен и
оставен вътре в костта винт, вещите лица са посочили, че същото се дължи на техническа
неизправност на този вид винтове, а не на действия на оператора. Не може да се приеме, че
използването на такъв вид винтове е можело да бъде избегнато от оператора, каквито
възражения са наведени във въззивната жалба. Освен това са посочили, че оставането на
същия в костта не е довело до усложнения, до болки, тъй като той се обгражда от костна
тъкан, остава изолиран и не оказва някакво негативно влияние върху движенията на
крайника.
Възражението, че по делото са разпитани и кредитирани показанията на свидетелите
д-р Т. и д-р Н. и е нарушен чл.172 ГПК, е неоснователно, тъй като същите не противоречат
на заключението на съдебно-медицинските експертизи и другите доказателства по делото.
Действително по делото се установява, че пациентката не е подписала съгласие за
напускане на медицинското заведение при първоначалното й гипсиране на ръката, както и
декларация за информирано съгласие на пациента относно източника на заплащане на
неговото лечение от 15.01.2018г. и 06.05.2018г, декларация от 14.01.2018г. за информирано
съгласие за характер на заболяването, рискове и усложнения и предлаганото лечение, но
тези нарушения не могат да се съотнесат към неизпълнение на задълженията на лекуващите
лекари, което да е повлияло за настъпване на вреди-болки и страдания, тъй като се установи,
че медицинските лица са провели правилно по вид лечение. Вещите лица са категорични, че
не е било задължително хоспитализирането след първата манипулация на пациентката, а и
същата не е била свързана с оперативна намеса, за да се вземе изричното й писмено
съгласие.
Въз основа на обсъденото заключение на вещите лица по КСМЕ се установява, че не
е налице причинно-следствена връзка между действията на лекарите от МБАЛ „Св. Анна”-
София, с настъпилите увреждания в здравословното състояние на пострадалата. Металният
фрагмент, ако остане изцяло в костта, се обгражда от костна тъкан, остава изолиран и не
оказва някакво негативно влияние върху движенията на крайника, съгласно експертизата.
Дори и да се приеме, че счупването на един от винтовете в костта е нарушение на
медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика, то между това действие
и твърдяната вреда, няма причинно-следствена връзка. Констатацията за извършено
противоправно деяние не е достатъчна, за да се ангажира отговорността на извършителя, тъй
като при липса на причинна връзка между поведението и настъпилите вреди, същото е без
значение, при съобразяване, че причинната връзка подлежи на пряко и пълно доказване от
този, който твърди възникването на правоотношението. Същата не се предполага и трябва да
бъде доказана. /Така решение №267/31.03.2009г на ВКС по гр.д.№ 5334/2007г, IV ГО, ГК и
решение № 9 243/10.05.06.2011г на ВКС по по гр.д.№ 1398/2010г, IIIГ.О., ГК./
Поради недоказаност на противоправното поведение и причинна връзка между него и
настъпилите вреди за ищцата, то исковите претенции по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ГПК.
С оглед изхода на спора следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК М. И.
Е. с ЕГН ********** да заплати на МБАЛ „Св.Анна” ЕАД-София, с ЕИК ********* сумата
от 2 290лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
10
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261498/2.12.2020г, постановено по гр.д.№ 2174/2019г по
описа на СГС, I ГО, с което са отхвърлени исковите претенции на М. И. Е. с ЕГН
********** срещу МБАЛ „Св.Анна” ЕАД-София, с ЕИК *********, с правно основание
чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 50 000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от виновно и неправомерно поведение на
служители на ответника, ведно със законна лихва върху сумата от датата на увреждането-
14.01.2018г до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сума в размер на 8
991.77лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва,
както следва: 1506.00лв.-от 22.01.2018г, за сумата от 300лв.-от 2.10.2018г, за сумата от
100.00лв.-от 5.11.2018г, за сумата от 84лв.-от 28.11.2018г, за сумата от 17.40лв.-от
18.01.2019г, за сумата от 122.47лв.-от 19.01.2019г и за сумата от 1100.00лв.-от 21.01.2019г до
окончателното изплащане, като неоснователни и е осъдена е М. И. Е. да заплати на
основание чл.78, ал.3 ГПК на МБАЛ „Св.Анна” ЕАД-София сумата от 2 740лв. за разноски
пред СГС.
ОСЪЖДА на основанието чл.78, ал.3 ГПК М. И. Е. с ЕГН ********** да заплати на
МБАЛ „Св.Анна” ЕАД-София, с ЕИК ********* сумата от 2 290лв. за разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решеинето е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника-„ЗК Лев Инс” АД.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11