№ 63
гр. Варна, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000652 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
жалба на „Юробанк България“ АД – гр. София, ЕИК *********, подадена
чрез адв. Д. М. от САК, срещу решение № 240/22.07.2021г., постановено по т.
д. № 949/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която са
отхвърлени предявените от въззивника установителни искове срещу ОГН. В.
Г. и В. СТ. Г., двамата от гр. Варна, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ, чл.92 и чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на
банката, солидарно разликата над 66 547.04лв. до претендираните 90 186.85
лв., представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски
кредит HL 29616/ 20.11.2007г. и Допълнителни споразумения към него от
14.05.2009г., 27.05.2010г., 15.04.2011r. (Анекс), 29.06.2012г., 04.07.2013г.,
10.07.2013г., 07.02.2014г., 27.10.2014г., 11.02.2015г., 18.02.2015г., 27.01.2016г.
и 05.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 26.03.2018г. до окончателното
погасяване на задължението, както и сумата от 166.11 лв., представляваща
такси при просрочие за периода 09.10.2016г. – 21.03.2018г., за които суми е
1
издадена Заповед № 2075/28.03.2018г. за незабавно изпълнение по чл.417
ГПК по ч. гр. д. № 4337/2018г. по описа на РС-Варна.
Поддържайки доводи за неправилност на решението, въззивникът моли
за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените
установителни искове да бъдат уважени за сумите, предмет на жалбата.
Оспорва се правилността и законосъобразността на правните изводи на
първоинстанционния съд за допускане на анатоцизъм с капитализиране на
договорни лихви по допълнителните споразумения, както и че уредената
възможност за капитализиране съгласно Наредба № 9/03.04.2008г. се прилага
единствено между търговци. На следващо място, се оспорват изводите за
неравноправност на клаузите в договора, предвиждащи възможност за
банката за едностранно изменение на лихвения процент, чрез промяна на
БЛП, като се твърди, че начинът, по който се формира и съответно
актуализира периодично БЛП е ясно посочен в договора, респ. посочени са
условията, при настъпването на които може да се променя БЛП. Твърди се
също, че за размери на непогасените задължения за главница и такса за
просрочие неправилно е възприет вариант на изчисления по т. 1 от
допълнителната ССчЕ, при която са съобразени гратисните периоди по
споразуменията, а това не отговаря на волята на страните.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалване на решението в отхвърлителната му част, и е процесуално
допустима.
Въззиваемите ОГН. В. Г. и В. СТ. Г., чрез процесуалния си представител
- адв. Д.П. от ВАК, представя отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от
ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с
подробно изложени доводи и съображения.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на „Юробанк
България“ АД – гр. София, с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ, чл.92 и чл.79, ал.1 от ЗЗД,
срещу ОГН. В. Г. и В. СТ. Г., за признаване за установено в отношенията
2
между страните, че ответниците дължат солидарно на банката сумата от
90 186.85лв., представляваща незаплатена главница по Договор за
потребителски кредит HL 29616/20.11.2007г. и Допълнителни споразумения
към него от 14.05.2009г., 27.05.2010г., 15.04.2011г. (Анекс), 29.06.2012г.,
04.07.2013г., 10.07.2013г., 07.02.2014г., 27.10.2014г., 11.02.2015г.,
18.02.2015г., 27.01.2016г. и 05.05.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК –
26.03.2018г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от
3 741.33 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 10.10.2016г. -
14.02.2018г.; сумата от 1 197.06 лв., представляваща неустойка за забава за
периода 10.10.2016г. – 21.03.2018г., сумата от 166.11 лв., представляваща
такси при просрочие за периода 09.10.2016г. – 21.03.2018г.; сумата от 754.18
лв., представляваща разноски по кредита за периода 05.10.2017г. –
21.03.2018г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК № 2075/28.03.2018г. по ч. гр. д. № 4337/2018г. по описа на РС -
Варна.
Решението на окръжния съд, с което е частично уважен само искът за
установяване на главното парично вземане, до размер на 66 547.04лв., а
останалата част от исковите претенции са отхвърлени, е валидно като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, и
отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Исковата
молба е подадена в рамките на законоустановения едномесечен срок, считано
от уведомяването на ищеца за подаденото от длъжниците възражение по чл.
414 ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Налице са
процесуалните предпоставки, в това число и особените такива, и липсват
процесуални пречки за допустимостта на производството по чл. 422 ГПК.
Предвид конкретните оплакванията в жалбата и становището на
насрещната страна, съставът на въззивния съд намира, че в тази инстанция
страните не спорят по фактите и обстоятелствата, съставляващи фактическо
основание на предявените искове, които първоинстанционният съд е приел за
установени въз основа на правилна съвкупна преценка на събраните
доказателства, а именно:
3
Установено е по безспорен начин, че между ищеца „Юробанк България“
АД и ответниците ОГН. В. Г. и В. СТ. Г. Петкова, в качеството им на
кредитополучатели, е възникнало правоотношение по Договор за
потребителски кредит № HL 29616/20.11.2007г., за сумата от 87 500лв.,
отпусната целево - за рефинансиране на три ипотечни кредита към „ОББ“АД
и за текущи нужди, с краен срок на погасяване 20.11.2020г., и начин на
погасяване - 156 равни месечни вноски по 877.29 лв. Договорена е годишна
лихва в размер на (БЛП) на банката за жилищни кредити в лева, действащ за
съответния период, който към момента на сключване на договора е 7.5%
годишно, намален с 0.05 пункта (чл. 3, ал.1). Договорени са също условията
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като е предвидена
автоматична предсрочна изискуемост, задължение на кредитополучателите да
обезпечат изпълнението с ипотека върху недвижим имот, както и за
заплащане на такси за управление в размер на 1.5% върху размера на
разрешения кредит еднократно при усвояване на кредита и в размер на 0.3% в
началото на всяка следваща година върху непогасената главница.
Освен основния договор, между страните са подписани дванадесет
допълнителни споразумения – от 14.05.2009г., 27.05.2010г., 15.04.2011r.
(Анекс), 29.06.2012г., 04.07.2013г., 10.07.2013г., 07.02.2014г., 27.10.2014г.,
11.02.2015г., 18.02.2015г., 27.01.2016г. и 05.05.2016г., с които е установяван
дължимият към момента на подписването размер на задълженията общо и по
пера, извършвано е реструктуриране на кредита с въвеждане на гратисен
период и нови лихвени проценти, както и преоформяне на дълга чрез
натрупване на сбора от просрочените главници, лихви, неустойки,
застраховки и такси към редовната главница. С Допълнително споразумение
от 14.05.2009г. е предвиден 6-месечен гратисен период и погасяване на
кредита на равни месечни вноски. С Допълнително споразумение от
27.05.2010г. е уговорен 12-месечен гратисен период при фиксирана годишна
лихва в размер на 7.51%, а след изтичането му – в размер на базовия лихвен
процент на банката за жилищни кредити плюс договорна надбавка в размер
на 0.71 пункта. С Допълнително споразумение от 29.06.2012г. лихвеният
процент е изменен на БЛП намален с 1.56 пункта през време на 6- месечния
гратисен период, а след това в размер на БЛП плюс 1.05 пункта. С
Допълнително споразумение от 04.07.2013г. и от 10.07.2013г. е уговорен
лихвен процент в размер на референтен лихвен процент Прайм (4.9% към
4
момента на сключването му) плюс надбавка от 4.79 пункта за 6-месечния
период на облекчено погасяване, а след изтичането му лихвената надбавка се
увеличава на 6.67 пункта. С Допълнително споразумение от 07.02.2014г.
лихвеният процент отново е обвързан с РЛП Прайм в размер към
подписването му 4.9%, като през гратисния период от 6 месеца надбавката е в
размер на 4.22 пункта, а след това – 6.67 пункта. В допълнително
споразумение от 27.10.2014г. лихвеният процент е обвързан с котировката на
СОФИБОР, увеличен с надбавка от 9.475%. В допълнително споразумение от
18.02.2015г. за периода на облекчено погасяване е предвиден фиксиран
лихвен процент от 1.34%, а след изтичането му в размер на 6-месечния
СОФИБОР плюс 9.479 пункта. В допълнително споразумение от 27.01.2016г.
е уговорена лихва от 6-месечния СОФИБОР плюс 2.019% за гратисния
период, а след това надбавката е увеличена на 4.019%. С допълнително
споразумение от 05.05.2016г. е уговорено отпадане на задължението за
комисионна за управление на кредита в размер на 0.3% от непогасената
главница.
Не е спорно и се установява от представените по делото нотариални
покани, получени на 14.02.2018г. от ответницата, лично и като съпруга на
ответника, че волеизявлението за упражненото от банката потестативно право
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е достигнало до
кредитополучателите на посочената дата, и същите са поканени да погасят
изцяло задълженията си в седемдневен срок. След изтичане на дадения с
нотариалните покани срок за доброволно изпълнение, „Юробанк България“
АД – гр. София се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4337/2018г. на ВРС. Срещу заповедта за
изпълнение са постъпили в срок бланкетни възражения по чл.414 от ГПК.
Спорните въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са
относно валидността на договорните клаузи, предвиждащи възможност за
банката за едностранно изменение на лихвения процент, чрез промяна на
БЛП, както и за допустимостта на капитализацията на договорни лихви,
осъществено с допълнителни споразумения между страните.
В практиката на ВКС са постановени множество решения по
аналогични казуси, свързани именно с поставените за разрешаване от ВнАпС
спорни въпроси и относно приложението на чл. 143 ЗЗП.
5
Напр. с решение № 77 от 22.04.2015г. по гр.д. № 4452/2014г. на ІІІ г. о. е
даден отговор на въпроса за приложението на предвиденото в чл.143, ал. 3,
т.1 ЗЗП изключение от правилото за неравноправност на клаузи, даващи
право на търговеца да завишава в значителна степен цената на стоката, без
потребителят да има право да се откаже от договора, по отношение на
сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги,
чиято цена се изменя поради външни и независещи от търговеца фактори
/въздействие на свободен пазар и/или държавен регулатор/. Изведено е, че за
преценката дали е налице изключението от общия принцип за
неравноправност, е необходимо методът за индексиране и промяна на цените
да е описан по ясен и недвусмислен начин и потребителят да е получил
достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да
промени цената.
С решение № 424 от 02.12.2015г. по гр. д. № 1899/2015г. по реда на чл.
291, т. 1 ГПК е обявена за правилна практиката, че не е достатъчно за
приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП посочването в
спорната договорна клауза на обективните обстоятелства, независещи и извън
контрола на банката, които могат да доведат до промяна на размера на
лихвения процент по кредита, а следва да са отнапред установени и
методиката и математическият алгоритъм за начина на формиране на
изменението, и обвързаността на конкретния размер на промяната на лихвата
с конкретния размер на изменението на пазарния индекс, за да се предотврати
възможността търговецът да изменя произволно размера лихвата по кредита
без да се съобрази с конкретното променено ниво на лихвения процент на
финансовия пазар.
С решение № 95 от 13.09.2016г. по т. д. № 240/2015г. на ІІ т.о. е дадено
разрешение на правния въпрос, че договорът за жилищен ипотечен кредит не
е сделка, имаща за предмет финансови инструменти и че с оглед въведеното в
чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ изискване /при отпускането на кредит, банката да обяви
правилата по кредита, съдържащи и посочване на лихвения процент, изразен
като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и
условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
кредита/, конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва -
методиката за изчисление на лихвата, съответно базовия лихвен процент, е
6
съществен елемент от съдържанието на банковата сделка и като такъв,
изключва възможността да бъде едностранно променян от банката след
сключването на договора, независимо дали лихвеният процент е фиксиран
или променлив. Изведено е, че когато на потребителя не е предоставена
предварително достатъчна конкретна информация как банката може
едностранно за промени цената на доставената финансова услуга, както и
когато методологията на банката, включена във вътрешните й правила, не е
част от кредитния договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен
по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.143 ЗЗП, за
да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
С решение № 154/07.11.2016г. по т. д. 154/23016г. на І т. о. е даден
отговор на правния въпрос, по който е допуснато обжалването, че уговорената
неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно
увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на
базовия лихвен процент, при необявени предварително и невключени като
част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката,
при които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита,
не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение
на тази клауза, изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е неприложимо.
Настоящият състав напълно споделя всички дадени от ВКС разрешения
по приложение на материалния закон, като приема за правилни изводите на
окръжния съд във връзка с клаузите за възможността на „Юробанк България“
АД да променя едностранно БЛП. В договора за ипотечен кредит и в Общите
условия към него не се съдържат условията по кредита, регламентиращи
методиката, по които банката може едностранно да променя лихвата до
пълното погасяване на задължението, т.е. не са инкорпорирани условията -
вътрешните правила на банката, изисквани от т. 2 на чл. 58, ал.1 ЗКИ следва,
че клаузата, която въвежда право на кредитора едностранно да променя
базовия лихвен процент, е неравноправна. Тя съдържа единствено изброяване
на обективните фактори като условия, при които банката може да извърши
промяната. В ОУ и в договора не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по
които базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и
правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с
изменението на стойностите на факторите, които принципно биха били
основание за промяната. Следователно, в периода 22.04.2008г. – 09.07.2013г.
7
липсва валидно основание за осъществените от банката едностранни
увеличения на договорения лихвен процент по процесния договор за кредит,
чрез увеличение на БЛП.
Със сключването на допълнителни споразумения до 09.07.2013г., всяко
от които съдържа удостоверителни част относно дължимия до момента
размер на задълженията общо и по пера, едностранното увеличение на БЛП
не може да се санира. С решение № 146/01.11.2017г. по т.д. №2615/2016г. на
ВКС, I т.о., е прието, че когато отделна клауза от договор, сключен с
потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл.146, ал.1 от
ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по смисъла на чл. 366
от ЗЗД. Изложени са съображения, че неравноправни са клаузите, които не са
уговорени индивидуално – чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, като преценката за
неравноправен характер се извършва към момента на сключване на договора.
Възможно е при действието на договор, съдържащ неравноправна клауза,
между страните да възникне спор, за разрешаването на който да се сключи
спогодба. Договорът за спогодба може да съдържа индивидуално уговорени
клаузи, но съществуващият или възможният спор да произтичат именно от
прилагането на клауза от първоначалния договор, която е неравноправна.
Потребителската защита би могла да не се приложи само при изричен отказ
на потребителя да се ползва от обявяване на неравноправния характер на
договорна клауза в съдебен спор относно изпълнението на договора. По тези
съображения, съставът на ВКС е приел, че в договор за спогодба или
допълнително споразумение, в които са установени правата и задълженията
на страните, произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния договор,
биха представлявали предварителен отказ от потребителска защита, който е
недопустим. Определянето на размера на задължението едностранно от
търговеца чрез прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор
и сключването на спогодба, при която взаимните отстъпки са предопределени
от така формирания размер на дълга, би представлявала спогодба върху
непозволен договор по смисъла на чл. 366 от ЗЗД, независимо че основният
договор не е обявен за нищожен в неговата цялост.
Непротиворечива и константна практика по чл. 290 ГПК е формирана от
ВКС и по втория спорен въпрос относно това дали уговорката в
допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера
8
на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се
начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.
10, ал. 3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ. Напр. с решение № 66/29.07.2019г. по т.д.
№1504/2018г. на ВКС, ТК, IІ т.о. е прието, че уговорката в допълнителни
споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 от
ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.
294, ал.1 от ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г.
за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не
представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на
изтекли лихви по чл.10, ал.3 от ЗЗД.
Като възприема изцяло разрешенията на ВКС по приложение на закона,
дадени в цитираните решения, въззивният съд намира за правилен и
законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че с уговорката в
допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера
на редовната главница на просрочени задължения за договорни лихви, се
допуска анатоцизъм, който е недопустим по процесното правоотношение,
сключено между банка и физически лица.
По оплакването в жалбата срещу възприетия от окръжния съд вариант
на изчисления по т. 1 от допълнителната ССчЕ, при който са съобразени
гратисните периоди по споразуменията, съдебният състав съобрази следното:
В сключените от 10.07.2013г. допълнителни споразумения стойностите
на РЛП Прайм са изрично посочени, което изключва неравноправния им
характер по аргумент от чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. По тази причина
възнаградителната лихва е дължима в размера съобразен с уговорените от
страните в допълнителните споразумения стойности на РЛП Прайм за
периода 10.07.2013г. – 09.11.2014г., а след тази дата – съобразно борсовия
индекс СОФИБОР, с чиято котировка е обвързана възнаградителната лихва
до крайния момент на начисляването й. Замяната на променливата
компонента с публично известния борсов индекс СОФИБОР съответства на
изискванията, гарантиращи правата на потребителите, тъй като същият не
9
зависи от волята на кредитора и поставя лихвата в зависимост единствено от
обективно настъпила промяна в нивата му. Изводите за несъществуване на
част от установените с коментираните допълнителни споразумения парични
задължения поради начисляването им без основание, не е пречка за
съобразяване на уговорените гратисни периоди за погасяване на
действително възникналите и непогасени парични вземания за главница,
лихви и др., установени от съдебно – счетоводните експертизи. Предвид
правните изводи по спорните въпроси, именно вариант на изчисления по т. 1
от допълнителната ССчЕ, е релевантен за определяне размера на процесните
задължения.
Оплакването на въззивника, че според този вариант на изчисления не се
дължи такса за просрочие за периода 09.10.2016г. – 21.03.2018г., а това
противоречи на волята на страните, е неоснователно, тъй като липсата на този
вид задължение е установена при зачитане на последващи издаването на
заповедта за изпълнение извънсъдебни доброволни плащания с платежни
нареждания от 30.05.2018г. и 01.11.2018г., съответно за сумите 5 206.02 лв. и
4 000 лв.
За по - подробната аргументация по същество, по правните изводи на
окръжния съд, за които няма оплаквания в жалбата, въззивният съд препраща
към мотивите на първоинстанционното решение в съответната част, на
основание чл. 272 от ГПК, като възприема крайния извод на окръжния съд за
неоснователност на исковете, предмет на въззивното производство, в частта, с
която същите са отхвърлени.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемите за присъждане съдебно – деловодни разноски, с прилагане на
списък по чл. 80 ГПК, въззивното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на всеки от тях сумата 620 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждения по договори за правна помощ за въззивна инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 240/22.07.2021г., постановено по т. д. №
949/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, да заплати на
ОГН. В. Г., ЕГН **********, и В. СТ. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес
за двамата: гр. Варна, ул. „Доктор Железкова“ № 59, ет. 7, ап. 45, сумата по
620 лв. ( шестстотин и двадесет лева) на всеки от тях, представляваща
направени съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните, в частта по установителния иск за главница.
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11