Р Е Ш Е Н И Е
№ 3005 / 12.11.2019 год., гр. Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав
Районен
съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа
докладваното от съдията Радев гражданско дело № 4588 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по искова молба на „Теленор България” ЕАД против Д.Т.Д., за установяване със сила на
пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1524.85
лв., включваща 22.43 лв. - сбор от абонаментни
такси по сключен между страните договор за мобилни услуги № ****** / 15.04.2016
год., начислени за периода от 01.01.2017 год. до 31.03.2017 год., 2.35 лв. -
стойност на ползвани далекосъобщителни услуги по договора за посочения период,
232.03 лв. - договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора; 45.14
лв. - сбор от абонаментни такси по сключен между страните договор за мобилни
услуги № ***** / 14.12.2016 год., начислени за периода от 01.01.2017 год. до
31.03.2017 год., 5.43 лв. - стойност на ползвани далекосъобщителни услуги по
договора за посочения период, 417.73 лв. - договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договора; 76.60 лв. - сбор от абонаментни такси по сключен
между страните договор за мобилни услуги № ***** / 20.12.2016 год., начислени
за периода от 01.01.2017 год. до 31.03.2017 год., 2.14 лв. - стойност на
ползвани далекосъобщителни услуги по договора за посочения период, 523.22 лв. -
договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора; 66 лв. - неплатени
лизингови вноски по сключен между страните договор за лизинг от 14.12.2016 год.;
131.78 лв. - неплатени лизингови вноски по сключен между страните договор за
лизинг от 20.12.2016 год., за които вземания са съставени фактури №№ **********
/ 01.02.2017 год., ********** / 01.03.2017 год., ********** / 01.04.2017 год. и
********** / 01.06.2017 год., както и законната лихва върху всяка от горните
главници, начиная от 19.02.2019 год. до окончателното й изплащане, за които по
ч.гр.д. № *****/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Предявените
искове са с правно основание в чл. 422 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД и са допустими.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. Особеният представител на ответника
оспорва исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Бургаският
районен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установени
следните факти, относими към предмета на спора:
На
15.04.2016 год. между ищцовото дружество - оператор и ответника - потребител, е
сключен писмен договор за мобилни услуги при общи условия, съгласно който
операторът се е задължил да предоставя на потребителя мобилни услуги, съгласно
абонаментен план „Стандарт+20.99“.
На
14.12.2016 год., отново между страните, е сключен договор за мобилни услуги, с
който операторът се е задължил да предоставя на потребителя срещу заплащане
мобилни услуги - интернет, съгласно абонаментен план „Интернет 10000“, както и
договор за лизинг, с който операторът е предоставил на потребителя мобилно
устройство - таблет “Prestigio wize 3408 4G 8 Grey”, срещу
лизингова цена от 69 лв.
На
20.12.2016 год. страните са сключили още
два договора - за мобилни услуги, с който операторът се е задължил да
предоставя на потребителя срещу заплащане мобилни услуги, съгласно абонаментен
план „Нонстоп 30.99“, както и договор за лизинг, по който операторът е
предоставил на потребителя мобилно устройство - телефон “Coolpad Porto S Dark Grey”, срещу лизингова цена от 137.77
лв. С исковата молба са представени 4
бр. фактури, неподписани за получател на услугата, с начислени месечни
абонаментни такси, потребление, лизингови цени и
неустойки, за периода от 01.01.2017 год. до 31.05.2017 год.
По
повод заявление на „Теленор България” ЕАД от 19.02.2019
год., по ч.гр.д.****/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за сбора от исковите суми.
При
така установените факти, исковете се явяват частично основателни.
Страните са
били обвързани от твърдените облигационни правоотношения, вследствие на
сключените между тях договори за мобилни услуги и за лизинг. Освен тяхното
наличие, установени са и основните им елементи – страни, предмет, цена и пр.
Но при
изначално възложената му с доклада на съда доказателствена тежест, ищецът не
съумя да проведе пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна страна по
договорите, който факт е обуславящ за дължимостта на исковите суми за месечни
абонаменти и стойност на предоставени мобилни услуги. В този смисъл липсват
доказателства, годни да установят предоставянето на мобилните услуги, респ.
осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на договорите. Изходящите
от ищцовата страна фактури, са неподписани от ответника, поради което не биха
могли да се ценят като разполагащи с материална доказателствена сила, относно
извършена доставка на посочената в тях услуга.
Недоказани
останаха и предпоставките на чл.92 от ЗЗД, обуславящи дължимостта на
неустойката - че поради виновното неизпълнение на потребителя договорите са
прекратени/развалени по предвидения в чл.87, ал.1 от ЗЗД ред. Освен наведените
с исковата молба твърдения, доказателства в тази насока липсват. Не само - извършвайки служебна преценка за валидност на
неустоечните клаузи (ТР № 1/2009 год., ОСТК), на която ищецът обляга
претенцията си, съдът намира същите за нищожни, по ред аргументи, изложени
по-долу.
Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП
на ЗЗП, комуто е предоставяна мобилна услуга, а договорът е бланков, сключен
при изначално и едностранно поставени условия от страна на оператора - ищец.
Поради това потребителят-ответник не е имал възможност да влияе върху
съдържанието му - ал.2 на чл.146 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. А
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя, е „неравноправна клауза“ - чл. 143 от ЗЗП.
Впрочем,
договорна неустойка, чийто размер възлиза на сбора от оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, е установена от КЗП за
нарушение по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП от КЗП и нелоялна търговска
практика, в какъвто смисъл е и приключилото със споразумение гр.д.№ 15539 /
2014 год. на СГС, образувано по предявен от КЗП колективен иск срещу „Теленор
България“ ЕАД.
При това
положение исковете за дължимост на месечни абонаментни такси, стойност на
предоставени мобилни услуги и договорни неустойки се явяват недоказани, респ.
неоснователни, а като такива – следва да се отхвърлят.
Не така
стоят нещата с претенциите за неплатени лизингови цени на предоставени мобилни
устройства - в горецитираните договори за лизинг се съдържа потвърждение на
абоната - потребител, че е получил двете лизинговите вещи - мобилни устройства,
срещу лизингова цена от 69 лв. за едното (таблет) и от 137.77 лв. - за второто
(телефон). Ответникът, комуто е възложена доказателствената тежест, не е
ангажирал доказателства да е върнал вещите преди изтичане на срока на
лизинговите договори или да е заплатил посочените суми в пълен размер, поради
което тези искове са основателни и следва да се уважат.
На ищеца,
съобразно чл.78, ал.1 от ГПК, се следват деловодни разноски, които за
настоящото производство възлизат на 126.30 лв., а за производството по ч.гр.д.
№ ***** / 2019 год. на БРС - на 50.65 лв.
Водим
от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Т.Д.
***, ЕГН - **********, дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление: гр.С**********я, ж/к ”********, представлявано от Д* К* К*и М* С*, сумата от 197.78 лв., включваща
66 лв. - сбор от неплатени лизингови вноски по сключен между страните
договор за лизинг от 14.12.2016 год. и сумата от 131.78 лв. - сбор от неплатени
лизингови вноски по сключен между страните договор за лизинг от 20.12.2016
год., съгласно фактури №№ ********** / 01.02.2017 год., ********** / 01.03.2017
год., ********** / 01.04.2017 год. и ********** / 01.06.2017 год., както и
законната лихва върху горната главница, начиная от 19.02.2019 год. до
окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ******* / 2019 год.
на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над уважения, до пълния предявен размер от 1524.85 лв., касаеща
претендираните суми за абонаментни такси, предоставени мобилни услуги и
договорни неустойки.
ОСЪЖДА
Д.Т.Д. да
заплати на “Теленор
България” ЕАД деловодни разноски за настоящото производство в размер на 126.30 лв., както и за производството по ч.гр.д. № *******
/ 2019 год. на БРС - в размер
на 50.65 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е