Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 37

Сливен, 08.10.2019 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на дванадесети септември  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………Соня Василева…. и в присъствието на прокурора…………….……………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……т.дело № 136  по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ.

Ищцата Е.А.  Ю. твърди, че е дъщеря на А.М.Й.. На 28.11.2016 г. А.А.Й.управлявайки лек автомобил Форд Фокус с рег. № СН *****КА, в района на гр. Тополовград,  като нарушил правилата за движение по пътищата  се блъснал в товарна композиция, като в резултат на сблъсъка била причинена смъртта на пътуващия в л.а.А.М.Й.. С присъда 20/20 .02.2018 г. по НОХД №  407/2017 г. на Ямболския окръжен съд А.А.Й.бил признат за виновен за причиняването на ПТП, при което причинил по непредпазливост смъртта на А.М.Й. и С.М.А.. Присъдата на ЯОС била изменена от БАС досежно размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

          Твърди се, че отговорността на водача на лекия автомобил Форд Фокус била застрахована по валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, което следва да ангажира отговорността му за обезщетяване на причинените неимуществени вреди.

          Твърди се, че в резултат на случилото се, дъщерята на починалия – ищца в настоящото производство, преживяла изключително тежко загубата на баща си, чувствала се отчаяна, не спирала да плаче изгубила опората  в живота си и надеждата за сигурност на бъдещето й, тъй като баща й бил стожер на своето семейство и съпругата и децата му са разчитали изключително на него.

Твърди, че отправила застрахователни претенции към ответника, който й е изплатил обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 40 000.00лв.

Счита, че за претърпените от нея имуществени вреди справедливото обезщетение е в размер на 160 000 лв. над заплатените 40 000 лв. и моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати тази сума, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и  направените разноски в настоящото производство.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва основателността на исковете, като признава, предвид наличието на влязла в сила присъда, вината на водача А.А.Й., както и  обстоятелството, че по непредпазливост е причинил смъртта на бащата на ищцата и не оспорва деянието, неговата противоправност, виновността на дееца и причинно-следствената връзка между описаното ПТП и смъртта на бащата на ищцата.

Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „ГО” за момента, към който е станало ПТП.

 Твърди, че е изплатил обезщетение в размер на 40 000 лв., което изцяло  покрива преживените от ищцата неимуществени вреди.

Оспорва иска над размера от платените 40 000 лв., както и оспорва основателността на иска за лихва, като твърди, че същата не се дължи от датата на увреждането.

          В с.з. ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа иска, така както е предявен. Претендират разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва изцяло иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Представя списък на разноските. В представената писмена защита моли да не се присъжда пълния размер на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата, като прекомерно или изобщо, тъй като липсват доказателства да е заплатено.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата Е.А.Ю. е дъщеря на А.М.Й., починал на 28.11.2016г.

На 28.11.2016 г., около 16.45 часа по път I-7, 301-ви километър, в участъка разклон за град Тополовград, в посока гр. Елхово, пре управление на лек автомобил „Форд Фокус" с per. № СН 46 97 КА, собственост на Е.А.Ю., А.А.Й.нарушил правилата за движение по пътищата – чл.6 т.1 от ЗДвП, чл. 21 ал.2 вр. 1 от ЗДвП, чл. 47 ал.3 от ППЗДвП, като управлявал лекия автомобил с превишена скорост 114 км/час, поради което причинил ПТП – блъснал се в насрещно движеща се товарна композиция – влекач „Рено Премиум“ с рег. № СТ 49 28 ВА, при което причинил по непредпазливост смъртта на две лица - А.М.Й. и С.М.А..   

С присъда 20/20.02.2018 г. по НОХД №  407/2017 г. на Ямболския окръжен съд А.А.Й.бил признат за виновен за причиняването на ПТП, при което причинил по непредпазливост смъртта на А.М.Й. и С.М.А. и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изтърпяване е било отложена за срок от пет години и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Присъдата на ЯОС била изменена от БАС, като било прието, че подсъдимия е нарушил и чл. 16 ал.1 т. и чл. 20 ал.1 от ЗДвП и досежно размера на наложеното наказание лишаване от свобода – на три години и лишаване от права – на пет години.

Гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Форд Фокус" с per. № СН 46 97 КА, собственост на Е.А.Ю. била застрахована по валидна застрахователна полица при ответното ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД за периода от 06.10.2016г. до 05.10.2017г.

С молба от 01.03.2018г., след като била представена постановената присъда, било поискано от ищцата, чрез пълномощник да й бъде изплатено обезщетение за неимуществените вреди, причинени от смъртта на нейния баща. Ответникът е определи и заплатил на ищцата на 24.04.2018г. обезщетение в размер на 40 000лв., което обстоятелство е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните.

От събраните гласни доказателства се установява че ищцата живеела постоянно в Турция от близо пет години, където била омъжена. Същата се прибирала в България за около едни месец на всеки три месеца през годината. Починалият е ходил на гости на дъщеря си в Турция три пъти.

Отношенията между ищцата и починалия й баща били близки. Тя била най-малкото дете в семейството и много привързана към баща си.

Ищцата понесла много тежка новината за смъртта на баща си. Тя била съсипана и изглеждала като упоена и като че ли изпитва физическа болка, видно от показанията на свид. К.. Следващите пъти, когато се прибирала в страната, седяла с часова на гроба на баща си.

Видно от представените писмени доказателства – медицински документи от прегледи на ищцата, същата е била преглеждана в Психиатрична клиника, Държавна болница Хитай с диагноза „депресивен припадък“ шест пъти за периода от 19.06.2017г. до 25.01.2019г. Били й предписани лекарства. Същата приемала лекарствата раждането на детето си. В момента състоянието й е по-добро, не приема лекарства. Не е установено от събраните доказателства, че припадъците са свързани единствено с психичната травма от смъртта на баща й.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели К., която има преки впечатления от отношенията на ищцата и баща й и от състоянието й след неговата смърт и не е заинтересована от изхода на делото. Показанията на свид. С.Й. – майка на ищцата кредитира, тъй като те съвпадат с тези на незаинтересования свидетел. Свидетелите посочени от ответната страна С. и С. посочват, че нямат непосредствени впечатления от здравословното състояние на ищцата, тъй като не са се виждали често с нея. Свид. С. не живее в България от четири години. Тя посочва, че бащата на ищцата се притеснявал много за нея, даже получил инфаркт, но това не е води до извода , че двамата са били в лоши отношения, напротив – свидетелства, че са били заинтересовани един от друг. На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД. Същият е основателен и доказан, но е предявен в  завишен размер.

  С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  застрахованият е причинил на ищцата неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от нея психически болки и страдания от причинената смъртта на нейния баща. Налице е причинна връзка между  противоправното деяние и вредата. Търпените болки и страдания са пряка и непосредствена последица от причинената смърт.

Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника и лицето притежавало лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът взе предвид обстоятелството, че се касае за загуба много близък роднина - баща. Макар и ищцата и починалия й баща да са били пълнолетни и да живеели самостоятелно (дори в различни държави последните пет годни) те са били близки и между тях са били установени отношения на привързаност и заинтересованост, взаимна обич и уважение, които характеризират връзката родител-дете. Ищцата е преживяла много тежко загубата на баща си, с когото не е прекъсвала отношенията си. Тя е била първоначално  силно травмирана и стресирана от новината за смъртта му, а в последствие е тъжила продължително време за него. Тези негативни емоции са се отразили негативно и на здравословното й и психическо състояние, като тя е получавала припадъци. Не е установено от събраните доказателства, че тези  припадъци са пряка и непосредствена последица от загубата на баща й, но стреса от това събитие безспорно е допринесъл за тях. Към настоящия момент, видно от гласните доказателства състоянието на ищцата е по- стабилно.

Ищцата не е била издържана от починалия и той не е полагал непосредствени грижи по нейното отглеждане.

При така изложените конкретни обстоятелства, следва да бъде определено обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на общо 100 000лв. От тази сума, ищцата вече е получила сумата 40 000лв. от ответника и искат следва да бъде уважен за разликата, а именно – за сумата 60 000лв.

Искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претенцията за присъждане на обезщетението, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането е неоснователна.  Сумата следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва за забава, считано от 23.03.2018г. на основание чл. 497 ал.1 т.2 от КЗ, тъй като доказателствата за влизане в сила на присъдата са представени на 01.03.2018г. т.е. срокът от петнадесет работни дни, след представянето на доказателствата по чл. 497 ал.1 т.1 е изтекъл на 23.03.2018г. и това е по-ранната от двете дати.

Застрахователят не отговаря за забава в обема, в който отговаря деликвента, тъй като изискуемостта на вземането за обезщетение за него възниква по силата на цитираната норма от друг момент.

На ищцата се дължат разноски, съразмерно на уважената част от иска. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в писмената защита. Възражението е направено в срок и е основателно. Минималният размер на дължимото възнаграждение по наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 4 730лв., а уговореното такова е в размер на 8 500лв. (с оглед цената на предявения иск) С оглед фактическата и правна сложност на делото същото е прекомерно и следва да бъде намалено до минималния размер. Съразмерно на уважената част от иска на ищцата следва да се присъди сумата 1 774 лв. за адвокатска защита. Неоснователно е възражението в писмената защита, че не са представени доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение е пратено. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че то е платено в брой, а съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т.1, такова отбелязване в договора има характера на разписка и удостоверява  плащането.

На ответната страна се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете за юрисконсултско възнаграждение в размер на 191 лв.

Ответникът дължи и държавна такса по сметка на СлОС, върху присъдената сума на основание чл. 78 ал.6 от ГПК в размер на 2 400 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, чрез юрисконсулт К. И. да заплати на Е.А.Ю. ЕГН **********,*** сумата 60 000 (шестдесет хиляди) лева,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане –причинена смърт на А.М.Й., в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 28.11.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от 23.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1 774 лв. разноски.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , ЕИК 20299615, със седалище и адрес на управление ************ да заплати по сметка на Окръжен съд Сливен сумата 2 400 (две хиляди и четиристотин лева) държавна такса.

 

ОСЪЖДА Е.А.Ю. ЕГН **********,*** да заплати на направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 191 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :