р е
ш е н и е
№
гр. Плевен, 11.04.2019г. год.
в името на народа
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
IV граждански състав в
открито заседание на тринадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5629 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Производството по делото е образувано по
постъпила искова молба от П.П.Д., чрез адв.М.И., съдебен адрес:*** против В.Д.С.
***.
С определение от 13.11.2018г. е
конституирана в качеството на ответник и А.Д.Я..
В исковата молба и уточняващи молби от 25.09.2018г. и
12.11.2018г. се твърди, че ищцата П.Д. и ответниците В.С. и А.Я. са
съсобственици на поземлен имот с *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***. Излага се, че е налице фактическо разпределение на ползването
между съсобствениците и издигната назад във времето ограда между частта от
дворното място, ползвана от ищцата и тази ползвана от ответниците. Твърди се
още, че в ползваната от ответниците част, непосредствено до изградената ограда
имало две иглолистни дървета – бор и смърч на около 50 години, като короните на
тези дървета били полегнали изцяло към ползваната от ищцата част, заплашително
били наведени към жилищната постройка, в която живеело семейството. Част от
кореновата система също била в ползваната от ищцата част от двора, а в обсега
на тези две дървета бил и гаражът на семейството на ищцата. При тази фактическа
обстановка, ищцата счита, че при силна буря има опасност от падане на дърветата
или клони от тях, което би застрашило намиращи се там хора. Претендира се
постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да премахнат
процесните две иглолистни дървета.
Ответникът В.С. е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковата претенция. Не оспорва твърденията на ищцата, че са съсобственици на
описания недвижим имот, че е разделено фактически ползването му, че в него се
намират описаните дървета. Счита, че същите не създават опасност за членовете
на семейството на ищцата и имуществото й.
Ответницата А.Я. също е депозирала писмен отговор, с който
оспорва исковата претенция. Счита, че процесните дървета не създават твърдяната
от ищцата опасност.
Съдът, като взе предвид ангажираните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
От приложената Скица на поземлен имот, изд. на
19.09.2018г. от ***-*** се установява, че процесния имот е опознат по
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри като Поземлен имот с ***,
с адрес: ***, ***. Като собственици на имота са отразени страните по делото –
ищцата П.Д. и ответниците В.С. и А.Я., без данни за идеалните части. Видно е
също така от отразеното в скицата, че в имота попадат две многофамилни жилищни
сгради, два гаража и три постройки на допълващо застрояване.
Видно е от приложените копия на уведомително писмо от ***,
адресирано до ищцата (на л.8); молба, изходяща от ищцата и отговор от ***(на л.9
- л.11), че ищцата П.Д. е заявявала искания към Общината за премахване на
потенциално опасни дървета в близост до границата на имота й, при което е била
насочена да реши спора си по съдебен ред.
В о.с.з. на 14.01.2019г. са събрани гласни доказателства по
искане на страните.
Свидетеля Б.А.Д.– съпруг на ищцата, излага в показанията
си, че дворното място е съсобствено, а ответника В.С. бил поставил мрежа, която
го разделяла. Излага също, че процесните дървета били в ползваната от ответника
С. част от двора и разположени на около половин метър от мрежата. Твърди, че в
жилищната сграда на ищцата живеели квартиранти, а гаража се ползвал за домуване
на лекия автомобил на семейството, с който св.Динов ходел на работа и возел
синът им при необходимост. Св. Динов твърди още, че дървото смърч било
по-голямо и с наклон в горната част към сградите на ищцата, както и засенчвало
другото дърво – черен бор, и пречело на растежа му. Сочи, че по време на буря се
чувало скърцане в кореновата система и осезаемо отклонение в горната част.
Твърди, че падали счупени клони, особено при натрупване на мокър сняг, както и
че имало надигнати плочи от корените на дърветата.
Свидетелката С.К.К.излага в показанията си, че е наемател
на пристройка на ищцата в процесния имот на ***. Сочи, че ползваната от нея
сграда се намирала на около 3-4м. от процесните дървета. Твърди, че по време на
по-силна буря през м.май 2018г. се чувало скърцане, пукане от кореновата
система. Сочи също, че постоянно падали клони и иглички.
Свидетелят Д.В.С. -
син на ответника В.С., излага в показанията си, че черния бор бил
засаден в имота от баща му и дървото вече било на 43 годишна възраст. По
отношение на смърча излага, че от дядо си бил чувал, че бил засаден през
времето, когато била строена къщата, което означавало, че дървото вече било на
60 годишна възраст. Твърди, че към момента смърча бил достигнал височина около
един метър над билото на къщата и през цялото си съществуване имал лек наклон.
Твърди също, че от дървото смърч не били падали клони, имайки предвид тези,
които излизали от стъблото. Падали малки клончета с иглички, които излизали от
основните клонове и наподобявали гирлянди, като при падането си правели боклук,
но не били от естество да причинят вреди. Излага, че в непосредствена близост
до имота имало построени две четири етажни сгради, които според св.С.
предпазвали дърветата от непосредственото въздействие на силен вятър. Излага също, че нямало надигания на плочи и
циментовата пътека около корените на дърветата, а в близост до стъблото на
едното дърво имало два бетонни бордюра,
които били поставени да разделят на две нива градинката.
Свидетелката С.И.П.излага в показанията си, че живее на
съпружески начала със св.С. и поради
това познава процесния имот от около четири години. Твърди, че през този период
не била виждала нито един счупен клон от дърветата, освен игличките, които били
по земята.
По делото е изслушано и заключението по допусната съдебно-техническа
експертиза, от което се установява, че в процесното дворно място са разположени
процесните дървета от вида черен бор и обикновен смърч. Вещото лице е посочило,
че абсолютната възраст на дърветата в години не може да бъде определена, поради
невъзможност да се използва необходимия за тази цел прибор за вземане на проба.
Според експертното заключение, при използване на данни от растежни таблици,
можело да се приеме, че дървото от вида черен бор е на възраст 20-25 години и с
височина 7 метра, при диаметър на гръдна височина равен на 22см. Дървото от
вида обикновен смърч е на възраст 40-50г., според експерта, с височина 12м. и
диаметър на гръдна височина равен на 52 см. Вещото лице е посочило в
експертизата и отстояние на дърветата спрямо постройките в имота. Дало е
заключение, че здравословно състояние на вида обикновен смърч е добро, а на
вида черен бор не е задоволително – към момента бил засенчен от южната и
юго-западната страна от наличните сгради, а отгоре от короната на смърча, което
забавяло растежа на вида и го поставяло в състояние на угнетеност. Вещото лице е
посочило, че с оглед характеристиките на всички иглолистни дървета – по-слаба
механична устойчивост на дървесината, те по правило са по-слабо устойчиви на
сняг, заледяване, силни ветрове. Дало е заключение, че поради по-слабо развития
централен корен при смърча и характерната за него повърхностна коренова система
и силно развита корона, той е по-податлив на поваляне при натиск от сняг и/или
силни ветрове. По отношение на черния бор е посочил, че е по-устойчив на
поваляне при натиск от сняг и/или ветрове, в сравнение със смърча, но може да
бъде пречупен, поради по-ниската механична устойчивост на дървесината и
разположението на короната.
От постъпилото писмо от С.И.П.се установява, че е налице С.И.П.,
в който са включени вековните дървета в С.И.П., но не е налице Регистър на дълготрайната
декоративна растителност.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС
собственика може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му
пречи да упражнява своето право. Няма съмнение, че това правило е приложимо и в
отношения между съсобственици. Искът по чл.109 от ЗС може да бъде насочен
не само към чуждо на съсобствеността лице, но и към съсобственик, който с
неоснователно свое действие създава пречка за упражняване правото на
друг съсобственик.
Съдът приема, че между страните е налице съсобственост по
отношение на процесния имот с *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***. Правата на собственост на ищцата не са оспорени от ответниците
с писмените им отговори, а напротив – същите признават, че между страните е
налице съсобственост и твърдят, че ползването на имота било разпределено доброволно
назад във времето, като по този въпрос не са имали спорове. При така
ангажираното становище в писмения отговор, не би могло едва пледоариите да се
заяви от ответниците оспорване на правата на собственост на ищцата. В същото
време, страните по настоящото дело са посочени
като собственици на имота и в приложената скица, издадена от ***-***.
Установи се от събраните доказателства, а не е и налице
спор между страните, че в съсобствения им имот, в ползваната от ответника В.С.
част, са засадени черен бор и обикновен смърч. Безспорно е, че и двете дървета
са на възраст над 20 години. Свидетелят С. твърди в показанията си, че черния
бор е на 43 годишна възраст, а смърча на около 60 годишна възраст, като според
експертното заключение първото от сочените дървета е на около 20-25 годишна
възраст, а второто на около 40-50г. Доколкото обаче вещото лице е формирало
изводите си относно това обстоятелство единствено по данни от растежни таблици,
а в същото време е посочило, че растежа на бора е забавен и в състояние на
угнетеност, поради засенчването му от другото дърво, съдът счита, че при
определяне на възрастта на двете дървета не следва да се изхожда единствено от
заключението на вещото лице, а и при съобразяване на свидетелските показания.
При това приема, че дървото черен бор е на около 40 годишна възраст, а дървото
смърч на около 50-60 годишна възраст.
При
тези установени факти за вид и възраст на процесните дървета, съдът намира, че
те попадат под специален режим на картотекиране и защита.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗУТ дълготрайни декоративни дървета и дървета с
историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение
след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна
експертиза за състоянието на дървото. Въпреки, че разпоредбата на
чл. 63 от ЗУТ е част от раздел IX "Устройство на озеленени и залесени
площи", същата намира приложение и за имоти частна собственост, тъй като
на основание чл. 201 от ЗТСУ (отм.), е издадена Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за
опазване на озеленените площи и декоративната растителност ( приложима на
основание § 20, ал. 2 от ЗР на ЗУТ). По силата на чл. 15, чл. 19 от Наредба №
1, и пар. 1 от ДР на Наредба № 1 дърветата дълготрайна декоративна растителност
в частни имоти могат да се преместват, отсичат и изкореняват въз основа на
писмено разрешение на кмета на общината в изрично изброени случаи: 1. при
строителство на сгради, съоръжения, пътища и други обекти на техническата
инфраструктура; 2. при реконструкция на съществуващата растителност по утвърдени
паркоустройствени проекти; 3. за изсъхнали дървета и храсти, както и за тези,
чието състояние застрашава безопасността на движението или сигурността на
гражданите, сградите и благоустройствените фондове; 4. във връзка с премахване
последиците от производствени аварии и природни бедствия.
Процесните
дървета черен бор и обикновен смърч са от категорията на дълготрайните
декоративни дървета, съгласно чл. 165, ал.1 от ППЗТСУ /отм/, приложим на
основание §20, ал.2 от ЗР на ЗУТ.
Както приема съдебната практика, по отношение на дълготрайни
декоративни дървета, не може да се претендира премахване от собственика на
имота по общия ред – чл.109 от ЗС, а защитата следва да се реализира по
нормативно установения специален административен ред - по предвидения в чл. 63, ал.2 от ЗУТ (в този смисъл Решение
№482 от 03.06.2009г. на ВКС по гр.д.№6271/2007г., III г.о.,
ГК, Определение № 573 от 9.11.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 700/2012 г., II г. о., ГК).
Не се
установи в настоящото производство да е бил изпълнен посочения административен
ред по чл.63, ал.2 от ЗУТ и съответно да е получено разрешение от кмета на общината
за отсичане на процесните дървета. Актът, с който кмета се произнася в тази
процедура подлежи на атакуване по административен ред, в това число и
мълчаливия отказ да се издаде исканото разрешение. В случай на отказ,
законосъобразността му подлежи на преценка от компетентния административен съд.
След
приключване на административната процедура и в случай на издадено разрешение, премахването на
дърветата става за сметка на собственика/съсобствениците на имота. При спор
между тях, той се решава от съда, но едва след като е спазен административния
ред по ЗУТ, касаещ дървесните видове със специална защита.
С оглед
приетото, че се касае за дълготрайни декоративни дървета, ползващи се с
особения ред за закрила по чл.63, ал.2 от ЗУТ и установеното, че липсва
издадено по този ред писмено разрешение на кмета на общината за отсичането им,
съдът счита, че предявената от ищцата искова претенция по чл.109 от ЗС се явява
неоснователна и недоказана, и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на производството и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответниците направените разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Воден от горното, Съдът
р е ш и :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от П. *** * против В.Д.С. *** и А.Д. ***, ИСК с правно чл.109 от ЗС за осъждане на
ответниците да премахнат намиращите се в поземлен имот с *** по кадастралната
карта и кадастрални регистри на *** иглолистни дървета черен бор и обикновен
смърч, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, П. **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на В.Д.С. *** и А.Д.
***, сумата от 300 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
решението
подлежи на обжалване пред ***в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: